психотерапия

снимката на Йангзом Брауен е от bar-storys.ch

...и няма човешко въображение, което може да измисли това, което се случва. Мислех си това, докато четях Трите дъщери на Тибет, седнала на приятно неудобния шезлонг на приятно неудобния каменист морски бряг.

Книгата е издадена преди две години и затова не е като да откривам нещо – пък и две приятелки, които я прочетоха и ми я върнаха ми обясниха, че трябва да я прочета. Мина доста време и тъй като скандинавските романи се четат бързо и едвам смогваш да прочетеш до следващата ужасия и пак се случва нещо странно и жестоко като северен студ (конкретно имам предвид Убийците на фазани), реших да включа в менюто си и биографичната Трите дъщери на Тибет на Йънгзом Брауен.

Накратко: ами… има моменти, в които се чувствам безкрайно благодарна къде съм се родила (Българийо, о, моя мила) и ежедневните трудности ми се струват само ухапано с комар на въображението, което разчесвам ли, разчесвам. Тази книга е подходяща, за малко сверка на реалността какво е трудно и какво не.

Хора като бабата на авторката наистина са имали Проблеми и Тежък живот. Книгата дава поглед към Тибет, който отива отвъд червената роба на Далай Лама и те впуска в живота на тибетските монаси отвътре, а окупацията на Китай престава да бъде някакъв термин, а причина за промяната на една култура, която уважавам.

Какво ми даде книгата ли? Чувството, че ако погледнеш назад и видиш усилията и живота на предците си като част от един голям път, който ще продължи и след теб, може да се почувстваш и приемеш като част от голямото цяло.

Хари Ом.

Хубав преразказ на книгата на английски има в този линк

Някой от най-веселите хора убиват себе си… пример? Роуън Аткинсън, Робин Уилямс

В края на седмицата за превенция на самоубийствата, ето основните неща, които трябва да знаеш, за да прецениш дали човек около теб е на път да направи самоубийство. Веселото лице не е гаранция за щастие, а шегите с г-жа Смърт може да не са никак несериозни за този, който ги казва. Неочакваните намерения за плащане на гробищни места и подобни начини на разчистване или необичайни като време желание за „подреждане“, може да се окажат сигнал за самоубийство, който да не бъде изтълкуван от близките бързо.

Висока степен на риск

• споделя, че ще убие себе си или говори за желанието си да го направи; 
• говори и търси начини да се сдобие с огнестрелно оръжие, лекарства и/или 
• говори за смъртта, умирането или самоубийство, просто така, дори в други разговори

Винаги има някой, който се включва с думите: „а пък аз знам за един случай, където никой не знаел, че еди кой си ще се самоубие…“. Макар че има случаи, когато самоубийствата са изненадващи, но повечето хора преди да предприемат последната крачка говорят, споделят, дават сигнали, че са решили да сложат край на живота си.

Разгадай мистерията – коя от тези пет дами е Агата Кристи? Отговорът е накрая

Отдавна писателите на криминалета не ги правят такива – жени, свръхпродуктивни, изискани и с чувство за хумор. Агата Кристи се вписва в това, а романите й (с няколко изключения) са подходящи за всяка масичка и състояние на духа. 

От главите не се лее кръв, а самите убийства са част от големият театър на живота. Колекционирам романите на Агата Кристи, като имам силни предпочитания към мис Марпъл, но филмите по нейните романи рядко гледам, защото тя е от авторите, които имат какво да ти споделят за „човешката природа“. 125 години от рождението й по този повод има „игри с публиката“, организирани от издателите й на български, но и трите романа, които идват „пресни, пресни“. Това са Безмълвният свидетел (с Поаро), Загадката от Ситафорд и Съдружници срещу престъплението.  

Романите на Агата Кристи са интересни сами по себе си, но автобиографията й е четиво, което препоръчвам не по-малко, защото там може да откриеш, че тя е била супер интересна жена и е правила неща като това:

Агата Кристи на сърф на брега на Кейптаун, Южна Африка, 1922

P.S. Агата Кристи е момичето по средата.

източник: elephant meditation

Обичам книги за исторически личности и написаното на гърба ме накара да я зачета с интерес. Любовницата на Фройд обаче се оказа разочарование. 

В крайна сметка, книгата става за плажно четене, колкото и произволен чиклит. Моите очаквания бяха различни.

Няма да издавам какво става накрая, но това, което не ми хареса бе, че романът не е богат на пластове, както тематиката предполага. Дори изнесените факти да са верни до един (авторките работят по документални свидетелства), няма дълбочина на представянето, което поне аз очаквам в такъв роман.

Любовницата върви с вкарани всички клишета по темата, Фройд е серийно влюбващ се, друсащ се с кокаин неуспял в кариерата лекар с шест деца, които страдат от липсата му и имат свои проблеми – кое реве, кое се напикава и фъфли, едното побойник, другото неуверено, а съпругата му подслажда живота си редовно с разрешеният тогава лаунданум – производно на опиума.

Така между другото в книгата, той чете прочутите си лекции, превърнали се в книгата Въведение в психоанализата, работи върху теорията си за сънищата и вярва на шарлатани, като праща своя клиентка на един, който забравя марля в носа й.

Ако не познавах работата на Фройд, щях да реша, че психоанализата е работа на един откровено объркан в живота си човек, построил си въздушни кули от смисли – а това, далеч не е така, отново според мен.

Книгата Първична рана на Нанси Верие е позната на психолози, психотерапевти, осиновени и осиновители. Запитах се обаче дали размислите в нея не биха могли да бъдат пренесени и към сурогатното майчинство и се свързах с авторката на книгата, за да разбера нейното мнение.

„Краткият ми отговор е, че не вярвам в сурогатното майчинство. Вярвам, че това предпоставя в детето объркване и трудности. Казах това по телевизията още преди около 20 години. По много начини се опитваме да помогнем на възрастните да имат семейства, но малко се мисли как бебето/детето ще го преживее„, ми писа Нанси Верние.

Над двадесет години след издаването на книгата, Нанси Верие остава вярна на тезата си. „Убежденията ми за първичната рана не са се променили. Всъщност в светлината на нашите познания за ДНК, те са дори по-силни. В САЩ, осиновените наричат Първична рана тяхна „Библия“ и това е най-широко разпространената книга за осиновяването в страната„.

На български още не е публикувана втората книга по темата на Нанси Верние Coming Home To Self, която тя пише, за да отговори на въпроса „Сега след като знаем как и защо се чувстваме така, какво да направим?“.

Първична рана [кратък откъс от книгата] излиза през 1993 година на английски, и от тогава събира възхищението и неодобрението на читателите си. Това за мен показва силата й и поставянето на неудобната тема. Разбирам защо на много осиновители им е трудно да приемат, че децата им страдат въпреки всички усилия, които те полагат за тях. Самата Нанси Верние не е просто автор, който пише „по принцип“, без да познава книгата. Тя създава книгата след раждането на втората си дъщеря. Тогава се обръща към темата търсейки отговора как се чувства първата й дъщеря, която тя е осиновила, от раздялата с биологичната си майка (още в интервю с нея на английски).

Тръгнах от въпроса за психологичните ефекти върху бебето от сурогатното майчинство, наричано още „заместващо“. В напълно естественото си желание да продължат себе си, хората, които обмислят да се възползват от него може би би им помогнало да разберат по-добре бъдещото си дете и травмите, които то би имало, чрез тази книга.

Законови промени за сурогатното майчинство бяха приети на първо четене от Народното събрание през 2011, но след това заради протести на граждански организации, те бяха изоставени. В няколкото държави, в които то е разрешено и платено, то се предлага и дори търсачката на Google дава като платена текстова реклама линк към сайт в Украйна, в който може да си избереш майка.

Още по темите


Осиновяване
Сайтът на Нанси Верние, на английски, избрала съм да препраща към есетата й

ТВ интервю с Нанси Верние в три части, на английски

Смислено във всяка дума интервю с Весела Банова, психоналитик, за списание Жената днес

Попаднах на блога на Ива Лина и на неин проект за корица на книгата Първична рана и текст, написан от сърцето

Пренатално развитие
Психично развитие на още неродените

Съвременна психоанализа: какви проблеми биха имали бебетата, хоспитализирани в интензивна неонатология

Сурогатно майчинство
Аргументите на Лидия Чорбанова в защита на сурогатното майчинство в българия

Становището против сурогатното майчинство на граждански организации

Фийдът през
лятото жужи с безсмислени снимки на
крака с море и „чаша с още чаши на маса“.
Селфитата още не са минали от мода – а
им е време, както се случи с „вафлите“
в косите; но нали са такива, високотехнологични
и айляшки, дните ни – и ако нещо не се
появи в нета, все едно не се е случвало.

Удоволствието
от срещите е пълно и колкото повече стил
вкарваме в него, толкова смислено
изживяно е – а в брой август на Cosmopolitan (този със Сара Джесика Паркър) има много
идеи как да направиш живота си по-красив
и спокоен от жужунето на малките проблеми.
Понякога с приятелките ми обявяваме
„тайни“ срещи, които изключват тагване,
чек-ин, инстаграм и всичко, свързано с
телефони, комуникации и лайкове.

И образователно-красив линк с 10те най-известни пикника в изкуството

Никога не съм разбирала правенето на храната за деца във формата на мечета, кучета и котета – например сандвич мече или подобни, за да накараш „детето да яде“.
Такива идеи често се публикуват в детските страници на кулинарните списания – но аз лично не знам как бих изяла сладко котенце, дори направено от шунка, нито как бих казвала „хайде мамо, амммммм“ – някак си кой яде котки или мечета в свободното си време. Остави, аз съм вегетарианка, нищо не разбирам…
Този тропически остров от инстаграм акаунта на ma_maaai обаче харесах, защото и плодовете са тропически, и темата е тропическа и е лесно за правене.

#ЛесниРецепти #Рецепти #киви #банани #портокали #остров #идеи

Мая Анджелоу не е много известна у нас, но е от тези хора в съвременната американска история, които е трудно да се пропуснат.
На български не съм попадала на нейна книга, но тук има две от най-известните й стихотворения – Знам защо пее птица в клетка и Женска работа, а тук още едно – Феноменалната жена.
Както и да е. Тази дефиниция на успеха ми допада най-много. Защото гледа навътре, а не навън – към чуждото одобрение – емоционално или материално.

Гледах си новините оня ден, вървеше темата за антракса и един Чичо Доктор намръщено каза, че българите имат вредният навик да си сипват в кафето мляко от кутията, без да са го сварили.

Ъъъъъъ да, защо?

Не обичам прясно мляко и много рядко сипвам в кафето, но в купичките с мюсли и корнфлейкс за малките млякото се налива директно от хладилника – нали пише че е пастьоризирано. Вкъщи бяхме сигурни, че на нашия тип кутия пише „готово за консумация“, но не, написано е само, че е преминало обработка. За каква туберкулоза говориш, Чичо Докторе?!

Уви, Чичо Доктор има право.

Процесът на пастьоризация представлява постепенно затопляне и бързо охлаждане, при което се забавя развитието, но не и смърта на много от бактериите на онези болести, които свързваме с кравите като шап, е. Коли и подобни. Още по темата с процеса на пастьоризация има и в линка. Оставям настрана дебата дали суровото прясно мляко е по-полезно от пастьоризираното, защото това, до което имам ежедневен достъп е в кутия, както и размишленията да даваме ли прясно мляко за деца на крави на деца на хора. .

Точна статистика за заболеваемостта на кравите в България от туберкулоза към 2015та не намерих, с изключение на този подробен доклад на Агенцията по безопасност по храните, но все пак отвреме навреме избухват „огнища“ (това го знам още от речника, използван от култовото предаване Бразди), а и има чисто икономически причини, поради които тази информация не е чак толкова оповестявана.

Самата туберкулозата сред хората е слабо разпространена в България и е с висока степен на излекуване и в Европа по данни на СЗО.

Така че – рискът за заболяване от туберкулоза през прясното мляко е много нисък, но съществува. Самата туберкулоза започва като симптоматика като обикновен грип (обща слабост, загуба на тегло, кашлица, температура и нощни изпотявания), преди да се стигне до сериозно кашляне, включително и на кръв.

Ваксинацията за туберкулоза не дава 100% гаранция за възрастните, че няма да се инфектираш или разболееш никога от тази болест (антиваксърите да не се радват – и те нямат гаранция). Туберкулозата е тежка болест, а за да не се стигне до нея освен да не те среща бактерията, другото важно е да се храниш рационално, разбирай повече витамини и по-малко джънк.

Но на въпроса да варя ли млякото или не – не, няма да го варя, освен когато вкъщи не сме болни или с нисък имунитет за всеки, всеки случай плюс почукване на дърво.

#туберкулоза
#прясно #мляко
#СЗО
#България
#антракс

Все едно бохемски квартал от някое градче, но снимката е правена в самия център на София – на иначе поразбитата, но уютна улица „Иван Вазов“. Това е точно сградата, в която се намира магазинът за художнически материали Слънчоглед, но от другата страна, при рамките. Номерът е 11 или 13, не знам, но детето с хвърчилото това не го интересува също.

Следвай ме в Инстаграм за повече такива открития

колаж, който показва фройд от момче до възрастен мъж

Препрочитам Фройд и още в началото на Увод в психоанализата великия австриец преди 100 години (и по-точно зимния семестър на 2015-2016) обяснява възможно най-ясно по какъв начин работи психотерапията. Преписвам цитата, като отбелязвам, че лекциите са четени пред лекари, самият Фройд е лекар и затова се говори за лекар, но днес има специално обучение в психотерапия (и то много видове); психотерапевтите днес използват вместо „пациент“ думата „клиент“ и не ги определят като „болни“, освен ако не се нуждаят от психиатрично лечение.

„…В аналитичното лечение [..] всичко е различно“. Пациентът говори, разказва за минали преживявания и настоящи впечатления, оплаква се, изповядва желанията и чувствата си. Лекарят слуша, опитва се да направлява мисълта на пациента, предупреждава, насочва вниманието му в някои посоки, дава разяснения и наблюдава реакциите на разбиране или отхвърляне, които предизвиква по този начин у болния. Непросветените близки на нашия болен, които се впечатляват само от видимото и осезаемото, най-вече от действия, които може да се видят само по филмите, не пропускат да изразят съмнението си, че „само с думи може да се направи нещо срещу болестта“. Това, разбира се, е колкото късогледо, толкова и непоследователно. Та нали същите тези хора са убедени, че болните „само си внушават“ своите симптоми. Някога думите са служели на магията, съхранили са и до днес много от старата си магична сила. С думи един човек може да отведе друг до блаженство или до отчаяние, с думи учителят предава своите знания на учениците, с думи ораторът завладява слушателите и определя техните мнения и решения. Думите пораждат чувства и са всеобщо средство, чрез което хората си влияят един на друг. Така че в психотерапията ние няма да ги подценяваме…“.

#психоанализа #психотерапия #Зигмунд #Фройд #ЗигмудФройд #думи

снимката е взета от http://my-ear-trumpet.tumblr.com/archive

входът на галерия Сабай, ул. Неофит Рилски 63

Понякога се чувствам като дете в сладкарски магазин. Не, не започнах както трябва. Отдавна ми е мерак да нося бижу на Нева Балникова. Колекцията Raw Cut е създадена директно за мен. Преживяването на избиране на точното бижу беше уникално и с това, че в галерията, където избирахq ми беше трудно да избера, защото имаше и още, и още, и още хубави неща, но бижуто Raw Cut, което си бях харесала си направо ми лепна за ръката. И като дете не смятам да го свалям цяла нощ.

Откритието ми днес е колко много талантливи български бижутери с оригинални идеи има. А картината, направена с техниката преге включва Цветелина Спиридонова директно в имената, които ще наблюдавам какво още ще сътворят.

бяло върху бяло техниката е преге – вид сух печат

Понякога, когато с дъщеря ми си говорим тя започва да се оплаква от деня си. Не е лесно, знам. Но когато денят й е особено тежък я изчаквам да сподели всичко и тогава я питам – „а какво хубаво се случи?“.

Повечето дни имат поне едно хубаво нещо, което се е случило. Поне едно, заради което общата картина все пак е хубава. Това си мислех, когато снимах отблизо тази несъвършена, като всички нас, маргаритка, прорастнала между трупи дървета. [снимката не е манипулирана или аранжирана по никакъв начин]. В общия кадър красотата на кората, насекомото и зеленината биха били почти незабележими, но когато се загледаш – те се появяват. Така и във всеки ден има поне едно нещо, поне едно, което си е струвало.

Фразата е, че „дяволът е в детайлите“, същото мога да кажа и за Господ…

Миналата година сайдерът в Икея изчезна и на въпроса ми защо любезната продавачка ми обясни,  че тъй като в него има алкохол (0, 1%), а закусвалнята им няма право да продава спиртни напитки, е спрян от продажба.
Но днес, богът на съботните следобеди бе в добро настроение и ето че отново съм с кен сайдер, с алкохолно съдържание на био боза.  Ja, ja или както казват там на шведски