Онзи дзен момент в съботния ден, в който минаваш тихо зад гърбовете на рибарите на езерото в Южния парк, облаците са сиви, а слънцето само намига, но понеже е юли, сме обути на бос крак и дори да завали, ще си кажем „какво от това“.
Това е градски дзен, или?
#дзен #софия #instagram #reyes
Разчистваме мазето и взимаме семейно решения на конвеир какво да остане какво да си тръгне. Електрическата ми пишеща машина, на която се научих да тракам, и от която ми е останало удрянето на клавиши, което се чува отдалеч… съдове, които майка ми помни до последната чинийка и репликата й „почти нова е, неползвана, от сватбата ми“, ще остане за усмихване… Разстроената ми майка… Чантата ми от първи клас – моята си е добре, защото беше от немските, направена като от кожа… Знам точно кога и как ми я купиха. И много книги, запечатани в кашони като мъртъвци. Увити в найлон, за да не се прашат, развивам като мумии пликовете, в които са и с всеки поглед минавам през годините ми на четене. Шърууд Андерсен… Артур Лундквист… Мога да прескачам локви… Винету… Как е възможно с вида на корицата да се сещам дори за изречения от някои книги?!
Не искам с нищо да се разделям и съдбата праща братовчедка ми, която решава да подслони част от книгите на хубаво, тихо, спокойно и сухо място… Другите остават с мен.
Животът е странно нещо. Вещите са като паметници на неговите периоди. Хенри Дейвид Торо го е казал най-добре „като умре човек, вдига много прах“.
 |
| Рейчъл Фарук влиза в болница |
В края на май публикувах в блога си историята на Рейчъл Фарук, която беше стигнала до 18 кг лично тегло и само няколко болници в САЩ приемаха да я лекуват. Анорексията в тази фаза е изключително тежка за физическо лечение тъй като вътрешните органи са започнали да атрофират. Следя историята й с интерес като психотерапевт, който се интересува силно от хранителните разтройства и работи с такива клиенти.
 |
| Мускулите на Рейчъл са атрофирали и в болницата са решили да й дадат физически упражнения |
Средата на юни Рейчъл Фарук бе приета в болница и вече тече терапевтичния процес по оздравяване на тялото й. Семейството й събра близо двойно повече от сумата, която им беше нужна, а съпругът й съобщава, че Рейчъл започва възстановяването си.
Анорексия невроза е тежка болест. Допреди десетилетия данните сочеха, че страдащите от нея са преди всичко жени – бели, образовани и с висок социален статус. Днес вече се приема, че може да бъде „отключена“ при всеки – мъж или жена, независимо от расата, образованието или парите, които има.
#анорексия #психотерапия #хранителниразтройства #детелинастаменова
Закусваме и решавам да й задада баналният въпрос, който повече съм получавала, отколкото задавала, а именно:
– Нади, каква ще станеш, когато порастнеш?
– Ако не успея да стана русалка, ще стана фея.
#кариера #деца #мечти
Горе-долу 12 години от първите ми целенасочени занимания с йога. Първи мащабно организиран Международен ден на йога в България днес. За това време с радост наблюдавам, че йога все по-малко се свързва с „факирите, идвали в България през 60те“; „Моят приятел слона“, Людмила Живкова, езотерични практики, единствено и само Венцислав Евтимов и „Киров“ (NB: значението на В.Е за разпространието на йога у нас е неоспоримо) и все повече става част от живота на много хора, като слава Богу, не всички от тях носят оранжево – един доста капризен цвят към тона на кожата.
Харесаха ми толкова много неща на събитието в НДК – наситената програма, включваща работа в три зали. Представянето на много школи и практиките, следващи една след друга в обмислена последователност, с изчакване и мир; добронамереният, Хари Ом стил на отношение на организаторите; хората, които се усмихваха; присъствието на деца; грижата за дребни наглед детайли, но така важни при струпването на много хора като информация, разположена на видно място; доброволци, раздаващи торбички, в които да сложиш обувките си по време на практиките; еднаквите нови оранжеви постелки, подредени с уважение към личното пространство между участниците; доброто озвучаване; присъствието в социалните мрежи и редовните ъпдейти във Facebook и живото излъчване в YouTube; вкусната храна – да, това за мен е важно на обяд; безплатният, но най-вече – отворен и охраняван гардероб. Чудесно организирано пространство!
Преди 12 години, когато започнах да се занимавам с йога, залите бяха толкова малко и информацията не толкова достъпна. Сега йога студиа има почти във всеки квартал; беше публикувана на български книгата Асана Пранаяма Мудра Бандха, има и много красиви места за практики; йога се предлага като занимания и в детските градини, а хората, които се занимават с йога все повече го включват в ежедневието си и не парадират, а се наслаждават.
Време и за самореклама – в идващите месеци с Йовита Иванова, Божана Нешева-Минкова и издателство Хермес също ще завършим йога-проекта си, но за това – скоро.
Тръгнах си от от Международния ден на йога и с тази препоръчана ми музика на Mirabai Ceiba, която добавям към музиката на Снатам Каур.
Божественото в мен се прекланя в божественото в теб! Хари Ом!
#yogaday #yogadaybulgaria #йога #йогакарти #детелинастаменова
Накратко – това няма да е новото Замръзнало кралство, въпреки че от рекламата можеш да решиш да заведеш някое дете в предучилищна възраст.
Снощи гледах премиерно тази голяма продукция на Pixar, старателно озвучева на български. Филмът е с поглед към емоциите и чувствата, складирането на спомени, дори несъзнаваното, хитро обяснение на абстрактното мислене, още обща психология и всичко това облечено с анимационни герои в 3D. В края на филма, в един от драматичните моменти, звънко момчешко гласче попита „Скоро ли ще свърши?“, което накара част от хората да се засмеят леко, защото децата до тях вече ги бяха попитали същото.
В imdb.com филмът още преди премиерата си, има рейтинг от 9.1 при 2106 видели го – напълно заслужено. Въпреки че силният Все още Алис, оскаровата роля на Джулиън Мур е с 7.5, ноооооо оценката за анимационния филм е там някъде – при високите.
Отвътре навън е категоризиран като PG, което по британския критерий е за деца над 8 години, но може би идеалната възраст на публиката е около 11 – на колкото е и Райли, героинята. Тя се премества със семейството си от един в друг град и наблюдаваме паралелното какво се случва в главата и как се държи. Филмчето е направено с усмихнат поглед към случващото се в главите на тийнейджърите, че и на възрастните, и заради това е идеално да се гледа с тийнове.
В главата на Райли са се настанили Радост, Тъга, Бяс, Страх и Отврат. Тези петимата я карат да прави едно или друго (съзнанието), тя трупа спомени (някои от тях изчезват) и т.н. Краят е холивудски, но това няма значение, защото остава като хубава тема за разговор с детето ти – например да го попиташ кой говори в него най-силно в някой момент, когато не разбираш какво му е – Бяс, Тъга, Страх?
Гледах много човешки филм за психични заболявания (шизофрения, БАР, депресия и посттравматично стресово разтройство), в който можеш да видиш с какво се сблъскват болните и роднините им.
Казва се Наречи ме луда (Call Me Crazy) и го има по торентите, със субтитри само на английски засега.
Намесени са много популярни личности, нищо че е телевизионна продукция (създател е създателката на Приятели Марта Кауфман, съпродуцент е Дженифър Анистън, сред актрисите са Дженифър Хъдзън и Британи Сноу).
Според мен е направен с образователна цел за обществото и затова не е тежък или свръх натоварващ, а показва ежедневието на хора с тези заболявания и може да ти помогне да преодолеш предразсъдъците си към тях.
На вчерашната среща на Семейството на Pampers разбрах нещо, което не знаех: а именно –
защо кихат бебетата?
Точният отговор:
Кихането е нормално явление при липса на други симптоми през първите месеци. Бебетата се очистват от вътреутробната течност, после се оригват и връщат храна, която смущава и носното дишане. Заради това се промина нослето с физиологичен разтвор, а при по-сериозни притеснения се прави консултация с педиатър.
30 юли 2015
Открих Снатам Каур през любимата ми Опра.
Музиката й отпуска душата в безкрайноста или както би казала моята приятелка Елена Мури „В любов“.
Албумите й може да се слушат и в YouTube изцяло, ето тук линк към моя плейлист в Тръбата с любимите ми нейни албуми (препоръчвам Ras и Devine Birth двойно).
#решения #мислене #детелинастаменова
Животът и съзнанието на бебетата преди раждането и влиянието на случилото се тогава върху бъдещия им живот е интересна тема, която тотално разбива идеята, че се раждаме tabula rasa. Че случващото се на майката през бременноста влияе на детето знаем от векове – стресът се отразява на детето и затова е и специалното добро отношение към бъдещите майки. Но че детето се изгражда като личност през това време с всички последици за психическото развитие е сравнително нова идея.
Френската психоаналитичката Мириам Сежер работи върху темата и има две книги, публикувани на български. Препоръчвам за четене интервюто й в списание Жената днес и краткото й участие в Преди обед по bTV.
Дали „черната кутия“, каквато е мозъка на всеки от нас, записва толкова много неща и дори да се помнят съзнателно (но без възможност да се разкажат заради ограниченията в речника) до 3-5 годишна възраст има такова влияние, е още рано да се каже.
Виждала съм заснето как бебетата правят необичайни неща и вярвам в нуждата пренатална грижа, но, моето „но“ е, че за да сме автентични на себе си, трябва да се държим така, както ще се държим в живота си и след раждането с бебето, за да „няма изненадани“. Т.е. да слушаш Моцарт за да развиваш мозъка на детето, без самата ти да го харесваш няма да има желания резултат. Животът е добро и лошо, т.е. въздържането от всякакви негативни емоции е изкуствено само по себе си. Непрекъснатото говорене на нероденото може да има и негативен ефект – но не за детето, а за майката – втренчването, обсебването независимо от момента, в който се случва не е здраво поведение.
Границите на Аза – това, което си ти и това, което са другите (включително граници спрямо детето ти) са важен маркер в личното развитие, затова си мисля, че ако се държиш с уважение и съзнание, че си родител, а не с желанието да угодиш на n-та степен е може би най-доброто.
Интересен материал психоаналитичния поглед към развитието на бебетата, стоели в кувьози има тук.
Пост за „първичната рана“ при сурогатно майчинство
#бебета #психотерапия #пренаталноразвитие #психоанализа
Разходките в парка с приятелки водят до интересни разговори – като този за работата на Кейти Джой Крауфорд.
Фотографката прави серията си „Моето тревожно сърце“, защото в по-голямата си част от живота живее с генерализирана тревожност и е решава да покаже чрез тях своята битка с непрекъснатото й присъствие – „Тъй като това се случва вътре в моето съзнание, където се ражда тревожноста, реших да я интерпретирам както като изследовател, така и като жертва чрез автопортретите си“.
Тревожността може да е сериозно състояние и болест, а не само усещане. Когато е причинена от конкретно състояние може да премине бързо, но има и такава, която продължава дълго, дори прекалено дълго, което може да те накара да се чувстваш… като на снимките. Тревожноста може да се прояви като непредизвикан от нищо страх на близките ти да не им се случи нещо лошо, дори да нямаш основание да мислиш за това и има и много физически проявления като болки в корема и гърдите, гадене, главоболие и онова особено усещане, че „нещо лошо ще се случи“.
Причините за тревожноста са много и твърде лични, така че преодоляването на състоянието става до голяма степен чрез психотерапия – или (както четох в един форум), ако нямаш „психика“ – с времето, но в повечето случаи тревожноста намира своят израз на по-късен етап и в психосоматично заболяване. Защото лошите мисли се превръщат в болести.
„Да обясняваш на някого психично заболяване“- защото тревожноста е заболяване – „на някого, който никога не го е изпитвал е като да е опиташ да обясниш цветовете на незрящ“, казва Кейти Джой Крауфорд. Тя самата
Искам да направя уточнението за „психично заболяване“. Не само в България, навсякъде по света „психично заболяване“ е дамга за цял живот. Да си „луд“ не е диагноза, а крайна, окончателна и доживотна присъда от околните. Заради това много хора се чувстват неловко, неудобно и невъзможно да отидат на психотерапевт, а посещението на психиатрията е сравнимо само с пътя до онкологията.
Психичните заболявания, като много други болести, са точно това – болести и никой не е със застраховка, че няма да мине през етап на живота си, в който да има нужда от специализирана помощ – както ти се налага да отидеш до УНГ, ортопедия или АГ. Някои психични състояния се преодоляват с психотерапия, други с психотерапия и лекарства, трети не са лечими. Но както с всяка друга болест – колкото повече се правиш, че нищо ти няма, толкова по-трудно става да се върнеш към състоянието на здраве.
Генерализираната тревожност се среща в 3.1% от населението, което означава, че на всеки 100 твои приятели във Фейсбук има около трима, които ще се почувстват по начина, показан от Кейти Джой Крауфорд в един или друг период от живота си – и това не ги прави луди.
 |
| „Всеки ден се боря с това „не си добър за мен и никога няма да бъдеш“. |
 |
| „Казват ми да дишам, но защо чувствам, че се задушавам?“ |
 |
| „Раните са толкова дълбоки, сякаш никога няма да се излекуват. Болката е така истинска, че е почти непоносима…“ |
 |
| „Страх ме е да живея, страх ме е да умра. Какъв начин на съществуване“. |
 |
| „Депресията е кагато не можеш да чувстваш изобщо. Тревожноста е когато чувстваш твърде силно. Да носиш и двете е непрекъсната война в главата ти. Да носиш и двете означава никога да не победиш“. |
*Текстът в снимките е на Кейти Джой Крауфорд
Когато реша дългата руса коса на дъщеря ми, понякога си припявам песента Slipping Trough My Fingers от мюзикъла Mamma Mia!. В нея се пее „Доволна съм всеки път, в който мога да споделя нейния смях, това забавно момиченце“.
Понякога хич не ми е забавно да съм майка и си спомням с умиление годините, в които огромна част от нещата зависеха единствено и само от собствените ми прищевки, но не бих се върнала в сингъл годините си доброволно и завинаги заради тези моменти, които Филида Лойд* е уловила така добре… Независимо дали имаш момиче или момче, да си майка е пътешествие, което започваш всеки ден.
Всеки ден е ден на майката!
*Филида Лойд е режисьорката на филма Mamma Mia! и има само още един кино-филм – Желязната лейди, което е необичайно. Това дебют в киното за нея и то с толкова красиво направен филм! Кариерата й преди това включва големи оперни и театрални продукции и както казва клишето „който може го може“.
40 паунда са точно 18,1437 грама… Проверих го около 10 пъти преди да го напиша. Жертва е на анорексията – а анорексията и другите хранителни разтройства не са само за манекенки и моделки. Те са болести като всички други – и въпреки че белите жени най-често страдат от тях, западната култура на обожестване на слабото тяло ги пренася по целия свят.
37 годишната Рейчъл Фарок живее с анорексия от 10 години и преди месец публикува видео в YouTube и откри акаунт в GoFundMe, в което се помоли за помощ, за да събере средства да отиде в единствената клиника, която може да я приеме – защото теглото й е толкова ниско, че много болници не могат да я хоспитализират, защото не покрива минималните изисквания за тегло. В момента на снимане на видеото Рейчъл Фарок приема дневно 25 калории (за справка: това е да живеееш на половин краставица дневно или на цял домат среден размер – не заедно, а поотделно. 6 череши са около 25 калории). Сигурно си казваш – „Ами да вземе да яде!“. Обаче в нейния случай изяждането на филия хляб може да я убие, защото организмът й не може да приема храна заради промените в метаболизма, които се случват при толкова рязка загуба на тегло…
 |
| Тази снимка е „Преди“ |
Публикувам тази история в блога си, защото всеки може да каже „това на мен не може да ми се случи“. Рейчъл също е подминавала тези истории. Преди десетина години тя тежала нормалните 58 кг, работила в средна компания, ходела на фитнес и носила проблемите, които повечето хора имат на гърба си. Загубила работа и всичко излязло извън контрол. В началото решила да свали няколко килограма за плосък корем, после още два и после загубила представа в огледалото колко е слаба.
Анорексията е сериозна болест, а не каприз, който лесно може да бъде преодолян, затова… не прекалявайте с перфекционизма и стремежа към малките цифри, написани на кантара…
Лечението на анорексия се извършва с общите усилия на психотерапевти и психиатри. Работя с хора с хранителни разтройства – за записване на часове за консултация се свържете с мен.
Анорексия невроза е призната болест по МКБ-10.
Арън Бек е основател на когнитивно-поведенческата терапия и според него има няколко начина на възприемане и пречупване на ставащото в света, които пораждат негативните мисли и чувства. Такива са:
Избирателни обобщения или концентрацията само върху негативните страни на една ситуация.
Пример: Правя погрешна маневра с колата и зад мен се скъсват да ми свиркат и псуват, значи „не ставам за шофьор“.
Преувеличение на отрицателното и омаловажаване на положителното.
Пример: Това са всички тези думи, които използваме, за да кажем в спор „ти винаги“ и „ти никога“…
Генерализация: Правенето на изводи от едно единствено събитие.
Пример: Провалът на един изпит моментално означава, че никога няма да вземеш и другите в сесията.
Случайни изводи, които се правят само от една постъпка, а не се съди по цялото поведение.
Пример: приятел/ка не ти се обади, както е обещал/а, минаваш през цялата гама емоции на недоволство, която стига до „това не е никакъв приятел“.
Черно-бяло мислене, в което няма нищо между добро и зло, хубаво и грозно, всичко е в крайностите.
Пример: „Силно да любиш и мразиш“ е хубав стих, но в живота, за да ти е добре може просто да си безразличен към околните хора и събития или да виждаш и хубавото, и лошото в тях.
Персонализация, която е чувството за отговорност върху събития, за които реално не си отговорен.
Пример: Случва се нещо неприятно на твой близък и ти започваш да мислиш как е било възможно да го предотвратиш.
Всеки от нас изпада в капана на такива мисли, но описани така изглеждат абсурдни, всъщност си губим времето с тях и те изяждат от удоволствиeто в живота…
Техника за спадане на тревожноста има описана тук
#йога #тревожност #чернимисли #психотерапия #мнителност #нерви
Вчера с д-р Рада Маркова от 1ДКК, детската психоложка д-р Димитрина Проданова и актрисата Вили Марковска бяхме онлайн на срещата Първите неща в живота на бебето и отговаряхме на въпросите и споделяхме опита си – а ние с Вили и въпросите си за първите моменти в живота на малките човеци. Вили я познавам от времето на първия й филм на български, когато беше още тийнейджърка, а след това следя развитието й с удоволствие. През годините разчитам на съветите на д-р Маркова (не за мен, за децата), а с психоложката д-р Проданова ми беше интересно да говоря – като терапевт, който работи с големи хора, се възхищавам на работата на детските психолози, защото за мен това е магия. Понякога си мисля, че най-правилният начин да се отнасяме към децата си е като си мислиш как би се отнесла към себе си, ако ти беше детето – но със знанието на възрастния, все пак. А като възрастни трябва да имаме повече търпение – затова е учудващо, че толкова много родители се плашат децата да нацапат или да се замърсят и затова отлагат пиенето с чаша и яденето с прибори – а моят опит, че не става чак толкова мръсно и децата се научават бързо… и не трябва да ги чакаш с лъжичката до припадък. Една от участничките, Радостина, коментира: „определено е така, може би защото вие, възрастните, сме зависими от общественото мнение и одобрение и това несъзнателно го предаваме на децата. Детето не е част от перфектната визия, не е лъскава корица на списание, то тепърва опознава всеки аспект, всяка част от живота, изгражда представи и понятия, назовава по свой начин нещата от заобикалящия свят. Ще има цапане, ще има лекета, ще има дупки и скъсани дрешки, ще има мръсен килим, изцапани стени, но всичко е свързано с израстването на детето“. Колко мъдро казано, Радостина!
Втората ни среща ще бъде през юни, а ако харесаш страницата ми във фейсбук ще разбереш кога точно ще е тя.
Стана дума за други първи моменти – и зъбите и проговарянето естествено бяха топ-тема. Синтезирах по-голяма част от въпросите към педиатърката, той като информацията беше полезна я насъбрах синтезирана тук.
Как да се облекчи никнето на първото зъбче?
За зъбчетата ползваме лидокаинов гел за мазане на венци или хомеопатични препарати.
Кога е най-удачният момент за тази първото миене на зъбите на бебето?
Зъбите могат да се мият още след появата им на 6-7 мес. възраст, използват се силиконови накрайници и специални бебешки пасти. На 1г. 6 м. е желателно да се мият вече редовно.
Кога е подходящо слагането на гърне?
За гърнето е добре да се тренира след 9-10 мес възраст, когато седенето е утвърдено и се тренират тазовите резервоари. Спокойно на 9 месеца може да поставятебебето на гърне, първоначално няма да има резултат, но постепенно чрез упорстване ще се получи. Желанието и навикът да сядат на гърне се явяват по-късно, през втората година , така че не чакайте детето да прояви желание, а го насърчавайте!
Моят син е на 7 месеца, но е доста активен..Притеснява ме факта,че иска да стой постоянно седнал..До колко е добре? И колко дълго мога да го оставям в проходилката и бънджи гащите?
На 7 месеца няма проблем бебето да бъде в бънджи , за проходилка е рано, към края на 8-мия месец, няма проблем да седи продължително
Кога е добре да се въведат праскови и кайсии и какви други плодове могат да се дават на 9 месечно бебе?
Праскови и кайсии може вече да се дават на 9м. дете, стига да няма алергии и непоносимост. Може да давате всички плодове, без цитруси, които оставяме след 1 година
Плодовият сок или нектар се увеличават до около 100 мл дневно, разделено на два приема по 50 мл. От кой месец обаче се предлагат и съответно увеличават ? Повечето педиатри съветват даването на сок да става около 4 м. вижда ми се прекалено рано. Вие кажете кой месец е най-подходящо?
Плодовият сок или пюре могат да се дават от 4-я месец между храненията. Не е рано, просто следим да бъдат в началото ябълка, морков, круша
Как да стимулираме бебето да проговори?
Говорът се стимулира най-вече чрез емоционално общуване с близък човек, книжки, приказки, обшуване с детето. При двуезични семейства се приема, че един човек говори един език.
Дъщеря ми е на 9 месеца в нашето семейство се говорят 3 езика. Съпругът ми й говори на турски език; аз на български, а по между си си говорим на английски език. Искам да попитам това ли е най- лесният варият за детето, за да научи и трите езика или трябва по между си да говорим на български или турски език?
Това е много объркващо за детето. Не се изненадвайте, ако детето ви проговори по-късно от нормално. При толкова сложна ситуация, децата асимилират всички езици в семейството и социума му едновременно, но по-бавно. Ако това не ви притеснява, продължавайте по вашия начин. Но ако минимизирате поне с един език комуникацията, примерно изберете с бащата един общ език за комуникация с детето, то ще проговори значително по-рано и съответно това ще облекчи социализацията му.
Детето ми в на 1 г и 2 месеца и винаги е пиел много вода.В момента изпива около 1 л до 1 ,5 л дневно. Водата си я търси и иска. Всички изследвания са му нормални! Добре ли е да пие толкова вода?
1 л или 1.5 л. вода е почти нормално да приема, преминете лъм пиене на вода с чашка, не с биберон
Колко дълго мога да давам адаптирано антирефлуксно мляко преди да премина към обикновено?
Антирефлуксното мляко може да се приема продължително, няма проблем, при липса на повръщане може да се премине на нормална формула.
Как се третира хематом по кожата на бебе?
Хематомът на кожата на бебе не се третира или може да се постави компрес с риванол за 1 час.
Според вас по-добре ли е бебето да спи в отделна стая?
Бихте могли да го отделите в негова стая, ако няма голяма драма. Според някои психолози, препоръчително е детето поне в първите 2 години да е близо до своите родители и едва след тях да се отдели в негова стая. Близостта с майката е от особено значение за формирането на т. нар. сигурна привързаност, която в по-зряла възраст предполага и успех в другите връзки.
Какви са етапите при рисуването на децата?
В началото, около 1-2 г., нашите деца започват с драсканици с хоризонтални линии, преминават през вертикални драсканици, а към третата година, когато детето усвои кръга като форма, се появява фазата на т. нар. „главоноги“, тоест-детето прави първите си опити да нарисува човешка фигура, която обаче съдържа глава, от която директно излизат крачетата. Между 3-4 г. децата усвояват основните геометрични форми, което вече е предиспозиция за рисуване на дървета и къщи. Неслучайно, всички рисувателни детски тестове са конструирани за деца от 3 г. нагоре. Много е важно да следим както формите в детските рисунки, така и цветовете. те са от изключителна диагностична стойност. поздрави.
За да не се загуби в привидната достъпност на всичко във Фейсбук, копирам този (статус) текст от страницата на Асоциация Българското психоаналитично пространство, заради съдържанието му. Това е откъс от книгата на Катрин Вание Преждевременното раждане – бебето, лекарят и психоаналитикът. Текстът е интересен и се вписва и в неорайхианската теория за процесите, които настъпват при децата през първата фаза на развитието им (0-6 месеца), когато се отделят от майките си. Някои жени, които са преживели отделяне на децата си в този период, може да преживеят различни чувства докато четат този текст, въпреки че те и медиците са направили най-доброто за живота на мъниците. Вярвам обаче, че любовта, с която са обградили децата си след това, е компенсирала донякъде травмата, за която е написала книгата Катрин Вание. Ето и откъса:
„Преждевременно родените бебета, които са хоспитализирани в интензивно неонатологично отделение, са бебета в опасност. Ако те успеят да оцелеят в своите инкубатори, как това ще се отрази на начина, по който възприемат света отвън? Ако едно бебе е прикачено към машина и практически „отрязано“ от Другия, какви възможности има то, за да стане субект?
В новата книга на Катрин Вание – „Преждевременното раждане – бебето, лекарят и психоаналитикът“
Прочети повече за пренаталното психично развитие
Пост за „първичната рана“ при сурогатно майчинство
#бебета #психотерапия #психичноразвитие #детелинастаменова
Три книги една след друга ме остават закована в мисли. Отдавна вече не ползвам книгите за приятно бягство в розова нереалност и заради това новата Беки Б.(в Холивуд) я изоставих още на 30та страница, въпреки че Софи Кинсела и предишните й приключения ме придружаваха всяко лято. Вече чик-лита го третирам като загуба на време.
Първата, която попадна пред очите ми беше на Мамен Санчес – С вкус на прясна лимонада, Хермес. От заглавието лъха измамна лекота и слънчево настроение, което бавно започва да се губи с напредването на страниците, но без от това да страда качеството на книгата. Въпросът е за любовта, но без да бъде блудкаво, а и не е ли любовта въпросът на всеки живот и затова темата е толкова близка на всеки от нас? От една страна стилът на Мамен Санчес е латино с европейски корени, от друга преплитането на няколко истории дава допълнително богатство. Няма да преразказвам книгата, само ще кажа, че понякога се срамуваме от нещата, които правим от любов, но има и хора, които не се срамуват да безчинстват с душите на влюбените – и това не бива да го позволяваме.
Друга Санчес – Клара е автор на книгата Небето се завърна, Colibri. Ако понякога си се чудила „какъв им е проблема на красивите модели?“, тази книга ще ти разкаже много колко е трудно да си успешен заради красотата си. Отново темата е любовта и дали всеки, който ни кара да се чувстваме добре го прави заради нас или заради себе си. И един въпрос, който не е само за богатите – понякога не си ли плащаме твърде скъпо, за да ни харесват хората, с които живеем и си мислим, че обичаме?
Третата книга е на Дъглас Кенеди – Пет дни, Colibri и въпреки че авторът е мъж, а историята се разказва от името на жена, романът се е получил. Действието се развива в четири дни + 1 година по-късно. Малко ще преразкажа от фабулата, защото е наложително – жена малко над 40, в днешни дни, с две големи деца осъзнава, че бракът й е застинал в положението на нищото. Когато презрението и грубостта се прояви в един брак, тогава любовта си отива, цитирам неточно част написаното. Въпросът, който поставя романът – и тук няма значение дали си на тази възраст, дали си жена и дали си в подобна ситуация – е „готова ли си да промениш ситуация, която не приемаш щом осъзнаеш, че вече не можеш да се криеш в нея“.
Препрочитайки това, което съм написала, книгите може би звучат малко депресивно за четене. Не е така. Това са книги, които те карат да се замислиш за собствения си живот. Няма да станат литературна класика, но няма да са и „поредната книга“ и определено не са чик-лит.
Първите крачки и първите моменти ще ме съберат на 12 май с прекрасната и спокойна педиатърка д-р Рада Маркова от 1 Детска Консултативна Клиника (която посещават и моите дъщери) и детската психоложка д-р Димитрина Проданова.
От 15:30 до 16:30 часа ще бъдем онлайн във фейсбук групата на Семейството на Pampers и ще споделяме, отговаряме и най-вече ще се радваме за всички тези първи моменти, които изпитваме с децата…
Тези първи моменти са колкото вдъхновяващи, толкова и плашещи – или поне за мен. Когато имаш бебе, колкото и книги да си прочела, винаги има един „ами сега“-момент, защото всяко дете прави и рева за колики, и избиването на първия зъб, и прохождането, и всичко по свой си, напълно уникален, един на 7 милиарда начин… Затова и нашето събиране ще е, за да си поговорим като жени в голямо семейство… (Виж тук какво се случи на срещата)
Поетесата Даян Лумънс има един стих, който харесвам и който мисля е подходящ за замисляне, защото улисани дали всичко е „наред“, понякога изпускаме моментите
Ако трябваше да отглеждам моето дете отново
Щях да рисувам повече с пръсти, и по-малко да соча с пръст
По-малко да поправям и повече да общувам
Да сваля часовника и да не гледам часа
Да не се грижа да се старая, а само да се грижа
Да ходя на повече разходки и да пускам повече хвърчила
Да престана да играя сериозна и сериозно да играя
Да тичам из повече поляни и да гледам повече в звездите
Повече да прегръщам и по-малко да разтърсвам
Да бъда твърда по-рядко и да хваля по-често
Да създам първо самочувствие и след това останало
Да уча по-малко какво е любовта към силата
и повече какво е силата на любовта
Значение няма дали детето ми е малко или голямо
От този ден напред, аз ще се грижа за него така
Последни коментари