Podcast

Сценарият на живота с Милена Манова, част първа

Как създаваме сценария на живота си, какъв може да е той, как да го разберем – основни концепции за житейския сценарий, така както е разработен от Ерик Бърн и транзакционния анализ, може да чуете в епизод 3 на подкаста, като мой гост е Милена Манова.

Тя е психолог и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г към WAPP (Световната асоциация по  позитивна психотерапия) и ДППБ. Преподавател и супервайзър по позитивна и детска психотерапия, управител на е Институт по позитивна психотерапия, както и дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Транзакционен аналитик под супервизия.

Председател е на Българска асоциация по Транзакционен анализ (БАТА).

Милена Манова е автор на книгите:

 

 

 

 

 

 

 

Photo by Monica Silvestre from Pexels

Семейните тайни и травми, част втора

В Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (1 февруари), решавам да пусна частта на епизода „Семейните тайни и травми“, в която се срещам с д-р Калина Йорданова, психоаналитичен психотерапевт и нейната, перспектива по този въпрос.

Разговорът ни отвежда в Ловеч, родният й град, в който е един лагерите, наричан „Слънчев бряг“, но върви по пътя на нуждата от създаване на пространство на говорене по темите за миналото, като в този разговор започвам темата и за нуждата да се говори, според мен, за 90те, които не са само музика, но и, конкретно в България, доста трудни години, които далеч не всички са преминали безболезнено и са свързани с травмите, нанесени от престъпността, беззаконието и бедноста на това десетилетие.

 

Още по темата

Линк към книгата за лагерите на Христо Христов

За лагерите в сайта на Дойче веле

 

 

 

 

Photo by Suzy Hazelwood from Pexels

Семейните тайни и травми, част първа

В първата част на епизода за семейните тайни и травми (или иначе казано, за трансгенерационните травми) ще чуете части от разговора ми с Аида Марковска, родов терапевт.

С нея се видяхме през зуум (тя работи в Пловдив), в края на миналата година. Попаднах до нея през личен разказ – този на Райна Дамяни, за която също ще чуете в епизода. Райна Дамяни и Дора Прангаджийска бяха моята вързка с Аида, за което им благодаря. Линк към емоционалното и сърдечно интервю на Райна Дамяни в БНТ може да гледате тук.

Работата на Аида Марковска буди моето внимание заради интереса й към българската родова традиция.  В епизода тя представя своето виждане кои са онези две трансгенерационни травми, които в момента излизат и тревожат съзнанието на съвременниците ни, както и какви са последствията от тях. Ще разберете и как човек всъщност стига до там, че решава, че има родова травма и защо темата не е „шменти-капели за жени на средна възраст“.

И преди съм писала за трансгенерационната травма – това определено е тема, която според мен има нужда от внимание по нашите земи – и затова поканих три различни колеги, с които поставих темата, като всяка от тях ми даде своята гледна точка.

„Но защо толкова се интересуваш от трансгенерационната травма?“, съм чувала въпроса от различни колеги. А как бих могла да не се интересувам, питам аз? А нима поколенията през последните 150 години са били чути, дали историите им са стигнали до нас като разказ и разбиране, а не излизат, облечени в призрачните одежди на несъзнаваното през толкова много различни поведения, неврози, травми, скрити сценарии и явни проблеми?

И още нещо – в практиката си с пациенти установих тежестта на преживяванията на предците, на скритата лоялност, която им отдаваме и как един от начините да стигнем до себе си е през това да разберем и тях, и техните страдания и травми, които сме наследили, без да знаем.

В края на епизода ще чуете малка частица от разговора ми с д-р Калина Йорданова, психоаналитик, който ще е обект на отделна част на епизода.

 

 

 

Екраните и ние, пета част – Оптимистична теория за нашите екрани

В петата част на епизода, посветен на екраните ви срещам с Маргарита Асадурова. Тя е визуален експерт, има свое студио за индивидуални анализи на цветовете и стила на дрехите – My beautiful I . Това описание не съдържа и 1% от нея, защото то не успява да побере ярката й индивидуалност, богатите й познания в хуманитарните науки (включително и психологията), острия й ум и топлата й душа.

Бях предвидила тя да участва в друг епизод на този сезон на моя подкаст, но разговора ни тръгна така, че реших да споделя и нейната, нарекох я оптимистична теория, за нашите екрани – и нашия живот пред и с тях.

Маргарита Асадурова обосновава своята теза, че екраните имат своята позитивна роля, както и престоя в социалните мрежи. Някъде след средата на файла ще чуете наш разговор, провокиран от нейните думи „Според мен един от големите проблеми е, че хората не знаят от какво имат нужда“, където пък аз говоря, за това, че несъвършенството е зададено в нас. Хората не знаят от какво имат нужда и затова то е зададено в нас – ние непрекъснато го търсим и не можем да го стигнем. Моята теза, която не развивам напълно вътре е, че доколкото е невъзможно ние да нямаме никакви травми в живота си, а първите са тези, които са свързани с нуждите, затова и оставаме с незадоволени (при едни малко, при други много) нужди и това остава като „психични родилни белези“. Затова и несъвършенството е невъзможно, защото всички сме хора.

 

 

Чуйте и другите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог с д-р Анна Герджикова

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

.

.

 

 

 

 

.

 

 

.

Photo by Vlada Karpovich from Pexels

 

 

 

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

В четвърта част на епизода, д-р Момчил Киряков споделя своето мнение на психолог и геймър за игрите. Той е и в двата свята – на изследването на игрите и престоя на хората във виртуалния свят. Той е доктор по психология, пише статии за ревюта в шведски сайт и прави анализи на стриймове в Twitch, но също така е и е прекарал много време онлайн.

В края на епизода, той споделя, много подходящо, една фраза от „Косачи“ на Елин Пелин, с която аз искам да започна това представяне.

 

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.

Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

За това кои хора и в кои случаи имат предразположение да прекарват повече време пред екраните и защо; за това „колко е много“ и как родителите да научат децата си да имат качествено време пред екраните – в линковете.

Още за д-р Киряков

Профилът му в Twitch

Статията му за Човека във виртуалния свят (в Годишник на Софийския университет)

Чуйте и другите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог с д-р Анна Герджикова

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

.

.

Photo by hitesh choudhary from Pexels

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

В част трета на епизода д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати разказва за терапевтичната си практика с тийнеджъри в клиниката, в която работи.

Ще се спрем също на добрите практики за това как децата да намерят своите занимания и каква е разликата за четенето от книга и от екран.

В разговора тя дава пример за опитите на Хари Харлоу с бебета-маймуни.

В сайта на Жената днес може да прочетете откъс от книгата на д-р Додсън „Изкуството да бъдеш родител“, в която се описва опит на Харлоу и изводите от него

Под номер 5 в този материал на Webcafe може да видите документални кадри от работата му

 

Чуйте и останалите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог

с д-р Анна Герджикова

 

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

.

.

 

 

 

 

.

.

снимка Pexels

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология.

Във Втората част на епизода продължавам разговора с д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати за препоръките на Американската педиатрична асоциация за екранното време, подходящо за децата.

до 2 години – не се препоръчат под никаква форма, освен за комуникация с баби, дядовци и роднини

2-5 години до 60-90 минути на ден умерено излагане, но препоръката е да има родител до детето

за следващите възрастови групи се препоръчва да се проследява спрямо нуждите на детето и семейството – линк към този медиа план, за който д-р Герджикова говори, може да намерите тук

 

д-р Маргарита Габровска

В подкаста се включва д-р Маргарита Габровска, логопед.  Тя работи като логопед от 2011 г., а опитът и интересите й са насочени към ранното детско развитие (0-3 г.) и към затрудненията, с които малките деца се сблъскват при срещата си с нови и различни храни.

От самото начало на пракитката си е работила предимно с деца във възрастта до 7 г., а след няколко години започва да се профилира като терапевт, работещ изключително с деца в най-ранна възраст (0-3 г.), тъй като това усещала като „най-свое“.

Тя е завършила магистратура по интегративна биоетика в СУ през 2014 г., а през 2018 г. защитава докторат по Философия с изследвания в областта на етиката на грижата и палиативните грижи за деца, отново в Софийския университет.

Винаги съм работила с и за децата и не си представям, че бих могла да върша друго.

От 2017 г. е част от екипа на Фондация „Нашите недоносени деца“, където освен с пряката терапевтична работа с децата и техните семейства, е ангажирана с развитието на терапевтичните услуги в Центъра за детско развитие на Фондацията, както и със застъпническа и изследователска дейност.

В периода между 2016 и 2019 г.  работи като специалист по ранна детска интервенция в неонатологични отделения в София и Пловдив по проекти за въвеждане на семейно-ориентираните грижи и кенгуру-грижите.

Може да се свържете с д-р Габровска през сайта й или на телефон 0887 99 88 93

 

Още в този епизод

Защо някои деца проговарят на английски преди на български?

Защо екраните са вредни за храненето?

Защо преди лягане екраните са излишни?

 

Чуйте и останалите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог

с д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Tatiana Syrikova from Pexels

 

Подкаст?! Защо подкаст?

За този подкаст мисля от една година. Дойде ковид и нещата се объркаха, както всички знаем.

След това мина време да записвам срещите си, но Нова година беше някакси подходяща да се появи този епизод – Екраните и ние, който готов като цяло през ноември.

Личното ми усещане е, че едночасови епизоди са дълги – или поне на мен ми е трудно да намеря цял час, в който само да слушам, затова всеки епизод ще е разделен на около 10-15 минутни части. В края на седмицата ще публикувам и целия епизод, който е с дължина от около час за тези, които предпочитат да слушат и да слагат пауза където те искат.

Първи сезон, първи епизод, първа част е тук – в този линк.

Първият епизод е Екраните и ние – заради актуалността на темата и с участие на четирима експерти, които представят различен поглед по темата, като целта е всеки по малко да каже от своето мнение.

Как да го слушате?

Всеки пост има mp3, което може да слушате през сайта, както и линкове за платформи за подкастове, където може да се абонирате, като преди това може да ги свалите като приложения за телефоните си, ако преди това не сте ги имали – за начало избрах SoundCloud и Spotify, както и семпли видеопрезентации в YouTube.

Но не отговорих „Защо подкаст?“. Има теми, които ме вълнуват и като психотерапевт, и като човек.

Подкастът е форма, в която мога да споделям части от срещите си с колеги, в които обсъждаме или просто аз искам да разбера какво е тяхното разбиране по даден проблем, като тези ни разговори или обсъждания да бъдат чути и от вас. Започвам с първи епизод от общо 10 на сезон 1.

 

.

.

Photo by Andrea Piacquadio from Pexels

 

 

 

Екраните и ние, част първа

 

В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология

В Първата част на епизода гостенка е д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати.

Биографията на д-р Герджикова включва докторантура по невронаука, а причината, поради която я потърсих беше статията й Последни достижения в невронауката по отношение на развитието на мозъка на младежта и излагането на екранно време.

В част първа тя споделя своя личен опит от живота си в САЩ и личните правила в нейното семейство, както и за едно предизвикателство, в което участва със своето семейство и съседи.

В тази част разказвам накратко и за теорията на психолога проф. Андрю Пшибилски, Oxford Internet Institute и изследванията му са събрали данни, че интернет и социалните мрежи НЕ водят до проблемите, за които мнозина предполагат, базирайки се на наблюдения от ежедневието си.

Изследването на Пшибилски, което може да срещнете цитирано, е със заглавие The association between adolescent well-being and digital technology use  и е публикувано в Nature Human Behavious и вътре се търси връзката между връзките интернет, пиенето на мляко, астмата и яденето на картофи, за да се докажат зависимостите, или както шеговито са цитирани и в българските материали „„Използването на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи“.

Оставяйки шегата настрани, в изследването пише, дословно „Нашите анализи обаче не дават категоричен отговор дали цифровите технологии влияят на благосъстоянието на юношите. Първо, важно е да се отбележи, че използвайки повечето мащабни набори от данни може да се изследват само връзките на корелациите. Ние знаем много малко за това дали повишеното използване на технологията може да доведе до по-ниско благосъстояние, дали по-ниското благосъстояние може да доведе до повишено използване на технологията или дали трети объркващ фактор е в основата и на двете. Тъй като изследваме нещо, което по своята същност е сложно, вероятността от фактори, които не отчитаме, влияещи както върху използването на технологията, така и върху благосъстоянието, е висока“.

Реално данните, събрани за вредата от СВРЪХУПОТРЕБАТА на интернет, са сравнително малко и не почиват на твърди данни, но има и проблема, който Пшебилски също посочва – много хора трудно сами са в състояние точно да определят общото време пред екраните си, нито пък има събрани представителни и категорични данни.

В изследване на Нета Уайнщайн с Пшибилски има данни за това, че негативният ефект от употреба се проявява само при 0,5% от хората, които прекарват повече от две трети от времето си будни онлайн.

 

В следващите части на този епизод на подкаста ще чуете още за

Влиянието върху развитието на децата (част 2), с д-р Маргарита Габровска

Екраните и тийнеджърите (част 3), с д-р Анна Герджикова

Компютърните игри (част 4), с д-р Момчил Киряков

Оптимистична теория за екраните (част 5), с Маргарита Асадурова

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

 

 

 

 

 

Photo by Julia M Cameron from Pexels