Месец: ноември 2023

Глюкозният експеримент, част първа

„Глюкозната революция“ на авторката Джеси с труднопроизносимата фамилия Инчуаспе, е една от най-популярните книги от момента на издаването й през април 2022ра и след това на български в началото на май 2023 от издателство Колибри и в Сторител.

Започнала като инстаграм акаунт, Glucose Goddess, има над три милиона последователи и самата тя е учен, т.е. не й говорят звездите, родовата травма и това, че е отслабнала в някакъв период от живота си, а зад интереса й има учене, изследвания и здрав разум. Това, че пише разбираемо, е големият й коз, за да стане такава сензация и бестселър.

 

По указ на Глюкозната кралица

солена, не сладка закуска;

при хранене – първо фибри, после протеини, накрая въглехидрати

преди въглехидрати – пийте половин час по-рано лъжица ябълков оцет във вода

след ядене на въглехидрати – физически упражнения, дори да е на място вкъщи

 

Плюсовете

Джеси Инчуаспе не отрича хранителни групи (+); провежда експерименти, за да провери дали научни теории за хранене са верни (+) и начинът на хранене, който предлага е лесен за разбиране (+); приложим в ежедневния живот (+).

Книгата е вълнуваща.

Джеси обаче така описва процесите, че докато я четях в самолета, си казах – а защо да не проверя дали всичко това се отнася и за мен?

Като психотерапевт работя с хора с нарушения в храненето (хранителни разстройства) и се интересувам от процесите, които доведоха до една от големите (невидими) пандемии, едно от което е затлъстяването.

Затлъстяването в световен мащаб е толкова сериозно, че всеки, който се занимава със здраве и има здрав разум, е ужасен. Живеем в обезогенна среда (среда, която подпомага затлъстяването), към която ние сме податливи. От друга страна възрастта е от рисковите фактори, независимо от средата, за качването на килограми (родена съм миналия век, все пак).

Така, както другите етапи на живота, в средна възраст, за пореден път, телата на хората се променят – килограми вече не се свалят за седмица, самата структура на тялото започва да се променя, за хормоналните и метаболитните процеси пък да не говорим (има си специалисти за това).

Затова и реших да видя какво се случва в моето тяло. Разбира се, развитието на технологиите и съществуването на CGM сензори много ме улесни.

В няколко поста, най-вероятно два, ще споделя моите наблюдения и впечатления от този експеримент, който започвам с идеята да е 14 дневен и в който проследявам етапите през които преминавам и какво научавам от него.

Уговорка: Не съм спонсорирана от компания и нямам заболяване, което да проследявам.

Цел на експеримента: какви са глюкозните нива в тялото ми, от кои храни се влияят и по какъв начин, да разбера има ли нещо, което не знам за глюкозата?

Средства: CGM сензор

Започнах от това първо да се поинтересувам от видовете сензори. Те са създадени за хората с диабет тип 1, а в някои случаи са и животоспасяващи. В моя случай целта е по-скоро мониторинг и наблюдение върху естествения ми начин на хранене и евентуално модифициране.

сензорът на ръката ми

Избрах от последните поколение от този тип сензори. Той е много удобен за носене, практически не се усеща и поставянето на задната част на подмишницата не е болезнено. Той предава данни 14 дни, след което трябва да бъде сменен с друг.  Свързва се или със смартфон/часовник или с четец на същата компания и така може да следите нивата си на кръвна захар.

Уточнение – ясно е, че нивата се качват и спадат, но това, за което сензора помага на човек, който няма диагностицирано заболяване е,

да видкексът, стига до 9 mmolи в реално време какво се случва.

Колкото и да знам как действа сладкото, едното единствено парче домашен портокалов кекс, което изядох в събота на закуска ме изненада колко качи нивата на кръвната ми захар. Също така и колко по-добре изглежда всичко, когато ям зеленчуци.

Много хора при това са в състояние на преддиабет, без дори да си го поставят в проблемите, които са им на дневен ред. Скринингът за диабет (тип 2) обаче следва да започне на 35-годишна възраст и има специфични тестове, които се прилагат от личния Ви лекар и/ли ендокринолог.

Проблемът с диабет тип 2 е, че той става все по-често срещан при деца и юноши, вероятно поради нарастването на детското затлъстяване, а при възрастните – че плавното покачване на тегло постепенно уврежда здравето. Онези „2-3 килограма“, които те тормозят на 25, постепенно стават онези „10-20-30“, които се опитваш да обясниш с възрастта или стреса, но каквото и да е обяснението – портокалов кекс, алкохол или просто недобър стил на живот и неглижиране на тялото, резултатът е качване на килограми, а оттам и една неприятна поредица от незаразни болести, които ще пропусна да изброя.

Докато човек е в преддиабет, това, което може да направи е да избере по-здравословен начин на живот, за да върне нивото на кръвната си захар обратно към нормалното или поне да го предпазите от покачване до нивата, наблюдавани при диабет тип 2. Разбира се, първото, което разбира човек в този експеримент е, дали е в преддиабетно състояние и ако е, може да предприеме мерки, като първата от тях е среща с лекар.

 

Техническа информация

Част от глюкозните сензори не се предлагат на българския пазар в аптеките, хората го купуват от малки частни вносители – може да ги намерите в групите за сензори и в сайтове за продажби. Обичайно цената е 100-150 лв за сензор. Купуването на четец не е необходимо, ако решите да следите през приложение. Приложенията също не са официални и се не свалят от Google Play и са доста дървени. Аз започнах да използвам приложението за проследяване Juggluco и ми трябваше време преди да го стартирам.

Размислите ми от събота до сега

Въпреки неудобствата при инсталирането, получавам статистики, които ми дават и още насоки за по-качествено хранене.

Мисля си, че този експеримент е подходящ за всеки, на когото „всичко му е наред“, обаче е наясно, че е с наднормено тегло и че не е само движението, което му липсва, но и промяна в храненето. Това би помогнало да проследи кои са местата, в които нивата на кръвната му захар „чупят скалата“.

След този чудовищно сладък портокалов кекс минавам целенасочено главно на солени закуски, както и глюкозената кралица препоръчва.

Ето как изглеждат 20те пържени картофки днес на обяд:

и чушките с боб от неделя

 

Като цяло оценявам добре диетата си, но имам още 10 дни със сензора и ще видя как влияят храните, с които обичайно се храня.

Интересно ми е също и това, което казваме понякога „паднала ми е кръвната захар, трябва ми нещо сладко“, дали е вярно (засега не).

 

 

Още по темата

Сайтът на „глюкозната кралица“

Преди време Колибри бяха издали друга книга в подобен със свеж, жизненерадостен стил – Джулия Ендерс („Черво с чар“), прочетете я и нея, ако се интересувате от, хм, вътрешния си живот.

Рецептата на шокиращия кекс (3 яйца, 300 гр брашно, 300 гр захар, 150 мл олио, сокът от изцедени два портокала, 10 гр бакпулвер се смесват – първо яйцата и захарта, после останалото, пече се 40 мин на 170-18- градуса)

 

За интермитентното хранене/фастинг, но и за хранителните разстройства

Интермитентното хранене стана толкова популярно, че дори и телефонните приложения за него са безброй. Периодичното гладуване събира почитатели заради простата си и работеща формула – за някои то се превръща в ежедневие без проблем, като действително помага за контролиране на теглото. В много отношения то е добро – не демонизира хранителни групи (както често се случва при хранителни режими със спорен дългосрочен ефест), а се концентрира върху това човек да контролира кога се храни, а не толкова с какво. Въпреки че с „какво“ винаги е важно.

Има различни схеми – от часове гладуване всеки ден до дни на пост (фастинг), може да е избор да се храните веднъж дневно обилно или да имате биндж ден/два и строг режим другите дни от седмицата. Подкрепящи твърдения за интермитентото хранене е подобряването на метаболизма и че тялото само влиза в режим на изгаряне на излишните калории.

Подобно на всеки друг режим на ограничаване на храната и този носи риск за хората, които имат предиспозиция към хранително разстройства и тези, които са преминали през такова. Защо? При хранителните нарушения човек попада тогава, когато несъзнателно е подтискал част от своите възприятия, включително и това как се чувства тялото му – независимо дали гладен или преяждайки, фиксирайки се върху формата на тялото си. И ако за човек, който не е минал през такива размисли и поведения, интермитентното хранене може да стане навик, то при рисковите групи се получава нова рана между душата и тялото – отново на тялото не му се признава правото да „чувства“, да подава сигнали и да бъде подтискано – което отново резултира в нарушение на храненето.

Ограниченията, дори когато дават резултат върху тялото като експеримент, доста бързо може да се окажат нож с две остриета защото след бързото сваляне и ограничаване, след няколко месеца може да се получи бързо качване. Това, което в началото може да е начин да подобрите здравето си, може да се превърне в опасна черна писта, просто защото този тип хранене е екстремен. Действително, поддръжниците на този тип хранене задължително посочват липсата на достатъчно храна в древността, но въпреки че съм почитател на препратките към еволюцията, точно за това няма да се съглася, защото тогава този тип хранене не е бил въпрос на избор или култура, а на недоимък, на бедност или на трудности в намирането на храна, т.е. е бил повече изключение, не правило за хранене.

И една препратка към миналия век – тогава хората по-често бяха със здравословно тегло – деца и възрастни, а тези, които ядяха веднъж дневно, обикновено на вечеря, бяха сочени като лош пример.

 

Още по темата

Вижте тази статия в специализирано списание за диабет и ендокринология, една от частите в текста е точно по темата и цитира изследване сред над 2000 млади хора, от което е видно, че особено при жените, рискът от развитие на разстройство на храненето, дължащо се на периодично гладуване, е значителен, както и друго, което отново потвърждава, че фастинга може да доведе силно желание към определени храни. Само кратки периоди на интермитентно хранене имат наистина позитивни ефекти.

 

 

 

 

 

Photo by lil artsy: https://www.pexels.com/photo/woman-wearing-beige-crochet-sweater-and-round-white-analog-watch-closeup-photo-1374128/

Енергийните напитки и контрола на теглото

Не изчезва тази “гениална” идея сред човечеството, че енергийните напитки биха могли да помогнат на отслабването, защото дават допълнителен стимул на енергия и това помага за свалянето на килограми.

Само че фактите говорят, че точно безалкохолните напитки, включително и енергийните, имат зла  роля в пандемиятаот затлъстяване, защото съдържат изненадващо висок брой калории на кен и тези калории идват от захарта или нейни заместители – но все пак – празни калории.

Но пиещите енергийни напитки ги искат заради кофеина, който мислят, че подтиска апетита и повишава метаболизма.

Действително – хората, които пият енергийни напитки свалят на тегло – но не това, което мислят. Тъй като кофеина/таурина е диуретик (извежда водата от тялото), „свалянето“ е от урина и вода, които бързо се възвръщат.

Вероятно някъде ще прочетете, че кофеина спомага на метаболизма – така е, но толкова леко, че количеството захар/подсладители, което приемате, неутрализира ефекта точно във варианта с енергийните напитки.

Кофеинът е всеобщ любимец – кафетата го доказват, но ако приемате много, той става токсичен. Енергийните напитки обикновено съдържат около 80 mg кофеин  (едно качествено кафе е с около 60 mg), но ако решите да контролирате глада/пристъпите на глад и пиете няколко, тогава може да имате някой от тези странични ефекти: сърцебиене (тахикардия); мускулни тикове, главоболие, допълнителна тревожност и раздразнителност.

Да обобщим: ефектът на енергийните напитки е че ще изведете вода, а ако карате само на енергийни напитки и сваляте от това и че не се храните, ще приемате опасно количество кофеин, което може да доведе до неприятни усещания в тялото, които да ви изплашат.

 

 

 

.

 

Photo by Breno Cardoso: https://www.pexels.com/photo/woman-with-energy-drink-sitting-on-ground-14448533/

Булевард България: Защо много успешни жени отиват и в екстремните спортове?

Така се случи, че миналата седмица се запознах и с една дама, покорила няколко сериозни върха и затова ще добавя и причината, която чух, че тя има: това й дава време със семейството.

Още по темата – в линка https://boulevardbulgaria.bg/articles/zashto-mnogo-zheni-s-vazmozhnosti-i-kariera-testvat-granitsite-si-s-ekstremni-sportove?fbclid=IwAR2x623F-OzaHXFwpDp4HxFpgkmUa_kkOQl-t2yxmmDFdx7P9Hh_4EO8v_g

 

 

 

 

Photo by Nina Uhlikova: https://www.pexels.com/photo/person-standing-on-hand-rails-with-arms-wide-open-facing-the-mountains-and-clouds-725255/

Трите послания от „NYAD“ (РЕВЮ НА ФИЛМ)

По Netflix от тази седмица е филма „Наяд“, който разказва плувкинята Даяна Наяд, която през 2013та, на възраст 63 години, прекосява за 53 часа без прекъсване за сън, хранейки се във водата разстоянието от 177 км от Куба до Флорида. Това се случва на нейния пети опит, като първият е през 1978 година.

Но причината да ви обърна внимание да го изгледате са последните й думи; тези, с които излиза от водата, движейки се с последни сили, а те са:

„Имам три послания:
Едното е, че никога не трябва да се отказваме.
Второто е, че никога не си твърде стар, за да преследваш мечтите си.
И третото е, че плуването изглежда като самотен спорт, но изисква екип.“

Гледайте Анет Бенинг и Джоди Фостър в този сърцепронизващ филм за мечтите, травмата и смелостта да живееш.

 

 

 

Още по темата

Кадри от излизането на „истинската“ Даяна Наяд с думите й

TED лекция на Даяна Наяд (на английски)

Трейлър на NYAD по Netflix