Месец: октомври 2024

„Родителски наръчник за хранителни разстройства“//Лорън Мълхайм (РЕВЮ НА КНИГА))

За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та година. Всъщност от години следя работата на д-р Мълхайм и съм се срещала с нея на конференции. Тя е представител на модалност, която настоява за твърди мерки и в доста, но не всички, случаи това е начин който дава добър ефект за овладяване на хранително разстройство, особено при по-млади пациенти.

Радвам се, че книгата беше издадена на български от издателство „Изток-Запад“, защото категорично имаме нужда от тази книга – родители и терапевти, защото предлага валиден и работещ модел, който може да бъде прилаган съвместно с всички останали модалности, които работят в областта на хранителните разстройства (психотелесни, неорайхиански, когнитивно-поведенчески, психоаналитичен, юнгиански, семейна терапия и т.н.).

Ключовото тук е – научно доказана информация, подробно описание, конкретни съвети.

Книгата не замества психотерапия на засегнатото от някоя от тези болести дете, също така искам да обърна внимание, че работата на родителите с техните чувства и преживявания по време на боледуването на детето им е недостатъчно добре засегната тема у нас – боледува не само човека, но и неговите близки и затова в годините броят на родители, които идват на консултации при мен на лица под 16, които се лекуват другаде, расте.

 

„Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“, Лорън Мълхайм, 2024, Изток-Запад

 

 

 

Препоръката ми в сайта на издателството

Психологически аспекти на храненето с нехранителни продукти

Храненето с неядливи продукти е част от човешката история, макар и не от популярната – и данни за това има още от „бащата на медицината“ Хипократ, а великия Маркес също го описва в своя творба, за да покаже психичното състояние на една жена. Социалните медии и конкретно ТикТок е рожба на много щуротии – но тази с храненето с пръст, кал и неядливи неща, има общо с изключително редки нарушенията в храненето, за които разказвам и аз.

Бележка за бременни – в случай, че имате особени желания, дори да пробвате, включващи кал, пръст, цимент, ако никога не сте ги имали, потърсете с Вашия гинеколог или личен лекар имате ли недостиг на микроелементи.

Вижте целия материал на сайта на Нова телевизия

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“ на Лорън Мълхайм (Изток-Запад), 19.90 лв. Тя е доктор по психология, е клиничен психолог и специалист по хранителни разстройства Ревю на книгата може да намерите в друг пост.

––––––––

Как изглеждат здравословното хранене и тренировките при един тийнейджър?

За родители, част от култура, ценяща слабата фигура и насърчаваща диетите като нещо нормално, може да бъде трудно да определят какво е нормално хранене и нормална физическа активност. Отразяването на диетите на знаменитости в медиите, както и състезанията за отслабване по телевизията, правят екстремните тренировки, ограничаването на храненето и други нездравословни поведения нормални.

Телата са създадени да бъдат различни и тийнейджърите могат да бъдат здрави с различни размери и фигури на тялото. Здравословно развиващият се тийнейджър има постоянен растеж и наддаване на тегло с рязък скок в тези показатели през пубертета. Апетитът е различен при различните хора, но нормално развиващият се тийнейджър не е обсебен от мисли за храната. Нормално развиващият се тийнейджър може да носи храна в стаята си, но може да се храни и пред хора. Може да се храни лесно в различна обстановка – вкъщи, в ресторант и т.н. Хранителният му прием може да варира значително – някои дни може да е доста по-гладен от други. Но като цяло здравият тийнейджър се храни пропорционално на активността си. Може да е капризен към някои храни, като най-често това са зеленчуците и по-рядко въглехидратите, месото или мазнините. Може да избира какво да яде без затруднения.

Здравите юноши използват овкусители и подправки. Харесват разнообразни храни и се хранят с тях, когато им се предоставят. Правят поръчки какво им се яде. Огладняват и питат какво има за вечеря. Чакат с желание десерта. Рядко са особено раздразнителни и не пропускат хранения. Вземат си храна според желанията и нуждите си. Не говорят често за диети, за здравословния аспект на храните и не четат етикетите. Макар здравите юноши да се тревожат за външността си, те не се теглят на кантара често и не се тревожат за теглото си. Не тичат до банята след всяко хранене. Изглеждат спокойни, след като са яли.

Повечето нормално развиващи се тийнейджъри не са обсебени от тренировките. А ако са, то е в рамките на участие в някой спорт. Повечето не са особено дисциплинирани и усърдни извън групови тренировки. Могат да стоят на едно място и да си почиват. Тренировките не са и начин да противодействат на ефектите от храната.

Как изглеждат хранителните разстройства при юношите?

Децата и по-малките тийнейджъри могат да нямат типичните за хранително разстройство симптоми като възрастните пациенти. Например един по-млад пациент е по-малко вероятно да преяжда или да използва хапчета за отслабване или лаксативи. Булимия нервоза и свързаните с нея поведения обикновено (но невинаги) възникват на по-късна възраст.

Какви са тогава тревожните сигнали, за които родителите трябва да внимават?

Загуба на тегло, липса на наддаване на тегло или спиране на растежа

Чест симптом на хранително разстройство е по-ниското спрямо досегашното развитие на детето тегло. Когато развият хранително разстройство, децата и тийнейджърите могат да спрат да наддават или да не растат спрямо очакванията. Би трябвало вашият педиатър да е способен да разпознае, ако това се случи, но не всички педиатри са обучени да разпознават хранителни разстройства. Това може да доведе до погрешна диагноза. Един съвет: важно е да сравнявате ръста и теглото на вашето дете спрямо предишни негови измервания.

Хранене с по-малки количества или по-ограничен набор от храни

Вашето дете може да е станало вегетарианец; да е започнало диета за отслабване със сурови и пълнозърнести храни; да е изоставило червеното месо и десертите или да е започнало да брои калории. В някои случаи ограниченията в храненето може да изглеждат неволни. По-малките юноши и деца по-рядко са склонни да спазват конкретна диета – по-вероятно е дискретно да избягват да се хранят достатъчно и така да не поддържат растежа и теглото си. Порциите им може например да изглеждат твърде малки.

На родителите обикновено се връчва един все по-нарастващ списък от забранени храни, които децата преди са приемали. Някои от оправданията, които тийнейджърите дават за това защо не желаят тези храни, са, че например не са гладни или че имат някакви неясни предпочитания към храните (което родителите може в началото да подкрепят). Тийнейджърите могат да се оплакват и от болки в стомаха или да изглежда сякаш са се нахранили много бързо.

Прекомерни тренировки, хиперактивност или неспокойствие

Вашият тийнейджър може да стане особено ангажиран с тренировки. Може да прекарва часове във фитнеса, да прави подскоци в стаята си, да кляка, докато гледа телевизия, да прави обиколки из квартала. Може да тренира, за да „изгори“ десерта, който е изял предходната вечер, или за да се подготви за това, че ще ходи на купон, където ще има храна. Може дори да зареже други дейности, за да тренира, или пък да изглежда обсебен от досегашните си тренировки. В някои случаи тийнейджърите опитват да горят калории, като стоят прави, когато могат да седнат, или намират начини да правят повече крачки дори у дома.

При по-малките юноши активността може и да е с по-неопределени цели; могат да изглеждат неспокойни или хиперактивни и могат да се движат наоколо хаотично. Родителите често разказват, че децата им ходят напред-назад или стоят прави постоянно. Възможно е да им е трудно да останат мирни в иначе спокойни ситуации. Това поведение може да изглежда дори като хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието (ХРДВ) и родителите може да не осъзнават, че обяснението е всъщност в хранителното разстройство (O’Toole 2013).

Засилен интерес към готвене или готварски предавания

Вашият тийнейджър може внезапно да е увеличил интереса си към готвенето. Противно на разпространеното мнение и това, което самите пациенти понякога твърдят – на хората с ограничаващи хранителни разстройства не им липсва апетит. Всъщност много често имат хищен глад и мислят само за храна. Хора с хранителни разстройства на всякаква възраст могат да събират рецепти и дори да готвят за другите – но да отказват самите те да се хранят с това, което са сготвили. Един тийнейджър например беше обсебен от предаването „Война на кексчета“ и го гледаше часове наред за сметка на други интереси и занимания. Родителите често възприемат интереса към храната като нещо хубаво. Въпреки това имайте предвид, че тези „интереси“ може да са направлявани от силния глад. Хората, които не се хранят достатъчно, стават обсебени от храната. По този начин юношите с ограничаващи диети могат да заместят храненето с други свързани с храната занимания.

Преяждане, предизвикване на повръщане, лаксативи, диуретици или прочиствания

Тези поведения никога не са здравословни и са ясни сигнали за тревога. Могат да се случват скришом от родителите, но да се забелязват следи от тях. Например скоро след хранене юношата може да тича до банята или да си взема дълги душове. Може да изпуска закуска или обяд, за да яде повече на вечеря. Може да забележите, че изчезва храна (особено високовъглехидратна). Може да откриете следи от повръщане (понякога само миризма) в банята (или дори в торбички под леглото). Ако детето си признае, че е повърнало, може да се оправдае с гадене или да каже, че е болно. Ако подозирате повръщания, трябва да засилите надзора в банята и при къпане. Хранещите се ограничаващо могат да пият „чайове за отслабване“, които реално са с лаксативен и диуретичен ефект. Може да откриете празни опаковки от лаксативи в кофата за боклук. Тийнейджърите може да правят и пречиствания, които стимулират крайните хранителни поведения и не са медицински препоръчителни.

Тревоги относно фигурата

Този ключов за възрастните симптом трудно се открива при децата. Когато обаче го има, юношите могат да кажат, че се чувстват дебели или че се страхуват да не станат дебели, да говорят за мускули или да се тревожат за конкретна част от тялото си. Възможно е да установите поведения като често теглене на кантара, често взиране в огледалото (гледане или щипване на части от тялото за определяне на точния им размер). Детето може да нервничи, когато се облича. Може да крие фигурата си, като се облича с неподходящи дрехи (например дебел суитшърт през лятото). Обсебените от фигурата си тийнейджъри се сравняват с модели или с връстници в социалните медии. Могат да четат и съвети за диети. Могат дори да влизат в насърчаващи хранителните разстройства сайтове, които възхваляват хранително разстроените поведения (като прекомерните тренировки, преяжданията, повръщанията, броенето на калории, гладуването, използването на хапчета за отслабване, лаксативи, чайове за отслабване, диуретици, пречистване и други начини за избягване на хранене и горене на калории). Момчетата може да се съсредоточат над мускулите и по-масивното тяло – това са характеристики на мускулната дисморфия.

Промяна в хранителните навици

Може да забележите, че хранителните навици на детето ви са се променили. То може да се храни по-бавно, да проточва всяко хранене, да раздробява сандвича на части и да изяжда само протеиновите компоненти, да попива мазнината от яденето, да се храни на много малки хапки, да реже всичко на миниатюрни парченца и да ги бута из чинията, да дъвче прекомерно дълго или да скрива храна. Тийнейджърът ви може многократно да претопля и изстудява храната си, за да е с идеална температура. Може да използва прекомерно много подправки или да прави странни комбинации от продукти. Тези ритуали намаляват тревожността му – и ако се споменат или прекъснат, той може да отвърне с гняв или тревога.

Спиране на менструалния цикъл

Спирането на менструалния цикъл е един сериозен симптом на хранителното разстройство. При по-малките юноши пък настъпването на менструацията може да закъснее. Аменореята (състояние, при което менструалният цикъл липсва повече от 3 месеца) най-често е възниква, когато тялото е с „относителен енергиен дефицит“, т.е. приеманите калории са по-малко от изразходваните. Това нарушава хормоналния цикъл, регулиращ мензиса. Някои момичета с анорексия обаче продължават да имат менструален цикъл и по време на болестта. При някои пък той спира още преди да започнат да отслабват. Преяждането също може да направи цикъла нередовен поради метаболитни или хормонални нарушения (Ålgars et al. 2014).

Имайте предвид, че много медицински специалисти приписват нередовната менструация на „нормалните“ вариации в цикъла или на спорта. Ако приемете това обяснение, може да пропуснете възможност за ранна диагноза и намеса.

Други симптоми

Според една анкета при 342-ма родители на пациенти с хранителни разстройства от Викторианския център по хранителни разстройства (2016) други ранни сигнали за тревога, забелязани от родителите преди поставяне на диагнозата, са били: тревога и панически атаки, промяна в навиците за сън, социално отдръпване, променливо настроение, депресия, гневни изблици, раздразнителност и физически симптоми (като световъртеж или болки в стомаха).

 

 

Photo by Vinur.

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, но това в сферата на общественото развитие.

Чисто като тяло, ние сме различни спрямо биологичния пол, в който сме родени и затова жените „пиещи като мъж“ са в по-голям риск от цялата поредица от проблеми, които алкохола води – и това не е само алкохолната болест.

В свои интервюта Шери МакКий (Sherry McKee), директор на програмата на Йейл за Сексуални различия при разстройствата, свързани с употребата на алкохол, споделя че дори ако „жена и мъж, които са на една и съща възраст, с еднакво тегло, изпият абсолютно същото количество алкохол, жената ще има по-висока концентрация на алкохол в кръвта от мъжа“. 

Това се дължи вероятно на това, че алкохолът не навлиза в мастната тъкан, а жените са склонни да имат по-висок процент мазнини от мъжете, което води до там, че има по-малко пространство, в което алкохола да се разпредели в тялото, което води до по-високи концентрация, независимо от това, че двамата биха приели едно и също количество.

В метаболизирането на алкохола, жените и мъжете също се различават, така че при дамите остава повече алкохол остава в телата им за по-дълго, което може да доведе до повече проблеми.

Просто внимавайте и намалявайте количествата до разумна употреба. В блога има и други материали за колко е много и малко.

….

.

Photo by Andrea Piacquadio: https://www.pexels.com/photo/crop-man-pouring-red-wine-in-glass-in-restaurant-3756623/

.

 

 

.

Нощното преяждане като проблем на психотерапията

Нощното преяждане е феномен и не е никак безобидно, дори не е задължително да е нарушение в храненето, както една част от вас може би предполагат.
Водещата на „Нощен Хоризонт“ на БНР Теодора Симова реши да повдигне темата в часовете на точно такива преяждания – малките часове и тяхната самота, която сякаш прикрива хранителните „престъпления“.

По стъпките на тревожността с д-р Огнян Димов

Отдавна исках да подновя подкаста си, но все не ми оставаше време, а и исках да е не е във вида, в който беше преди – само аудио, а от друга страна и не ми се искаше да бъде все едно се правя на телевизия – самата аз следя доста подкасти и те доста често си приличат. Понякога се получава така, че отвътре на човек му се прави нещо, но самата мисъл за усилията е твърде подтискаща.

С помощта и търпението на Оля Желева, Blue Productions, ви представям този разговор с д-р Огнян Димов, психоаналитик и психотерапевт. Познавам го преди всичко от книгите му, а с излизането на сериала „Тревожност“ по БНТ, който поставя терапевтичната работа на фокус в български сериал и затова ще следя епизодите му, реших, че няма какво повече да отглагам и Огнян Димов се съгласи да се срещне с мен и вас в този разговор.

Той ще разкаже за книгите си, сериала, тревожността и други теми, през които преминахме в една есенна сутрин.

 

 

Книгите на д-р Димов

Агресията в семейството

Тревожността – причини, смисъл, разрешаване

 

За контакт с д-р Димов – https://psihoanalitik-sofia.com/

 

Редактор на материала е Оля Желева, Blue Productions

 

Абонирайте се за канала ми в YouTube, за да може да следите следващи разговори