psychotherapy

Вестник Капитал в тази статия – Какъв е проблемът с менопаузата? – поставя въпрос невидим сякаш в женското здраве и за женското благоденствие, такъв, който за който още стигми тихичко пречат да бъде дискутиран и събира специалисти от различни области, включително и психотерапия (с моя професионален опит); сексоложката Ванина Цонева, ендокриноложката Мария Калинкова, ендокриноложка, д-р Венета Стойкова, акушер-гинеколожка и други хора с мнение по въпроса.

Да се говори открито за менопаузата, без срам и табута по същата причина, поради която е важно да се говори за първата менструация и сексуалността – те са част от нашия живот.
Нашето общество продължава да се държи едновременно целомъдрено и вулгарно по тези теми – от момента на назоваване на органите на бебетата до края на сексуалния живот на хората, като изпъстря целия този период с пиперливост.

Спокойното говорене, базираните на научни и медицински знания и материали по темата, дори и информирането на медицинските специалисти с най-новите знания по въпроса и съответно създаване на профилактични пътеки би могло да бъде един добър начин и за превенция на хронични заболявания, които идват след менопаузата – сред тях слагам затлъстяването, сърдечно-съдовите, остеопорозата и онкологичните заболявания.

Не намерих данни за това (жените в този си житейски етап са „негъра на света“ по Джон Ленън), но виждам около мен, че е масово жените да не посещават гинеколози след като им спре цикъла, но нуждата от редовна цитонамазка остава, независимо от възрастта им, точно с профилактична цел.

За да се създаде среда, която да е е уважителна и подкрепяща, вместо да е подигравателна като вицовете за „критическата“ има нужда от време и спокойни разговори. Шегите и вицовете са също начин хората да си обясняват едно или друго, да споделят личен опит. В тази грубост можем да видим унижение, но можем да видим и желание за информация. Разбира се, ако някой пожелае да ви обиди, може да използва хиляди причини и начини, но ми се струва, че зад вицовете зад “критическата” се предават и послания като „на жените не им е лесно в този
период“, „те са чувствителни“, „настроенията им варират“.

От психологична гледна точка по време на менопауза и перименопауза се срещат различни състояния. От житейски кризи сякаш не ни остава време да живеем, но е така – Ерик Ериксън
има теория за човешките кризи след детството, в която е пропуснал да сложи и случващото се с жените – а като всяка криза и тази води до вглъбяване, до тревога за бъдещето и „черни мисли“.
Промените, които тялото преживява, за да се нагласи към новото си функциониране – защото то е свикнало на всеки 28 дни да използва органи по определен начин – са като спиране на голям и хубав тежък кораб и не е лесно това да се случи.

В този момент, ако една жена не е овладяла изкуството да се грижи за себе си – да следи как спи (колко време и качеството на съня); да почива достатъчно; как се храни (защото има връзка затлъстяване-депресия); да не пие прекалено – и това го споменавам, защото тихият алкохолизъм сред жените не е за пренебрегване (и той има връзка и с депресията и с промяната на настроенията); тогава тя минава по-леко; с кого да вентилира преживяванията си – и в този момент приятелският кръг и подкрепа също много спомагат за преминаването на този въртоп.

За да справят жените в този период, има поне две неща, които могат да разгледат дали се отнася за тях. Едното е личното преживяване на жената за загуба на онова магическо „нещо“, което дава този период в женския живот – възможността за създаване на живот, която може да използваме, може и да не, но е нещо, с което живеем. От друга страна е личното вярване на всяка една от нас къде започват остаряването и старостта. В представлението на Мария Касимова „Свободно падащи истории“ има силен момент, в който тя показва снимка на своята баба си, която е малко над нейната възраст по време на представлението – и разликата е, че в единия случай имаме илюстрация за стара жена, а в другия една усмихната, свежа дама. Епохата, в която живеем ни дава възможност – често пъти с проба-грешка да намерим съвсем различни пътища към този етап на зрелостта, да не се „изоставяме“ – независимо от пола.
Остаряването е етап от живота и той има своите предизвикателства, но и може утвърждаващ – обичам примера за американската художничка-наивистка Грандма Моузес, която започва да рисува над 78, за да стане така обичана. Около мен има и примери на жени, които избират над 50 да тръгнат в различни посоки от досегашните си – не от принуда, а защото имат времето, след като са постигнали други свои цели, да открият ново призвание. Но не само – това е и период, в който една жена би могла да отдели повече внимание на себе си, на работата или на
близките си.
При мен най-често попадат жени, които идват, понякога насочени и от лекари, които не са видели физическа причина са страданията им, но те са със смътното чувство, че нещо не е наред и се самодиагностицират като „тревожни“ или „депресирани“ или са приели, че някои от хормоналните промени е пристъп на паническа атака. В процеса на терапия стигаме до разговора за женствеността и нейните аспекти и там, в това място се стига до лични инсайти (предпочитам
думата прозрения) за новия етап, който имат да създават – и за неговия смисъл.
Менопаузата е повода, който води до преподреждане на житейските приоритети и
това става стабилна основа за приемането на идващата старост.

Още по темата

Българска асоциация по пери- и менопауза

Манифест на менопаузата (книга)

.

.

Photo by SHVETS production//Pexels.com