разни

Поведения в отговор на травмата

Темата за травмата е необятна. Вижте тази графика, която представя концепцията за реакция „бий се или бягай“ и нейните допълнения „замръзни“, към която беше добавена напоследък и четвъртата – „харесай се“.
Всяка една от тези реакции е възможен отговор на заплаха от средата. Ако другите три са сравнително познати от много популярни материали, на които сте попадали, то четвъртата може да бъде описана като опита да се угоди на насилник.
Обръщам по-специално внимание на нея, защото не е разпозната толкова и се наблюдава често пъти когато родител или значим авторитет е агресивен (физически или психически) към детето.  Тогава то се опитва да промени злоупотребата като полага усилие да успокои насилника, като пренебрегне личните си чувства и желания и прави всичко възможно, за да предотврати ситуацията с „добро поведение“.
В последствие това се пренася като модел на поведение, включително в своите професионални и лични взаимодействия.
..

Zoom базираната тревожност и необичайните й потребители

Пандемията започна да създава нови термини и в науките за душата (психотерапия, психология, психиатрия). Един от фокусите в момента е тревожността, провокирана от zoom и други платформи за видеовръзка и срещи. Проявите на zoom-тревожността са най-често в следните симптоми потрепване на ръката; тикове; горещи вълни; повик за уриниране, а понякога и усещане за идваща паническа атака или настъпването й. Допълнителна екстра е страха, че другите могат да забележат тези симптоми и да разберат как се чувстват всъщност.

Кои са засегнатите?

На първо място хора, които към момента на началото на пандемията през 2020 вече носеха в себе си тревожни разстройства или имаха предпоставки (фамилна обусловеност или травми) за тях. Особено рискови са онези със съществуваща социална тревожност, която от общуване на живо се видоизмени в прехвърли и задълбочи в онлайн средата.

Хора със съмнения, свързани с външния им вид и/или такива, които не приемат как изглеждат. Тук не става въпрос само дали сте фотогенични, а за срещата със собственото си лице пред камерата и понякога дори отвращението от това как изглежда то. Прекарвайки часове наред пред екрана и съответно пред собствения си образ, в пъти повече от пред огледалото, в някои хора това води до специфична подтиснатост за външния им вид и тревожност как ги възприемат другите – а от там проблеми със самочувствието. Тук поставяме и групата на хората с хранителни разстройства, които имат по-голяма чувствителност в този аспект.

Перфекционистите. Милите ми перфекционисти често страдат от zoom-тревожност, защото както Вселената, така и дигиталните инструменти неминуемо носят риск от технически проблеми, които те смятат, че могат да предотвратят. Ще тръгне ли презентацията, чува ли се добре, кой изчезва, каква е връзката – това са част от причините да се чувстват некомфортно с видео разговори.

Добавям и групата на тези, които не се чувстват достатъчно технически грамотни, което още преди да са сгрешили ги кара да се чувстват зле и тревожни как ще се справят, което още от началото повлиява на поведението им и обичайната спирала към ада на общуването.

Неочакваната група е на тези, които никога досега не са имали подобни преживявания дотук и са искрено изненадани от себе си и се опитват да се самодиагностицират като скрити интроверти например. Допреди година те не са очаквали, че присъствието онлайн може да ги изнерви до такава степен, нито да ги накара да се безпокоят, докато сега се напрягат само при мисълта за идващите срещи, букнати в календара. Това са социално интелигентни хора, които са загубили една от важните си опори в общуването – телесното присъствие и цялостната невербална информация, която то дава. Според някои по-радикални данни, 85% от общуването между хората е чрез езика на тялото – а екраните скриват част от него и усещането, че пропускаме нещо води до несигурност в тази група хора.

Няколко подхода за облекчаване на zoom базираната тревожност

Почивки, почивки, почивки. Ако мениджърите създадат адекватен график с по-малък брой разговори на ден, особено видео, вероятно ще се остави и повече време за свършване на истинска работа. Все пак работата преди не беше един голям Биг Брадър? Или беше? Както и да е било, в момента времето за почивка между срещите – дори да е за една студена вода върху лицето – е задължителна. Срещите back to back водят само до свръхумора, не до свръхпродуктивност.

Минимализъм. Новата „производителност“ може да е загуба на време. Ако работата може да се свърши със списък със задачи, няма какво да се гледате с хората; камерите не са нужни също във всеки случай. За работещите следва да се приеме, че не е нужно камерата да е фронтално, т.е. да не трябва да се гледат и себе си.

Минимализъм на средата. Изберете място, от което камерата не вижда много за средата, в която сте, например стена или рафт с книга. Това допълнително успокоява хората, че споделят от вътрешния си свят.

+Минимализъм на прозорците. В изследване на Станфорд и коментара на проф. Джереми Бейлисън препоръчва да минимизирате екрана спрямо монитора и да стоите на клавиатура растояние. Причината за това е, че очния контакт, на който сме изложени е твърде силен, а размерът на лицата е неестествен, което влияе на повечето хора. „Когато лицето на човек е толкова близко до нашето в реалния живот, мозъкът ни го интерпретира като интензивна ситуация, която или ще доведе до чифтосване, или до конфликт. „Това, което се случва всъщност, когато използвате Zoom в продължение на много, много часове е, че сте в това хипер възбудено състояние“, обяснява той.

Не се отказвайте да кажете каквото имате. Жените обикновено имат повече проблеми да бъдат чути по време на срещи, отколкото мъжете, а видеоконференциите могат да влошат това. Оказва се, че има неравенството между половете, присъстващо при лични срещи и групови настройки и жените, които като група са по-несигурни към външния си вид по-често се притесняват повече как изглеждат/говорят и т.н. Като цяло мъжете се приемат като по-компетентни да говорят по-дълго, а жените са много по-склонни да бъдат прекъсвани или да се говори, което се влошава във видеоразговорите.

Когато тревожността ви е подобна на тази по време на срещи лице в лице, добрите стари изпитани методи за преодоляването й оставят в сила – репетирайте презентацията си или това, което има да кажете; подгответе се технически добре като тествате връзката с приятел или колега и накрая – изправете се срещу страховете си, като ги оборите с онези примери, които сами сте виждали – как например хората обичайно реагират на технически проблеми и че паузите са нещо обичайно по време на презентации.

 

.

.

.

Илюстрация: Александър Марчев, 14 г., 8 клас в ПГИИ „Проф. Николай Райнов”

.

 

 

 

 

 

.

 

Защо хората по-рядко помагат, когато има и други наоколо?

Темата е провокативна – хората сме безразлични към чуждото страдание, когато сме заобиколени от непознати. Всеки един от нас е по-склонен да помогне, когато е сам. След малко ще ви предложа по-тежки примери, но сега ще започна с един, който може би е по-близък. В голяма аудитория сте, водещият завършва своето представяне и пита: „Имате ли въпроси?“. Дори и нищо да не са разбрали, повечето хора, независимо дали онлайн или на живо, рядко вдигат ръка, дори и да искат да попитат нещо; дори и да имат нужда от уточнения. Това е израз на плуралистичното невежество – всички предполагаме, че другите знаят нещо, което ние не знаем, и затова не действаме. Само по себе си това поведение е част от изследванията в социалната психология, а причината, поради която искам да ви обърна внимание върху ефекта на страничния наблюдател и дифузията на отговорността е, че колкото повече знаем за нея, толкова по-вероятно е да се усетим, че влизаме в нейния капан и вместо да си затворим очите – да я преодолеем и да предприемем действия.

Ефектът на страничния наблюдетел се състои в това, че хората решават да не действат в различни ситуации, ако има и други, непознати хора наколо. Личното действие и намеса обаче, може да са включително животоспасяващи. Ефектът на страничния наблюдател е и една от причините, поради която хората не се обаждат, когато чуват домашно насилие. Нейна пряка последица е дифузията на отговорността или „това не е моя работа“.

Най-честите причини хората да НЕ помагат са:

  • страхът, че собствения риск да пострадаш от нараняване е твърде голям
  • чувство, че нямаш силите, уменията или други качества, които са необходими, за да може да помогне
  • приемането, че другите са по-квалифицирани да помагат
  • по реакцията на околните се решава, че ситуацията не е толкова сериозна, колкото първоначално сте си мислили, защото те не изглеждат разтревожени
  • страхът самите те да не станат обект на агресия или тормоз

По-вероятно е да действате, ако ви е ясно, че жертвата се нуждае от помощ, както и ако познавате жертвата; тренирали сте някакъв вид самоотбрана (при нападения); имате медицинско обучение или просто знаете как да оказвате първа помощ; в миналото си сте били жертва на подобно нападение или медицинско състояние или ако мислите, че човекът заслужава помощ, дори причината да е просто на лична симпатия.

Как се преодолява ефекта на страничния наблюдател, след като вече знаете за него:

  • не подминавайте или поне всеки път ситуации на насилие или травма;
  • изкарайте курс по спешна помощ;
  • обърнете внимание на реакцията си, когато следващия път, когато видите някой, който се нуждае от помощ  – може да се изкушите да игнорирате случващото се, защото никой друг не прави нищо, но вместо това може и само да спрете и да попитате пострадалия дали може да помогнете.
  • Потърсете зрителен контакт с друг човек от околните – това може да създаде някакво микро „ние“ и да действате заедно.
  • Опитайте се да не се притеснявате за какви биха били последиците за вас.
  • Наистина хората, които се намесват носят риск да сгрешат, но също така и ако не се намесят може цял живот да се чудят дали са постъпили правилно.
  • Ако съвсем не знаете какво да правите, обадете се на 112, за да опишете ситуацията.
  • Ако човека не е в съзнание и не дава признаци на живот, също.
  • Ако е в безсъзнание и диша веднага го обърнете настрани в стабилно положение, за да не се задави, ако неволно започне да повръща, както и да освободите от стегнати дрехи горната част на тялото.

Темата за ефекта на страничния наблюдател е застъпена сериозно в психологията от 1964та със случая „Кити Дженовезе“. На 13 март 1964та година Дженовезе (28) е изнасилена и убита пред очите на 38 свидетели, но само един се обажда на полицията и то 35 минути след като чува виковете на жената. 40 години по-късно има и други версии за случилото се, но тогава започват серии изследвания по въпроса „какво кара хората да се отдръпват“, като основните изследователи са John M. Darley, Bibb Latané, като първоначалните им открития са, че само 62% от участниците се намесват, когато са част от по-голяма група от пет странични наблюдатели.  Този модел се наблюдава по време на сериозни инциденти, некритични ситуации и т.н.

 

 

Още по темата

Подробен материал във Vogue за Кити Дженовезе

Статията в Енциклопедия Британика

 

Photo by Thiago Matos from Pexels

Подкаст?! Защо подкаст?

За този подкаст мисля от една година. Дойде ковид и нещата се объркаха, както всички знаем.

След това мина време да записвам срещите си, но Нова година беше някакси подходяща да се появи този епизод – Екраните и ние, който готов като цяло през ноември.

Личното ми усещане е, че едночасови епизоди са дълги – или поне на мен ми е трудно да намеря цял час, в който само да слушам, затова всеки епизод ще е разделен на около 10-15 минутни части. В края на седмицата ще публикувам и целия епизод, който е с дължина от около час за тези, които предпочитат да слушат и да слагат пауза където те искат.

Първи сезон, първи епизод, първа част е тук – в този линк.

Първият епизод е Екраните и ние – заради актуалността на темата и с участие на четирима експерти, които представят различен поглед по темата, като целта е всеки по малко да каже от своето мнение.

Как да го слушате?

Всеки пост има mp3, което може да слушате през сайта, както и линкове за платформи за подкастове, където може да се абонирате, като преди това може да ги свалите като приложения за телефоните си, ако преди това не сте ги имали – за начало избрах SoundCloud и Spotify, както и семпли видеопрезентации в YouTube.

Но не отговорих „Защо подкаст?“. Има теми, които ме вълнуват и като психотерапевт, и като човек.

Подкастът е форма, в която мога да споделям части от срещите си с колеги, в които обсъждаме или просто аз искам да разбера какво е тяхното разбиране по даден проблем, като тези ни разговори или обсъждания да бъдат чути и от вас. Започвам с първи епизод от общо 10 на сезон 1.

 

.

.

Photo by Andrea Piacquadio from Pexels

 

 

 

Няколко добри книги от 2020

Това не е изчерпателен лист, но bTV радио, във „Важното, казано на глас“, ме попитаха за книгите, които тази година са ми харесали – а това е въпрос, който уважавам – това вероятно защото е свързан с храната за ума и реших да се превърнат в този пост.

Далеч не всички са издадени тази година и умишлено не слагам психологическа литература, нито пък е списъка на книгите, които съм прочела. Това е просто списък с книги, които ще останат с мен, докато други просто ще подаря.

 

„Женски“ книги

Елизабет Гилбърт и нейният „Град на момичета“. Написан в стила на Колет, започва безгрижно като поп-песен – или може би линди боп парче, за да стане трогателна история на един живот.

 

Български

Нямах представа за личноста на Бригита Йосифова, но нейните спомени за Петър Увалиев „Обещах да запомня“, които намерих на една от алеите на книгата са от най-нежните и красиви страници, които прочетох. Тъжно ми е, че Петър Увалиев не е толкова познат, колкото заслужаваме като нация – защото хората, които са известни, са снимка на обществото.

 

Редовната препоръка „Бакман“

Отива за „Ние срещу всички“, не за „Тревожни хора“. „Ние срещу всички“ е продължението на „Бьорнстад“ (вече като сериал и по HBO). Бакман обяви – с присъщното му отношение към публичните прояви – средноаритметично между неудобство, нежелание и талант, че ще има и трета част.

Животът е адски странно нещо. Посвещаваме цялото си време на опити да го организираме, но въпреки това най-определящи се оказват нещата, които са извън нашия контрол. Никога няма да забравим тази година. Нито най-лошото, нито най-хубавото, което се случи през нея. То ще се отрази на целия ни живот.

 

Криминални романи с нещо повече

Видях я като препоръка във фийда си – Жоел Дикер с „Истината за случая на Хари Куебърт“ е много повече от криминален роман.

 

Кулинарно

Докато правя чипс по рецептата от книгата на Ани от healtylicious.bg – „Здравословна Коледа – електронна книга с рецепти“ пиша този пост. Начинът й на снимане на храната и поднасянето на информация е забележителен – това, че книгата е електронна, да не ви спре – и има много практична информация – включително и как изглеждат различните печива, направени с различни брашна! И къде може да намерите съставките, които са ви необходими (всяка жена, търсила меласа в последния момент може да разбере защо това е толкова важно).

Разни

Албумът, разказващ историята на живота и картините на българския художник Константин Щъркелов – „Самотникът скитник“ (издание на СХГХ) – наслада, истинска наслада като текст и печат, издаден в чест на изложбата в галерията през тази година.

Философия

А книгата, която искрено ме впечатли, отвъд личните ми интереси и ме изненада, е научният труд на Силвия Серафимова Последният месия“ – Философски предизвикателства в творчеството на Петер Весел Запфе, посветен на норвежкия философ. Вероятно ще я умосмилам няколко години, но я чета с голямо удоволствие.

 

И още

Ще спомена още нещо, които не е книга, но е забележително – „Онзи вятър от първата среща“ са произведения на Йосиф Цанков, пресътворени от внука му Вили Стоянов и Михаил Йосифов. Чуйте го в Spotify например, великолепна работа. Това беше последното живо изпълнение, на което присъствах преди втория етап на социална изолация, но диска още стои в колата ми, пълен с този градски звук и красота.

– – –

Категория Биография/Автобиография

P.S. След последния момент се сетих за автобиографията на Деми Мур – „Всичко, което съм“ , която – в случай, че се чувствате комфортно да я слушате на английски – може да го направите, прочетена от нея (допълнителни точки заради дрезгавия й глас), например в Сторител

 

В&O от форума на БГ-Мама: Умора и депресия при тийнеджъри на ДО

Въпрос (публикувам със съкращения)

„Дъщеря ми е почти на 16, много живо и общително дете. Споруваше, излизаше с приятели, има голям социален кръг, популярна е, кокетна е – обича да се гласи. Поради редица обстоятелства, като карантина, тя си е вкъщи още от Октомври.
В момента не мога да си позная детето! По цял ден спи, включва се в часовете, дреме, излиза за 30 мин да си купи пица или да се види с приятелка и пак се прибира и ляга!  Абсолютно съм сигурна, че не употребява нищо…“

Моят отговор може да прочетете тук

 

 

Снимка

Photo by Ketut Subiyanto from Pexels

Коледните подаръци като изпитание

Два материала тази седмица ме накараха да пусна този пост:

и

Спомних си също, че преди години, че бях писала едно редакторско писмо за Коледа как свещниците са „необходимото зло“, когато не знаете какво да подарите (както и чашите) и след го намерих в архива си.

Забелязала съм, че когато някой се чуди какво да подари, играе на сигурно – свещник или ароматна свещ – колко може да се сгреши с такъв подарък? Така разбираш и колко от при-
ятелите ти са работили буквално до последната секунда и са взели нещо, притиснати от времето и изпразването бурканчето с идеи. И аз съм го правила.
Когато установих, че вкъщи имам достатъчно свещи, за да основа малък и жизнерадостен култ и в продължение на двайсет години да не се нуждая от купуването на нова свещ, ако паля една от
друга и се замислих колко свещи съм подарявала самата аз – просто престанах да ползвам този спасителен пояс в морето от въпроси „какво да подаря“.
Коледните празници са коварни. Да, точно. Коварни. Веднъж годишно можеш да зарадваш любимите си хора – и ако това не се случи – разочарованието е двойно. В последните години така се получиха нещата, че вместо да чакам подаръци от дядо Коледа, аз станах Весела Коледа. Духът на Коледа е важен, не подаръците. Е, и подаръци са важни, за да има дух на Коледа. На коя от нас не є се е случвало да получи хубав подарък, но не съвсем и да трябва да преглътне, че някак си е надявала на нещо по-друго? И как да не се чувстваш зле, когато някой е похарчил парите си за нещо, което няма да използваш/облечеш с удоволствие. Затова лично за себе си съм избрала да почна дебненето за малки желания. Научих да се вслушвам в изпуснатите „ах“ към някоя витрина и „искам да имам, но дърадъра дъра“. (Cosmopolitan, декември 2015) 

Призивите да подкрепите родните производители не вярвам да стигнат до всички, но тази година въпреки че аромата „огън и билки“ просто ме упои в Икеа, реших, че ако купувам ароматна свещ (виж по-горе – навикът със свещите е устойчив) ще е от I/TEMS, защото ги 1. са ароматни 2. дълготрайни са 3. производителите са малка компания и влагат старание и творчество.

 

Философията Reuse Recycle Reuse

Последните години и особено 2020 постави въпроса за ненужните вещи и консуматорството, което беше обзело и все още държи голяма част от хората. Минимализмът постепенно се превръща в новото черно, Мари Кондо мина своя зенит, а с всяка година забелязвам, и в дъщерите ми, за по-разумно използване на ресурсите, които имаме и ценене на истински личните подаръци. Групите за продажба и подаряване на дрехи, книги и т.н. и изобщо това вторично използване на вещите ми се струва възхитително.

Да не се задръстваме с излишни вещи и е философия на изобилието, защото ако това, което имаме, е достатъчно, значи сме щастливи.

Но да се върна на двата материала, заради които и аз реших да се включа в темата. Годината беше такава, че доведе до по-голямо внимание върху разходите, които не могат да поемат; да внимават повече или да се съсредоточават върху основното. За други ситуацията подейства по-дисциплиниращо и започнаха да оценяват истински важните неща и преминаха към това да не се поддават на гъдела и изкушенията за пазаруване. За една отделна група периода доведе до свръхконсуматорство (дори на дребни продукти, човек може да прекали с покупките и в магазин „всичко за 1 лев“), което също е реакция на кризата.

В The Guardian някои от тези 10 брилянтни идеи не са толкова брилянтни, но посоката е важна. Ако човек подарява личното си творчество е добре да прецени дали то би се оценило от другия. Затова и идеята за картонена чиния или венец не ми се струват подходящи чак толкова.

 

Списък на някои неангажиращи и приятни подаръци,

които да не бъдат заточени в  шкафове, докато хората кога е точното време кога да ги изхвърлят (без да броим класиката… ароматна свещ ;), подходящо и за такива получатели, „които си имат всичко“

 

  • Домашно направени бисквити, целувки (кой може да откаже целувки, които отвътре са на „дъвка“), паста, сладко и т.н.
  • Подвариант: буркан със съставките за бисквити или други сладкиши и рецептата, закачен за него. По едно време бяха популярни и може да изглеждат красиви (линкове към варианти едно и две  за вдъхновение)
  • Чай или кафе – билков или по-специфичен за любителите на specialty продуктите
  • Луковици или семена за растения (ако получателят не е убеден, че убива с поглед растенията и никога няма да му се получи да отгледа някое)
  • Крафт-шоколад (класика)
  • Ваучер за услуга или продукти, която получателят така или иначе (ще) ползва с удоволствие (миналата година получих ваучер за Сторител например) – тук са всякакви видове месечни и годишни абонаменти, фотосесии, курсове и т.н. (от Udemy до фотографски), книжарници и т.н.

Ако в коментари се появят и други идеи в този стил, подходящи за подаръци, ще ги допълня.

Да подаряваме с умереност и за доставим удоволствие на другите е специфична задача, а в днешно време – още повече, защото идеята на празника е да ни е приятно, не да се разорим или да се разочароваме. Или просто да мине.

 

 

Бележка: нито една от споменатите услуги или продукти не е спонсорирала поста

 

 

Още по темата

Сайтът на The Minimalists

Photo by Suzy Hazelwood from Pexels
.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самостоятелността на всяка цена е отговор на травма

Невъзможността да получиш подкрепа от другите е отговор на травма.

Думите „Нямам нужда от никого, просто ще го направя сама“ е тактика за оцеляване. То ви трябва, за да предпазите нежното си сърце от злоупотреба, пренебрежение, предателство и разочарование от онези, които не биха могли да бъдат до вас – от родителя, който отсъства по избор или поради обстоятелствата, че работи на три работни места, за да се грижи за вас;  от партньорите, които предлагат сексуална близост, но не предлагат безопасно убежище, което да пази сърцето ви; от приятелствата, които са ви взимали повече, отколкото давали; от всички ситуации, когато някой ви е казал „ще съм до теб“, а след това ви е изоставил.

От лъжите. Предателствата.

По пътя сте разбрали, че просто не можете да се доверявате на хората или че бихте могли да се доверите на хората, но само до определен момент.

Ултранезависимостта е проблем на доверието.

Научили сте, че ако не се поставяте в ситуация, в която разчитате на някого, няма да ви се наложи да се разочаровате?

Може дори да сте били умишлено научени на тази стратегия за защита от поколения от наранени жени, живели преди вас.

Ултранезависимостта еначинът, по който хората се предпазват от разбиването на сърцето.

Така че, вие не вярвате на никого и не си вярвате, че може да преценявате хората.

Да се ​​доверявате е да се надявате, да се доверяваш е уязвимост.

„Никога повече“, сте се зарекли някога.

Но без значение как го наричате и дали го демонстрирате гордо, за да изглежда, че това независимостта ви е онова, което винаги сте искали, всъщност това е вашето ранено, белязано, разбито сърце зад защитна тухлена стена.

Непробиваема стена. Никой удар не може да те нарани. Но любовта не влиза.

Крепостите и броните са за тези, които вярват, че са в битка.

Това е реакция на травма.

Но травмата, която е споделенена, е травма, която може да бъде излекувана.

Имате право да бъдете подкрепени.

Имате право на истинско партньорство.

Достойни сте за любов.

Вие сте достойни да пазите сърцето си.

Достойни сте да бъдете обожавани.

Вие сте достойни да бъдете ценени.

Достойни сте някой да каже: „Почини си“ и да ви остави да си отдъхнете.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте.

Не е нужно да печелите.

Не е нужно да се доказвате.

Не е нужно да се пазарите.

Не е нужно да се молите.

Достойни сте.

Просто, защото сте.

Автор: Jamila White, Psychic & Life Coach

Photo by picjumbo.com from Pexels

Под светлините на болката и славата

Този пост е провокиран от книгата на Клаудия Клауб „Анди Уорхол имаше Синдрома на Плюшкин“ (*синдром на Плюшкин, силогомания или патологично събирателство се характеризира с трупане на вещи, без нищо да се изхвърля) и е адаптация на основното описано в нея. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от някой от тези личности и/или разпознава части от себе си в тях като алтернативен начин да погледне поведението си отстрани.

 

Тяхната известност ги прави уязвими. Уязвими, защото поведението им буди повече от обичайния интерес. Книгата на Клаудия Клауб обаче е написана с емпатия и още от началото тя поставя въпроса за етичността на историческата психиатрична „диагностика“, като съм съгласна с нея, че стига да е направено с разбиране и професионализъм, тези материали могат да спомогнат за разбирането и махането на стигмата от психичните болести, както и разбирането на някои исторически събития през медицинското им обяснение (тук като местен пример ще дам предполагаемият инфаркт на цар Калоян, довел до оттеглянето на българските войски от обсадата на Солун).

Медицинският университет в Мериленд ежегодно има конференции, посветени на известни личности и техните болести (нека го наречем изследователски интерес, не клюкарстване), но именно там може да бъде говорено за някои прояви, будели неразбиране в съвременниците им, като в поведението на Моцарт (дължащо се на биполярно разстройство, синдром на Аспергер и синдром на Туре), най-вероятно. Синдромът на Туре е нещо, за което днес Били Айлиш споделя и сама. Има данни, че музикантите и психичните болести вървят заедно, като в неврологични изследвания се вижда това на мозъчно ниво (увеличено сиво вещество в зоната на Брока например).

Мисля, че принцеса Даяна е направила повече от всяка друга публична личност за разпознаването и терапията на булимията. В интервюто й за предаването на BBC1 Панорама през ноември 1995та тя за пръв път споделя за състоянието си и връзката с депресията и отношенията в партньорството. Но булимията е с нея от дете – нейните родители се разделят и не само тя, но й сестра й Сара страда от хранително разстройство. „Важен е фактът, че в някакъв период от живота си и Сара, и Даяна са страдали от болести, свързани с поемането на храна —
съответно анорексия и булимия. Тези болести са в основата на плетеницата от сложни взаимоотношения между майка и дъщеря, между хранене и тревоги и, казано на жаргон, на „зле действащ” семеен живот. Както смята Даяна: „Родителите ни бяха заети да оправят живота си. Помня как майка ми плачеше, а татко никога не говореше с нас за това. Никога не ни се позволяваше да задаваме въпроси. Твърде много бавачки. Всичко беше толкова несигурно.”, разказва тя пред Андрю Мортън в книгата „Даяна, нейната истинска история“. Клаудия Клауб справедливо отбелязва в своето изследване „Няма доказателства, че едно отрицателно преживяване води до хранително разстройство, но премеждията в началото на живота могат да увеличат уязвимостта на детето.“

Може би най-добрата книга, която съм чела за Мерилин Монро е тази – Поверително и лично от Мишел Морган (моята изчезна нанякъде, така че ако някой познат или приятел си спомня, че съм му я дала, моля да ми я върне). Нейната сложна съдба включва изоставяне в детска възраст, семейна предиспозиция към психични болести и труден живот. Красотата й заслепявала и таланта й, в голяма степен според мен е подценен, заради външното. Може би и заради това, често пъти тя се чувствала празна отвътре. Невъзможността й да поддържа стабилни отношения с хората е друга проява на липсата на константна родителска грижа. Това довело до дълбока травма и в писмата си тя споделя „Често се чувствам самотна и искам да умра“. Нейните симптоми, промяната на настроения и импулсивност се свързват от експертите с граничното личностово разстройство. „Никой не е могъл да я разбере. Монро беше образец на противоречие. Тя обичала деца и отчаяно искала да бъде майка, но се смята, че е направила няколко аборта. Тя била въплъщение на живота, красотата и чувствеността, и въпреки това се саморазрушавала
и имала самоубийствени мисли. Съществуват големи различия в начина, по който тя се възприема и как са я приемали другите. Била ли тя манипулатор, злоупотребящ с привилегиите си на звезда? Или е била използвана от алчената холивудската индустрия, експлоатираща я за пари? Добра актриса, или жена, наета само заради външния си вид? Шматка или проницателна? Жертва на сексуални стереотипи или изпревалила времето си феминистка? Зависи от кого питате. Ясно е, че Монро страдала от трудно психическо страдание. Нейните симптоми включвали чувство на празнота, разделяне или объркване в идентичността й, изключителна емоционална изменчивост, нестабилни отношения и импулсивност, която довела до пристрастяване и вероятно самоубийство – всичко това са характеристики, описани в учебниците като гранично личностово разстройство. „Гранично“ в този контекст не означава „маргинално“ или почти. Думата датира от фройдистката епоха, когато нюйоркският психоаналитици го използват за обозначаване на пациенти, чиито симптоми се крият на границата между два лагера на психологическото: невроза (депресия и тревожност) и психоза (шизофрения и налудно разстройство). Установено е, че граничните пациенти са много унили понякога, ключов симптом на депресия. Като хората с шизофрения, те често имали нереалистични идеи и са склонни да бъдат параноични. Те показват и черти на асоциалност със своетоимпулсивно поведение и нежеланието им да си сътрудничат. „Малко от това и малко онова, но нямат център “, казва д-р Джон Гундерсън, а професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище. Те не попаднат в никоя друга диагностична категория.“ И до днес граничното разстройство на личността е слабо разбрано от обществеността и дори от специалисти по психично здраве, които често го бъркатс депресия и биполярно разстройство. За пациенти чувствата на разочарование, гняв и празнота ги карат да консумират, докато търсят облекчение, често напразно. Мерилин
Монро прекарана краткия си живот в търсене на лечение, но не е имала шанс да го намери“, пише Клауб.

Чарлз Дарвин, великият учен е страдал от социална тревожност и панически атаки. Хроничната му тревожност била за всичко – работа, здраве, състоянието на децата му и така, цял живот. Гениалният руски писател Фьодор Достоевски бил хазартнозависим през целия си живот. Албърт Айнщайн от дете проявявал особености, които днес биха били повод да бъде диагностициран в аутистичния спектър. Хауърд Хюз е от фигурите, които се появяват във всяка документална проза, свързана със средата на 20ти век – милионер-предприемач със замах и продуцент, неговият живот е белязан от обсесивно-компулсивно разстройство, а разпадането му като личност е тема на Авиаторът – филм на Мартин Скорсезе, в ролята на Хюз е Леонардо Ди Каприо. Днес може да си мечтаем да колекционираме Анди Уорхол, но и Анди Уорхол бил неуморим колекционер – събирал всичко, буквално всичко – кутии с празни шишета от лекарства, брошури за супермаркени и купувал „като луд“.

 

Още по темата

Реч на принцеса Даяна за хранителните разстройства

Транскрипт на интервюто на принцеса Даяна от 1995

 

 

Снимка: Pixabay

12те закона на кармата

„Карма“ е санскритската дума за „действие“, казано съвсем накратко, която съдържа в себе си идеята на Исак Нютон (Трети закон на класическата механика на Нютон), че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“, само че приложена в по-широк, духовен и житейски план.

Темата е много стара и не е свързана с разбиранията, идващи от Изтока, но и в Библията е засегната още в думи в Стария Завет като  „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!“ (Еклесиаст, 11:1).

Сама по себе си идеята за карма не е свързана с наказанието, т.е. не прилагаме кармичните „закони“, за да не ни се случи нещо лошо, а с цел за духовно и лично израстване.

Много често хората се обръщат към концепцията за кармата когато се надяват на възмездие за лошите неща, които са им се случили, за да придобият сигурност, че ще бъде разплатено с онези, които са им ги причинили.

Това е една отправна точка към темата, която е на нивото „око за око, зъб за зъб“, но в саркастичната българска версия това звучи като „няма ненаказано добро“. В този пост искам да ви поканя да видим Карма не като учителка, която наказва лошите, а като наш собствен урок и частен учител, който ни е отправна точка и сигурна основа за действия и решения.

Да не мислите какво ще се случи с другите и кога ще бъдат наказани е освобождаващо, защото прочитането на собствения урок е по-важно лично за вас. Удовлетворение от чуждото страдание е нещо, за което мнозина мечтаят, но рядко стигат до това да изпитат удоволствие от него, защото всъщност то никога не носи удоволствие.

„Защо на мен?“ е друг голям въпрос, чийто отговор може и никога да не разберете. Но може да се опитате да превърнете отговора в нещо, което да е различно от механичното, обсесивно повтаряне на въпроса. Може би защото нещата се променят или защото „така е било писано“, или защото хората често повтарят една и съща грешка и наричат това своя съдба.

1. Големият закон или Законът за причината и следствието

Каквото даваме на Вселената, това получаваме. Ако искаме добрина, щастие, любов, тогава първо трябва да ги дадем. Ако вече си казвате „но аз го правя! И няма ефект!“ – продължете да четете или отидете направо на Закон 2Ежедневните ни избори – малки и големи – какво да направим ни прави каквито сме. Според концепцията за карма всяко решение има своите последици, сега или в неясен период, заради което е добре да взимаме осъзнато решенията си.

2. Законът за даването

Когато давате без умисъл, това отваря възможностите за получаване. Когато давате от сърце или с чисто сърце, Кармата вижда. Когато давате, без да очаквате нищо обратно в замяна, когато и да било, това е истинско даване. Този принцип на карма е свързан със силата да правите неща, водени от позитивното, независимо от ситуацията.

3. Законът на създаването

Животът изисква вашето участие, не може да искате той да ви се случва, без вие да правите нещо с него. Той е живо същество, с което общувате и наблюдавайки го, може да разберете къде сте, той да ви дава „знаци“ какви да са следващите ви крачки, какво да оставите и накъде да се насочите.

4. Законът за промяната

Променете мислите си, променете живота си. Да бъдем отворени за промяната е от първостепенно значение, за да промените живота си и да го подобрите. Подобряването започва отвътре навън – ако сам първо промените поведението си, опитате се да намалите или неутрализирате мислите, които блокират действията ви (или творческото аз), тогава промяната ще започва отвътре навън.

Как хората се отнасят към вас е тяхната карма; как вие реагирате на това е вашата.

– Уейн Дайър

5. Законът на прошката

Когато не прощавате и държите в себе си омраза, гняв или недоволство съм някого, тогава оставате в чувства, които само ви спират да продължите напред и да направите промяна в себе си (закон 4). Ако успеете да простите или поне да се освободите от негативните мисли към някого, включително и просто ако ги спирате съзнателно, разбирайки, че те натоварват най-вече вас, тогава давате пространство за нова карма.

6. Законът на смирението

Не може да промените нещо, ако се откажете да го приемете, защото се фокусирате върху проявата, не върху съществото.

Птицата се храни с мравки. Когато умре, мравките се хранят с птицата. От едно дърво могат да бъдат направени хиляди клечки кибрит. Една клечка може да запали гора. Може да мислиш, че днес можеш всичко, но времето е по-силно от всеки.

7. Законът за фокусирането

Концентрирането върху една тема, действие, занимание, чувство ни дава възможност да ги разберем и да ги приемем в себе си, в противен случай „носим две дини под една мишница“…и изпускаме някоя от тях.

8. Законът за отговорността

Обвинявайки другите за всичко, което се е случило, вие се отричате от правото на собствено мнение и място в живота си. Вие и само вие сами сте отговорни за живота си, за лошото и доброто.

9. Законът за думите и действията

Когато казвате нещо, тогава бъдете готови да действате така, както проповядвате, че трябва или нарушавате собствените си правила и кармата се обръща спрямо вас.

10. Законът за свързаността

Всички сме свързани с другите и когато изберете да сте отделени от цялото, тогава затваряте в себе си цяла Вселена и отдалечавате развитието си („Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък “, Джон Дън).

11. Законът за търпението

Търпението носи своите дарове…късно, заради което е трудно да ги чакаме. Но както е при „опита със сладките“ или т.нар. маршмелоу тест (тук може да прочетете повече Как нетърпението уби успеха ), търпението е добродетел, която ако развиваме, ще получим нейните награди.

12. Законът на настоящето

Бъдете тук, присъствайте и сега. Нашето минало е извън нашия контрол, както и бъдещето ни. Това, което правите в настоящето, ще окаже пряко влияние върху бъдещето. Имайте предвид своите думи и вашите действия днес. Винаги бъдете мили, любящи и грижовни. Днес. Тази минута.

Още по темата

Една симпатична статия на английски за 7те неща, които никой не ти казва за кармата

Снимка Anna Shvets from Pexels

„Къде си, Бернадет?“ по HBO

„Чували ли сте, че мозъкът има обезценяващ механизъм?

Да кажем, че някой ви подари диамантено колие – отваряте кутията, харесва ви. Отначало сте щастливи. На следващия ден също, но по-малко. След година виждате колието и си казвате, „О, това старо нещо“.

Знаете ли защо мозъкът ви обезценява нещата? За да оцелее. За да е готов за нови преживявания, защото те са сигнал за тревога. Щеше да е хубаво да го рестартираме, тъй като рядко ни нападат тигри. Това е като грешка в настройката на мозъка ни, който подава сигнал за опасност и оцеляване, вместо за радост и признание.

Мисля, че това се беше случило с майка ми. Беше се съсредоточила върху сигналите за опасност, а обезценяващият й механизъм ингнорираше хубавото в живота й“.

Може да гледате филма „Къде си, Бернадет?“ по HBO

 

Още по темата

Пропуснала съм едноименната книга (издателство Ентусиаст) въпреки че очевидно е била една година в листа на NYT, но филма с Кейт Бланшет приятно ме изненада още от началото, от където е и цитата. В линка има трейлър към него, а тук интервю на г-жа Бланшет за Entertaiment Weekly. Темата е за личните цели, да си жена и майка и нуждата от творчество и цели, всъщност, мисля си.

Щастието е купа череши, споделена с приятели

Сетих се за тeзи думи, докато си слагах лъскави и свежи череши при чичо Пешо. Потърсих текста, беше публикуван като редакторското ми писмо за месец юли 2013 в списание Cosmopolitan. Годината ми беше особено трудна по различни причини, но комбинацията приятели + череши изглежда продължава да ми е любима. И важна. Дори да няма череши.

Щастие

През изминалите месеци чувах тази дума по напълно различни поводи, с различно значение, от различни хора. Но всичко, което чух, ме убеди в едно. Личното щастие е лична цел (тук идва трудната част) и задължение. Никой не може да те направи щастлива, освен самата ти. Ако не го познаваш, колкото и да бягаш, където и да отидеш, няма да го откриеш, защото щастието е това, което е в теб и никой не може да ти го даде даром.

Трябва да си го намериш сама и то никога не е е при най-скъпата чанта или най-хубавия мъж, нито пък в най-бързата кола. Най-хубавите неща в живота са безплатни, нали знаеш (а после идват тези, които са най-скъпи). А за да се радваш на вещите, първо трябва да харесваш себе си.

Щастието е да гледаш назад, без да искаш да отвърнеш поглед от това, което ти се е случило и да вървиш напред, облечена в сила и увереност, смеейки се, без страх от бъдещето. Знам, че това са стари като Библията думи, но ги споделям с теб с цялото си сърце. Една любима моя авторка казва, че когато усетиш завист в себе си, трябва да се обърнеш към себе си и да си кажеш „Не е ли прекрасно, че другият има толкова много? Има достатъчно за всички ни“.

За мен, разбирам, щастието е това, когато виждам искрена усмивка. Когато получавам помощ без корист, когато ме попитат как съм и когато ме оставят да се разплача, когато ми е тежко. Щастието е боцкащата трева и напичащото слънце, докато ме мързи да стана от поляната. Щастието е споделена купа череши с приятели.

 

Още по темата

 „Тя е облечена със сила и достойнство и се смее без страх от бъдещето“ e английския превод на библейския текст, а в Библията на български (Синодално издателство) той гласи „Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето“ – Книга Притчи Соломонови 31:25.

 

 

 

 

(цитат) society6.com/MeganWatson 

(череши) photo by Anna Tukhfatullina Food Photographer/Stylist from Pexels

Спокойствие и само спокойствие! (от серията „Как да“)

Страхът води до паника. Паниката води до нови страхове и паника. Изведнъж притесненията ви през януари стават нелепи – защо не отидохте до Италия? Защо направихте това, а не друго? Хоризонтът е толкова тесен изведнъж, а бъдещето се измерва в две седмици, месец? Здравето, парите, всичко се схлупва. Трудно е да си оптимистичен, когато си завладян от страх, или когато в лапите на нощта бъдещето някак си… го няма. Правя този пост, опитвайки се да събера накуп основните препоръки какво може да направите, когато корона-тревожността ви връхлети, максимално практично.

Тези дни психологът Джъстин Рос създаде термина „тревожност тип коронавирус“, която вероятно ще остане като термин, защото описва специфичната тревожност, от която сме обзети, защото тя съдържа три основни елемента.

  1. Непридвидимост: заради неяснотата какво предстои
  2. Липсата на контрол: когато не вярваме, че имаме пряко въздействие и възможност да овладеем ситуацията адекватно
  3. Опасност за хората или нещата, които ценим

Съответно хората се справят с тези три точки по начините, за които се сещат – купуванене на храна, лекарства, непрекъснат престой в социалните и електронните медии. Те ни дават повече усещане, отколкото реален контрол.

Психо-хигиена

Чистота. Освен ръцете, чистете си и ушите, и очите. Прочистете фийда си от ненужни коментари, не стойте залепени за телевизорите непрекъснато, гледайте по малко, централните новини (този съвет го взех от Световната здравна организация). Изобщо избягвайте гледането, четенето или слушането на новини, които ви карат разтреперват. Ако нещо наистина сериозно се случи, ще разберете и от други канали (ще ви се обади някой)

Търсете информация и за доброто. Мозъкът ни е така създаден, че търсим лошата информация, но ще запомним най-доброто. Затова и когато замръзнете пред цифрите на заболелите или починалите, потърсете и тези за излекуваните или вижте процента на незаболели спрямо общото население.

Параноите. „Пуснат вирус“, американците, руснаците, рептилите, тамплиерите – след 2020 ще имаме толкова много книти и теории за четене, че сега е губене на време да търсите – и да ги прочетете всички тях, какво от това? В момента нямате нужда от тях, защото тровят най-важното – надеждата и могат да попречат на усилията ви да осмислите крачките, така че да преминем през този период.

Грижете се за тези, които (може да) се грижат за вас. Медицинските лица са онези, които в идващите дни ще трябва да направят всичко онова, което знаят и могат, за да сме добре. Бити, нископлатени, обиждани, това са хората, които заслужават не само браво, не само пари, но най-вече уважение и разбиране за това, през което преминават и правят.

Отношения с близките

Когато на важния друг не му пука. Това се случва – единият е презапасен с антибактериални гелове, на другия не му пука. Правилният отговор? Съветите на СЗО, МЗ, NHS или който и да било друг източник, написан от лекари. Причината? Ако човек отрича проблема, това е проблем за двамата.

Лепенки за душа с еднорози. Споделяйте с близките си, поддържайте отношения с хора, които ви карат да се чувствате добре. Ако не може да избегнете контакт с човек, който е токсичен, опитайте се да прекарате поне двойно повече време с такъв, който е мехлем за душата ви.

Структура на деня

Поставете си – на вас и домашните – минимум задачи, включително и приятни, които трябва да свършите. Това ще помага да имате усещане, че правите нещо, че има смисъл. Това е шанс за Мари Кондо да влезе в живота ви, ако вече не го е направила.

Физически упражнения. Гиричките са прашасали? Избършете ги. Кростренажора или велоелгометъра стои трета година в olx – най-накрая полза от нея. Дори да не сте правили йога отдавна, сега е момента. 30 минути физически упражнения дневно драстично ще променят шанса на психиката ви да не прегрее.

Сън. Придържайте се към съвета от 6-8 часа сън. Ако започнете да страдате от безсъние говорете с личния лекар за временно (лекарствено) решение. Сънят е ключово важен за всички в момента, за да задържат имунитета си по-висок. Преди време направих дълга статия за безсънието, но не съм сигурна, че в момента може да помогне.

Хранете се добре, пийте по-малко алкохол. Алкохолът е „прочуто“ лекарство.  Алкохолът е алкохол и макар да свали тревожността временно, той няма да помогне на настроението ви – но ще сте в риск следвашия път да пиете повече. Ограничете или драстично намалете алкохола, защото е възможно да пречи и на съня ви

Тук и сега

Пъзели от 10,000 части, картина на Моне; стига с този Нетфликс, започнете да гледате Дързост и красота от началото (8,000 епизода); каквото и да е друго от скролване до тендовагинит на пръстите е по-добро – книги, филми, музика, скрабъл, монополи, активити.

.

Вътрешният свят

Паника? Тревожност? Напълно нормално е да сте разтревожени. Приемете, че това е част от ситуацията и останете в тревогата, без да влизате в паниката. Как? Със следването на съветите на здравните власти. Не отричайте правото си да се тревожите, но го използвайте в своя полза.

Включете бъдеще време в разговорите.Всички ние реагираме спрямо жизнения си опит и път. В момент като този се включват защитите, такива каквито са били описани от психоанализата.  Затова и тези които рационализират, и тези които се тревожат всички реагират спрямо своя опит, затова и се запитайте – „кое е правилното решение според мен за мен?“. Ако имате усещането, че изпускате контрола сериозно, освен ежедненвието (гирички и сън), се опитайте да мислите за идващите три месеца – какво ще правите, когато кризата свърши. Мечтайте. Използвайте тези дни, за да помислите, какво сте отлагали досега и мислете за него – в бъдеще време.

 

 

 

 

.

.

 

 

.

 

Снимка Pexels

Няколко лечебни цитата от Фредрик Бакман

Фредрик Бакман (р. 1981) е автор, който влезе неусетно в живота на читатели от всякакви поколения със семплия си отличим стил. Като рафт и маса от Икеа, той лесно сглобява привидно прости изречения и докато се усетиш, си минал през касата с повечето му книги. В тях разпознаваш хора и ситуации, независимо от това, че историите са от една друга страна, с чуждоземни имена.

Докато удобно текат думите в креслото, така се срещаш с един, втори, трети герой, затаяваш дъх и въпреки че Скандинавието последното десетилетие е дало повече автори от жанра „северна кървавица“ (Несбьо, Лекберг, Адлер-Улсен и т.н.), Бакман е този, който не използва страстта ни към страха, а желанието ни за мир и ред. Бакман е един от нас може би, заради това.

 

o O o

„Никога не вярвайте на хора, които нямат нещо в живота си, което да обичат повече от всичко на земята“.

o O o

„Смъртта е нещо странно. Хората изживяват целия си живот, сякаш тя не съществува, а тя често се оказва един от най-силните мотиви за живот. Някои от нас с течение на времето са така обсебени от нея, че животът ни става по-труден, ние самите ставаме по-големи инати, зареждаме се с повече ярост. Някои имат нужда от непрекъснатото ѝ присъствие, за да усетят антитезата. Други така се вманиачават по нея, че влизат в чакалнята много преди тя да оповести пристигането си. Страхуваме се от нея, а повечето от нас се страхуват най-вече защото може да ни отнеме някого. Най-големият страх от смъртта е, че тя ще ни подмине. Че ще ни остави сами”.

o O o

„Ако можете да бъдете чути, тогава съществувате.“

o O o

„Не се бийте с чудовища, защото можете да станете такова. Ако погледнете в бездната достатъчно дълго, бездната се вглежда във вас. “

o O o

„– Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом“.

o O o

„Най-голямата сила на смъртта е не в това, че може да накара хората да умират, а в това, че може да накара хората да искат да спрат да живеят“.

o O o

„Защото не всички чудовища са били чудовища в началото. Някои са чудовища, родени от скръб“.

o O o

„Ако мразиш този, който мрази, може да рискуваш да станеш като този, който мразиш“.

o O o

„… не всички чудовища изглеждат като чудовища. Има някои, които носят своята чудовищност вътре.“

o O o

„Хората трябва да разказват своите истории, Елза. Или се задушават“.

o O o

„Трудно е да помогнем на онези, които не искат да си помогнат“.

o O o

„Ако сте честни, хората може да ви измамят. Бъдете честни така или иначе. Ако сте мили, хората може да ви обвинят в егоизъм. Бъдете мили все пак. Всичко добро, което правите днес, утре ще бъде забравено от другите. Правете добро така или иначе“.

o O o

Хората са това, което са, заради това, което правят. Не това, което казват. “

o O o

„Омразата може да бъде дълбоко стимулираща емоция. Светът става по-лесен за разбиране и много по-малко ужасяващ, ако разделите всичко и всички на приятели и врагове, на ние и те, добри и зли. Най-лесният начин за обединяване на група не е чрез любовта, защото любовта е твърда, Тя изисква изисквания. Омразата е проста. Така че първото нещо, което се случва в конфликт е, че избираме страна, защото това е по-лесно, отколкото да се опитваме да държим две мисли в главата си едновременно. Второто нещо, което се случва е, че търсим факти, потвърждаващи това, в което искаме да вярваме – успокояващи факти, такива, които позволяват на живота да продължи както нормално. Третото е, че ние дехуманизираме нашия враг“.

o O o

 

„Хората в реалния свят винаги казват, когато се случи нещо ужасно, че тъгата, загубата и болката в сърцето ще„намалеят с течение на времето“, но това не е вярно. Скръбта и загубата са постоянни, но ако всички трябваше да преминем през целия си живот, носейки ги през цялото време, не бихме могли да издържим. Тъгата би ни парализирала. Така че в крайна сметка просто го опаковаме в торбички и намираме някъде да ги оставим”.

o O o

 

„А времето е странна работа. Повечето от нас живеят за времето, което е пред нас. Дни, седмици, години. Един от най-болезнените моменти в живота на човек вероятно идва с прозрението, че сме достигнали възраст, когато има повече неща назад, към които да се обръщаме, отколкото напред. Когато времето вече не е пред нас, трябва да живеем за други неща. Може би за спомените. Заради слънчевите следобеди, когато можем да стиснем нечия ръка в своята. Заради уханието на цъфналите лехи. Заради неделите в някое кафене. Може би заради внуците. Човек намира начин да живее заради бъдещето на друг. Не че Уве умря, когато Соня го напусна. Той просто спря да живее“.

o O o

 

„Всички хора по природа са оптимисти относно времето. Все си мислим, че има достатъчно време, за да направим нещо с другите. Ще имаме достатъчно време, за да им кажем онова, което искаме. След това обаче нещо се случва и ние се хващаме за думи като „ако“.

o O o

 

„Само различни хора променят света“, казваше баба. „Никой нормален никога не е променил нещата.“

o O o

 

 

Още по темата

Бакман в блога си, за тревожността

Книгите на Бакман на български

Химерата на нейния живот

Прочетох тази прелюбопитна история и тъй като не съм я срещала преди, а е метафора за това как очевидното и неочевидното са понякога в конфликт, който не изключва истината, реших да я споделя, като преди това внимателно проверих дали не е фейк нюз (защото често пъти този тип истории се оказват точно това – измислици-премислици).

Така. Историята на Лидия Феърчайлд.

Преди 8 години Лидия Феърчайлд се обръща за социални помощи към щата Вашингтон, където с цел изключване на измами от страна на получателите се изисква ДНК тест, доказващ, че децата и майката имат биологична връзка.

Лидия и бившия й мъж дават проби, които показват че мъжът е бащата, но жената не е майката.

Не е майката???

В този момент властите започват разследване, защото ако тази жена не е майката, коя е истинската майка на тези деца? Всичко изглеждало странно, защото имало хиляди доказателства, че тази Лидия е майката – снимки, свидетели, но тестовете били еднозначни. Това не е майката. Ситуацията била абсурдна. Три деца, които не се знае на кого са и майка, която не може да докаже, че са нейни, въпреки че има всички доказателства с изключение на медицински.

В същия момент Лидия е бременна с четвърто дете и това се оказва нейн късмет. Тя е поставена под непрекъснато наблюдение до раждането, а роденото дете не носи нейното ДНК!

Само един адвокат се наема да вземе делото, което държавата води срещу Лидия Феърчайлд, като той се позовава на друг случая Кийгън, в който децата в семейство нямат гените нито на майка си, нито на баща си, въпреки че са техни. Лекарите взели ДНК проби от цялото тяло на майката Керън Кийгън. Тествали кръвта й, косата и устата й, но нямало съвпадение с ДНК на синовете й. Кийгън споменала, че преди време отстранила щитовидната жлеза и лекарите намерили запазена проба от тъкан в лаборатория и въпреки че ДНКто, която би съвпадала с ДНК на синовете й, можела да е навсякъде в тялото на Кийгън, се оказало че щитовидната й жлеза съвпадала с генетичния код на синовете си.

Това било решението на мистерията.

Кийгън била своя собствен близнак. В кръвта си тя била един човек, но в други тъкани имало доказателства, че тя е комбинация от двама души. Това е рядко състояние, наречено химеризъм. Химера от един мъж и една жена близнак може да се превърне в хермафродит; ако близнаците са от един и същи пол, детето може да има петна по кожата или очите с различни цветове. В биологията на човека, химера е организъм с поне два генетично обособени типа клетки – или с други думи, един, който е жив и друг, който е неродения близнак. Но докато са в утробата на майката, две оплодени яйца се сливат, превръщайки се в един плод, който носи два различни генетични кода – две отделни нишки на ДНК. Нероденият остава невидим, но бри химерите близнакът живее микроскопично вътре в тялото като ДНК. Един близнак, напълно абсорбиращ друг в утробата, както вероятно се е случило с Кийгън и Феърчайлд, вероятно е рядкост. Но става все по-често, тъй като ин витро оплождането увеличава шанса за близнаци, а следователно и за химеризъм.

Как завършва историята на Линда? Установява се, че има покриване на ДНК с това на шийката на матката и че децата, които е родила са нейни или на близначката й, ако искате да бъдем съвсем точни.

.

Още по темата

Този материал в New Scientist, който разказва още за химеризма.

Психологически факти за любовта

Любовта е… онова нещо, за което хората мечтаят; трудно постигат и често пъти са разочаровани – главно, защото влагат различно значение в думата. Човешките същества са създадени така, че търсят общуването и преживяват отхвълянето от другия тежко, защото се събужда древния инстинкт за себесъхранения и страха за оцеляване. И макар хората да мечтаят за любов, неподвластна на времето, за постигането й се иска готовност да се посветиш на другия, безпределно доверие и много усилия. Ето някои от психологическите факти за любовта, които станаха ясни през последните десетилетия – с линк към конкретните изследвания

Любовта е различна от страстта.

Древните гърци са имали 6 думи за любов. Днес сме наясно, че страстта възбужда частите в мозъка, свързани с мотивацията и наградата, докато при любовта се наблюдава активност на районите в мозъка, свързани с емпатията и грижата.

Пеперудите в стомаха действително съществуват

Дължат се на адреналина, който влиза в кръвта, когато срещнете човек, който събужда у вас реакцията „бий се или бягай“. Една от основните роли на вегетативната нервна система е да ви подготви за онова, което следва да се случи (включително и появата на саблезъб тигър) и това автоматично води до отделяне на адреналин, който качва сърдечния ритъм, отделя се глюкоза от черния дроб и се разтреперват краката и ръцете, готови за бягство или схватка, като цялото има усещането за „пеперуди в стомаха“. Но защо стомаха? В стомаха има мускули, които са свръхчувствителни при „бий се или бягай“ и това отчасти обяснява усещането, защото невроните във връзката мозък-стомах работят активно, когато сме притеснени, като произхода на усещането е чисто еволюционен и ни помага да разберем, че случващото се е е важно за нас.

Любовта може да е жестока

Хелън Фишър е изковала термина „привличане от безсилие“, който накратко описва онова състояние, при което човекът, който е изоставен обича и изпитва дори по-голяма страст след раздялата. „Които се карат, те се обичат“ важи за хора, които функционират на високо напрежение, но има много за които чувствата, които носят разправиите, водят до желание за раздяла, а не са съчки в огъня на любовта. Обяснението за тези, които раздялата ги кара да желаят човека, когото се загубили, а не въздъхват с облекчение, че това се е случило, е следното: споровете предизвикват бурен приток на адреналин, докато раздялата активира допамина и норепинефрина (норадреналина). Когато постигането на добри отношения се забави, тези мозъчни еквилибристики са активни и държат човека в усещане за силна неудовлетвореност и желание за ново производство на щастливи моменти – което се постига от сдобряване „и пак наново“. Но ако това е неврологичното и поведенческо обяснение, което може да не ви достига – защото нали едни хора остават, а други никога не започват тази совалка от избухвания, коренът на тези връзки може да е далеч в детството и – тогава отивате на психотерапевт или психоаналитик, който може да ви преведе през „цялата тази драма“.

Любовта е наркотик

Влюбването води до стимулирането на 12 зони в мозъка и създава усещане за еуфория, което е било сравнено от невролози с прием на кокаин (Journal of Sexual Medicine – „The Neuroimaging of Love“). Но не само – намалява и интелектуалния капацитет. В същото изследване стигат до извода, че хората се влюбват за части от секундата. Освен любопитното сравнение с кокаина, те откриват, че се влюбваме с различни части на мозъка… спрямо намеренията ни. Безусловната любов е в една негова част, страстната – в друга; а тази, която се активира от вида на другия – в трета.

Прегръдките и гушкането имат значение

Когато двама човека се прегръщат, те произвеждат натурални болкоуспокояващи и до 4 часа болката може да си отиде, така че умората, стреса или болката са напълно лечими с тази „алтернативна“ терапия (по изследванията на Robert Froemke). От няколко години изледванията върху основния му предмет – окситоцина – са предмет на сериозна критика, ще отбележа.

Две сърца в едно

Когато обичащи се се гледат в очите за около три минути, сърдечния им ритъм се синхронизира, като по-често жената влиза в ритъма на гласа. Не само – това се случва не само в тялото, но и споделят усещанията си на психологическо ниво.

Любовта не е сляпа

При дълготрайни връзки изборът на мъжете пада главно върху лицето, докато при краткотрайните водещото се оказва единствено тялото.

Нооо в дълготрайни връзки макар да гледат лицето на първо място, мъжете избират най-често жени, чиято фигура прилича на тази на майките им, което се нарича „сексуално отпечатване“ и има огромна връзка с анализа на човешкото развитие такова, каквото преди 120 години е направил Фройд – също лекар и невролог, но го е обяснил отвъд събирането на фактите.

Любовта не е само приказки на поети и писатели

Голямо изследване е показало, че връзка, основана на любов и разбиране води до увеличаване на продължителността на живота, докато липсата на социални връзки води до скъсяването му, сравнимо с пушенето.

Любовта е възможна – при определени условия.

Личните характеристики до голяма степен определят съществуването на дълготрайна връзка. По-точно? Учтивостта и добрите маниери; гъвкавостта в различни ситуации; способността да се доверяваш; способността да прощаваш лесно; кооперативността, толератността и отзивчивостта. Авторът, след изследването на много двойки пише: „сексуалното удовлетворение няма корелация с по-щастлива връзка и няма значима връзка също така между физическото привличане между партньорите и връзките“, т.е. силата на първоначалното привличане изобщо не говори, че това е Той/Тя. Той-дори е по-точен – харесването средно спада с 3% годишно (ако човек не се старае), а страстта – с 8% (при същите условия). Но дори знаейки всичко това, любовта между хората си остава мистерия.

При изследване се доказва, че има хора, при които зоните в мозъка, които се активират при влюбване, съществуват и при хора, които са във връзка от дълго време.

Според една друга теория трите компонента на любовта са интимността, страстта и посвещаването в нея. Интимността включва привързаността, близостта, свързаността; интимността съдържа в себе си както влюбването, така и сексуалното привличане. Посвещаването от една страна е решението да станеш партньор с другия, а в дългосрочен план – да мислите в една посока.

При изследвания се отчитат следните общи качества между хората – мислят позитивно един за друг, когато не са заедно; подкрепят се взаимно в развитието си и споделят с другия своите преживявания и опит, така че и другия да стигне до своите поуки. 

За да се случи любов е необходимо съществуването на усещане за сигурност и доверие, а за да се случи това свързване кортекса изпраща сигнал на амигдалата, за да изключи бутона „бий се или бягай“ към другия човек. На хората, които са преживяли детска травма, били са жертва на насилие или са отхвърляни от родителите си, им е по-трудно да „достигнат“ до този бутон, който би ги „оставил да обичат“. Стигането до точка може да стане или чрез терапия или чрез партньор, който да показва последователно грижа, разбиране и любов.

 

 

 

 

 

.

 

Още по темата

По въпроса с окситоцина

 

 

 

 

.

.

Нова година, нов късмет – или не е въпрос само на късмет?

Има хубави, а има и тежки години.  Има обаче и години, в които 365 дни се изнизват без да носят усещания в амплитудите и само от нас зависи дали ще са ни донесли повече, отколкото са ни отнели. Може би най-важното и първо нещо е идентифицирането на това доколко е възможно да се случи това, което искате и замяната на нереалните цели с реални. Дори малки, изпълнението им ще донесе повече удовлетворение, отколкото стоенето в самообвиненията, че нещо не се е получило отново и отново.

  • Намирането на осъществими цели (които все отлагате понякога) ще направи годината тази, в която  (попълнете празното място)

посетихте ……

направихте ……

завършихте …….

Това например може да отлагането на разчистване на задръстен гардероб с дрехи; може да е като пътуването до Белоградчик до Салона за наивистично изкуство, което отлагах миналата година по различни причини; може да е нещо, което ви наранява, защото го отлагате – и тук са всички незавършени образования, невзети изпити и подобни. Ще си позволя да вкарам малко психоаналитична теория – научаването да жертваме комфорта за постигането на бъдещо удовлетворение е знак на порастване, на зрялост. И не за да ви успокоя, а защото просто е така – заменяйки принципа на удоволствието с принципа на реалността, вие не се лишавате от удоволствието в бъдещето, а го подсигурявате.

  • Погледа назад и признаването на грешки дава шанс да не ги повторите – или поне да е по-рядко да го правите – поне защото сте ги идентифицирали като грешки, а не като събития, които не зависят от вас, нищо че ви се случват по-често от на другите например. Така промяната започва от собственото ви поведение, което е най-често нараняващото, защото повтаряте едно и също, понякога без да отделите достатъчно време да го идентифицирате. Погледнете назад към миналата година по същото време – какъв съвет бихте си дали, какво научихте за това време? За какво се тревожихте и не се случи? Какво не знаехте, но вече знаете и би ви помогнало като знание напред?

Един много ежедневен пример – късното лягане често пъти води до уморени сутрини. Промяната на навика и целенасоченото лягане час по-рано определено ще промени сутрините ви без три чаши кафе. Толкова просто? Абсолютно простите решения често пъти са най-добрите. Създаването на полезни навици е част от това да се живее добре. Миналата година за пръв път изоставих любимите си календари заради един български продукт, планера Plant a habit, който работи също за създаване на навици и добро планиране.

  • Планиране на удоволствията. Какво ви караше да се чувствате добре миналата година? Оставете настрани дали близките ви са се забавлявали също, дали е било само веднъж, каквото и да било. Планирайте повече от същото, колкото и да не е в тренда в момента.

Редовното четене например за тези, които в момента нямат времето да го правят, е нещо, което би направило годината ви по-добро. Миналата година приятното ми откритие беше старта на Storytel, които не просто продължиха през цялото време да обновяват библиотеката, но и със заглавия, които са достатъчно добра подборка на съвременни и класически автори.

Животът е труден и епохата, в която живеем реално не е никак лека – трябва все повече – искаме или не искаме – да взимаме решения, каквито никой не е взимал преди нас – за това как да се храним, как да живеем, как да общуваме, как да се справяме със стреса, как да се справяме с несигурността на ежедневието, с връзките помежду си, как да се грижим добре за средата си, да не оставяме крайностите да ни повлекат. Но ежедневието е случва всеки ден и затова може би голямата ни цел е да живеем в мир със себе си и създавайки добър живот да създаваме добра среда. Затова и толкова важно в момента може би е хората да се научат да се грижат за себе си, за да са способни да се грижат за другите. Затова и създаването на добро ежедневие за вас ще направи годината ви добра, а може би и за околните.

И няколко допълнителни въпроса, които може да откриете : Какво би направило 2020 незабравима за вас? Какво бихте искали да промените в себе си през 2020? Изберете само едно ииии действайте.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Deva Darshan from Pexels

 

 

25 начина за тормоз на работното място (хулиганите не остават такива в училище)

Тормозът не престава в училище,  а се пренася на работните места. Тази тема не е от най-популярните, но подобно на психическия тормоз в двойките, така и тази има тежък ефект върху пострадалия. Какво е тормоза на работното място? Много точно някъде беше описано като „Когато оставаш на една работа, защото си приел като свое убеждението, че за нищо друго не те бива и никой друг не би искал да те наеме“. Стресът на работа често пъти е голям, а съчетан с тормоз, това е коктейл Молотов, чиито поражения може да са безсъние, бърнаут, панически атаки, генерализирана тревожност, дори ПТСС, да не говорим за проблеми с кръвното, щитовидната жлеза и т.н.

Тормозът на работното място не е запазен за тип позиции или място в йерархията и дори е по-жесток по-нагоре, не само защото е по-ветровито, но и защото залогът е по-голям, а играчите по-добри.

Тук публикувам топ 25 тактики на тормоз на работното място, които са еднакви навсякъде по света, а именно:

1. Някой бива лъжливо обвиняван или нарочван за  ​​„грешки“, които всъщност не са направени от него (71%)
2. Втренчено гледане и невербално сплашващо поведение и ясна демонстрация на враждебност (68%)
3. Омаловажававе на мнението или чувствата на човека („о, това е глупаво“) при срещи (64%)
4. Използване на омълчаване и студенина, за да си тръгне човек от група говорещи (64%)
5. Говори се пред други хора, че човека има неконтролируеми промени в настроението пред групата (61%)
6. Създават се  правила в движение, които човека не знае и съответно не спазва (61%)
7. Пренебрегва се или се отрича задоволително или примерно качество на извършена работа, въпреки доказателствата (58%)
8. Правят се тежки и постоянни критики, че има различен „стандарт“ за крайната цел (57%)
9. Започват се или не се спират разрушителни слухове или клюки за човека (56%)
10. Настройват се колегите срещу човека (55%)
11. Колегата се изолира едно лице от колегите му, социално или физически (54%)                            12. Публично се показва „грубо”, неприлично, но не незаконно поведение (53%)
13. Създава се интригантски ситуации за с цел унижение човек (53%)
14. Приписва се неговата работа на друг (47%)
15. Злоупотребява се с процеса на оценка, като се лъже за представянето на лицето (46%)
16. Създава се имидж на „неподчиняем“ и „неконтрулируем“ за неспазване на произволни команди (46%)
17. Използва се поверителна информация за дадено лице, за да унижава частно или публично (45%)
18. Отмъщава се срещу лицето след подаване на жалба (45%)
19. Извършват словесни унижения/ обиди въз основа на пол, раса, акцент или език, увреждане (44%)
20. Назначава се на нежелана работа като наказание (44%)
21. Отправят се несъстоятелни изисквания – натоварване, крайни срокове, задължения – за отделено лице (44%)
22. Стартира се без основание кампания за изгонване на човека (43%)
23. Насърчава се лицето да се откаже или да се прехвърли, вместо да се сблъска с повече малтретиране (43%)
24. Саботира се приноса на човека към отборната цел и награда (41%)
25. Гарантира се провал на проекта на човек, като не изпълнява необходимите задачи: подписвания, разговори, работа със сътрудници (40%)

 

Още по темата

Знаците за работен тормоз на работа

Как влияе на здравето

Токсично или просто трудно

 

Най-тъжното нещо на света//Артур Лундквист

Пред своя прозорец виждаш калина с червени плодове, есен е и листата й са окапали, дръвцето червенее, но гроздовете му светят като ярки лампички в димообразната есенна мъгла или в тъмнеещия здрач;

изкушаваш се да я попиташ като Кралицата – огледалцето: „Калино, калино, кажи ми, кое е най-тъжното нещо на света?“

И калината би могла да отговори: „Най-тъжното нещо на света е, че времето тече нахалост, че винаги го губиш, независимо за какво го използваш,

защото изборът е винаги погрешен – рано или късно се убеждаваш, че си искал не тона, а нещо друго, не това, а нещо друго, като че осъществяването на един стремеж го осакатяла

и дори отново да изживееш живота си, пак би разбрал, че губиш времето, не го оползотворяваш правилно, сякаш неговата неупотробимост и непрестанно пилеене са заложени в самата му природа:

ето кое е най-тъжното нещо на света“.

 

.

Този откъс е от книгата на Артур Лундквист Замъкът на въображението и камъните на делника, Народна култура, 1978, преводът е на Вера Ганчева. Името на книгата идва от историята на Фердинанд Шeвал – французин, селски пощаджия, който умира на 88 години през 1924та, като 43 години от живота си се занимава с изграждането на замък в своя двор. Той пренасял в чантата си камъни, намерени по пътя и зидал своето творение, което френските сюрреалисти открили и отдали почестта си към него, докато в преди това селяните му го намирали за чисто и просто селския луд. Така един френски пощальон, преди век, съградил замък на въображението с камъните на своя делник – а думите, с които вероятно ще бъде запомнен са: „Животът представлява разбушуван океан между детето, което идва, и стареца, който си отива“.

Още за него и тук

 

 

Снимка на дървото калина (Viburnum) Василиса Виа

Снимка на замъка David Reverchon

Не хвърляйте храна на интернет тормоза и хейта

Твърде много хора, без дори да са социални звезди, планети или инфлуенсъри, са ставали, стават и ще стават жертва на интернет хейта и дигиталния тормоз. Но дали ще са жертва, както в много случаи, зависи до голяма степен от тях.

В този пост искам да насоча вниманието ви към един полезен документ, издаден от английска организация, наречена Център за противодействие на дигиталната омраза, който бе публикуван наскоро. В борда на този Център е д-р Линда Пападопулус, чиито книги и колонки с психологически съвети бяха много добри (включително и британския Cosmopolitan – и тук слагам едно сърце, което да маркира четенето ми на това издание над 20 години) .

„Не хранете троловете“ е практическо ръководство за публични личности за това как най-добре да се справят с онлайн троловете, но съдържа полезна информация за всеки, който е подложен на атаки от омраза онлайн. Образът на троловете като млади хора, които се забавляват да хейтят, скрити зад екрана, пишат авторите „в най-добрия случай е полуистина“. „Тролингът се е превърнал в анархична, подмолна, постмодерна субкултура, при която забавлението идва от това да разгневиш друг човек онлайн. Троловете използват въпроси от взаимен интерес, участие в по-широки дискусии, които след това се превръщат в схватки и обиди и повтаряне на лъжи, които с времето са в състояние да убедят един или друг в едно или друго, на пръв поглед нелепо твърдение.

Реално със социалните медии всеки един от нас е публична личност и с дигиталните устройства то е на едно съобщение разстояние. В доклада на Центъра за протоводействие на дигиталната омраза се казва: „Всяко решение трябва да се фокусира върху минимизиране на вредите чрез намаляване на представянето и разпространението лъжите“.

Психолозите Наоми Кракър и Евита Март изучават личностните характеристики, които движат
поведението на троловете и открили, че те изпитват удоволствие от нараняването на другите или както д-р Март обяснява, „докато антисоциалните личностни черти играят роля, то има и социалното удоволствие, получено от инфомацията за това, че другият е раздразнен. Колкото повече отрицателното социално въздействие, повече тяхното поведение се подсилва“. Накратко, реагирането на тролове наистина им давате онова, към което те се стремят.

Да се защитавате е капан

Троловете използват естествения човешки инстинкт за самозащита и така всъщност стават популярни. Затова и стратегията за противодействие, която се предлага от Центъра, е в няколко основни стъпки.

Устоявайте на желанието си за реакция. Може да си мислите, че въпросът е да спечелите спора, но за троловете е по-важно да разпространява тезата им. Когато ви нарочи трол, веднага го блокирайте.

Събирайте доказателства за случилото се, най-добре със скрийншотове, на които се виждат деня и часа.

Докладвайте на социалната медия, в която са отправени, а ако има по-сериозни заплахи, не само обиди, бихте могли да се обърнете и към адвокат или полицията.

Потърсете помощ. Съществуват организации, които могат да ви помогнат спрямо проблема ви (LGBT, ако са на джендър основа например; организациите за защита на децата и т.н.).

 

 

Още по темата

Линк към оригиналния доклад

 

 

 

 

Photo by Sebastiaan Stam from Pexels

 

Легендата за Гавейн и лейди Рагнел или Какво искат жените повече от всичко?

Един ден крал Артур бил на лов за голям бял елен на края на дъбовата гора и се озовал очи в очи с висок, силен главатар на банда – сър Громер. Той заявил, че търси отмъщение, задето загубил някои от северните си земи от сър Артур. Той като Артур не бил въоръжен, сър Громер пощадил краля и му дал шанс да спаси живота си като му отправил предизвикателство: Кралят имал една година, за да отговори на въпроса:

Какво искат жените повече от всичко?

Ако Артур отговорел правилно на въпроса, животът му щял да бъде пощаден; ако ли не – той щял да изгуби главата си.

Артур се съгласил, но бил много обезкуражен. Това трябвало да е въпрос-уловка, помислил си той. Бил сигурен,че никой не знае отговора. Когато се завърнал в замъка, Артур разказал цялата история на племенника си сър Гавейн, който бил познат като най-мъдрия, най-смелия, най-състрадателния и най-благовъзпитан от всички рицари на Кръглата маса.

Минала почти една година и Артур и Гавейн събрали много отговори, но нито един не изглеждал да е истинския. Уреченият ден почти настанал, когато една сутрин Артур, докато яздел сам през лилавия пирен и златния прещип видял едра, уродлива жена, покрита с брадавици и почти толкова широка, колкото и висока.

Очите й срещнали неговите безстрашно и тя му рекла:

– Ти си крал Артур и след два дни трябва да се срещнеш със сър Громер с отговор на един въпрос!

– Даааа – колебливо отвърнал Артур – но ти откъде знаеш за това?

– Аз съм лейди Рагнел, а сър Громер ми е доведен брат. Ти нямаш правилния отговор, нали?

– Имам много отговори и не виждам това какво те засяга – отвърнал рязко Артур, придърпвайки юздите, готов да си тръгне.

– Нямаш правилния отговор – рекла Рагнел с увереност, която изпълнила Артур с мрачно чувство. – Аз имам отговора.

Артур скочил от коня си.

– Кажи ми отговора и ще ти дам голяма торба със злато!

– Златото не ми върши работа – отвърнала спокойно лейди Рагнел.

– Глупости, жено, можеш да си купиш всичко, каквото поискаш с него! Какво искаш тогава?! Бижута, земя?! Каквото и да поискаш, ще си платя – при условие, че имаш правилния отговор.

– Зная отговора. Мога да се закълна – отговорила тя. След малка пауза добавила: – Искам в замяна сър Гавейн да ми стане мъж.

Артур останал с отворена уста.

– Невъзможно! – извикал той. – Искаш невъзможното, жено! Не мога да ти дам племенника си!

– Не те помолих да ми го даваш. Ако той се съгласи да се ожени за мен по собствена свободна воля, тогава ще ти дам отговора. Това е моето условие.

– Условие?! Какво право имаш ти да ми поставяш условие?! Никога не бих могъл да му представя подобно предложение!

Рагнел гледала спокойно лицето на краля и просто казала:

– Ако промениш мнението си, утре ще бъда отново тук – и после изчезнала в гората.

Разтърсен от странната среща, Артур се прибрал у дома. Отвратителна жена! – мислел си той. Как смеела да моли за брак с най-изтънчения рицар! Когато рицарят се завърнал в двореца, той разказал на племенника си за срещата, и с извърнат поглед предал изискването на Рагнел, наред с подробно описание на уродливото й лице, покритата с брадавици кожа и огромните й размери.

– Какво щастие, че мога да спася живота ти! – незабавно отвърнал Гавейн. През възраженията на чичо си Гавейн заявил: – Това е мой избор. Ще отида с теб утре и ще приема този брак, при условие, че този отговор спаси живота ти.

Рано на следващата сутрин Гавейн и Артур тръгнали за срещата. Дори когато я видял лице в лице, Гавейн не се поколебал в решението си. Предложението било прието и Гавейн й се поклонил.

– Ако утре отговорът ти спаси живота на краля, ще се венчаем.

В съдбовната сутрин Гавейн яздил по пътя с Артур, който уверил рицаря, че първо ще опита всички други отговори, както и се случило. Сабята с широко острие блестяла на слънцето, а Громер чакал отговорите. След всеки главатарят крещял:

– Не! – докато не вдигнал сабята си високо над главата му.

– Чакай! – извикал кралят. – Имам още един отговор.

Онова, което жената желае повече от всичко друго,

е правото на независимост,

правото да упражнява

собствената си свободна воля.

Със силна ругатня Громер прибрал сабята.

– Ти не си открил този отговор сам! Проклетата ми доведена сестра Рагнел ти го е казала!

Той се върнал обратно в гората, а поредица от клетви ехтяла след него.

Артур се върнал до мястото, на което го чакали лейди Рагнел и сър Гавейн. Тримата заедно се върнали в двореца в мълчание. Рагнел изглеждала щастлива.

Из двора бързо се разнесла новината за странната венчавка между грозната жена и великолепния мъж. Никой не можел да си обясни какво е убедило Гавейн да се ожени за това създание. Някои мислили, че тя трябва да притежава големи имоти и земи, а други, че това е черна магия.

Крал Артур дръпнал племенника си настрани и му рекъл:

– Едно отлагане е в реда на нещата.

– Дадох й дума, чичо. Искаш да не удържа на думата си ли? – отвърнал той.

И така, венчавката се състояла в манастирската църква, а странното сватбено тържество се провело пред целия кралски двол. През целия дълъг ден и вечерта, Гавейн останал приятен и възпитав. По никакъв начин не показал нищо друго, освен учтиво внимание към съпругата си. Накрая младоженците се оттеглили към покоите си.

– Ти спази обещанието си добре и преданно. – отбелязала Рагнел. Не ми показа нито съжаление, нито отвращение. Ела и ме целуни сега, след като сме венчани.

Гавейн отишъл и я целунал. Когато се отдръпнал, пред него стояла вече красива жена със сиви очи и засмяно лице. Той изтръпнал от изумление.

– Що за вещерство е това?

Рагнел отвърнала:

– В тази форма ли ме предпочиташ? – като бавно се завъртяла, показвайки красивото си тяло. Доведеният ми брат сър Громер винаги ме е мразил. Той доби знание за веществото от майка си и го използва, за да ме превърне в чудовищна вещица. Нареди ми да живея в тази форма, докато най-изтънчения рицар на Британия не ме избере за своя булка.

– Но защо те е мразел толкова жестоко? – попитал Гавейн.

Усмихната, Рагнел отговорила:

– Отказвах да изпълнявам нарежданията му както по отношение на собствеността си, така и на личността си.

С огромно почитание Гавейн казал:

– Значи вече постигна невъзможното условие и злото му проклятие е развалено!

– Само отчасти, скъпи мой Гавейн – а очите й останали приковани в неговите. – Ти имаш избор, по кой начин ще остана аз. Би ли ме имал в тази форма през нощта в покоите или предпочиташ да съм уродлива през нощта и красива през деня в двореца?

Гавейн коленичил пред нея и на мига отговорил:

– Това е избор, който не мога да направя аз. Той засяга теб, скъпа моя Рагнел и само ти можеш да избереш, а аз ще приема избора ти на драго сърце.

Рагнел изпуснала дълга дълбока въздишка. Сиянието на лицето й го заляло.

– Добре отговори, прескъпи Гавейн. Отговорът ти развали напълно злото проклятие на Громер. Последното условие, което той постави беше, че след сватбата, най-великият рицар на Британия, моят съпруг, трябва да ми даде правото на независимост, правото да упражнявам собствената си свободна воля. Само тогава дяволската магия щеше да бъде развалена завинаги.

И така в чудо и радост започна брака на лейди Рагнел и сър Гавейн.

 

 

––––

Допълнително тълкуване на легендата

„Историята на лейди Рагнел символизира развитието на женската независимост в ограниченията на патриархалната традиция и процеса, при който една жена заявява правото си да бъде господар сама на себе си, да управлява собствените си действия. Когато я срещаме за пръв път, тя е всяващата ужас вещица-кучка, символът на емоционално изискващата жена. Все пак можем да кажем, че тя е нещо повече, защото дори и кралят е убеден в нейната мъдрост. Когато тя се омъжва и тя е променена от целувката трябва да се замислим, че не е преобразена от нея, а от процеса на собствения си кураж в преследването на собствената си свобода. Тя е тази, която е. Та говори от собствения си авторитет, предизвиквайки брат си и краля, тя е не може да бъде обезкуражена от проклятия, обиди и отблъскване. Рагнел ни показва, че да бъдеш вярна на себе си не означава да съдиш или да обвиняваш, или да оставяш устата си да бълва мръсни думи. По-скоро е да изразяваш собствените си мисли и чувства, без да се опитваш да скриеш острите си ръбове, за да запазиш образа си светъл и неопетнен. Казването на истината може да ни изложи на критика, но най-вече на собствените ни страхове. Да признаем кои сме и какво искаме, разпознавайки зависимостта и задължеността си, ни поставя в уязвима позиция. Но криенето от истината ни ноди само до тревожна самозащита, страх и срам. Когато се научим да говорим истината с отворено сърце, откриваме, че почти нищо не изглежда невъзможно – не защото контролираме всичко, а защото откпимаче как да зависим благодарно от другите, как да се променяме, когато се изисква промяна и най-важното – как да бъдем по-малко засрамени, завистливи, виновни, изолирани и изплашени“.

– Пени Янг-Айзендрат,

юнгиански психотерапевт

 

Дивите гъски на Мери Оливър

В книга, която чета, е цитиран стих от Мери Оливър и така открих тази публикация от Литературен вестник – 20-26.02.2019, Год. 28, преводът е на Юлиана Тодорова.

Класика и красота!

 

Дивите гъски

Не е необходимо да си добър.

Не е необходимо да вървиш на колене

с километри през пустинята

и да се разкайваш.
Само трябва да пуснеш

нежното животно – твоето тяло

да обича това, което иска.

Разкажи ми за отчаянието, твоето

и аз за моето ще ти разкажа.

Междувременно светът пак се върти.

Междувременно слънцето

и чистите камъчета на дъжда

се движат из пейзажа,

над прериите и дълбоките дървета,

планините и реките.

Междувременно дивите гъски,

високо в ясното синьо небе,

отново у дома се завръщат.

Който и да си,

без значение колко самотен,

светът на въображението ти се предлага,

зове те като дивите гъски,

жесток и вълнуващ,

отново и отново

възвестявайки мястото ти

в семейството на нещата.

 

Мери Оливър e американска поетеса и макар и една от най-известните в САЩ, тя не е популярна в България. Тя почина през 2019 на 83 години, носителка на наградата Пулицър (1984), любителка на природата и разходките…

 

 

Още по темата

Статията в Литературен вестник, където е публикувано стихотворението,  също е интересна

Мери Оливър чете Дивите гъски (ВИДЕО)

Най-известните й стихове (на английски)

Нови думи в речника: НУТРИХОНДРИЯ

Миналата година излезе една дума, която е свързана с проблемите за хранене. Авторите на думата е една британска фирма за генетични изследвания – интересна тема и изследване, което дава тема за размисъл – въпреки това че научната стойност засега е малка, това си струва да бъде отбелязано.

„Нутрихондрия“

В началото бяха Вега-тестовете и информацията, която се изсипа за глутена. После започна силно да се говори за млякото и как храната на бебето на кравата не е подходящо за хората. Наистина има хора, които имат проблем с лактозата и глутена, но в случая авторите се концентрират върху темата, че самодиагностицирането и изключването на групи храни е по-скоро проблем, а не лечение или добър навик. Пикът на ограничаване на млечни продукти и глутен е във възрастта 25-35 години, като само 5% наистина има причини да го правят.

Дефиниция: свръхвнимание към отрицателните ефекти, които може да доведе режима на хранене, който човек има и склонност към самодиагностициране на хранителни непоносимости или алергии въз основа на предположения или недостатъчни доказателства

Нутрихондрията е близка с орторексията, но и ограниченото хранене, като различното е освен темата за „чисти“ храни е самодиагностицирането хранителни непоносимости без медицински доказателства, които да подкрепят това твърдение.

Но да речем, наистина имате проблем с глутена, макар да не е диагностициран от лекар. Това прави ли ви нутрихондрик? Част от определението за нутрихондрия е загрижеността от негативните последици – и само по себе си се превръща в нов стрес в деня ви – къде и как да се храните, с кого и къде да се виждате и изобщо детайли от ежедневието, които най-вероятно разсейват други ваши тревоги, за които обаче се опитвате да не се тревожите.

Така имате излишен стрес и притеснения и изсмуква удоволствието от яденето на неща, само защото те имат добър вкус. Когато ядете балансирана диета, няма абсолютно нищо лошо в случайните лакомства, а манията всичко, което консумирате да е здравословно, започва да влиза в зоната на орторексията.

Храната не е само гориво, тя е и удоволствие, общност и връзка с другите. Ако наистина имате физическите симптоми на алергия или непоносимост, непременно посетете личния си лекар или алерголог, не се лекувайте по гугъл.

И накрая:

реално хората, които са сериозно засегнати от непоносимост към глутен и лактоза са малко, но с подхранването на идеята за специфични продукти, нараства и търсенето им – това са храни, в които липсва една или повече съставки, ежегодно са с ръст на продажбите. Нещо като захарта в газираните напитки, която бе заместена от подсладители и глюкозо-фруктозен сироп, чиито качества не са по-добри. Затова и етикета „без глутен“ не е задължително да означава „по-зравословно“. Същото важи и за заместителите на млякото. Изобщо премахването на цели хранителни групи може да доведе до хранителни дефицити. Затова – бъдете внимателни и ако се притеснявате – правете си изследвания при хора, които имат подходящо образование.

Данните от изследването

  • 1 от 3 британци е нутрихондрик
  • 32% вярват, че имат непоносимост към мляко и млечни продукти и 24% непоносимост към глутен
  • 22% започват да вярват, че може да имат непоносимост към храна след като чуят, че известна личност има такава
  • 7% от лицата на възраст 16-24 години са престанали да ядат един или друг зеленчук в следствие на убеждението, че имат непоносимост съм него

 

 

 

 

 

 

Photo by Suzy Hazelwood from Pexels

Комплиментът, който е време да изтрием от речника си

„Ама изглеждаш много добре, нещо да не си отслабнала“ – удивителна реплика, която може да предизвика хем радост, хем вътрешна почуда (абе преди зле ли изглеждах?). Понякога е комбинация от дрехи (райе), тен или просто спокойно лице. Понякога човек наистина е отслабнал, но какво прави този комплимент толкова… ласкав за външния и толкова смущаващ вътрешно?

Краткият отговор е, защото се прави връзка между това да изглеждаш добре и да си слаб. Но не всички слаби хора са щастливи нито всички, които са с тегло около обичайното или нагоре са нещастни. Факт.

Хората, които не харесват телата си са твърде много и това ги притеснява, че в момент в миналото – а ако не са на режим и в бъдещето „няма да изглеждат добре“, а това е „зелено“ за поредица проблеми. С един такъв доброжелателен, а да не говорим за недоброжелателен коментар, може да създадете много по-голяма тревожност и самобичуване, отколкото може да си помислите.

Много по-важно е да си здрав, отколкото да си слаб. 

В не малко случаи, особено през тийн годините, неподходящата реакция на близки и връстници е станала основа за изграждане на крайно лошо отношение към тялото, ненужно сваляне на килограми до появата на болест и т.н.

Как изглеждаш не определя кой или какъв си. 

Категорично грижата за здравето личи в поддържането на килограми, подходящи за всеки спрямо гените, личната му история, вкусове, стил на живот и медицински показатели – но не е редно, ако не знаете нищо за тях да правите комплименти – или обиди. Как изглеждаш е само една част от човека. Една от многото. Срещите с хората би следвало да са заради това кои са, а не как изглеждат (на пост в инстаграм).

 

Няколко други изречения,

които могат да бъдат приети за чисти обиди

„Настина ли смяташ да изядеш всичко това“. (Уха. Силно. Да, гладна съм, защо?)

„И днес пак си си взела сладолед?!“ (Да. Лято е.)

„В тези дрехи излеждаш по-слаба“. (Дебела ли ме наричаш?!)

Класиката – „Преди няколко години спрях да вечерям за няколко месеца и свалих всички ненужни килограми“ (Отивам да се удавя!)

Как да спрете коментарите

Сложете граници. Знам, че звучи трудно към невъзможно. Няколко реплики за вдъхновение

„Чувствам се по-добре от всякога“

„Този разговор не ми е приятен, нека спрем дотук днес“

„Ти как си? Случва ли се нещо ново при теб?“