HBOGO

ревю • • • • • • • • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Джейн Фонда – нейните уроците от живота, мъжете и храната

Документалният филм Джейн Фонда в пет действия, който върви в момента по HBO България намира място в този блог по две причини – обичам документалистиката и това е историята на една жена, която има(ла) от хранително разстройство (булимия) – и не се срамува вече да споделя това.

Да започнем с трейлъра:

Силно препоръчвам да бъде гледан от всеки, който се интересува от темата за хранителните разстройства, да гледа филма, защото в него се говори бегло за самото хранително разстройство и достатъчно много за обстоятелствата, които водят до него.  Често пъти се създава един порочен кръг, в който лошото самочувствие и самонараняване с убийствено натоварващи връзки само подпомагат оставането в страданието. В случая на Джейн Фонда ранните й години и два са факторите, които отключват болестта – житейската детска травма на майка й, която я прави неспособна на дълбока обична връзка и  отношението на баща й, великият актьор Хенри Фонда към нея са това, което предизвиква началото на болестта й. Но ако началото понякога да може да се установи, овладяването му е ежедневна лична работа на всеки, който осъзнае, че е в тази зависимост и реши да я преодолее.

В едно от интервютата си по темата актрисата казва „Минах през фази на преяждане и пречистване и много години изтекоха, преди да мога да седна на масата без тревожно усещане. Булимията се крие много лесно, но не можеш да си интимен с хората, ако си зависим (от нея)“. (в интервю за списание You). 

За пръв път Джейн Фонда решава да предприеме твърди мерки към зависимостта си към храната в средата на 40те си години. „С възрастта, когато преяждаш умората, вътрешната враждебност и самоомразата остават у теб по-дълго“, казва тя и тогава осъзнава, че е контролирана от състоянието си „не знаех дали ще умра, но живота ми се разпадаше“. (в интервю за People)

За да се получи филма, режисьорката и продуцент Сюзън Лейси се среща с партньори на актрисата, които я описват в отделните периоди от живота й – и развитието на историята и щастливият край (на 80 години Фонда е очарователна и здрава) . 21 часа интервюта с актрисата и нейната готовност да говори за случилото се без да се демонизира, омаловажава или подиграва на себе си – е терапевтично преживяване. В пресинформацията на НВО има изречение, което много ми хареса – „тя продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа“.

Може да гледате филма по НВО по Вашия кабелен оператор или да се регистрирате в HBOGO

 

Още по темата

Откъс за спирането  на булимията в интервю за списание People

Кратко интервю, в което тя казва, че е прекарала 25 години с булимия

Автобиографията й (2006), „Животът ми дотук“

В момента по НВО върви още един филм, в който тя взима участие „Клубът на мъртвите майки“ (2014). Включете го в списъка за гледане, ако имате отношение към темата.

Накрая: моят лист с най-любими филми с нея, отзад напред: Book Club (любовта няма нужда от възраст, мда); със Сорентино в Youth; Georgia Rule, защото обичам южняшки истории;  като луда свекърва във филмчето с Дженифър Лопес Monster-in-Law (Свекървещица на български) и класиката Уморените коне ги убиват, нали?

 

Страдате ли от хранително разстройство – проверете с този тест

психотерапия • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Психотерапия… по HBOGO

В днешно време има прекалено много сериали. Не знам дали оранжевото е новото черно, но сериалите са Инстаграм на нашето време. Кой от кой по-хубав, по-задължителен за гледане и по-невероятен. Вече не им хващам броя и гледам почти само препоръчани. Този, за когото пиша е стар и съм го гледала отдавна, но ми хрумна покрай появата му по HBOGO, че мога да го споделя в блога.

Психотерапия е стар сериал, вече близо на 10 години.  Отказах ли ви вече?

Втори опит. Разказва се се за психотерапевт и са показани срещи с пациенти. Ако и тук не съм успяла да ви откажа, значи ще продължим по същество.

Сериалът е съставен от отделни серии, всяка от които е среща с пациент, а на няколко психотерапевтът отива на супервизия. (Супервизия са срещите, на които терапевтите обсъждат с по-опитни от тях колеги трудности в случаите си, нещо като терапия за терапевти). Няма никакви ръкопашни боеве, нито пък специални ефекти, реално един кабинет и – това е. Действието е много повече в думите, отколкото в действията и това го прави различен. Сериалът е подходящ за всички, които си играят с мисълта „дали пък да не пробвам да отида на психотерапия“, както и за всеки, който е влизал в кабинет на психотерапевт.

За разлика от Gypsy с Наоми Уотс (където най-хубавото в него е актрисата), в Психотерапия има истински добри попадения. Не забравяйте, обаче, че това е телевизия, това е сериал, а там нещата се случват по-забързано отколкото е в реалния живот. Независимо от това ще получите представа какво може да се случи, ако попаднете в кабинета на психотерапевт. Разнообразно подбраните истории, които се развиват постепенно, седмица след седмица, също ще ви дадат представа защо терапевтите толкова държат на ежеседмичните срещи.

Героят на Габриел Бърн, Пол, е човек и като такъв той е симпатичен със слабостите си – и е приятно, че е с човешки образ, не някакъв ангел неземен. Вероятно личната история на психотерапевта, която се вижда в сериала ще събуди любопитството ви и тук мъничко, макар като зрител и на мен ми е безкрайно любопитно, се питам – а дали наистина имам нужда да знам какво става с този човек като затваря вратата или свършва терапевтичната сесия?

Психотерапевтите и психоаналитиците като цяло пазят личното си пространство, като причините са за доброто на пациентите и това е част от процеса, а разкриването на информация е обикновено обмислено и целенасочено. Разбира се, вие не сте приятели, а сте в други, специфични отношения, които имат своята цел – вашето лично развитие, поради което се пази тази граница – и тук е работата и лично усещане на терапевта да знае и усеща с кого кога и колко и може би най-важното – какво.

Понякога при мен идват хора, които са престанали да посещават предишния си терапевт, защото са станали приятели и това вече слага друг отпечатък на говоренето помежду им. Да сме любопитни за живота на хората, на които споделяме изключително лични неща е много естествено и това за какво точно искате да знаете може да се окаже много интересна тема на някоя среща с терапевта ви.

Освен сценария си мисля, че въпроса с отношенията на терапевта извън кабинета му са показани и за да се покаже как той самият действа, когато има проблем и по този начин демострира начините си за справяне – и дали прави това, което проповядва. Това е интересно, защото той е представител на т.нар. релационна психотерапия (американска теория, която се развива от 80те години на миналия век и стъпва на основите на теорията на обектните отношения), която поставя в центъра на работата нашите отношения с другите.

Сериите са кратки – около 28 минути, но не са за маратонско гледане – дайте им време да ви преседят в главата.

 

Бележка 1: Кахърният вид от водещата снимка нека не ви подвежда, сериалът е сериозен, но и не трагичен.

Бележка 2: Сезон 1, еп. 37 е подходящ за родители, които изпитват съмнения и опасения, когато разберат, че децата им са/били са на психотерапия. За тези, които много бързат да „разберат и си решат проблема“ – епизод 4 от сезон 2 може да им помогне да се видят отстрани.

 

 

Психотерапия (In Treatment) се появи по торентите преди време, но сега вече е достъпен и в HBOGO, където може да бъдат гледани и трите му сезона.

Още за сериала

Подсайтът на сериала в HBO

Доколко реалистичен е сериала, мнение в The Guardian

Много анти статия за сериала в Huff, обаче последното изречение в нея е най-важното, а именно – „единственият въпрос, който трябва да има значене е – става ли пациента по-добре?“