Екраните и ние, част първа
В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология
В Първата част на епизода гостенка е д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати.
Биографията на д-р Герджикова включва докторантура по невронаука, а причината, поради която я потърсих беше статията й Последни достижения в невронауката по отношение на развитието на мозъка на младежта и излагането на екранно време.
В част първа тя споделя своя личен опит от живота си в САЩ и личните правила в нейното семейство, както и за едно предизвикателство, в което участва със своето семейство и съседи.
В тази част разказвам накратко и за теорията на психолога проф. Андрю Пшибилски, Oxford Internet Institute и изследванията му са събрали данни, че интернет и социалните мрежи НЕ водят до проблемите, за които мнозина предполагат, базирайки се на наблюдения от ежедневието си.
Изследването на Пшибилски, което може да срещнете цитирано, е със заглавие The association between adolescent well-being and digital technology use и е публикувано в Nature Human Behavious и вътре се търси връзката между връзките интернет, пиенето на мляко, астмата и яденето на картофи, за да се докажат зависимостите, или както шеговито са цитирани и в българските материали „„Използването на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи“.
Оставяйки шегата настрани, в изследването пише, дословно „Нашите анализи обаче не дават категоричен отговор дали цифровите технологии влияят на благосъстоянието на юношите. Първо, важно е да се отбележи, че използвайки повечето мащабни набори от данни може да се изследват само връзките на корелациите. Ние знаем много малко за това дали повишеното използване на технологията може да доведе до по-ниско благосъстояние, дали по-ниското благосъстояние може да доведе до повишено използване на технологията или дали трети объркващ фактор е в основата и на двете. Тъй като изследваме нещо, което по своята същност е сложно, вероятността от фактори, които не отчитаме, влияещи както върху използването на технологията, така и върху благосъстоянието, е висока“.
Реално данните, събрани за вредата от СВРЪХУПОТРЕБАТА на интернет, са сравнително малко и не почиват на твърди данни, но има и проблема, който Пшебилски също посочва – много хора трудно сами са в състояние точно да определят общото време пред екраните си, нито пък има събрани представителни и категорични данни.
В изследване на Нета Уайнщайн с Пшибилски има данни за това, че негативният ефект от употреба се проявява само при 0,5% от хората, които прекарват повече от две трети от времето си будни онлайн.
В следващите части на този епизод на подкаста ще чуете още за
Влиянието върху развитието на децата (част 2), с д-р Маргарита Габровска
Екраните и тийнеджърите (част 3), с д-р Анна Герджикова
Компютърните игри (част 4), с д-р Момчил Киряков
Оптимистична теория за екраните (част 5), с Маргарита Асадурова
2 част
Влиянието върху децата
с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова
3 част
Влиянието върху тийнейджърите
с д-р Анна Герджикова
4 част
Игрите онлайн
с д-р Момчил Киряков
Photo by Julia M Cameron from Pexels
Оставете коментар