Блог

Екраните и ние, част първа

Слушай епизода и тук:

 

В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология

В Първата част на епизода гостенка е д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати.

Биографията на д-р Герджикова включва докторантура по невронаука, а причината, поради която я потърсих беше статията й Последни достижения в невронауката по отношение на развитието на мозъка на младежта и излагането на екранно време.

В част първа тя споделя своя личен опит от живота си в САЩ и личните правила в нейното семейство, както и за едно предизвикателство, в което участва със своето семейство и съседи.

В тази част разказвам накратко и за теорията на психолога проф. Андрю Пшибилски, Oxford Internet Institute и изследванията му са събрали данни, че интернет и социалните мрежи НЕ водят до проблемите, за които мнозина предполагат, базирайки се на наблюдения от ежедневието си.

Изследването на Пшибилски, което може да срещнете цитирано, е със заглавие The association between adolescent well-being and digital technology use  и е публикувано в Nature Human Behavious и вътре се търси връзката между връзките интернет, пиенето на мляко, астмата и яденето на картофи, за да се докажат зависимостите, или както шеговито са цитирани и в българските материали „„Използването на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи“.

Оставяйки шегата настрани, в изследването пише, дословно „Нашите анализи обаче не дават категоричен отговор дали цифровите технологии влияят на благосъстоянието на юношите. Първо, важно е да се отбележи, че използвайки повечето мащабни набори от данни може да се изследват само връзките на корелациите. Ние знаем много малко за това дали повишеното използване на технологията може да доведе до по-ниско благосъстояние, дали по-ниското благосъстояние може да доведе до повишено използване на технологията или дали трети объркващ фактор е в основата и на двете. Тъй като изследваме нещо, което по своята същност е сложно, вероятността от фактори, които не отчитаме, влияещи както върху използването на технологията, така и върху благосъстоянието, е висока“.

Реално данните, събрани за вредата от СВРЪХУПОТРЕБАТА на интернет, са сравнително малко и не почиват на твърди данни, но има и проблема, който Пшебилски също посочва – много хора трудно сами са в състояние точно да определят общото време пред екраните си, нито пък има събрани представителни и категорични данни.

В изследване на Нета Уайнщайн с Пшибилски има данни за това, че негативният ефект от употреба се проявява само при 0,5% от хората, които прекарват повече от две трети от времето си будни онлайн.

 

В следващите части на този епизод на подкаста ще чуете още за

Влиянието върху развитието на децата (част 2), с д-р Маргарита Габровска

Екраните и тийнеджърите (част 3), с д-р Анна Герджикова

Компютърните игри (част 4), с д-р Момчил Киряков

Оптимистична теория за екраните (част 5), с Маргарита Асадурова

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

 

 

 

 

 

Photo by Julia M Cameron from Pexels

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.