психотерапия

луиз хей, заради която светът е малко по-добър

луиз
е топ автор на всички времена заради книгата си излекувай живота си. тя е от
малкото жени в този списък на 100те
най-продавани книги през последните
100 години, където компания й правят само авторката
на хари потър и
писателката на любовни романи барбара картланд. 
само в щатите книгата има 95
преиздания и над 40 милиона продадени
копия.
животът на луиз й започва с нещастна семейна история,
включваща
пастрок насилник, изнасилване на 5
годишна възраст и раждане на
16. през
50те тя сменя името си и започва кариера на
модел и се жени за богат англичанин,
който, след 14 години брак я изоставя
заради друга жена. тогава луиз попада на
една полурелигиозна ню ейдж организация
– семейството естер и джери хикс и свръхразума ейбрахам, с когото те контактуват (книгите от серията са издадени и на български).
тогава
тя за пръв път открива за себе си за
силата на мисълта да променя.
края
на 70-те обаче луиз е диагностицирана с рак на
шийката на матката. тогава тя започва
да мисли повече за връзката между сексуалното
насилие в детството си и болестта, която,
която по нейни думи излекува с прошка
и други техники, които по-късно описва
в книгите си – първо излекувай тялото
си
и след това в излекувай живота си,
която излиза преди близо 30 години.
в приятелска компания
според
някои циници тя никога нямаше да бъде известна,
ако през 80те не беше утешавала гейовете
в лос анджелис. тогава луиз прави терапевтични групи
за хомосексуалисти и като религиозно лице – защото
през това време – а в сащ това е
възможно, тя е един вид духовно лице, луиз
дава утешение на общноста и е единствената,
която е склонна да каже някоя дума на
техните погребения, както и да се вижда с тях, като никога не обещава
изцеление, а дава обяснение за болестта
като „дошла от сексуална вина, като
израз на невъзможността да изразиш
сексуалността си“ . постепенно луиз хей става много повече почитатели на вижданията си от гей общноста и днес е по-популярна
сред жените.
дотук, вярно с оригинала
тя
остава вярна на написаното от нея и се
занимава с нещата, които я влекат и я
радват – градинарство, йога на 70,
състезателни танци на 74 и т.н.

още в началото на книгата си тя я синтезира в 12 твърдения още в
самото начало. а още по-накратко може да се каже в едно

Това,
което вярваш 
и това, което мислиш
е
това, 
което 
си и 
ще бъдеш. 
Мислите създават
живота ти.
луиз
казва, че във всеки един от нас има едно
малко дете. често прекарваме много
време в това да му се караме и да го
обиждаме, във викове и упреци към него. а след това се чудим защо ни е смазано
самочувствието. 
луиз ни кани да се грижим за
детето в себе си. аз го правя със сладолед
и тоблерони. понякога джапам в локвите. и рядко, но го правя – се плезя на хората
в съседните коли.
следващото е да научиш да обичаш себе си. всеки
ден и с много любов. това става като
започнеш да се харесваш, включително и
физически. в книгата си луиз изброява много „упражнения“, които са насочени към идеята да се научим да се харесваме, след всички явни и маскирани не-харесвания, които сме получили в живота си.
на луиз е теорията, че ние избираме родителите
си. тя убеждава, че трябва да простиш на всички, дори на родителите
си, дори ако си абсолютно убеден, че те
са сгрешили много в отношенията си с
теб, посочвайки, че страдащите деца са
жертви на жертви. да
простиш за миналото, когато не е било розово, не е никак леко, но оттам тръгва
изчистването. всички болести, според нея, идват от
нежеланието да простиш, а когато стигнеш
до хората, на които не можеш да простиш
се опитай да проумееш, че те са правили
най-доброто на които са били способни
в дадения момент със своето съзнание и
знания.
следващата
крачка е да живееш в настоящето. а мисълта днес води до бъдещето.

мислите могат да бъдат овладени чрез всекидневни утвърждения – едно или две положителни твърдения,
които да си повтаряш по 10-20 пъти на ден,
които се повтарят, докато станат
убеждения, а не утвърждения.

луиз има свеж
поглед на живота, който включва неща
като „радвай
се на сметките си, за да имаш пари да ги
плащаш, нещо като „чашата е винаги
пълна“ или „ако не харесваш работата
си, започни да я харесваш, бъди благодарен
на всяко кламерче в офиса и ще отидеш
на място, където ще имаш такива чувства
към офиса си“.

и след всички тези красиви думи и позитивно мислене
колкото
и да я обичам и да я приемам много лично,
почти за моя баба
луиз
е много права, но има житейски ситуации,
в които да си повтаряш утвържения не
достатъчно, защото светът не е само
добро и понякога има нужда от агресия,
от съблазняване и т.н. 
не може да си
светец в един несвят свят. но ако се
обичаш, простил си и си благодарен, той
определено ще е по-добър.

тази
книга не се подарява. тя се взима. за да има, трябва да поискаш да я прочетеш, затова… идва си й времето…

телесна психотерапия, съвсем бейсик

в основата на телесната психотерапия е идеята, че емоциите ни са свързани с тялото ни по силен начин. затова има „необясними“ болести и други проявления.

известни са книгите като „болестта като път“, както и книгите на луиз хей и лиз бурбо, които посочват тази мегафизична връзка между емоциите ни и болестите ни, но не стигат до терапията.

самата телесна терапия идва като начало от работата на вилхем райх, един от учениците на фройд и след това е доразвита от александър лоуен.

работата е телесна – чрез опити се свързваме с тялото и така лекуваме душата и тялото едновременно.

има много телесни психотерапевтични школи в момента в света, но в българия работи основно неорайхианското дружество.

лесна рецепта за кифли без претенции

името им е scones и макар да се наричат „кифли“, те по нищо не приличат нито на кроасани, нито на кифли с мак – грозни са, но много вкусни, пък и стават бързо – трябват ти 30 мин от решението до изваждането от фурната. с едно забъркване стават 8-9, които спокойно се събират на едно печене във фурната

открих ги в един брой на good food и от тогава ми станаха любим вариант за уикенд сутрините без палачинки. тези са със стафиди, но може и без стафиди, а със зърнен микс например.

450 гр брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол
85 гр захар
100 гр студено масло
50 гр стафиди, престояли във вряла вода 10 минути и след това изцедени
половин кофичка кисело мляко и 1 чаша от 200 мл прясно мляко (малко ги стоплям, но не ги правя горещи)

фурната е на 200-220 градуса с обдухване

сухите съставки се объркват
нарязва се маслото на кубчета и се слага постепено, като с пръсти го стриваш, а накрая идва ред и на стафидите.
объркваш заедно киселото и прясното мляко заедно, може и с ножа и го сипваш в брашнената смес, като любопитно е, че се бъркат с нож, което не е толкова абсурдно, колкото звучи на пръв поглед.
получава се смес, която трябва да не е твърде мека, нито твърде груба и от нея правиш 8-9 питчици с диаметър към 10 см и високи около 3-4.
на мен никога не ми остава мляко или забравям, но може да намажеш за лъскавост и след това се слагат във фурната върху хартия за печене.
като се поднасят се режат на 2 като хамбургери и се пълнят с каквото сладката ти душа иска.
мои фаворити са леко разтопени масло с мед или сладкото на мама.

оригиналната рецепта

4 начина да разбереш кой терапевт/коуч е за теб

когато даваш душата и проблемите си на някой трябва да си точно толкова сигурен в този човек, както когато искаш да си сигурен в професионализма на сърдечния хирург, защото тук отново става дума за сърцето ти.

пред теб излизат няколко сериозни въпроса:

    • може ли терапевтът да ти помогне?
    • можеш ли да му вярваш, че ще запази тайните ти?
    • колко ще струва?
    • колко време ще продължи?
    • как да избереш терапевта, при който да започнеш терапията?

при избора на терапевт може да се ориентираш по следния начин
от уста на уста 
говорейки за проблема си, може да попаднеш на близки хора, които да ти споделят, че имат вече опит с терапия. от тях може да разбереш по какъв начин им е помогнала терапията в някакъв етап от живота им.
в интернет
много терапевти и коучъри поддържат сайтове, в които споделят основните си идеи. част от тях предлагат и срещи онлайн. някои са канени от медии да говорят по въпроси, които могат да те засягат и от мнението им може да решиш, че са подходящи за теб.
интуицията ти
лично за мен най-важното е да се чувстваш спокоен с човека, при когото отиваш. да чувстваш дълбоко в себе си, че терапевтът би те разбрал и би вникнал в проблемите ти.
виждаш резултати
първите срещи ще ти дадат няколко важни сигнала дали сте един за друг. чувстваш ли се по-добре след срещата с терапевта/коучъра? макар че работата ви няма да е винаги приятна, ако виждаш напредък и спокойствие в себе си, това е твоя човек.

точно онези 10 йога асани, които е достатъчно да правиш, но всеки ден

слагам тази връзка към материал за 10те задължителни йога пози. за мен беше изненада да видя позата камила вътре, която по принцип се смята за по-напреднали, но материала си струва да се прочете, определено.

въпреки че, мен ако питаш, са ти нужни само слънчевите упражнения, стига да не те мързи зловещо, както мен днес.

изпълнението на слънчевите упражнения в линка от cosmopolitan.bg е на райна христова от българската йога асоциация и е добър нагледен материал, а и отстрани са разяснени някои неща, които редовно се пропускат.

шоколадово суфле

рецепта за 4 кейкчета:
  •  120 грама масло, плюс мазнина за съдчетата
  •  1 натурален шоколад 
  •  2 яйца
  •  2 жълтъка
  •  40 г захар
  •  2 лъжици брашно

фурната чака на 230 градуса
щоколадът се нарязва или начупва на парченца и се разтопява на водна баня с маслото
докато бъркаш едната ръка с другата разбиваш в купа яйцата, жълтъците и захарта с миксер, докато не се превърнат в светла на цвят смес.
стопеният шоколад се добавя към яйцата, а след това се добавя брашното и се бърка до хомогенна смес
намажи купичките с масло и поръси с брашно, като премахваш излишното брашно накрая. след това отново същата процедура – масло и брашно.
формичките се слагат пълни във фурната за 6 до максимум 7 минути
ако закъснееш, рискуваш течният  център да се опече, а ако подраниш, рискуваш да сервираш само течен център

жестоки ли са жените на работното място?

вчера прочетох една статия, написана от мъж, която още в заглавието си казва нещо, което си мислим, но никога не казваме на глас: нека си признаем, жените са брутални една към друга на работните места

да, нека си признаем извън коридорите, че жените се държат ужасно една към друга на работното място в огромна част от случаите. коя от нас не знае потресаващи, наистина потресаващи истории за неколегиално поведение между жени?



генезис
причините са много, но донякъде според мен е важна еволюцията. дори и най-духовно развитите са в плен на хормоните си, а при жените това е ежемесечно. сексистко е обаче да обвиняваме или оправдаваме? менструалните си цикли лошото поведение една към друга. причината е дори по-дълбока: жените са спокойни, когато са сигурни, а липсата на сигурност е една от константите в живота ни.
затова някакси си много жени си съдават познато усещане на война. точно по време на война се оформят приятелства и така постепенно се оформят истински пунически войни, които, като в старата история, продължават дълго. не винаги целта е победа (изгонване или уволнение на противната страна), а ежедневно доказване кой е по-добър, и трябва да си кажем – много често в това е замесено желанието за харесване на някой мъж. забелязала съм, че далеч не е нужно интересът към този мъж да е сексуален – достатъчно е той да е с мъжествена фигура или да е на алфа (шефска) позиция и ето че около него има рояк пеперуди, които жилят като оси…

добре, а не може ли всичко да е мирно и тихо?
не съм убедена. умереният конфликт е полезен за оставането на чувство за състезание. жените обичаме да се състезаваме и печелим, но в големи екипи с жени единственият начин конфликтът да е в рамките на нормалното е създаването на много ясни правила на поведение и яснота кое е приемливо и кое не, което може да тръгне само от ръководството на всяка организация.

как се живее така?
трудно в повечето случаи. понякога става невъзможно. котешкото съскане ядосва всички, но главният потърпевш – и най-важен си самия ти. преди да си кажеш, че си тръгваш си струва да видиш какво можеш да направиш, за да промениш ситуацията сама за себе си с помощта на терапевт или консултант или коуч експерт. като мен или някой от колегите ми от неорайхианската школа.

общ поглед към хранителните разтройства

Попаднах на този научен докладна Цветана Хубенова, публикуван онлайн.

Той е за хранителните разстройства, но в широкия контекст защо сега, защо по този начин и какво е предизвикало този бум на анорексия, булимия и т.н.

Приятно четиво с много чужди думи и теории, но точно това ми хареса в него.

http://bjop.files.wordpress.com/2008/10/tsvetana_hubenova_doklad.pdf

коледни джинджифилови бисквити

рецептата ми попадна  
миналата година 
и тъй като сладките
бяха твърде вкусни,
тази година
отново ще са в
коледното меню:
  • 350 г брашно
  • 1/2 чаена лъжица сода за хляб
  • 1/2 чаена лъжица бакпулвер
  • повече джинджифил на прах
  • повече канела
  • малко индийско орехче
  • малко бахар
  • 1/4 чаена лъжица сол
  • 120 г меко масло
  • 100 г захар
  • 1 яйце
  • 80 г течен мед
  • 80 г меласа
купа 1
брашно + сода + бакпулвер + подправки  + сол
купа 2
масло+ захар, а после се добавят яйцето, меда и меласата (има в биомагазините). 
след като се омеси до хубаво тесто, трябва да престоят за 30 мин в хладилника, увити в свежо фолио, после се разточват и готово
пекат се върху загрята фурна на 180 градуса

първият житен режим за 2014

във фб групата за житния режим беше обявена датата на големия житен режим

17.02.2014 (понеделник), като може да се избере и 19-и, сряда за начало

вехади солейко коментира, че когато има възможност да започне от сряда, това изискване трябва да се спазва

в понеделник житния режим започва за развитието на своята душа, възприемане
на любовта и пречистване и се завършва в
сряда – денят на природата, с която човек
трябва да се свърже.

в сряда е за влизане в лечебницата на природата и се завършва
в петък – деня, в който е създаден човекът.

и двата пъти досега винаги съм започвала в сряда и ефектът е бил много силен. тази година ще направя дневник, защото житният режим е много енергизираща и заземяваща практика, която искам да споделя с тези, които не знаят за нея…

виж тук моят дневник на житен режим 2014 от 19 февруари

лесна рецепта за лимонови маслени сладки

идеални за кафе, това са маслени бисквити, които вървят с всичко заради леко киселия си вкус.

трябват ти

  • 125 гр масло със стайна температура
  • 100 гр пудра захар
  • 1 яйце от свободна кокошка (пледоария в защита на кокошкиге)
  • 200 гр брашно
  • сокът и настърган лимон от 2 лимона
  • ¼  чаена лъжичка сода бикарбона

малко месене и малко точене, и…
масло+захар с миксера или в блендера

плюс яйце
в купа пляс брашното, лимон, сода, сол и бъркане до тесто.
увива се във фолио и стои в хладилника за 2 часа
фурната на 180°C. 
разточва се  и се слагат се върху хартия за печене
10-12 минути или докато краищата леко порозовеят

рецептата е от сайта на джейми оливър  лимонови маслени бисквити

начин на употреба на позитивното мислене

конкретният повод е тази публикация – отказвам да мисля позитивно, в която много добре е описано едно нещо, което и на мен ми е минавало през главата. някак си не става да си непрекъснато позитивен в един твърде негативен свят.
има връзка и с едно интервю на д-р пламен димитров и друго, на д-р михайлов, които разбуниха духовете в началото на 2013. виргиния захариева тогава написа текст, в който обясняваше своята гледна точка.

когато за пръв път излезе тайната на ронда бърн, бях изумена колко много хора повярваха, че силата на позитивното мислене може да се използва за паркиране на коли близо до входа на мола, но така започна за много хора, практиката на позитивното мислене.

книги като плажни пари и тези на всички участници във филма тайната продължиха истерията, че всичко е въпрос на мощно съсредоточаване в мислите за по-добро бъдеще

нещо като това малко момиченце, което има мечти ииииииии

тъпи са звездите или нереалните желания?

е, не става така. няма начин да стане така.

ричард бах в илюзии пише

никога не те спохожда желание, 
без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.
само че понякога се налага да се потрудиш за това.

позитивното мислене е страхотно, ако не забравяш, че нищо не идва даром, че трудът дава плодове, че хората около теб са просто хора с правиците и кривиците си, и че само себе си лъжеш, ако се стараеш да видиш само хубавото в лошините…

аз? аз избирам да съм умерено позитивна в рамките на закона за научените с труд уроци за хората…

ако наречем позитивното мислене „вяра, надежда и любов“, тогава, струва ми се, ще бъде много по-вярно. бабешката приказка е, че който мисли добро го стига добро, който мисли лошо, го стига лошо. но независимо как живееш, винаги ще имаш добрите и лошите си моменти. и на най-добрите хора им се случват лоши неща, но ако непрекъснато мислиш само най-лошото за хората (ужасни!), времето (гадно студено, гадно топло) и за себе си (тъп!) никога няма да можеш да се зарадваш на това, което имаш.

дали въпросът понякога е дали имаме нужда от това, което не можем да имаме, за да сме щастливи? или щастието е топло одеяло, чарли браун?

лесна рецепта за греяно вино

дословно

178. Топло вино
Към 1 л вино прибавете 1-1 ½ захар, 2 средно голями ябълки, нарязани на дребно (от мен: по-добре да са с кисела жилка, не „хлебни“), 15-20 зърна черен пипер (от мен: понеже пуска само аромат, без да люти, няма проблем в количеството), 1 пръчица канела (аз сложих половин лъжичка смляна) и 4-5 карамфилчета

Сложете виното да заври, а след това го свалете от огъня и го оставете да престои 10-15 минути. Прецедете го и го поднесете горещо с по 1 резенче лимон и по желание по няколко парченца ябълки във всяка чаша

„Съвременна домашна кухня“ на Пенка Чолчева и Цветана Калайджиева, издание 1975 г.

еротичната интелигентност

по някаква причина, която няма общо с мен, очевидно първия пост в този мой блог (другият е по-COSMO, т.е. по-секси и весел, по разбираеми причини) ще е посветен на една тема, която има връзка с работата ми cosmopolitan – еротичната интелигенттост, за която пише Естер Перел

за еротичната интелигентност като термин разбрах този уикенд на лекциите по сексология на румен бостанджиев в института по психотелесна психотерапия. той ни сподели, че тя ще идва в българия и после (ура!) се оказа, че ще имам възможност да посетя нейния семинар, организиран от communication accademy.

преди да си прекарам времето където и да било, обичам да проучвам хората, за да не се окаже, че си губя времето – а то е безценно, защото няма как да се върне.

идеята на естер перел е, че за да има онази комбинация от секс, но и мирис на кифлички през уикенда, трябва да умеем да играем с двете позиции – чувствената агресивност и споделянето, всяка от които поотделно може да съществува, но заедно им е трудно, колкото и да ни се иска.

с книгата й еротичната интелигентност все едно влизаш в терапевтичен кабинет и гледаш истории, в които можеш да разпознаеш себе си и докато четеш разбираш какво и как се случва, та някъде се загубва страста в любовта или любовта в страстта.

моят личен извод от срещата ми с нея е, че живота е един танц и любовните истории, колкото и да не ни се иска никога не са само „нашата песен“, а един цял плейлист – понякога тъжен, понякога весел, никога един и същ, но каква ще е следващата в реда зависи само от движенията ти на любов и разбиране днес.

ако темата ти е интересна, има интересно интервю с естер перел в брой декември 2013 на cosmopolitan

препоръчвам ти също 
лекцията й в ted.
едно интервю в psychotherapy.net (на английски)
този материал в huffington post „сексът има нужда от пространство“
личният й уебсайт

лесна тиквена супа

в самолета, някъде във въздуха между милано и софия, дими ми каза една лесна рецепта за тиквена супа, която още на следващия ден беше опитана.

1 кг тиква, по-добре цигулка
3 средно големи моркова
прясно мляко

тиквата и картофите се сваряват във вода или на пара
слагат се в блендер или с пасатор се правят на финна каша, като се използва съвсем малко от водата, колкото да може да се пасират.
разбърквайки, се долива прясно мляко на вкус, а след това се слагат сол и т.н.
(мадраско къри например за мен)

мляс!