психотерапия

някои хора чакат цялата седмица петъка, цяла година лятото и цял живот щастието. всеки ден идва да ни донесе нещо и отлагането на удоволствието „за после“ е ужасен навик, който ни пречи да се насладим сега, на момента, и да живеем в търсене на хубавото, които непрекъснато бяга напред.

давам ти задача: измисли нещо малко, което си отлагаш и не си даваш и си го вземи – тази седмица!, каквото и да е то: безобразно дълъг душ; голям шоколад, който да не разделиш с никого, масаж или час-два със списание.

не отлагай малките щастия. те правят живота светъл!

[винаги, винаги, винаги вярвай в себе си, защото ако ти не го правиш, кой ще го прави, сладка?]

не вярвам, че мерилин се е самоубила, не вярвам, защото целия й живот е бил въпреки обстоятелствата. минала е през много повече проблеми от една нещастна любов с президент (много интересна книга за нея, между другото, е тази)

ще съм ето тази баба:

творческите ми планове са да продължавам да се радвам на живота, независимо от хронологичната ми възраст.

мит: повечето самоубийци искат да умрат и имат чувството че няма път назад
факт: самоубийците често не искат да умрат и търсят помощ веднага щом се наранят.

мит: самоубийците пазят в тайна плановете сифакт: повече от 90 процента от хората, които умират чрез самоубийство дават ясни знаци за решението си. 
над 70% от тях казват на някого какво са решили да направят.

мит: хората, които говорят за самоубийство не го планират, а търсят решение
факт: говоренето за самоубийство е сериозен рисков фактор. голяма част от хората, които умират по този начин споделят с някого, че планират да извършат това. когато някой ти сподели за такова решение, предложи му психологическа помощ.
мит: ако питаш някого дали иска да се самоубие му даваш нова идеи в главата
факт: директното и загрижено отношение намалява риска от самоубийства.
мит: всички самоубийци са в тежка депресия.
факт: въпреки че депресията е често свързана с мислите за самоубийство, не всички, които се самоубиват са депресирани, дори напротив – понякога излглеждат по-щастливи от всякога, защото са „решили“ да решат всичките си проблеми със самоубийство.

какво му трябва, за да стане танц на листа хартия. да подостряш моливи, да имаш опаковъчна хартия и момиченце, което да е готово да ти помогне с рисуването.

оригиналът е на испанската илюстраторка марта алтес (препоръчвам)

2013 беше тежка година, в която научих по трудния начин много уроци. благодарна съм за тях.
не бях щастлива, с изключение на няколко, но много силни моменти, които ми дадоха сили, за да я преживея и да остана цяла, цялостна и изцяло себе си.

дъщеря ми сама избира с кого да заспива (50/50 между мен и баща й) и в навечерието на новата година реши да останем заедно. като малък терапевт ме накара да легна на леглото, да правя ангел и ми сподели новата си песен, която да пеем заедно:

…радвам се на света, радвам се на света…

от това ще излезе великолепна мантра за 2014.
лоши мисли и герои няма как да могат да ме захлупват.

красивото начало на годината ми е и препрочитането на бягащата с вълци на клариса пинкола естес, от която си взех това:

когато следваме интуицията си, ние сме като звездна нощ – гледаме на света с хиляди очи.

радвам се на света!

дъщеря ми скоро стана на три години и това беше първата коледа, в която разбираше достатъчно, за да преживее празника с емоция.

на бъдни вечер си говорихме за това, че дядо коледа ще остави подаръци за нея („два лозови подалъка“) и за цялото семейство под елхата, която стои на балкона.

преди да отиде да си легне изведнъж се сети нещо и отиде до количката на бебетата си, където държи някои от най-ценните си притежания – като конските кестени, събирани през есента от приятелчето й марти и лично от нея, взе три и ги остави на мястото, където очаквахме дядо коледа да остави подаръците.

„искам и аз да му подаря нещо“, бяха думите й.
в този миг разбрах, че тя вече е наясно с нещо естествено и красиво.

за да получиш, трябва да дадеш.

в това добро отношение към непознатите, което се надявам да запази, се крие половината от щастието – щастието да даваш, когато имаш.

весели празници на всички.

на коледа е с мисъл, която осмисля съществуването коледа.
щастието на всеки е в щастието на другите.
амин!

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш – и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг. 

казала го е Елиф Шафак

луиз
е топ автор на всички времена заради книгата си излекувай живота си. тя е от
малкото жени в този списък на 100те
най-продавани книги през последните
100 години, където компания й правят само авторката
на хари потър и
писателката на любовни романи барбара картланд. 

края
на 70-те обаче луиз е диагностицирана с рак на
шийката на матката. тогава тя започва
да мисли повече за връзката между сексуалното
насилие в детството си и болестта, която,
която по нейни думи излекува с прошка
и други техники, които по-късно описва
в книгите си – първо излекувай тялото
си и след това в излекувай живота си,
която излиза преди близо 30 години.

още в началото на книгата си тя я синтезира в 12 твърдения още в
самото начало. а още по-накратко може да се каже в едно

името им е scones и макар да се наричат „кифли“, те по нищо не приличат нито на кроасани, нито на кифли с мак – грозни са, но много вкусни, пък и стават бързо – трябват ти 30 мин от решението до изваждането от фурната. с едно забъркване стават 8-9, които спокойно се събират на едно печене във фурната

открих ги в един брой на good food и от тогава ми станаха любим вариант за уикенд сутрините без палачинки. тези са със стафиди, но може и без стафиди, а със зърнен микс например.

450 гр брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол
85 гр захар
100 гр студено масло
50 гр стафиди, престояли във вряла вода 10 минути и след това изцедени
половин кофичка кисело мляко и 1 чаша от 200 мл прясно мляко (малко ги стоплям, но не ги правя горещи)

фурната е на 200-220 градуса с обдухване

сухите съставки се объркват
нарязва се маслото на кубчета и се слага постепено, като с пръсти го стриваш, а накрая идва ред и на стафидите.
объркваш заедно киселото и прясното мляко заедно, може и с ножа и го сипваш в брашнената смес, като любопитно е, че се бъркат с нож, което не е толкова абсурдно, колкото звучи на пръв поглед.
получава се смес, която трябва да не е твърде мека, нито твърде груба и от нея правиш 8-9 питчици с диаметър към 10 см и високи около 3-4.
на мен никога не ми остава мляко или забравям, но може да намажеш за лъскавост и след това се слагат във фурната върху хартия за печене.
като се поднасят се режат на 2 като хамбургери и се пълнят с каквото сладката ти душа иска.
мои фаворити са леко разтопени масло с мед или сладкото на мама.

оригиналната рецепта

когато даваш душата и проблемите си на някой трябва да си точно толкова сигурен в този човек, както когато искаш да си сигурен в професионализма на сърдечния хирург, защото тук отново става дума за сърцето ти.

пред теб излизат няколко сериозни въпроса:

• може ли терапевтът да ти помогне?
• можеш ли да му вярваш, че ще запази тайните ти?
• колко ще струва?
• колко време ще продължи?
• как да избереш терапевта, при който да започнеш терапията?

при избора на терапевт може да се ориентираш по следния начин
от уста на уста 
говорейки за проблема си, може да попаднеш на близки хора, които да ти споделят, че имат вече опит с терапия. от тях може да разбереш по какъв начин им е помогнала терапията в някакъв етап от живота им.
в интернет
много терапевти и коучъри поддържат сайтове, в които споделят основните си идеи. част от тях предлагат и срещи онлайн. някои са канени от медии да говорят по въпроси, които могат да те засягат и от мнението им може да решиш, че са подходящи за теб.
интуицията ти
лично за мен най-важното е да се чувстваш спокоен с човека, при когото отиваш. да чувстваш дълбоко в себе си, че терапевтът би те разбрал и би вникнал в проблемите ти.
виждаш резултати
първите срещи ще ти дадат няколко важни сигнала дали сте един за друг. чувстваш ли се по-добре след срещата с терапевта/коучъра? макар че работата ви няма да е винаги приятна, ако виждаш напредък и спокойствие в себе си, това е твоя човек.

слагам тази връзка към материал за 10те задължителни йога пози. за мен беше изненада да видя позата камила вътре, която по принцип се смята за по-напреднали, но материала си струва да се прочете, определено.

въпреки че, мен ако питаш, са ти нужни само слънчевите упражнения, стига да не те мързи зловещо, както мен днес.

изпълнението на слънчевите упражнения в линка от cosmopolitan.bg е на райна христова от българската йога асоциация и е добър нагледен материал, а и отстрани са разяснени някои неща, които редовно се пропускат.

•  120 грама масло, плюс мазнина за съдчетата

•  1 натурален шоколад 

•  2 яйца

•  2 жълтъка

•  40 г захар

•  2 лъжици брашно

източник: http://imgur.com/PrDfy2l

вчера прочетох една статия, написана от мъж, която още в заглавието си казва нещо, което си мислим, но никога не казваме на глас: нека си признаем, жените са брутални една към друга на работните места

да, нека си признаем извън коридорите, че жените се държат ужасно една към друга на работното място в огромна част от случаите. коя от нас не знае потресаващи, наистина потресаващи истории за неколегиално поведение между жени?

генезис
причините са много, но донякъде според мен е важна еволюцията. дори и най-духовно развитите са в плен на хормоните си, а при жените това е ежемесечно. сексистко е обаче да обвиняваме или оправдаваме? менструалните си цикли лошото поведение една към друга. причината е дори по-дълбока: жените са спокойни, когато са сигурни, а липсата на сигурност е една от константите в живота ни.
затова някакси си много жени си съдават познато усещане на война. точно по време на война се оформят приятелства и така постепенно се оформят истински пунически войни, които, като в старата история, продължават дълго. не винаги целта е победа (изгонване или уволнение на противната страна), а ежедневно доказване кой е по-добър, и трябва да си кажем – много често в това е замесено желанието за харесване на някой мъж. забелязала съм, че далеч не е нужно интересът към този мъж да е сексуален – достатъчно е той да е с мъжествена фигура или да е на алфа (шефска) позиция и ето че около него има рояк пеперуди, които жилят като оси…

добре, а не може ли всичко да е мирно и тихо?
не съм убедена. умереният конфликт е полезен за оставането на чувство за състезание. жените обичаме да се състезаваме и печелим, но в големи екипи с жени единственият начин конфликтът да е в рамките на нормалното е създаването на много ясни правила на поведение и яснота кое е приемливо и кое не, което може да тръгне само от ръководството на всяка организация.

как се живее така?
трудно в повечето случаи. понякога става невъзможно. котешкото съскане ядосва всички, но главният потърпевш – и най-важен си самия ти. преди да си кажеш, че си тръгваш си струва да видиш какво можеш да направиш, за да промениш ситуацията сама за себе си с помощта на терапевт или консултант или коуч експерт. като мен или някой от колегите ми от неорайхианската школа.

лицемерието не е от седемте смъртни гряха, но в деня на Страшния съд, двуличниците ще бъдат поставени на гледат в ужас и погнуса истинските си лица за вечни времена