самоубийство

открита е връзка между хранителните разстройства и самоубийствата

Тенденциите към опит за самоубийство или да развитието на хранително разстройство може да са свързани с генетична предпоставка. Опитите за самоубийство са чести сред хората с хранителни разстройства.

В изследване, публикувано в списанието за психиатрия JAMA се посочва, че членовете на семейства, които в които има човек с опити за самоубийство, са също с висок риск, дори когато не живеят в едно домакинство, въпреки че тогава той е по-нисък. Показаните проучвания говорят за съществуването на връзка между хранителните разстройства и самоубийството. Авторите са изследвали данни от шведските национални регистри (като са проследени техните биологични роднини, полу- братя и сестри, братовчеди и полубратовчеди) и са екип от Отдела по медицинска епидемиология и биостатистика на Karolinska Institutet, Швеция, Университета Северна Каролина в Чапел хил, САЩ и Университета Индиана в Блумингтън.
От 2,3 милиона човека, 1,4% са били жени и 0,09% мъже са били регистрирани с хранително разстройство. Рискът от опит за самоубийство при тези хора средно бил 5 пъти по-голям от средното. Хора, които имат роднина с (който и да било вид) хранително разстройство, са с по-големи суицидални намерения, отколкото хора без, но при далечните роднини резултатите се анулират.
Важността на това откритие е в това, че се откриват доказателства за семейни рискови фактори, които стоят отдолу, под връзката между хранителните разстойства и суицидалните опити и причините може да са генетични.

Линк към изследването

КАБИНЕТ ЗА ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА И ПРОБЛЕМНО ХРАНЕНЕ, СОФИЯ

митовете около самоубийството

мит: повечето самоубийци искат да умрат и имат чувството че няма път назад
факт: самоубийците често не искат да умрат и търсят помощ веднага щом се наранят.

мит: самоубийците пазят в тайна плановете сифакт: повече от 90 процента от хората, които умират чрез самоубийство дават ясни знаци за решението си. 
над 70% от тях казват на някого какво са решили да направят.

мит: хората, които говорят за самоубийство не го планират, а търсят решение
факт: говоренето за самоубийство е сериозен рисков фактор. голяма част от хората, които умират по този начин споделят с някого, че планират да извършат това. когато някой ти сподели за такова решение, предложи му психологическа помощ.
мит: ако питаш някого дали иска да се самоубие му даваш нова идеи в главата
факт: директното и загрижено отношение намалява риска от самоубийства.
мит: всички самоубийци са в тежка депресия.
факт: въпреки че депресията е често свързана с мислите за самоубийство, не всички, които се самоубиват са депресирани, дори напротив – понякога излглеждат по-щастливи от всякога, защото са „решили“ да решат всичките си проблеми със самоубийство.

мит: самоубийствените мисли са сравнително редки
факт: всяка година в сащ, около 4% от населението прави опит за самоубийство, 1% от тях имат план, а половината от тях извършват опит. 

мит: самоубийството е проблем на младите хора
факт: най-голям е делът на белите мъже на във възрастта 70-8 години

адаптирано от книгата на Jason McGlothlin Developing Clinical Skills in Suicide Assessment, Prevention and Treatment