 |
| Стихът е до Театър 199 на ул. „Раковска“ |
Първо видях жълтото петно, а после грабнато вниманието ми беше от буквите.
Великолепният слънчев ден след вчерашното мрачно априлско начало ме награди и с този стих на поет, който не познавам: Михай Еминеску.
Време дойде, време мине,
всичко вехне, никне всичко;
Лошо ли, добро ли гине,
Питай, разгадай самичък….
софийските улици от няколко години започват да приличат на изложби с оцветяването на таблата на електроразределителните дружества. сега в центъра, после и по кварталите.
тук два примера от ул. бенковски, сградата на дск на ул. московска.
между другото тази импозантна зелена сграда е втората сграда на радио софия, където е бил и кабинета за удивителния бг поет и художник сирак скитник, ръководител на радиото през 30те.
а точно до тази сграда има една нова на дск, стъклена и лъскава. там беше до преди десетина години една къщичка, в която са били осъществени първите радиопредавания на български от общественото сдружение за радиоразпръскване родно радио. радиото в българия започва като обществен проект, начело с асен златаров, а после е одържавено (медията е власт) от борис /// . преди години дори бях в една малка дружина, която предложи да се сложи табела на тази къщичка, но общината не прие предложението въпреки наличния снимков и писмен материал (тази фейсбук страничка е доста пълна за история на радиото, ако случайно ти е станало интересно). а и табела има на сградата на дск. но така е в живота, хубавите сгради са по-„представителни“ и по-„хубаво“ е някакси да не излиза, че важни проекти понякога излизат от едни мънички къщички, където едни хора работят за без пари. друго си е да сме „като хората“ и да не се „излагаме“. а според мен самочувствието идва не от това къде правиш нещо, а как го правиш. ноооо както е казал селинджър на втората картина върху табло „поетите приемат времето толкова лично“. така и аз с истините…
тези две бебета останали сираци, но нали знаеш, че приятелството започва с усмивка, и така двамата започнали да спят заедно, за да не ги е страх от тъмното, да им е топло, да им мирише на друг и да чуват тупкане на друго сърце…
тази сграда би могла да бъде в произволен средиземноморски град, но снимката е в центъра на софия, на ул. марин дринов.
изкъпани от дъжда, зелените листа скърцат от чистота и свежест…
вали, вали, вали… почти всеки ден.
дъждовна софия е красива.
пищни рози в заден двор
който ги види – негови са си!
софия е красива по своему.
колекционирам своите мигове с нея от дете, когато вечерната разходка по шишман беше най-хубавата част от деня ми.
тези слънчогледи на стената са в хармония с бясно цъфтящите и прецъфтяващи рози.
ул. иван вазов 13/15
