психология

Тревожност + алкохол + жени (може и в обратния ред)

Алкохолът е част от културата на човечеството от хилядолетия. Когато говорим за алкохол изниква сянката на алкохолизма, на отричането, на „не приличам на това“. В този пост искам да обърна внимание на онзи деликатен момент, в който той се използва за туширане на тревожността, но вместо това става счупена патерица – не помага за решаването й, но пък води здравословни рискове не толкова заради количествата, колкото заради честотата на употребата му.

А в момента броят на жени, които го използват, расте навсякъде по света, т.е. това не е проблем на отделна държава, а е повече свързан с времената и пола.

Докато общото мнение се лашка между „пияна жена, весела къща“ и „няма нищо по-лошо от гледката на пияна жена“ се случва нещо по-тихо и сякаш незабележимо – няколко поколения жени използват алкохола за… валериан, глог и мента, без да знаят скритата му цена, която ще „платят“ след години.

Алкохолът е психоактивно вещество.

Звучи много сериозно или като начало на филм на Netfix като UnWell, но може да го преглътнете, ще напиша така:

Чашата вино,

бутилката бира,

или любимия коктейл

въздействат на централната нервна система.

Алкохолът в тях измененя състоянието и води до удоволствие.

Точно промяната в състоянието е онова, заради което тревожността и алкохола се движат заедно, като две приятелки по време на намаленията в мол.

Понякога дори човек не усеща, че е тревожен, а казва че просто „нещо не е както трябва“ и алкохола, но нека да го наречем просто чашата вино, независимо дали на масата в бар, вкъщи докато готви или докато си на телефона, скролвайки безцелно, човек започва да се чувства малко по-добре, точно защото „алкохолът е психоактивно вещество“, при това напълно легално и лесно достъпно.

Изобщо хората, които се чувстват стресирани, са склонни да пият повече от хората, които са по-слабо стресирани. Това е така, защото – факт – алкохолът може да помогне за справянето с такива ситуации в краткосрочен план. Но с течение на времето тази стратегия може да предизвика обратен ефект – особено ако се използва, за да прикрие или се избяга от тревожността или при други трудни чувства. Всъщност изследванията показват, че този метод влошава емоционалното състояние и един от най-големите проблеми е, че никога не се стига до справяне с основните проблеми – тревожността, се връща с отварянето на очите на следващия ден.

Тревожността и алкохола

Според проучвания 6% от мъжете и 13% от жените изпитват някаква форма на тревожност в рамките на произволно посочен 6-месечен период.

Около 20 процента от хората със социално тревожно разстройство страдат и от алкохолна зависимост.

Жените са два пъти по-склонни от мъжете да имат паническо разстройство. Като цяло жените и мъжете показват силни разлики в начина, по който реагират на стрес и в сравнение с мъжете, жените отчитат по-високи нива на стрес, а омъжените жени отчитат по-голям стрес от самотните жени.

Стресът при жените расте с напредване на възрастта, като това се дължи вероятно на по-голямата заетост със семейни задължения.

Жените изпитват също така по-високи нива на безсъние, причинено от стрес, а алкохолът в определени дози спомага на заспиването.

Едно проучване, публикувано в Archives of General Psychiatry, установява, че хората с потвърдени от здравни специалисти тревожни разстройства, които съобщават за самолечение в началото на периода на изследване, са 2 до 5 пъти по-склонни да развият проблем с употребата на вещества в рамките на 3 години в сравнение с тези, които не са се самолекували. Някои изследователи предполагат, че може да има генетична връзка, която влияе на нивото на тревожност и консумация на алкохол на човек. Тези биологични теории предполагат, че определен мозъчен механизъм е отговорен за тревожните симптоми и поведението при пиене.

 

Приема се, че връзката между тревожност и злоупотреба с алкохол е многостранна и се състои от променливи, които си взаимодействат помежду си. Едно от най-разпространените обяснения на връзката между тревожните разстройства и зависимости е т.нар. „моделът на споделена отговорност“. Според този модел, хората, които развиват тревожно разстройство, са изложени на повишен риск от развитие на разстройство на употребата на вещества, като обратното също може да се случи . Факторите, които взаимодействат за създаване на тази уязвимост, включват генетични и епигенетични (от околната среда), така че по-голяма вероятност имат различни взаимодействащи фактори предизвикват различни съпътстващи разстройства.

Т.е. имаме алкохола, който е напълно законно психоактивно вещество и кара хората да се чувстват по-добре, заради което се използва при хубави събития и като асоциации, напълно естествено, той идва да разведри обстановката, когато тя не-е-толкова-ок. Малко данни: има събрани наблюдения, че увеличаването на консумацията на алкохол расте нагоре след катастрофи и природни бедствия. През март световните компании за алкохол и техните дистрибутори отчетоха повишения от типа на 50% увеличение на продажбите на алкохол за една седмица през март на коронавируса в сравнение със същия месец, но миналата години. Още едно сравнение – в държави, в които се пропагандира „сух“, т.е. без алкохол, спрямо януари 2020, през март 2020 имаше до 300% увеличение на продажбите на дребно или т.нар. „ковид ефект“.

 

Как работи „хапчето-чаша вино“

Алкохолът забавя централната нервна система като отпуска мускулите и се отделят химикали в мозъка, които блокират тревожността. Въпреки че първоначално алкохолът помага на отпускането, след пиене, човек може да се почувства още по-разтревожен. Проблемът е, че колкото повече се пие, толкова повече алкохол навлиза и в другите части на мозъка. Например, при хронично и прекомерно пиене може да започнете да се чувствате още по-тревожни или немотивирани и депресирани. Или може да станете гневни и неконтролируеми, за което впоследствие да съжалявате (като да кажете нещо напълно обмислено с години, но крайно неподходящо).

С течение на времето честото пиене може да доведе до там, че дори ежедневния стрес да трябва да се „полее“  и така на човек да му е по-трудно да се справи, оставяйки по-податлив на тревожност и депресия, водейки до порочен цикъл – за да може да се завърши деня трябва се минава през алкохол.

 Накратко, редовното доверие на алкохола за облекчаване на тревожността е хлъзгав наклон. В много от случаите започва да пречи на съня ви – първоначално се заспива бързо от него (т.нар. седативен ефект), но с преработката му, успокоителните ефекти изчезват – дори да не се събудите, това може да намали качеството на сън, а лошия нощен сън води до спадане на тонуса и настроението, понякога и (още)тревожност. Оттам започва порочен цикъл на усещане както на умора, така и надолу. На следващия ден базовата тревожност и новополучената се превръщат в „една чаша, моля“.

Знам, знам. Плоскостта е наклонена, но може да не се усеща и дори никога да не стане 90 градусова. Може би на 5, може би на 10 или 30. Спрямо личните особености такова „пиене“ може да продължи със своето натрупване години и дори да е напълно приемливо и сякаш да не води до някакви здравословни или психични проблеми. Но ще се обърна към тези факти, които по-рядко се знаят.

 

Нежната група

Една особена група, към която не се гледа толкова често са жените – има жени, които използват алкохол за облекчаване на стреса. Това се подкрепя и поддържа от масовата култура, в която чашите на масите между приятелки или жена с вино е толкова срещана и белег на определен стил на живот и навсякъде, буквално навсякъде. Вече има прогнози, че жените може би догонват мъжете по отношение на консумацията им на алкохол, като в по-подробни изследвания (например в Австралия) се оказва, че жените 50+ са единствената подгрупа с нарастващи проценти на употреба на алкохол. През 2016 г. данните показват за първи път, жените в тази възраст са по-склонни да пият рискови количества, отколкото по-младите жени. Наскоро дори Аланис Морисет, икона в музиката на 90те, записа песен със заглавието „Причините, заради които пия“ – …причините, поради които казвам на всички, че съм добре, въпреки че не съм… (линк към песента тук)

Каква е драмата?

  • Алкохолът въздейства върху имунната система, увеличавайки риска от заболявания и инфекции.
  • Алкохолът влияе на настроението, например на тревожността
  • Води до затлъстяване (калориите не са за пренебрегване)
  • Рисковете, свързани с чернодробни заболявания и сърдечно-съдови увреждания са потвърдени и високи
  • Алкохолът се свързва с някои специфични видове рак

За да намалите риска от здравни проблеми, в повечето страни препоръките са:

  • мъжете и жените се съветват да не пият редовно повече от 14 единици седмично
  • да не употребявате алкохол повече от 3 последователни дни, ако пиете до 14 единици седмично

Ако ви се струва, че е трудно или невъзможно… прочетете текста отначало.

14 единици?!

Да, математиката влиза в употреба не само за контролни и класни в училище, но и за такива полезни сметки. Повече за начина на изчисляване на единиците алкохол може да прочетете в линка, но съм подготвила две инфографики – едната за седмичните граници, другата е за алкохолните единици в трите най-често срещани типове напитки (увеличават се с клик върху тях).

 

 

 

 

Как да разберете дали пиете твърде много

Според диетичните насоки умерената консумация на алкохол се определя като до една напитка на ден за жени и до две напитки на ден за мъже. Нездравословната употреба на алкохол може да варира от злоупотреба с алкохол до зависимост. Така че, трябва погледнете както цифрите, така и навиците. Зависимоста е много пъти „способност да контролирам желанието си“, не само количествен показател и повечето хора не пият ужасно много в “тежко пиене”, но имат зависимост. Тук може да се даде линк за ползата от едната чаша италианско вино или значението на ракийката за българската култура, но надявам се, разбирате, пиша за друго – а именно за момента, в който чашата е задължителна, и често има втора или повече. Ако не може да намалите, ако имате усещане, че не може да мине без чаша, тогава, независимо от количеството, е подходящо да се запитате каква е причината.

Ето някои въпроса, чиито отговори може да са ви полезни, за отговор на въпроса – имам ли повече от обичайното използване на алкохол в ежедневието

Използвате ли пиенето, за да забравите или заглушите гласа на проблемите си?

Използвате ли го, за да спрете да изпитвате силни или негативни емоции?

Можете ли да се забавлявате без алкохол в кръвта?

Притеснявате ли се какво биха си помислили тези около вас, ако кажете, че не искате да пиете (днес)?

 

Меринжей на градусите

Не се запасявайте с алкохол. Колкото повече имате в къщата, толкова по-голяма е вероятността да пиете.

Следете пиенето си, водете дневник, ако искате да изчислите колко приемате, защото понякога е „невидимо“ голямо количеството – то просто си се случва спрямо средата и изградените навици. И след като видите какво е количеството, тогава се опитайте да го намалите, а ако не успеете, тогава потърсете помощ, понякога и приятел(ка) с която да го правите може да помогне

Избягвайте кофеина. Пиенето на твърде много кофеин може да ви направи по-тревожни от нормалното. Това е така, защото кофеинът може да наруши съня ви и също така да ускори сърдечната дейност.

Измислете други начини да се справяте с тревожността си. Има по-здравословни стратегии за справяне като упражнение за дишане и намаляване на стреса; гореща вана или душ, слушане на музика или други начини за релакс.

Лекувайте тревожността си. Ако тревожност ви кара да пиете, то ако нея я няма, няма да пиете.

 

 

 

Още по темата

 

 

Калкулатор на алкохолните единици (на английски)

 

Приложение за телефона (на английски) 

 

Преди няколко години имаше кампания във Франция „Къде е Луиз“. Повече за нея в AdWeek и тук,  или изгледайте видеото. Накратко – това е вайръл кампания за несъществуващо момиче, което става постепенно много популярно в инстарграм и едва след като изчезва, последователите осъзнават, че на всеки неин пост тя е с чаша алкохол в ръка. Още в линковете.

 

 

 

 

 

 

 

……………..

Ценното време на зрелостта

от бразилския поет, писател и есеист Мариу ди Андради (повече за него в края на текста)

 

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?“

––––––-

Мариу Раул де Мораис Андради умира на 51 години, като по-голяма част от творбите му са публикувани посмъртно. Независимо от това той е от най-значимите фигури в литературата на Бразилия в началото на миналия век. Преводът на този текст не е мой, беше го публикувала моя приятелка и когато го прочетох ме хвана за сърцето и след това, започнах да се интересувам кой е автора му.

 

 

 

Лъжите, често казвани за скръбта

от Лиза Инграсия, писател, мислител, блогър и агент събития

текстът се публикува със съгласието на авторката. на снимката са тя и баща й.

 

Скръбта е естествена реакция, когато преживеем загубата на любим човек. За нещастие, нашето общество няма представа как да се отнася с темата за скръбта и как да се държи с някой, който е загубил голяма обич.

За начало, когато някой умре, ние често казваме „отиде си“ или каквото друго ни мине през ума. Когато баща ми почина, имах по-възрастна роднина (благословена да е душата й), която ме порицаваше, че казвам, че баща ми е умрял. Какво е толкова погрешно с думата „умрял“? Последният път, когато проверих, това беше той, умрял. Но за някои хора, смъртта ни кара да мислим за собствената ни тленност, и това е твърде много за понасяне. Така че вместо това ние често напудряме думите, ходим върху яйца и избягваме да казваме опасни думи.

Нещо се случва, когато някой, когото обичаш умре. Ако си като мен и си принуден да гледаш как супергероят от истинския живот живее в болка, това те променя. Ние можем да се почувстваме безпомощни, когато гледаме как някой, който обичаме бавно угасва. Оставени сме с ужасяваща болка в сърцата ни. Нашите души плачат, независимо какво правим и може да няма начин да ги  утешим.

Когато започнете да вървите по пътя на скръбта, добронамерени приятели може да повтарят митове, които са чували или лъжи, които са им казвани, когато те са изпитвали загуба. Вярвам, че те знаят, че няма друг начин, защото нашето общество не знае друг начин. В моя опит, обществото иска да го преодолеем и да продължим напред и ако не можем да го преодолеем, те искат да си сложим красива маска върху скръбта, когато сме на обществено място.

Скръбта е слона в стаята, носещ розова пола на балерина, който никой не иска да забележи. Но истината е, че където има голяма любов има и голяма скръб, която трае доживотно и ние, скърбящите, отчаяно искаме да си я признаем.

По-долу са някои от лъжите, с които често се сблъскваме по време на нашия път на скръбта:

“Трябва да спреш да живееш в миналото и да продължиш напред.”

Като тъгуваща дъщеря, трепвам, когато чуя хората да казват на моята току-що овдовяла майка да „продължи напред“. Хората, които казват на някой в траур да продължи напред не разбират загубата. Помислете колко болезнено може да бъде. Вместо това да кажете на някой да продължи напред, опитайте се с „Не знам как се чувстваш, но съм тук за теб“.

Спомнянето на любимите ни пази тяхното присъствие с нас и е начин да им дадем почит и да почетем и нашите чувства. Това пази обичта жива.

“Трябва да го преодолееш.”

Никой няма правото да ви казна как се чувствате. Няма определени дати за изтичане на скръбта. Няма „нормален начин“ за скърбене. Нашият траур е уникален като снежинка.

“Наистина не трябва да говориш за него/нея толкова много.”

До когато дишам, аз ще бъда в живото, дишащо продължение на баща ми. Пиша, за да запазя спомените си за баща ми живи. Какъв по-добър начин да отдам почит на един прекрасен живот от това да разширя цялата любов, която не мога да дам на обичаните на другите? Говоренето за обичните ни създава спомен за тях в свят, който по-скоро заравя емоциите и продължава напред.

Това са само някои от митовете, които ни се казват, докато скърбим за при голяма загуба. Истината е, че никой не разбира какво сте загубили. Никой не може да разбере изгарящата болка в сърцето ви. Никой не може да разбере копнежа да чуете гласа на обичния човек още веднъж, да го прегърнете още веднъж, да му кажете, че го обичате още веднъж. Смъртта е крайна точка; скръбта продължава цял живот.

Истина е  — където има голяма обич, има голяма скръб. И каква привилегия е да обичате толкова дълбоко!

 

Към фейсбук страницата на Лиса Инграсия