психология

психология • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

За условната и безусловната любов

Откъсът е от книгата Едно на Ричард Бах

Тръгнах си, докато говореше, измъкнах се тихо на балкона при моята Лесли, нежно я целунах. Прегърнахме се, радостни, че сме заедно, радостни да бъдем себе си.

— Дали ще продължат заедно? — попитах аз. — Може ли изобщо някой да се промени толкова много и така бързо?

— Надявам се — каза Лесли. — Аз му вярвам, защото не се оправдаваше. Той искаше да се промени!

— Винаги ми се е струвало, че хора, които са родени един за друг, могат да се обичат, без да си поставят никакви условия и нищо не може да ги раздели.

— Без условия ли? — каза тя. — Ако аз стана жестока и се изпълня с омраза без всякаква причина, ако започна да издевателствам над теб непрекъснато, нима ще ме обичаш вечно? Ако започна да те пребивам от бой, да изчезвам по цели дни, да лягам с всеки срещнат мъж, да пропилявам на хазарт и последния ни цент и да се връщам в къщи пияна, нима изобщо ще можеш да ме обичаш и обожаваш?

— Когато го представяш така, естествено, че любовта ми ще угасне — казах аз. „Колкото повече ни заплашват, помислих си, толкова по-малко обичаме.“

— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие! Тя кимна.

— И аз така мисля.

— Тогава ме обичай условно, моля те — казах аз.

— Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и изстивай към мен, ако започна да ставам егоист и досаден. Тя се засмя.

— Добре. Но и ти също, моля те.

 

Линк към книгата 

 

 

 

Photo by Jonathan Borba: https://www.pexels.com/photo/couple-embracing-3156993/

 

психология • • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Как спим? Зле. Или поне 75% от хората имат проблеми

Данните от проучване на агенция Прагматика и isleep, публикувани на сайта kakspim.bg по случай Световния ден на съня (17 март) показва неприятната картинка на България нощем – 76% от хората, които споделят, че проблеми със съня, а някои от тях изобщо не подозират, че част от проблемите могат да се решат с повече сън.

Аз също участвах в проучването – сънят, а понякога и сънищата, са от тихите сигнали, които показват как е човека до мен и съм се убедила, че подценяването на проблемите със спането е по-голямо, отколкото на мен и на всеки, който се надява да среща ведри хора по улицата, на работа и навсякъде.

Това, което се разбира от проучването – повечето хора трудно заспиват се събуждат по-често, стават недоспали и се чувстват изморени. А после им личи по настроението през целия ден.

Най-честите причини за това са стрес (69%), преумора (46%), липса на физическа активност и
напрежение на работното място (32%).

6 ч 28 мин

Толкова е средната продължителност на съня у нас и това е проблем, защото липсата на достатъчно сън е начало и следствие на поредица от вредни навици, липса на осъзната грижа за себе си и избиране на верни приоритети в ежедневието. С изключение на малко хора, които имат генна мутация, която ги е създала с минимален сън, останалите, за да са в добро здраве – физическо и ментално, просто трябва да спят повече. Леонардо Да Винчи (2 часа); Доналд Тръмп (4 часа); Барак Обама (6 часа); Томас Едисън (4 часа); Никола Тесла (2 часа) са видни представители на тази мутация, но ако се опитвате да ги догоните ще ви е трудно, защото освен нея, имат и други особености и качества. В огромната част от случаите липсата на сън вреди, не помага. Води до липса на концентрация и съответно по-малка ефективност, както и поредица от други проблеми, включително и проблеми с настроението.

Българите спят средно с половин час по-малко от препоръчителните поне седем до девет, като
качеството на съня се влошава с възрастта и проблемът е по-често срещан при жените –
36% от тях се събуждат повече от веднъж на вечер спрямо 29% при мъжете. Всеки пети
заспива трудно, а 11% сънуват кошмари. Едва 12% от българите смятат съня си за отличен.

Според резултатите от проучването има силна взаимовръзка между качеството на съня и
здравословното, психичното и емоционалното ни състояние; матрака, на който спим, както и
храната, взаимоотношенията ни с хората около нас, настроението ни и ефективността ни
през деня. Възглавницата, завивките, миризмите и резките шумове също влияят негативно на съня. Резките шумове в София са по-характерни за суха пътна настилка, когато един малък, но изключително неприятен контингент от мотористи и обикновени наглеци карат по основните булеварди, представяйки си, че са в Топ Гън или рап-клип, спрямо возилото.

Защо е важен матрака? Изследването е направено с isleep, но не заради тях обръщам внимание на матраците, а защото телата ни, за да починат добре им е нужно да се отпуснат там, където ще могат да съберат сили. Всеки имал лошия късмет да отиде в хотел с матрак, който да го е изръбил, знае че на следващия ден не му е толкова добре, независимо от гледката. Същото и за местата, в които матраците са божествени и проверяваш какви са, да си знаеш, повдигайки чаршафите.

Сънят е базова нужда според пирамидата на потребностите на Маслоу

Припомням как изглежда пирамидата, която всички познават до такава степен, че може да са я забравили

Естествено, незадоволяването на тази базова потребност води до дефицит в другите сфери на живота, на налице е взаимовръзка между множество хронични
заболявания и проблемите със съня. Хората, които страдат от хипертония, тревожност,
депресия и мигрена, имат по-често проблемен сън от здравите хора.

Колко, при какви условия и къде спим са важни елементи от физическото и менталното
здраве, които често са подценявани и носят сериозни последици върху всеки от нас. Да
обръщаме осъзнато внимание на времето за сън и качеството му, което се определя от
средата, е инвестиция и проява на истинска лична грижа.

Ако не се чувствате комфортно, докато спите през нощта, това може да доведе до чувство на по-голяма умора или дори да не сте починали достатъчно, отново е ще ви трудно – ден след ден.

Всъщност ако разберете, че проблемите ви се съня се дължат на матрака и направите някои малки промени преди лягане – това е най-безобидния и добър начин за решаване на проблемите.

Иначе човек се върти в различни опити, докато намери къде започва нишката на съня, който е загубил. В този линк е един от постовете, които много си харесвам от момента, в който го писах, 44 съвета срещу безсънието и други кошмари

Ще да припомня тези основни неща:

  • Сънят се влияе от кофеина, който приемате, т.е. ако пиете повече кафе/черен чай/енергийни напитки – намалете ги
  • Алкохолът пречи на съня и помага на хъркането – като децибели и продъжителност
  • Ако не спите достатъчно, с времето има по-голяма вероятност да напълнеете, особено в комбинация с алкохола (празни калории) и защото при липса на достатъчно сън ще компенсирате нуждата от енергия за деня с висококалорични храни и кофеин (който ще развали съня и така на следващия ден – да, ще ядете повече и ще пиете още кофеин)

 

От изследването също става ясно, че българите с проблемен сън имат по-нездравословни хранителни навици, по-често изпитват глад, хранят се по-късно вечер и се изкушават от импулсивни сладки, пържени и тестени храни.

Какво работи (без да си сменяте работата или партньора)?

  • Подходящо място за сън
  • Рутина – едно и също време за ставане (евентуално и лягане)
  • Проветряване или машина за въздух
  • По-добре жълта светлина, без мобилни екрани (таблет, телефон за приспиване)

 

Проблеми със съня? Какво е това?

Дори да спите малко, то отново прекарвате между 1/4, а ако сте с нормален сън това е 1/3 от деня си в леглото – и в този момент тези 2,200 часа или близо 3,000 часа, правят грижата за съня сериозна част от времето в живота ви – и съответно качва нуждата да обърнете внимание на мястото за сън, но също така и на това колко време спите, защото сънят е здраве. Имате ли нужда от доказателства? При българите с безпроблемен сън е ясно изразена силната взаимовръзка между добрия сън и цялостното ни здравословно и психично състояние. Очаквано хората, които спят по-добре правят по-здравословни и полезни избори в живота, 90% от тях изпитват цялостно удовлетворение от ежедневието си, 83% – радост и 82% – щастие.  Не на последно място, българите, които спят добре, се оплакват два пъти и половина по-рядко от болки във врата и гърба. Българите с безпроблемен сън имат по-здравословни хранителни навици. И обратното. Те са близо два пъти по-малко склонни да хапват късно вечер и близо два пъти и половина по-успешно устояват на напрежението в ежедневието и не се поддават на емоционално хранене. 

 

Още по темата

За гена на малката нужда от сън

Препоръките на Американската психологическа асоциация (APA) за постигането на по-добър сън

И ако прозяването е заразително – малко прозявки в Pinterest за приспиване 😉

 

 

 

 

 

.

.

.

.

 

 

 

 

.

.

психология • • • • • • • • • • • • от Детелина Стаменова 1 Comment

Духовното „Околовръстно“

Днес попаднах на израз, който много точно описва камъчето, което влиза в обувката ми, когато  се използват  думи като „вибрации“ или позоваването на мистични сили и езотерика в контекста на психотерапевтичната работа. 
–
„Духовно Околовръстно“ е тенденцията да се използват духовни разсъждения, за да се избегнат сложни психологически трудности и често естествени човешки емоции.
Терминът е създаден за първи път от психотерапевт от трансперсоналната психология на име Джон Уелуд в книгата му „Към психология на пробуждането: будизъм, психотерапия и пътят на лична и духовна трансформация“ в началото на 80-те години.
Според Уелуд духовното заобикаляне може да се дефинира като „склонността да се използват духовни идеи и практики, за да бъдат заобиколени или да се избегне изправянето пред неразрешени емоционални проблеми, психологически рани и незавършени задачи на развитието“.
Примери за това могат да бъдат …
🧘‍♀️Обвинението на циклите на Луната, звездните знаци, ретроградността и т.н. за всички емоции.
🧘‍♀️ Вярването, че всичко, което се случва, е знак.
🧘‍♀️Усещането, че всички сме контролирани от „колективна енергия“ и всичко, което се случва, е заради това.
🧘‍♀️Достигане до живот изцяло в идеалистичен духовен начин на съществуване, като същевременно избягвате настоящето.
🧘‍♀️Вярването, че трябва да се „издигнете“ над своите емоции или земни проблеми, за да постигнете мир и просветление.
🧘‍♀️Прехвърлянето на вината върху другите за вашите чувства и описването им като „отрицателни енергии“, за да избегнете лична отговорност за вашата собствена вътрешна реакция.
🧘‍♀️ Мисленето, че можете да преодолеете всички несгоди с позитивно мислене.
Уелнес индустрията често насърчава идеи за токсична позитивност и ползите от оптимистичното мислене и може да бъде скрита сила зад духовен „околовръстен път“. Това означава, че хората не могат да бъдат добре, ако не са в състояние да се издигнат над всяка негативност. Трудността идва при това, че трудните емоции са напълно нормални и могат да бъдат индикатор за нужда от промяна или растеж. Пренебрегването на тези признаци може да доведе до проблеми като:
❗️Избягване на неразпозната или неизлекувана травма.
❗️Тревожност
❗️Сляпо доверие към духовни водачи, системи или вярвания.
❗️Духовен нарцисизъм.
❗️Съдене на другите.
❗️Потискане на естествени и оправдани емоции.
Текстът е от FB страницата нa Integrative Counseling and Psychotherapy Network, UK

Photo by Niklas Jeromin

психология • • • • • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Месец без алкохол – Dry January, Sober October и не само

Идеята за месец,  който доброволно да откажеш алкохолните напитки – независимо дали совиньон, домашна ракия или шотландско, е кампания, e започнала преди 40 години (1984, Великобритания, тогава от НПО-то Alcohol Concern. По това време има подобни кампании, свързани с пушенето, като Stoptober.

Една жена е в основата на това кампанията да стигне днешната си популярност. През 2011 Емили Робинсън (LinkedIn профил) решава да участва в полумаратон за тичане, но и да спре алкохола, докато се подготвя за него и на следващата година, вече като част от НПО-то, в ролята си на зам.-изпълнителен директор, видяла силата на слагането на тази алкохолна пауза заедно с екипа си (историята, разказана от нея във видео)

През 2013 се провежда първия „официален“ Dry January, разбирай кампания, като в него заявяват “участие”, като пращат мейли до организацията, че ще спрат за месец. Само в една година (2015) програмата е подкрепяна от британското правителство. Хората, които решават да се включват в кампанията, ограничавайки употребата на алкохол започва да расте, като в момента има милиони участници, които не са организирани, но се включват. Повече от една трета от възрастните в САЩ, 35%, са участвали в Сухия януари през 2022 г., което е „значително увеличение“ от 21%, които са участвали през 2019 г., според компанията CGA. Като 74% са успели да спазят обещанието си.

 

Защо?

Декември традиционно е отрупан с пълни чаши. В тях има всякакъв алкохол, но независимо от вида му, при превишаване на алкохолните единици резултатите са пълни с вреди за здравето. Сухият януари се появява, за да отреже празничното поведение да не става неприятен навик. В България трябва да отчетем че от голям имен ден – Никулден, та чак до средата на януари с Ивановден и Йордановден, пиенето просто не спира и януари е труден за тези, които решат да се включат. Февруари? А как без Трифон Зарезан? Ами така, както моя приятелка, която е душата на компанията и го кара на една чаша безалкохолно. Решенията могат да са доста прости – като например безалкохолни коктейли (моктейли) и прилични на вкус безалкохолни вино и бира.

Целта на сухия месец е да бъде постигнато по-добро физическо и ментално здраве и положителен подход към намаляване на ефекта от алкохола, а не „страдание“, заради което Dry January е забавен и здравословен начин на живот, позитивно изживяване. Никой никого не кара нищо насила. Смята се, че като Сухият януари не е свързан с големи спадове на консумацията на алкохол, но има данни, че че участници в месеца споделятползи за физическото и психическото здраве и благополучие (Yeomans, 2018).  Маратоните на трезвеност печелят точки и защото има безспорни доказателства, че повече от пет питиета на седмица средно могат да отнемат години от живота на човек и да намалят качеството на живот – чрез хронични заболявания, които се проявяват в годините и един от (големите) рисковите фактори за развитието им е пиенето.

(„Едно питие“ не е ли относително понятие? Не е. Вижте графиката)

Източник: (не?)Победими пандемии

 

Колко сух?

Кампании като Dry January носят страничния ефект на това независимо дали ще участвате или не да си зададете въпроса „как и колко пия?“. Какво е основното ви поведение с алкохола – всяка вечер си сипвате чаша? Или мярката ви е бутилка? Пиете по поводи или “по принцип”. Умерено или нямате мярка? Какво е умерено? Колко е приемливо във Вашето семейство/приятелски кръг?

 

Предимствата на ограничаването и спиране на алкохола за месец

Общото ви здраве може да се подобри – сън, имунна система за начало. Проблеми с черния дроб// цироза за милениълите, родени 1999-2016, където има 65% увеличение в сравнение с предишните поколения заради алкохолните им навици. Алкохолът влияе и на наднорменото тегло и затлъстяването, затова намаляването на алкохолните единици е така важно. Алкохолът вкарва калории в тялото, но не засища – а обратното – засилва глада или е свързан с хапването на други, вискоокалорични и свръхпреработени храни (чипс, някой да му се дояде? Или начос?)

Една средна чаша червено вино е около 125 калории. Една кутия бира съдържа приблизително 154 калории. Една малка водка съдържа 65 калории (без добавки като сок, сода, сиропи или тоник, които могат да добавят калории към чашата ви). Една маргарита от може да съдържа 455 калории – сама по себе си.

Ако консумирате две до три питиета на вечер, три пъти седмично, вашият брой калории само за алкохол е 390 до 1386 калории седмично  – и 20 280 до 72 072 допълнителни калории годишно (източник).

 

Защо да направите месеца си сух?

Прекъсване цикъла, който води към пристрастяване, т.е. намаляване на вредата от алкохола, като го връщате там, където му е мястото – в изключенията, а не в начина на живот. Като си свалим розовите очила, в които красиви мъже и жени се разхождат с красиво изпотени чаши по красиви места, пиещите алкохол у дома често пъти са Селесте Барбер на техните рекламни кампании, защото: алкохолът е зависимост. Въпреки усещането за спокойствие и умиротворение, което може да получите след няколко питиета, редовната консумация на алкохол може да има вредни странични ефекти лично за вас.

Прекъсването на цикъла на пристрастяване, като отрежете самички достъпа си до тези градуси спокойствие, може да са ви по-необходими, отколкото предполагате, защото алкохолът не само може да ви държи на къса каишка, но и да е отговорен за настроението ви на следващия ден. Той може да ви помогне да се отпуснете, да ви освободи от съмнението в себе си и да повиши увереността ви, но ежедневното пиене може да създаде симптоми, подобни на депресия. Алкохолът променя химическия баланс на мозъка ви. Той увеличава кортизола – хормона на „стреса“; намалява нивата на серотонин – мозъчният химикал, който регулира настроението и имитира ефектите на безпокойство – не просто се чувствате отпаднали след голямо пиене: можете да усещате тревожност или да имате ирационални нива на безпокойство – и колкото и да ги приписвате на други хора или средата, причината може да си я сипвате сами. Сух месец, който и да е, може да е глътка свеж ментален въздух.
Алкохолът влияе на съня, макар че може да го използвате, вместо приспивателно, защото тялото не заспива, заспивате вие, то трябва да преработи този химикал и това да води до лош нощен сън, повече прекъсвания на съня и негова по-кратка продължителност.

Пари. Алкохолът струва пари – колкото по-качествен е толкова е по-скъп. Една неособено добра бутилка вино в момента е около 10 лв, по-нормалните са около 20. 500 мл. бира са около 3 лв, а двулитровките, които са изключително популярни и вредни, защото са „на сметка“ също дават двуцифрено число на месечна база. Един човек, който пие всеки ден, харчи около 100 лв месечно, освен ако не си прави сам ракията, което е един друг проблем – тогава не харчи толкова, наистина, но пък няма безплатно сирене в капана са мишки – алкохолът е свързан с хронични заболявания, които не четат къде е произведен той.

Дали да опитате да сте трезви?

Месец без алкохол може да отговори на съмненията на какво се държат някои Ваши неразположения като депресвност, тревожност, проблеми във връзката, проблеми с апетита или нарушения на съня, които може да изпитвате

Няколко въпроси, които сами да си дадете са например:

  • Пиенето носи ли ми проблеми?
  • Мога ли да спра да пия наистина?
  • Как се чувствам и пиенето ми помага ли ми да не се чувствам така? От какво чувство бягам?
  • Нарушенията ми на съня дължат ли се на употреба на алкохол?

В частност се надявам този пост да го прочетат повече жени, защото след пандемията от 2020 консумацията сред жените се увеличи повече, отколкото сред мъжете. Един трезв януари дава възможност да бъдат потърсени други начини за облекчаване на стреса. Без да е невъзможно дълъг, той е достатъчно дълъг, за да промените нагласата си и дори тялото ви да търси по-малко от същото. Почивката може да даде и незабавни ползи за здравето като по-добър сън и повишаване на настроението и нивата на енергия.

Има едно изследване от 2019 , което показва, че когато хората спрат пиенето, имат повече енергия, по-добра кожа и губят тегло. Те също съобщават, че пият по-малко месеци по-късно. То е  ръководено от психолога от Съсекс д-р Ричард де Висер, е проведено с над 800 души, които са участвали в Сухия януари през 2018 г. Резултатите показват, че участниците в Сухия януари все още пият по-малко през август. Д-р де Висер коментира, че „Простият акт на спиране на алкохола за един месец помага на хората да пият по-малко в дългосрочен план: до август хората съобщават за един допълнителен сух ден на седмица. Има и значителни непосредствени ползи: девет от десет души спестяват пари, седем от десет спят по-добре и трима от пет отслабват“.

Още мотивиращи думи от д-р Ричард Пайпър, главен изпълнителен директор на Alcohol Change UK: „Брилянтното в Dry January януари е, че всъщност не става въпрос за януари. Да бъдем без алкохол в продължение на 31 дни ни показва, че нямаме нужда от алкохол, за да се забавляваме, да се отпуснем, да общуваме. Това означава, че през останалата част от годината сме по-способни да вземаме решения относно пиенето си и да избягваме да пием повече, отколкото наистина искаме. Много от нас знаят за рисковете за здравето от алкохола – седем форми на рак, чернодробно заболяване, проблеми с психичното здраве – но често не сме наясно, че пиенето на по-малко има и по-непосредствени ползи. Имаме по-добър сън, по-енергични сме, с по-добра кожа, отслабваме… Списъкът може да продължи. Сухият януари помага на милиони да изпитат тези предимства и да направят по-дълготрайна промяна към по-здравословно пиене.“

Вашият „трезв “ месец не е задължително да е януари

Има още 11 месеца и всеки един от тях може да донесе същите ползи, колкото и януари. Ползата е, че с времето все повече от хората разбират за тази инициатива и е по-лесно да намерите съмишленици.

 

Няколко предложения преди да започнете своя трезв месец

В много групи да седиш „без чаша“ все едно си тежко болен от здравословен начин на живот и налитат да ти сипят „един пръст“, разбирай пълна чаша. Понякога се отказвам да обяснявам и просто оставям чашата пълна, за да вдигам наздравици, щом е такава пък традиция и толкова важно за някого.

За тези, които не са правили такъв сух месец, може да е полезно да не поддържат алкохол в шкафовете или да имат приятел, с който да се уговорят да са заедно, това може да увеличи завършването на месеца с над 60%. Заучени фрази, които да не са чистото „не“ за отказване на алкохол като „може би по-късно“ или „реших да не пия един месец да видя дали ще се справя и затова не искам“ или дори обикновеното „не, благодаря“, може да са достатъчно силни. Намаляването на вредата естествено може да стане и като просто взимате безалкохолна версия, когато се навън. Когато алкохолът е навик например „прибирам се и си сипвам чаша бира“, може да измислите друго продължение на изречението, например „След като се прибера от работа, ще…“. Много хора забравят какво са правили преди да имат някакъв навик. Например много хора не се сещат какво са правили по цял ден, когато са нямали мобилни телефони да ги скролват. А има какво друго.

 

Странични ефекти на трезвеността

Когато тялото е привикнало към редовни, дори малки дози алкохол, може да има странични ефекти като:

Ден 1: по-трудно заспиване

Ден 3: Симптоми като махмурлук

Ден 5: Желание за сладко, но пък по-лесна концентрация

Ден 7: по-добър сън и сънища

След десетия ден: по-добро настроение и свежест

източник d-r Preethi Daniel from London Doctors Clinic през Red

В България съществува проблем с консумацията на алкохол – докато в Европа смъртността, дължаща се на този фактор бавно намалява, докато у нас расте. Наскоро минавах през едно малко градче, където в центъра, на площада, на кръчмата си беше написано на табела – „Тук се пие много“, но не спрях да я снимам. Алкохолът действа на всеки и ако не се грижим за себе си, той разрушава постепенно здравето. И не говорим само за алкохолизъм, но за бавно увреждане на различни органи, защото макар и част от живота ни, алкохолът не е задължителен елемент в него. Вижте повече за доклада (не?)Победими пандемии, в който се разглежда този фактор. Злоупотребата или честата му употребата може да се отрази включително на паметта, на мотивацията ни и ежедневното приемане на света.

Няколко тестове за самооценка на алкохола (понякога отговора е потвърждение на това, което си мислите сами)

AUDIT е най-популярния и в този му вид би трябвало да се ползва от личните лекари,  този въпросник за самооценка е на СЗО, който е на български и ако се чудите къде сте в отнощенията си алкохола, може да го попълните. 

Audit на английски, в интерактивен формат 

Упътване към AUDIT (на английски)

 

Още по темата

Сайтът на организаторите на британската кампания с много материали на английски език

Видео с Ралица Скорчева  от Асоциацията на вносителите, производителите и търговците на спиртни напитки за потреблението на алкохол в България

Мнение против провеждането на Dry January

Намаляването на вредата от алкохола започва да става тема и за здравето на компаниите и техните корпоративни програми за служители.

Кратка история на Сухия режим в САЩ, която показва, че крутите (крайните) мерки нямат ефект, а засилват престъпността. Забраната е най-тясно свързана с 20-те години на миналия век, когато  движението за трезвеност и въздържание постига пълната му забрана с аргумента, че той е основата на много обществените злини, включително мързел, импулсивност и бедност и в опита си да направят американците ще бъдат по-щастливи, по-здрави и по-проспериращи се прави тази забрана, която важи законово близо 14 години.

 

Литература, която може да ви е полезна/интересна

Данни за България: Доклада (не?)Победими пандемии

За лична мотиваиция: Hilary Sheinbaum – The Dry Challenge: How to Lose the Booze for Dry January, Sober October, and Any Other Alcohol-Free Month Hardcover – December 29, 2020

 

Видео: Дрю Баримор за алкохола

Криси Тийгън за спирането на алкохола

 

 

 

 

Photo by Gary Barnes

Photo by Lisa Fotios

Photo by Vladimir Gladkov

В медиите психология от Детелина Стаменова 0 Comments

В&O от форума на БГ-Мама: Една приятелка и въображаемия й свят

Въпрос (публикувам със съкращения)

Става дума за моя много близка приятелка. Жена на възраст – разведена от доста време. В последните няколко години наблюдавам едно странно поведение У нея. Има социален профил, където живее в измислен свят. Под това имам предвид качване на снимки след обработване тип Фотошоп, където да изглежда млада и красива и да събира коментари и лайкове от непознати. Качване на чужди снимки и представяне на свои. Измисля си, че пътува по разни места, а всъщност седи вкъщи. Лъже често за неща, които не притежава.

Моля ви, кажете какви стъпки да предприема, за да се опитам да и помогна. Да говори ли си с някого? Или да се обърна към специалисти?

Отговор (публикувам със съкращения)

От разказа Ви става ясно, че когато е в измисления си свят тя се чувства добре, а когато попадне в своята реалност не й е лесно да я приеме.  Да й помогнете да види онова, което не иска да види? Защо да се съгласи – нейното бягство от реалността не наранява никого, а светът й става по-добър пред екрана на компютъра. Хората сме склонни да търсим други светове, които наричате „измислени“ и това е част нас – приказките, книгите, филмите, компютърните игри, онлайн игрите. Има хора, които се обличат като рицари или индианци и живеят за няколко дни такъв живот. Болни ли са? Едва ли.

Във вашите очи това е смущаващо, но какво би станало, ако тя в момента няма силата да живее друго, освен мечтите си и съвременните технологии и дават възможност ги изживее, да види отношението на другите, което й липсва в момента?

„Но това не е реално!“, вероятно ще кажете. От ограничената информация става дума за жена, която разнообразява скучния, за нея, живот и да й покажете какъв е живота навън с неговото богатство, вместо да й казвате с думи или да се отнасяте към нея като засегнат човек, защото това оттегляне, поне от думите й не е болестно. Вероятно с поведението си тя търси внимание, което, щом искате да й помогнете може да й дадете като покажете как лично вие преминавате границата между мечтания живот и този в реалността и как въпреки че може би му липсва гламурността и великолепието на някои инстаграм постове,  той носи истинско удоволствие; колко живи могат да ни накарат да се чувстваме живите преживявания – а в очаквания с нетърпение край на пандемията това става отново възможно. Да отидете заедно някъде или в компания; да се забавлявате – и това може да я мотивира да се върне в реалността – защото ще има за какво.

В едно от последвалите питания беше поставена темата за състоянията, в които хора живеят в друг свят и това е проблем за живота на околните – например параноята; или път хората, които събират всякакви вещи в домовете си и по този начин пречат на съседите си, които имат и своите психиатрични лечения.
Беше описан и друг случай, в който човек си присвоява самоличности с цел облага (българският филм „Опасен чар“ разглежда тази тема също), което може да е обект на правото.

Но това, че някой не живее живота си както нас, не го прави болен, а различен.

 

Целият отговор и последвалата дискусия е тук

 

 

 

 

 

Photo by Sergey Katyshkin from Pexels

психология от Детелина Стаменова 1 Comment

Тревожност + алкохол + жени (може и в обратния ред)

Алкохолът е част от културата на човечеството от хилядолетия. Когато говорим за алкохол изниква сянката на алкохолизма, на отричането, на „не приличам на това“. В този пост искам да обърна внимание на онзи деликатен момент, в който той се използва за туширане на тревожността, но вместо това става счупена патерица – не помага за решаването й, но пък води здравословни рискове не толкова заради количествата, колкото заради честотата на употребата му.

А в момента броят на жени, които го използват, расте навсякъде по света, т.е. това не е проблем на отделна държава, а е повече свързан с времената и пола.

Докато общото мнение се лашка между „пияна жена, весела къща“ и „няма нищо по-лошо от гледката на пияна жена“ се случва нещо по-тихо и сякаш незабележимо – няколко поколения жени използват алкохола за… валериан, глог и мента, без да знаят скритата му цена, която ще „платят“ след години.

Алкохолът е психоактивно вещество.

Звучи много сериозно или като начало на филм на Netfix като UnWell, но може да го преглътнете, ще напиша така:

Чашата вино,

бутилката бира,

или любимия коктейл

въздействат на централната нервна система.

Алкохолът в тях измененя състоянието и води до удоволствие.

Точно промяната в състоянието е онова, заради което тревожността и алкохола се движат заедно, като две приятелки по време на намаленията в мол.

Понякога дори човек не усеща, че е тревожен, а казва че просто „нещо не е както трябва“ и алкохола, но нека да го наречем просто чашата вино, независимо дали на масата в бар, вкъщи докато готви или докато си на телефона, скролвайки безцелно, човек започва да се чувства малко по-добре, точно защото „алкохолът е психоактивно вещество“, при това напълно легално и лесно достъпно.

Изобщо хората, които се чувстват стресирани, са склонни да пият повече от хората, които са по-слабо стресирани. Това е така, защото – факт – алкохолът може да помогне за справянето с такива ситуации в краткосрочен план. Но с течение на времето тази стратегия може да предизвика обратен ефект – особено ако се използва, за да прикрие или се избяга от тревожността или при други трудни чувства. Всъщност изследванията показват, че този метод влошава емоционалното състояние и един от най-големите проблеми е, че никога не се стига до справяне с основните проблеми – тревожността, се връща с отварянето на очите на следващия ден.

Тревожността и алкохола

Според проучвания 6% от мъжете и 13% от жените изпитват някаква форма на тревожност в рамките на произволно посочен 6-месечен период.

Около 20 процента от хората със социално тревожно разстройство страдат и от алкохолна зависимост.

Жените са два пъти по-склонни от мъжете да имат паническо разстройство. Като цяло жените и мъжете показват силни разлики в начина, по който реагират на стрес и в сравнение с мъжете, жените отчитат по-високи нива на стрес, а омъжените жени отчитат по-голям стрес от самотните жени.

Стресът при жените расте с напредване на възрастта, като това се дължи вероятно на по-голямата заетост със семейни задължения.

Жените изпитват също така по-високи нива на безсъние, причинено от стрес, а алкохолът в определени дози спомага на заспиването.

Едно проучване, публикувано в Archives of General Psychiatry, установява, че хората с потвърдени от здравни специалисти тревожни разстройства, които съобщават за самолечение в началото на периода на изследване, са 2 до 5 пъти по-склонни да развият проблем с употребата на вещества в рамките на 3 години в сравнение с тези, които не са се самолекували. Някои изследователи предполагат, че може да има генетична връзка, която влияе на нивото на тревожност и консумация на алкохол на човек. Тези биологични теории предполагат, че определен мозъчен механизъм е отговорен за тревожните симптоми и поведението при пиене.

 

Приема се, че връзката между тревожност и злоупотреба с алкохол е многостранна и се състои от променливи, които си взаимодействат помежду си. Едно от най-разпространените обяснения на връзката между тревожните разстройства и зависимости е т.нар. „моделът на споделена отговорност“. Според този модел, хората, които развиват тревожно разстройство, са изложени на повишен риск от развитие на разстройство на употребата на вещества, като обратното също може да се случи . Факторите, които взаимодействат за създаване на тази уязвимост, включват генетични и епигенетични (от околната среда), така че по-голяма вероятност имат различни взаимодействащи фактори предизвикват различни съпътстващи разстройства.

Т.е. имаме алкохола, който е напълно законно психоактивно вещество и кара хората да се чувстват по-добре, заради което се използва при хубави събития и като асоциации, напълно естествено, той идва да разведри обстановката, когато тя не-е-толкова-ок. Малко данни: има събрани наблюдения, че увеличаването на консумацията на алкохол расте нагоре след катастрофи и природни бедствия. През март световните компании за алкохол и техните дистрибутори отчетоха повишения от типа на 50% увеличение на продажбите на алкохол за една седмица през март на коронавируса в сравнение със същия месец, но миналата години. Още едно сравнение – в държави, в които се пропагандира „сух“, т.е. без алкохол, спрямо януари 2020, през март 2020 имаше до 300% увеличение на продажбите на дребно или т.нар. „ковид ефект“.

 

Как работи „хапчето-чаша вино“

Алкохолът забавя централната нервна система като отпуска мускулите и се отделят химикали в мозъка, които блокират тревожността. Въпреки че първоначално алкохолът помага на отпускането, след пиене, човек може да се почувства още по-разтревожен. Проблемът е, че колкото повече се пие, толкова повече алкохол навлиза и в другите части на мозъка. Например, при хронично и прекомерно пиене може да започнете да се чувствате още по-тревожни или немотивирани и депресирани. Или може да станете гневни и неконтролируеми, за което впоследствие да съжалявате (като да кажете нещо напълно обмислено с години, но крайно неподходящо).

С течение на времето честото пиене може да доведе до там, че дори ежедневния стрес да трябва да се „полее“  и така на човек да му е по-трудно да се справи, оставяйки по-податлив на тревожност и депресия, водейки до порочен цикъл – за да може да се завърши деня трябва се минава през алкохол.

 Накратко, редовното доверие на алкохола за облекчаване на тревожността е хлъзгав наклон. В много от случаите започва да пречи на съня ви – първоначално се заспива бързо от него (т.нар. седативен ефект), но с преработката му, успокоителните ефекти изчезват – дори да не се събудите, това може да намали качеството на сън, а лошия нощен сън води до спадане на тонуса и настроението, понякога и (още)тревожност. Оттам започва порочен цикъл на усещане както на умора, така и надолу. На следващия ден базовата тревожност и новополучената се превръщат в „една чаша, моля“.

Знам, знам. Плоскостта е наклонена, но може да не се усеща и дори никога да не стане 90 градусова. Може би на 5, може би на 10 или 30. Спрямо личните особености такова „пиене“ може да продължи със своето натрупване години и дори да е напълно приемливо и сякаш да не води до някакви здравословни или психични проблеми. Но ще се обърна към тези факти, които по-рядко се знаят.

 

Нежната група

Една особена група, към която не се гледа толкова често са жените – има жени, които използват алкохол за облекчаване на стреса. Това се подкрепя и поддържа от масовата култура, в която чашите на масите между приятелки или жена с вино е толкова срещана и белег на определен стил на живот и навсякъде, буквално навсякъде. Вече има прогнози, че жените може би догонват мъжете по отношение на консумацията им на алкохол, като в по-подробни изследвания (например в Австралия) се оказва, че жените 50+ са единствената подгрупа с нарастващи проценти на употреба на алкохол. През 2016 г. данните показват за първи път, жените в тази възраст са по-склонни да пият рискови количества, отколкото по-младите жени. Наскоро дори Аланис Морисет, икона в музиката на 90те, записа песен със заглавието „Причините, заради които пия“ – …причините, поради които казвам на всички, че съм добре, въпреки че не съм… (линк към песента тук)

Каква е драмата?

  • Алкохолът въздейства върху имунната система, увеличавайки риска от заболявания и инфекции.
  • Алкохолът влияе на настроението, например на тревожността
  • Води до затлъстяване (калориите не са за пренебрегване)
  • Рисковете, свързани с чернодробни заболявания и сърдечно-съдови увреждания са потвърдени и високи
  • Алкохолът се свързва с някои специфични видове рак

За да намалите риска от здравни проблеми, в повечето страни препоръките са:

  • мъжете и жените се съветват да не пият редовно повече от 14 единици седмично
  • да не употребявате алкохол повече от 3 последователни дни, ако пиете до 14 единици седмично

Ако ви се струва, че е трудно или невъзможно… прочетете текста отначало.

14 единици?!

Да, математиката влиза в употреба не само за контролни и класни в училище, но и за такива полезни сметки. Повече за начина на изчисляване на единиците алкохол може да прочетете в линка, но съм подготвила две инфографики – едната за седмичните граници, другата е за алкохолните единици в трите най-често срещани типове напитки (увеличават се с клик върху тях).

 

 

 

 

Как да разберете дали пиете твърде много

Според диетичните насоки умерената консумация на алкохол се определя като до една напитка на ден за жени и до две напитки на ден за мъже. Нездравословната употреба на алкохол може да варира от злоупотреба с алкохол до зависимост. Така че, трябва погледнете както цифрите, така и навиците. Зависимоста е много пъти „способност да контролирам желанието си“, не само количествен показател и повечето хора не пият ужасно много в “тежко пиене”, но имат зависимост. Тук може да се даде линк за ползата от едната чаша италианско вино или значението на ракийката за българската култура, но надявам се, разбирате, пиша за друго – а именно за момента, в който чашата е задължителна, и често има втора или повече. Ако не може да намалите, ако имате усещане, че не може да мине без чаша, тогава, независимо от количеството, е подходящо да се запитате каква е причината.

Ето някои въпроса, чиито отговори може да са ви полезни, за отговор на въпроса – имам ли повече от обичайното използване на алкохол в ежедневието

Използвате ли пиенето, за да забравите или заглушите гласа на проблемите си?

Използвате ли го, за да спрете да изпитвате силни или негативни емоции?

Можете ли да се забавлявате без алкохол в кръвта?

Притеснявате ли се какво биха си помислили тези около вас, ако кажете, че не искате да пиете (днес)?

 

Меринжей на градусите

Не се запасявайте с алкохол. Колкото повече имате в къщата, толкова по-голяма е вероятността да пиете.

Следете пиенето си, водете дневник, ако искате да изчислите колко приемате, защото понякога е „невидимо“ голямо количеството – то просто си се случва спрямо средата и изградените навици. И след като видите какво е количеството, тогава се опитайте да го намалите, а ако не успеете, тогава потърсете помощ, понякога и приятел(ка) с която да го правите може да помогне

Избягвайте кофеина. Пиенето на твърде много кофеин може да ви направи по-тревожни от нормалното. Това е така, защото кофеинът може да наруши съня ви и също така да ускори сърдечната дейност.

Измислете други начини да се справяте с тревожността си. Има по-здравословни стратегии за справяне като упражнение за дишане и намаляване на стреса; гореща вана или душ, слушане на музика или други начини за релакс.

Лекувайте тревожността си. Ако тревожност ви кара да пиете, то ако нея я няма, няма да пиете.

 

 

 

Още по темата

 

 

Калкулатор на алкохолните единици (на английски)

 

Приложение за телефона (на английски) 

 

Преди няколко години имаше кампания във Франция „Къде е Луиз“. Повече за нея в AdWeek и тук,  или изгледайте видеото. Накратко – това е вайръл кампания за несъществуващо момиче, което става постепенно много популярно в инстарграм и едва след като изчезва, последователите осъзнават, че на всеки неин пост тя е с чаша алкохол в ръка. Още в линковете.

 

Обновяване от 19 юни 2021: Материал в Блога на Юруков за значението на намаляването на пиенето на жените в детеродна възраст и политиките на СЗО

 

 

 

 

……………..

психология от Детелина Стаменова 0 Comments

Ценното време на зрелостта

от бразилския поет, писател и есеист Мариу ди Андради (повече за него в края на текста)

 

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?“

––––––-

Мариу Раул де Мораис Андради умира на 51 години, като по-голяма част от творбите му са публикувани посмъртно. Независимо от това той е от най-значимите фигури в литературата на Бразилия в началото на миналия век. Преводът на този текст не е мой, беше го публикувала моя приятелка и когато го прочетох ме хвана за сърцето и след това, започнах да се интересувам кой е автора му.

 

 

 

психология • от Детелина Стаменова 0 Comments

Лъжите, често казвани за скръбта

от Лиза Инграсия, писател, мислител, блогър и агент събития

текстът се публикува със съгласието на авторката. на снимката са тя и баща й.

 

Скръбта е естествена реакция, когато преживеем загубата на любим човек. За нещастие, нашето общество няма представа как да се отнася с темата за скръбта и как да се държи с някой, който е загубил голяма обич.

За начало, когато някой умре, ние често казваме „отиде си“ или каквото друго ни мине през ума. Когато баща ми почина, имах по-възрастна роднина (благословена да е душата й), която ме порицаваше, че казвам, че баща ми е умрял. Какво е толкова погрешно с думата „умрял“? Последният път, когато проверих, това беше той, умрял. Но за някои хора, смъртта ни кара да мислим за собствената ни тленност, и това е твърде много за понасяне. Така че вместо това ние често напудряме думите, ходим върху яйца и избягваме да казваме опасни думи.

Нещо се случва, когато някой, когото обичаш умре. Ако си като мен и си принуден да гледаш как супергероят от истинския живот живее в болка, това те променя. Ние можем да се почувстваме безпомощни, когато гледаме как някой, който обичаме бавно угасва. Оставени сме с ужасяваща болка в сърцата ни. Нашите души плачат, независимо какво правим и може да няма начин да ги  утешим.

Когато започнете да вървите по пътя на скръбта, добронамерени приятели може да повтарят митове, които са чували или лъжи, които са им казвани, когато те са изпитвали загуба. Вярвам, че те знаят, че няма друг начин, защото нашето общество не знае друг начин. В моя опит, обществото иска да го преодолеем и да продължим напред и ако не можем да го преодолеем, те искат да си сложим красива маска върху скръбта, когато сме на обществено място.

Скръбта е слона в стаята, носещ розова пола на балерина, който никой не иска да забележи. Но истината е, че където има голяма любов има и голяма скръб, която трае доживотно и ние, скърбящите, отчаяно искаме да си я признаем.

По-долу са някои от лъжите, с които често се сблъскваме по време на нашия път на скръбта:

“Трябва да спреш да живееш в миналото и да продължиш напред.”

Като тъгуваща дъщеря, трепвам, когато чуя хората да казват на моята току-що овдовяла майка да „продължи напред“. Хората, които казват на някой в траур да продължи напред не разбират загубата. Помислете колко болезнено може да бъде. Вместо това да кажете на някой да продължи напред, опитайте се с „Не знам как се чувстваш, но съм тук за теб“.

Спомнянето на любимите ни пази тяхното присъствие с нас и е начин да им дадем почит и да почетем и нашите чувства. Това пази обичта жива.

“Трябва да го преодолееш.”

Никой няма правото да ви казна как се чувствате. Няма определени дати за изтичане на скръбта. Няма „нормален начин“ за скърбене. Нашият траур е уникален като снежинка.

“Наистина не трябва да говориш за него/нея толкова много.”

До когато дишам, аз ще бъда в живото, дишащо продължение на баща ми. Пиша, за да запазя спомените си за баща ми живи. Какъв по-добър начин да отдам почит на един прекрасен живот от това да разширя цялата любов, която не мога да дам на обичаните на другите? Говоренето за обичните ни създава спомен за тях в свят, който по-скоро заравя емоциите и продължава напред.

Това са само някои от митовете, които ни се казват, докато скърбим за при голяма загуба. Истината е, че никой не разбира какво сте загубили. Никой не може да разбере изгарящата болка в сърцето ви. Никой не може да разбере копнежа да чуете гласа на обичния човек още веднъж, да го прегърнете още веднъж, да му кажете, че го обичате още веднъж. Смъртта е крайна точка; скръбта продължава цял живот.

Истина е  — където има голяма обич, има голяма скръб. И каква привилегия е да обичате толкова дълбоко!

 

Към фейсбук страницата на Лиса Инграсия