изследване

(Не?)победими пандемии – пълен текст на доклада

На този линк може да прочетете и свалите целия доклад

неПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ ДОКЛАД_bg

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме  прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.

Екипът на доклада: Гергана Паси, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков

Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е  – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България.  „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект.  Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.

Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.

По отношение на алкохола, да знаем какво от  съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

(не?) Непобедими пандемии? Експерти имат план

Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Да победиш вредните навици с хитрост, не със сила

Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави

Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Какво показва докладът „(Не?) Победими пандемии” ВИДЕО

Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

30% повече хора с наднормено тегло – учени от „ПанЕвропа“ с решения

(Не?) Победими пандемии. Кои пандемии? И защо (не?) победими? АУДИО

Психолог: Най-важният извод от пандемията е колко сме уязвими, когато не общуваме с други хора АУДИО

хапчетата за отслабване: неприятна тема

Миналата седмхапчета за отслабванеица гледах добър репортаж по темата по Nova TV за рисковете, които хапчетата за отслабване носят със себе си. За много хора хапчетата за отслабване носят удоволствие от контролирането на неприятна тема в живота им – излишните килограми – и някакви си странични ефекти изглеждат пренебрежими. Но рисковете са по-големи; ефектът рядко се задържа, ако изобщо се случи – и накрая – важен е начинът на хранене, а не ограничаването за кратък период от време. А защо не се случва продължителното следване на здравословно хранене? Заради личните ограничения и модели на поведение, което е работа на психотерапията.

––

Гледайте видеото тук 

http://www.vbox7.com/play:0e5cbb973d

––

Материалът е достатъчно изчерпателен, но няколко думи и от мен. Като цяло хапчетата за отслабване се приемат за опасни, защото някои от тях съдържат съставки – не добре изследвани или със спорен ефект. Приема се, че ако се наложи предписването им, те трябва да се дават на хора с индекс на телесната маса над 30, тъй като се заиграват с апетита, който е част от много сложна система. Приемането на високи или ненужни дози хапчета за отслабване може да доведе до сърцебиене, лош сън, сърдечни проблеми и дори удар.

наднормено тегло при децата – (подценен) голям риск

дете наднормено тегло Наднорменото тегло и затлъстяването при деца вече са широоко разпространени – 10% от децата по света страдат от тях. Високият индекс на телесна маса (ИТМ) до голяма степен предполага, че в бъдеще детето ще бъде недоволно от тялото си, ще страда от отношенията си с храната, ниско самочувствие, обиди, както и от здравословни проблеми. Детството е времето, когато се създават навиците за хранене и ако в този период родителите участват в създаването им или коригирането им, тогава шансът за нормализиране на теглото е голям.

По данни на проучванията превенцията на наднормено тегло и затлъстяването при децата е успешна тогава, когато следва древния принцип – първо, да не вреди, т.е. чрез образование на родители и деца заедно да се фокусира не върху намаляване на теглото, а върху здравето и добрите навици за хранене. Къде е ролята на психологията тук? В създаването на добра среда и разбиране у родителите и намиране на начини за общуване и промяна, при която установяването на здраво тегло да стане постепенно и с осъзнаване. Подготвям такива групи за деца и родители и ако имате интерес ми пишете на мейла, за да ви включа в тях. 

Наднорменото тегло и затлъстяването са резултат от „калориен дисбаланс“ – когато се приемат повече калории, отколкото се изразходват – но има и различни генетични, поведенчески, психологически и други фактори от околната среда.

Здравните рискове от наднормено тегло и затлъстяване при децата включват както краткосрочни, така и дългосрочни здравни и психологически рискове.

Краткосрочни:

  • Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания като висок холестерол или високо кръвно налягане. В изследвания (на Световната здравна организация) в извадка от деца на възраст 5-17 години с проблеми с теглото, 70% от тях с диагностициран проблем от такъв тип.
  • Тийнеджърите с наднормено тегло има по-голяма вероятност да са в преддиабетно състояние..
  • Децата и тийнеджърите с наднормено тегло носят по-висок риск от проблеми с костите и ставите, проблеми със съня и психологически проблеми с адаптацията, социализацията и самочувствието.

Дългосрочни:

  • По-висок риск от наднормено тегло като възрастни и от там по-висок риск от сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2, удар, някои типове рак (на гърдата, панкреаса, жлъчката, щитовидната жлеза, яйчниците и простатата) и остеоартрит.

При проучвания се установява, че деца, които са с наднормено тегло не се харесват, което води до намаляване на физическите им активности, което като спирала води до липса на достатъчно приятели и самочувствие, че могат да правят неща, които другите деца могат, стават недоволни от тялото си – а понякога и го намразват, което пък впоследствие е рисков фактор за отключване на хранителни разстройства и нарушения. Според изследване на Millennium Cohort Study детското затлъстяване може да бъде свързано с емоционални и поведенчески проблеми от много ранна възраст – и внимание! – пълните момчета са в също в голям риск, който се подценява от родителите. Пълните деца често страдат от т.нар. социална дискриминация. Това понякога се проявява като детето се затормозява – и отново с изследвания – е показано, че те често не се учат толкова добре, колкото тези които са в рамките на здравословното тегло-

 

В професионалната ми практика от работа с хранителни разстройства и не само разбрах колко е важно самочувствието на едно дете, за да може да стане щастлив възрастен – и теглото е един от факторите. Затова с колегите ми планираме да създадем групи за помощ на деца и родители, които искат да подобрят отношенията си с храната и теглото. За повече информация ми пишете на мейла.

 

 

емоционалното хранене може да започне още в детството

%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5Храната може да бъде много удобен инструмент за успокояване на деца – бисквитка, когато са уморени от пътуването или просто изнервени – и начин да спечелите време, за да ги разсеете. Не искате да купите поредната скъпа глупост – едно шоколадово яйце решава въпроса с играчката за 2 лв. Сладките неща често са толкова достъпни и вкусни – защо да не се зарадва детето малко?

Ако храната редовно се използва за начин на стимулиране на добро поведение (изключвам храните с играчки, защото там играчката обикновено е целта на малкото) или обратното – за наказание, тогава децата порастват обременени с нездраво отношение храна-емоции. Такова е например преяждането. Скорошно изследване беше насочено да види кога децата се насочват към храната като начин на справяне с емоциите. При тези на 3-5 години рядко се наблюдава към посягане на храната, но някъде към 4-6 се забелязва, че вече има деца, които започват да се хранят, дори когато не са гладни, когато са притеснени. Техните родители споделят в изследването, че когато децата са били по-малки, те са използвали храната за награда или наказание (това е отказа от храна). Това изследване силно набляга на това, че честото използване на храната в този ранен период прогнозира по-голям риск децата да използват храната като начин за емоционално справяне по-късно през живота си.

Разбира се, вие сте в правото си да не се съгласите, че храненето ви като деца не се е отразило върху вас, но не забравяйте, че днешните деца имат досег до по-големи калорийни бомби отколкото когато и да било. Все повече хора вярват, че живеем в „обесогенно общество“, където средата е настроена да маркетира повече калорийни продукти, отколкото здравословното хранене, а в България всяко четвърто дете е с наднормено тегло.

Строгите забрани едва ли биха били добри за което и да било дете – радостта от шоколади, торти и т.н. не би могла да бъде заменена с всякакви заместители, но ролята на родителите е да научават децата си да управляват апетита си – като „не ядем сладко преди основно ядене“, да се дава на детето да яде в по-малки количества, а не цяло пакетче бисквити или сладки, за да не привиква към големите количества – и разбира се, да се предлага винаги първо пресен плод, за да може детето да посегне първо към него.