За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та година. Всъщност от години следя работата на д-р Мълхайм и съм се срещала с нея на конференции. Тя е представител на модалност, която настоява за твърди мерки и в доста, но не всички, случаи това е начин който дава добър ефект за овладяване на хранително разстройство, особено при по-млади пациенти.

Радвам се, че книгата беше издадена на български от издателство „Изток-Запад“, защото категорично имаме нужда от тази книга – родители и терапевти, защото предлага валиден и работещ модел, който може да бъде прилаган съвместно с всички останали модалности, които работят в областта на хранителните разстройства (психотелесни, неорайхиански, когнитивно-поведенчески, психоаналитичен, юнгиански, семейна терапия и т.н.).

Ключовото тук е – научно доказана информация, подробно описание, конкретни съвети.

Книгата не замества психотерапия на засегнатото от някоя от тези болести дете, също така искам да обърна внимание, че работата на родителите с техните чувства и преживявания по време на боледуването на детето им е недостатъчно добре засегната тема у нас – боледува не само човека, но и неговите близки и затова в годините броят на родители, които идват на консултации при мен на лица под 16, които се лекуват другаде, расте.

„Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“, Лорън Мълхайм, 2024, Изток-Запад

Препоръката ми в сайта на издателството

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“ на Лорън Мълхайм (Изток-Запад), 19.90 лв. Тя е доктор по психология, е клиничен психолог и специалист по хранителни разстройства Ревю на книгата може да намерите в друг пост.

––––––––

Как изглеждат здравословното хранене и тренировките при един тийнейджър?

За родители, част от култура, ценяща слабата фигура и насърчаваща диетите като нещо нормално, може да бъде трудно да определят какво е нормално хранене и нормална физическа активност. Отразяването на диетите на знаменитости в медиите, както и състезанията за отслабване по телевизията, правят екстремните тренировки, ограничаването на храненето и други нездравословни поведения нормални.

Телата са създадени да бъдат различни и тийнейджърите могат да бъдат здрави с различни размери и фигури на тялото. Здравословно развиващият се тийнейджър има постоянен растеж и наддаване на тегло с рязък скок в тези показатели през пубертета. Апетитът е различен при различните хора, но нормално развиващият се тийнейджър не е обсебен от мисли за храната. Нормално развиващият се тийнейджър може да носи храна в стаята си, но може да се храни и пред хора. Може да се храни лесно в различна обстановка – вкъщи, в ресторант и т.н. Хранителният му прием може да варира значително – някои дни може да е доста по-гладен от други. Но като цяло здравият тийнейджър се храни пропорционално на активността си. Може да е капризен към някои храни, като най-често това са зеленчуците и по-рядко въглехидратите, месото или мазнините. Може да избира какво да яде без затруднения.

Здравите юноши използват овкусители и подправки. Харесват разнообразни храни и се хранят с тях, когато им се предоставят. Правят поръчки какво им се яде. Огладняват и питат какво има за вечеря. Чакат с желание десерта. Рядко са особено раздразнителни и не пропускат хранения. Вземат си храна според желанията и нуждите си. Не говорят често за диети, за здравословния аспект на храните и не четат етикетите. Макар здравите юноши да се тревожат за външността си, те не се теглят на кантара често и не се тревожат за теглото си. Не тичат до банята след всяко хранене. Изглеждат спокойни, след като са яли.

Повечето нормално развиващи се тийнейджъри не са обсебени от тренировките. А ако са, то е в рамките на участие в някой спорт. Повечето не са особено дисциплинирани и усърдни извън групови тренировки. Могат да стоят на едно място и да си почиват. Тренировките не са и начин да противодействат на ефектите от храната.

Как изглеждат хранителните разстройства при юношите?

Децата и по-малките тийнейджъри могат да нямат типичните за хранително разстройство симптоми като възрастните пациенти. Например един по-млад пациент е по-малко вероятно да преяжда или да използва хапчета за отслабване или лаксативи. Булимия нервоза и свързаните с нея поведения обикновено (но невинаги) възникват на по-късна възраст.

Какви са тогава тревожните сигнали, за които родителите трябва да внимават?

Загуба на тегло, липса на наддаване на тегло или спиране на растежа

Чест симптом на хранително разстройство е по-ниското спрямо досегашното развитие на детето тегло. Когато развият хранително разстройство, децата и тийнейджърите могат да спрат да наддават или да не растат спрямо очакванията. Би трябвало вашият педиатър да е способен да разпознае, ако това се случи, но не всички педиатри са обучени да разпознават хранителни разстройства. Това може да доведе до погрешна диагноза. Един съвет: важно е да сравнявате ръста и теглото на вашето дете спрямо предишни негови измервания.

Хранене с по-малки количества или по-ограничен набор от храни

Вашето дете може да е станало вегетарианец; да е започнало диета за отслабване със сурови и пълнозърнести храни; да е изоставило червеното месо и десертите или да е започнало да брои калории. В някои случаи ограниченията в храненето може да изглеждат неволни. По-малките юноши и деца по-рядко са склонни да спазват конкретна диета – по-вероятно е дискретно да избягват да се хранят достатъчно и така да не поддържат растежа и теглото си. Порциите им може например да изглеждат твърде малки.

На родителите обикновено се връчва един все по-нарастващ списък от забранени храни, които децата преди са приемали. Някои от оправданията, които тийнейджърите дават за това защо не желаят тези храни, са, че например не са гладни или че имат някакви неясни предпочитания към храните (което родителите може в началото да подкрепят). Тийнейджърите могат да се оплакват и от болки в стомаха или да изглежда сякаш са се нахранили много бързо.

Прекомерни тренировки, хиперактивност или неспокойствие

Вашият тийнейджър може да стане особено ангажиран с тренировки. Може да прекарва часове във фитнеса, да прави подскоци в стаята си, да кляка, докато гледа телевизия, да прави обиколки из квартала. Може да тренира, за да „изгори“ десерта, който е изял предходната вечер, или за да се подготви за това, че ще ходи на купон, където ще има храна. Може дори да зареже други дейности, за да тренира, или пък да изглежда обсебен от досегашните си тренировки. В някои случаи тийнейджърите опитват да горят калории, като стоят прави, когато могат да седнат, или намират начини да правят повече крачки дори у дома.

При по-малките юноши активността може и да е с по-неопределени цели; могат да изглеждат неспокойни или хиперактивни и могат да се движат наоколо хаотично. Родителите често разказват, че децата им ходят напред-назад или стоят прави постоянно. Възможно е да им е трудно да останат мирни в иначе спокойни ситуации. Това поведение може да изглежда дори като хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието (ХРДВ) и родителите може да не осъзнават, че обяснението е всъщност в хранителното разстройство (O’Toole 2013).

Засилен интерес към готвене или готварски предавания

Вашият тийнейджър може внезапно да е увеличил интереса си към готвенето. Противно на разпространеното мнение и това, което самите пациенти понякога твърдят – на хората с ограничаващи хранителни разстройства не им липсва апетит. Всъщност много често имат хищен глад и мислят само за храна. Хора с хранителни разстройства на всякаква възраст могат да събират рецепти и дори да готвят за другите – но да отказват самите те да се хранят с това, което са сготвили. Един тийнейджър например беше обсебен от предаването „Война на кексчета“ и го гледаше часове наред за сметка на други интереси и занимания. Родителите често възприемат интереса към храната като нещо хубаво. Въпреки това имайте предвид, че тези „интереси“ може да са направлявани от силния глад. Хората, които не се хранят достатъчно, стават обсебени от храната. По този начин юношите с ограничаващи диети могат да заместят храненето с други свързани с храната занимания.

Преяждане, предизвикване на повръщане, лаксативи, диуретици или прочиствания

Тези поведения никога не са здравословни и са ясни сигнали за тревога. Могат да се случват скришом от родителите, но да се забелязват следи от тях. Например скоро след хранене юношата може да тича до банята или да си взема дълги душове. Може да изпуска закуска или обяд, за да яде повече на вечеря. Може да забележите, че изчезва храна (особено високовъглехидратна). Може да откриете следи от повръщане (понякога само миризма) в банята (или дори в торбички под леглото). Ако детето си признае, че е повърнало, може да се оправдае с гадене или да каже, че е болно. Ако подозирате повръщания, трябва да засилите надзора в банята и при къпане. Хранещите се ограничаващо могат да пият „чайове за отслабване“, които реално са с лаксативен и диуретичен ефект. Може да откриете празни опаковки от лаксативи в кофата за боклук. Тийнейджърите може да правят и пречиствания, които стимулират крайните хранителни поведения и не са медицински препоръчителни.

Тревоги относно фигурата

Този ключов за възрастните симптом трудно се открива при децата. Когато обаче го има, юношите могат да кажат, че се чувстват дебели или че се страхуват да не станат дебели, да говорят за мускули или да се тревожат за конкретна част от тялото си. Възможно е да установите поведения като често теглене на кантара, често взиране в огледалото (гледане или щипване на части от тялото за определяне на точния им размер). Детето може да нервничи, когато се облича. Може да крие фигурата си, като се облича с неподходящи дрехи (например дебел суитшърт през лятото). Обсебените от фигурата си тийнейджъри се сравняват с модели или с връстници в социалните медии. Могат да четат и съвети за диети. Могат дори да влизат в насърчаващи хранителните разстройства сайтове, които възхваляват хранително разстроените поведения (като прекомерните тренировки, преяжданията, повръщанията, броенето на калории, гладуването, използването на хапчета за отслабване, лаксативи, чайове за отслабване, диуретици, пречистване и други начини за избягване на хранене и горене на калории). Момчетата може да се съсредоточат над мускулите и по-масивното тяло – това са характеристики на мускулната дисморфия.

Промяна в хранителните навици

Може да забележите, че хранителните навици на детето ви са се променили. То може да се храни по-бавно, да проточва всяко хранене, да раздробява сандвича на части и да изяжда само протеиновите компоненти, да попива мазнината от яденето, да се храни на много малки хапки, да реже всичко на миниатюрни парченца и да ги бута из чинията, да дъвче прекомерно дълго или да скрива храна. Тийнейджърът ви може многократно да претопля и изстудява храната си, за да е с идеална температура. Може да използва прекомерно много подправки или да прави странни комбинации от продукти. Тези ритуали намаляват тревожността му – и ако се споменат или прекъснат, той може да отвърне с гняв или тревога.

Спиране на менструалния цикъл

Спирането на менструалния цикъл е един сериозен симптом на хранителното разстройство. При по-малките юноши пък настъпването на менструацията може да закъснее. Аменореята (състояние, при което менструалният цикъл липсва повече от 3 месеца) най-често е възниква, когато тялото е с „относителен енергиен дефицит“, т.е. приеманите калории са по-малко от изразходваните. Това нарушава хормоналния цикъл, регулиращ мензиса. Някои момичета с анорексия обаче продължават да имат менструален цикъл и по време на болестта. При някои пък той спира още преди да започнат да отслабват. Преяждането също може да направи цикъла нередовен поради метаболитни или хормонални нарушения (Ålgars et al. 2014).

Имайте предвид, че много медицински специалисти приписват нередовната менструация на „нормалните“ вариации в цикъла или на спорта. Ако приемете това обяснение, може да пропуснете възможност за ранна диагноза и намеса.

Други симптоми

Според една анкета при 342-ма родители на пациенти с хранителни разстройства от Викторианския център по хранителни разстройства (2016) други ранни сигнали за тревога, забелязани от родителите преди поставяне на диагнозата, са били: тревога и панически атаки, промяна в навиците за сън, социално отдръпване, променливо настроение, депресия, гневни изблици, раздразнителност и физически симптоми (като световъртеж или болки в стомаха).

Photo by Vinur.

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, но това в сферата на общественото развитие.

Чисто като тяло, ние сме различни спрямо биологичния пол, в който сме родени и затова жените „пиещи като мъж“ са в по-голям риск от цялата поредица от проблеми, които алкохола води – и това не е само алкохолната болест.

В свои интервюта Шери МакКий (Sherry McKee), директор на програмата на Йейл за Сексуални различия при разстройствата, свързани с употребата на алкохол, споделя че дори ако „жена и мъж, които са на една и съща възраст, с еднакво тегло, изпият абсолютно същото количество алкохол, жената ще има по-висока концентрация на алкохол в кръвта от мъжа“. 

Това се дължи вероятно на това, че алкохолът не навлиза в мастната тъкан, а жените са склонни да имат по-висок процент мазнини от мъжете, което води до там, че има по-малко пространство, в което алкохола да се разпредели в тялото, което води до по-високи концентрация, независимо от това, че двамата биха приели едно и също количество.

В метаболизирането на алкохола, жените и мъжете също се различават, така че при дамите остава повече алкохол остава в телата им за по-дълго, което може да доведе до повече проблеми.

Просто внимавайте и намалявайте количествата до разумна употреба. В блога има и други материали за колко е много и малко.

….

.

Photo by Andrea Piacquadio: https://www.pexels.com/photo/crop-man-pouring-red-wine-in-glass-in-restaurant-3756623/

.

.

Попаднах на проучване с отворен достъп, с името „Това е като да изградиш нов човек“ под авторството на Андреа Ламар, Меган Хелнър, Скаут Силвърстейн, Джесика Х. Бейкър, Бек Ърбан, Жаклин Юрел, Хана Улф, Тейлър Пери и Дори Стайнбърг в Journal of Eating Disorder , която представя различни гледни точки от жив опит относно процесите на възстановяване от хранителни разстройства (Journal of Eating Disorders том 12, номер на статия: 96 (2024).

Те са интервюирали 27 човека души с история на хранително разстройство или техни близки, които са участвали в процеса на възстановяването им, опитвайки се да направят картина на това как изглежда възстановяването и процеса му, както и какво се случва „след„.

Страхът на всеки с хранително разстройство, че „след“, че е по-ужасно от „преди“ е нещо, с което всеки, който познава темата, е важен елемент от доверието и разбирането.

В този материал се обръща внимание на „ключовите съставки“, които са повлияли към възстановяването, като сред тях са стойността на интегрирането на перспективите на живия опит, подкрепа от връстници, споделяне на разкази за възстановяване и други.

Възстановяването от хранителните разстройства е процес, който няма някакъв край и е свързан и с личното развитие. Хората, които се възстановяват от ЕД, правят това по отношение на другите в техния живот и социалния контекст в по-широк план. Това е така и защото „хранителните разстройства са тясно свързани с аз-а и идентичността“ (Bardone-Cone). Идентичността и концепцията за Аза са свързани с теми като самочувствието, ефективността, безкористност, перфекционизъм, самокритика и т.н. и те са част от причината за възникване на хранителните разстройства. Затова и възстановяване не е само достигане на някакви килограми или спиране на действия, но и промени на аспекти на Аз-а като перфекционизъм и самочувствие.

Уилямс има проучване, което изследва как хората с анорексия нервоза разбират себе си и дава предположение, че анорексията превзема Аз-а и се превръща в защита и в крайна сметка е нещо, без което човекът не може да си представи себе си. Следователно възстановяването включваше процес на приемане на страха от това какво би могло да живееш без анорексия. Така погледнато хранителното разстройство става отделна единица – която трябва да бъде преодоляна, за да се възстанови. Погледнато по този начин, преоткриването на себе си при възстановяване не е лесна задача; то също така включва преосмисляне на това какво е възстановяване и осмисляне на опита.

Затова и е редно да се мисли в посока не като „да съм какъвто бях“, а да „бъда какъвто ще бъда“.

Резултатите от изследването насочват мисленето към три различни теми.

Тема 1: Разширяващи се светове: процесът на изследване кой съм аз
Концепцията за разширяване беше централна за историите на много участници. По време на своето хранително разстройство много участници описват ограничен, малък и изолиран свят, където то е било основният или единственият фокус. Разширеният свят на възстановяване често се характеризира с по-голямо любопитство към храната и движението, както и с ангажираност с други интереси и страсти.

Участник 303илюстрира как експанзията не винаги е свързана с големи моменти на промяна, а по-скоро може да бъде забелязана в микромоменти на промяна и развитие на идентичността:

„Беше освежаващо. Мисля, че голяма част от възстановяването за мен беше като идентичност, изследване и като откриване кой съм аз без хранителното разстройство, така като откриване… просто като прости неща за себе си като кой е любимият ми цвят и като какво ме прави щастлив? И знаете ли кои са някои неща, които ме интересуват? Например кои са любимите ми аромати? Просто глупави дребни неща, като… откриването на тези неща за мен просто ме накара да се почувствам цял отново. И това е… забавно изживяване е просто да си кажеш, уау, това е забавно да разбера кой съм.“ (Участник 303)

Много от описаните от участниците промени са свързани с по-широки житейски събития и преживявания, а не непременно свързани с храна и упражнения. Това не означава, че отношенията с храната и упражненията са останали непроменени – много от тях отразяват значително подобрена и наистина приятна връзка и с двете. Въпреки това, изследването на промяната и разширяването често беше също толкова, ако не и повече, относно аспектите на живота, които не са свързани с храната: взаимоотношения, преживявания и идентичност.

Близките на хора с хранителни разстройства също наблюдават промени при възстановяването:

„Смехът, чувството за хумор се завръщат. Тя е много забавен човек и с наистина остроумно чувство за хумор, което напълно изчезна, когато не се храни достатъчно. Така че, когато успя да отговори на хумора или да направи хумор, това наистина беше като началото на нейното завръщане. Има още един момент, който си спомням. Тя пееше под душа и малкият й брат можеше да го чуе, а той каза: „[…] трябва да дойдеш да чуеш това.“ Тъй като беше наистина радостно нещо, знам, че пеенето под душа може да е нещо като от дома, където карат децата да пеят под душа, за да се уверят, че не са като упражнения или пречистване, но това не беше това . Беше просто спонтанно, като радостно пеене и сякаш дори малкият й брат можеше да усети, че сестра му се връща.“

Важно е да се отбележи, че разширените светове и новото Аз на участниците не са сигнал за вид перфектно възстановяване без никаква борба. Тъй като животът се измества и променя, така ще се променят и преживяванията в телата и около храната; например диагнозата на медицинско състояние може да наложи различни взаимоотношения с храната и тялото, които предизвикват старите начини на съществуване. Освен това много участници разсъждаваха върху това, че да си наред с нещата, които не са перфектни, е знак за възстановяване. Например, участник 307 (PM) споделя:

„… възстановяването не означава, че никога не харесваш тялото си или никога нямаш желания, или никога не искаш да правиш неща, свързани с хранително разстройство, просто стигаш до момент, в който осъзнаваш, че това просто не си, а това е не това, което искате да правите, и само поради тези причини, сякаш не е нужно да го правите, сякаш можете просто да изберете да живеете със свобода и радост“.

Много участници описват как тяхното „старо аз“ е такова, което притежава някои от чертите или характеристиките, които са допринесли за развитието на тяхното хранително разстройство на първо място. Например, участниците описаха перфекционизъм, тревожност, удоволствие на хората и високи очаквания за себе си.

„Преди да имам хранително разстроство бях много тревожен, бях доста интровертен… имах много, мисля, че социална тревожност конкретно и нещо, предполагам. Подобно на някои като обсесивни черти, както и като, мисля, какво е типично тип А личност. Но някак по-крайно.”

Участник 300 (PM)

Мнозина описават „перфектната буря“, генерирана от тези черти и фактори на околната среда, които повлияват на развитието на тяхното разстройство.

Тема 2: Балансиране на автономия и подкрепа в процеса на възстановяване
Даването и получаването на подкрепа беше централна тема в разказите на участниците за процеса на възстановяване. В основата на тази тема беше идеята за намиране на баланс между подкрепа и автономия; подкрепата често е централна за възстановяването, но същото е и развитието на вътрешната мотивация. Възстановяването на нарушеното доверие – в другите и в системите – е основен аспект от намирането на баланса между подкрепа и автономия, което позволи възстановяването. Участниците споделят как хранителното разстройство често води до изолация, оттегляне и тайнственост. Това понякога водеше до крехко или счупено доверие с близките. Постепенното преминаване към автономност (включително и подбор на храненето е основна тема)

Тема 3: Отблъскване срещу културата на хранене и стигмата за теглото.
Тази тема е съсредоточена върху ролята, която стигмата за теглото и диетичната култура играят при хранителните разстройства и преживяванията за възстановяване.  По-специално за участниците родители е важна необходимостта да се отървете от теглото като маркер за здраве и това често е нещо, което улеснява възстановяването.

Няколко участници описаха как стигматизиращата теглото среда е допринесла за появата на хранително разстройство- това е едно от няколкото неща, които се съчетават, за да генерират „перфектна буря“ (заедно с личността и генетичните фактори).

„Пътуването на идентичността“ на възстановяването често включва откриване на нови начини за справяне и концептуализиране на себе си  и включва предоговаряне на въпроса „кой съм аз“. Откриването или преоткриването на „кой съм аз“ е отбелязано като основен компонент на процесите на възстановяване, когато хората тръгват на пътешествие на себеоткриване. Участниците в това проучване споделят, изграждането на себе си в процес на възстановяване не означава непременно постигане на „перфектен“ начин на съществуване в света. Вместо никога повече да не се борите, възстановяването може да означава намиране на нови начини за ангажиране или тълкуване на тази борба. Възможността да изпитваш състрадание към себе си по този начин сама по себе си беше свързана с процеса на разширяване към възстановяване и откриване на чувство за себе си, което резонира с ценностите ви.

Тези открития също са в съответствие с и разширяват литературата, която подчертава как възстановяването на теглото не е адекватен показател за възстановяване.

Стигмата на теглото и културата на хранене могат да допринесат за развитието на  хранителните разстройства и също така да направят възстановяването по-трудно.

Ценноста на това проучване, което ви представих е в това, че то показва възстановяването като продължаващо и като нещо повече от разпознаваем единичен момент във времето (напр. възстановяване на теглото) и то може да се постигне вглеждайки се в отделния човек, и това, как  индивида в процесът на възстановяване може да бъде най-добре подкрепен, спрямо личните му качества и история. Нещо, в което и аз дълбоко вярвам.

Photo by Ono Kosuki: https://www.pexels.com/photo/anonymous-fashionable-businesswoman-walking-through-revolving-door-5999944/

Когато самокритичността пречи, полезен ресурс за промяна е книгата

The Self-Talk Workout на  Рейчъл Туроу, която разглежда тази тема.

Ето това са накратко онези причини и факти, които могат на влияят на нивото ни на лична критика.

1. Самокритиката е навик. Както всеки друг навик, той може да бъде променен с практика и усилия.

2. Самокритиката често е неточна и безполезна. Нашият вътрешен критик често греши относно нашите способности и нашата стойност.

3. Самокритиката може да има отрицателно въздействие върху нашето психическо и емоционално благополучие. Може да доведе до тревожност, депресия и ниско самочувствие.

4. Можем да променим нашите модели на саморазговор, като практикуваме конкретни стратегии. Тези стратегии включват забелязване на нашите успехи, провал напред, умело разрешаване на всички чувства, предизвикване на вътрешния ни критик, преформулиране на нашите истории и говорене любезно със самите нас.

5. Отнема време и последователност, за да променим нашите модели на саморазговор. Не очакваме да научим ново умение за една нощ и промяната на самообсъждението ни не е по-различна.

6. Промяната на говоренето ни със себе си може да доведе до редица ползи. Тези предимства включват подобрено умствено и емоционално благополучие, повишено самочувствие и по-добро представяне.

7. Всички сме достойни за самосъчувствие. Всички правим грешки и всички имаме недостатъци. Но всички ние заслужаваме любов и доброта, включително и от себе си за себе си.

8. Можем да започнем с малко. Не се чувствайте така, сякаш трябва да промените всичко в разговора си за една нощ. Започнете, като практикувате една по една стратегия.

9. Да сгрешим има своята добра страна. Всеки се подхлъзва от време на време. Ако установите, че се връщате към старите модели на саморазговор, не се самоуморявайте за това. Просто се вдигнете и започнете отначало.

10. Не сте сами. Милиони хора се борят със самокритиката. Има много налични ресурси, които да ви помогнат да промените моделите си на саморазговор.

Книгата може да е полезна на всеки, който иска да подобри емоционалния си живот, когато страда от самонаказване и да култивират по-състрадателни и подкрепящи отношения със себе си.

Към месец май 2024та книгата не е издадена на български, заради което давам линк към сайта на авторката Рейчъл Туроу и оттам може да я вземете през платформата, през която купувате книги.

В годините съм правила много линкове към амазон и сега бях на път да го направя, но след като се появиха много данни за лошите трудови условия на хората, които работят в сайта избирам да не подкрепям печалбите на Безос.

Photo by Mizzu Cho: https://www.pexels.com/photo/rotten-apple-surrounded-by-fresh-red-apples-on-a-wooden-surface-6934550/

Промяната на хранителните навици може да e знак за слагане в ред на необмислено или лошо хранене, овладяване на вредни навици, но нерядко резките промени могат да са знак или сами по себе си, със строгостта и удоволствието от контрола да превърне добрата идея за по-добро тегло в хранително разстройство.

Това е особено рисково при групи като:

• тийнейджърки, които са в „пухкав“ период заради хормоналните промени;
• момичета, на които им предстои абитурентски бал;
• както и млади хора, които дълго време са били с наднормено тегло, като родителите са не са подкрепяли по-добри навици на хранене, но с порастването си са решили, че искат да изглеждат по-добре
• всеки с нерешени проблеми, които търсят начин да бъдат манифестирани

Християнските пости носят ползи – не са драстични, ограничават се само млечни и местни продукти, има някакво предизвикателство за не-вегетарианци, но когато се правят само за ограничаване на приема на храна, без духовна цел, това носи рискове на влизане в спирала към нарушения в храненето. Това важи по същия начин и за Житния режим на Дънов, но за друга гледна точка ще спомена, че в мюсюлманските страни ограниченията по време на Рамазан са фокус и на психотерапевтите там.

В този пост ще разгледам как промени в моделите на консумация на храна, несъответствието се крие в тяхното естество и въздействие и нюансираните разлики между започването на диета и поддаването на хранително разстройство.

Диети и режими на хранене vs хранителни разстройства

Първо, нека обясним какво наричаме какво.

Диетата или режим на хранене е специално ограничение с цел отслабване. В този контекст диетата включва режим на хранене, при който индивидите консумират по-малко калории или ограничават определени групи храни, за да постигнат желаното тегло или предполагаемите здравни цели.

Хранителното разстройство е общо наименование на различни състояния състояни на психичното здраве, характеризиращи се с постоянни нарушения в хранителното поведение заедно с тревожни емоционални и психологически прояви. Тези разстройства представляват значителна заплаха за физическото, емоционалното и психологическото благополучие, възпрепятствайки способността на хората да се ориентират ефективно в ежедневието. Те обхващат различни състояния като анорексия нервоза, булимия нервоза, болестно преяждане избягване/ограничаване на приема на храна (ARFID) и други специфични разстройства на храненето или храненето (OSFED).

Докато диетите остават преобладаващи, като значителен процент от населението се занимава с тях, честотата на хранителните разстройства е сравнително по-ниска. Въпреки че значителна част от хората участват в диети за регулиране на теглото, не всеки, който се впуска в подобни начинания, развива хранително разстройство, но една част от хората, които започват диета могат да преминат през период на нарушения в храненето, а други дори да страдат от хранително разстройство.

Различаване на диета от хранителни разстройства

Разграничението между диети и хранителни разстройства може да се размие, особено в контекста на култура, която често възхвалява и нормализира нередовните хранителни практики като гладуване или екстремни диетични ограничения. Интермитентното хранене предлага някои такива екстремности, като 20/4. Някои показатели обаче могат да помогнат за разграничаване на диета и потенциално вредно хранително разстройство.

Съображения като продължителност, влияние върху различни аспекти на живота, степента на умствена заетост, значението, придавано на хранителните правила, и елементът на избор могат да помогнат при разграничаването между двете. Диетите обикновено включват временен ангажимент с фокус върху постигането на конкретни цели, свързани с теглото, докато хранителните разстройства нямат дефинирана крайна точка и значително увреждат функционирането на индивидите в множество области.

Освен това, нивото на умствена фиксация, натрапчивото придържане към диетични правила и свързаният с това дистрес могат да сигнализират за прехода от диета към пълноценно хранително разстройство. Докато диетите често се възприемат като съзнателен избор, хранителните разстройства се проявяват като неконтролируеми принуди, лишени от елемента на воля.

Идентифициране на предупредителни знаци

Разпознаваемите проблеми знаци са:

• прекалено твърдо спазване на диетичните разпоредби,
• обсесивна загриженост за вида на тялото,
• прекомерно вторачване в храната,
• колебания в настроението поради диетични ограничения,
• физически прояви на недохранване и
• социално оттегляне, свързано с дейности, свързани с храната (включително и отказ от присъствие на хранене с други хора).

Тези показатели, допълнителна оценка чрез цялостни процеси на скрининг.

Връзката между диетата и хранителните разстройства

Въпреки че са различни единици, диетата и хранителните разстройства споделят сложно взаимодействие, като едното понякога предразполага хората към другото. Изследванията показват, че докато диетата не води неизменно до хранителни разстройства, тя повишава риска, особено сред податливите индивиди. Преследването на рестриктивни хранителни практики, броенето на калории и наблюдението на теглото може да изостри симптомите на хранителното разстройство, като диетите при юноши често предшестват появата на клинично диагностицирани нарушения.

Нещо повече, за някои диетата служи като катализатор за хранителни разстройства, предизвиквайки нарушено хранително поведение поради отрицателни енергийни баланси. Обратно, облекчението, изпитано по време на загуба на тегло, предизвикана от диета, може да е преходно, с възраждане на разстроени мисли при възстановяване на теглото.

Последиците от диетата

Въпреки че диетата може да изглежда безобидна, тя може да причини неблагоприятни ефекти, вариращи от хранителни дефицити до психологически стрес. Хроничното спазване на диета често завършва с метаболитни нарушения, проблеми с менструацията, проблеми с костната плътност и повишена чувствителност към преяждане.

В обобщение

Въпреки че диетичните предпочитания, съобразени с индивидуалните нужди, са приемливи, диетата единствено с цел отслабване изисква внимателно обмисляне. Ангажирането с ограничителни диетични практики крие присъщи рискове, потенциално кулминиращи с вредни последици за здравето и влошаване на съществуващи тенденции към хранителни разстройства. Ето защо е наложително да се подходи към диетичните промени с предпазливост, давайки приоритет на холистичното благосъстояние пред произволни цели, ориентирани към теглото.

Постенето може да бъде благовидна причина за стартиране на диета, но все пак – какви са истинските ви цели (и може ли да бъде постигната през друг начин освен ограничене на храната)?

Когато целта ви е да свалите килограми или да регулирате прекалено хранене – потърсете информация не само къде сте като индекс на телесната маса и други измерими компоненти от здравето ви, но да разберете какво може да направите за по-добро хранене – на себе си, но и в семейството ви и какви физически активности допълнително да включите.

Ако страдате от емоционално хранене също имате какво да направите – може да опитате с воден от вас терапевтичен дневник или да изгледате уебинара ми за Емоционалното хранене.

Photo by Pixabay

Откъсът е от книгата Едно на Ричард Бах

Тръгнах си, докато говореше, измъкнах се тихо на балкона при моята Лесли, нежно я целунах. Прегърнахме се, радостни, че сме заедно, радостни да бъдем себе си.

— Дали ще продължат заедно? — попитах аз. — Може ли изобщо някой да се промени толкова много и така бързо?

— Надявам се — каза Лесли. — Аз му вярвам, защото не се оправдаваше. Той искаше да се промени!

— Винаги ми се е струвало, че хора, които са родени един за друг, могат да се обичат, без да си поставят никакви условия и нищо не може да ги раздели.

— Без условия ли? — каза тя. — Ако аз стана жестока и се изпълня с омраза без всякаква причина, ако започна да издевателствам над теб непрекъснато, нима ще ме обичаш вечно? Ако започна да те пребивам от бой, да изчезвам по цели дни, да лягам с всеки срещнат мъж, да пропилявам на хазарт и последния ни цент и да се връщам в къщи пияна, нима изобщо ще можеш да ме обичаш и обожаваш?

— Когато го представяш така, естествено, че любовта ми ще угасне — казах аз. „Колкото повече ни заплашват, помислих си, толкова по-малко обичаме.“

— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие! Тя кимна.

— И аз така мисля.

— Тогава ме обичай условно, моля те — казах аз.

— Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и изстивай към мен, ако започна да ставам егоист и досаден. Тя се засмя.

— Добре. Но и ти също, моля те.

Линк към книгата 

Photo by Jonathan Borba: https://www.pexels.com/photo/couple-embracing-3156993/

Емоционалното хранене е онова хранене, което няма връзка с чувството за глад, а има за цел да „нахрани“ със спокойствие, когато човек се чувства:

• Дискомфортно
• Под стрес е
• Тревожен е
• Гневен
• Скучно му е
• Самотен е

То може да е и тогава, когато човек цикли по дадена тема като:

• Проблеми със връзката, сложна ситуация в работата, финансите също и може да се прояви като това да
• Мислиш много за храна
• Да се храниш с еднообразна храна, само тя способна да ти даде спокойствие – например определен тип чипс или бонбони
• Да се награждаваш с храна
• Да ядеш необичайни количества
• Да се храниш когато не си гладен или след като отдавна не си гладен
• Да се чувстваш зле, след като си се хранил

Дали тези описания се отнасят за вас? Има ли емоции, които успокоявате с храна – например гняв или тъга? Забелязали ли сте дали определени ситуации може да доведат до това спешно да имате нужда да изядете нещо?

Ако темата е важна за вас, може да се запишете за достъп до уебинара „Емоционалното хранене“ в този линк.

Photo by Tijana Drndarski: https://www.pexels.com/photo/colorful-doughnuts-3338681/

Затлъстяването, което расте през последните десетилетия и на което сме свидетели се дължи на няколко фактора – промяната в начина на хранене, промяната в начина на движение, т.е. заседналия начин на живот, но не на последно място и на преяждането.

Преяждането има силен психологически корен.

Феноменът на емоционалното хранене може да бъде обяснен като това, че нормалната реакция на възбуда при състояния като гняв, страх или безпокойство може да е загуба на апетит, но и прекомерно хранене

Това, което се случва е, че объркването в мозъка между вътрешна възбуда и глад (1, 2). Причината за това може да се крие и в това, че в много култури децата са успокоявани с храна да се разсеят – например като се удари или е разстроено да му се предложи нещо сладичко, вкусно и т.н.

Интересно е, че не е задължително емоционалното хранене да се случва само при хора с наднормено тегло или затлъстяване – има такива, които се хранят емоционално, но след това компенсират преяжданията с добър режим и съзнателно ограничаване на храната – те са наричани латентно затлъстели (3).

Ако темата е важна за вас може да си купите уебинара „Емоционалното хранене“.

Източници

1. Carlson, A. J. The Control of Hunger in Health and Disease. Chicago: University of Chicago

2. Bruch, H.. Psychological aspects in overeating and obesity. Psychosomatics,

3. Meyer, J. E., and Pudel, V. Experimental feeding in man. A behavioral approach to Psychosomatic Medicine

Photo by Rulo Davila: https://www.pexels.com/photo/woman-in-red-and-black-dress-standing-in-front-of-display-cabinet-10574813/

Първата книга, която искам да ви предложа е на Джулия Бъкройд, тя е според мен от основните книги на български, които си струва да прочетете, когато се интересувате от емоционалното хранене и хранителните нарушения като цяло.

Името й е „Войната с храната“ и разглежда една от основните теории, която има ефект и подпомага терапията на хранителни разстройства. Това е много ценно издание, което показва типовете хранителни нарушения, техния генезис и развитие, както и причините, които ги предизвикват. Вътре има много ценни въпроси и насоки, които са полезни за всеки.

Цената й е 25 лв и се поръчва само онлайн, няма я по книжарниците, защото е издадена от независимо издателство. Това е сайта, на който може да го направите.

Втората е дневника за лична терапия, който е моя работа, казва се „РазниМисли“ и може да помогне за идентифицирането на различни емоционални и други състояния, има включени задачи и доста място за писане. Терапевтичният дневник може да се използва както самостоятелно, така и когато посещавате друг терапевт. Може да го намерите в книжарници Сиела и за поръчка онлайн в техния сайт  на цена 17 лв и може да покрие за една година.

Третата книга, която препоръчвам е „Тихо! За това не се говори“ на Десислава Христозова или „Деси, Къде си?“ (вижте н YouTube и Instagram), която разглежда проблема с наднорменото тегло през различни теми, като в нея има участие на различни специалисти, включително и моето. Книгата е полезна особено за тези, които живеят за стигмата с теглото си. Книгата е на цена 19.95 лв и може да я намерите в книжарвиците или да поръчате онлайн

АКО ТЕМАТА ЗА ЕМОЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ Е ВАЖНА ЗА ВАС,

МОЖЕ ДА СИ КУПИТЕ УЕБИНАРА

ЕМОЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ И КАК ДА ЖИВЕЕМ (БЕЗ) НЕГО

.

.

.

Photo by Ánh Đặng: https://www.pexels.com/photo/woman-sitting-and-reading-16446082/

На 1 ноември 2023 г. Колумбия въведе данък върху свръхпреработените храни, който е 10% и ще се увеличи до 15% през 2024 г. и след това с още 5% до 20% през 2025 г. Данъкът е въведен заедно с такъв с облагане на подсладените със захар напитки. Досега „данък захар“ бе прилаган, макар и малко, но за пръв път има налог върху свръхпреработените храни и тази крачка е практически революционна и в определен смисъл дори по-смела от данъците върху тютюневите компании, въведени миналия век – защото консуматори на свръхпреработени храни са практически всички хора, дори да не си дават сметка за това, както и за обема такъв тип храна, която приемат, докато пушенето винаги е било свързвано с определени условия и културни нагласи.

Свръхпреработените (ултра-преработените) храни са тези, които включват съставки, повечето от които са изключително промишлени, обикновено създадени чрез поредица от промишлени техники и процеси. Такива са сладките, мазни или солени пакетирани закуски; сладкарските изделия, включително и бонбоните; маргарин и други пасти за мазане; подсладените зърнени закуски и плодовите кисели млека; всички предварително приготвени ястия от месо, сирене, паста и пица; пилешки и рибни хапки; колбасите и енергийни напитки; както и всички храни, които се приготвят бързо. Любимата ми дефиниция за свръхпреработена храна звучи така – ако в съставките има нещо, което нямате вкъщи като продукт, най-вероятно храната е UPF (ултрапреработена храна-ultra processed food).

Колумбия предприема мерки в посока на регулиране на този тип храни от три години, за да намали пропорцията от хора със затлъстяване и наднормено тегло. Какъв е проблема с това, че колумбийците качват килограми? Властите не само осъзнават, че това ще повлияе на качеството им на живот, но и на здравната система – затлъстяването е свързано с редица доказани хронични, неинфекциозни заболявания, които съсипват здравето и живота на отделния човек и на нацията като цяло. В страната – повече от половината възрастни колумбийци са с наднормено тегло или затлъстяване. Диетата на колумбийците силно прилича на българската – те включват големи количества сол, което е свързано с увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания. Средният колумбиец консумира 12 g сол на ден – най-високият процент в Латинска Америка и сред най-високите в света. Близо една трета от възрастните в страната имат високо кръвно налягане.

Президентът Густаво Петро използва платформата X (бивш Twitter), за да увери хората, че данъкът е, за да им помогне да изберат здравословни храни и да подобрят здравето на колумбийското население, а не просто да вземат пари от компаниите, които да се вливат незнайно къде в хазната.

Етикетите са в стил Волдемор, не приличат на жизнерадостните европейски етикети, които мъгляво показват степента на преработка и обозначават рисковите съставки – подсладители, сол и наситени мазнини/мазнини, които обичайно са съчетани с добавки като подобрители на вкуса и сгъстители, като е доказано, че честата им консумация увеличава риска от развиване на заболявания, свързани с начина на хранене.

Критиките към етикетите в Колумбия съществуват и някои от тях са основателни – те предупреждават за съставките, но не ориентират за количествата, което опростява темата до черно и бяло.

В България данните също показват високи нива на наднормено тегло и затлъстяване сред възрастни и деца, но държавни мерки към свръхпреработените храни засега не се задават. „Рискът от затлъстяване в България се изчислява като висок (8/10), според Световната федерация по затлъстяването. Композитният риск от затлъстяване в България е най-висок в Европа, равен е само на Турция. Този проблем засяга предимно по-възрастните хора. Докато процентът на хора с наднормено тегло във възрастовата група от 18 до 24 години е около 30% при мъжете и 10% при жените, във всяка следваща възрастова група този процент се увеличава.

Най-значително увеличение се наблюдава при хората над 65 години, като там процентът е 53% за мъжете и около 48% за жените. Тревожно е, че процентът на хора със затлъстяване (ИТМ > 30) при мъжете на възраст между 45 и 64 години е около 20%“. Данните и графиката са от главата, посветена на Затлъстяването в Доклада „(не?)победими пандемии“//(ПанЕвропа), написана от проф. д-р Милена Георгиева.

Бъдещето? Засега се пише на рецепти. Южна Америка се опитва да промени това.

Photo by Diego Gonzalez https://www.pexels.com/photo/fruit-seller-eating-ice-cream-13360140/

„Пийте повече… вода и в празничния период“ е кампания, която започва компанията Pernod Ricard България. Те са голям световни производители на вина и спиртни напитки (Absolut, Ballantines, Chivas, Jameson, Havana Club, Beefeater, Glenlivet, Pernod, Ricard и още много).

Идеята на кампанията е, че прекомерната консумация на алкохол има своята опасна, неприятна и очевидно нездравословна страна, и допълването на чашите с вода може да намали вредата от прекалените количества. Показаните кадри имат за цел повече да сплашат и погнусят.

Но колко повече вода да пиете, за да не се напиете?

Лесното правило за запомняне е на всяко питие (малко от 50 ml, чаша бира ог 330 ml, чаша вино) – по една чаша вода (250 ml).

Т.е. на една голяма водка/уиски, две чаши вода (бутилка от 0.5)

Още една причина, освен напиването, заради която пиенето на вода е препоръчително – когато пиете алкохол, тялото се дехидратира, т.е. изхвърляте течност, която иначе е важна за доброто функциониране на организма, без да влизаме в излишни подробности, които ще включват и бъбреците, и сърцето, и не само.

Чрез пиенето на вода, така както препоръчва и тази кампания, намалявате риска от махмурлук на следващия ден и помагате на незаменимия ви личен черен дроб да не се превърне в разпадаща се гнилоч в бъдеще.

И редовното ми предложение да се включите в Dry January, ако наистина мислите, че алкохола не е проблем за вас.  (на здраве е 😉

Още по темата
Кампанията е започнала през 2021 г. като дигитална под името “Drink More Water” за пазарите на компанията в Европа, Африка и Латинска Америка. Три години по-късно, тя вече обхваща над 400 млн. души онлайн и 9 млн. души чрез офлайн активности в 60 държави, от лято 23 са включени и 14 азиатски пазара

Полезен линк за абв-то на алкохола (на английски, канадски материал)

Снимка Nadi Lindsay: https://www.pexels.com/photo/clear-glasses-with-water-and-lemon-4880671/

Преди няколко години Мария Касимова-Моасе ми даде възможност да участвам в изданието на Капитал:Kids (2019) с материала И какво ще стане, ако детето не прави нищо?

Тези дни четох статия в The Guardian по темата, в която се разглежда подобна тема – простите играчки, в които детето сами създават, са основата на най-добрата (дълга, вдъхновяваща, поглъщаща, творческа, екипна) игра, докато електронните играчки имат тенденция да поставят рамките на играта и нейните възможности. Затова, когато избирате играчки – потърсетете кубчета, кукли или както пише един от авторите на изследването „След като децата играят с играчката веднъж или два пъти, те се интересуват повече от кутията, в която са били“.

Photo by cottonbro studio: https://www.pexels.com/photo/child-in-white-long-sleeve-top-and-dungaree-trousers-playing-with-lego-blocks-3661353/

Интермитентното хранене стана толкова популярно, че дори и телефонните приложения за него са безброй. Периодичното гладуване събира почитатели заради простата си и работеща формула – за някои то се превръща в ежедневие без проблем, като действително помага за контролиране на теглото. В много отношения то е добро – не демонизира хранителни групи (както често се случва при хранителни режими със спорен дългосрочен ефест), а се концентрира върху това човек да контролира кога се храни, а не толкова с какво. Въпреки че с „какво“ винаги е важно.

Има различни схеми – от часове гладуване всеки ден до дни на пост (фастинг), може да е избор да се храните веднъж дневно обилно или да имате биндж ден/два и строг режим другите дни от седмицата. Подкрепящи твърдения за интермитентото хранене е подобряването на метаболизма и че тялото само влиза в режим на изгаряне на излишните калории.

Подобно на всеки друг режим на ограничаване на храната и този носи риск за хората, които имат предиспозиция към хранително разстройства и тези, които са преминали през такова. Защо? При хранителните нарушения човек попада тогава, когато несъзнателно е подтискал част от своите възприятия, включително и това как се чувства тялото му – независимо дали гладен или преяждайки, фиксирайки се върху формата на тялото си. И ако за човек, който не е минал през такива размисли и поведения, интермитентното хранене може да стане навик, то при рисковите групи се получава нова рана между душата и тялото – отново на тялото не му се признава правото да „чувства“, да подава сигнали и да бъде подтискано – което отново резултира в нарушение на храненето.

Ограниченията, дори когато дават резултат върху тялото като експеримент, доста бързо може да се окажат нож с две остриета защото след бързото сваляне и ограничаване, след няколко месеца може да се получи бързо качване. Това, което в началото може да е начин да подобрите здравето си, може да се превърне в опасна черна писта, просто защото този тип хранене е екстремен. Действително, поддръжниците на този тип хранене задължително посочват липсата на достатъчно храна в древността, но въпреки че съм почитател на препратките към еволюцията, точно за това няма да се съглася, защото тогава този тип хранене не е бил въпрос на избор или култура, а на недоимък, на бедност или на трудности в намирането на храна, т.е. е бил повече изключение, не правило за хранене.

И една препратка към миналия век – тогава хората по-често бяха със здравословно тегло – деца и възрастни, а тези, които ядяха веднъж дневно, обикновено на вечеря, бяха сочени като лош пример.

Още по темата

Вижте тази статия в специализирано списание за диабет и ендокринология, една от частите в текста е точно по темата и цитира изследване сред над 2000 млади хора, от което е видно, че особено при жените, рискът от развитие на разстройство на храненето, дължащо се на периодично гладуване, е значителен, както и друго, което отново потвърждава, че фастинга може да доведе силно желание към определени храни. Само кратки периоди на интермитентно хранене имат наистина позитивни ефекти.

Photo by lil artsy: https://www.pexels.com/photo/woman-wearing-beige-crochet-sweater-and-round-white-analog-watch-closeup-photo-1374128/

Не изчезва тази “гениална” идея сред човечеството, че енергийните напитки биха могли да помогнат на отслабването, защото дават допълнителен стимул на енергия и това помага за свалянето на килограми.

Само че фактите говорят, че точно безалкохолните напитки, включително и енергийните, имат зла  роля в пандемиятаот затлъстяване, защото съдържат изненадващо висок брой калории на кен и тези калории идват от захарта или нейни заместители – но все пак – празни калории.

Но пиещите енергийни напитки ги искат заради кофеина, който мислят, че подтиска апетита и повишава метаболизма.

Действително – хората, които пият енергийни напитки свалят на тегло – но не това, което мислят. Тъй като кофеина/таурина е диуретик (извежда водата от тялото), „свалянето“ е от урина и вода, които бързо се възвръщат.

Вероятно някъде ще прочетете, че кофеина спомага на метаболизма – така е, но толкова леко, че количеството захар/подсладители, което приемате, неутрализира ефекта точно във варианта с енергийните напитки.

Кофеинът е всеобщ любимец – кафетата го доказват, но ако приемате много, той става токсичен. Енергийните напитки обикновено съдържат около 80 mg кофеин  (едно качествено кафе е с около 60 mg), но ако решите да контролирате глада/пристъпите на глад и пиете няколко, тогава може да имате някой от тези странични ефекти: сърцебиене (тахикардия); мускулни тикове, главоболие, допълнителна тревожност и раздразнителност.

Да обобщим: ефектът на енергийните напитки е че ще изведете вода, а ако карате само на енергийни напитки и сваляте от това и че не се храните, ще приемате опасно количество кофеин, което може да доведе до неприятни усещания в тялото, които да ви изплашат.

.

Photo by Breno Cardoso: https://www.pexels.com/photo/woman-with-energy-drink-sitting-on-ground-14448533/