Блог

Разяждащата вина, когато мислите, че сте заразили някого

В случая конкретно ще разглеждам вината за зараза с Covid-19, не страха от заразяване от други заболявания, които следва да бъдат тълкувани и изследвани отделно.

 

Страхът и самообвиненията, че неволно са били заразени близки хора са много тежки и са специфични за настоящето, в сърцето на пандемията. Някои от хората, които живеят с тази мисъл, дори не са болни, но само мисълта, че те могат да са причина обичните им да се заразят ги смразява повече от страха как ще прекарат те лично болестта – леко или тежко. Част от тези емоции може да произтичат от факта, че хората понякога отиват към самообвинения за ситуацията, в която всички нямаме контрол.

Дори когато човек не е знаел, че има Covid, но близък се е заразил – с по-висока вероятност от него, се наблюдава тревожност и чувство за вина, дори срам и безнадежност. Нека отбележим, че въпреки че често пъти е невъзможно да се проследи пътя на заразяването, това колкото и да е повтаряно от другите не не помага, когато си бил в контакт с възрастен близък или друг, макар и млад човек, при който боледуването не минава леко.

Чувството за вина често се базира на предположението, че вие сте заразили другия човек. Но това предположение може да е грешно. Когато сме обзети от вина е възможно да вярваме на неща, които не са истина и това да изкриви как приемаме реалността и това да доведе до негативни усещания. Covid-19 e силно заразен и причината за това е, че човек може да е болен и да няма симптоми, поради което потенциално всеки може да заразява, без да знае, че е болен.

И в случай, че сте заразил и сте от малкото хора, които са се срещали със заразения – тогава въпроса ми към вас би бил – знаехте ли, че сте болен/a тогава, когато се срещахте? Да оценяваме поведението си в миналото спрямо реалната информация, която сме имали, а не тази която имаме в момента, е от малкото начини начин, по който да не се самонаказваме за поведенията си.

 

По-важно от всякога е да се съсредоточите върху своето лично емоционално здраве.

 

Често пъти в такива случаи хора са склонни към свръхгенерализиране – т.е. да си повярвате, че сте немарлив/а само заради това, което сте е случило – или друг да ви обвини, че сте безотговорен, генерализирайки цялостното ви поведение (от раждането до сега).

  • Чувството за вина води до симптомите, свързани с тревожността, стреса и депресията, а именно: промени в съня и/ли безсъние;
  • промени в апетита – или липса на апетит, или стресово хранене (преяждане или липса на апетит);
  • липса на интерес към дейности, на които преди сте се радвали;
  • невъзможност за концентрация

Какви са начините за справяне с угризенията, че сте заразили близък – независимо дали семейство, приятел или колега?

Един от начините да се справите с вината е да споделите мислите си, да я извадите на открито – пред заразения или пред други близки. Това означава да споделите своето съжаление действително, не само на ум първо и второ – да сведете до минимум щетите, причинени от действията ви. Ако не можете да направите нещо, което да повлияе пряко на хората, които мислите, че сте заразили, помогнете на някой друг, който има нужда. Самонаказанието не помага на никого, включително на вас самите.

Крайната цел е да стигнете до прошката. Чрез нея можете да продължите напред – и тя не е за да се оправдаете, да се извините или забравите, а онзи етап, който дава възможност да продължите напред. Вината е естествена емоция и изпитването й е знак, че имате съвест. Но в момент като настоящия е възможно да се натоварвате с повече вина, отколкото е ваша. Затова и да наречете с други емоции вината (обич?) може да помогне, освобождавайки дигите на енергията на мисленето.

Тук идва промяната на начина, по който представяте историята. Историите, които си разказвате – и начинът, по който формулирате изреченията – имат голяма разлика в това как се чувствате. Сравнете:

„Виновен съм, че заразих, въпреки че направих всичко, което можех“

с

„Направих всичко, което можах но те се заразиха“.

Тази рамка, ако съдържа верни твърдения, може да намали вината ви само през промяна на разказа.

Проявете самосъстрадание. Как се случва това? Един работещ начин да практикувате самосъстрадание е да се запитате: „Какво бих казал на приятел, който преживяваше същото?“. Чуйте разликата с това, което бихте казали на друг и това, което казвате на себе си. Проявата на самосъстрадание към себе си, отказването от суровата самокритичност и да се научите да бъдете по-добри към себе си е един от многото ключове към по-добро психично здраве.

Говорете – с приятели, групи за самопомощ, специалист в областта на  психичното здраве. Говоренето, дори да изглежда безцелно или повтаряне на едно и също, реално ни помага да го осмислим случилото се и как да си възвърнем контрола върху емоциите си.

 

 

 

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

За хоризонтите в това странно време с Момичетата от града

През март и април имах такива моменти, в които се чудех дали нещата, които говоря или пиша, не остаряват след всяко развитие на действието.

В това интервю с Момичетата от града обаче обсъждаме кардинални теми и онова, което можем да направим в момента. За задачата ни през 2020, за теста, която годинат ни предостави… кой е очаквал?

 

Photo by Johannes Rapprich from Pexels

В „РазЛИЧНИТЕ истории“ на Ladyzone.bg – домашното насилие

В „РазЛИЧНИТЕ истории“ – 10 години от създаването на ladyzone.bg тази седмица темата е домашното насилие. Може да видите цялото предаване Тази неделя по bTV в този линк

Защо жертвите са тези, които прикриват насилието, може да прочетете и в статията в Ladyzone.bg.

Страхът поражда патологично поведение, което впоследствие ще послужи за оправдание на агресията. Жертвата реагира обикновено бурно и объркано. Каквото и да предприеме, каквото и да направи, всичко се обръща срещу нея. Целта на преследвача е да я изкара от релси, да я разстрои напълно и да я принуди да направи грешен ход.

 

 

 

 

 

 

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

Как да имаме мотивация в тези времена (ноември ’20), втора вълна на ковид

Чуйте разговора с Пролет Велкова в Кой говори? по Дарик Радио, в който разглеждаме онези 7 начина, по които да стимулираме себе си в състояние на пандемична умора – за красивото и не само, може да чуете в линка

 

 

 

 

.

Photo by cottonbro from Pexels

Телевизионни психотерапевти (Никол Кидман влиза в роля)

Новият мини-сериал на HBO Отмяната (The Undoing) с Никол Кидман започва със светско-тихия й живот като психотерапевт в Манхатън. Нейната строга, студена красота и стилният й кабинет дават сериозна заявка за превръщането й в новия любим психотерапевт „по телевизията“, но за съжаление сериалът е криминално-психологически, а не психологически.

Уви – Никол Кидман би била интересна за наблюдение – поне колкото Габриел Бърн в In Treatment (Психотерапия) (отново по HBO). Първите сезони на Психотерапия бяха много силни, а има епизоди, които понякога се пускат и на студенти за обсъждания. Аз така и не се научих да гледам този сериал за удоволствие – във всеки момент имах чувството, че трябва да следя процеса на срещата и затова, когато Отмяната продължи в криминалната линия си отдъхнах – може би защото не съм криминален следовател.

Отмяната хем е претрупан с всички любими клишета – Манхатън, богаташи със стари пари, частни училища, приятелки с вечно изправени коси, Доналд Съдърланд с дълбокия си глас и Хю Грант като партньор с очи на ирлански сетер, хванат да краде, хем мини-сериала хлъзва опитния зрител да си повярва какво ще се случи, за да установи на завоя, че гледката е друга  – не очакваната. Сложете го в списъка си за гледане.

Отмяната е по HBO и HBO Go през октомври, в линка може да видите трейлъра към сериала.

 

Няколко телевизионни психотерапевти, без да съм изчерпателна:

Габриел Бърн, както споделих, е добър „колега“ в In Treatment, но супервизорката му Даян Уиист, също заслужава внимание.

Отново HBO – Семейство Сопрано и д-р Мелфи (откъс от сесия)

Наоми Уотс в Gypsy. Гледах първия епизод и не продължих, не успя да ме убеди.

И за десерт – сесията на Кевин Костнър с дъщеря му Моли (Джесика Частейн) в Принцесата на покера (Molly’s Game, 2017)

Самостоятелността на всяка цена е отговор на травма

Невъзможността да получиш подкрепа от другите е отговор на травма.

Думите „Нямам нужда от никого, просто ще го направя сама“ е тактика за оцеляване. То ви трябва, за да предпазите нежното си сърце от злоупотреба, пренебрежение, предателство и разочарование от онези, които не биха могли да бъдат до вас – от родителя, който отсъства по избор или поради обстоятелствата, че работи на три работни места, за да се грижи за вас;  от партньорите, които предлагат сексуална близост, но не предлагат безопасно убежище, което да пази сърцето ви; от приятелствата, които са ви взимали повече, отколкото давали; от всички ситуации, когато някой ви е казал „ще съм до теб“, а след това ви е изоставил.

От лъжите. Предателствата.

По пътя сте разбрали, че просто не можете да се доверявате на хората или че бихте могли да се доверите на хората, но само до определен момент.

Ултранезависимостта е проблем на доверието.

Научили сте, че ако не се поставяте в ситуация, в която разчитате на някого, няма да ви се наложи да се разочаровате?

Може дори да сте били умишлено научени на тази стратегия за защита от поколения от наранени жени, живели преди вас.

Ултранезависимостта еначинът, по който хората се предпазват от разбиването на сърцето.

Така че, вие не вярвате на никого и не си вярвате, че може да преценявате хората.

Да се ​​доверявате е да се надявате, да се доверяваш е уязвимост.

„Никога повече“, сте се зарекли някога.

Но без значение как го наричате и дали го демонстрирате гордо, за да изглежда, че това независимостта ви е онова, което винаги сте искали, всъщност това е вашето ранено, белязано, разбито сърце зад защитна тухлена стена.

Непробиваема стена. Никой удар не може да те нарани. Но любовта не влиза.

Крепостите и броните са за тези, които вярват, че са в битка.

Това е реакция на травма.

Но травмата, която е споделенена, е травма, която може да бъде излекувана.

Имате право да бъдете подкрепени.

Имате право на истинско партньорство.

Достойни сте за любов.

Вие сте достойни да пазите сърцето си.

Достойни сте да бъдете обожавани.

Вие сте достойни да бъдете ценени.

Достойни сте някой да каже: „Почини си“ и да ви остави да си отдъхнете.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте.

Не е нужно да печелите.

Не е нужно да се доказвате.

Не е нужно да се пазарите.

Не е нужно да се молите.

Достойни сте.

Просто, защото сте.

Автор: Jamila White, Psychic & Life Coach

Photo by picjumbo.com from Pexels

Социалните медии – с удоволствие и мярка (и без депресия, моля!)

Наскоро публикувах материал за препоръките за хранене при деца и тийнеджъри с цел намаляване на риска от наднормено тегло и затлъстяване.

Говорейки с родители по тази тема, фразата „невъзможно“, беше употребена най-вече за времето, което се препоръчва за прекарване пред таблетите и телефоните.

Половин час?!  Само половин час детето да е онлайн?!

Иначе оптимистични родители просто не си представяха как биха могли да вземат телефона от детето си без прилагане на груба сила, водно оръдие и други методи, които са по-характерни за жандармерията, отколкото за средностатистическо семейство в категорията „добро“.

Лошата новина: това е лоша новина.

Родителите потъваме и се проваляме в битката за мозъците на децата си и постепенно им даваме наркотик, който самите ние употребяваме, нещо като алкохола преди Сухия режим или цигарите през 50те. Социалните медии и смарт устройствата са едно от най-интересните и променящи открития на последните 30 години, но за съжаление са и едно от най-опасните, защото дизайна им води до пристрастяване, а светлината от тях стимулира повече от колкото ни е нужно. На първо място (както се казва и в документалния филм по Netflix The Social Dilemma) проблемът е, че те ни „закачат“ за едно от първичните ни, животоспасяващи действия – присъствието в група – то е именно онова, заради което сме оцелели като вид – племето, семейството, рода…

И когато сме закачени да принадлежим, когато определим своето племе, постепенно започваме да влизаме в заблуди…

Една от най-големите разлики в живота на настоящите тийнейджъри, в сравнение с предишните поколения, е, че те прекарват много по-малко време в лични, офлайн отношения с връстниците си и повече време са заедно онлайн, главно чрез социалните медии. Проблемът? Проучванията са установили категорично депресията и времето, прекарано във Facebook от юноши, са пряко свързани. По-важното е, че симптомите на голяма депресия са открити сред онези, които прекарват по-голямата част от времето си в онлайн дейности. Друго проучване оценява половите различия в асоциациите между употребата на социални медии и психичното здраве и се установява, че жените са по-пристрастени към социалните медии в сравнение с мъжете…

Дори да знаете, че снимките на почти всички са манипулирани (по-голямата час от телефоните имат не само филтри, но и начини за удължаване на лице, филтър за тен и т.н.), което води до огромна несигурност за външния вид. Допреди десетина години малцина можеха да си позволят професионален ретуш на снимките и просто се снимаха отдалеч, докато сега всяко момиче може с достатъчно време и обикновен телефон да намери точната поза и ъгъл да изглежда добре по “новите стандарти”. И момчетата не са пожалени. Само Алиша Кийс продължава да протестира, показвайки се по кожа, без фон дьо тен, но май няма кой да я забележи.

Изобщо какво правят „другите“ стана достъпна и в конвертируема валута – вече не само звездите, но и непознатите стават звезди на деня – но и кой уважаващ себе си инфлуенсър или обикновен човек би сложил снимка, на която личи, че днес е ужасно тъп ден, в който хич не му се става от леглото; чувства се като банкнота от 2 лв (вече изтеглени от обръщение и превърнати в монети, износени и смачкани). И така в края на деня повечето от нас са видели толкова красиви, усмихнати лица, стегнати и енергични тела, че нищо друго не остава на мнозина, освен да си мислят, че са пълен провал и затова поне една усмихната снимка (кой да знае, че е от немайкъде) се пуска, с филтър и т.н. Има изключения, разбира се – някои  перманентно кисели публични фигури.

И така отиваме към невидимия с просто, невъоръжено око

Проблем 1

Когато хората не се гледат очи в очи с други хора, това води до нарастване на психичните проблеми и това води до тревожност и депресия. Има данни за това. В последните 10 години има само едно изследване (от 2012та), което не прави връзка между ползването на социалните медии и депресията – и то е сериозно атакувано за използваните в него инструменти.

Проблем 2

Ако човек твърде много се занимава с външния си вид, пропуска факта, че от него не зависи въртенето на Земята и си отглежда нездравословен нарцисизъм, от който се развалят отношенията му с другите хора. Когато повечето време се използва за създаване на образ на живота онлайн, това буквално краде от времето, в което човек реално прави нещо (дори да е например гледане на филм) или просто да мисли. Доброто старо мислене, мечтаене и планиране, са в някаква степен загубени сякаш за мнозина в преследването на следващото нещо, което трябва да се направи, следващата снимка, която трябва да се направи, по калъпа на инфлуенсърите, а именно мисленето е онова, което помага на човек да израстне като личност, сам за себе си, без това да може да се види в снимка, но се усеща в ежедневието като самочувствие и по-добра самооценка.

Проблем 3

Сравняването с живота на околните е нездравословно занимание (дори самоубийствено).  Едно проучване разглежда механизма на сравнение при постовете на други хора и установава, че човек си прави всеки път оценка дали е по-добре или по-зле от тях. Оказва се, че и двата вида сравнения карат хората да се чувстват по-зле, което е изненадващо, тъй като в реалния живот само сравненията нагоре (усещането, че друг човек го има по-добре от вас) кара хората да се чувстват зле. Но в света на социалните мрежи изглежда, че всякакъв вид сравнение е свързан със симптомите на депресия. Цикълът изглежда така – колкото повече гледаме социалните мрежи, толкова по-често се сравняваме с другите и тъй като каквото и да видим, това не ни прави щастливи от една страна, а от друга – самите медии ни пристрастяват да скролваме и скролваме, ние не можем да се откачим от собствената си депресия, която се развива там. Естествено, производителите на оръжие не може да бъдат обвинявани в убийство. Но и друго е важно – не носете оръжие, ако сте в лошо настроение (т.е. не стойте твърде много или изобщо, ако ви е зле) или просто не стойте със заредени муниции (не следете хора толкова, колкото медии).

Проблем 4

Самочувствието е важен фактор за психичното здраве и ако то е ниско, това води до сриването на качеството на живот. Ако човек забележи, че непрекъснатото сравнение с другите, което е неминуемо при разглеждане на визуални социални медии като инстаграм и фейсбук, тогава е редно да мине на диета… към тях или поне към тези постове, които са токсични за него.

От друга страна социалните медии са много полезни, за научаване на новини и т.н., затова ограничаването на една част и поддържането на тази, която помага за по-добър живот е може би, златната среда. Хората с високо ниво на самочувствие са по-малко склонни към това негативно въздействие на използването на социалните медии, а жените, които използват социалните медии по-често са склонни да имат по-високи нива на недоволство от тялото си, след престой в тях. В крайна сметка използването на социални медии може да окаже значително влияние върху появата на хранителни разстройства (Best, Manktelow, & Taylor, 2014; Woods, & Scott, 2016).

Проблем 5

Нарушена концентрация – друго нещо, нарушено от социалните медии, е процесът на изпълнение на домашните и други задачи, които изискват концентрация. Това само по себе си води до по-високи нива на стрес, прекъсване на процеса и от своя страна задачите отнемат повече време, което пък намалява свободното време, включително и за физическа активност.

Проблем 6

Недостиг на сън – някои от начините, по които използването на социалните медии влияят на настроението са косвени. Например, един от най-честите фактори, допринасящи за депресията при тийнейджърите, е липсата на достатъчно сън, което може да бъде причинено или изострено от социалните медии. Изследванията показват, че 60% от юношите гледат телефоните си през последния час преди сън, а светлина от електронните екрани вреди на качеството на съня. Пък и „само 5 мин да видя едно нещо“ се превръщат в час – по-точно час минус от нужния сън за добра почивка, което води до трудно фокусиране.

И какво тогава?

Проучване на Университета в Пенсилвания от 2018 г. установява, че намаляването на използването на социални медии до 30 минути на ден води до значително намаляване на нивата на тревожност, депресия, усещането за самота и проблеми със съня.

Ако забележите у себе си или близък симптоми на необяснима тревожност или депресия, освен всичко останало, което се случва през 2020, наблюдавайте дали не сте в (зло)употреба на социални медии и се опитайте да ги ограничите. Приложенията за премерване (понякога и вградени в телефоните) ще ви ориентират – за сведение – над 6 часа е недопустимо много. И тук начините за намаляване на стреса стават необичайно елементарни – приучаване телефона да бъде изключван за по-дълги периоди от време – мобилният интернет и телефона изцяло; махне на ненужните нотификации; въвеждане на лично правило проверката „какво става по света и у нас“ да бъде на поне 15 или 30 минути, още по-добре и на по-дълго; правило изобщо да не си гледате телефона, когато се срещате с някого на живо.

Защото какво имаме друго, освен настоящето, и ако то изтича с всеки безсмислен скрол, който води до негативни усещания, дали не е по-добре да вземем живота си, гиричките или книгите в ръце. Просто за разнообразие.

Още по темата

Има ли зависимост от социалните медии, материал на Forbes

Статия на The Guardian за влиянието върху детското психично здраве и още една, в същия вестник, за мнението на британските психиатри

Photo by Julia M Cameron from Pexels

Под светлините на болката и славата

Този пост е провокиран от книгата на Клаудия Клауб „Анди Уорхол имаше Синдрома на Плюшкин“ (*синдром на Плюшкин, силогомания или патологично събирателство се характеризира с трупане на вещи, без нищо да се изхвърля) и е адаптация на основното описано в нея. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от някой от тези личности и/или разпознава части от себе си в тях като алтернативен начин да погледне поведението си отстрани.

 

Тяхната известност ги прави уязвими. Уязвими, защото поведението им буди повече от обичайния интерес. Книгата на Клаудия Клауб обаче е написана с емпатия и още от началото тя поставя въпроса за етичността на историческата психиатрична „диагностика“, като съм съгласна с нея, че стига да е направено с разбиране и професионализъм, тези материали могат да спомогнат за разбирането и махането на стигмата от психичните болести, както и разбирането на някои исторически събития през медицинското им обяснение (тук като местен пример ще дам предполагаемият инфаркт на цар Калоян, довел до оттеглянето на българските войски от обсадата на Солун).

Медицинският университет в Мериленд ежегодно има конференции, посветени на известни личности и техните болести (нека го наречем изследователски интерес, не клюкарстване), но именно там може да бъде говорено за някои прояви, будели неразбиране в съвременниците им, като в поведението на Моцарт (дължащо се на биполярно разстройство, синдром на Аспергер и синдром на Туре), най-вероятно. Синдромът на Туре е нещо, за което днес Били Айлиш споделя и сама. Има данни, че музикантите и психичните болести вървят заедно, като в неврологични изследвания се вижда това на мозъчно ниво (увеличено сиво вещество в зоната на Брока например).

Мисля, че принцеса Даяна е направила повече от всяка друга публична личност за разпознаването и терапията на булимията. В интервюто й за предаването на BBC1 Панорама през ноември 1995та тя за пръв път споделя за състоянието си и връзката с депресията и отношенията в партньорството. Но булимията е с нея от дете – нейните родители се разделят и не само тя, но й сестра й Сара страда от хранително разстройство. „Важен е фактът, че в някакъв период от живота си и Сара, и Даяна са страдали от болести, свързани с поемането на храна —
съответно анорексия и булимия. Тези болести са в основата на плетеницата от сложни взаимоотношения между майка и дъщеря, между хранене и тревоги и, казано на жаргон, на „зле действащ” семеен живот. Както смята Даяна: „Родителите ни бяха заети да оправят живота си. Помня как майка ми плачеше, а татко никога не говореше с нас за това. Никога не ни се позволяваше да задаваме въпроси. Твърде много бавачки. Всичко беше толкова несигурно.”, разказва тя пред Андрю Мортън в книгата „Даяна, нейната истинска история“. Клаудия Клауб справедливо отбелязва в своето изследване „Няма доказателства, че едно отрицателно преживяване води до хранително разстройство, но премеждията в началото на живота могат да увеличат уязвимостта на детето.“

Може би най-добрата книга, която съм чела за Мерилин Монро е тази – Поверително и лично от Мишел Морган (моята изчезна нанякъде, така че ако някой познат или приятел си спомня, че съм му я дала, моля да ми я върне). Нейната сложна съдба включва изоставяне в детска възраст, семейна предиспозиция към психични болести и труден живот. Красотата й заслепявала и таланта й, в голяма степен според мен е подценен, заради външното. Може би и заради това, често пъти тя се чувствала празна отвътре. Невъзможността й да поддържа стабилни отношения с хората е друга проява на липсата на константна родителска грижа. Това довело до дълбока травма и в писмата си тя споделя „Често се чувствам самотна и искам да умра“. Нейните симптоми, промяната на настроения и импулсивност се свързват от експертите с граничното личностово разстройство. „Никой не е могъл да я разбере. Монро беше образец на противоречие. Тя обичала деца и отчаяно искала да бъде майка, но се смята, че е направила няколко аборта. Тя била въплъщение на живота, красотата и чувствеността, и въпреки това се саморазрушавала
и имала самоубийствени мисли. Съществуват големи различия в начина, по който тя се възприема и как са я приемали другите. Била ли тя манипулатор, злоупотребящ с привилегиите си на звезда? Или е била използвана от алчената холивудската индустрия, експлоатираща я за пари? Добра актриса, или жена, наета само заради външния си вид? Шматка или проницателна? Жертва на сексуални стереотипи или изпревалила времето си феминистка? Зависи от кого питате. Ясно е, че Монро страдала от трудно психическо страдание. Нейните симптоми включвали чувство на празнота, разделяне или объркване в идентичността й, изключителна емоционална изменчивост, нестабилни отношения и импулсивност, която довела до пристрастяване и вероятно самоубийство – всичко това са характеристики, описани в учебниците като гранично личностово разстройство. „Гранично“ в този контекст не означава „маргинално“ или почти. Думата датира от фройдистката епоха, когато нюйоркският психоаналитици го използват за обозначаване на пациенти, чиито симптоми се крият на границата между два лагера на психологическото: невроза (депресия и тревожност) и психоза (шизофрения и налудно разстройство). Установено е, че граничните пациенти са много унили понякога, ключов симптом на депресия. Като хората с шизофрения, те често имали нереалистични идеи и са склонни да бъдат параноични. Те показват и черти на асоциалност със своетоимпулсивно поведение и нежеланието им да си сътрудничат. „Малко от това и малко онова, но нямат център “, казва д-р Джон Гундерсън, а професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище. Те не попаднат в никоя друга диагностична категория.“ И до днес граничното разстройство на личността е слабо разбрано от обществеността и дори от специалисти по психично здраве, които често го бъркатс депресия и биполярно разстройство. За пациенти чувствата на разочарование, гняв и празнота ги карат да консумират, докато търсят облекчение, често напразно. Мерилин
Монро прекарана краткия си живот в търсене на лечение, но не е имала шанс да го намери“, пише Клауб.

Чарлз Дарвин, великият учен е страдал от социална тревожност и панически атаки. Хроничната му тревожност била за всичко – работа, здраве, състоянието на децата му и така, цял живот. Гениалният руски писател Фьодор Достоевски бил хазартнозависим през целия си живот. Албърт Айнщайн от дете проявявал особености, които днес биха били повод да бъде диагностициран в аутистичния спектър. Хауърд Хюз е от фигурите, които се появяват във всяка документална проза, свързана със средата на 20ти век – милионер-предприемач със замах и продуцент, неговият живот е белязан от обсесивно-компулсивно разстройство, а разпадането му като личност е тема на Авиаторът – филм на Мартин Скорсезе, в ролята на Хюз е Леонардо Ди Каприо. Днес може да си мечтаем да колекционираме Анди Уорхол, но и Анди Уорхол бил неуморим колекционер – събирал всичко, буквално всичко – кутии с празни шишета от лекарства, брошури за супермаркени и купувал „като луд“.

 

Още по темата

Реч на принцеса Даяна за хранителните разстройства

Транскрипт на интервюто на принцеса Даяна от 1995

 

 

Снимка: Pixabay

Тревожност + алкохол + жени (може и в обратния ред)

Алкохолът е част от културата на човечеството от хилядолетия. Когато говорим за алкохол изниква сянката на алкохолизма, на отричането, на „не приличам на това“. В този пост искам да обърна внимание на онзи деликатен момент, в който той се използва за туширане на тревожността, но вместо това става счупена патерица – не помага за решаването й, но пък води здравословни рискове не толкова заради количествата, колкото заради честотата на употребата му.

А в момента броят на жени, които го използват, расте навсякъде по света, т.е. това не е проблем на отделна държава, а е повече свързан с времената и пола.

Докато общото мнение се лашка между „пияна жена, весела къща“ и „няма нищо по-лошо от гледката на пияна жена“ се случва нещо по-тихо и сякаш незабележимо – няколко поколения жени използват алкохола за… валериан, глог и мента, без да знаят скритата му цена, която ще „платят“ след години.

Алкохолът е психоактивно вещество.

Звучи много сериозно или като начало на филм на Netfix като UnWell, но може да го преглътнете, ще напиша така:

Чашата вино,

бутилката бира,

или любимия коктейл

въздействат на централната нервна система.

Алкохолът в тях измененя състоянието и води до удоволствие.

Точно промяната в състоянието е онова, заради което тревожността и алкохола се движат заедно, като две приятелки по време на намаленията в мол.

Понякога дори човек не усеща, че е тревожен, а казва че просто „нещо не е както трябва“ и алкохола, но нека да го наречем просто чашата вино, независимо дали на масата в бар, вкъщи докато готви или докато си на телефона, скролвайки безцелно, човек започва да се чувства малко по-добре, точно защото „алкохолът е психоактивно вещество“, при това напълно легално и лесно достъпно.

Изобщо хората, които се чувстват стресирани, са склонни да пият повече от хората, които са по-слабо стресирани. Това е така, защото – факт – алкохолът може да помогне за справянето с такива ситуации в краткосрочен план. Но с течение на времето тази стратегия може да предизвика обратен ефект – особено ако се използва, за да прикрие или се избяга от тревожността или при други трудни чувства. Всъщност изследванията показват, че този метод влошава емоционалното състояние и един от най-големите проблеми е, че никога не се стига до справяне с основните проблеми – тревожността, се връща с отварянето на очите на следващия ден.

Тревожността и алкохола

Според проучвания 6% от мъжете и 13% от жените изпитват някаква форма на тревожност в рамките на произволно посочен 6-месечен период.

Около 20 процента от хората със социално тревожно разстройство страдат и от алкохолна зависимост.

Жените са два пъти по-склонни от мъжете да имат паническо разстройство. Като цяло жените и мъжете показват силни разлики в начина, по който реагират на стрес и в сравнение с мъжете, жените отчитат по-високи нива на стрес, а омъжените жени отчитат по-голям стрес от самотните жени.

Стресът при жените расте с напредване на възрастта, като това се дължи вероятно на по-голямата заетост със семейни задължения.

Жените изпитват също така по-високи нива на безсъние, причинено от стрес, а алкохолът в определени дози спомага на заспиването.

Едно проучване, публикувано в Archives of General Psychiatry, установява, че хората с потвърдени от здравни специалисти тревожни разстройства, които съобщават за самолечение в началото на периода на изследване, са 2 до 5 пъти по-склонни да развият проблем с употребата на вещества в рамките на 3 години в сравнение с тези, които не са се самолекували. Някои изследователи предполагат, че може да има генетична връзка, която влияе на нивото на тревожност и консумация на алкохол на човек. Тези биологични теории предполагат, че определен мозъчен механизъм е отговорен за тревожните симптоми и поведението при пиене.

 

Приема се, че връзката между тревожност и злоупотреба с алкохол е многостранна и се състои от променливи, които си взаимодействат помежду си. Едно от най-разпространените обяснения на връзката между тревожните разстройства и зависимости е т.нар. „моделът на споделена отговорност“. Според този модел, хората, които развиват тревожно разстройство, са изложени на повишен риск от развитие на разстройство на употребата на вещества, като обратното също може да се случи . Факторите, които взаимодействат за създаване на тази уязвимост, включват генетични и епигенетични (от околната среда), така че по-голяма вероятност имат различни взаимодействащи фактори предизвикват различни съпътстващи разстройства.

Т.е. имаме алкохола, който е напълно законно психоактивно вещество и кара хората да се чувстват по-добре, заради което се използва при хубави събития и като асоциации, напълно естествено, той идва да разведри обстановката, когато тя не-е-толкова-ок. Малко данни: има събрани наблюдения, че увеличаването на консумацията на алкохол расте нагоре след катастрофи и природни бедствия. През март световните компании за алкохол и техните дистрибутори отчетоха повишения от типа на 50% увеличение на продажбите на алкохол за една седмица през март на коронавируса в сравнение със същия месец, но миналата години. Още едно сравнение – в държави, в които се пропагандира „сух“, т.е. без алкохол, спрямо януари 2020, през март 2020 имаше до 300% увеличение на продажбите на дребно или т.нар. „ковид ефект“.

 

Как работи „хапчето-чаша вино“

Алкохолът забавя централната нервна система като отпуска мускулите и се отделят химикали в мозъка, които блокират тревожността. Въпреки че първоначално алкохолът помага на отпускането, след пиене, човек може да се почувства още по-разтревожен. Проблемът е, че колкото повече се пие, толкова повече алкохол навлиза и в другите части на мозъка. Например, при хронично и прекомерно пиене може да започнете да се чувствате още по-тревожни или немотивирани и депресирани. Или може да станете гневни и неконтролируеми, за което впоследствие да съжалявате (като да кажете нещо напълно обмислено с години, но крайно неподходящо).

С течение на времето честото пиене може да доведе до там, че дори ежедневния стрес да трябва да се „полее“  и така на човек да му е по-трудно да се справи, оставяйки по-податлив на тревожност и депресия, водейки до порочен цикъл – за да може да се завърши деня трябва се минава през алкохол.

 Накратко, редовното доверие на алкохола за облекчаване на тревожността е хлъзгав наклон. В много от случаите започва да пречи на съня ви – първоначално се заспива бързо от него (т.нар. седативен ефект), но с преработката му, успокоителните ефекти изчезват – дори да не се събудите, това може да намали качеството на сън, а лошия нощен сън води до спадане на тонуса и настроението, понякога и (още)тревожност. Оттам започва порочен цикъл на усещане както на умора, така и надолу. На следващия ден базовата тревожност и новополучената се превръщат в „една чаша, моля“.

Знам, знам. Плоскостта е наклонена, но може да не се усеща и дори никога да не стане 90 градусова. Може би на 5, може би на 10 или 30. Спрямо личните особености такова „пиене“ може да продължи със своето натрупване години и дори да е напълно приемливо и сякаш да не води до някакви здравословни или психични проблеми. Но ще се обърна към тези факти, които по-рядко се знаят.

 

Нежната група

Една особена група, към която не се гледа толкова често са жените – има жени, които използват алкохол за облекчаване на стреса. Това се подкрепя и поддържа от масовата култура, в която чашите на масите между приятелки или жена с вино е толкова срещана и белег на определен стил на живот и навсякъде, буквално навсякъде. Вече има прогнози, че жените може би догонват мъжете по отношение на консумацията им на алкохол, като в по-подробни изследвания (например в Австралия) се оказва, че жените 50+ са единствената подгрупа с нарастващи проценти на употреба на алкохол. През 2016 г. данните показват за първи път, жените в тази възраст са по-склонни да пият рискови количества, отколкото по-младите жени. Наскоро дори Аланис Морисет, икона в музиката на 90те, записа песен със заглавието „Причините, заради които пия“ – …причините, поради които казвам на всички, че съм добре, въпреки че не съм… (линк към песента тук)

Каква е драмата?

  • Алкохолът въздейства върху имунната система, увеличавайки риска от заболявания и инфекции.
  • Алкохолът влияе на настроението, например на тревожността
  • Води до затлъстяване (калориите не са за пренебрегване)
  • Рисковете, свързани с чернодробни заболявания и сърдечно-съдови увреждания са потвърдени и високи
  • Алкохолът се свързва с някои специфични видове рак

За да намалите риска от здравни проблеми, в повечето страни препоръките са:

  • мъжете и жените се съветват да не пият редовно повече от 14 единици седмично
  • да не употребявате алкохол повече от 3 последователни дни, ако пиете до 14 единици седмично

Ако ви се струва, че е трудно или невъзможно… прочетете текста отначало.

14 единици?!

Да, математиката влиза в употреба не само за контролни и класни в училище, но и за такива полезни сметки. Повече за начина на изчисляване на единиците алкохол може да прочетете в линка, но съм подготвила две инфографики – едната за седмичните граници, другата е за алкохолните единици в трите най-често срещани типове напитки (увеличават се с клик върху тях).

 

 

 

 

Как да разберете дали пиете твърде много

Според диетичните насоки умерената консумация на алкохол се определя като до една напитка на ден за жени и до две напитки на ден за мъже. Нездравословната употреба на алкохол може да варира от злоупотреба с алкохол до зависимост. Така че, трябва погледнете както цифрите, така и навиците. Зависимоста е много пъти „способност да контролирам желанието си“, не само количествен показател и повечето хора не пият ужасно много в “тежко пиене”, но имат зависимост. Тук може да се даде линк за ползата от едната чаша италианско вино или значението на ракийката за българската култура, но надявам се, разбирате, пиша за друго – а именно за момента, в който чашата е задължителна, и често има втора или повече. Ако не може да намалите, ако имате усещане, че не може да мине без чаша, тогава, независимо от количеството, е подходящо да се запитате каква е причината.

Ето някои въпроса, чиито отговори може да са ви полезни, за отговор на въпроса – имам ли повече от обичайното използване на алкохол в ежедневието

Използвате ли пиенето, за да забравите или заглушите гласа на проблемите си?

Използвате ли го, за да спрете да изпитвате силни или негативни емоции?

Можете ли да се забавлявате без алкохол в кръвта?

Притеснявате ли се какво биха си помислили тези около вас, ако кажете, че не искате да пиете (днес)?

 

Меринжей на градусите

Не се запасявайте с алкохол. Колкото повече имате в къщата, толкова по-голяма е вероятността да пиете.

Следете пиенето си, водете дневник, ако искате да изчислите колко приемате, защото понякога е „невидимо“ голямо количеството – то просто си се случва спрямо средата и изградените навици. И след като видите какво е количеството, тогава се опитайте да го намалите, а ако не успеете, тогава потърсете помощ, понякога и приятел(ка) с която да го правите може да помогне

Избягвайте кофеина. Пиенето на твърде много кофеин може да ви направи по-тревожни от нормалното. Това е така, защото кофеинът може да наруши съня ви и също така да ускори сърдечната дейност.

Измислете други начини да се справяте с тревожността си. Има по-здравословни стратегии за справяне като упражнение за дишане и намаляване на стреса; гореща вана или душ, слушане на музика или други начини за релакс.

Лекувайте тревожността си. Ако тревожност ви кара да пиете, то ако нея я няма, няма да пиете.

 

 

 

Още по темата

 

 

Калкулатор на алкохолните единици (на английски)

 

Приложение за телефона (на английски) 

 

Преди няколко години имаше кампания във Франция „Къде е Луиз“. Повече за нея в AdWeek и тук,  или изгледайте видеото. Накратко – това е вайръл кампания за несъществуващо момиче, което става постепенно много популярно в инстарграм и едва след като изчезва, последователите осъзнават, че на всеки неин пост тя е с чаша алкохол в ръка. Още в линковете.

 

 

 

 

 

 

 

……………..

Психологически последици от съкращаване на служителите

В съвременния свят за компаниите, инвестирали в намирането на служителите, грижата към тях на работното място, продължава и тогава, когато по икономически причини се налага да се разделят с тях.

Този процес може да е много болезнен и за двете страни, но отлагането му, както и неправилния подход може да има висока емоционална страна за всички, както и да разруши доверието в идентичността на компанията.

Това води създаването в съвременната корпоративна култура на услугата outplacement. Тя е хуманна и практична, като цели запазване на employer branding, но още повече – смекчаване на удара за служителите и практическа подготовка за ReStart на кариерите им.

Какви са психологическите последици от съкращаването на служителите? Целият текст може да прочетете тук

 

 

 

 

Снимка Pixabay

 

 

 

 

=

Книга за смъртта (РЕВЮ)

„Това не е тема за деца“, притеснено казва моя близка, когато й казвам каква е доставката, която чакам.

Отскоро „Книга за смъртта“ на шведската авторка Пернила Сталфелт в каталога на издателство Точица и тези 28 страници попълват една огромна липса – тази на помощ на възрастните да говорят за смъртта с децата, без самите те да използват за опорни точки собствените си детски страхове.

Смело начинание е издаването на книгата на български, но надявам се повече хора да посегнат към нея, когато се чудят какво да кажат по темата на своите деца. Лично аз не си представям как я купувам и ей така си я четем за лека нощ, но определено, когато темата е на дневен ред за дете и родител не успява да намери думите да говори по нея – ще спести неудобството и тревожността на възрастния.

Около петгодишна възраст повечето деца започват да разсъждават двете големи теми на живота, ах тези малки философи! – секса и смъртта. Но ако днес има достатъчно, което да ви послужи и прочетете дори онлайн, както и много добри книги (включително и издадените още през 80те на български на Мари-Клод Моншо Истината за бебетата и Бебе на нулева възраст), то по втората тема мълчанието е оглушително  и вместо за щъркели се говори за звездички, дори на деца в училищна възраст.

Темата за смъртта често влиза през директни въпроси кой кога и как ще умре, които детето задава, например „Мамо, кога ще умреш“, „Аз кога ще умра“ и т.н. и индиректно през страхове, фобии, безсъние и сънища или в желанието винаги да останат малки (това е свързано с вярването им, че малките не умират). Тези, които не искат да говорят по темата, са възрастните, от желание да щадят съзнанието му и тяхната тревожност се отразява на детето като то решава да не ги безпокои по въпроса, заключвайки тревожността в себе си, но най-вече без да е получило успокоението на това да може да сподели мислите си. „Има убедителни доказателства, че децата откриват смъртта на ранна възраст, схващат, че животът в крайна сметка ще бъде унищожен, прилагат това познание към себе си в резултат на откритието изпитват силна тревожност. Основна задача на развитието е да се справят с тази тревожност и детето го прави по два основни начина: като променя вътрешния си субективен опит. Детето отрича неизбежността ни постоянството на смъртта. То създава мит за безсмъртието – или благодарно поглъща митовете, предложени от по-възрастните. Детето отрича и собствената си безпомощност пред присъствието на смъртта, като променя вътрешната реалност“, пише Ървин Ялом по тази тема.

Темата може да бъде провокирана и от смърт в семейството, на близък или дори на домашно животно или умрял червей в детската дори. Когато не говорим за нещо, оставаме във вакума на въображението си и това може да е галактическа самота, когато си дете.

В този момент „Книга за смъртта“ може да изиграе своята роля в демистифицирането на смъртта. В едно от малкото си интервюта авторката казва: „Мисля, че е забавно да пишем за важни неща, но по прост начин. Децата казват такива невероятни неща и рисуват толкова красиви рисунки и обичам да се изненадвам от детските перспективи и начини на мислене. Затова искам да работя с деца и да правя книги за деца. Животът става забавен и вълнуващ по този начин“. Пернила Сталфелт подхожда в темата директно, което само може да спечели едно дете: „Един ден си имаш дядо. На другия може повече да не го видиш. Тогава ти става страшно празно и тъжно“.

Такава остава книгата, откровена, до края – как точно протича погребение, какво се случва след смъртта според различните религии…и на много от възрастните може да им призлее от чувството за хумор и липса на почтителност, но ми се струва, че точно тази щипка типичен детски хумор я прави добра, защото  шегите на 5 плюс рядко са достойни за светски разговор и английския кралски двор, а тази специфика е уловена от авторката. Малко за нея – родена е през 1962 г. През 1997 г. тя получава най-важната шведска награда за илюстратори, наградата Елза Бесков, за първата си детска книга. „Книга за смъртта“ е била номинирана през 2001 г. за наградата на немската литература за младежи. Работи в Музея за модерно изкуство в Стокхолм.

Настоящи насоки за превенция на затлъстяването по време на детството и при подрастващите (КРАТКА ВЕРСИЯ)

Това е съкратената версия на препоръките за хранене, физическа активност и консумация на медии (включително и социални), взети от статията Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence  и по-точно таблици 2  и 3 Дългата версия също е публикувана в блога ми.

За много родители тези препоръки ще се сторят невъзможни, не само в частта консумация на медии. Разбирам го, и аз съм родител и ми е трудно да жонглирам от една страна с това, което знам – и от друга, това, което се поднася на децата от средата. Без обществено движение по темата всеки един поотделно ще му е трудно за постигне много. Вярвам обаче, че колкото повече хора знаят какви са съвременните препоръки, защо са такива, толкова повече капки ще капят, докато не прелеят и някой ден се само ние като отделни хора, но ще се стигне до промяна на средата, защото нейното значение не може да бъде подценявано. Все пак допреди някакви си 20 години хората масово шофираха без колан, а днес е по-скоро изключение… А тук става дума за нещо много по-сериозно – здравето на всички. Здравето има лично измерение – дали ти си здрав, дали са здрави близките ти. Здравето има обаче и по-голямо измерение – колкото сме по-здрави като общество, толкова по-малко пари ще вадим от джоба си (от тези, невидимимите, данъците и налозите) и ще има по-голям шанс всеки от нас да има по-качествен живот. Хората сме социални – гледаме се един друг и заради това е колкото лесно, толкова и трудно да поддържаме добри навици – а когато изборът на вредна храна и липсата на много места за спорт (ето Витоша, която гледа над 1,5 милиона човека е практически в лошо състояние спрямо потенциала за приеме хора), а въпреки откритите фитнеси в някои места, има още много което да се направи за онова, което преди време се наричаше „масов спорт“. Но не само той – политики в областта на храненето на децата на местата, където те прекарват голяма част от детството си – и по-специално училищата, в които достъпа до вредни напитки – а подчертавам напитки, защото именно те в голяма част от случаите прецакват режимите за хранене и дават излишни калории, които не могат да бъдат изразходвани и се превръщат в наднормено тегло. 

Социалната изолация и онлайн обучението също имаха своя лош ефект върху всички нас и тепърва ще видим какво се случва с тихата пандемия, каквото е затлъстяването. Ефектът от него ще видим след години – и той ще е тежък. Това предизвиква все повече страни да обявят „война“ с него. Великобритания има известни крачки, които още са в сферата на говоренето и споровете, но е ясен пътя, особено след като се оказа, че затлъстяването има значение за заразяваването с ковид; Германия работи по въпроса като част от политиката за намаляване на диабет (тип 2), който е влияе много от начина на хранене, теглото и физическите упражнения (в края на текста повече информация); а понякога и компаниите сами предприемат мерки в полза на обществото. Напълняването не е предопределено генетично, а човек, ако е в обезогенна (водеща до напълняване) среда, той качва килограми, което впоследствие влияе пряко на здравето и качеството на живот.

Защо точно при малките деца това е важно? От една страна навикът е „втора природа“, но на първо място – ранното затлъстяване води до трудното му преодоляване в по-късна възраст и затова, отчитайки и семейните предиспозиция, в момента е важно децата да се научат да се хранят така че да имат не най-слабото, не най-красивото, а най-здравото тяло, което гените им са предопределили да имат.

 

КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • До 1-годишна възраст детето трябва да започне да се храни, седнало, заедно със семейството си
  • Да му се дава възможност да опитва нови здравословни храни
  • Да се създаде добра среда за хранене (напр. положителна атмосфера, без външноразсейване: напр. TV, телефон)
  • Разнообразна диета с много напитки (вода или неподсладени напитки (тук се имат предвид сокчета, дори натурални, дори само за вкус), както и такива без захар.
  • Растителни храни (зеленчуци, плодове, картофи, пълнозърнести храни и продукти)
  • Ограчаване на животинските продукти до препоръчаните от педиатрите (мляко и млечни продукти, риба, яйца)
  • Много ограничена добавена захар и сладкиши
  • Внимателно наблюдение на съдържанието на захар в храни и напитките

Физическа активност и спорт

  • За деца 3–5 години: поне 60 мин. структурирана физическа активност ежедневно
  • По-малки от 3 години: От 60 мин. до няколко часа неструктурирано физическа дейност; ограничете неактивността до по-малко от 60 минути (т.е. да не се гледа тв или друго занимание повече от този период без движение), извън съня
  • Училищна възраст: минимум 60 минути от умерена до интензивна физическа активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Подрастващи: минимум 90 минути от умерено до интензивно физическо активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Придобиване на основни двигателни умения като основа за бъдещи физически умения, сръчност и активност

Медии (тв, телефони и таблети)

С всеки допълнителен час консумация на телевизия разпространението на затлъстяването при децата се увеличава с 2% [30].

  • Без телевизори в детските стаи
  • Ограничаване достъпа на медии и спрямо възраст
  • За деца до 3 години: 0 минути
  • За деца  3–6 години: 30 минути максимум

УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • Разнообразна, балансирана диета:
  • Вода или подсладени напитки без захар
  • Разнообразни растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни) продукти, картофи)
  • Много ограничени захар и сладкиши, съобразени с възрастта размери на порциите
  • Ограничаване или премахване на подсладени напитки
  • Без дребни неща за хранене между храненията
  • Създаване на здравословна, балансирана програма за училищно хранене

Физическа активност и спорт

  • Дневна физическа активност от поне 90 минути (възможно и в периоди от 15 минути за издръжливост и интервални тренировки)
  • Минимум 12 000 стъпки на ден
  • Ограничаване на заседналата активност до максимум 2 часа на ден

Консумация на медии

  • Ограничаване на потреблението на медии, както и заседналото свободно време според възрастта:
  • За деца 7-11 години: максимум 60 минути; над тази възраст 120 максимум

 

 

 

Още по темата

Цялата статия в блога, превод на Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence.

Килограми не се свалят с обиди (за родителите, на които им идва да кажат нещо гадно)

Здравен профил на България 2017 на Европейската комисия

Германският парламент припозна затлъстяването като хронично заболяване през месец юли 2020. Това се случва в в контекста на новата цялостна национална стратегия за диабета. В официалното изявление затлъстяването се признава като една от първопричините за диабет и се отправя призив за признаване на затлъстяването като заболяване.  Из речта на Александър Краус (християн-демократическата партия), депутат. „Диабетът не идва като изневиделица, а има своята история. Може да е генетично предразположение, но често е причинено от липса на физически упражнения, нездравословно хранене и произтичащото от това затлъстяване. Всеки четвърти германец е с наднормено тегло, т.е. много наднормено тегло. Нашето предложение се занимава с темата за затлъстяването… Диабетът е заболяване, което правилно е в центъра на вниманието днес. Важно е обаче също така да погледнем корена на диабета, който е скрит и не се виждат в почвата, а именно затлъстяването. Затлъстяването е коренът, от който расте диабетът. Това е като плевела: ако просто откъснете листата от глухарчето, това няма да има много полза.

… Не е достатъчно пациентът да отиде при лекаря и той да им каже да се храни по-малко и да спортуват малко повече. Това не е достатъчна терапия. Липсва интердисциплинарно, професионално амбулаторно лечение. Липсват програми за обучение на пациенти. Но също така липсва разбиране за засегнатите и информация за болестта. За съжаление, единственото нещо, което засегнатите изпитват в изобилие, са подигравки и подигравки…“

 

 

 

Снимка Janko Ferlic from Pexels

 

Настоящи насоки за превенция на затлъстяването по време на детството и при подрастващите (ДЪЛГА ВЕРСИЯ)

Това е статия  е публикувана в Obesity Facts (Obes Facts 2018;11:263–276); DOI: 10.1159/000486512; Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence; Преводът е с съкращения, които не пречат на целостта на изложението. Автори: Susann Weihrauch-Blüher; Kartin Kromeyer-Hauschild; Christine Graf; Kurt Widhalm; Ulrike Korsten-Reck; Birgit Jödicke; Jana Markert; Manfred James Müller; Anja Moss; Martin Wabitsch; Susanna Wiegand This article is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License (CC BY-NC-ND) (http://www.karger.com/Services/OpenAccessLicense).

 

Въведение

Затлъстяването при деца и юноши

Наднорменото тегло и затлъстяването в детството и при подрастващите напоследък се превърна в глобален здравен проблем [1, 2]. Въпреки че при настоящата тенденция се наблюдава стагнация при затлъстяването при по-малките деца в предучилищна възраст [3] – за подрастващите разпространението очевидно тендецията е все още към растеж на състоянието [4]. Честотата на кардиометаболичните съпътстващи заболявания [5–9] е значително по-висока при затлъстелите тийнейджъри, а изглежда, че специален рисков фактор е затлъстяването в областта на корема [10]. За съжаление, ограниченият успех на консервативните терапии [11, 12] се отразява в достигането на загуба на тегло, която е определена като 0,05–0,42 ИТМ (стандартна оценка на отклонение от индекса на телесната маса) за 12–24 месеца. Коефициентът на успех ясно корелира с възрастта: по-малките деца имат по-добри резултати [11, 13]

Типове и цели на превенцията

Интервенциите в промоцията на здравето и превенцията целят да се избегнат заболяванията и да се поддържа здравето на общността. Класификацията на СЗО (Световната здравна организация) прави разлика между обща, избирателна и целенасочена интервенция. Програмите за превенция могат да бъдат класифицирани като ориентирани към поведението (индивидуално базирана интервенция) или базирани на общността/околната среда. При втората се прилагат на релевантни за здравето решения; факторите на околната среда, като жилищните квартали, могат да повлияят положително не само на теглото на състоянието, но и на поведението, свързано със здравето [14, 15]. Настоящите подходи за превенция се съсредоточават главно върху поведенчески интервенции, докато настоящите пропуски в превенцията на затлъстяването се състоят главно в областта на интервенционно-базирани интервенции. Досега само с няколко прецизни интервенции са изследвани ефектите и влиянията на (социалната) среда върху дългосрочното развитие на теглото [16].

[Тук авторите дискутират програми, насочени към общественото здраве, които ще опиша с накратко. България е по един от докладите на СЗО на първо място по смъртност, като това се дължи на няколко фактора – ниска продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни; отрицателен прираст на населението. Много думи и малко действия в областта на превенцията на обществено значимите заболявания виждам аз като гражданин и професионалист, а повечето от тях, изброени и в тази статия биха имали значение за всички, а също така в дългосрочен план ще има намаляване на тежестта върху здравната система. Такива са:

  • осъзнаване от обществото, че затлъстяването е заболяване;
  • създаване на здравословна среда (например в училищата);
  • образоване през медиите;
  • подобряване на възможностите за физическа активност в училищата и публичните пространства;
  • политическо внимание върху здравните теми (икономически мерки и такива в областта на земеделието);
  • премахване на рекламите на вредни храни по време на детските предавания и по каналите за деца;
  • ранна идентификация на хора в риск през педиатрите и общо практикуващите лекари;
  • чести прегледи и фамилно-базирани програми;
  • промотиране на движението в училище през уроци и други програми с цел увеличаване на физическата активност;
  • предоставяне на уреди и места в училищна среда (площадки, здравословна храна в училище).]

 

Поведенческа превенция

Съобразена спрямо възрастта и базирана на доказани от изследвания данни

Програмите за профилактика за деца имат по-положителен ефект върху ИТМ (индекса за телесна маса), ако децата са по-малки: най-добрите резултати са при деца на възраст от 6 до 12 години. Този извод се прави при мета-анализ на 37 контролирани (рандомизирани и не-рандомизирани) проучвания (27 946 участници) с минимална продължителност на интервенцията от 12 седмици [13].

 

Бебета и деца в предучилищна възраст

Общи препоръки

Мерките за превенция трябва да бъдат насочени към родителите (семейството) и/или полагащите грижи в детските градини и детските градини. Целенасоченото предаване на знания на родители и обгрижващите децата заедно с оптимизирането на хранителното поведение и физическата активност показва най-добър ефект върху теглото на децата в тази възрастова група [17]. Мерките за превенция, които засилват развитието на индивидуалните компетенции за подбор на здравословна храна и повишена физическа активност, са най-полезни за кърмачета и деца в предучилищна възраст. Родителите и обгрижващите, трябва да служат за положителни модели за подражание [18]. В рамките на детска градина, детска градина или дневен център мерките, съчетаващи физическата активност и оптимизирането на предложенията за хранене, както и насърчаването или моделирането на добри хранителни навици, се оказват най-полезни [18]. Опита на здравословен начин на живот в ранна детска възраст се нарежда като ключов фактор за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването. Тези фактори за начина на живот включват също разнообразна и балансирана диета, редовна физическа активност, предотвратяване на заседнало поведение (т.е. по време свръхупотреба на медии) и родителско въздържане от тютюнопушене (особено по време на бременност) [19]. Осигуряването на достатъчно време за сън и релакс също има голямо значение за развитието на теглото на децата. Освен това рекламите на храни, специално насочени към децата в предучилищна възраст, има незначително отрицателно влияние. Когато е възможно, премахването (не само) на телевизионни реклами трябва да бъде ограничено или напълно избягвано [19]. Представените тук резултати са обобщени в препоръки за действия за насърчаване на здравословния растеж и развитие на бебета и деца в предучилищна възраст. Те се основават на експертен консенсус, за който са допринесли множество научни общества (немско общество за затлъстяване (DAG), работна група за детско затлъстяване (AGA), немско общество за хранене (DGE), изследователски институт за детско хранене (FKE) и други). [19].

Хранене

Кърменето играе централна роля за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването при новородени и кърмачета. Отрицателна корелация между кърменето и проявата на нарушен глюкозен толеранс в по-късна възраст (чак в юношеска възраст) е добре установена [20–23]. Все още обаче не е ясно дали състоянието на теглото на кърмещата майка оказва влияние върху риска на детето да стане затлъстяло или да развие метаболитни рискови фактори [21, 22]. Изследване за поведението при кърменето на жени с нормално тегло, за разлика от затлъстелите, показват че затлъстелите майки кърмят по-рядко и за по-кратки периоди от майките с нормално тегло [25]. Възможните дългосрочни ефекти върху теглото на децата им обаче остават неясни. Научните общества препоръчват изключително кърмене през първите 4-6 месеца [19]. От 1-годишна възраст децата могат и трябва да консумират храненията си на семейната трапеза. Хранителните препоръки за кърмачето и предучилищното дете включват разнообразна диета с обилни напитки (вода и неподсладени/без захар напитки), достатъчно растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, картофи), ограничени храни на животни произход (мляко, млечни продукти, месо, риба, яйца) и ниска консумация на захар и сладкиши (таблица 2) [19]. Особено децата от предучилищна възраст трябва да консумират само храни и напитки с ниско съдържание на захар: в няколко проучвания е доказана връзката между допълнителния прием на захар – предимно в безалкохолни напитки – с развитието на наднормено тегло и затлъстяване [25–27]. След предучилищната възраст съществува тясна и пряка зависимост между развитието на затлъстяване и размера на храненията и консумацията на нездравословни закуски между храненията. Осигуряването на здравословни хранителни навици изисква въвеждането на нови и здравословни храни точно толкова, колкото осигуряването на самото снабдяване с храна [19].

 

Препоръки за превенция на затлъстяването и наднорменото тегло при кърмачета и деца в предучилищна възраст

Хранене

  • До 1-годишна възраст детето трябва да започне да се храни, седнало, заедно със семейството си
  • Да му се дава възможност да опитва нови здравословни храни
  • Да се създаде добра среда за хранене (напр. положителна атмосфера, без външноразсейване: напр. TV, телефон)
  • Разнообразна диета с много напитки (вода или неподсладени напитки (тук се имат предвид сокчета, дори натурални, дори само за вкус), както и такива без захар.
  • Растителни храни (зеленчуци, плодове, картофи, пълнозърнести храни и продукти)
  • Ограчаване на животинските продукти до препоръчаните от педиатрите (мляко и млечни продукти, риба, яйца)
  • Много ограничена добавена захар и сладкиши
  • Внимателно наблюдение на съдържанието на захар в храни и напитките

 

Физическа активност и спорт

  • За деца 3–5 години: поне 60 мин. структурирана физическа активност ежедневно
  • По-малки от 3 години: От 60 мин. до няколко часа неструктурирано физическа дейност; ограничете неактивността до по-малко от 60 минути (т.е. да не се гледа тв или друго занимание повече от този период без движение), извън съня
  • Училищна възраст: минимум 60 минути от умерена до интензивна физическа активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Подрастващи: минимум 90 минути от умерено до интензивно физическо активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Придобиване на основни двигателни умения като основа за бъдещи физически умения, сръчност и активност

Медии (тв, телефони и таблети)

С всеки допълнителен час консумация на телевизия разпространението на затлъстяването при децата се увеличава с 2% [30].

  • Без телевизори в детските стаи
  • Ограничаване достъпа на медии и спрямо възраст
  • За деца до 3 години: 0 минути
  • За деца  3–6 години: 30 минути максимум

 

Ранна училищна възраст

Общи препоръки

Програмите за профилактика, базирани в училище, предлагат успешни подходи за превенция на затлъстяването, поради редовния контакт между деца и учители. Докато изключителните хранителни интервенции или програми, насочени единствено към физическата активност, показват само незначителни ефекти в училищната среда по отношение на дългосрочен резултат, комбинацията от двете демонстрира ясен ефект върху състоянието на теглото [33]. Програмите, базирани в училище, предлагани за повече от 1 година, имат най-благоприятен ефект върху теглото и състоянието, свързани със затлъстяването. Следните стратегии са доказани като най-благоприятни за училищната интервенция за превенция на затлъстяването: – интервенции в училища, включващи здравословно хранително поведение, физическа активност и самовъзприятие, както и участие на родителите [33–35] – увеличаване на броя на часове за физическо възпитание в училищата и развитие на обширни двигателни умения, започващи от предучилищна възраст [13] – Подобряване на качеството на предложенията за хранене в училище [13] – Намаляване на консумацията на захарни напитки чрез предлагане на чешми за пиене [27] ,

 

Хранене

Хранителните препоръки за деца в училищна възраст съдържат разнообразна диета, както беше разгледано по-рано в раздела за бебета и деца в предучилищна възраст. Няколко изследвания допълнително показват тясна връзка между увеличения прием на безалкохолни напитки, храна с висока енергийна плътност и / или консумация на бърза храна от една страна и развитието на наднормено тегло / затлъстяване от друга [25–27]. Затова консумацията на захарни напитки трябва да се избягва или поне силно да се ограничава и за деца в училищна възраст. За да се увеличи консумацията на вода в началните училища, проучването „trinkfit“ комбинира мярка за превенция, ориентирана към поведение (учебни единици) и мярка за превенция, ориентирана към околната среда (чешмички за пиене). Само 1 година след прилагането рискът от наднормено тегло в интервенционната група е значително по-нисък, отколкото в контролната група [27]. През 2014 г. DGE (Deutsche Gesellschaft für Ernährung; Германско общество за хранене) състави стандарти за качество за профилактика на състоянието в училищата по отношение на балансирано предлагане на кетъринг, което насърчава здравословното хранене (www.schuleplusessen.de/service/medien. Html # c246 ).

 

Физическа активност

Дейности и спорт

За децата в училищна възраст бяха представени няколко препоръки за физическа активност от международни експертни дружества и здравни организации (Световна здравна организация (СЗО), Европейска асоциация за изследване на затлъстяването (EASO), Националният институт за здраве и клинични постижения (NICE)). Те предлагат, въз основа на настоящите международни данни, минимум 60 минути на ден от умерена до интензивна физическа активност или поне 10 000 стъпки на ден [36]. Препоръките за Германия, базирани на националния експертен консенсус, дори надхвърлят това: децата в училищна възраст в Германия трябва да упражняват поне 90 минути на ден (например няколко 15 минути периоди на непрекъсната дейност) или минимум 12 000 стъпки). Освен това трябва да се насърчават ежедневните процедури, като активен метод за достигане до училище (например ходене или колоездене) [32].

 

Консумация на медии

Експертният консенсус за консумация на медии предполага препоръка, адаптирана към възрастта за Германия: До 11-годишна възраст потреблението на медии трябва да бъде ограничено до 60 минути на ден. След 12-годишна възраст не трябва да се надвишават 120 минути / ден [32]

 

Хранене

  • Разнообразна, балансирана диета:
  • Вода или подсладени напитки без захар
  • Разнообразни растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни) продукти, картофи)
  • Много ограничени захар и сладкиши, съобразени с възрастта размери на порциите
  • Ограничаване или премахване на подсладени напитки
  • Без дребни неща за хранене между храненията
  • Създаване на здравословна, балансирана програма за училищно хранене

 

Физическа активност и спорт

  • Дневна физическа активност от поне 90 минути (възможно и в периоди от 15 минути за издръжливост и интервални тренировки)
  • Минимум 12 000 стъпки на ден
  • Ограничаване на заседналата активност до максимум 2 часа на ден

 

Консумация на медии

  • Ограничаване на потреблението на медии, както и заседналото свободно време според възрастта:
  • За деца 7-11 години: максимум 60 минути

 

Подрастващи

Целите на интервенцията за подрастващите са също засилване на физическата активност, оптимизиране на хранителните навици и намаляване на консумацията на медии. По-специално, приемът на подсладени напитки представлява огромен рисков фактор за развитие на затлъстяване в тази възрастова група: Проучването на Дортмундската хранителна и антропометрична надлъжно проектирана (DONALD) изследва връзката между консумацията на безалкохолни напитки и състоянието на теглото за период от 5 години при немските младежи. Повишената консумация на подсладени напитки (безалкохолни напитки и сокове) предизвика значително увеличение на ИТМ-SDS. Този ефект бил дори по-ясно видим при момичетата, отколкото при момчетата [37]. Германският експертен консенсус за юноши над 12 години препоръчва 90 мин./ден физическа активност и максимум 120 мин./ден прекарано време пред екраните [32]. Проучванията на мерките за превенция в тази възрастова група показват положителни ефекти по отношение на теглото и други маркери за затлъстяване като обиколката на талията, за интервенции, съдържащи трансфер на знания, заедно с интердисциплинарен подход. Директният трансфер на знания на подрастващите (вместо чрез родители или учители, както се препоръчва за по-младите възрастови групи) изглежда обещаващ подход, поради нарастващата самостоятелност на подрастващите по отношение на начина на живот и поставяне на цели. Вътрешната мотивация на подрастващите също има голямо значение, много повече, отколкото в по-младите възрастови групи, където мотивацията е до голяма степен външна и се движи от родители и учители [38].

 

Заключение

Тъй като стратегиите за превенция на наднорменото тегло и затлъстяването в детска и юношеска възраст са недостатъчни в повечето страни досега и поне частично недостатъчни, преосмислянето и преразглеждането на наличните насоки и препоръки е задължително. Спешно са необходими преференциални подходи, основани на общността/околната среда, както е посочено по-горе. Те обаче не могат сами да противодействат на епидемията от затлъстяване в сложната ни обезогенна среда. Прилагането на изброените по-горе мерки изисква здравословни пространства за живот, напр. близки детски площадки и паркове за деца и юноши, свободно достъпни фонтани за пиене в детски центрове и училища, обвързващи стандарти за качество на предложения за хранене в детски градини и училища и други мерки за превенция, насочена към околната среда. Заключенията на метаанализите правят тези решения на образователната и здравната политика и последващите произтичащи от тях дейности абсолютно жизненоважни. В превенцията на затлъстяването политиците, които вземат решения, трябва да участват, за да създадат и финансират цялостни, взаимосвързани системи за подкрепа за превенция на затлъстяването, базирана на поведението и общността / околната среда.

 

Референции

1 Han J, Lawlor D, Kimm S: Childhood obesity. Lancet 2010; 375: 1737–1748.
2 World Health Organization: Obesity and Overweight. 2017. http://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/
detail/obesity-and-overweight. (last accessed June 12, 2018).
3 Olds T, Maher C, Zumin S, et al: Evidence that the prevalence of childhood overweight is plateauing: data from
nine countries. Int J Pediatr Obes 2011; 6: 342–360.
4 Blüher S, Meigen C, Gausche R, et al: Age-specific stabilization in obesity prevalence in German children: A
cross-sectional study from 1999 to 2008. Int J Pediatr Obes 2011; 6 e199–206.
5 Holl R, Hoffmeister U, Thamm M, et al: Does obesity lead to a specific lipid disorder? Analysis from the German/
Austrian/Swiss APV registry. Int J Pediatr Obes 2011; 6: 53–58.
6 Patel D, Srinivasan S, Xu J, et al: Persistent elevation of liver function enzymes within the reference range is
associated with increased cardiovascular risk in young adults: the Bogalusa Heart Study. Metabolism 2007;
56: 792–798
7 Pervanidou P, Akalestos A, Bastaki D, et al: Increased circulating high-sensitivity Troponin T concentrations
in children and adolescents with obesity and the metabolic syndrome: a marker for early cardiac damage?
Metabolism 2013; 62: 527–531.
8 Wiegand S, Keller K, Röbl M, et al: Obese boys at increased risk for nonalcoholic liver disease: evaluation of
16,390 overweight or obese children and adolescents. Int J Obes (Lond) 2010; 34: 1468–1474.
9 Zimmet P, Alberti G, Kaufman F, et al: The metabolic syndrome in children and adolescents. Lancet 2007; 369:
2059–2061.
10 Blüher S, Molz E, Wiegand S, et al: Body mass index, waist circumference, and waist-to-height ratio as predictors
of cardiometabolic risk in childhood obesity depending on pubertal development. J Clin Endocrin Metab 2013;
98: 3384–3393.
11 Mühlig Y, Wabitsch M, Moss A, et al: Weight loss in children and adolescents. Dtsch Arztebl Int 2014; 111:
818–824.
12 Oude Luttikhuis H, Baur L, Jansen H, et al: Interventions for treating obesity in children. Cochrane Database
Syst Rev 2009; 1:CD001872.
13 Waters E, de Silva-Sanigorski A, Hall B, et al: Interventions for preventing obesity in children. Cochrane
Database Syst Rev 2011; 12:CD001871.
14 Lange D, Wahrendorf M, Siegrist J, et al: Associations between neighbourhood characteristics, body mass
index and health-related behaviours of adolescents in the Kiel Obesity Prevention Study: a multilevel analysis.
Eur J Clin Nutr 2011; 65: 711–719.
15 Ludwig J, Sanbonmatsu L, Gennetian L, et al: Neighborhoods, obesity, and diabetes-a randomized social experiment.
N Engl J Med 2011; 365: 1509–1519.
16 Plachta-Danielzik S, Kehden B, Landsberg B, et al: Attributable risks for childhood overweight: evidence for
limited effectiveness of prevention. Pediatrics 2012; 130:e865–871.
17 Klein D, De Toia D, Weber S, et al: Effects of a low threshold health promotion intervention on the BMI in preschool
children under consideration of parental participation. J Clin Nutr Metab 2010; 5:e125–e131.
18 Summerbell C, Moore J, Vögele C, et al: Evidence-based recommendations for the development of obesity
prevention programs targeted at preschool children. Obes Rev 2012; 13: 129–132
19 Koletzko B, Armbruster M, Bauer C, et al: Nutrition and physical activity in children from 1–3 years old. Recommendations
by the network ‘Healthy Start – Young Family Network’ (in German). Monatsschr Kinderheilkd
2013; 13: 1–16.
20 Arenz S, Ruckerl R, Koletzko B, et al: Breast-feeding and childhood obesity – a systematic review. Int J Obes
Relat Metab Disord 2004; 28: 1247–1256.
21 Evelein A, Geerts C, Visseren F, et al: The association between breastfeeding and the cardiovascular system in
early childhood. Am J Clin Nutr 2011; 93: 712–718.
22 Robinson S, Marriott L, Crozier S, et al; Southampton Women’s Survey Study Group: Variations in infant
feeding practice are associated with body composition in childhood: a prospective cohort study. J Clin Endocrinol
Metab 2009; 94: 2799–2805.
23 Wu T, Chen P: Health consequences of nutrition in childhood and early infancy. Pediatr Neonatol 2009; 50:
135–142:
24 Marchi J, Berg M, Dencker A, et al: Risks associated with obesity in pregnancy, for the mother and baby: a
systematic review of reviews. Obes Rev 2015; 16):621–638.
25 Fiorito L, Marini M, Francis L, et al: Beverage intake of girls at age 5 y predicts adiposity and weight status in
childhood and adolescence. Am J Clin Nutr 2009; 90: 935–942.
26 Kavey R: How sweet it is: sugar-sweetened beverage consumption, obesity, and cardiovascular risk in
childhood. J Am Diet Assoc 2010; 110: 1456–1460.
27 Muckelbauer R, Libuda L, Clausen K, et al: A simple dietary intervention in the school setting decreased incidence
of overweight in children. Obes Facts 2009; 2: 282–285.
28 Skouteris H, Aquila D, Baur L, et al: Physical activity guidelines for preschoolers: a call for research to inform
public health policy. Med J Austr 2012; 196: 174–177.
29 Tremblay M, Leblanc A, Carson V, et al: Canadian physical activity guidelines for the early years (aged 0–4
years). ApplPhysiol Nutr Metab 2012; 37: 345–369.
30 Dietz WJ, Gortmaker S: Do we fatten our children at the television set? Obesity and television viewing in
children and adolescents. Pediatrics 1985; 75: 807–812.
31 Wahi G, Parkin P, Beyene J, et al: Effectiveness of interventions aimed at reducing screen time in children: a
systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Arch Pediatr Adolesc Med 2011; 165:
979–986.
32 Graf C, Beneke R, Bloch W, et al: Recommendations for promoting physical activity for children and adolescents
in Germany. A consensus statement. Obes Facts 2014; 7: 178–190.
33 Hoelscher D, Kirk S, Ritchie L, et al: Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: interventions for the
prevention and treatment of pediatric overweight and obesity. J Acad Nutr Diet 2013; 113: 1375–1394.
34 Sobol-Goldberg S, Rabinowitz J, Gross R: School-based obesity prevention programs: a meta-analysis of
randomized controlled trials. Obesity (Silver Spring) 2013; 21: 2422–2428.
35 Muller MJ, Danielzik S, Pust S: School- and family-based interventions to prevent overweight in children. Proc
Nutr Soc 2005; 64: 249–254.
36 Tudor-Locke C, Craig C, Beets M: How many steps/day are enough? for children and adolescents. Int J Behav
Nutr Phys Act 2011; 8: 78.
37 Libuda L, Alexy U, Sichert-Hellert W, et al: Pattern of beverage consumption and long-term association with
body-weight status in German adolescents – results from the DONALD study. Br J Nutr 2008; 99: 1370–1379.
38 Haynos A, O’Donohue W: Universal childhood and adolescent obesity prevention programs: review and
critical analysis. Clin Psychol Rev 2012; 32: 383–399.
39 Zhou Y, Emerson J, Levine R, et al: Childhood obesity prevention interventions in childcare settings: systematic
review of randomized and nonrandomized controlled trials. Am J Health Promot 2013; 28:e92–103.
40 Hesketh K, Campbell K: Interventions to prevent obesity in 0–5 year olds: an updated systematic review of the
literature. Obesity (Silver Spring) 2010; 18: 27–35.
41 Logan S, Robinson L, Wilson A, et al: Getting the fundamentals of movement: a meta-analysis of the effectiveness
of motor skill interventions in children. Child Care Health Dev 2 2012; 38: 305–315.
42 Harris K, Kuramoto L, Schulzer M, et al: Effect of school-based physical activity interventions on body mass
index in children: a meta-analysis. CMAJ 2009; 180: 719–726.
43 Silveira J, Taddei J, Guerra P, et al: The effect of participation in school-based nutrition education interventions
on body mass index: a meta-analysis of randomized controlled community trials. Prev Med 2013; 56: 237–243.
44 Lavelle H, Mackay D, Pell J: Systematic review and meta-analysis of school-based interventions to reduce body
mass index. J Public Health (Oxf) 2012; 34: 360–369-
45 Simon C, Shweitzer B, Oujaa M, et al: Successful overweight prevention in adolescents by increasing physical
activity: a 4-year randomized controlled intervention. Int J Obes 2008; 32: 1489–1498.
46 Singh A, Chin A, Paw M, et al: Dutch obesity intervention in teenagers: Effectiveness of a school-based program
on body composition and behavior. Arch Pediatr Adolesc Med 2009; 163: 309–317.
47 Gortmaker S, Peterson K, Wiecha J, et al: Reducing obesity via a school-based interdisciplinary intervention
among youth: Planet Health. Arch Pediatr Adolesc Med 1999; 153: 409–418.
48 Swinburn B, Egger G, Raza F: Dissecting obesogenic environments: the development and application of a
framework for identifying and prioritizing environmental interventions for obesity. Prev Med 1999; 29: 563–
570.
19 Koletzko B, Armbruster M, Bauer C, et al: Nutrition and physical activity in children from 1–3 years old. Recommendations
by the network ‘Healthy Start – Young Family Network’ (in German). Monatsschr Kinderheilkd
2013; 13: 1–16.
20 Arenz S, Ruckerl R, Koletzko B, et al: Breast-feeding and childhood obesity – a systematic review. Int J Obes
Relat Metab Disord 2004; 28: 1247–1256.
21 Evelein A, Geerts C, Visseren F, et al: The association between breastfeeding and the cardiovascular system in
early childhood. Am J Clin Nutr 2011; 93: 712–718.
22 Robinson S, Marriott L, Crozier S, et al; Southampton Women’s Survey Study Group: Variations in infant
feeding practice are associated with body composition in childhood: a prospective cohort study. J Clin Endocrinol
Metab 2009; 94: 2799–2805.
23 Wu T, Chen P: Health consequences of nutrition in childhood and early infancy. Pediatr Neonatol 2009; 50:
135–142:
24 Marchi J, Berg M, Dencker A, et al: Risks associated with obesity in pregnancy, for the mother and baby: a
systematic review of reviews. Obes Rev 2015; 16):621–638.
25 Fiorito L, Marini M, Francis L, et al: Beverage intake of girls at age 5 y predicts adiposity and weight status in
childhood and adolescence. Am J Clin Nutr 2009; 90: 935–942.
26 Kavey R: How sweet it is: sugar-sweetened beverage consumption, obesity, and cardiovascular risk in
childhood. J Am Diet Assoc 2010; 110: 1456–1460.
27 Muckelbauer R, Libuda L, Clausen K, et al: A simple dietary intervention in the school setting decreased incidence
of overweight in children. Obes Facts 2009; 2: 282–285.
28 Skouteris H, Aquila D, Baur L, et al: Physical activity guidelines for preschoolers: a call for research to inform
public health policy. Med J Austr 2012; 196: 174–177.
29 Tremblay M, Leblanc A, Carson V, et al: Canadian physical activity guidelines for the early years (aged 0–4
years). ApplPhysiol Nutr Metab 2012; 37: 345–369.
30 Dietz WJ, Gortmaker S: Do we fatten our children at the television set? Obesity and television viewing in
children and adolescents. Pediatrics 1985; 75: 807–812.
31 Wahi G, Parkin P, Beyene J, et al: Effectiveness of interventions aimed at reducing screen time in children: a
systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Arch Pediatr Adolesc Med 2011; 165:
979–986.
32 Graf C, Beneke R, Bloch W, et al: Recommendations for promoting physical activity for children and adolescents
in Germany. A consensus statement. Obes Facts 2014; 7: 178–190.
33 Hoelscher D, Kirk S, Ritchie L, et al: Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: interventions for the
prevention and treatment of pediatric overweight and obesity. J Acad Nutr Diet 2013; 113: 1375–1394.
34 Sobol-Goldberg S, Rabinowitz J, Gross R: School-based obesity prevention programs: a meta-analysis of
randomized controlled trials. Obesity (Silver Spring) 2013; 21: 2422–2428.
35 Muller MJ, Danielzik S, Pust S: School- and family-based interventions to prevent overweight in children. Proc
Nutr Soc 2005; 64: 249–254.
36 Tudor-Locke C, Craig C, Beets M: How many steps/day are enough? for children and adolescents. Int J Behav
Nutr Phys Act 2011; 8: 78.
37 Libuda L, Alexy U, Sichert-Hellert W, et al: Pattern of beverage consumption and long-term association with
body-weight status in German adolescents – results from the DONALD study. Br J Nutr 2008; 99: 1370–1379.
38 Haynos A, O’Donohue W: Universal childhood and adolescent obesity prevention programs: review and
critical analysis. Clin Psychol Rev 2012; 32: 383–399.
39 Zhou Y, Emerson J, Levine R, et al: Childhood obesity prevention interventions in childcare settings: systematic
review of randomized and nonrandomized controlled trials. Am J Health Promot 2013; 28:e92–103.
40 Hesketh K, Campbell K: Interventions to prevent obesity in 0–5 year olds: an updated systematic review of the
literature. Obesity (Silver Spring) 2010; 18: 27–35.
41 Logan S, Robinson L, Wilson A, et al: Getting the fundamentals of movement: a meta-analysis of the effectiveness
of motor skill interventions in children. Child Care Health Dev 2 2012; 38: 305–315.
42 Harris K, Kuramoto L, Schulzer M, et al: Effect of school-based physical activity interventions on body mass
index in children: a meta-analysis. CMAJ 2009; 180: 719–726.
43 Silveira J, Taddei J, Guerra P, et al: The effect of participation in school-based nutrition education interventions
on body mass index: a meta-analysis of randomized controlled community trials. Prev Med 2013; 56: 237–243.
44 Lavelle H, Mackay D, Pell J: Systematic review and meta-analysis of school-based interventions to reduce body
mass index. J Public Health (Oxf) 2012; 34: 360–369-
45 Simon C, Shweitzer B, Oujaa M, et al: Successful overweight prevention in adolescents by increasing physical
activity: a 4-year randomized controlled intervention. Int J Obes 2008; 32: 1489–1498.
46 Singh A, Chin A, Paw M, et al: Dutch obesity intervention in teenagers: Effectiveness of a school-based program
on body composition and behavior. Arch Pediatr Adolesc Med 2009; 163: 309–317.
47 Gortmaker S, Peterson K, Wiecha J, et al: Reducing obesity via a school-based interdisciplinary intervention
among youth: Planet Health. Arch Pediatr Adolesc Med 1999; 153: 409–418.
48 Swinburn B, Egger G, Raza F: Dissecting obesogenic environments: the development and application of a
framework for identifying and prioritizing environmental interventions for obesity. Prev Med 1999; 29: 563–
570.

 

Снимка Саша Лазарев from Pexels

 

 

12те закона на кармата

„Карма“ е санскритската дума за „действие“, казано съвсем накратко, която съдържа в себе си идеята на Исак Нютон (Трети закон на класическата механика на Нютон), че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“, само че приложена в по-широк, духовен и житейски план.

Темата е много стара и не е свързана с разбиранията, идващи от Изтока, но и в Библията е засегната още в думи в Стария Завет като  „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!“ (Еклесиаст, 11:1).

Сама по себе си идеята за карма не е свързана с наказанието, т.е. не прилагаме кармичните „закони“, за да не ни се случи нещо лошо, а с цел за духовно и лично израстване.

Много често хората се обръщат към концепцията за кармата когато се надяват на възмездие за лошите неща, които са им се случили, за да придобият сигурност, че ще бъде разплатено с онези, които са им ги причинили.

Това е една отправна точка към темата, която е на нивото „око за око, зъб за зъб“, но в саркастичната българска версия това звучи като „няма ненаказано добро“. В този пост искам да ви поканя да видим Карма не като учителка, която наказва лошите, а като наш собствен урок и частен учител, който ни е отправна точка и сигурна основа за действия и решения.

Да не мислите какво ще се случи с другите и кога ще бъдат наказани е освобождаващо, защото прочитането на собствения урок е по-важно лично за вас. Удовлетворение от чуждото страдание е нещо, за което мнозина мечтаят, но рядко стигат до това да изпитат удоволствие от него, защото всъщност то никога не носи удоволствие.

„Защо на мен?“ е друг голям въпрос, чийто отговор може и никога да не разберете. Но може да се опитате да превърнете отговора в нещо, което да е различно от механичното, обсесивно повтаряне на въпроса. Може би защото нещата се променят или защото „така е било писано“, или защото хората често повтарят една и съща грешка и наричат това своя съдба.

1. Големият закон или Законът за причината и следствието

Каквото даваме на Вселената, това получаваме. Ако искаме добрина, щастие, любов, тогава първо трябва да ги дадем. Ако вече си казвате „но аз го правя! И няма ефект!“ – продължете да четете или отидете направо на Закон 2Ежедневните ни избори – малки и големи – какво да направим ни прави каквито сме. Според концепцията за карма всяко решение има своите последици, сега или в неясен период, заради което е добре да взимаме осъзнато решенията си.

2. Законът за даването

Когато давате без умисъл, това отваря възможностите за получаване. Когато давате от сърце или с чисто сърце, Кармата вижда. Когато давате, без да очаквате нищо обратно в замяна, когато и да било, това е истинско даване. Този принцип на карма е свързан със силата да правите неща, водени от позитивното, независимо от ситуацията.

3. Законът на създаването

Животът изисква вашето участие, не може да искате той да ви се случва, без вие да правите нещо с него. Той е живо същество, с което общувате и наблюдавайки го, може да разберете къде сте, той да ви дава „знаци“ какви да са следващите ви крачки, какво да оставите и накъде да се насочите.

4. Законът за промяната

Променете мислите си, променете живота си. Да бъдем отворени за промяната е от първостепенно значение, за да промените живота си и да го подобрите. Подобряването започва отвътре навън – ако сам първо промените поведението си, опитате се да намалите или неутрализирате мислите, които блокират действията ви (или творческото аз), тогава промяната ще започва отвътре навън.

Как хората се отнасят към вас е тяхната карма; как вие реагирате на това е вашата.

– Уейн Дайър

5. Законът на прошката

Когато не прощавате и държите в себе си омраза, гняв или недоволство съм някого, тогава оставате в чувства, които само ви спират да продължите напред и да направите промяна в себе си (закон 4). Ако успеете да простите или поне да се освободите от негативните мисли към някого, включително и просто ако ги спирате съзнателно, разбирайки, че те натоварват най-вече вас, тогава давате пространство за нова карма.

6. Законът на смирението

Не може да промените нещо, ако се откажете да го приемете, защото се фокусирате върху проявата, не върху съществото.

Птицата се храни с мравки. Когато умре, мравките се хранят с птицата. От едно дърво могат да бъдат направени хиляди клечки кибрит. Една клечка може да запали гора. Може да мислиш, че днес можеш всичко, но времето е по-силно от всеки.

7. Законът за фокусирането

Концентрирането върху една тема, действие, занимание, чувство ни дава възможност да ги разберем и да ги приемем в себе си, в противен случай „носим две дини под една мишница“…и изпускаме някоя от тях.

8. Законът за отговорността

Обвинявайки другите за всичко, което се е случило, вие се отричате от правото на собствено мнение и място в живота си. Вие и само вие сами сте отговорни за живота си, за лошото и доброто.

9. Законът за думите и действията

Когато казвате нещо, тогава бъдете готови да действате така, както проповядвате, че трябва или нарушавате собствените си правила и кармата се обръща спрямо вас.

10. Законът за свързаността

Всички сме свързани с другите и когато изберете да сте отделени от цялото, тогава затваряте в себе си цяла Вселена и отдалечавате развитието си („Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък “, Джон Дън).

11. Законът за търпението

Търпението носи своите дарове…късно, заради което е трудно да ги чакаме. Но както е при „опита със сладките“ или т.нар. маршмелоу тест (тук може да прочетете повече Как нетърпението уби успеха ), търпението е добродетел, която ако развиваме, ще получим нейните награди.

12. Законът на настоящето

Бъдете тук, присъствайте и сега. Нашето минало е извън нашия контрол, както и бъдещето ни. Това, което правите в настоящето, ще окаже пряко влияние върху бъдещето. Имайте предвид своите думи и вашите действия днес. Винаги бъдете мили, любящи и грижовни. Днес. Тази минута.

Още по темата

Една симпатична статия на английски за 7те неща, които никой не ти казва за кармата

Снимка Anna Shvets from Pexels

За психотерапията, с дребния шрифт (ЛИНК)

Това е линк към статията „За психотерапията, с дребния шрифт“, публикувана в брой юли на списание Жената днес.

 

…Първата ми среща с психотерапията беше в гимназията, когато училищният ни психолог предложи на неколцина гимназисти този начин на общуване. В тъмния му кабинет на четвъртия етаж на софийска гимназия, в зората на темата в България, от днешната ми гледна точка това беше голям шанс за мен, защото ми помогна да се науча да се вглеждам в себе си по един специфичен начин. Всяка декада от живота си дотук се обръщала към лична терапия в търсене на това специфично „самонаблюдение“, затова и всичко, което е описано тук, е от гледната ми точка на психотерапевт, но и на пациент…

Продължението е в линка

 

 

 

 

 

Снимка by Alex Andrews from Pexels

Защо психотерапия? (според Карл Роджърс)

…Всеки има в себе си капацитет и склонност – латентна, ако не ясно видима – да се движи напред към постигане на зрялост. В подходяш психологически климат тази тенденция набира скорост и вместо да остане само потенциал, се превръща в реалност. Тя е видима в способността на индивида да разбира онези аспекти на своя живот и самия себе си, които му носят мъка и неудовлетвореност, разбиране, което стига много по-дълбоко от рационалното му знание за себе си чак до преживяванията, които е скрил и от самия себе си, тъй като те за него представляват заплаха. Тя се проявява в склонността да реогранизира своята личност и отношението си към живота по начини, които биват признати за по-зрели. Независимо дали наричаме това тенденция към израстване, стремеж към себеактуализация или насоченост напред, става дума за самия извор на живота и в крайна сметка от него зависи успехът на психотерапията. Това е поривът, който наблюдаваме в целия органичен и човешки живот – към обхващане на нови пространства и хоризонти, към автономия, развитие, зрялост – поръвът да се даде израз и да се активират всички способности на организма или личността на по-високо ниво. Този порив може за бъде погребан под многобройни пластове от натрупани психични защити; може да е скрит зад фино изработени маски, които отричат съкществуването му; но вярвам, той е че във всеки от нас и очаква подходящите условия, за да се прояви – пише Карл Роджърс и по-нататък формулира какво се случва в едно успешно терапевтично взаимодействие.

Другият

ще преживее и разбере аспекти на себе си, които преди това е отричал;

ще установи, че се интегрира по-добре, по-способен е да функционира ефективно;

ще заприлича повече на човека, който би искал да бъде;

ще бъде по-самостоятелен и по-самоуверен;

ще бъде личност в по-висока степен, уникална и способна да изразява себе си;

ще бъде по-радбиращ и по-приемащ другите;

ще бъде по-способен да се справя адекватно и с повече усет с житейски проблеми.

 

Откъсът е от Израстването на личността, възгледът на един терапевт за психотерапията от Карл Роджърс, София, 2018, Изток Запад, оригинално книгата е публикувана през 1961

 

Междувременно може да прочетете в последния брой на Жената днес, юли 2020, съвременен български поглед към терапията от мои колеги (и мен), както и интервюто ми с Лиз Бурбо по повод книгата й Лечение на петте рани, която ще излезе на български през месец октомври 2020 от издателство Ентусиаст.

 

 

 

 

Photo by Sebastian Voortman from Pexels
.
.

Outplacement ReStart, програма на TAURUS Consultants

TAURUS Consultants позната като хедхънтинг агенция, но в нейното портфолио има и други b2b услуги. Една от тях е планираното освобождаване на служители (Outplacement).

Outplacement е кариерно консултиране, като TAURUS Outplacement ReStart включва и психологическа консултация в пакета и е преназначено за служители, които се разделят с работодателя си по време на съкращения. То се заплаща от компанията с цел да подкрепи хората в този процес, да подобри на уменията им за справяне и в намирането на нови места чрез подготвяне на нови материали за кандидатстване, коучинг и други. Outplacement програмите се заплащат от компаниите. Такава практика в България има от години, като TAURUS Consultants има опит с този тип проекти още от времето на глобалната икономическа криза от 2009-2010 година.

Екипът, който работи по TAURUS Outplacement ReStart се състои от Паулина Георгиева, управляващ директор на TAURUS, кариерен консултант; Сузана Чакърова, кариерен консултант и мен с опита ми на психотерапевт и психолог.

Към услугата фирмите се обръщат тогава, когато искат да започнат процес на съкращения на персонала, но и държат това да стане по уважителен, щадящ начин, давайки възможност на ценените служители, с които им се налага да се разделят по икономически причини, да преминат през този преходен период с помощта на кариерни консултанти и така да увеличат възможностите им за намиране на нова работа. Когато една компания има трудности да задържи хората по причини, независещи от нея, но цени служителите си, избира този начин на раздяла, за да покаже своето отношение на уважение към способностите на хората, които е избрала преди това. Внимателно планираната раздяла с уважение към уменията и опита на служителя може да облекчи процеса за двете страни, оставяйки ги в добри отношения.

Програмата Outplacement ReStart e замислена като подкрепа както на HR отделите, така и на служителите. Тя се предлага в два пакета, за които може да получите информация директно от TAURUS с директно запитване по мейла или по телефона.

 

Повече за програмата и във видеото

 

Може да видите цялата програма в сайта на TAURUS Consultants

 

При раздялата с компанията повечето хора ще преживеят състояние на траур и тъга. И това не е само заради раздялата с компанията, а като цяло ще бъде състояние на меланхолия към предишното нормално и породено от усещането, че светът никога няма да бъде същият. Затова и по време на нашата въвеждаща психологическа консултация, служителят ще има възможност да разкаже своята история, ще му се даде пространство да бъде чут. Защото една история съществува, ако има свой наратив. Ние знаем, че много от служителите имат ресурса да се подготвят добре за нова работа, да се явят успешно на интервюта. Това, което искаме да им осигурим е сигурна среда, в която да споделят как се чувстват, да създадат един нов наратив на живота си, на това, което им предстои.

Повече за процеса на раздяла със служителите и как да го проведем по внимателен и щадящ начин, който да запази отношенията, може да видите в уебинара на TAURUS Consultants тук:

 

 

Снимка mentatdgt from Pexels
Видео TAURUS Consultants 

Свободен си пред слънцето на деня

Свободен си пред слънцето на деня, свободен си пред звездите на нощта.

Свободен си също, когато няма ни слънце, ни луна, ни звезди.

Свободен си дори и когато затваряш очи за всичко, що го има.

Ала си роб на когото обичаш, защото го обичаш.

И си роб на който те обича, защото те обича.

Халил Джубран

 

Ливанският автор е най-известен у нас с онези красиви думи –  „Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си. Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат. Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени. Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им. Защото тя обитава къщата на утрешния ден, която не можеш да посетиш дори в мечтите си. Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си. Защото живота не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден“  (от книгата Пророкът).

Но друга е идията ми – а именно, че той е от хората, за които може и да не знаете нищо и да решите, че е дошъл да ви предизвика или да каже нещо, което вие също мислите – каквото правят често добрите автори.  Джубран е от хората, за които не ме интересува особено какво е правил и с кого – защото мъдростта му е отвъд времето, географията и фактите.

Може да купите Пясък и пяна на Халил Джубран (ФАМА, 10 лв), откъдето е откъса в началото и онлайн да я подарите на някого, когото обичате или да я прочетете в Читанка

Още по темата
БиБиСи разсъждава защо Бийтълс и Индира Ганди са се повлияли също от него
Любовните писма на Халил Джубран в Brainpickings, сайта на Мария Попова (Фигури)
Запазила съм за ваканцията да гледам с децата филма The Prophet по Джубран, има го тук-там
Снимка Herman. io from Pexels

Килограмите са „новите цигари“

Днес The Guardian описа мерките, които британското правителство ще разкрие скоро в опитите си да предотврати развитието на епидемията от затлъстяване

Наричана „кризата със затлъстяването“, темата провокира нови регулации за  преработените храни по същия начин, по който се е действало с тютюна, като засега се обсъждат мерки за:

  • силни рекстрикции върху ценовите промоции на преработени храни
  • забрана върху веригите за бързо хранене, разположени близо до училища
  • забрана на реклами за пица, бургери и друга храна от този пит преди 9 вечерта.
  • евентуална регулация на опаковките с цел да не бъдат толкова привлекателни

Това се подкрепя от организации като Obesity Health Alliance, коалиция от 40 благотворителни дружества, които са съгласни, че е трудно на хората да устоят на непрекъснатото бомбардиране с реклами на висококалорични храни и ограничаването им в късния часови пояс би имало ефект според тях. През 2018 година, кампанията за намаляването на захарното съдържание в безалкохолните храни доведе до това, че производителите започнаха да ги произвеждат с около 28.8% сладост.

Войната със затлъстяването“

На 30 юни Борис Джонсън обяви „война със затлъстяването“, воден от научните данни, че един от водещите фактори при смъртните случаи от коронавирус лицата са били с наднормено тегло или затлъстяване. Във Великобритания 64% от лицата са с индекс на телесната маса над препоръчителната. Това идва в момент, когато властите (по принцип, не конкретно и само Джонсън) са критикувани за предишните политики в тази област.

Опитът от Амстердам

През 2012 година в Амстердам се създава схема за реакция на пандемията, след като се открива, че всяко пето дете е с наднормено тегло. Членът на градския съвет и заместник кмет по здравеопазването Ерик ван ден Бург „прави детското затлъстяване политически приоритет“ (!!!) и след 3 години резултатите са – 12% надолу, като мерките, прокарани от тях са:

  • Забрана на плодовите сокове в училищата, разрешени за продажба са само вода и мляко.
  • Без спонсорства на компании за бързо хранене
  • Родителите са насърчени и помолени да не използват колички (включително и колички-мотори, животни и т.н., които се бутат от възрастните), а мвесто това да се използван колела без педали
  • Екип от 100 се фокусират върху първите 1,000 дни на всяко дете
  • Субсидиране на фитнес и спортни занимания за семейства с нисък доход
  • Курсове по готварство с по-здравословни съставки на традиционни рецепти
  • Веригите за бързо хранене не обслужват деца без да има възрастен придружител
  • Насърчаване на качествения сън на децата (ако едно дете не спи достатъчно, тогава става по-гладно, което разбърква хормоните. Програмния мениджър Карен ден Хертог има в целите си и организирани дискусии с родители за здравословния сън).

 

 

 

Още по темата

PDF на програмата на Амстердам за мерки в областта на здравето

Още един документ за „холандския начин“

Статия в BBC, която показва и затлъстяването в световен мащаб

Критика в The Spectator на новата политика на Джонсън

Мъжът, който взе жена си за шапка от Оливър Сакс (РЕВЮ на книга)

„и други клинични истории“ е продължението на заглавието на Мъжът, който взе жена си за шапка и ако не гениално, то това поне със сигурност много забележимо и „продаващо“ заглавие – все пак в свят, в който мъжете взимат жените си за какво ли не (от „любовта на живота си“ до „чума“), е известно разнообразие някой мъж да вземе жена си за шапка.

Любителка съм на клиничните истории – хем има какво да научиш или да си напомниш (образователен ефект), а също така и носи утешение, че и други хора си блъскат главите с трудни истории.

Но ако при Ялом, Грос или Талис, дори при Букай, виждаме истории на психотерапевти и техните пациенти, при Оливър Сакс, нека предупредя, ще се срещнете с истории, свързани с невронауката – все пак той е невролог и ни въвежда в света на мозъка, на необичайните случаи, в които обяснението се намира в черепната кутия. Книгата е от първите в жанра си и е направила голям бум през 80те години не случайно. Към описанието на сложни случаи и изключения, Оливър Сакс е добавил и онова лично отношение към разбирането на пациентите, което отличава добрият лекар и го преписвам, за да го цитирам:

Всеки от нас си има жизнена история, вътрешно повествование – чиито непрекъснатост и смисъл съставляват основата на живота ни. Може да се каже, че това повествование, този „наратив“, който непрекъснато градим и изживяваме, представа нашата идентичност.

Ако желаем да опознаем някого, ние се интересуваме „каква е неговата история“ – неговата реална, съкровена история, – защото всеки един от нас е биография, разказ. Всеки от нас е единствен по рода си наратив, който непрестанно и несъзнавано от, чрез и вътре в нас. Градивните му елементи са нашите възприятия, чувства, мисли, действия и не на последно място нашите устни разкази. В биологично и физиологично отношение не сме така различни един от друг, но от исторична гледна точка всеки е неповторим.

За да бъдем себе си, ние трябва да разполагаме със себе си: да владеем жизнената си история, да помним вътрешната си драма, своето повествование. Човек има потребност от нескончаемия вътрешен наратив, за да поддържа своята идентичност, своя Аз.

 

глава 12 –  Въпрос на идентичност – Мъжът, който взе жена си за шапка и други клинични истории, Оливър Сакс, издателство Изток Запад, 2020

 

Още по темата

Личният сайт на Оливър Сакс

Книгата в Сторител (на английски)

Статията за живота му в New York Times

 

 

 

.

Live за хранителните разстройства с Ани от healtylicious.heaven

Разговорът ми с Ани за хранителните разстройства в нейния канал в инстаграм healtylicious.heaven е много интересен за всеки, който има отношение по темата и говорим по въпроси като „Има ли пълно излекуване или си винаги на ръба?“; „Смяташ ли, че дори след като физически се „възстановиш“ от хранително разстройство, остава малка част от него и същността му, и в тежки моменти може лесно да го използваш като механизъм за справяне?“ и още много в този час, който отделихме по темата (линк към лайва по-долу).

Няколко думи за Ани – тя у хранителен терапевт  в обучение (Nutritional Therapy Practitioner), създател е на сайта Healthylicious , в който много успешно съчетава здравословното и вкусното, търсейки баланса между храната и съзнанието – в рецептите и живота. А и и снима и прави страхотен дизайн.

Пробвала съм лично както неща опечени от нея, така и рецептите й сама, така че – последвайте я.

 

 

 

 

 

 

 

Жената днес: Фрида Кало като… психотерапевт

В брой юни на списание Жената днес е статията ми за това как творчеството на Фрида Кало може да бъде използвано терапевтично, в частност за женската душа – голямото „бум“ за нейната световна популярност дойде с филма Фрида, 2002 (Салма Хайек в главната роля), базирана на книгата на Хейдън Ерера, арт-историк. Така вече близо 20 години тя изкача с острите си очи, гледайки под вежди, превърнала се в тъмнокоса Мерлин Монро в латино вариант, а това е далеч от реалността за нея. Не е и Че Гевара в женски образ (въпреки че се продават тениски и венци от изкуствени цветя като нейните). Фрида Кало се превърна едновременно в кич и икона, като това може би е съдбата на подобни хора.

Във Фрида Кало като терапевт се спирам на теми като живота с хронична болка, темата за психологическата и емоционална болка, която носим в галерията на душата си, обсесивната любов.

Защо през творчеството на Фрида? Изкуството е шперц, с който се отварят заключени души и травми и имаме нужда повече да бъдем изкуство и да гледаме изкуство. Повече – в брой юни на Жената днес

 

Казват, че тези думи са нейни:

„Заслужаваш любовник, който иска да те разроши, с всичко и всички причини, които те събуждат набързо и демоните, които няма да те оставят да спиш.

Заслужаваш любовник, който те кара да се чувстваш в безопасност, който може да унищожи целия свят, ако върви ръка за ръка с теб; някой, който вярва, че прегръдките му са перфектно си отива с твоята кожа.

Заслужаваш любовник, който иска да танцува с теб, който отива в рая всеки път, когато те погледне в очите и никога не се уморява да изучава мимиките на лицето ти.

Заслужаваш любовник, който слуша, когато пееш, който те подкрепя, когато изпитваш срам и уважава свободата ти; който лети с теб и не се страхува да падне.

Заслужаваш любовник, който маха лъжите и ти носи надежда, кафе и поезия“.

 

Още по темата

Как е звучал гласа на Фрида Кало? Един запис, засега единственият намерен, беше публикуван от Мексиканския звукозаписен архив

Препоръчвам тази книга на Хагенбек за Фрида Кало. В „Свещенната билка: Тайният дневник на Фрида Кало“ (Колибри) се описват нейните сложни отношения с живота и смъртта, фибромиалгията (хроничната болка) и други нейни демони. По начина, заложен от „Като гореща вода за шоколад“ на Лаура Ескивел  има включени много рецепти, които донякъде са ми излишни, но това не пречи на съдържанието, ако се абстрахирате от тях.

Галерия с нейните работи

„Къде си, Бернадет?“ по HBO

„Чували ли сте, че мозъкът има обезценяващ механизъм?

Да кажем, че някой ви подари диамантено колие – отваряте кутията, харесва ви. Отначало сте щастливи. На следващия ден също, но по-малко. След година виждате колието и си казвате, „О, това старо нещо“.

Знаете ли защо мозъкът ви обезценява нещата? За да оцелее. За да е готов за нови преживявания, защото те са сигнал за тревога. Щеше да е хубаво да го рестартираме, тъй като рядко ни нападат тигри. Това е като грешка в настройката на мозъка ни, който подава сигнал за опасност и оцеляване, вместо за радост и признание.

Мисля, че това се беше случило с майка ми. Беше се съсредоточила върху сигналите за опасност, а обезценяващият й механизъм ингнорираше хубавото в живота й“.

Може да гледате филма „Къде си, Бернадет?“ по HBO

 

Още по темата

Пропуснала съм едноименната книга (издателство Ентусиаст) въпреки че очевидно е била една година в листа на NYT, но филма с Кейт Бланшет приятно ме изненада още от началото, от където е и цитата. В линка има трейлър към него, а тук интервю на г-жа Бланшет за Entertaiment Weekly. Темата е за личните цели, да си жена и майка и нуждата от творчество и цели, всъщност, мисля си.