демоничен разказ с п.к. яворов и една шега
 |
| лора каравелова и яворов |
тия дни си говорихме лора (по фамилия не е каравелова) и се сетих за разказа на кристин димитрова за яворов демонът-любовник – един от най-добре замислените и осъществени кратки истории на български автор от ново време.
в линка, който давам горе има и други нейни работи, които не са за изпускане и в частност това за четенето, писането и защо в четенето можем да намерим отговори, но демонът-любовник е класика.
изкушавам се с copy/paste да го сложа отдолу, но сърцето ми на човек, чел закона за авторското право не ми дава да го направя без разрешение, затова ето това е линк към разказа.
и както се бяхме заговорили с лора (съвпадението е случайно, а може би не), се сетих за онази история на ценко минкин, композиторът, който прилича поразително на яворов, знае го и дори си прави шега с това. историята, на която цвиля, откато я чух, е следната:
ценко минкин един ден решил да се пошегува с прочутата си прилика и отишъл в къщата-музей на поета. било мръкнало, от онези призрачни часове, позвънил на вратата и казал на уредничката:
– прибирам се в своя скръбен дом…
жената, ясно, припаднала, сигурна, че е видяла призрак…
за тези, които не са чели двата тома на михаил кремен романът на яворов използвам случая за им ги препоръчам.