Храненето има много аспекти, но един от тях е в каква среда го правиш – сам или с компания. Когато човек е сам преяждането се случва често по много причини, като една от тях със сигурност е липсата на общуване. Заради това напоследък бяха направени изследвания, които доказаха връзката между общуването и нарушеното хранене, които показаха, че хапването заедно (в компанията на колеги, семейство или партньор) има до 35% ефект за намаляване на риска от хранителни разстройства, в 12% от случаите се стига до намаляване на наднорменото тегло, а при 25% хората, когато са в среда, правят по-здравословен избор. Често пъти, на чисто психологическа основа, глада за общуване се замества с глад за храна – и заради това споделеното хапване може да е начало на лечение за душата. Всеки забързан човек, който е ял на бюрото си (а клавиатурата му е ставала ужасно мръсна) или е смачквал нещо набързо за 5 мин., много добле знае, че има друг вариант – макар и да не е сигурен точно как да го постигне – да намали скоростта. Единият от начините е търсенето на хранене в чужда компания. Забавянето на темпото няма как да се случи пред телевизора или телефона, защото преяждането или некачественото хранене като цяло си вървят с тях. Това важи както за възрастните, така и за децата. Този позагубен навик – споделянето на обеди и вечери е един от начините да се почувстваме от (малко по-голямо) цяло, което е толкова важнно за нас – дори чисто по еволютивни причини – хората са оцелявали в племена, нали – ние не сме родени за единаци, такива ни прави само невротичното съвремие.
На събитието на BGmenu
Водена от тези размисли, реших да участвам в кампанията на BGmenu „Да хапнем заедно“, защото с услугата си те предлагат един начин за споделяне и удоволствие, който не включва задължително големи домашни усилия или подготовка и може да бъде планирано в движение – от хрумването до поръчката са минути. BGmenu е най-бързият и лесен начин да поръчаш храна, където и да си. Накрая на този пост има и видео към един техен експеримент, в който на Граф Игнатиев те поканиха непознати хора да седнат заедно на масите и просто да си говорят, да хапнат заедно…
Някои факти
Децата и тийнеджърите предпочитат дори без особен натиск по-полезна храна от тази, която биха изяли сами, когато са в компанията на възрастни.
Децата, които не вечерят с родителите си (мин. 2 пъти седмично) близо 40% по-често страдат от екстра килограми по данни от 2014 на Европейския съвет по въпросите на наднорменото тегло. Изследване в същата възрастова група, на в САЩ (Университетът Колумбия) показва, че децата, които се хранят 5 или повече пъти седмично в компанията на родителите си имат по-добро тегло и по-малко проблеми с алкохол и наркотици.
Споделеното хранене, когато се прави в среда на добронамереност и загриженост има много добър ефект върхо психологическото и физическо здраве.
По време на хапването заедно може съзнателно родителите да изградят в децата си умението за бавно хранене, което пък естествено води до засищането с по-малко храна. Навикът се придобива като човек се старае да оставя приборите си след всяка хапка, сдъвче и тогава преглътне или просто като забави темпото. Ако се опитате да създадете „острови на сигурност“, в които да се храните съвместно достатъчно често (поне 3 пъти седмично) – ако не на вечеря, то поне на закуска или обяд – това може да промени много семейните отношения и атмосфера. Качеството обаче не търсете само в храната, но и в общуването. Не е важно какво ще поднесете или поръчате, но и какви теми ще изберете – задължително е да са позитивни (негативните разговори провокират процеси в храносмилането, които няма да ви харесат), да изключите тв (много е трудно за огромна част от семействата) и да не позволявате телефони на масата (макар и странно може да доведе до повече смислени разговори, непрекъсване от пиукането на Вайбър или месинжъра). Ако ви се струва невъзможно – хюга не е само странна дума на датски, а начин на живот – и не случайно датчаните са толкова напред в индекса на щастието – а една от съставките й е осъзнато, споделено хранене.
Събота следобед след дълга седмица и завита в топлото сиво голямо одеялце на дивана разглеждам отново красиво отпечатаното от Хермес издание на „Малък наръчник по хюга (тайните на датчаните за щастлив живот)“. Авторът е Майк Викинг, който заема прелюбопитната длъжност „Директор на института за изследване на щастието„.Две седмици книгата ме съпровождаше в чантата и седеше до мен на дивана в кабинета ми и на бавни глътки си взимах от северното спокойствие и това доведе до общо три неща. 1. Купих си още 100 чаени свещи. 2. Намерих рецептата за Кайман (по-надолу в текста) и 3. Реших да специализирам хюга, докато не про-живея датски на ежедневно ниво.
Преди да продължа да хваля книгата, ще похваля издателите, които са я отпечатали като чуждото издание, без волности в корица и т.н., заради което самата тя е много хюга и след като миналата година се скъсах да подарявам Човек на име Уве, тази година ще си поръчам 20тина копия да си я имам за всеки случай – защото става за всеки. Въпросът за щастието силно ме вълнува като психотерапевт
Текстът е забавен, все едно го е писал бъдещият ти най-добър приятел („езикът [датски] звучи като предсмъртни хрипове на тюлен“, шеговито пише автора). След това е всичко е практично (всичко е осъществимо, с изключение на част от мебелите и дизайнерските решения, заради цените, но да кажем има Ikea и Jysk) и накрая – има много картинки, които дават пълна представа за цялата простота на осъществяването на хюга у дома и в ежедневието. За хюга не ти трябва магазин, само спокойствие (и само спокойствие)…
#hygge / „хюга“
Това е онова напълно датско нещо, което означава „благополучие“, „щастие“, нещо като „уют“, ама на датски. А за датчаните „уют“ е усещане и харесване на простите неща. За датчаните да е хюга е много важно, което потвърди и една важна за сърцето ми дама, с която имам удоволствието да общувам. Не се преструват, наистина го правят, каза ми тя. „Толкова често използваме думата хюга, че на чужденците им се струва, че страдаме от синдрома на Турет„, пише Майк Викинг в книгата. Има нещо скандинавско в това, защото в норвежкия имало думата „uterpils“, със смисъл „да седиш навън в слънчев ден и да се наслаждаваш на бирата си“.
Основни съставки
светлина
Първата основна съставка е осветлението и заради това Майк Викинг започва описанието на хюга със значението на меката, приглушена светлина. „В Дания се изразходват много повече свещи на глава от населението , отколкото където и да било другаде в Европа“ (6 кг восък годишно). Свещите, забележете, не са ароматизирани – и най-старата компания в страната дори не ги предлага в каталога си. Светлината е превърната в култ и чрез лампите, които са създадени от местните дизайнери и които дават мека и разсеяна светлина. Три модела са важни: PH5 на Пол Хенингсен, Le Klint и Panton VP Globe. Общото между тях е красотата, светлината и простотата.
храна
Кайман без отрязана глава
„Преди няколко години гостувах на семейството на мой приятел. Дъщеря му беше на 4 години и докато вечеряхме, ме попита: „Ти какво работиш?“. „Опитвам се да разбера какво прави хората щастливи“, отвърнах аз. „Е, това е лесно – сви рамене тя. – Бонбоните“. В книгата са дадени няколко рецепти с интересни заглавия, които едва ли ще опитам скоро, съществувайки като вегетарианка. Те носят звучни имена като Скиперлапсковс (в превод яхнията на капитана), Задушени свински бузи в тъмна бира с пюре от картофи и целина и Барл Е Кари (кюфтенца в къри сос), но тъй като вегетарианец не означава гладен, ми липсваше рецептата за Кайман (тортено човече), което се приготвя за рождения ден на детето, а когато си възрастен – винаги, когато ти се яде сладко без угризения. Традицията е по викингски жизнерадостна – рожденникът отрязва главата на своя Кайман, докато другите деца крещят „Честит рожден ден, приятелю! А сега срежи гърлото на Кайман!“ (не си го измислям, написано е в книгата с определението hygge noir!). Рецептата за Кайман, която намерих и ми се стори достатъчно ок, за да я правя с две деца, е следната: 150 гр масло, 200 гр брашно, 1 с.л. сода бикарбонат, 1 ч.л. бакпулвер,3/4 чаши вода, 6 яйца, 2 с.л. захар. За декорацията се използва фростинг и бонбони (тук слагате всички захарни пръчици, мечета, звездички и прочие сладост от магазина с надпис Диабет 2 на опаковката) в сектора за подправки. Ще я пробвам първият свободен уикенд, което е след месец.
ароматът
За ароматът на хюга е написано малко, но това е, защото всеки има своето разбиране за аромат на благоденствие. Нещо като топло или камина или усещане „без проблеми“, е аромата, който се гони. За мен може би е канела с портокал.
Авторът! Авторът! Майк Викинг. Изглежда снимката е правена през лятото и той е в жизнерадостно сиво.
пуловерът на Сара Лунд и една нация в очакване на погребението на Карл Лагерфелд
Авторът Майк Викинг посочва черното като основен цвят за хората там. „Ще решите, че сте попаднали на снимачната площадка на филм за нинджи. Всички в Дания се обличат в черно. Представете си подходящ за погребението на Карл Лагерфелд тоалет – стилен и монохромен. През лятото се позволява носенето и на по-богата палитра от цветове и дори на нещо по-крещящо… като сивото“. Към останалите елементи на хюга стила са шаловете, дебелите връхни дрехи, обличането на пластове и пуловерът на Сара Лунд. Сара Лунд на мен не ми беше позната в думите, които отключват спомени, заради което специално потърсих филма Убийството, в който играе и пуловерът, за който става дума.
Вазата, довела до „обществена критика“
„Порно за мебели“
Това пък е друго определение за дизайна в тази държава, защото сериали като „Борген“, „Убийството“ и великия „Мостът“ са заснети в „красиво обзаведени къщи и апартаменти с класически мебели от датския дизайн“. Оказва се, че в Дания има култови дати като 25 август 2014, когато се разиграват скандали от типа „Скандала с вазата Келер (Kahler)“ при която фирмата производител прави юбилейна серия на вазата, над 16,000 човека си я поръчват, но не стигат наличностите, сайтът се срива и компанията „попада под ударите на обществената критика“. На коя дата се каза култовата реплика „Не е важно дали си дедо„? Хубаво й е на нация, дето обществената критика е свързана с 20 см порцеланови вази с медни ивици!
Хюга, казва автора на книгата, не е само зимно преживяване и дава идеи как тя се преживява и нататък – като например през март (но става и за произволен друг месец) да посветите на опознаването на страна, която ще посетите – например научавайки основни думи като „маса“, „стол“, приготвяне на национална кухня и гледане на местни филми… Гърция е доста благодатна, не само Испания, която дава пример той. Добре, аз се включвам с идея за балконинг, както го нарекоха Икеа в първите възможни дни или пък за вази със зеленина (тук слагам всякаква зеленина, без да е особено специална), купуването на телескоп с цел да гледате съзвездията и други подобни занимания.
Личното ми кокосово мляко с ванилия преди да го изпия, но след като го снимах за Instagram с десетина хаштага
Моята лична хюга
Обичам хубавите възглавници в ежедневието. Имам много чайове в кабинета и вкъщи. Обичам свещите. Умирам за пухкаво одеялце пред телевизора (и не, не отричам, обичам да гледам ТВ с изключен телефон – намирам го за много хюга).
Скъпа ли е хюга?!
Коко Шанел беше допълнила фразата, че „Най-хубавите неща в живота са безплатни“ с „а следващите са изключително скъпи“. С мадмоазел не бих спорила поради липса на каквото й да е желание да го правя, а и броя на нанизите ми с перли, както и рафта ми с козметика, които говорят категорично за пристрастието към нея, но тя също е била хюга (според мен!), което издават някои от снимките й. Хюга е за простотата и значението на мига, за дребните невероятни удоволствия, за които е нужно само добро желание, уют и простота. Като огъня през лятото или играта на скрабъл на приглушена светлина. Чаят и одеялцето, метнато на дивана.
В този смисъл хюга е ужасно скъпа. Защото ти трябват хора, които да обичаш и те обичат, с които да не ви трябва да полагате някакви невероятни усилия, за да се чувствате добре заедно – да е достатъчно просто да си седите и да си говорите или да мълчите. Това е богатство!
Храненето има много аспекти, но един от тях е в каква среда го правиш – сам или с компания. Когато човек е сам преяждането се случва често по много причини, като една от тях със сигурност е липсата на общуване. Заради това напоследък бяха направени изследвания, които доказаха връзката между общуването и нарушеното хранене, които показаха, че хапването заедно (в компанията на колеги, семейство или партньор) има до 35% ефект за намаляване на риска от хранителни разстройства, в 12% от случаите се стига до намаляване на наднорменото тегло, а при 25% хората, когато са в среда, правят по-здравословен избор. Често пъти, на чисто психологическа основа, глада за общуване се замества с глад за храна – и заради това споделеното хапване може да е начало на лечение за душата. Всеки забързан човек, който е ял на бюрото си (а клавиатурата му е ставала ужасно мръсна) или е смачквал нещо набързо за 5 мин., много добле знае, че има друг вариант – макар и да не е сигурен точно как да го постигне – да намали скоростта. Единият от начините е търсенето на хранене в чужда компания. Забавянето на темпото няма как да се случи пред телевизора или телефона, защото преяждането или некачественото хранене като цяло си вървят с тях. Това важи както за възрастните, така и за децата. Този позагубен навик – споделянето на обеди и вечери е един от начините да се почувстваме от (малко по-голямо) цяло, което е толкова важнно за нас – дори чисто по еволютивни причини – хората са оцелявали в племена, нали – ние не сме родени за единаци, такива ни прави само невротичното съвремие.
