хранителни разтройства; орторексия; булимия невроза; анорексия невроза;

ужасно здравословното хранене или хранително разтройство?!

имаше времена, в които за хората беше естествено да се яде закуска, после на обяд хората очакваха „първо“, „второ“ и  „трето“, а за вечеря се ядеше пак и то с много хляб. тогава никой не подозираше, че хлябът е вреден. след това видях как закуската стана демоде и кафе на гладно си беше стандарт. вечерите обаче ставаха все по-обилни.

в по-ново време влязоха фритюрниците и малките порцийки пържени картофи, които измъквахме с жалостиви молби от майките си, станаха толкова достъпни, че дори настъплението на макдоналдс и дюнерите тотално ги превърнаха в част от обяда, следобедната закуска и изобщо част от всяко ядене. после плахо се появи вълната на диетите. една след друга, те избуяваха и не бяха вече само част от любопитните страници в женските вестници (това се случи преди идването на големите женските списания). стреса, пърженето, баниците, шоколади на корем и изобщо „демократизацията в храненето“, която беше буйно течеше по време на 90те надебели хората, а поколението, от което съм към края вече започна да забавя метаболизма си и тъй като повечето от нас припкат зад световните тенденции, лека-полека започнахме да избираме по-умерено и здравословно хранене.

разбира се, не минахме без жертви. месеци без хляб, никакво сладко, отказване от готвена храна и манджи и всякакви други изцепки бяха част всичко, което се случи. с идването на биомагазините започнахме да се отваряме на екзотични, но полезни варива като киноа, елдата бе преоткрита от някои (други като мен продължават да я намират за противна)…

така или иначе здравословното хранене си стана постоянна тема – благодаря ти, скъпа гала! (без никаква ирония го казвам. предаването на кафе с гала е направило повече за популяризиране на здравословното хранене в средното българско семейство отколкото всички експерти на министерство на здравеопазването).

правилното хранене
неговите правила толкова пъти са повтаряни: по-малко сол, почти без пържено, много вода, малко газирано, по-малко сладко, по-малко тестено, повече пресни и сурови плодове и зеленчуци, повече (топла) готвена храна, по-малко кофеин и редовно на хранене, поне три пъти дневно. от там нататък започват личните предпочитания и стил на хранене. месоядни, вегетарианци няколко вида, вегани и всичко помежду тях.

като всяко нещо, от което могат да се изкарат пари, така и здравословното хранене стана голям бизнес. живот само на фрешове? био сертификати? екзотични супер храни? какво ли не мина през очите ни и някои от продуктите действително са добри за здравето, но разбра се, има и много хора, които ни взимат парите, които доброволно им даваме за… добре написан етикет. „детоксикация“ е вълшебна дума, извор на вечна младост и може да накара някой да го кара на прахчета, а прясно изцедените сокове са като новата света вода.

между здравословното хранене и орторексията
в една своя статия за yoga journal стивън братман за пръв път използва термина орторексия (линк към оригиналния материал). от 1997 година е минало доста време, но още се водят спорове между психолози/психиатри дали орторексията е хранително разтройство, каквито са анорексия невроза и булимия невроза или е част от обсесивно-компулсивните разтройства, заради натрапливия интерес при подбор на храната и следенето на точно определени размери, вид и т.н.

при всички положения виждаме обсебване. при булимията и анорексията то е от калориите, а при орторексията това е здравословното хранене. но при нея има повече социална приемливост, тя е ново поколение, едно хитро хранително разтройство. то ходи с маската на хипстър, загрижен за здравето си… но в него няма удоволствието от живота, което включва и шоколад и други „вредности“, задължително.
хората с хранителни разтройства често минават през етап, в който убеждават на другите, че всъщност се „ядат здравословно“ с цел да прикрият нарушеното си хранене, така че понякога дори не говорим за чиста орторексия, а за прикрит друг проблем.

орторексикът избира например ниско-въглехидратна диета, от която постепенно отпадат въглехидратите изобщо и и постепенно от менюто се изключва всичко освен плодове, зеленчуци и ядки, което (казвам го като вегетарианка) има и своите недостатъци като недостиг на витамин Б, на първо място. орторексията сама по себе си е „фиксация върху здравословното хранене“. това, нека го нарека втелясване, изглежда доста добре подплатено с много наука и дебели книги. орторексията допълнително се подклажда от изследванията, някои от тях съвсем измислени, които те убеждават, че страдаш от дълъг лист алергии или че имаш непоносимост към още по-дълъг списък храни. наблюдава се от психотерапевти и психиатри, че орторексиците рядко развиват анорексия невроза (която е тежка и трудна за лечение болест). но въпреки че могат да карат на био храна дълго време, една част от тях ще жадува за нещо „грешно“ и това е възможно да доведе на периоди със злоупотреба с ядене, което определено е по-малко здравословно от малки порции от тези „вредности“ в ежедневието.

гуинет полтроу е от звездите,
 които понякога се държат
като орторексици 

зад всяко нездравословно отношение с храната (прекалено наказване, глезене и строгите ограничения), може да се каже със сигурност, че стои емоционален проблем, който трябва да бъде назован. по един парадоксален начин много хора използват храната като начин да контролират (нещо в) живота си. има китайска поговорка, която казва, че „колкото по-малко мислиш за храна, толкова по-здрав си“. затова и орторексиците, макар и да се ползват от всички екстри на здравословното хранене, понякога съчетано и с редовни физически упражнения, имат реален, несподелен и непреработен,  тлеещ в тях проблем, който може да решат с психотерапия, когато са готови за това. като при всички останали хранителни разтройства, ако живееш подчинено на тоталната чистота на храненето, която стига до мания, първо трябва да узрееш за идеята, че това ти пречи и едва тогава да търсиш своята лична причина защо го правиш.

няколко сигнала, че прекаляваш със здравословното хранене
– честно казано се смяташ за по-специален и интересен човек от другите, които не споделят твоят специален начин на хранене и ограничения…

-…и не го криеш. споделяш спокойно с всички, че днес си на един фреш от целина и моркови и че не си хапвала картоф от две години.

– прекарваш повече време в планиране какво да изядеш, отколкото време за изяждането му

– не можеш да си представиш, че може да си купиш каквато и да било храна, без да си прочел/а етикета много подробно

– никога не се храниш при други хора, защото изключително рядко са в състояние да удовлетворят изискванията ти за храната, която приемаш

– начинът ти на хранене те изолира социално (хранене с приятели или колеги реално е невъзможно)

– не, не взимаш и бонбон за рожден ден, торта е изключено

– загубил/а си спонтаноста на хранене (с приятели и семейството си)

– имал/а си периоди, в които си заменяла цели хранения с пиене на фрешове (това е изключително погрешно, тъй като за правилното функциониране на стомаха храната трябва да се дъвче – слюнката съдържа нужните ензими, които помагат на дейността му)

парадоксалното е, че орторексиците, които са обсебени от здравето, не се хранят здравословно, защото макар да поемат всичко, което трябва, те ограничават удоволствието от храната, което е част от добрия живот…

ако имаш такъв проблем и искаш да се консултираш, може да свържеш с мен за психотерапевтична консултация през формата на блога