хранителни разстройства

Ново интервю в продължение на проекта в блога на интервюта с различни специалисти, които разказват от своята гледна точка. Доц. д-р Тони Дончев e психиатър. Той става доцент през 2012, а професионалната му кариера започва като интерн в клиника по психиатрия на ВМА-София през 1994 г., а в периода 2012–2018 г. е неин ръководител. Носител е на различни награди в областта и е преподавал във водещи учебни заведения. Има над 40 научни публикации, една самостоятелна монография, както и участие в различни учебници и учебни помагала.

Може да бъде намерен в Медицински център Интермедика, София.

Как близките или могат да провокират разговор с човек, за когото се тревожат, да се срещне с психиатър или психотерапевт?

Много често хората с нарушенията на влечението към храната са трудни и сложни пациенти, които реагират с бурно негодуване, а също и отричане, когато им бъде казано, че трябва да се срещнат с „пси-“ специалист, а тази реакция трагична в контекста на болестта, защото ни отдалечава от възможността за интервенция. Нарушеният контрол над емоциите е част от личностова предиспозиция на засегнатите от хранителните разстройства и затова един лесен път, доколкото този път може да е лесен той изобщо, е като се обърнем към душите на тези хора и това, че те изпитват някакво страдание, и интервенцията не е задължително да бъде свързана с храненето, защото така се сблъскваме с отрицание. Много е по-елегантно, и по-коректно е, да се обърнем към страданието на тези хора, като си мисля, че е най-добре да бъдат попитани от някой близък нещо като: „Мила, може би имаш проблем с храната“ или „Мила, много си слаба“. Би трябвало по-скоро да бъдат подканени да си  зададат въпроса „как се чувствам“ например, или  „дали не се чувствам депресирана“. В повечето случаи хората с хранителни разстройства са жени и затова си позволявам за говоря в женски род –  един сигурен начин да си признаем, че имаме проблем с душата, е депресията.  Мозъкът ни е един мускул, казваше един професор, и като всеки мускул, той се тренира и като всеки мускул няма много начини да ни подскаже нещо не е наред – обикновено начина, по който той ни показва, че го боли, е като изпитваме депресивни симптоми.

Факт е, че голяма част от тези хора имат депресия и един добър път да ги попитаме как се чувстват, страдат ли, мъчно ли им е, изпитват ли тъга, изпитват ли вина – всички тези чувства са един прекрасен обект първо за една добра формулировка, която може да бъде приета от тези пациенти. Иначе резкият подход към тях е обречен на неуспех, поне при тези с анорексия и булимия, особено в онези случаи, в които техният индекс на телесната маса (ИТМ) се колебае между 19-20. Това са едни слаби момичета, които въпреки че още не попадат в категорията „анорексия“, има множество фактори, които ни показват, че са избрали посоката, в която вървят.

Какво е най-голямото предизвикателство при работа с пациенти с хранителни разстройства?

От медицинска гледна точка анорексията е единствената психиатрична болест, която убива. Чудовищно предизвикателство поне у нас е, че не съществува такъв център, който да предлага прицелна терапия за пациенти с хранителни разстройства, защото лечението в никакъв случай не е само психиатрично, само психотерапевтично. Лечението на една разгърната картина изисква екипен подход и това надхвърля обичайните психиатрични екипи, които са съставени от психиатър, психолог, социален работник и медицинска сестра. Той изисква участието на гастро-ентеролози, на кардиолози, на интензивни терапевти. В един много диференциран и подчинен на оперативни процедури подход, трябва да се започне с оценка на биологичната терапия, заради риска от сериозни нарушения в електролитния баланс и в цялостното хранене на организма; кардиологичните нарушения и т.н. Всички тези компетенции няма как в съвременния свят да бъдат в главата на един човек – тоест се изискват се много пари за лечението.

Опитът ми показва, че само един хранителен разтвор за вливане на пациент с нарушения на биохимично ниво излиза 500 лв на ден. Говоря само за препаратите, които се приговят индивидуално и  изискват непрекъснат лабораторен анализ на биохимията на тези пациенти.

Иначе всичко би било работа „на парче“, което е работа героична, но със сигурност не толкова полезна за тези пациенти. Без сериозен ангажимент на институциите в лечението на тази група пациенти не се постига терапия с начало, ясно дефинирани стъпки и финал.

Кога, според Вас, се минава границата от временно състояние – от „ще отслабна“ към болест?

В огромен процент от тях има някаква личностова особеност, която създава онази среда, онази почва, върху която израстват онези злокобни цветя на анорексията. Също така и в света на модата продължава да има много модели в анорексичния женски модел.

За съжаление майките и родителите също са много често част от патогенезата на тези разстройства, като се създава среда за разгръщането на този тип мислене и възприемане на света.  Опитът на майките да преживеят, това което не са могли, чрез дъщерите си, води много често до трагични резултати, в това число и анорексия. Така първите реплики на момичето „дебела съм“ са били произнесени първо като „дебела си“ или „много ядеш“.

Искам да Ви да попитам за връзката на хранителните разстройства и с други болести от Вашата специалност, освен депресията, например с обсесивно-компулсивните разстройства?

Цялата група на хранителните разстройства имат повече общо с емоциите, докато ОКР е един интелектуален процес, който се намира на друго ниво. Поради това при ОКР добре работи конгитивно-поведенческата терапия и не толкова добре при хранителните разстройства, където дълбинните методи са с по-голямо въздействие.

Разстройствата на влечението, каквито са хранителните разстройства, са онтогенетични и там лечението не е свързано с конгницията. Например, когато една жена с булимия яде, тя има неистова нужда да го направи. Лично аз мисля, че компулсивното хранене не е редно да бъде свързвано с ОКР, защото при ОКР в повечето случаи то е защитно, при тези пациенти обичайно вътрешните мотиви и разсъждения да са „аз не трябва да направя еди какво си, за да не се случи еди какво си“. Обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с висок интелект, който в този момент вреди, защото когато един човек впрегне всичките си ресурси да отрече един проблем, няма сила, която да може да го разубеди. ОКР е тежка болест, при която пациентите могат да сами да анализират поведението си; те са хора, които успяват да се пошегуват със себе си; критични са с това, което се случва в главата им, колкото и налудничави да са мислите им, докато при хранителните разстройства усещането на психиатъра по-скоро е, че има по-голяма близост до психозата, нарушения по отношение на възприятията към света – не само към тялото, но и към света, той определено не е толкова добронамерен, колкото е обичайно и усещанията за него са доста променени и различни. Лично аз, бих сложил тази група при психотичните разстройства заради нарушените възприятия и нарушената интерпретация на тези възприятия, по което си приличат с психотичните.

Кой е, според Вас, най-добрия път, по който един засегнат или неговия близък трябва да извърви? Кой пръв може да посочи модела, откъде се тръгва – от личния лекар, от психотерапевт, от психиатъричния кабинет?

Аз си мисля, че ако стъпим на предните ми думи за анорексиогенните майки, първият, най-разумния, коректен и реалистичен път, е в ранната диагностика да се намесят училищните психолози. Това са компетентни хора, които могат да играят роля, и да са предната линия на детекция на нещо различно у някои момичета, защото стигнем ли до лабораторни промени, то диагнозата е видима от много, много далеч. Детските организми са изключително корави и гъвкави, компенсират дълго време, но нямат ресурс за възставновяване, след като декомпенсират

А какво се случва с тези пациенти, които отказват да приемат лекарства?

Правило е, че щом настъпят хемодинамични нарушения и тези момичета започнат да припадат, спре им мензиса и настъпят всички усложнения в следствие нехранене, не просто неправилно хранене, тогава влизаме в ситуацията на задължителността.

Тогава под въздействие на семействата си те започват да пият лекарства. Това пък увеличава техния негативизъм и намалява възможността да се работи с тях. Важно е те да участват в този процес, да са мотивирани да се променят – като това не може да се случи само с един разговор, това е процес – ако в продължение на 15 години е изграждан един идеален Аз образ около 35 кг, няма как за един месец, една или пет години да обърнем този модел на обратно, тъй като това са базисни модели, които са вече факт.

Тоест трябва време.

Време и с идеята за малките корекции, които да доведат до промяна, а не „е от сега нататък всичко ще е различно“, защото това не се случва, следва разочарование за пациента, за близките му, отказ, отрицание и всички тези неща, които не помагат и не са полезни.

.

.

.

.

.

.

За контакти с Медицински център Интермедика и доц. д-р Тони Дончев може да позвъните на телефон: 0897 645 844 или през формата на сайта. 

.

.

.

.

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Днес на обяд с Белослава Димитрова говорихме сериозни неща по БНР Радио София. Знаете, че интересът ми към темата е доста голям и в разговора ни една от големите теми беше каква е отговорността на всеки един от нас за собственото и здраве. “Проява на отговорност е да вземаш решения, които може в момента да не са ти много приятни, но в дългосрочен план ще имат ефект”.

Какво говорихме по тази обширна тема може да чуете в линка, който води към Радиоприемница по БНР Радио София.

Този текст е авторство на Paul Robinson. Публикувам го със съкращения и редакция, които не пречат на целия му смисъл и заряд. Оригиналната публикация може да прочетете тук.

Концепцията за тежките и трайни психично заболявания във Великобритания е въведена през 1999 г. с цел насочване на ресурси към пациенти, страдащи от дългосрочни сериозни разстройства, и е била предложена да бъде свързана с хранителните разстройства през 2009 г.

В този текст автора разглежда понятието за тежко и трайно хранително разстройство (SEED) и се изследва неговото значение за анорексия нервоза (AN) и булимия нервоза (BN).

Симптомите на анорексия по събраните данни се влошават след три последователни години на боледуване.

Симптомите на тежка и трайна AN (SEED-AN) са изтощителни и дългогодишни, както и потенциално фатални. Симптомите на тежък и траен BN (SEED-BN) също са изтощителни, особено при социална адаптация. И при двете условия се откроява обща картина на семейните затруднения.

Продължителност на заболяването

Към определяне на продължителността на заболяването може да се подходи по много начини. Единият е да се зададе въпроса: „В кой момент хранителните разстройства стават значително по-трудни за лечение?“. Това е важен въпрос, защото ако знаехме отговора, бихме могли да положим всички възможни усилия да започнем лечение преди настъпването на този момент.

За съжаление има доста малко доказателства, които да ни ръководят, въпреки че се предполага, че след 3 последователни години на боледуване анорексията може да стане по-трудна за лечение. (Treasure J, Russell G. The case for early intervention in anorexia nervosa: Theoretical exploration of maintaining factors. The British Journal of Psychiatry. 2011;199(1):5-7). Данните показват, че има възстановяване от анорексия на всеки етап, но след 5тата до 10тата година възстановяването става все по-малко вероятно. Въпреки това не трябва да пропускаме, че смъртните случаи в това време представяват значима част, повече от която и да било психична болест, от засегнатите, което прави анорексията толкова важна за лечение в първия възможен момент.

Друг подход за дефиниране на продължителността на заболяването е като да се разгледа делът на пациентите, които все още отговарят на критериите за разстройството в различно време след началото му. Дялът на пациентите, първоначално диагностицирани с анорексия нервоза, и които продължават да са в болестта, е висок и можем да очакваме около една четвърт от пациентите да останат в това него. Това означава, че това са хора, които живеят с ниски и свръхниски килограми без да стигнат до летален изход, но страданията им са психични, физически и социални. Пропорцията в данните включва всички смъртни случаи, както и пациенти с лош резултат поради причини, различни от хранителното разстройство, така че мярката е до известна степен съдържа риск от грешка (смъртните случаи често се описват с причина на смъртта, но водещата причина да се дължи на хранителното разстройство, но това не може да бъде описано винаги медицинските документи – бележката моя, ДС)

Клинично сравнение на тежките и продължителни форми на хранителните разстройства (SEED)

Сравнение на Анорексия SEED-AN и булимия SEED-BN

Физически

При анорексия SEED-AN участниците имат физически оплаквания, но отричат тяхната сериозност:

„Най-лошото ще бъде, когато остарея и ще имам оспеопатия, но знаете ли какво, има някои фантастични хапчета вече„

„Остеопорозата ми беше диагностицирана, но мисля, че е контролируема … с калция и правилната диета и мисля, че не е остра.“

При булимия повечето лица нямат физически проблеми или ги намират за такива, с които може да се справят.

Психологически

При анорексия повечето участници са с депресия и самочувствието им често е изключително ниско:

„Чувствам се, че съм ужасен, отвратителен човек … Чувствам се като наистина грозна и отвратителна и мръсна и следователно да се обличам добре би било нещо погрешно“

При булимия депресията и нестабилността на настроението са често срещани.

„Понякога съм просто щастлива, а други дни просто искам да бъда сама.“

„Мисля, че доста от болестта е да живееш с депресия.“

Социални

При SEED-AN често се срещат смущения в социалните контакти и общуване, липса на интимни връзки и изолация.

„Чувствах се, че просто съм се провалила в живота. Бях твърде уплашена, за да се присъединя към клуба по скуош, бях твърде уплашена, за да общувам с хората, загубих цялата си увереност в интервюта за работа. “

В SEED-BN повечето участници нямат връзки и живеят сами.

„Имам приятели, които имам онлайн, но всъщност не съм ги срещала. Защото чувствам, че мога да представя свой напълно фалшив образ„.

Семейни

В SEED-BN семейните затруднения са чести. Някои смятат, че семействата им не приемат сериозно хранителното им разстройство. Една пациентка, след като признала за своята булимия на майка си, реакцията била: „И аз съм го правила. Толкова е глупаво…“, което не й помогнало. Други пациенти съобщават, че техните семейства са били обсебени от тегло им. Когато една участничка станала размер М след болестта си, член на нейното разширено семейство възкликнал: „О, Боже, какво ти е? Станала си огромна!”.

Финансови

При SEED-AN пациентите по-често са бедни, живееха от обезщетения, а и самите те имат болезнена пестеливост, при която изпитваха изключителни трудности да харчат пари за себе си:

„Струва ми се много трудно да харча пари. Ако влезете в моя апартамент, нямам нищо особено там… Нося обувките си докато не започнат да се разпадат. “

За SEED-BN заболяването по-често е по-скъпо поради голямото количество консумирана храна. Един интервюиран пациент се среща с кредитен консултант, който да й помогне да се справи със ситуацията на кредите от 5 институции: „Нямам никакви спестявания и не купувам нищо хубаво за себе си, просто оцелявам.“

Тежките и продължителни хранителни разстройство и лечение

Изследванията за резултатите в областта на лечинието на SEED са оскъдни. Има няколко примера за публикации, в които клиницистите са изразили своето мнение в тази област, а въпроса, който постоянно изниква в областта на лечението, е какъв общ подход да бъде използван. Както вече беше написано, пълното възстановяване от хранително разстройство винаги е възможно, макар и по-малко вероятно с течение на годините. По този начин пациентът (и клиничният лекар и семейството) се сблъскват с въпроса всеки път, когато се обмисля терапия: Трябва ли да се върви към пълно възстановяване или към най-доброто възможно качество на живот, придългосрочно разстройство.

От гледна точка на клинициста, може да има морална дилема. Финансирането на услугите може да зависи от достъпа до пълното стационарно лечение. Това се отнася както за обществения, така и за частния здравен сектор. Следователно може да има различни стимули за приемане на пациента SEED за продължителен престой в болница в търсене на увеличаване на теглото. Повечето специалисти, отговарящи за лечението в стационарна среда на хранителни разстройства, ще са наясно с тези натиск и как понякога те влизат в конфликт с грижата за пациента. Приемът в болница е от съществено значение за пациент, който е с животозастрашаващо физическо заболяване. Вероятността за дългосрочно възстановяване след продължителен прием при човек с продължително заболяване вероятно е малка и човек остава със съмнение, че някои пациенти с SEED могат да бъдат приемани за дълги периоди без това да води до голяма полза.

Лечение или грижа?

Не всички пациенти се възползват от този възможностите за лечение, които са подходящи при тях и в такива случаи подходът за намаляване на вредите или постепенно бавно възстановяване, фокусиран върху подобряване на качеството на живот, може би по-хуманен и полезен.

Подходът за възстановяване

Този подход, възникнал сред пациентите в САЩ, показва, че може да се постигне подобряване психическото и физическо здраве, въпреки че болестта в основата на трудностите на човек, не може да бъде излекувана.

Медикаментозно лечение

Ролята на медикаментите в хранителните разстройства е ограничена и основната група, която изглежда има полза, е при тези с булимия нервоза. Антидепресантите като флуоксетин във високи дози могат да бъдат изпробвани при пациенти, които са имали поне една психотерапевтична серия от сесии, основано на доказателства за булимия нервоза. От другите лекарства, оланзапин е изпробван при анорексия нервоза и въпреки че понастоящем доказателствата са слаби, някои специалисти в хранителното разстройство смятат, че лекарството намалява тревожността и може да окаже влияние върху подобряването на теглото. Очакват се още клинични данни.

Психотерапия

Пациентите с анорексия нерва и булимия нерва са както в количествени, така и в качествени изследвания, страдат от депресия и тревожност. Тези трудности често са в доказана връзка с тежестта на симптомите на хранително разстройство, като по-ниско тегло или чести хапвания и различни начини на прочистване.

Физически мониторинг на риска

Това ясно се изисква при анорексия нервоза на всякаква продължителност, защото при пациенти с тази диагноза можем да наблюданаме влошанате и смърт. При булимия нервоза най-честите сериозни медицински проблеми са електролитните нарушения. Кой трябва да извършва мониторинга е въпрос на дебат. Когато услугите на специализирани хранителни разстройства са оскъдни и скъпи, има аргумент за наблюдението да се основава на първичната помощ. Персоналът в първичната медицинска помощ обаче изисква обучение за наблюдение на хранителните разстройства и какво да прави, когато се наблюдана например притеснителна ЕКГ. Някои общопрактикуващи лекари не са склонни да се заемат с тази задача. За наблюдение на физическите проблеми, които се развиват във времето, но обикновено не застрашават живота, като остеопороза, пациентът и лекарят трябва да решат дали и колко често да наблюдават състоянията. Някои твърдят, че като единствено ефективно лечение на остеопороза, дължаща се на анорексия нервоза, може да се посочи наддаването на тегло и както знаем, тя ще се влоши без увеличаване на теглото. Други смятат, че знанието, че състоянието се влошава, може да даде стимул за подобряване на теглото и на второ място да предупреди пациента, лекаря и семейството за нарастващата възможност за фрактури след обикновено нараняване или дори без такова.

Семейни интервенции

Много пациенти със SEED-AN и SEED-BN споделят трудности в семейната среда. Проблемите от гледна точка на членовете на семейството са как да се реагира на сериозно хранително разстройство, което изглежда не се подобрява, без да страда от депресия и други прояви на стрес и без да се влоши неволно хранителното разстройство. За тези семейства съвместната интервенция. Понякога може да се посочи единична или множествена фамилна терапия, за да помогне за разрешаването на някои трудности, въпреки че естествено целта на терапията би била подобряване на функционирането на семейството и качеството на живот, а не излекуване на хранителното разстройство, както е при по-младите пациенти с кратка история.

Социални и професионални интервенции

Социалната изолация обикновено се описва при пациенти с дългосрочна анорексия и невроза на булимия. Пациентите не са склонни да се хранят в компанията на други хора и може да откажат поканите да излязат, като предпочитат да стоят вкъщи и да се хранят. Посещаването на ежедневна услуга за лечение може да бъде първа стъпка в ресоциализацията и подпомагането на намирането на подходящи доброволни работни или образователни курсове също може да бъде полезно помощ за пресъздаване на социална мрежа. Някои пациенти, особено с анорексия, намират, че срещата с други пациенти със същото състояние може да бъде по-приемлива, тъй като не е необходимо да обясняват поведението си на другите. Въпреки това, макар това да е полезно първоначално, това може да доведе до допълнително засилване на хранителното разстройство и, ако е възможно, трябва да се търсят по-широки социални мрежи.

Обобщение и заключения

Значителна част от хората с хранително разстройство не успяват да се възстановят или защото не са имали ранен достъп до лечение, или защото не са реагирали добре на такова лечение. С течение на времето шансовете за възстановяване намаляват, но те сякаш никога не достигат нула.

И двете състояния обаче влияят дълбоко върху качеството на живот и въпреки че смъртността е по-ниска при булимия, и двете състояния нарушават психологическото, семейното и социалното функциониране. При дългосрочни хранителни разстройства се изисква внимание от професионалисти. Тежките и трайни хранителни разстройства (SEED) трябва да бъдат признати от по-широката психиатрична общност като заслужаващи внимание и ресурси, колкото и други тежки и трайни психични разстройства, така че страданията, понесени от пациентите и техните семейства, както и разходите, понесени от хората, семействата и обществото могат да бъдат облекчени.

Оригиналният текст принадлежи на Paul Robinson (August 14th 2019). Severe and Enduring Eating Disorders: Concepts and Management [Online First], IntechOpen, DOI: 10.5772/intechopen.87004. 

Текстът е публикуван под Creative Commons Attribution 3.0 License

Снимка от Pexels

С това интервю продължавам проекта за срещи със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка, като това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Д-р Тянков е завършил висшето си образование по дентална медицина в Медицинския Университет – София.

Работи вече 20 години в областта на естетичната дентална медицина и имплантологията. Кабинетът му се намира в София. Може да се свържете с него в клиниката му Алфадент на телефон 088 887 62 26.

Д-р Тянков, можете ли да познаете, че Ваш пациентка страда от булимия, още по време на преглед?

Най-често да. Вижда се по специфичния вид на зъбната повърхност – обикновено с абразирали дъвкателни участъци и ерозиралия емайл. Няма как да не обърна внимание на значително изтритите дъвкателни повърхности, съпроводени с намалена височина на зъбите. Тези пациенти най-често идват при мен заради естетическия вид на зъбите си – тъй като цвета и формата на зъбите им са се променили с врамето, а понякога имат и болки в някои от разрушените участъци, тъй като зъбите не могат да компенсират бързото си разрушаване. Как се разрушават зъбите? ОТ една страна е липсата на микро елементи, а от друга – повишената киселинност на слюнката заради излизащите стомашни сокове. Това води до зъби, които започват да придобиват различни нюанси на кафявото поради изтъняване – и в някои случаи до липсващ емайл. Ще направя сравнение между повръщането и ежедневно обливане на зъбите с киселина, а това вторично води до още проблеми. При повръщането и развалянето на зъбите се стига в някои случаи до деформиране на захапката – първо тя се изкривява и впоследствие дори се изтриват асиметрично ставните ямkи.

При една дълга булимия рано или късно се стига и до загуби на зъби. Обикновено, понеже това става генерализирано, засяга се цялото съзъбие и лечението става толкова скъпо, че пациентът не може да си го позволи – и така започва да се работи „на парче“.

Какви са, да ги наречем „етапите“ на проблеми със зъбите при хората с хранителни разстройства?

Както казах, първо се наблюдава естетически проблем – поява на белезникави или тъмни петна (дисхромии) по външните страни на зъбите, които по-късно водят до изронване на емайла. Следва свръхчувствителност на зъбите – от топло и студено и при определени храни. Едва след това идва разрушаването и изтриването им на височина и дебелина. Появяват се и възпаления на венците, заради микрофрактури по зъбите.

Като част от комплексното лечение, най-често се налага зъбите да бъдат защитени и според степента разрушаване се изработват или фасети, или корони. На един разрушен зъб трябва да му се върне старата форма и да бъде защитен от агресивните фактори в устната кухина.

При протичащо хранително разстройство се поразява цялото съзъбие, но доста често, тъй като фронталния участък (предните зъби) е най-видим, пациентите се обръщат най-често заради него и тогава се отваря въпроса за комплексно лечение. В по-голяма част от случаите долните зъби са по-засегнати, защото слюнката се задържа повече при тях. Нелекувайки дъвкателните зъби обаче се стига до промени, които са не по-малко неприятни – и те включват както проблеми с цялата храносмилателна система, тъй като храната не се обработва добре в устата, така и промяна на външния вид.

В практиката си съм виждала много хора с блестящи зъби, независимо от това, че години са били с хранително разстройство, може ли да ми обясните това?

Имат значение генетичните фактори, степента на заболяването и продължителността му. Колкото повече време зъбите са подложени на киселинна атака, толкова са по-поразени. Разбира се, че младия човек има повече компенсиращи механизми.

Когато организма иска вещества, но не ги получава – тук имам предвид калций и флуор, ако не ги добавяш или ги разграждаш с водородни йони, то тогава резултатът е плачевен. Няма как да имаш здрава къща само с вар и кирпич, трябва и тухла.

И преди в сайта ми съм писала, че е важно да не се мият зъбите веднага след повръщане. Какво друго бихте добавили Вие като съвет към тези, които имат проблем?

Да избягват избелващите пасти за зъби – особено тези с абразивност. Задължително четката им за зъби трябва да е мека, защото твърдата допълнително изтъргва вече мекият емайл.

Описвате много сериозни последици от хранителните разстройства – и конкретно при булимия, заради повръщането и липсата на микроелементи – при анорексията. Какво не знаят пациентите Ви, какви потенциално грешни решения правят, когато трябва да избират как да лекуват зъбите си?

За съжаление лечението на последствията изисква много време и разбиране. Препоръчвам им да не отлагат провеждането на комплексно лечение – много от тях търсят помощта на зъболекаря само когато имат проблем и то за конкретен зъб, който в момента ги боли и – поради една или друга причина – не лекуват както всички зъби – така и хранителното разстройство като психично състояние. Така те губят постепенно зъби, които могат да бъдат излекувани иначе.

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

.

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

Хранителните разстройства са в състояние да променят сексуалния живот на засегнатите. Сексуалните дисфункции са често срещани при всички подтиповe, като общото е нехаресването на тялото, тревожността дали партньора ще го хареса, отсъствието на желание за секс дълго време  – и ето така две трети от жените с хранителни разстройства според изследвания не са щастливи със сексуалния си живот.

Ако при булимия често пъти типичния профил на засегнатия е импулсивен човек и сексуалният живот е възможен, но  при анорексия е различно – ограниченото хранене подтиска секс хормоните – естроген и тестостерон – така че либидото изчезва и просто не им се прави. Макар че анорексия може да е и резултат от ендокринните нарушения, неврологични заболявания и генетични фактори, по-често личностните характеристики са перфекционизъм, ригидност и социална интроверсия. Повечето пациенти развиват анорексия по време на тийнейжърските годнини, но тези които се разболяват в по-зряла възраст, при интервюта споделят, че са били сексуално активни преди заболяването. Ето защо, повечето учени смятат, че променения баланс на яйчниковите стероиди и невротрансмитери на централната нервна система стои в липсата на сексуален интерес. Подобно на пациентите с депресия ендокринните и невроендокринни промени са свързани  със загуба на сексуално влечение (източник).

Един от ключовите сигнали за анорексия е аменореята (липса на менструация). Хормоните, които са отговорни за менструацията, в частност естроген, за да да бъдат произведени имат нужда от мазни клетки в тялото. Когато нивата на телесна мазнина е по-ниска от нужното в женското тяло (21-33% за жени на възраст 20-39), това се отчита като риск за фертилността (включително намаляване на репродуктивни органи хипогонадизъм (източник).

Лошата и добрата новина

С намаляването на калорийния прием желанието за секс намалява, както и удоволствието, с повишаването на килограмите то се увеличава.

Вторият специалист, който участва в проекта ми за представяне на пълната картина от здравни проблеми, които съпътстват хранителните разстройства, е д-р Елена Димитрова, кардиолог. 

Д-р Елена Димитрова е завършила медицина през 2008 година в Медицински университет – София. През периода 2009-2013 година работи в Клиника по кардиология към УМ­БАЛ „Света Анна“- София, а от 2014 година – в Отделение по спешна кардиология към МБАЛ „Национална кардиологична болница”. Има придобита специалност по кардиология и научна степен „доктор по медицина”. Нейните научни интереси са в областта на спешните състояния в кардиологията и белодробната хипертония. Д-р Димитрова има множество публикации и участия в научни форуми в страната и чужбина. Може да я намерите в МБАЛ „Национална кардиологична болница” или да й пишете на elena.sv@gmail.com

Кои са най-честите усложнения от хранителните разстройства в сферата на сърдечно-съдовите болести?

Сърдечно-съдовите усложнения са много често срещани при пациентите с хранителни разстройства. Една част от тях са доброкачествени и не изискват специфично лечение, но други за съжаление нерядко могат до доведат дори до смърт (най-често става дума за внезапна смърт при пациентите с анорексия). Усложненията възникват в резултат на дехидратация, нарушения в нивата на електролитите в организма и като следствие на тежкото недохранване. Най-честите усложнения от страна на сърдечно-съдовата система са брадикадия (бавен пулс), хипотония (ниско артериално налягане), различни аритмии (нарушения на сърдечния ритъм), променени нива на електролитите в организма (калий, натрий, хлор, магнезий), промени в електрокардиограмата, свързани с повишен риск от внезапна сърдечна смърт, прояви на сърдечна недостатъчност, както и промени в масата на сърдечния мускул и сърдечната функция. Трябва да се подчертае обаче, че повечето от тези усложнения са напълно обратими в хода на лечението, особено когато то се започне рано и се провежда под контрола на специалист.

При булимия има специфични оплаквания – какви са основните рискове от Ваша гледна точка при предизвикано повръщане?

Предизвиканото повръщане, а също и злоупотребата с лаксативи и диуретици при пациентите с булимия, води до нарушения с нивата на електролитите и алкално-киселинното състояние на организма. Тези нарушения от своя страна увеличават значимо риска от възникване на нарушения на сърдечния ритъм, които могат на бъдат фатални. От друга страна, загубата на течности води до активиране на т.нар. ренин-ангиотензин-алдостеронова система. Това е хормонална система, която има съществено значение за контрола на артериалното налягане и баланса на течностите в организма. Активирането й е компенсаторно и цели възстановяване на нормалния обем течности в организма, но в тези случаи води до задълбочаване на електролитните нарушения, а при спиране на приема на лаксативи и до повишена задръжка на течности и поява на отоци.

В дългосрочен план наднорменото тегло от болестно преяждане и последващите килограми води проблеми със сърцето. Какви са те?

При болестно преяждане освен, че се поглъщат големи количества храна, това е най-често за сметка на храни, богати на мазнини, захар и сол и бедни на витамини и микроелементи. В резултат се стига до натрупване на излишни килограми до степен на болестно затлъстяване, които водят след себе си проблеми, свързани не само със сърцето. Имам предвид прекомерно натоварване на опорно-двигателния апарат, обездвиждане, повишено артериално налягане, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет, повишен холестерол, преждевременно развитие на коронарна болест на сърцето, проблеми с дихателната система, обструктивна сънна апнея.

Какви са рисковете при анорексия за сърцето?

При анорексия в резултат на тежкото недохранване се наблюдават освен електролитни нарушения, които вече споменахме, също и промени във функционирането и структурата на сърдечния мускул. Освен това са установени промени в хипоталамуса (част от мозъка, която отговаря за регулацията на много процеси в организма) и функцията на автономната нервна система (част от периферната нервна система, която регулира функцията на вътрешните органи). Те индиректно също засягат сърдечно-съдовата система. Най-често срещаните нарушения при пациентите с анорексия са брадикардия (бавен пулс), различни нарушения за сърдечния ритъм вкл. фатални аритмии, промени в електрокардиограмата, намаляване на размерите на левите сърдечни кухини и влошена помпена функция, пролапс на митралната клапа. Освен това е важно да се знае, че има определени групи лекарства, които трябва да се избягват при тази група пациенти, защото увеличават риска от фатални аритмии.

Според Вас човек с хранително разстройство кога е редно да каже това на лекуващия го кардиолог? Кога при активно заболяване е редно да потърси консултация?

Смятам, че това трябва да стане още при първата среща с кардиолог или какъвто и да е друг медицински специалист, за да може насочено да се търсят специфичните промени, предизвикани от хранителното разстройство. Както вече споменах, хранителните разстройства могат да доведат до животозастрашаващи усложнения от страна на сърдечно-съдовата система. Уместно е освен преглед да се направят електрокардиограма, ехокардиография и кръвни изследвания. По преценка може да направи и Холтер-ЕКГ – това е продължитлен запис на електрокардиограма (24 часа и повече), който дава възможност да се регистрират различни нарушения на сърдечния ритъм, които не могат да се хванат на обикновената електрокардиограма, тъй като тя записва няколко секунди или минути сърдечна дейност.

Друг важен момент е, че още в началото при поставянето на диагнозата на хранителните разстройства задължително трябва да се изключи друго соматично заболяване, което също може да протича с отслабване или резки промени в теглото – имам предвид заболявания, водещи до нарушено усвояване на хранителните вещества в червата, захарен диабет, туберкулоза, тумори, възпалителни заболявания и други.

А при активно заболяване в екипа медицински специалисти, които ръководят терапията, задължително трябва да участва и кардиолог.

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

.

Детството ми, може да се каже, премина под музиката на Елвис Пресли до голяма степен. Така се случи. Един от първите по-сериозни филми, които помня, е с документални кадри от негови концерти. Сетих се за него по друг повод и отново си зададох въпроса как е възможно този красив и талантлив човек да умре толкова млад? Някога се говореше, че е от наркотици и приспивателни. Днес е видно, че смъртта му е в следствие на хранително разстройство. Елвис Пресли умира на 42 години. За последните 9 години от живота си натрупва над 80 килограма (159 кг тежи в края на живота си, разпределени на 182 см височина).

Официалната причина е „инфаркт“. Преди инфаркта и като негова причина стои тежко, болестно преяждане, често пъти с 10,000-12,000 калории дневно – това е енергийната стойност на храната, която човек с балансирано хранене приема за около седмица до десет дни. Увреденият черен дроб и уголеменото дебело черво били „бонуси“ към състоянието му.

Дневният му режим се състоял основно от месо, фъстъчено масло и пържени храни (пърженото е характерно за храненето в американския Юг, откъдето е той). Любимият му сандвич бил от бекон в комбинация от банан и слой фъстъчено масло – този специалитет днес се нарича „Елвис“ и се сервира още по заведенията – може да видите как се приготвя в тази видеорецепта – на 03:40 цялата тази въглехидратна бомба се потапя в масло, за да се изпържи, разбира се.

Любимият му сандвич е бил още по-калоричен “Fool’s Gold Loaf” (30 см бял хляб, издълбан, бурканче фъстъчено масло, бурканче конфитюр от грозде и 400 гр бекон, маргарин и добре запържване), като една от гладните си нощи Елвис се качил на личния си самолет в Мемфис и отлетял до Денвър, за да хапне с бандата си този сандвич с 42,000 калории (около 20 дни до месец нормално хранене).

Естествено, такъв начин на хранене нямало как да запази тялото му слабо. Но тогава той започва поредица от диети – хранене само желе и нищо друго със седмици; диетата „Спяща красавица“. Най-подходящото име за последната е „най-абсурдната диета на света“. Идеята е следната: когато спиш, не се храниш; когато не се храниш, не дебелееш; затова ако спиш, ще отслабнеш; никой не може да спи с дни, ако не е взел хапчета – затова взимаш приспивателни и се събуждаш слаб. Ако на някого тази идея случайно му се е видяла добра: не е. Сънят забавя метаболизма и гарантира проблеми 1. от забавянето му и оттам съответно килограмите и 2. Това е по-опасно от всички китайски хапчета, които може да купите нелегално – приспивателните, които биха предизвикали толкова сън водят до зависимост, т.е. пристрастяване, а и самото свръх спане води до депресия и т.н. Абсурдното е, че от 60те години насам тази „диета“ на всеки десетина години печели някаква популярност и я губи за минути.

Преди и след

Може да видите тук едно от последните му записани изпълнения,  само 9 години по-рано, по време на този легендарен концерт, той изглежда така – а още 9 години по-рано, в началото на кариерата си – той е това

Are you lonesome tonight?

В песента на Елвис не става дума за хранене, а за любов, а както често казваме един през друг, надпреварвайки се, психотерапевтите – никога самотата се решава с приятния студ и светлината от хладилника.

Още по темата

Документалният филм на НВО – Елвис Пресли – Търсачът

Какво наистина е убило Краля – статия в Huff

За „диетите“ на Елвис, в Indеpendent

Други негови любими храни – отварянето на линка не добавя 1,000 калории към дневния ви режим – проблемът винаги не е какво, а в какво количество се приема

Статия за наркорексията и опасностите от нея и друга за диетата на Спящата красавица

Каква е причината за възникването на това хранителни разстройства? Няма много ясна причина. Стресът е вероятен провокатор. Има хора, които го правят само когато са тревожни. При тези, които ядат насън причината може да е в (зло)употреба с наркотици или алкохол в миналото или в момента. Има някакви данни че активната съставка золпидерм (N05CF02) в сънотворните лекарства – каквито няма в България не се предлагат, може да стимулира такива включвания към хладилника. При тези, които си отиват на собствен ход и в съзнание до хладилника, причините трябва да бъдат търсени по-дълго и се смята, че трябва да се избягнат сънотворни и да се провери дали има връзка със стреса, тревожността и депресията… Смята се, че се предава генетично, т.е. ако се сблъсквате няколко човека в кухнята, особено майка ви, нощно време, сигурно тя е виновна. Това обаче не е доказано, просто е наблюдавано. Някои изследователи мислят, че причината може да е в разминаването на ритмите за глад и сън, което предполагат че се дължи на стрес-хормоните.

Има хора, които се връзват сами за леглото, други, които си заключват хладилниците, трети – които си страдат и някои, които просто отиват на психотерапия.

Болестно преяждане или нощно хранене?

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Първо правя уточнението, че преди да стана психотерапевт, се сблъсках челно с психотерапията като начин на осмисляне на живота и години по-късно реших да променя професионалния си път. Не съм мечтала да стана Фройд от гимназията – и може би по-добре – защото успях да събера личен опит в една много богата на характери и проблеми кариерна пътека, който днес ми помага много. Затова и към психотерапията имам погледа и на човек, който решава да потърси професионална помощ за разбиране… на самия себе си. Всъщност да ходиш на психотерапия е много лично занимание, защото основната тема си ти, не другите и това я прави толкова полезна. Ти и всичките ти лица; ти и твоите проблеми; ти и другите.

Всеки преминава през своите периоди на разочарования, тъга, тревоги и бърнаут, но понякога ситуацията просто има нужда от друго мнение, особено когато се повтаря често в живота ни. Юнг е написал „Докато не направим несъзнаваното съзнавано, ще наричаме това, което ни се случва Съдба“. Така в психотерапията оставяме сетивата си открити да разберем какво се е случва с нас, използвайки терапевта като фигура, която да е с нас в този процес. Затова и психотерапията не е белег на слабост – а обратното – на смелост, защото е решение да се срещнеш с онзи човек, който несъзнателно често избягваш – самия себе си. Психотерапията е обградени с митове, които ще опиша в някой пост скоро, но един от тях е честотата – в повечето случаи веднъж седмично е напълно достатъчна и за разлика от историите в книгите на Ялом, в България рядко продължава десетилетие. Психотерапията не се поема от здравната каса, но има достатъчно психотерапевти и школи, така че човек може да избира.

Но все пак – какви са знаците по пътя, които може би те насочват към записване на час. Ето няколко от тях:

Имаш необясними от лекарите болки в главата и стомаха или срив в имунната система. Когато сме емоционално натоварени, това се отразява на телата ни. Стресът се може да се прояви в много физически усещания – от разстроен стомах и болки в него, така и до главоболия, чести настинки, че и дори липса на желание за секс.

След силен стрес и бърнаут. Някъде около 40 – а може и преди това за отличниците – е възможно кризата да дойде неочаквано, но за сметка на това много силно. Преосмислянето на ценностите, целите и пътя е работа и иска време и разговори.

Проблеми в отношенията ти с другите. Повтарящи се ситуации в отношенията с другите – влизане във връзка с един и същ (неподходящ) тип партньор; нерешими конфликти в семейството може да са причина за среща с психотерапевт и последваща психотерапия. Понякога приятелите дават първия знак, като ти казват „Какво става с теб, много си променен/а“.

Преживял/а си нещо и не можеш да спреш да мислиш за него. Може да е нечия смърт или събитие, което се е случило само на теб, но продължава да размахва криле в главата ти. Времето има способността да лекува за много хора, но има и такива, които дори години след като нещо се е случило, то остава на видно място в тях. Скръбта може да наруши живота ти и да те отдръпне. Има и хора, които влизат в друга фаза – да станат свръх активни и дори не могат да спят. Това са също знаци, че е време за професионална помощ.

Разбито ти е сърцето. Това е моментът, в който човек се чувства едновременно и сам, и неразбран и с помощта на психотерапията може да се намери новата посока.

Използваш някаква субстанция. Ако откриеш, че пиеш повече или поемаш някакви успокояващи – дори билкови хапчета – в нарастващо количество – или дори с нетърпение чакаш да пиеш – това може да е знащ, че има нещо в теб, което не е намерило начин да излезе. Такава субстанция може да бъде и храната – промяната в апетита може да е знак, че нещо се случва. Както преяждането, така и приемането на малко храна са белези на това.

Паническите атаки. Връхлитат те и ти променят живота, защото смяташ, че си усетил дъха на смъртта. След поредица от посещения на лекарски кабинети, които те уверяват, че си напълно здрава и е по-добре да посетиш някой психолог, е време да намериш твоя.

Понякога си на едно издишане от искането на развод. Добър момент за започване на лична или семейна терапия.

Предстои ти осиновяване. Твърдо съм на мнение, че осъзнаването на сериозността на решението е добре да бъде направено и с помощта на психотерапевт, ако имаш някакви съмнения за това сериозно намерение. Препоръчвам лекцията на Фани Давидова, юрист, в TEDxMladostWomen 2016 и когато излезе ще сложа линк към нея.

Разговорът с Даниел Михайлов в „Денят започва“ по БНТ имаше своето продължение – радвам се, че говоренето за емоционалното здраве вече се обвързва и с въпроса за храненето (ВИДЕО)- или по-точно, че в ефира на националната телевизия се говори за връзката между тях и че зад не спазването на диети или трудното поддържане на килограми/апетит не става въпрос само за „воля“, но и за проблеми, които биха могли да бъдат решени с психотерапия.
Предишният ни разговор може да видите тук (Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции). 

Понякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Днес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат „Деветте истини за хранителните разстройства” в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън („Добрата съпруга“, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins“), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

На сайта „Войната с храната“ е качен първия скрининг тест на български за оценка на риска от хранително разстройство.

Скрийнинг теста за хранителни разстройства е разработен от мен под супервизията на проф. Захарина Савова, МД, преподавател в Медицинския Университет София, Факултет по обществено здраве.

Хранителните разстройства са потенциално животозастрашаващи заболявания, с най-висока смъртност от всички психични разстройства. Те засягат около 70 милиона души в световен мащаб независомо от възраст, тегло, тип тяло, раса, националност, сексуална ориентация, пол, и социал-икономически статус. Заради третирането като теми табу и дезинформацията твърде често засегнатите хора не търсят помощ. Ето защо водещи професионалисти и организации в сферата се събраха, за да създадат „Деветте истини за хранителните разстройства“.

1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болестта и да помогнат много за преодоляването й.

3. Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.

5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.

6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

8. Само гените не определят възникването на хранителни разстройства.

9. Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.

* Деветте истини за хранителните разстройства са съставени в сътрудничество с д-р Синтия Булик, Ph.D., F.A.E.D., която е виден професор по хранителни разстройства в медицинския факултет на северно каролинския университет в Чапъл Хил. „Деветте истини“ са базирани на лекцията на д-р Булик от 2014 г. в Националния институт за психично здраве, озаглавена „9 разбити мита за хранителните разстройства“. Водещи асоциации в областта на хранителните разстройства също дадоха своя принос.

Според мен е грешка в комуникацията и ресторантите Happy и рекламната им агенция едва ли виждат това, което аз виждам на този билборд, но, нали това е лично пространство, ще споделя личното си мнение.

Вкъщи хората могат да се „освинят“ по начин, по който не биха го направили в заведение – така е. Но това, което ме боцва е, че този тип хранене, като сложеният на билборда пример понякога пъти е… болест. Това ее и грешката в комуникацията, която според мен са допуснали от Happy, които – трябва да спомена – се опитват – и дори успяват, да пропагандират здравословно хранене (например киноата в България никога нямаше да е толкова популярна без тях!).

Болеста се казва Преяждане (Binge Eating Disorder) и беше включена двата класификатора на болестите DSM-5, както и в МКБ-10.

На мен човека на снимката ми се струва, като такъв, който за кратък период от време (например 2 часа), ще изяде количество храна, определено по-голямо от това, което повечето хора биха изяли за същия период от време, безконтролно ще яде – по това време – без да може да спре или да контролира колко ще изяде.

Епизодите на безконтролно преяждане се свързва с три или повече от следните описания:
– да ядеш много бързо
– да ядеш, докато ти стане неприятно тежко от поетата храна
– да ядеш големи количества храна, дори когато не си физически гладен
– да ядеш сам, защото се чувстваш зле от това колко изяждаш
– да се чувстваш отвратен от себе си, депресиран или гузен след това

За да се говори за болестно преяждане, то трябва да се случва средно веднъж седмично в продължение на три месеца.

Добрата новина, която в дни като днешния е важна – на страницата на Happy има много позитивни примери за храна вкъщи – което означава, че храната вкъщи може да е много вкусна и да не е свързана със самотно преяждане – защото хората си правят селфи как се хранят заедно, храната е красиво подредена и т.н.!

Днес, бях изненадана, ама наистина изненадана, че една от книгите, които ценя безкрайно: Защо обичта е важна на Сю Герхард е издадена на български и то преди цели две години (2014).  За книгата научих от преподавателката ми в Лондон Джулия Бъкройд, при която специализирам хранителни разстройства. Всъщност книгата е за живота на бебето и финните механизми, които определят емоционалните му връзките – и в крайна сметка защо обичта е важна.  

След като установих, че книгата е налична и на български, със съгласието на издателство Изток-Запад да публикувам тези откъси от нея, за което им благодаря.

Правя го, защото Сю Герхард е психоаналитик психотерапевт с неподражаем усет за разказване на иначе понякога скучноватите психологически теории и тъй като не изпада в преразкази или в повърхностност – както се случва често във всички сайтове от типа на ЧакайДаТиРазкажаСмисълаНаЖивота.com.

Систематично, интересно и с много научно подкрепени факти тя (жената е професор в Оксфорд) обяснява защо обичта (под формата на чувство, а не храна, играчки или биберон) е важна, защо връзката майка-дете в онзи период между 0 и 2, когато много майки са склонни да мислят „то нищо не разбира“, а други пускат до пълно откачане Бейби Айнщайн и да му хвърлят био играчки, докато обичта е важна.

Ако тази година трябва да си купиш една книга за детска психология (и за да разбереш и себе си по-добре, защото някога си бил бебе), това е тази. Препоръчвам я изключително много на бременни жени или тези, които се замислят за това да „видят двете чертички“.

Сю Герхардт – Защо обичта е важна

ОТКЪС 1
Новата
парадигма

Гала според мен е направила повече за здравословното хранене в България повече от който и да било друг.

Видеото от предаването е тук
http://play.novatv.bg/programi/na-kafe/707388?autostart=true

В него Стела Колева, една смела и прекрасна жена, разкри за пръв път пред близките и приятелите си за онзи етап от живота си, който е преминал под знака на булимията. Не е лесно да се споделят такива неща, за което й благодаря!

Стела в момента е инструктор по йога – и то добър – казвам го като изкушена от йогата – повече за часовете й може да намериш във фейсбук страницата й!

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн.