Фройд

Митове и легенди за психотерапията

%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0Популяризирана от филмите и книгите, после и от вицовете, сега е времето, в което психотерапията влиза в ежедневието на все повече хора. Причината? Има ефект.

Добре, не всички психотерапевти са брадясали като Фройд (а и има и много жени), има повече знание, отколкото преди стотина години, както и научно подкрепени доказателства, че психотерапията е начин, по който човек открива повече за себе си – мисли, идеи и начини на поведения, които носи, но не съзнава, че тежат на съзнанието му. Въпреки това – т.е. въпреки цялата масова култура, която е показала много от преимуществата на психотерапията, си стоят някои митове и легенди за нея – някои, от които съм чувала и аз.

Нямаш нужда от психотерапия, ако имаш приятели. Психотерапевтът не ти е приятел, а и няма право да ти стане приятел, ако е професионалист. Психотерапевтът е изпълнен с разбиране към теб, но тънката граница с приятелството е табу за него. Целта е не те изслушва и да кима състрадателно, а да работи с теб и това, което се случва в теб. Утре можеш да си развалиш приятелството с някого и да се окаже, че всичките ти тайни изплуват на неподходящи места. Психотерапевтът обаче е длъжен да запази конфиденциалност за нещата, които чува от теб и не, това не е приятелство – ти плащаш за тези срещи, защото отиваш не, за да ти кажат „истината в очите“, „колко е тъпо“ и „всичко ще се оправи“, а защото някой ще надниква в душата ти – и за разлика от приятелите – когато измине един час – ще се раздели с теб – и дори е готов това да е последната ви среща (разбира се, добре е да се обадиш/пишеш, ако си си записал час и няма да отидеш). Тъй като не е обвързан емоционално с теб, това прави терапевта по-различен човек в твоя живот и реално можеш да му кажеш абсолютно всичко, дори това, което иначе не можеш пред близък. Така че – не му плащаш, за да е добър с теб – а плащаш времето му, в което може да прави и нещо друго или с да има час с друг човек. Работата на терапевта е с теб и заради теб, но професионалните му знания и дистанцията, на която остава от теб, го прави по-различен от който и да било друг човек в живота ти. Срещите са веднъж седмично – или два пъти седмично спрямо състоянието ти – също имат своята цел – редовни срещи, при които промените настъпват постепенно. Дори когато ви се струва, че „нищо не се случва“, със сигурност нещо става – и това е разговорът за твоята лична история.

Отиваш на терапия, дават ти съвет и се оправяш. Ех, да беше само така! Ако нещо се е разваляло постепенно например 30 години (262,000 часа), как би могло да се оправи за една среща (60 минути/1 час). Една ефективна аналитична психотерапия продължава поне няколко месеца до няколко години (една година е, да речем, 52 часа). Но да оставим математиката.

Хранителните разстройства например изискват повече време заради спецификата си. Има психотерапевтични методи, които работят бързо (1-3 срещи), но и там не се оправяш с „един съвет“, а по-скоро решаваш сам проблема отново. Лично аз харесвам повече аналитичната психотерапия заради личностното израстване, което се случва, но то идва когато човекът е готов за него, не само на думи.

Психотерапевтите разпитват само за миналото ти и непрекъснато за родителите ти, защото така им е по-лесно. Да, в това отношение психотерапевти могат да минат направо за досадни. Но това е само защото са убедени, че през първите седем години се формира човешкия характер и там всеки получава първичните си травми. Заради това са и тези разговори – за да съберат информация за теб и това, което се е случвало.

При психотерапевтите ходят само „луди“. Не е нужно да си луд, но ако имаш проблем, от който си на път да направо да „полудееш“, по-добре отиди на психотерапевт. Както казваше една приятелка „По-добре да плачеш при психотерапевт, отколкото да се смееш при психиатър“.

Психотерапията е глезотия. Психотерапията е глезотия доколкото ходенето с обувки, които не убиват е глезотия. Вероятно можеш да ходиш с мазоли, но болят. Така и с това.

Психотерапията е скъпа. Мисълта за цената спира много хора да потърсят психотерапия. Но спрямо много други страни тя е по-достъпна. Психотерапията навсякъде се плаща на час и в България могат да бъдат намерени психотерапевти, които работят на всякаква цена – от 20 до около 150 лв на час (това е най-високата цена, която съм чувала и е доста рядка), а най-често срещаната цена е 50-80 лв, като в най-долната граница са начинаещите колеги. Различните психотерапевти предлагат различни начини на срещи – от два/три пъти седмично до веднъж месечно, но в повечето случаи срещите са веднъж седмично. Колко е скъпа психотерапията е относителен въпрос. Пак малко математика, но спрямо целите и инвестицията, която правиш за неща, които ти носят удоволствие и спокойствие – като книги, концерти, ваканции и т.н – и цената на това да не се чувстваш добре. Каква е цената на това да постигнеш своя вътрешен мир? Не знам аз, ти си знаеш.

Ставаш зависим от психотерапевта си и не можеш да вземеш решение без него/нея и не можеш да се откопчиш от терапевта си. Всъщност психотерапевтът не взима решение вместо теб, а е до теб във взимането на решения. Психотерапията не е безкрайна и всеки върви със свои крачки – това е много личен процес. Изследвания показват, че половината от хората усещат подобрение само след 8 срещи (което е около два месеца и половина), а 75% от хората казват че са доста по-добре след около половин година.

Ако пратя половинката си на психотерапия, тя/той ще започне да ме слуша. Ако пратите някого и той няма желание да идва, най-вероятно нищо няма да стане и ще престане да ходи още първия месец.

Психотерапевтите предписват лекарства. Психиатрите предписват лекарства. Психотерапевтите познават психиатри и могат да те насочат, ако преценят, че имаш нужда.

Всички психотерапевти са един дол дренки. Не са. Различни са. Ако не ти се е получило при един терапевт, може да стане при друг. Психотерапията е трудна и отговорна работа, в която има голяма роля и една невидима връзка, която се създава между терапевт и клиент. За щастие можеш да избираш.

%d1%84%d1%80%d0%be%d0%b9%d0%b4-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0Ще ме сложат да лежа някъде със затворени очи и може да ме хипнотизират. Първата част идва от историите за прочутото диванче на Фройд. Той канел хората да легнат и да започнат да говорят, докато застанал до главата на удобен стол записвал какво казват. Днес психотерапевтите имат дивани, но не очакват да легнеш. Седни както ти е удобно и ако нещо те притеснява, питай.

 

 

 

фройд, но не набързо – интервю с автора кристфрид тьогел

Интересни неща се случват в живота… Преди години лекциите по психоаналитични школи на Кристфрид Тьогел в Софийския университет бяха едни от най-любимите ми и когато видях, че Колибри издават негова книга си казах – „не може да бъде!“. Така, в момент, в който препрочитам великия Зигмунд, имам удоволствието да се върна назад и да се насладя на спомените, но и на напълно новото разбиране на Фройд набързо.

Закъснях… толкова по Фройд! Както ще прочетеш по-нататък в интервюто, грешките в ежедневието рядко са неволни, и записването на друга дата в тефтера ми, би казал Фройд не е случайно. Кристфрид Тьогел любезно ме изчака, и след телевизионното интервю дойде моят ред за разговор.

ДС: Спомням си тази книга под формата на лекции, които ми дадоха много стабилна основа в годините заради систематичността.
КТ: Който не е креативен, трябва да е систематичен.

ДС: Който е креативен, трябва да се научи да е систематичен. Но заглавието на книгата не ми хареса…
КТ: То е, защото издателството в Германия на книгата има поредица с книги като Библията набързо, Шекспир набързо, Гьоте набързо и така ме попитаха дали искам да напиша Фройд набързо. На немски означава „за бързащия човек“


ДС: А книгата е сериозна.
КТ: Аз имам 12 книги за Фройд и тази ми беше много трудно да направя, защото съм написал над 10 000 страници за него и да ги сведа да 150, без да губя същноста, не е лесно. Така че си мисля, че хората ще получат добра представа за Фройд. Не е лесно да се синтезира, без да стане повърхностно, но мисля, че се получили.



ДС: Вашият живот е минал в изследване на Фройд… 
КТ: Поне половината, дори повече половината. Сериозно започнах да се интересувам на Фройд, включително с изследване на архивите, когато бях на 30.

ДС: Откъде дойде този интерес към него? Какво ви държи в тази тема?
КТ: Дисертацията ми беше за сънищата, а когато пишеш за тях, неизбежно стигаш до него и така започнах да се интересувам кои са били предшествениците му. След това видях как се развива идеята, какво прави тези 25 години като учен. Ходих в архивите, прочетох 7,000 негови писма и колкото повече четях, толкова повече неща разкривах. Всеки, който колкото повече се запознава с Фройд, толкова по-интересен му става.


ДС: Това, което ни дава Фройд, става основа на много разсъждения. По какъв начин според вас неговите идеи променят света?
КТ: Не мисля, че това са само идеите. Той има две големи качества. Първото е, че той пише невероятно добре и е носител на наградата Гьоте, която се дава на писатели. Фройд сам казва, че неговите истории за пациентите му се четат като романи. И втората е, че той успява да сервира на читателя вътрешна логика, която не винаги съществува. Читателят остава с впечатление, че това е една голяма сграда с вътрешна логика без противоречия, което в действителност не е точно така. Мисля, че 90% от неговите идеи не са нови, но за пръв път ги слага в една система и ги формулира добре и ги представя като една цяла сграда. Аз лично за себе си в тези 30 години открих една част, която е много подценявана, и това са неговите работи за обществото и за религията и войната. Например, когато започва войната се оказва, че и тримата му синове са на фронта и той пише кратка статия за войната. Този анализ е толкова точен, такава силна критика на всяка държава, която води нападателна война. Той има книги, които имат чисто историческа стойност – и други – като тази статия, които са много актуални. Спомняте ли си, когато Горбачов, когато трябваше да подпише разпускаенето на Съветския съюз, как се оказа без химикалка в себе си – това се случи, защото той не искаше да го подпише. Този случай на забравянето или грешките в езика е винаги актуално, по-интересно от някои негови други неща.

Фани Мозер

Фройд не е изключително добър терапевт. Първите 20 години много от неговите пациенти се самоубиват по време на терапията. Вярно е, че неговите колеги и ученици му пращат най-трудните случаи, така че там е по-различно. Но, например намерих в архива му едно писмо в архива му. През 1895 той пише Изследвания върху хистерията, където описва 5 случая. Вторият случай след Анна О., е една жена, най-богатата жена в Европа по това време, Фани Мозер, там се нарича Еми фон Н. Там той намира причината в нейните дъщери, които са слабоумни. 25 години по-късно едната дъщеря, които той публично нарича в книгата си олигофрени, му изпраща своята дисертация и той и отговаря с писмо, в което пише „Аз се извинявам за ужасната си диагностична грешка“, обаче го прави само в писмото. Всички следващи издания до смъртта му той не го споменава, дори като бележка под линия. Тоест прави компромис, така че теорията му да изглежда по-консистентна. Това се случва много рано в неговата кариера и 20 години по-късно той е нямало да се заблуди. Въпросът е, че тази книга е учебник за много студенти и в тези 8 издания на книгата до края на живота му това не поправя това. Иначе всеки прави грешки в началото.

ДС: За кого ще бъде интересна тази книга?

КТ:  Мисля, че книгата е много добре написана и всеки може да намери нещо за себе си.