сънища

Последните седмици с пациентите ми обръщаме повече от всякога внимание на сънищата, които излизат. Очаквано, тези, които спазват социалната изолация и не излизат, а ежедневието (колкото и да са занимателни домашните по математика и пъзелите за тези с деца), или филмовите канали, сънищата станаха повече, с по-богат материал за анализ.

Изследване, проведено сред пълнолетни американци потвърди тази тенденция и с цифри –  близо 30% от тях имат по-силни спомени за сънищата си, като при 11% това е „силно увеличение“, като групата, сред която това се случва е съставена от най-често от 18-34 годишни.

Преди време публикувах откъс от книгата Човекът, който дължеше живота си на един сън на Феликс де Менделсон, в която за специалисти и сънуващи се предлага прочит на това, толкова дълбоко интимно преживяване, което имаме в съня. Едно от няколкото големи открития на психоанализата е ролята на сънищата за психиката ни и от тогава този „паралелен свят“, от който се интересуват хората от векове придобива нови значения.

Дзен: ако сънувам пеперуда,

аз човек, който сънува, че е пеперуда

или пеперуда, която сънува, че е човек

Припомнянето на хора, събития, накъсани парчета минало, слепени с кошмари и неочаквани обрати могат да ни помогнат в отработването на на вътрешни конфликти, на онези малко замазени и затворени в килерите неразтребени спомени. През последните седмици, чувайки се с близки и им предлагам да записват сънищата си, за да ги обсъдят след време, ако в момента не ходят на терапия, защото – от отварянето на страховете, регресията към безпомощност (реална и нереална) и специфичното застиване във времето, ние попадаме в този полусън, полуден, който може да ни даде възможност на нови истории и дълбочини на сънищата.

Изглежда една от темите на сънищата е самия вирус и реакцията към него – по същия начин, в началото на трийсетте години на миналия век се събират сънища на хора, които не се познават, но сънищата им които поразително си приличат – и всички са били за машина, която четяла мисли.

Това е свързано много с идеите на Юнг за колективното несъзнавано и наблюденията, че хората имат подобни един на друг сънища след някакво обществено травматично събитие..

Какво да записвате?

Каквото си спомняте, колкото повече, толкова по-добре. Просто в тетрадка или в бележки на телефона, никога не се знае, дали не са подсказки, които биха могли да Ви помогнат. Ако сте в терапия, споделете ги. Психоанализата и юнгианските терапевти имат специфичен интерес и умения да интерпретират сънища. Може да го правите и в този сайт, който е посветен на сънищата (на английски) по време на изолация или да участвате в изследването на Деирдре Барет, която работи по темата в Харвард

Може да попълните и моята форма за „ловец на сънища“ в този линк,

като информацията ще бъдат използвана само с изследователска

и не събирам лични данни

Досега се знае, че колкото повече се опитвате да си спомняте сънищата, толкова повече ще може да си ги връщате следващите дни

В Тълкуване на сънищата Фройд пише: „Широката публика винаги се е мъчила да “тълкува” сънищата и се е ползвала от два различни метода. Първият от тях разглежда съдържанието на съновидението като нещо цяло и се старае да го замени с друго – понятно и в известно отношение аналогично съдържание. Това е символичното тълкуване на сънищата. Разбира се, то търпи крушение от самото начало при сънищата, които ни се струват не само неразбрани, но и объркани и хаотични. Като пример за такъв метод служи тълкуването, направено от библейския Йосиф на съня на фараона. Седемте охранени крави, след които се появяват седем мършави, които изяждат охранените, се явява символично предсказание за седемте гладни години в Египет, които ще погълнат всичко, което ще бъде създадено през плодородните години.

Възгледът, че съновидението се интересува предимно от нашето бъдеще, което може предварително да види, е остатък от пророческата роля, приписвана на сънищата в миналото, и по-късно става мотив, предизвикващ символичното тълкуване да изложи открития смисъл на сънищата в бъдещето. Разбира се, няма никакви определени указания относно това, как да се намери пътят към такова символично тълкуване. Успехът се гарантира от остроумието, от непосредствената интуиция на субекта и затова тълкуването на сънищата чрез символиката зависи напълно от нашето изкуство, очевидно свързано с особен талант.

Но на това тълкуване напълно се противопоставя друг метод. Той може да бъде наречен “разшифроване”, тъй като разглежда съновидението като един вид условен шифър, при който всеки знак може да бъде заменен с друг, който има общоизвестно значение и смисъл благодарение на предварително съставен ключ. Например присънило ми се е писмо, а след това – погребение. Чета съновника и откривам, че “писмо” означава “досада”, а “погребение” – “годеж” и т.н. По-нататък всичко зависи от мен – как ще свържа тези понятия и как ще ги пренеса в бъдещето. Интересен вариант за този начин на разшифроване, който до известна степен премахва неговата механичност, е съчинението на Артемидор за тълкуването на сънищата.

Тук под внимание се взима не само съдържанието на съня, но и личността на сънуващия, така че един и същ елемент има едно значение за богатия, женения или интелигента и друго – за бедния, неженения или търговеца. Най-същественото при този метод е, че съновидението се взима не като цяло, а като конгломерат, в който всяка отделна част има особено значение и се тълкува поотделно“.

Бележка от мен е, че онези крави в Библията, за които той говори  (Първа книга Моисеева, Битие, глава 41) и тежките години, които се описват са свързани с епидемии (вероятно са били серия от 10 последователни, някои по животните, по-подробно са описани в Marr JS, Malloy CD. An epidemiologic analysis of the ten plagues of Egypt. Caduceus. 1996;12(1):7–24. PMID: 8673614.), т.е. нищо ново под слънцето – хората сънуват и търсят смисъл.

Другата гледна точка

Ако моята представа е, че сънищата са толкова интензивни и богати, причудливи и дълбоки заради ролята им за психичното, другата версия (като един същински Тома Неверни си търся) е, че това се дължи на променените режими на сън на хората и стреса, на който са подложени.

За какво са ни сънищата

В откъса на Менделсон, за който има линк по-горе има пример как сънищата могат да „излезем извън познатото“ и да бъдем креативни и иновативни (изобретяването на шевната машина), други изследвания ни показват, че съня може да е терапевтичен. Всеки сън е една „микротерапия“, която сами провеждате със себе си, начин да се възстановите от конфликтите на ежедневието – или на извънредните ситуации.

В съня имате „право“ да бъдете агресивни, да „тествате“ различни стратегии, да бъдете каквито не сте могли, да решите конфликтите, които не сте могли. В абсурдния цирк на сънищата може би всичко си е на мястото по неговия си начин.

Още по темата

Статия в NYTimes

Още една в CNN, доста практична

и National Geographic, американското издание

В поста може да прочетете откъс от книгата на Феликс де Менделсон – „Човекът, който дължеше живота си на един сън“, която излезе миналата седмица от Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм и Българско общество по групова анализа и групови процеси. Тя е предназначена както за хората, които се занимават с анализ и психотерапия, така е и достатъчно провокативно четиво и за по-широка публика с интерес към темата.

Авторът, Феликс де Менделсон (1944-2016), психоаналитик и групов аналитик, бивш директор на катедрата по психоанализа в Университета Зигмунд Фройд – Виена и с много публикации върху психоанализата, политическите и социални измерения на груповата терапия.

–-

Пътуването обещава разнообразие. Ще преминем през различни епохи и места – от Античността, халдейците и вавилонците, тълкувателите на сънища в Библията и напълно чужди за нас култури до големите психолози на ХХ в. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг и модерните, високотехнологични лаборатории за изследване на съня. Ще се срещнем с „типичните“ сънища – за явяване на изпит, за големи струпвания на хора, за умението да летим, за падане, голота, за смъртта на любим човек, за усещането, че не можем да помръднем от мястото си и т.н. Ще отговорим на въпроса какво сънуват слепите хора и ще разкажем за сънищата на децата и животните: както какво сънуват децата, така и какво означават децата, които се появяват в сънищата ни като възрастни; кои животни изобщо сънуват, какво и защо, а също какви животни най-често се появяват в сънищата ни. После ще обсъдим машини, къщи и местности, числа, дрехи и превозни средства – всички те са част от комплексното поле на символиката на съня.

Ще ни занимават диагностичните аспекти на нашия съновен живот, например активността или пасивността ни насън, и това, което съобщават определени сънища или серии от сънища за нашето телесно или душевно здраве. Ще разкажем за някои специфични приложения на сънуването като „осъзнатото сънуване“, играещо централна роля в шаманизма и в тибетската съновна йога […].

Най-лесно ще излезем от този лабиринт, ако се държим за една нишка. Семплата нишка, предложена в тази книга, е отнесеността на сънуването към самите нас – съзнателно ще я изпускаме само в отделни моменти. Макар често да сънуваме други хора, техните действия и чувства, или напълно безлюдни места, или да сънуваме привидно пророчески, телепатично, налудничаво или абсурдно, сънищата ни винаги са свързани със самите нас.

Фройд е смятал, че „всеки сън се занимава с личността на сънуващия. Сънищата са абсолютно егоистични“, макар да не е твърдял – както по-късно К. Г. Юнг, – че всички хора в съня трябва да се разбират единствено като части от самите нас. За Юнг лицата, които се появяват в съня, винаги са отделни аспекти на личността ни – един възглед, който аз, заедно с Фройд, не винаги споделям.

…

Сънят може и наистина да е нещо съвсем индивидуално, егоистично… Това напрегнато поле между индивидуалните, субективни страхове и желания на отделния сънуващ и въздействията на съня му върху обществото може добре да се онагледи с един особен пример. Става дума за незабележимия на пръв поглед сън на един изобретател, който решаващо променя живота на милиони хора. Интересно е, че този сън също се отнася до идеята за нишка и за това как точно тя трябва да бъде вдяната в иглата.

Годината е 1846-а. Подобно на много други изобретатели от онова време, англичанинът Елиас Хау е обсебен от идеята да проектира функционираща шевна машина, което до този момент никой не е успял. Той вече е натрупал сериозни дългове и кредиторите все повече го притискат. Тогава му се присънва, че е преследван и заловен от диво племе. Казват му, че ще бъде прободен с копия, ако не разреши един проблем. Те го завързват за стълб и затанцуват около него, приближавайки се с копия в ръцете, и когато го достигат, за да го убият, той забелязва, че всички копия имат дупка, и то почти до острието. Той се събужда, припомня си съня и вече знае решението: иглата на шевната машина трябва да има дупка близо до върха си, а не на другия край, както е при шиенето на ръка. Моделът на шиене на ръка толкова силно е доминирал в съзнанието му – както и при другите изобретатели, – че Хау не успявал да подреди по нов начин функциите на машината. Но както често се случва, несъзнаваното знаело повече.

Веднага се вижда, че Хау представя насън своите страхове, тъй като дивото племе от заплашителни копиеносци вероятно се отнася до кредиторите и заплахите им да го хвърлят в затвора. Същевременно обаче в съня му те го притискат най-сетне да реши проблема – и той успява, след като се събужда. Тук възникват някои въпроси: намира ли Хау решението само чрез творческото действие на сънуването? Нужно ли е било да използва образния език на съня, за да реши абстрактния, технически проблем на инженера? Следва ли оттук сънуването само по себе си да се схваща винаги като подход, чрез който се решават проблеми? […] В такъв случай, като смесва много от чувствата, желанията и спомените от деня, сънят не би правил нищо друго, освен да опакова тези откъслечни преживявания в някаква привидно свързана история, както го прави психотикът в делириум, когато се опитва да оформи своите разпокъсани сетивни впечатления и хаотични мисли в една налудна представа, която сама по себе си има смисъл? Артур Шопенхауер е смятал дори, че сънят е кратко умопомрачение, а умопомрачението – дълъг сън!

Ако беше така, сънят не би бил някакво особено творческо постижение – в този случай креативността би се изразявала по-скоро в будното съзнание и в специфичната способност да се разсъждава върху сънищата и да се извлича ценното от тях.

В края на тази книга, след като сме отсели резултатите от психологическите и неврологичните изследвания, вероятно все още няма да успеем да отговорим окончателно на всички тези въпроси. Но благодарение на това, че ще сме научили повече, ще придобием друга нагласа и ще можем да погледнем на собствените си сънища в нова светлина. Надявам се, че след като прочетете книгата, ще обърнете повече внимание на сънищата си и погледнете на тях по-сериозно, при все че загадъчното в тях не може да бъде напълно заличено. Минотавърът продължава да живее във вътрешността на лабиринта; за нас, които не сме митични герои, той вероятно винаги ще си остане безсмъртно същество – ние обаче все пак ще се приближим към него.

Феликс де Менделсон – „Човекът, който дължеше живота си на един сън“, 2019, Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, Българско общество по групова анализа и групови процеси, превод Теодора Карамелска

Още по темата

Интервю с Цветелина Йосифова за книгата по БНР

Статия за живота на Феликс де Менделсон (на английски)

.

Photo by Jah Jean-Noel from Pexels