твърде
много жени имат лошо мнение за себе си
като шофьори и, за съжаление, понякога
с основание. моята теория по въпроса е,
че просто са оставили мъжете да им набият
в главите, че не стават и се стресират
от всяка глупост. мъжете са виновни и
за нещо друго – мацките понякога попиват
ужасните навици от тези, които са ги
учили да карат. а когато те е съветвал
глупак, не можеш да правиш нищо друго, освен
глупости, като да караш все едно си
единствената на пътя или пък да те избива
на ругатни непрекъснато.
преди години се запознах с
влади кулев, който между другото е много добър инструктор и по принцип четях редовно рубриката му в top gear българия.
не от него, а от собствен опит знам, обаче че е има няколко важни неща, за да стане от теб от начинаеща, в по-опитна шофьорка:
дa
не се страхуваш да караш, защото с колите
е малко като с любовта. колкото повече
изчакваш, преди да започнеш да караш
или да имаш връзка, толкова ти е по-трудно
да започнеш, защото те е страх, че ще
объркаш нещо
да знаеш къде е границата между малката
грешка и голямата грешка. например,
малка грешка е да караш с ниска скорост
в най-дясната лента. голяма грешка е да
караш с прекалено ниска скоророст или
прекалено висока, в най-лявата.
да
си мислиш, че си безсмърна, защото никой не е, дори тези, които смело говорят по телефона стиснали го с рамото, независимо от скоростта, с която се движат.
да
уважаваш другите – даването на предимство
няма нито да ти обърка плановете за
деня, нито ще закъснееш фатално. имам
чувството, че всички щяхме да живеем
малко по-добре, ако бяхме по-толерантни
– не само на пътя, но и в останалата
част от живота си.
да
поддържаш колата си изправна. техническият
преглед не е глупост. зимните гуми също. здравето на колата ти е фатално важно
за твоето собствено здраве.
и след това идва онзи сладък миг, в който
се отпускаш и просто минаваш километрите,
спираш на бензиностанцията за кафе и
списание и, изобщо, колата е една от
най-добрите ти приятелки.
