психотерапия; въпроси и отговори; психолог в софия; детска психология

въпрос по мейла: когато майка+дете е едно досадно „ние“

В: „защо много жени говорят за „ние“, когато разказват за детето си“? не разбират ли че звучат смешно?“

говоренето в множествено число сред майките преминава нещо като паразит на речта.
„ние ака“, „ние спим в количката“ и други такива могат да ти повдигнат веждите, но преди да ти отговоря, защо се случва така, искам да си помислиш защо точно те дразни това „ние“ и каква емоция събужда в теб. коя е причината за раздразнението ти и защо е толкова силно?

майчинството е благословен, но и труден период, който започва с месеци, в които майка и бебе са буквално едно и отделянето на детето физически не го отделя психически. самото бебе също още месеци ще живее с мисълта, че е „ние с мама“ и ще я възприема за част от себе си поне половин година след раждането си. това е и причината, поради която бебетата първите месеци не може да се „разлигавят“ от гушкането и искат да бъдат до мама или друго топло тяло. любовта, както бях писала наскоро е докосване. в тези месеци майката е добре да говори на бебето, за създаване на връзката помежду им и тогава то започва да опознава света – и съвсем естествено идва „ние ще се нахраним“.

оформянето на идеята в главичката му, че е отделно същество започва по-късно – когато започне да бъде самостоятелно – и прохождането, когато е на около година, е идеален момент за майките да започнат да насърчават децата си в това да бъдат себе си и да ги пуснат не само да ходят, но и да излетят към света като отделни личности.

понякога майките не го правят и това не е точно най-доброто за детето, защото вместо естествено да се отлепи от полата и да бъде насърчавано да открива само света, майчината любов става не благословия, а окови…

получавам писма с въпроси по мейла, на които отговарям и тъй като някои от тях са по теми, които интересуват повече хора, има случаи, в които моля за разрешение питащия  да споделя отговорите си и в блога си.

въпрос по мейла: каква е разликата между психотерапевт, психиатър и психолог?

приличат си, но са различни

В: „каква е разликата между психоаналитик; 
психотерапевт, психолог и психиатър?“ 

ще започна с приликата, че първите трима са учили психология, а психиатърът е учил  медицина.

психологът, психотерапевтът и психоаналитикът се занимават с физиологично здрави хора и не предписват лекарства (в повечето случаи), докато психиатърът работи с хора, които имат физиологични проблеми, които се отразяват на психиката им, пречат им да съществуват спокойно и затова се налага да приемат и лекарства.

психолозите минават през бакалавърска програма и след това евентуално и магистърска и могат да бъдат срещнати на много места – като специалисти човешки ресурси, в училищата и на много други места. понякога те правят и допълнителна специализация и по психотерапия.

психотерапевтът е с познания по психология, който се е обучавал специално в психотерапия. тъй като има различни психотерапевтични школи, той може да е обучаван в една или няколко дори и да ги прилага спрямо клиентът, който идва при него. различните школи са например (без претенция за изчерпателност) са телесната психотерапия, юнгианската терапия, психодрамата, когнитивно-поведенческата терапия, арт-терапия и т.н. психотерапевтът работи чрез разговор, а при психотелесната терапия и с помощта на тялото и клиентът решава своите проблеми с помощта на психотерапевта си. 

психоаналитикът е психотерапевт, който работи по фройд. точно така – с диванчето и т.н. ортодоксалната психоанализа включва години и часове няколко пъти в седмицата, в които се търси несъзнаваното.

един психолог, психотерапевт или психоаналитик се обръщат за консултация към психиатър, когато искат да са сигурни за състоянието на своя пациент и да изключат наличието на болест. тъй като психотерапевтите в повечето случаи не могат да предписват лекарства, те могат да го направят и с такава цел.

клиент или пациент?
за да се избегне усещането за „болест“ в последните години хората, които посещават психолози, психотерапевти и психоаналитици се наричат „клиенти“, а тези, които са в психиатрични клиники се наричат „пациенти“. 

получавам писма с въпроси по мейла, на които отговарям и тъй като някои от тях са по теми, които интересуват повече хора, има случаи, в които моля за разрешение питащия да споделя отговорите си и в блога си.


Защо думите лекуват е обяснил още преди 100 години Зигмунд Фройд с тези думи.