тези две бебета останали сираци, но нали знаеш, че приятелството започва с усмивка, и така двамата започнали да спят заедно, за да не ги е страх от тъмното, да им е топло, да им мирише на друг и да чуват тупкане на друго сърце…
открих надя петрова през българското издание на списание good food, което е извор на кулинарно вдъхновение.
оттогава следя надя внимателно, защото добрите идеи са й в кръвта. добавена стойност е здравия поглед към храната без да става дидактична, пък и хем са здравословни, хем вкусни й нещата.
днес видях тази красота в чиния, направена за щанда на harmonica за one design week и я „открадвам“, за да ти я покажа.
явно краставичките, доматите (розови, за да са с повече „месо“) и сиренето са нарязани на еднакви кубчета, за да се подредят на куб. явно има нужда от 27, парчета общо (три страни по 9 кубчета) или точно по три от всяко.
сметни колко салати ти трябват и умножавай. ако държиш – с калкулатора на телефона…
…toblerone view…
облаците танцуват с планината, а планината прилича на син тоблерон
(да, знам кой алпийски връх е нарисуван на шоколадите).
гледката от прозореца
стоя на дивана в къщата за гости posada el fin del mundo (препоръчвам я) и чета книгата на енодия джудит източно тяло, западен ум
докато си почивам от поредната екскурзия…
това спокоен есенен ден в ушуая, пия кафето, а кучето лобо се е качило до мен, защото господарката му не е наоколо, а аз нямам нищо против….
народни танци на площада лас малвинас.
лас малвинас като малвинските острови (наричани още фолкландски) -точно така онези от войната между аржентина и великобритания, която е започнала през 1844та и още не е приключила
исус се усмихва!
амин!
видях тази рисунка на една детска градина на главната улица maipu и въпреки че си е католическа пропаганда отвсякъде, не мога да не й се зарадвам. предпочитам боговете да ни харесват, а не да ни се карат…
пътешествията са като реинкарнации. виждаш места и хора, научаваш за себе си, минаваш понякога в друго ниво, намираш нещо, губиш друго. а най-хубаво е там, където сърцето ти се чувства уютно…
патагония е красива, безспорно, но… българия е земен рай (ако игнорираме част от сънародниците).
местните я наричат усуая…
националният парк tierra del fuego дава на очите гледки, които да сънуваш в най-хубавите си сънища.
пощенска кутия на улицата, която ще наричам още ден-два „моя“.
надявам се тези хора получават често писма с добри новини…
малко си у село
но планините и природата са красиви. ..
тюлени и корморани се излежават по островчетата в студа.
гледахме се с тях преди два дни.
когато пристигнах в posada el fin del mundo реших да направя една бърза разходка.
за пет минути стигнах до пристанището и се оказа, че имам време да се кача на корабче из канала бийгъл. така разходката ми за добре дошла стана разходка с лодка…
