преяждане

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими психични заболявания, които могат да засегнат хора от всяка възраст, пол, пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономическа група. Никой не знае точно какво причинява разстройствата на храненето, но все повече се приема, че редица биологични, психологически и социокултурни фактори се комбинират и се проявяват по този начин. Когато разстройството се прояви, това може да се превърне в болест, която обикновено изисква професионална помощ и подкрепа за възстановяване.

Много от хранителните разстройства започват по време на юношеството, но психолозите и лекарите откриват все по-голям брой малки деца и възрастни, които диагностицират с такива състояние. Колкото по-бързо се е диагностицират нарушенията в храненето и се започне лечение, толкова по-големи са шансовете за възстановяване.

Не е необичайно симптомите на хранително разстройство да се променят с течение на времето. Около половината от хората, първоначално диагностицирани с рестриктивна анорексия, по-късно развиват булимични симптоми. Някой, който преяжда, може да премине към ограничаване на приема си по-късно. Също така, човек може да се възстанови от едно нарушение на храненето, но повторно повторно да се появи друго разстройство.

При недостатъчнолечение хранителните разстройства могат да бъдат смъртоносни: сърдечната недостатъчност и самоубийството са две от най-честите причини за смърт при хора с хранителни разстройства. Въпреки това, повечето хора с хранителни разстройства в крайна сметка се възстановяват. Психолозите от Харвард проследили в продължение на 20 години група от хора, първоначално диагностицирани с анорексия или булимия и в последствие установили, че две трети в крайна сметка са напълно възстановени. Възстановяването може да отнеме много време и много усилена работа, но е възможно.

• Приема се, че около 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали анорексия по време на живота си

• 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са страдали от булимия през живота си

• 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане през живота си

Когато друга група изследователи последвали група от подрастващи момичета в продължение на осем години, започвайки от 12-годишна възраст, те открили по-високи нива на хранителни разстройства:

• 5.2% от момичетата отговарят на критериите за анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.

• Когато изследователите включиха неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от момичетата са страдали от нарушение на храненето до 20-годишна възраст.

Честотите на анорексия и булимия се увеличават през 80-те и 90-те години, но оттогава са останали стабилни.

Болестното преяждане е тежко, животозастрашаващо понякога дори, но напълно лечимо нарушение на храненето, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на хранене на големи количества храна (често много бързо и стигащо до точката на дискомфорт); при него има усещане за загуба на контрол по време на хранене; след това се изпитва срам, страдание или вина. Това е най-често срещаното хранително разстройство, което обаче често пъти остава неразпознато.

Болестното преяждане е едно от „най-новите“ нарушения в храненето, официално признати в медицинските класификатори. Преди последната ревизия през 2013 г. на американския класификатор на болестите DSM5, то беше беше изброена като подтип на хранителни разтройства тип неуточнени (EDNOS, сега наричан OSFED).

Официалните диагностични критерии са:

Повтарящи се епизоди на преяждане. Един епизод на преяждане на преяждане се характеризира с поне две от следните условия:

• Яденето в отделен период от време (напр. в рамките на всеки 2-часов период) на определено количество храни, което определено е по-голямо от това, което повечето хора ще приемат в подобен период от време при подобни обстоятелства.
• Усещане за липса на контрол над яденето по време на епизода (например чувство, че човек не може да спре да яде или да контролира какво или колко се храни).

Самите епизоди на преяждане се свързват с три (или повече) от следните:

• Хранене много по-бързо от нормалното.
• Хранене до дискомфорт.
• Хранене с големи количества храна, когато няма чувство за физически глад.
• Хранене сам, защото се чувството на неудобство от храната.
• Чувство на отвращение от себе си, на депресия или силна вина след това.
• Определен стрес по отношение на бъдещи периоди на преяждането.
• Наблюдаваното хранене се извършва средно най-малко веднъж седмично в продължение на 3 месеца.

Склонността към преяждане не е свързана с повтарящата се употреба на неподходящо компенсаторно поведение (напр. пречистване), както при булимия нервоза и не се появява изключително по време на курса на булимия невроза или анорексия невроза.

Статистика

• 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане на хранене през живота си. Това прави BED повече от три пъти по-разпространено от анорексията и булимията. То е също така е по-често срещано в сравнение с рака на гърдата, ХИВ и шизофренията.
• При изследване на група от 496 момичета в продължение на 8 години до 20-годишна възраст е установено, че:
• 5.2% от момичетата отговарят на критериите за DSM5 анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.
• При вслючване на неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от
• Преяждането често започва в края на юношеството или в началото на 20-те години, въпреки че е съобщено както при малки деца, така и при възрастни.
• Приблизително 40% от тези с преяждане на преяждане са мъже.
• Три от десет души, които търсят лечение за отслабване, показват признаци на болестно преяждане.

Знаци и симптоми

Шансът за възстановяване се повишава по-ранното откриване. Ето защо е важно да сте наясно с някои от предупредителните признаци на нарушение на храненето.

Човек с хранително разстройство като цяло няма да има всички тези признаци и симптоми наведнъж, а предупредителните признаци и симптоми се променят в различните хранителни разстройства, така че това не е предвидено като контролен списък.

Емоционални и поведенчески признаци на склонност към преяждане

• Данни за преяжданея като изчезване на големи количества храна в кратки периоди от време или много празни опаковки и контейнери, показващи консумация на големи количества храна.
• На засегнатия му е неудобно да се храни с други хора
• Избягване на хранене на публични места
• Вкарването на нови правила за хранене като премахването на цели групи храни (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, вегетарианство / веганизъм)
• Криене или крадене на храна
• Избягване на обичайните приятели и дейности
• Чести диети
• Изключителна загриженост за телесното тегло и форма
• Често проверяване в огледалото за възприемане на недостатъци във външния вид
• Има тайни повтарящи се епизоди на склонност към преяждане (ядене в отделен период от време на количество храна, което е много по-голямо, отколкото повечето хора биха яли при подобни обстоятелства); чувства липса на контрол върху способността да спре да яде
• Прекъсване на нормалното хранене, включително хранене през целия ден без планирани хранения; прескачане на храна или приемане на малки порции храна на редовни хранения; Спорадично гладуване или повтарящи се диети
• Разработване на хранителни ритуали (напр. хранене само на определена храна или група храни).
• Хранене сам от неудобство относно количеството храна, която се яде
• Чувство за отвращение, депресия или вина след преяждане
• Колебания на теглото
• Чиско самочувствие

Физически признаци на склонност към преяждане при хранене

• Видима колебания в теглото, както нагоре, така и надолу
• Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс и т.н.)
• Трудности при концентрация

Здравни последици

Рисковете за здравето на болестното преяждане са най-често свързани с клиничното затлъстяване. Повечето хора с наднормено тегло нямат смущение в храненето. Все пак, при индивиди с болестно преяждане до две трети са със затлъстяване; хората, които се борят с склонността към преяждане на хранене, обикновено са с нормално или по-високо от средното тегло.

Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната и / или прочистването чрез повръщане пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:

• Болки в корема и подуване на корема
• Гадене и повръщане
• Колебания на кръвната захар
• Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
• Бактериални инфекции
• Чувствайки се пълно, след като яде само малки количества храна

• Склонността към преяждане може да доведе до разкъсване на стомаха, което създава животозастрашаваща аварийна ситуация
• Хората с по-високи телесно тегло са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи
• С течение на времето склонността към преяждане може потенциално да увеличи рисковете за резистентност към инсулин – хормон, който позволява на тялото да получава енергия от въглехидрати. Това може да доведе до диабет тип 2.

Photo by Nataliya Vaitkevich: https://www.pexels.com/photo/empty-bottles-cocktail-glass-and-leftover-food-lying-on-pink-surface-10477231/

За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та година. Всъщност от години следя работата на д-р Мълхайм и съм се срещала с нея на конференции. Тя е представител на модалност, която настоява за твърди мерки и в доста, но не всички, случаи това е начин който дава добър ефект за овладяване на хранително разстройство, особено при по-млади пациенти.

Радвам се, че книгата беше издадена на български от издателство „Изток-Запад“, защото категорично имаме нужда от тази книга – родители и терапевти, защото предлага валиден и работещ модел, който може да бъде прилаган съвместно с всички останали модалности, които работят в областта на хранителните разстройства (психотелесни, неорайхиански, когнитивно-поведенчески, психоаналитичен, юнгиански, семейна терапия и т.н.).

Ключовото тук е – научно доказана информация, подробно описание, конкретни съвети.

Книгата не замества психотерапия на засегнатото от някоя от тези болести дете, също така искам да обърна внимание, че работата на родителите с техните чувства и преживявания по време на боледуването на детето им е недостатъчно добре засегната тема у нас – боледува не само човека, но и неговите близки и затова в годините броят на родители, които идват на консултации при мен на лица под 16, които се лекуват другаде, расте.

„Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“, Лорън Мълхайм, 2024, Изток-Запад

Препоръката ми в сайта на издателството

В практиката често дискутирам въпроса какво е „нормално“ хранене.

Ок, нормално. Все пак една част от хората идват с проблема, че приемат храненето си не като съвсем нормално и то наистина не е такова.

Какво е „нормално“ тогава?

• Нормално е да се храниш тогава, когато огладнееш.
• Да престанеш да ядеш, когато си се заситил – нито по-рано, нито по-късно.
• Да се стараеш да се храниш здравословно, т.е. поемайки основните хранителни групи, но без да налагаш големи ограничения в избора на храна.
• Да се храниш поне три пъти на ден в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ти. Това може да е и пет пъти дневно (с двете междинни закуски) или пък да е по схемата „малко и често“.
• Да си доставяш удоволствие от храненето и избраната храта, без да се чувстваш гузен.
• Да си разрешаваш да ядеш неща, които са „вредни“, но без угризения и без прекаляване.
• Нормално е да искаш да ядеш определени храни, когато се чувстваш зле, тъжно ти е, радостен си или ти е тъпо.
• Преяждането понякога – например при празници – или когато пред теб има необикновено вкусна храна – също е нормално, стига да не е ежедневие. Понякога е нормално да не ти се яде, без да си гладен, но продължава кратко.
• Нормално е да правиш грешки в храненето си, дори когато си здрав и не страдаш от хранително разстройство. Как беше? – „Човешко е да се греши“

Ако храненето ви не се вписва в тези точки, направете теста за риск от хранителни разстройства, публикуван на сайта Войната с храната

–––––––––

За не-нормалното преяждане, повръщането и анорексията може да прочетете в свързаните материали

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Ок, в моя блог често пиша за хранителните разстройства и тъй като по-неизвестното от тях е преяждането, допълвам информацията за симптомите, с които те се характеризира. За твърде много хора преяждането е просто лакомия, но с тези публикации искам да обърна внимание, че това е състояние на душата, не на корема.

Повечето хора с болестно преяждане имат някои от следните симптоми, които се проявяват поне веднъж седмично в продължение на три месеца:

• Чести епизоди на хранене, които други хора биха възприели като свръх големи количества храна
• Често чувство, че не успяваш да контролираш какво или как да ядеш
• Хранене, по-бързо от това на други хора, с известна трескавост
• Хранене, докато не се почувстваш неприятно пълен
• Поемане на големи количества храна, дори когато не изпитваш физически глад
• Хранене сам, съпроводено с притеснение за количеството изядена храна
• Чувства на себеомраза, вина и тъга след преяждане
• Сериозни колебания в теглото
• Лошо самочувствие
• Чести диети

Причините за преяждането? Емоционалното хранене може да започне още в детството.

Празниците може да са весели за другите, но ако страдате отс хранително разстройства, често пъти те са истински кошмар. Храната става най-важната тема, а въпроса „какво ще ядем?“ по-чест от „какво дават по телевизията?“. Безразборното хранене е характеристика на последните дни от годината. По празниците хората ядат много, големи количества и често – твърде много калорична храна през целия ден – което е проблем както за тези, които не се хранят изобщо, така и за тези, които се хранят прекалено много и преяждат или за тези, които изхвърлят прекомерните количества храна с повръщане или лаксативи.

Празниците са и момента, в който много хора разбират, че не могат да издърчат повече така и решават да вземат някакви мерки – или тотално се провалят Родителите често разбират,  че нещо става точно по време на празниците – като виждат че детето им не се храни изобщо и е загубило много килограми, повръща или преяжда зверски. Коледната ваканция често е първото време, в което децата се връщат по-задълго от вкъщи, ако учат далеч – и тогава вида им може да щокира заради килограмите нагоре или надолу.  Тук се опитах да събера някои неща, които се надявам да са полезни както за болни, така и за техните близки, за да им е по-леко в този труден период от годината.

Общи съвети

• Намерете си „работа“ или  „извинение“, което да ви помогне да избягате от семейната вечеря или обяд. Ако чувствате, че ще експлоадирате от нерви, имайте план Б къде да отидете, дори за час.
• Още преди празниците си направете списък с неща, които може да правите, когато ви стане напрегнато – разходки, душ или вана, четене, среща с приятели и т.н.
• Избягвайте хора, които ви изнервят, когато можете. По празниците те имат способността да ви изнервят двойно (обратната магия на Коледа). Опитайте се да избегнете тези хора, когато можете.
• Ако се паникьосате, защото се чувствате преяли или сте яли „забранени“ храни – опитайте се да си спомните, че всички се хранят по този начин по празниците – и вие не сте изключение.
• Ако сте от преяждащите  +/- булимия или лаксативи – опитайте се да се придържате към 3 основни хранения. Хапнете малко преди да седнете на празничната вечеря, за да избегнете прегладняване и по-вероятното след него преяждане.
• Когато някой коментира теглото или тялото ви е много вероятно да не знае как се чувствате и в какъв период от живота си сте и да е воден от добри намерения, дори и да не ви се струва така.
• Подгответе си отговори на коментарите, които знаете, че ще ви засегнат. Например на намек, че сте по-пълна може да кажете, че „така е по празниците“.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия, но имате някой близък, който знае за него.  

• Намерете начин да сте във връзка с него и да споделяте как се чувствате.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия и нямате близък, който да знае какво се случва с вас 

• Това е много труден етап. Помислете има ли на кой да споделите и го направете. Ще е трудно, но ще ви помогне.

Ако в момента сте с хранително разстройство и се срещате с психотерапевт

• Обсъдете с психотерапевта си как се чувствате и евентуално се уговорете за допълнителна среща между празниците.
• Бъдете честни по отношение на етапа на възстановяването ви и обсъдете какво може да ви провокира.

Ако доскоро сте били с хранително разстройство

• Ако още сте на терапия, говорете с терапевта си, ако имате конкретни притеснения. Намерете някой близък, с когото се разберете, че ще следи поведението ви и се разберете да бъде до вас, ако имате нужда да поговорите.

Към близките

• Ако другите близки не знаят какво се случва, може тактично да помолите да не се говори за дразнещите теми – като „защо не ядеш“ или „кога ще отслабнеш“. Ако мислите, че може да ви разберат правилно – може да обясните с няколко думи хранителното разстройство. Избягвайте разговори за диети или коментари кога ще сваляте вие килограми.
• Въпреки всичките ви усилия е възможно да настъпи криза – затова е добре да не храните неизпълними надежди, а се опитайте да приемете, че това е труден път и в него ще има такива моменти – и точно сега вашия близък има нужда от подкрепа и любов, а не от неразбиране и скандали. Ако не е в добро настроение непрекъснато също е нормално – вие също едва ли сте непрекъснато весели.
• Няма нужда да се фокусирате в болестта. Приемете, че на засегнатият изпитва трудности да има добри отношения с храната и му е трудно да ги поддържа. Не е каприз. Болест е. Бихте ли се сърдили, ако беше високо кръвно?Основното, което трябва да знаете за хранителните разстройства е обобщено в 9те истини за хранителните разстройства. Подробно и повече за хранителните разстройства прочетете тук, а ако се колебаете дали вие не страдате от хранително разстройство, Направете своя тест на този линкИнформация за хранителните разстройства може да откриете още в този линк и в разговора с мен в Bulgaria On Air

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

Според мен е грешка в комуникацията и ресторантите Happy и рекламната им агенция едва ли виждат това, което аз виждам на този билборд, но, нали това е лично пространство, ще споделя личното си мнение.

Вкъщи хората могат да се „освинят“ по начин, по който не биха го направили в заведение – така е. Но това, което ме боцва е, че този тип хранене, като сложеният на билборда пример понякога пъти е… болест. Това ее и грешката в комуникацията, която според мен са допуснали от Happy, които – трябва да спомена – се опитват – и дори успяват, да пропагандират здравословно хранене (например киноата в България никога нямаше да е толкова популярна без тях!).

Болеста се казва Преяждане (Binge Eating Disorder) и беше включена двата класификатора на болестите DSM-5, както и в МКБ-10.

На мен човека на снимката ми се струва, като такъв, който за кратък период от време (например 2 часа), ще изяде количество храна, определено по-голямо от това, което повечето хора биха изяли за същия период от време, безконтролно ще яде – по това време – без да може да спре или да контролира колко ще изяде.

Епизодите на безконтролно преяждане се свързва с три или повече от следните описания:
– да ядеш много бързо
– да ядеш, докато ти стане неприятно тежко от поетата храна
– да ядеш големи количества храна, дори когато не си физически гладен
– да ядеш сам, защото се чувстваш зле от това колко изяждаш
– да се чувстваш отвратен от себе си, депресиран или гузен след това

За да се говори за болестно преяждане, то трябва да се случва средно веднъж седмично в продължение на три месеца.

Добрата новина, която в дни като днешния е важна – на страницата на Happy има много позитивни примери за храна вкъщи – което означава, че храната вкъщи може да е много вкусна и да не е свързана със самотно преяждане – защото хората си правят селфи как се хранят заедно, храната е красиво подредена и т.н.!