прекомерна употреба на интернет

Американската Федерална Търговска Комисия (FTC) глоби производителят на видеоигри Fortnite Epic Games с повече от половин милиард долара заради обвинения на FTC за нарушения на поверителността и нежелани такси. Санкцията е в две части: 275 милиона долара за нарушаване на закона за поверителност на децата, ще промени настройките за поверителност по подразбиране и 245 милиона долара възстановяване на суми за подвеждане на потребителите да плащат суми, без да са разбрали, че са се съгласили. Ще бъде забранено на Epic и да дава достъп до текстова комуникация за деца и тийнейджъри, освен ако родителите (на потребители под 13 години) или тийнейджъри-потребителите (или техните родители) изрично не се съгласят.

Оплакванията към играта са били че се използва настройки по подразбиране, уврежда поверителността и създава подвеждащи интерфейси.

Видеоиграта Fortnite на Epic обикновено е безплатна за сваляне, но таксува потребителите за елементи в играта. До 2018 г. Epic позволява на децата да купуват V-Bucks просто чрез натискане на бутон, без да се изисква действие или съгласие на родител или притежател на карта. Някои родители се оплакаха, че децата им са натрупали стотици долари такси, преди да разберат, че Epic е таксувал кредитната им карта без тяхното съгласие. FTC предявавала подобни искове срещу компании като Amazon, Apple и Google за таксуване на потребителите с милиони долари за покупки в приложения, направени от деца, докато играят игри за мобилни приложения, без да са получили съгласието на родителите си. Използвани са модели, които имат цел да предизвикат покупки, често пъти неволно, например като бутоните са поставени контраинтуитивно, непоследователно и объркващо, което е довело до стотици милиони долари неоторизирани такси за потребителите.

Другите проблеми

FTC твърди, че Epic е нарушил правилото COPPA, като е събира лична информация от деца под 13 години, които са играли Fortnite, без да уведоми родителите си или да получи удостоверимо съгласие от родителите си. COPPA e съкращение от  Прамило за задпазване на поверителността на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Rule//COPPA). Epic също така са активира гласови и текстови чат комуникации в реално време за деца и тийнейджъри по подразбиране. Решението е базилаво и въз основание на това, че производителите Epic са знаели, че много деца играят Fortnite – както се вижда от проучвания на потребители на Fortnite, лицензирането и маркетинга на играчки и стоки Fortnite, поддръжка на играчи и други комуникации на компанията – и събира лични данни от деца, без първо да са получили реално съгласие на родителите. Компанията също така изисква от родителите, които са поискали личната информация на децата им да бъде изтрита, да преминават през трудни кръгове на подаване на несъгласие и дори техните искания не са били уважавани.

„Настройките по подразбиране вредят на деца и тийнейджъри, твърдят от FTC. Деца и тийнейджъри са били малтретирани, заплашвани, тормозени и излагани на опасни и психологически травмиращи проблеми като самоубийство, докато са във Fortnite„.

През 2017 служители на Epic са повдигнали темата, че настройките по подразбиране са подходящи – а именно автоматично включения гласов чат, който е довел и до сексуален тормоз върху невръстни поребители. След съпротива на компанията възможност за изключването е била добавена.

Рекордната глоба и посочените аргументи поставят на ново поле регулацията и изискванията за саморегулацията на компаниите в услуга на потребителите. Злоупотребата с игри е в класификациите на болестите от 2019 година (МКБ-11/6C51), като притесненията на обществото за менталното здраве на деца и възрастни по отношение и на игри и на социални медии и на техните практики расте.

Въпросът за тази чувствителна възраст, в която има предпоставки за възникване на зависимости, е поставен отскоро, но вероятно ще доведе до промяна на регулацията на търговските практики и събирането на данни за демографската група 13-19 годишни, като в щата Калифорния бе прието и законодателство, насочено към предпазването на тези потребители (ще влезе в действие от 1 юли 2024).

В края на 2022 започна и дело срещу Epic започна в Канада заради от трима родители, които твърдят, че децата им са пристрастени към Battle Royale и делото ще доведе до ново развитие по темата за зависимостите и изискванията към производителите на игри. И ще бъде червен флаг за социалните мрежи, които използват подобни модели и тактики за привличане.

Още по темата

По върпроса за екраните и начините за намаляването на вредите от тях вижте доклада (не)Победими пандемии – на български

Статия в Капитал за бизнес случая на Epic Games и Fortnite

Негативите на Fortnite от психологическа гледна точка в PsychCentral

Photo by Edgar Colomba: https://www.pexels.com/photo/basketball-net-2169302/

Д-р Арик Сигман е лектор по темите за лично, социално, здравно и икономическо образование в училища на деца, родители и педагози, както и за медицинските училища и работещите лекари в рамките на държавното здравеопазване (NHS), компании и конференции. Участник в дискусиите на всички партийни партии в групата по въпросите на здравословното детство в Британския парламент по въпросите на затлъстяването и екранното време. Повече информация има за него в сайта му и профила му в LinkedIN. Той прави впечатление на човек с мнение, което защитава, знаейки напълно, че то не е популярното в момента, но уверен в правотата си, той го споделя без задръжка. Срещата ми с неговите статии и мнения, докато правех проучванията си за доклада „(не?)Победими пандемии“, го постави на челно място на експертите, с които искам да говоря отвъд казаното в статиите им.

Д-р Сигман се съгласи да отговори на няколко въпроса, които вълнуват и мен,  по въпросите за екраните и екранното време.

Затлъстяването е пандемия; друг растящ проблем е заседналия начин на живот. Досега няма „победа“ в областта на общественото здраве, защото независимо от програмите в страни като Великобритания – кризата със затлъстяването става все по-голяма и броят на засегнати расте. От къде идва трудността да се промени от настоящето статукво към по-здравословни нива? 

Големите корпорации и наличието на угояващи храни на относително ниски цени. Повечето хора знаят малко за храненето и телесните мазнини. След като хората започнат да консумират силно стимулираща (съдържаща сол, захар, подобрители на вкуса) обезогенна храна (водеща до затлъстяване), е трудно да се върнат обратно към старите си вкусове. Дискреционното (несъществено) време пред екрана драстично увеличи заседналото поведение, особено след като бяха въведени лок-дауни заради Covid.

Мислите ли, че е възможно всеки индивидуално да се справи с прекомерната употреба на интернет/екранно време или това е задача с повече от една заинтересована страна (такива напрамер са бизнесите, свързани с развлечение в интернет и държавата)?

В края на краищата родителите трябва да ограничат екранното време на децата си и тази нужда следва да бъде подсилена от правителствена здравна информационна кампания и препоръчителни насоки за не повече от два часа дневно за дейности пред екраните, които не са свързани с училищна работа (домашни и т.н.). В тези два часа не би следвало да включват и четенето на книги на екрани.

Възрастните също има нужда да бъдат информирани от правителството за рисковете от прекомерно неналожително време за тях пред екраните с предложения как да намалят своето собствено екранно време. Другите „заинтересовани страни“, както ги наричате няма да се включат в програми за ограничаване на екранното време, защото те правят повече пари от повече екранно време.

В България е набиращ популярност проблема с бебета и малки деца, които са хранени, докато гледат YouTube. Какво една майка/баба/бавачка трябва да знае?

Световната здравна организация през 2019 година публикува „Препоръки за екранното време“: 0-2 години „не се препоръчва“; 2-5 години – „не повече от 1 час, по-малко е по-добре“; Родителите и други гледачи трябва да бъдат информирани за това.

Какво бихте казали на хората, които вярват в способността на децата си, че могат да регулират сами поведението си и да определят колко да бъде то?

Това е изключително безотговорна позиция и е абдикация от тяхната отговорност като възрастни хора. Една от основните отличителни черти на това да си дете или юноша е, че нямаш напълно развити умения за саморегулиране и се нуждаеш от подкрепа от възрастните, които ги имат.

Някои изследователи твърдят, че времето пред екрана не е медицински проблем, докато вие сте силен глас, повдигайки темата, че дискреционното (несвързано със задължения от училище) време пред екрана на децата, което е в центъра на интереса на обществеността, трябва да бъде адресирано. Какво ви прави толкова сигурни, че сте прав, а другите грешат?

Световната здравна организация (2019) е издала „Препоръки за времето пред екрана“: 0 – 2 години: „не се препоръчва“, 2 – 5 години: „не повече от 1 час; по-малко е по-добре.“ Министерството на здравеопазването на САЩ (2022 г.) счита прекомерното дискреционно време пред екрана (DST) за един от своите ключови национални „приоритети за подобряване на здравето“ и ключова „цел за превенция на заболявания“ и съвместно с Австралийското министерство на здравеопазването (2019) настоятелно съветва родителите да ограничат извънучилищната недомашна работа по преценка до максимум 2 часа на ден за деца на възраст 2-18 години. Много други държави също го разглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези основни световноизвестни официални позиции, а не интересните гласове на другите.

Прекомерното използване на времето пред екрана все още ли е един от признаците на социално неравенство – поради достъпа до качествено свободно време?

Всъщност не, изглежда, че всеки има възможност да има твърде много време пред екрана. Може просто да се окаже, че по-богатият човек го прави на iPad и iPhone, докато по-бедният го прави на по-евтини марки екрани.

Ще ви цитирам: „Детството е време на значително по-големи промени в мозъчната анатомична структура и свързаност. Дигиталните деца проявяват по-голямо разпространение на свързани с екрана „пристрастяващи“ поведения, които отразяват увредени неврологични механизми за обработка на възнаграждението и контрол на импулсите. Появяват се асоциации между разстройствата на зависимостта от екрана (SDD), като разстройство на пристрастяването към интернет и специфични неврогенетични полиморфизми, анормална нервна тъкан и невронна функция… Следователно политиката за детското здраве трябва да се придържа към принципа на предпазливостта като разумен подход за защита на неврологичния интегритет и благополучие на детето“. Нека да си представим, че погребваме темата, защото е по-удобно да не говорим за времето пред екрана (децата мълчат, когато устройствата им са включени, възрастните жадуват за устройствата си, както бебетата жадуват за залъгалките си), как би изглеждало бъдещето след около 20 години?

Следващото поколение ще бъде по-затлъстяло, по-малко физически годно, ще има по-лошо умствено и физическо здраве, с повече късогледство и проблеми със съня… и много други неща.

Още по темата

Статия на д-р Сигман за ролята на екраните сред учениците (на английски)

Негово участие в сайта Mother&Baby (на английски), в което разказва, че „7 годишва възраст повечето деца, родени днешно време, са прекарали времето, равно на една година от живота им, залепени за екраните, което вози до т.нар. „психика на пеперудата“, при която мозъка лети от обект на обект без да се фокусира за дълго“

Негова статия в The Biologist//2009 (на английски)

Прочетете и доклада „(нe)Победими пандемии“, за да прочетете възможните подходи за намаляване на вредата и у нас на прекомерното използване на екранно време

обновяване на 12ти май 2023ти

Шест месеца след публикуването на Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ виждаме, че усилията ни имат своя (първоначален) резултат. Министерство на здравеопазването и авторитетни представители на научни дружества и медицински организации в страната тази седмица, на 11 май, публикуваха общо становище, че някои от най-широко разпространените поведенчески рискови фактори са с доминиращо значение за влошаване на здравето на българските граждани.

Бяха разпознати като такива рискови фактори  нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, все по-нарастващата употреба на дигитални устройства, в комбинация с ниска физическа активност, като се приема и подхода намаляване на вредата.

пълният текст на становището е в линка

На този линк може да прочетете и свалите целия доклад

неПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ ДОКЛАД_bg

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме  прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.

Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е  – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България.  „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект.  Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.

Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.

По отношение на алкохола, да знаем какво от  съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

(не?) Непобедими пандемии? Експерти имат план

Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Да победиш вредните навици с хитрост, не със сила

Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави

Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Какво показва докладът „(Не?) Победими пандемии” ВИДЕО

Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

30% повече хора с наднормено тегло – учени от „ПанЕвропа“ с решения

(Не?) Победими пандемии. Кои пандемии? И защо (не?) победими? АУДИО

Психолог: Най-важният извод от пандемията е колко сме уязвими, когато не общуваме с други хора АУДИО