поезия

Дивите гъски на Мери Оливър

В книга, която чета, е цитиран стих от Мери Оливър и така открих тази публикация от Литературен вестник – 20-26.02.2019, Год. 28, преводът е на Юлиана Тодорова.

Класика и красота!

 

Дивите гъски

Не е необходимо да си добър.

Не е необходимо да вървиш на колене

с километри през пустинята

и да се разкайваш.
Само трябва да пуснеш

нежното животно – твоето тяло

да обича това, което иска.

Разкажи ми за отчаянието, твоето

и аз за моето ще ти разкажа.

Междувременно светът пак се върти.

Междувременно слънцето

и чистите камъчета на дъжда

се движат из пейзажа,

над прериите и дълбоките дървета,

планините и реките.

Междувременно дивите гъски,

високо в ясното синьо небе,

отново у дома се завръщат.

Който и да си,

без значение колко самотен,

светът на въображението ти се предлага,

зове те като дивите гъски,

жесток и вълнуващ,

отново и отново

възвестявайки мястото ти

в семейството на нещата.

 

Мери Оливър e американска поетеса и макар и една от най-известните в САЩ, тя не е популярна в България. Тя почина през 2019 на 83 години, носителка на наградата Пулицър (1984), любителка на природата и разходките…

 

 

Още по темата

Статията в Литературен вестник, където е публикувано стихотворението,  също е интересна

Мери Оливър чете Дивите гъски (ВИДЕО)

Най-известните й стихове (на английски)

Интересни линкове, 21 април 2018

Миналата седмица стана дума за поета Константин Павлов и връщането ми към стихосбирката му Агонио сладка ми се услади. (Говорейки за нова българска поезия, той е класик). Повече за него в този ФБ линк. // Фоторазказът за пътуването в Япония на Тошка Иванова (приятно и за гледане, и за четене). // По въпроса за детското затлъстяване, в Амстердам, вместо характерното за континента покачване, има намаляване – как е описано тук – и се надявам, че някой ден и в България ще има сериозно разработени – и изпълнявани програми за това. // Селекция от книги за възпитание на момичета в училищна възраст с различни акценти.

Накрая, малко елфска музика от едно време

 

стих на сирак скитник


това е любимия ми стих на сирак скитник, който илюстрирам с негова картина в неговия демоничен графичен стил


Къде?
Къде отвежда моя път?
Светът
какво ще ми даде, какво аз ще му дам?
Не знам.
В безсмисъла на всеки ден умирам
И чакам утрешния: може би ще има слънце.
още стихове от автора
и защо се сетих за него…

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви! 
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев