Tag: <span>паническа атака; панически атаки; как да се справя с паническа атака; психотерапия; паническо разтройство</span>

паник стая

по наблюдение на психотерапевти и психолози случаите с хора, които получават панически атаки са все по-чести. стресът е сериозен фактор за това и възрастта няма значение – може да бъде при мъже и жени, тийнове, млади жени и мъже, мами и баби.

при паническите атаки, наричани още паническо разтройство, усещането за преживяване на края на света е много силно. светът е черно-бял, няма какво да те убеди, че положението не е „свърши се“. симптомите може да включват едно или няколко усещания като потене, недостатъчно въздух, сърцебиене, болка в областта на гърдите и сърцето, изтръпване, тресене, завиване на свят, болки в стомаха, усещане, че тотално губиш контрол, „полудяваш“ или просто умираш.

няма човек, който да е подготвен това да му се случи. няма нужда дори да са няколко и дори излизането от вкъщи може да се превърне в непосилна задача. добрата новина е, че паническите атаки могат да бъдат повлияни и сведени до минимум, дори след терапия и научаване на техники да не се проявят повече в живота ти, а ако това се случи да имаш дистанционно управление, с което ако не ги изключиш, то да намалиш значението им до минимум.

техники за справяне
при около 60% от паническите атаки се наблюдава хипервентилация (учестено дишане), което води до усещане, че нямаш достатъчно кислород, но истината е точно обратната – заради учестеното дишане кислородът, който постъпва в мозъка е необичайно голямо количество. заради това, ако паническата атака е съпроводена с учестено дишане, първата задача е да го успокоиш. най-често това дишане се случва през устата, затова е добре да се опиташ да го забавиш с дишане през носа, което по физиологични причини се случва по-бавно. друга техника е т.нар. 7:11. при нея трябва да издишаш по-дълго, отколкото е продължителността на вдишването ти.
популярна техника е да дишаш и издишаш в хартиена торбичка. това действа, защото когато поемаш от учестеното дишане твърде много кислород, ти трябва въглероден двуокис, а дишането в хартиената торбичка е безопасен вариант, който помага.
срещата с психотерапевт е много полезна и принципно се смята, че за 10 до 15 срещи паническите атаки могат да бъдат овладяни. това помага и за да се прекъсне страшния „кръг на страха“, който неволно предизвиква нови и нови панически атаки. когнитивно-поведенческата терапия има успех при панически разтройства, но психотелесната терапия също може да помогне.

какво правиш, ако друг човек около теб получи паническа атака?
първата реакция ще бъде да се обадиш на 112, защото може да решиш, че другия получава сърдечен пристъп. ако разпознаеш обаче, че това не е физиологично състояние трябва да знаеш, че състоянието може да бъде овладяно и с твоя помощ и човекът да мине по-леко през него. във видеото по-долу момичето обяснява, че иска да остане само и действително някои хора, които преживяват от панически атаки имат нужда от това. не малка част обаче искат да бъдат прегърнати и гушнати и само твоята преценка на ситуацията може да помогне на това.
независимо от реакцията на близост се опитай да създадеш комфортна обстановка, която включва

  • загасяне на силни светлини или отиване на тъмно място
  • намаляване на страничните шумове, включително и музика
  • поставяне на човека да легне и се опитай да го подканиш да диша коремно или поне да водиш дишането с дишай бавно-задръж дъха-издишай бавно
  • ако човекът има предишни случаи на панически атаки, за които ти знаеш му напомни, че това ще отмине и е само епизод

при всички положения само ще утежниш ситуацията, ако в желанието си да помогнеш казваш неща като „успокой се“, „всичко е наред“, „нищо ти няма“. в същия момент другият човек е зле и тези думи само го притесняват и му пречат, затова от теб се иска да дадеш подкрепа и да проявиш разбиране към този момент от живота му, а не да му обясняваш, че „няма нищо“, за него има!

това видео е на момиче, което записва това видео с желанието си да помогне на хора, които минават през панически атаки. давам линк към него само доколкото може да се разпознаеш в някои усещания, но се въздържам да се съглася с нея за всичко, защото всеки случай е индивидуален и е необхоима среща и с терапевт, който да определи състоянието професионално.