орторексия

Може ли да е грешно правилното хранене?

Орторексията е състояние, което трупа общественото внимание през последните десетилетия. Терминът се появява за първи път през деветдесетте години на миналия век в книгата на американския учен д-р Стивън Братман „Пристрастяване към полезните продукти: как да преодолеем манията си към правилното хранене“.

Думата е създавена от две гръцки думи „orthos“ – правилен, верен и „rexis“ – желание. Няма нищо нередно да се интересувате от хранителното качество на храната, която ядете, не е проблем сам по себе си, хората с орторексия стават толкова фиксирани по здравословното хранене, че всъщност увреждат собственото си благосъстояние.

Когато начинът на хранене е силно повлиян от желанието да се храниш здравословно, това може да се превърне в сериозен проблем, сходен с хранителните разстройства и дори в един етап да премине към него.

В началото хората с този проблем силно желаят да постигнат балансирано хранене, да се чувстват заредени с енергия, защото приемат полезни „чисти“ храни, някои избират– вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н. Разбира се това е прекрасно, само че както винаги при хранителните разстройства идва един момент, в който границата между полезното и вредното се нарушава. Често пъти специалистите, обясняват оторексията с обесивно-компулсивно поведение или с анорексично поведение. Хората с оторексия постепенно стигат до физическо и нервно изтощение. По-голямата част от времето е посветена на планиране и приготвяне на храната. Случайно допуснатите отклонения в режима на хранене водят до тежки емоционални кризи. Полагат се усилия за спазване на този хранителен режим, наблюдава се фиксационно поведение и както и при другите хранителни разстройства „Чистата храна“ става център и смисъл на живота. Отделя се все повече време за обмисляне на вида храна /постепенно се стига само да няколко вида/, начин на приготвяне и консумиране. Този рестриктивен начин на хранене води до недохранване – авитаминоза, желязо-дефицитна анемия, остеомалация и др. Без формални диагностични критерии е трудно да се прецени колко хора имат орторексия и дали това е самостоятелно разстройство на храненето, вид съществуващо хранително разстройство като анорексия или форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Проучванията показват, че много хора с орторексия също имат обсесивно-компулсивно разстройство.

Предупредителни знаци и симптоми

Някои от признаците на орторексия могат да включват:

  • Компулсивна проверка на списъците на съставките и етикетите на хранителните вещества
  • Увеличаване на загрижеността за здравето на съставките
  • Намаляване на броя на хранителните групи (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, без месо, без каквито и да било животински продукти)
  • Невъзможност да се яде всичко, с изключение на тясна група от храни, които се считат за „здрави“ или „чисти“
  • Необичаен интерес към съставките на това, което другите ядат
  • Прекарвайте часове на ден мисляйки за това, коя храна може да бъде поднесена при предстоящи събития
  • Показват се високи нива на бедствие, когато няма „безопасни“ или „здравословни“ храни
  • Пристрастеност към здравословен начин на живот, обсесивно следене на блогове и социални постове по темата
  • Проблеми с възприемането на тялото може и да не се наблюдават

Здравни последствия

Подобно на анорексията, орторексията включва ограничаване на количеството и разнообразието на храната, което прави вероятността за недохранване. Ето защо двете разстройства споделят много от еднакви физически последици

Терапия

Понастоящем няма лечение, разработено специално за орторексия. Много специалисти по клинично хранене разстройват орторексията като подвид на анорексията и/или обсесивно-компулсивно разстройство. По този начин, лечението обикновено включва психотерапия, за да се увеличи разнообразието от ядене на храни и излагане на тревожно провокирани или опасени храни, както и възстановяване на теглото, ако е необходимо.

 

 

Photo by Tamanna Rumee: https://www.pexels.com/photo/pomegranate-on-blue-surface-7957003/

Д-р Райна Стоянова за пътя към балансираното хранене

С това интервю започвам един проект, който отдавна подготвям, и първите срещи вече са факт – в тях излизам от полето на психотерапията, но оставам в задаването на въпроси и се срещам със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка – това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Първият ми гост е д-р Райна Стоянова, лекар, специализант по Ендокринология и болести на обмяната към Клиника по Метаболитно-Ендокринни заболявания и Диететика на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Тя също така е асистент към катедрата по Клинична фармакология и терапия на Медицински Университет – София.

Д-р Стоянова има и личен блог, www.RaynaStoyanova.com, в който пише редовно и увлекателно.

Какви са най-честите заболявания, които са свързани с хранителните разстройства във Вашата област?

Най-честото хранително разстройство, с което се сблъскваме в нашата сфера, е свързано с емоционалното прехранване (хиперфагията) и впоследствие възникващото наднормено тегло, затлъстяване, метаболитният синдром, с всичките му компоненти. Често се сблъскваме и с малнутрицията, възникнала вследствие на анорексия невроза и/или булимия. Напоследък зачестяват и срещите с така наречените орторексици или хората, които са се вманиачили по здравословното живеене до безразсъдна степен.

Не толкова често се говори за ефекта върху тялото от наднорменото и свръхнорменото тегло…

Наистина, обикновено мотивът на повечето ни пациенти е основно естетически, а всъщност последствията върху здравето са много по-значими, за което често пъти пациентите не си дават сметка. Наднорменото тегло води след себе си до развитие на инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, артериална хипертония, артрозна болест, подагра, сънна апнея. Повишеният индекс на коремните мазнини е свързан с развитие на чернодробна стеатоза и стеатохепатит, рефлукс, хемороиди, разширени вени. Рискът от възникване на сърдечно-съдови инциденти се покачва рязко. Качеството на живот спада драстично.

Какви са усложненията в метаболизма при наднормено/свръхнормено тегло?

Това, което се случва с метаболизма при наднормено тегло, е порочен кръг от повтарящи се патологични обменни реакции или ситуация тип „кучето гони опашката си“, в която повишеният апетит към сладко във връзка с емоционален дисбаланс и стрес, води до натрупване на мазнини, което води до развитие инсулинова резистентност и стеатозна болест на черния дроб, това пък от своя страна покачва още повече желанието за хранене и води до пристъпи на вълчи глад и порочният кръг се завърта.

Голям проблем е, че след постигането на желаното тегло много хора се връщат в стария начин на хранене…

Така е. Много е важно хората да осъзнаят, че балансираното хранене е начин на живот. Оказва се, че систематичното прехранване е зависимост, за която рядко си даваме сметка. Зависимост, както алкохолизма, тютюнопушенето, наркотиците – с подобни пагубни последствия върху здравето и живота ни.

Болестното преяждане, при което хората приемат големи, дори огромни количества храна за кратко време, а след това често не се хранят ден-два или повече, има ли своите здравни рискове?

Прехранване, съчетано с гузна съвест и лишения от храна за известен период след него, а много често и прекомерни физически натоварвания с цел изгаряне на излишно поетата енергия чрез храната, е присъщо за анорексично-булимичните хранителни разстройства. Еднократното изпадане в тези две крайности не би имало негативен ефект върху здравето, но повтарянето на този стереотип може да доведе до здравни рискове, свързани на първо място с храносмилателната система, метаболизма и не на последно място психичното здраве.

Какво е Вашето мнение към бариатричните операции?

Трайна загуба на телесно тегло се постига единствено, когато се изгарят повече калории, отколкото сме приели с храната, което неминуемо води до глад. Лечението на затлъстяването е комплексно и силно зависимо от мотивацията и желанието на пациента да сътрудничи на лекаря. Не малко са програмите за хранителен режим, промяна на поведението, активна физическа дейност, пластични процедури и прием на медикаменти, потискащи апетита, блокиращи абсорбцията на хранителните вещества и други. Бариатричната хирургия е съвременна възможност и логична стъпка при пациентите с тежка степен на затлъстяванене, но не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията е силно зависим от мотивацията на самия човек.

Какви са промените в тялото, които наблюдавате, които са дългосрочни, но засегнатите не подозират, че се случват?

Всички последствия от наднорменото тегло са дългосрочни. Артериалната хипертония, артрозната болест, захарният диабет с неговите усложнения, инвалидизират бавно и полека индивида и наистина своевременното взимане на мерки и влизането във форма е изключително важно за качеството на живот в дългосрочен аспект.

Какво е очакваното време за възстановяване след стигането на критично ниско тегло при анорексия?

Сложен е отговорът на този въпрос. Времето за възстановяване зависи от много фактори и най-вече от психичното състояние на самия пациент. Ако той е психически стабилен е възможно за 6 месеца до година да се нормализира метаболизма и да се възвърне хормоналното равновесие, понякога това продължава повече от 2-3 години. Важен е и периодът -продължителността от време, през което пациентът е бил с критично ниско тегло, колкото по-дълъг е, толкова по-фатални и непоправими за последствията след това.

––––-

Често пъти хората с хранителни разстройства – анорексия, злоупотребяващите с лаксативи, тези с преяждане и хиперфагия, и техните семейства не знаят към кого са се обърнат за изготвянето на подходящ режим за хранене, съобразен със специфичното им състояние. В този момент са необходими както точните изследвания, така и информация за подходящото хранене. Може да намерите д-р Стоянова на телефон 0877694799 или да запишете час в клиника Спортмед (089 5796454).

 

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Тони Дончев, психиатър

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

 

 

 

 

 

(снимка)  личен архив

До: Теб, която страдаш от хранително разстройство

%d1%81%d1%8a%d0%bb%d0%b7%d0%b0Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

3 неща, които не трябва да приемате „по подразбиране“ за хората с хранителни разстройства

хранителни разстройства 3 неща подразбиранеЗа мен като психотерапевт, който работи с много хора с хранителни разстройства, най-интересното е колко различни може да са те, но повечето хора приемат „по подразбиране“ някои неща за тях, защото не познават тези болести.

Има само две хранителни разстройства

Анорексия и булимия са най-известните, но има и много други – като систематичното преяждане, като натрапливото хранене само с определен тип храна, включително и само био или органик (орторексия), така и ограничаване на килограмите по време на бременността (прегорексия)… Освен това има и комбинации от хранителни поведения – като редуването на глад и преяждания, глад и преяждания… В сайта Войната с храната има тест, с който може да се провери риска от повечето хранителни разстройства.

Хранителните разстройства са каприз

Не, не са. Това са болести. Има предположения, че те са базирани на генетични фактори, но дори и най-най-най-високите цифри са че при максимум 50% от хората става дума за игра на гените. При останалите проявата идва като начин психиката да се справи с трудна ситуация или среда.

Ако само започнеш да се храниш нормално, всичко ще си дойде на мястото

Има близки – родители и приятелки – които сериозно го вярват, но храната е проява на проблема и затова дори да има моменти на подобрение, ако проблемът не се реши няма как да се стигне до окончателно оздравяване. Зад нарушеното хранене стои начин на мислене, който трябва да бъде променен и заради това е по-сложно от регулиране на храната.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн.