Tag: <span>оливър сакс</span>

Мъжът, който взе жена си за шапка от Оливър Сакс (РЕВЮ на книга)

„и други клинични истории“ е продължението на заглавието на Мъжът, който взе жена си за шапка и ако не гениално, то това поне със сигурност много забележимо и „продаващо“ заглавие – все пак в свят, в който мъжете взимат жените си за какво ли не (от „любовта на живота си“ до „чума“), е известно разнообразие някой мъж да вземе жена си за шапка.

Любителка съм на клиничните истории – хем има какво да научиш или да си напомниш (образователен ефект), а също така и носи утешение, че и други хора си блъскат главите с трудни истории.

Но ако при Ялом, Грос или Талис, дори при Букай, виждаме истории на психотерапевти и техните пациенти, при Оливър Сакс, нека предупредя, ще се срещнете с истории, свързани с невронауката – все пак той е невролог и ни въвежда в света на мозъка, на необичайните случаи, в които обяснението се намира в черепната кутия. Книгата е от първите в жанра си и е направила голям бум през 80те години не случайно. Към описанието на сложни случаи и изключения, Оливър Сакс е добавил и онова лично отношение към разбирането на пациентите, което отличава добрият лекар и го преписвам, за да го цитирам:

Всеки от нас си има жизнена история, вътрешно повествование – чиито непрекъснатост и смисъл съставляват основата на живота ни. Може да се каже, че това повествование, този „наратив“, който непрекъснато градим и изживяваме, представа нашата идентичност.

Ако желаем да опознаем някого, ние се интересуваме „каква е неговата история“ – неговата реална, съкровена история, – защото всеки един от нас е биография, разказ. Всеки от нас е единствен по рода си наратив, който непрестанно и несъзнавано от, чрез и вътре в нас. Градивните му елементи са нашите възприятия, чувства, мисли, действия и не на последно място нашите устни разкази. В биологично и физиологично отношение не сме така различни един от друг, но от исторична гледна точка всеки е неповторим.

За да бъдем себе си, ние трябва да разполагаме със себе си: да владеем жизнената си история, да помним вътрешната си драма, своето повествование. Човек има потребност от нескончаемия вътрешен наратив, за да поддържа своята идентичност, своя Аз.

 

глава 12 –  Въпрос на идентичност – Мъжът, който взе жена си за шапка и други клинични истории, Оливър Сакс, издателство Изток Запад, 2020

 

Още по темата

Личният сайт на Оливър Сакс

Книгата в Сторител (на английски)

Статията за живота му в New York Times

 

 

 

.