обществено здраве

Травмата като предпоставка за ментални проблеми (ИЗСЛЕДВАНЕ ’22)

Анализ на повече от 93 000 случая (чрез метода метаанализ), разкрива пряка връзка между психологическа травма в детска възраст и риска от развитие на психопатология в продължението на живота. Автори на проучването са изследователи от Медицинския изследователски институт Hospital del Mar и е публикувано в списание European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience, 8 ноември 2022 г. (статията засега е със затворен, платен достъп)

Вероятността спрямо контролите, които не са преживели травматични събития, да се развие психично разстройство е три пъти по-голяма.

„Това е най-силното доказателство към днешна дата, че психологическата травма наистина е рисков фактор за страдание от психично разстройство по-късно“ по думите на д-р Бенедикт Аман, водещ автор на изследването, изследовател в групата за изследване на психичното здраве в болницата IMIM дел Мар и CIBER за психично здраве (CIBERSAM).

Кои са най-често срещаните травми?

Това са емоционално, физическо и сексуално насилие, както и емоционално или физическо пренебрегване и тормоз, въпреки че има много други.

Преминаването през всяка от тези ситуации води до промени в съществуването на човека, някои от които са физически, а други психологически и се проявават в ежедневието. При емоционално натоварени събития, свързани със заплаха и ли отделяне от близки, страх от изоставяне, както и при насилие това често се проявава като тревожност, най-разпространеното психично разстройство сред хората.

Освен тревожността, травмите биха могли да доведат до развитието и други разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство или биполярно разстройство, както и това на гранично личностно разстройство (риска, от което е 15 пъти увеличен) при преживяна травма в детството.

„Необходимо е да преведем пациента през неговата история на живота, наистина да прегледаме какво се е случило с него. В момента поставяме под въпрос какво не работи, но не и какво се е случило в живота им, защото това изисква отваряне на потенциално болезнени теми, а това се избягва. Проучването също така подчертава факта, че други травми като катастрофи, насилствена смърт или семейно насилие могат да засегнат хората, генерирайки структурни и функционални промени в мозъка, които отварят вратата към бъдещи психични разстройства“, казва Бриджит Хог, изследовател в IMIM-Hospital del Mar, психолог и първи автор на изследването, като коментар на данните

„От една страна, трябва да лекуваме психологическата травма на нашите пациенти, но също така трябва да предприемем действия в политическата и социалната сфера и да инвестираме повече в превенцията. Например чрез обучение на семействата и създаване на програми за предотвратяване на тормоза, който е много важен рисков фактор по отношение на страданието от психично разстройство, както за тези, които го получават, така и за тези, които го извършват“, е мненито на д-р Амар, друг от авторите.

 

 

 

Photo by MART PRODUCTION

(Не?)победими пандемии – пълен текст на доклада

На този линк може да прочетете и свалите целия доклад

неПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ ДОКЛАД_bg

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме  прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.

Екипът на доклада: Гергана Паси, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков

Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е  – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България.  „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект.  Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.

Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.

По отношение на алкохола, да знаем какво от  съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

(не?) Непобедими пандемии? Експерти имат план

Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Да победиш вредните навици с хитрост, не със сила

Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави

Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Какво показва докладът „(Не?) Победими пандемии” ВИДЕО

Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

30% повече хора с наднормено тегло – учени от „ПанЕвропа“ с решения

(Не?) Победими пандемии. Кои пандемии? И защо (не?) победими? АУДИО

Психолог: Най-важният извод от пандемията е колко сме уязвими, когато не общуваме с други хора АУДИО

Напълняването е генетично – и поведенческо

При разглеждането на затлъстяването като хранително поведение (при изследвания на близнаци и генетични изследвания) от финландски учени се издига хипотеза, че затлъстяването е невро-поведенческо заболяване, което има силен генетичен фон, който се води до голяма степен от хранителното поведение и е чувствително към макро средата.

Т.е.  индексът на телесна маса (ИТМ, kg/m2) е изключително наследствен и полигенен признак, като новата генетична вариация на ИТМ се появява след ранно детство. Гените, които са свързани с ИТМ не са експресивно изразени в мозъчната тъкан, което потвърждава, че тази нова промяна е свързана с поведението.

С други думи – много от децата не се раждат с риск от наднормено тегло, средата ги прави такива. Обезогенната среда както на детско, така и на обществено ниво засилва генетичната податливост към затлъстяване. Резултатите за взаимодействието между ген и диета при затлъстяване са смесени, но новите изследвания показват, че чертите на поведението на хранене частично посредничат ефекта на гените върху ИТМ.  Появилите се доказателства показват, че гените могат да повлияят на ИТМ чрез поведението, което децата научават в ранна възраст.

Но какво е обезогенна среда? Този термин се отнася до„ среда, която насърчава наддаването на тегло и такова, което не е благоприятства за отслабване в дома или работно място“ по дефиницията на новозеландеца Бойд Суинбърн (Swinburn, et al., 1999). С други думи, обезогенната среда описва външните обстоятелства, които помагат или допринасят за затлъстяването. Фокусирането върху промяна на  обезогенната среда на обществено ниво и политики, може да повлияе на жителите на общността като цяло.
Тези промени могат да включват по-лесен достъп до здравословна храна и достъп до места за физическа активност, които да подкрепят всеки отделен човек в желанието му за здравословно поведение. Досега преобладава мнението, че храната е онова, което прави мащаба и трудността по-голям – броят на места за купуване на нездравословна храна в един район определя затлъстяването на населението в него и в на някои места (например Бирмингам се тества с политики на намаляване на местата за продажби), защото диетата има по-голямо значение от движението, по изследванията на  на проф. Пол Гейтли (Университета в Лийдс).

.

 

 

.

Източник: Karri Silventoinen, Department of Social Research, University of Helsinki, Helsinki, Finland;Hanna Konttinena;  Department of Public Health, University of Helsinki, Helsinki, Finland

 

Photo by amsw photography from Pexels

За проблемното хранене и защо е толкова важно то да е добро

Днес на обяд с Белослава Димитрова говорихме сериозни неща по БНР Радио София. Знаете, че интересът ми към темата е доста голям и в разговора ни една от големите теми беше каква е отговорността на всеки един от нас за собственото и здраве. “Проява на отговорност е да вземаш решения, които може в момента да не са ти много приятни, но в дългосрочен план ще имат ефект”.

Какво говорихме по тази обширна тема може да чуете в линка, който води към Радиоприемница по БНР Радио София.

Среда, опасна за вашето здраве

В изследване, публикувано наскоро (юли 2019), се търси дали има връзка между местата средата на хранене (магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене) и индекса на телесна маса (ИТМ)  в три различни по тип градски района в САЩ. Дотук от проучвания (не от хипотези, от събиране на данни и обработката им) знаем, че има връзка между ИТМ на възрастни, хора – т.е. тези над 18 години – и местата за хранене, които влияят върху лайфстайл решенията.

Резултатите показват, че броят супермаркетите и малките магазини има по-голяма връзка с повишения ИТМ, отколкото предполагали изследователите, докато по-големия брой ресторанти със сервитьори водели до по-добри резултати и в телесната маса (т.е. ако човек има лесен достъп до джънк ще се храни по-нездравословно, ако по-често около мястото му за живеене има ресторант).

Хората избират заведения за бързо хранене по три причини – обслужването е бързо, може да се направи лесен избор и храната е вкусна. В същото време обаче тези места се свързват, заради комбинацията от удобство и висококалорична храна и с това, че хората, които ги посещават често са с по-малко здравословен начин на хранене. Това във Великобритания доведе например до документ на Public Health England с препоръки към местните власти как да бъде направено така, че от една страна да се запази правото на предприемачество и свободно предлаганена стоки и услуги (каквито са храните и местата за бързо хранене) и общественото здраве, т.е. по-малко хора със затлъстяване. Например вендинг машините включват и здравословни избори, а в бъдеще вероятно ще бъдат насърчени веригите да продават и по-подходящи храни.

 

 

Апокалипсис сега – затлъстяване, лошо хранене и промяна на климата

Текстът по-долу е основан единствено и само на научни изследвания, не на футурологични или есхатологични прогнози. За съжаление.

Апокалиптичното, описано в него, може да бъде променено от всеки един от нас чрез личен избор на поведение; подходящ начин на хранене и движение и отговорност към промяната на климата чрез ежедневни усилия за природосъобразен живот.

В един идеален вариант някога ще имаме и устойчиви държавни политики за промотирането на здравословен начин на живот – дотогава грижата си е наша отговорност.

Последният доклад на комисията Lancet по затлъстяването се фокусира върху три пандемии, които съществуват по едно и също време и се дължат на лошо функциониране в едни и съши системи – храна, транспорт, дизайн на градовете и използваемата земя.

Синдемия e термин, разработен от Мерил Сингер, американски медицински антрополог. При нея имаме групиране на болести или състояния и взаимодействието им в отделните органи. Освен това, терминът „синдемия“ включва и значението на социалните условия в концентрациите на болестите, взаимодействията с тях и последиците за здравето. При синдемията взаимодействието на болести или други неблагоприятни здравословни условия често възниква поради неблагоприятни социални условия (такива са бедността, експлоатацията, стигматизацията, тежки социални отношения), които поставят социални групи на повишен риск.

 

Синдемията е синергичва епидемия, т.е.  полученият ефект е различен или по-голям от сумата на индивидуалните епидемии.

Лошото хранене във всичките си форми, включително затлъстяването, недохранването и рисковете от диети, са основна причина за влошеното здраве в цял свят.  В близко бъдеще
последиците от промените в климата значително ще повлияят на здравето. Промяната в климата може да се счита за пандемия заради ефекта върху здравето на хората и природните системи, от които зависим, т.е. планетарното здраве. Тези три пандемии –  затлъстяване, недохранване и изменение на климата – имат влияние върху по-голямата част от хората във  всяка страната и региона по света.

Червеното месо като фактор на синдемията

Световното производство на месо се е увеличило 4-5 пъти между 1961 и  2014 г. Това увеличение отразява нарастването на търсенето и нарастването на населението, но и увеличаването на потреблението на глава от населението от 20 кг на 43 кг на човек на година.   
Производството на червено месо има основен принос за изменението на климата (19% от всички парникови газове). Парниковите газове са свързани с емисиите на метан от чревна ферментаци, емисиите на азотен оксид от приложението на тор и тор и значителните необходимите суровини за отглеждане на зърнени култури и маслодайни култури за използване като фураж за добитък в промишлеността животновъдството. Животновъдството също използва приблизително 70% от световната земеделска земя и е основна причина за обезлесяването, замърсяването на природата  чрез отпадъчни води и замърсяване на въздуха.  Прекомерната консумация на месо може да допринесе за затлъстяване (особено преработено месо). Хранителните продукти от животински произход, включително месото, осигуряват богат източник на микроелементи, особено за малките деца. В много региони животновъдството  допринася значително за препитанието, доходите на домакинствата и националното богатство.

Проблемът със затлъстяването има четири страни. Първата е, че затлъстяването става преобладаващо във всеки регион на света. Нито една държава досега не е успяла да върне кривата, растяща нагоре. Вторият проблем е, че още не са създадени политики за значима и измерима промяна, заради политическата неадекватност и силното противопоставяне на търговските интереси за такива промени, съчетано с липсата на натиск от страна на гражданското общество. Третата причина е, че огромната здравна и икономическа тежести не се приема още за спешни, или поне не толкова спешна, за да предизвикат публичен натиск върху институциите. Четвъртата причина е, че наднорменото тегло досега не е било свързвано с другите глобални предизвикателства.

Само няколко държави – Швеция, Германия, Катар и Бразилия имат разработени диетични насоки, които промотират насърчаване на екологично устойчиво развитие и  хранителни режими, които осигуряват подобряване на качеството на диетата, човешкото здраве и благополучие, социални справедливост и отговорят на предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

Чилийският път
75% от чилийците са с наднормено тегло. Лекарят и политик Гуидо Гиради от 2006 г. поставя въпросите за храненето на сънародниците си, като кани д-р Рикардо Уауи, един от водещите специалисти по хранене в света, в стратегически комитет по хранене. Първата стъпка била да се дефинира нездравословната храна и нейните отрицателните въздействия върху здравето. Второто предизвикателство било това да доведе до промени. Съпротимвата дошла от хранителните компании. Чилийският президент Себастиан Пинера се сблъскал с огромен натиск от страна на хранителната промишленост и наложил вето на проекта. През 2015 г. следвашият президент Мишел Бачелет разрешава постепенното изпълнение на плана.

Исторически  погледнато най-популярната форма на лошо хране досега в човешката история е било недохранването, водещо до забавяне на растежа и недостиг на микроелементи. Глобалният индекс на глада (1992–2017) показва значителен спад на смъртността при деца под 5 години във всички региони на света. В последните 40 години обаче пандемията на затлъстяването промени модела на малнутрициите. От старта си в началото на 80те години, скоростното развитие на надпорменото тегло и затлъстяването започна в страните с висок доход на населението. През 2015, вече беше направена прогноза, че затлъстяването засяга 2 милиарда човека по света с всички негови здравни последици.

Икономическите последици от промяната на климата включват, наред с другото, прогнозите за щети от екологични бедствия (като суша и горски пожари); промени в местообитанията (заради повишаване на морското равнище), последици за здравето (напр. глад и диария). Промяната на климата ще засегне храненето по много начини. Първо ще пострадат малките земеделски производители с ниски доходи, въпреки че промените в околната среда ще засегнат всички производители. Очаква се глобалното затопляне ще доведе до по-ниски добиви, особено в тропическите райони. Освен това, климатът може да намали протеина и микроелементите
Въпреки че не всички култури са с еднакво повишени нива на въглероден диоксид, данните показват, че намалява концентрацията на протеин в пшеницата, ечемика, ориза и картофите с 10-15% . Промените в хранителната стойност допълнително ще допринесат за лошото хранене, , особено при децата и промените също ще повишат цените на основните хранителни стоки. В същото време производството на храни е един от най-големите фактори за промяната на климата. Селското стопанство пряко произвежда 15–23% от всички емисии на парникови газове, което е сравнимо с транспорта. Само животновъдството дава 12–19% от парниковите газови  емисии. Различните видовете произведени храни имат различен ефект. Както месото, така и млечните продукти изискват повече и генерират по-големи емисии на метан, отколкото
алтернативи на растителна основа. Освен това, несезонните плодове и зеленчуци, които се
отглеждат в оранжерии, консервирани в замразено състояние, или са транспортирани по въздух произвеждат значителни емисии.

Взаимодействието между промяната  на климата и затлъстяването също са многобройни, но по-малко видими. Увеличаването на температурата на околната среда може да допринесе за затлъстяването чрез намаляването на физическата активност.  Промяната на климата ще направи производството на плодове и зеленчуци по-скъпо и населението ще промени хранителните си навици към употреба на преработени храни и напитки с високо съдържание на
мазнини, захари и натрий.

 

Постът е от 2019та.

ДОПЪЛНЕНИЕ

В края на 2022 научен екип бе събран от ПанЕвропа България, за да определи основни рискови фактори с цел намаляване на вредата върху здравето на българите и намаляване на риска от предотвратима смърт. Проф. Георги Момеков, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков и аз създадохме доклада „(не?)Победими пандемии“ (може да го прочетете целия в линка), в който даваме препоръки какво да се промени на национално държавно и от страна на бизнеса, за да бъде намалена вредата.

 

 

 

 

 

 

 

 

снимка Photo by Abet Llacer from Pexels