мисли

…toblerone view…

облаците танцуват с планината,  а планината прилича на син тоблерон

(да, знам кой алпийски връх е нарисуван на шоколадите).

гледката от прозореца
стоя на дивана в къщата за гости posada el fin del mundo (препоръчвам я) и чета книгата на енодия джудит източно тяло, западен ум
докато си почивам от поредната екскурзия…

това спокоен есенен ден в ушуая, пия кафето, а кучето лобо се е качило до мен, защото господарката му не е наоколо, а аз нямам нищо против….

народни танци на площада лас малвинас.
лас малвинас като малвинските острови (наричани още фолкландски) -точно така онези от войната между аржентина и великобритания, която е започнала през 1844та и още не е приключила

исус се усмихва!
амин!

видях тази рисунка на една детска градина на главната улица maipu и въпреки че си е католическа пропаганда отвсякъде, не мога да не й се зарадвам. предпочитам боговете да ни харесват, а не да ни се карат…

пътешествията са като реинкарнации. виждаш места и хора, научаваш за себе си, минаваш понякога в друго ниво, намираш нещо, губиш друго. а най-хубаво е там, където сърцето ти се чувства уютно…

патагония е красива, безспорно, но… българия е земен рай (ако игнорираме част от сънародниците).

местните я наричат усуая…
националният парк tierra del fuego дава на очите гледки, които да сънуваш в най-хубавите си сънища.

пощенска кутия на улицата, която ще наричам още ден-два „моя“.
надявам се тези хора получават често писма с добри новини…

малко си у село
но планините и природата са красиви. ..

тюлени и корморани се излежават по островчетата в студа.

гледахме се с тях преди два дни.

когато пристигнах в posada el fin del mundo реших да направя една бърза разходка.
за пет минути стигнах до пристанището и се оказа, че имам време да се кача на корабче из канала бийгъл. така разходката ми за добре дошла стана разходка с лодка…

не успешни, а миротворци, лечители, разказвачи и любящи, всякакъв вид

[винаги, винаги, винаги вярвай в себе си, защото ако ти не го правиш, кой ще го прави, сладка?]

не вярвам, че мерилин се е самоубила, не вярвам, защото целия й живот е бил въпреки обстоятелствата. минала е през много повече проблеми от една нещастна любов с президент (много интересна книга за нея, между другото, е тази)