милена фучеджиева; сексът и комунизмът; ревю

„сексът и комунизмът“ е моето малко разочарование

мина месец, в който се чудех дали да напиша какво мисля за книгата на милена фучеджиева сексът и комунизмът. спираше ме само това, че много я харесвам като изказ, богатство мисълта и смелост на изразяване на позицията. пристрастна съм – любима ми е, без да я познавам лично, и следях с интерес блога й (който е само за поканени читатели в момента), а сега публичния й профил. дали пък да не си замълча, си мислех, но ако си замълча – аз ли ще съм?

чаках книгата с интерес, защото малко български авторки имат онова „щрак“, което отличава. като виргиния захариева. ваня щерева донякъде. кристин димитрова с някои неща. затова очакванията ми към милена фучеджиева бяха големи.

разочарована съм от историята, защото е в черно-бяло. има нещо общо с партизанските романи – едните са добри, другите са лоши. и толкова! нищо повече.

дядото-партизанин, майката и съответно червеният кръг наоколо е черен, а пък таткото и бабата по бащина линия от добрата буржоазия са бели и добри. съответно героинята е в сивото, но без образа й да минава в многопластовост.

има и хубави неща – начинът на писане и описването на дребни детайли от соц битието по начин, който ги изважда и си ги спомняш почти с мирис и докосване. копнежът по западното, ужасът на системата, дори дребните, но гадни правилца, целият усет за епохата, та дори и дамските превръзки от лигнин. това съхранява спомена за това време и тези, които не го познават ще успеят да го усетят. по всичко личи, че това са истински истории и ще има хора, които ще се припознят, но ми липсва дълбочината, обяснението, историята отвъд фактите.

може би тази книга е добър сценарий, с който някой режисьор би постигнал нещо. но като роман… имало е нужда някой да я критикува повече преди да излезе, защото в нея има нещо, но е останало схема, като за сценарий, включително и вратичката към продължението…

знам – книгата е успешна и продавана – а аз уважавам успеха, но съм сигурна, че щеше да бъде по-голям, ако сексът и комунизмът беше излязла от клишето. дори в заглавието.