менопауза

psychotherapy психотерапия • • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Безкритично за една критична възраст

Вестник Капитал в тази статия – Какъв е проблемът с менопаузата? – поставя въпрос невидим сякаш в женското здраве и за женското благоденствие, такъв, който за който още стигми тихичко пречат да бъде дискутиран и събира специалисти от различни области, включително и психотерапия (с моя професионален опит); сексоложката Ванина Цонева, ендокриноложката Мария Калинкова, ендокриноложка, д-р Венета Стойкова, акушер-гинеколожка и други хора с мнение по въпроса.

Да се говори открито за менопаузата, без срам и табута по същата причина, поради която е важно да се говори за първата менструация и сексуалността – те са част от нашия живот.
Нашето общество продължава да се държи едновременно целомъдрено и вулгарно по тези теми – от момента на назоваване на органите на бебетата до края на сексуалния живот на хората, като изпъстря целия този период с пиперливост.

Спокойното говорене, базираните на научни и медицински знания и материали по темата, дори и информирането на медицинските специалисти с най-новите знания по въпроса и съответно създаване на профилактични пътеки би могло да бъде един добър начин и за превенция на хронични заболявания, които идват след менопаузата – сред тях слагам затлъстяването, сърдечно-съдовите, остеопорозата и онкологичните заболявания.

Не намерих данни за това (жените в този си житейски етап са „негъра на света“ по Джон Ленън), но виждам около мен, че е масово жените да не посещават гинеколози след като им спре цикъла, но нуждата от редовна цитонамазка остава, независимо от възрастта им, точно с профилактична цел.

За да се създаде среда, която да е е уважителна и подкрепяща, вместо да е подигравателна като вицовете за „критическата“ има нужда от време и спокойни разговори. Шегите и вицовете са също начин хората да си обясняват едно или друго, да споделят личен опит. В тази грубост можем да видим унижение, но можем да видим и желание за информация. Разбира се, ако някой пожелае да ви обиди, може да използва хиляди причини и начини, но ми се струва, че зад вицовете зад “критическата” се предават и послания като „на жените не им е лесно в този
период“, „те са чувствителни“, „настроенията им варират“.

От психологична гледна точка по време на менопауза и перименопауза се срещат различни състояния. От житейски кризи сякаш не ни остава време да живеем, но е така – Ерик Ериксън
има теория за човешките кризи след детството, в която е пропуснал да сложи и случващото се с жените – а като всяка криза и тази води до вглъбяване, до тревога за бъдещето и „черни мисли“.
Промените, които тялото преживява, за да се нагласи към новото си функциониране – защото то е свикнало на всеки 28 дни да използва органи по определен начин – са като спиране на голям и хубав тежък кораб и не е лесно това да се случи.

В този момент, ако една жена не е овладяла изкуството да се грижи за себе си – да следи как спи (колко време и качеството на съня); да почива достатъчно; как се храни (защото има връзка затлъстяване-депресия); да не пие прекалено – и това го споменавам, защото тихият алкохолизъм сред жените не е за пренебрегване (и той има връзка и с депресията и с промяната на настроенията); тогава тя минава по-леко; с кого да вентилира преживяванията си – и в този момент приятелският кръг и подкрепа също много спомагат за преминаването на този въртоп.

За да справят жените в този период, има поне две неща, които могат да разгледат дали се отнася за тях. Едното е личното преживяване на жената за загуба на онова магическо „нещо“, което дава този период в женския живот – възможността за създаване на живот, която може да използваме, може и да не, но е нещо, с което живеем. От друга страна е личното вярване на всяка една от нас къде започват остаряването и старостта. В представлението на Мария Касимова „Свободно падащи истории“ има силен момент, в който тя показва снимка на своята баба си, която е малко над нейната възраст по време на представлението – и разликата е, че в единия случай имаме илюстрация за стара жена, а в другия една усмихната, свежа дама. Епохата, в която живеем ни дава възможност – често пъти с проба-грешка да намерим съвсем различни пътища към този етап на зрелостта, да не се „изоставяме“ – независимо от пола.
Остаряването е етап от живота и той има своите предизвикателства, но и може утвърждаващ – обичам примера за американската художничка-наивистка Грандма Моузес, която започва да рисува над 78, за да стане така обичана. Около мен има и примери на жени, които избират над 50 да тръгнат в различни посоки от досегашните си – не от принуда, а защото имат времето, след като са постигнали други свои цели, да открият ново призвание. Но не само – това е и период, в който една жена би могла да отдели повече внимание на себе си, на работата или на
близките си.
При мен най-често попадат жени, които идват, понякога насочени и от лекари, които не са видели физическа причина са страданията им, но те са със смътното чувство, че нещо не е наред и се самодиагностицират като „тревожни“ или „депресирани“ или са приели, че някои от хормоналните промени е пристъп на паническа атака. В процеса на терапия стигаме до разговора за женствеността и нейните аспекти и там, в това място се стига до лични инсайти (предпочитам
думата прозрения) за новия етап, който имат да създават – и за неговия смисъл.
Менопаузата е повода, който води до преподреждане на житейските приоритети и
това става стабилна основа за приемането на идващата старост.

 

Още по темата

Българска асоциация по пери- и менопауза

Манифест на менопаузата (книга)

 

 

 

 

.

.

Photo by SHVETS production//Pexels.com

хранителни разстройства • • • • • • • • • от Детелина Стаменова 0 Comments

Гинекологични проблеми при хранителните разстройства

За всички психотерапевти и лекари е ясно, че гинеколологичните проблеми и хранителните разстройства (анорексия невроза, булимия невроза и болестно преяждане), вървят заедно от тийнеджърските години до зряла възраст. Един от първите въпроси, които се задават при специалист е, дали менструалният цикъл е редовен и дали изобщо съществува.

Аменореята (липса на цикъл) е един от големите проблеми не само при анорексия, но и при булимия. 84% от жените с анорексия стигат до момента, в който той се забавя, а понякога спира и с години. Причината за това е свръхниското тегло и факта, че женското тялото вече не е сигурно, че може да износи дете, защото естествените нива на мастни тъкани е силно занижено. Мастните запаси са необходимост и имат важна роля в производството на репродуктивни хормони. При жените с булимия процентът на тези аменорея е по-малък, но също значителен – 40%. В близо 64% от случаите има нередовна менструация като продължителност и време между две (35 дни и повече). Има научни изследвания, които сочат, че 75% от жените с булимия имат поликистозни яйчници, а 30% от жените с поликистозни яйчници са страдали или страдат от булимия. Въпреки тази връзка няма научно доказателство, че има връзка между двете, но хранителните разстройства се приемат за допълнителен рисков фактор за това състояние.

Нередовната менструация, нейното забавяне или отсъствието не е само гинекологичен проблем, когато е съчетана с поднормено/свръхнормено тегло или повръщания, защото невидимото е съществено и то много!

Липсата на цикъл води до забавяне на растежа на костите (при тийнеджърите), което означава от една страна, че не достигат до височината, която се очаква, а от друга води до сериозен риск от остеопороза в по-късна възраст.

Липсата на менструация в следствие на загуба на тегло и анорексия има и друго важно влияние върху организма. Отсъствието на цикъл има огромно влияние върху интелектуалните способности (мислене и всички функции, свързани с преработването и запомнянето на информация). Направени изледвания показват, че след връщането на цикъла резултатите от тестове за по-добри. А връщане на цикъла е възможно само при връщане на здравословно тегло – определено от специалистите, не от страдащия. Без възстановяване на теглото няма цикъл, а без цикъл има проблеми с когнитивните функции – а те се отразяват във всяка сфера – от ежедневния стрес, до представянето в училище/университет, работа и отношенията с другите хора. Естрогенът има ефект на когнитивните функции и това е доказано и при други заболявания, в които има негов недостиг, т.е. това не е изследване с цел да накара хората с поднормено тегло да се обидят. Механизмите на серотонина (5-HT) влияят на функционирането на паметта и естрогенът модулира тези функции чрез взаимодействие с 5-HT2 рецепторите в кортекса и лимбичната система. Приема се, че с намаляването на естрогена се намаляват когнитивните функции чрез дисрегулация на активността на рецептора 5-HT2 и трансмисията на 5-HT. Може да прочетете и абстракт от изследване на Debra K. Katzmanвърху структурните промени в мозъка при Анорексия нервоза, публикувано в списание Pediatric Research (на английски) 

При т.нар. вторична аменорея (когато жената е имала цикъл, но той е спрял) се забелязват следните изменения: намаляване размера на яйчниците и матката, регрес до предпубертетна фаза на органите. При терапия и връщане на теглото те се възстановяват в естестествените си размери, като тук е моя бележката, че всеки случай трябва да бъде разглеждан индивидуално и от екип специалисти. (за справка: проучванията и лекциите на Debra K. Katzman, MD, FRCPC Professor of Paediatrics Senior Associate Scientist, Research Institute Hospital for Sick Children and University of Toronto)

 

Факт е, че жените с анорексия могат да забременеят и да родят здрави бебета, но като цяло носят по-голям риск от ниско тегло на бебето при раждане и раждане преди термин. Жените, които страдат от болестно преяждане е възможно да развият хипертония по време на бременността, а при естествено раждане то да продължи по-дълго от обичайното. Жените с булимия също са под риск – прочетете повече тук.

Няма да е неудобно, нито излишно да споделите своите проблеми с акушер-гинеколога си. След раждане, независимо дали се преминали през хранително разстройство в миналото си или в момента се борят с такова, жените като цяло имат увеличен риск от следродилна депресия (около 35%)

И преди съм писала за хранителните разстройства в средна възраст (в книгата на Майко мила! „Да оцелееш като родител“), тъй като се наблюдава сериозно увеличение на жените над 40, които в този етап се сблъскват с хранително разстройство, като това става или заради нелекувано в миналото ХР, с което са живели винаги; били са болни и са се възстановили или то започва изведнъж, без никакви предварителни симптоми. При жените около и над 40 има и фактора на периода преди менопаузата (5 години) и самата менопауза, поради хормоналните проблеми, които носят, но дългосрочните рискове са по-големи, тъй като самото тяло е по-зряло.

Накратко: Грижете се за себе си. Не оставяйте дълго време да сте без цикъл, търсете начини да го възстановите и независимо от възрастта ви, отнасяйте се с любов към тялото си и себе си.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн.