Наследство: начинът на хранене се предава от майка на дъщеря
Голямо американско изследване, направено от екип учени от различни университети под наименованието Growing Up Today Study събира данни за 3,649 жени между 1996 и 2013. Въпросът, по който се работи е дали майките, които са страдали от хранително разстройство има вероятност дъщерите им също да страдат от такова. Данните показват, че риска дъщери на жени с хранително разстройство да имат симптоми на някое от хранителните разстройства е близо двойно по-голям отколкото ако майката не е страдала от такова.
В заключение на учените подчертават, че внимателното следене на симптомите може силно да помогне за бърза реакция. За съжаление, навсякъде по света, хората с хранителни разстройства не получават лечение на хранителните разстройства. В изследване на СЗО с над 24,000 лица от 14 държави се оказва, че по-малко от 50% от хората с булимия и психогенно преяждане са имали възможност да получат психологична помощ. Някои изследвания твърдят, че помощта зависи от остротата на заболяването, като тези с по-тежки форми, заради множеството здравни усложнения и видимост на заболяването по-бързо са насочвани към здравна помощ, но много мъже, хора с ниски доходи и от малцинствата никога не стигат до такава.
Фактор за развитието (заради начина на хранене и отношение към тялото и храната в семейството), но от друга страна – при отговорните и понякога минали терапия родители – и за бързото търсене на лечение на хранително разстройство е, ако майката е била засегната от такова. Същитото се наблюдава и при родители, които са имали депресивни периоди, чиито деца два пъти по-често получават навременна лекарска намеса. Вероятна причина за това е, че майки с ХР знаят повече и усещат повече финните сигнали и са в състояние да ги разпознаят навреме. Стигмата към този тип заболявания е по-малка при тях и затова майките се чувстват по-спокойни да говорят за дъщерите си за това и да потърсят помощ.
В друго изследване, на екип учени от различни държави (Австралия, Китай, Полша, САЩ) на стиловете хранене на майките и тяхното влияние върху дъщерите, води до нови статистически доказателства за връзката между двете. В същото изследване се събират и данни за синовете.
Там се прави разделение на три начина на хранене на майката
- емоционален стил на хранене (хранене в отговор на негативни емоции)
- външен стил на хранене (хранене в отговор на външни стимули като вида, вкуса или уханието на храната)
- умерено-ограничителен стил на хранене (хранене по-малко с цел загуба или поддържане на телесното тегло)
Начинът на хранене при децата се определя от навиците на техните родители, като майките, които са с емоционален или външен стил на хранене често пъти са наблюдавани да използват храната за награда или за да поглезят децата си, като момчетата са подканвани повече („за да порастнеш голям и силен“), докато при момичетата идеята за ограничаване на храненето и всички последици, започва да влиза по-рано в съзнанието им. Причината за това може да бъдат както социокултурни модели, при които значението на това как изглеждаш е по-важно от всичко друго – и така момичетата развиват идеята, че дори за родителите им имат очаквания те да изпълнят идеала за красиво тяло, което в момента на развитието на обществото, е слабото тяло. В същото вреве обаче, децата които наблюдават родителите си, които се хранят като отговор на емоционално или външно събитие се научават да правят същото, което прави объркване между двете идеи в главата – за ограничаване и хранене едновремено.
В диадите майка-дъщеря емоционалното хранене на майката е предпоставка за развитие на емоционално хранене при дъщерята. При синовете емоционалният и външен стил на хранене на майките водят до емоционално хранене и външен стил, но умереният стил на хранене на майката не влияе на синовете. Т.е. рестриктивното хранене се предава по женска линия, не по тази на майка-дъщеря. Това е важно, за да бъдат образовани майките как техния начин на хранене би могъл да повлияе на децата им спрямо техния пол и да знаят как да ги научат да разпознават глада и засищането.
Затова и ако майката познава своя начин на хранене, тя може да осъзнае как влияе на детето си и да внимава кое послание предава и по какъв начин. Колкото по-рано формирате своето поведение, толкова по-голяма е вероятността децата ви да знаят как да се хранят – без да изпадат в крайности и обърквания.
.
.
Снимка Pexels//Nate Hess