любов

Откъсът е от книгата Едно на Ричард Бах

Тръгнах си, докато говореше, измъкнах се тихо на балкона при моята Лесли, нежно я целунах. Прегърнахме се, радостни, че сме заедно, радостни да бъдем себе си.

— Дали ще продължат заедно? — попитах аз. — Може ли изобщо някой да се промени толкова много и така бързо?

— Надявам се — каза Лесли. — Аз му вярвам, защото не се оправдаваше. Той искаше да се промени!

— Винаги ми се е струвало, че хора, които са родени един за друг, могат да се обичат, без да си поставят никакви условия и нищо не може да ги раздели.

— Без условия ли? — каза тя. — Ако аз стана жестока и се изпълня с омраза без всякаква причина, ако започна да издевателствам над теб непрекъснато, нима ще ме обичаш вечно? Ако започна да те пребивам от бой, да изчезвам по цели дни, да лягам с всеки срещнат мъж, да пропилявам на хазарт и последния ни цент и да се връщам в къщи пияна, нима изобщо ще можеш да ме обичаш и обожаваш?

— Когато го представяш така, естествено, че любовта ми ще угасне — казах аз. „Колкото повече ни заплашват, помислих си, толкова по-малко обичаме.“

— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие! Тя кимна.

— И аз така мисля.

— Тогава ме обичай условно, моля те — казах аз.

— Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и изстивай към мен, ако започна да ставам егоист и досаден. Тя се засмя.

— Добре. Но и ти също, моля те.

Линк към книгата 

Photo by Jonathan Borba: https://www.pexels.com/photo/couple-embracing-3156993/

Макар да не е задължително обратното на омразата, много често любовта е мислена така. Някои хора говорят за любовта като за нещо чисто, горе-долу така както виждаме бялата светлина. Или е „включена“ и животът е светъл, или е „изключена“ и всичко е потънало в мрак.
Днес искам да покажа една метафорична призма на тази светлина, за да изследваме някои от многото различни цветове, които можем да открием в спектъра на това нещо наречено „любов“.
Любовта може да бъде нежна или жестока. Може да бъде отдаваща се или изискваща. Може да бъде чиста или извратена. Може да дава сигурност или да стане заплаха за сигурността. Може да бъде издръжлива и да устои на много изпитания, може да бъде крехка и да се разруши при първото изпитание. Може да ни издигне до незнайни висини, или да ни запрати в бездната. Може да ни освободи или пороби. Може да ни отведе там, където винаги сме мечтали да идем, а може и да ни докара до ужасна мизерия. Любовта е и още много повече от това. И често пъти, когато най-малко искаме да го осъзнаем, човекът, когото смятаме, че толкова много обичаме, може да се окаже само един образ, който сме създали в ума си. Без съмнение, ние искаме да вярваме, че този образ е реален, а не фантазия. Така че, нека се опитаме да изследваме това още малко.
Бих искал да започна с раждането на човек.
Когато всичко е наред и майката се свърже по естествен начин с бебето си, тя има чувството, че държи най-красивото бебе на света. Много често се случва ние, които имаме деца или внуци, да гледаме на тях като на най-прекрасните деца. И обратно, понякога гледаме чужди деца и се чудим как е възможно някой родител да обича такова бебе или дете, което за нас е крайно непривлекателно. Сигурно ще се шокираме ако разберем, че някои от тези родители си мислят същото за нашето обичано бебе или внуче. Та, как е възможно това?
Част от това може би е начинът, по който природата се е погрижила родителите да се грижат за бебетата си като ги въвлича в една връзка на любов със собствените им деца. В крайна сметка, точно тази връзка им помага да понесат нелеките битки с това да си родител, не само в началото, ами и през всичките следващи години докато тези деца станат по-способни да се грижат сами за живота си. Друга част от връзката, която родителите формират с децата си, често е резултат от това, че искат да ги видят като свое продължение. Но тук съществуват известни опасности. Един родител лесно може да обича това свое продължение, когато всичко върви наред – като че ли гледа себе си в огледало и вижда това, което иска да види. Детето, обаче, трябва да стане себе си, а не да бъде ограничено до очакванията на единия или и двамата родители. Това разрушаване на символичната връзка още от ранна възраст можем да видим когато детето се научи да казва „Не“.
Децата понякога казват „Не“ в отговор на почти всичко, което родителят иска или изисква от тях. Това е част от това, за което говори Уиникът, когато родителите успеят да позволят на детето да развие своето собствено мислене. Както казва той, с течение на времето детето започва да настоява да упражнява това собствено мислене. А много пъти това е трудно за родителите. Но тази проява на опълчване срещу родителите обикновено е много по-здравословна, отколкото когато детето се отказва от собственото си мислене, за да продължава да пасва на изискванията и очакванията на родителите. Когато едно дете расте като неестествено добро, това може да е много по-лесно за родителите (и учителите), но често е лош признак, тъй като може да означава това, което наричаме развиване на фалшив Аз. Това означава, че детето се е научило да се отказва от част от собствената си личност, за да пасва на това, което очакват от него родителите или други хора, които имат власт над него. И на такова дете може да му е нужно много време да се откъсне от научените навици на съгласие и тревожното съобразяване с очакванията на другите.

Несигурността в обичането
Има много различни видове обич. Съществува един несигурен тип обичане, който някои хора показват, когато се опитват да докажат любовта си към някого като държат всичко да е прекрасно и по възможност без никакви конфликти. Има и доста по-различен вид обичане, който се показва когато някой обича достатъчно, за да се въвлече в конфликт, когато е способен да каже „Не“ на неоснователни искания, дори и това „Не“ да бъде посрещнато с гняв, омраза и обвинения.

Продължителното търсене на изгубен добър обект

Това, което имам предвид под „добър обект“ е представата за добър човек, която оформяме в съзнанието си на базата на една идеализирана представа за добрите обекти, които сме имали, или сме искали да имаме, за родител или друга ключова фигура от детството ни.

Съществуват много проблеми в идеята за добър обект. Когато сме много малки ние естествено искаме да вярваме, че нашите родители са най-добрите на света и не можем да приемем никакви заместители на нашите майка и баща, или на човека, който сме възприели като майка или баща. Обратно, други хора често са третирани като непознати, като хора, които идват и си отиват. Но от родителите винаги се очаква да са до нас. Затова като деца винаги сме търсили начини да запазим идеята за изцяло добър родител, особено когато нещата не са вървели добре за нас.
Сега знаем, че децата предпазват вътрешното си усещане за сигурност като развиват така наречените „примитивни защити“ в психиката, чрез които държат идеята за добра майка на безопасно разстояние от всякакви отрицателни преживявания за нея. За тази цел те създават едно разцепване между добро и лошо, като приписват всички добри преживявания на „добрата“ майка в ума си и всички лоши преживявания на „лошата“ майка. Така, когато нещата вървят зле с истинската майка, те могат да си представят, че биха могли да възстановят добрата майка като се отърват от лошата. Едва по-късно детето успява да осъзнае, че добрата майка и лошата майка са един и същи човек. Тогава детето може да започне да развива капацитет за загриженост, като понякога му се иска да поправи болката причинена на майката по време на тези дни, когато се е държало с нея като че ли е изцяло лоша.

Друг начин, по който детето може да се опита да запази идеята за добрата майка е да предположи, не съвсем осъзнато, че когато майка му се отнася лошо с него, това е защото то има нещо лошо в себе си. Дори една истински жестока майка, която е все още идеализирана като добра в душата на детето, може да бъде оневинявана, че се отнася лошо към него, защото то очевидно е толкова лошо. В такъв случай това дете може да почувства нещата така: „Само ако можех да бъда достатъчно добър бих могъл да спечеля отново любовта на моята добра майка“.
Когато детето приеме загубата на идеализираната добра майка/добър баща в детството си, често се случва то да започне да търси това, което понякога наричаме „изгубения добър обект“. Това търсене е видно и по-нататък, когато човек търси своя партньор в живота, което аз наричам търсене на „партньора-мечта“ – някой, който би трябвало да пасне във възможно най-голяма степен на представата на този човек за идеалния партньор. Смята се, че този партньор-мечта все някъде ще бъде намерен и може да бъде открит. А той често пъти е изграден около идеята за някой изгубен добър обект в детството. Това търсене може да се прояви по много начини.
Уиникот отбелязва, че първото огледало на детето е лицето на майката, и ние можем да видим един конкретен дефицит в ранния живот на това дете. Защото от лицето на майката детето получава първото чувство за себе си и когато всичко върви както трябва, то може да види себе си като някой, който може да накара лицето на майка си да грейне.

Влюбване и разлюбване
Искам да започна тази част с един цитат, на който се натъкнах преди няколко години, от английския поет Самюъл Роджърс: „Няма голямо значение за кого се жениш, тъй като на следващия ден със сигурност ще откриеш, че си се оженил за някой друг“.
Това е писано през 19-ти век, по време когато хората много по-често са чакали да се оженят преди да могат да започнат сексуална връзка. Сигурно е било голям шок за хората тогава да се изправят пред една част от тази истинска връзка чак след дълго ухажване и годеж, по време на които само са фантазирали за бъдещата си половинка. Но подобно нещо може да се случи във всяка връзка, дори в днешно време.

Пример за точно обратната последователност срещаме когато някой каже, че се е „влюбил от пръв поглед“. Това, което е особено ясно в случая е, че човекът, който става обект на тази внезапна любов и желание, е някой непознат. Това отваря цялото пространство на света да си фантазираме, че този човек е точно такъв, какъвто искаме да е. Той може да е пълното въплъщение на мечтания партньор, когото цял живот сме търсили подсъзнателно. Така всичките пропуски в знанието ни за този човек могат да бъдат запълнени с всички качества, които си представяме, че той притежава.

Този обичан човек може наистина да притежава някои от качествата, които търсим. Но в други отношения няма да е такъв, какъвто сме си го представяли. Следователно в тази нова връзка ще трябва да има много нагаждане един към друг ако не искаме да се разруши.

За да бъде здравословна която и да е връзка, всеки човек в нея трябва да намери свободата да бъде себе си и да бъде приеман като самия себе си, но това много често не се случва. Или единият човек усеща нужда да отговаря прекалено много на очакванията на другия, за да не го загуби, или идва момент на „разлюбване“ от страна на единия, или и на двамата. Много често точно в този момент единият или другият ще се върне към търсенето на мечтания партньор, който не е могъл да открие в човека, когото напуска.

Повечето хора разбира се сме склонни да се чувстваме поласкани от изрази на признателност и особено на любов към нас. Затова трябва да бъдем изключително внимателни да не бъркаме това с каквато и  да е реалистична оценка за нас като хора или за нашите качества.

В този материал успях да се докосна само до някои аспекти на темата, която обсъждаме – това нещо наречено любов. Вярвам, че и в живота и в кабинета, трябва да се опитаме да схванем много повече.

Авторът на този текст е Патрик Кейсмънт, британски психоаналитик, а превода, доколкото разбирам, е на Орлин Тодоров

Когато не правя нищо правя нещо – в този случай търсех едно, намерих друго и това е ново доказателство, че новите пътеки дават хубави гледки. Намерих случайно този текст в мрежата и затова споделям избрана част от него. Пълният превод е тук.

.

(с) Детелина Стаменова

За контакти 0888 388 912

Преди няколко часа с Христина Богданова, преводачката и издателка на книгата Войната с храната  бяхме в Дарик Радио.

Може да чуете целия ни разговор с Теодора Симова в този линк, водещ към предаването По-полека, където говорим за връзката емоции-храна и защо първите години от живота ни са толкова определящи за целия ни живот – включително яденето и връзките с другите, любовта и отношенията.

Повечето хора, които познавам, могат да се сетят за ситуация, са наблюдавали или участвали в такава връзка -като  залитането по „лоши момчета“, когато влюбената жена е напълно наясно, че всичко не само че ще свърши зле и въпреки това продължава да натиска газта, карайки в насрещното срещу камион.

Защо просто не мечтаем за нещата, които можем да имаме, а залитаме по невъзможните?

Хелън Фишър, прочутата американска антроположка, чиято книга Анатомия на любовта е издадена и на български, а и може да гледате нейните презентации в TED Изучаване на влюбените мозъци и Защо обичаме и изневеряваме  (и двете със субтитри). Та самата Хелън Фишър е открила в десетилетията си изучаване, че отказът на значим чочек стимулира части на мозъка, които се намират там, където са зависимостите и засищането. При изследването на мозъци на млади мъже и жени, които са били отхвърлени от партньорите си, нервна активност е наблюдавана в центровете, където бълбукат мотивациите, физическата болка и дистреса (лошият стрес) и въпреки това, при показването на „отхвърлящия“, те отново описвали чувството като „любов“. В едно изследване, публикувано в авторитетното списание по Невропсихпология (Journal of Neurophysiology) се показва, че страданието на хората, страдащи от любов е подобно на наркомания при абстиненция и изобщо не е толкова безобидно като „забрави го“.

Все пак не става ясно, защо хората се стремят толкова към хора, които не ги обичат. Има няколко хипотези за това, като ще ви преставя две от тях, които ми се струват по-сериозни.

Еволюционно погледнато, най-трудно спечеленият партньор е най-ценният (най-силният мъжки, най-сексапилната женска). Колкото по-трудно спечелите някого, толкова по-ценно ще е създаденото с него, включително и поколението от него или нея (тук еволюцията не се интересува от вас, а дали ще се грижите за поколението си и как). Така да сте пренавити и със затворени очи към недостатъците му е добре за еволюцията, не за вас конкретно.

По психологическата Теория на привързаността начинът, по който сте били отгледани е задал начинът, по който ще се държите във връзиките си – включително и ще търсите хора, които да ви причиняват болка. Всеки случай е много различен, но има начин това да бъде преодоляно чрез психотерапия – но нито един безболезнен, а причината да има страдание е свързан до голяма степен с това, че когато една мисъл ни влезе в главата, това може да се превърне в обсесия – и дори в крайни случаи да стане такава – и точно както човек се отказва от другите зависимости, така се отказва и от романтичната зависимост – с време, болка и абстиненция.

.

С този пост не искам да влизам в графата лека статийка с „любовни съвети“. Точно обратното. Писала съм и редактирала достатъчно много такива материали в дългото си светло минало на главен редактор на Cosmopolitan България – и това означава стотици страници за любов и отношения. Постепенно обаче ми стана интересно не да пиша за връзки, а да участвам в процеса на личностното осъзнаване за това, което се случва с човек и така продължих образованието си в психотерапия.

Затова и избирам тези въпроси, които привидно прости, са ключово важни за успешна – в смисъл на дълга и предимно безоблачна връзка (нека не се лъжем, всяка връзка има естествено своите трудни моменти). А един след друг стават все по-деликатни. Естествено, повечето хора се надяват, че всичко ще е както си го представят – тъкмо са намерили някого, който не е толкова зле като повечето хора наоколо – и никога не се осмеляват да задават тези въпроси, защото тайно се надяват да не се разочароват, което не им спестява разочарованията в крайна сметка. Така че – ако не смеете да зададете някой от тези въпроси на човека, с когото сте, каква е причината?

1. Как протичат скандалите в твоето семейство? Този въпрос би ви помогнал да разберете какви са начините, на които човекът е бил свидетел през целия си живот – и естествено ще се връща към тях. Да, разбира се, има хора, които бягат от семейните модели, но не са толкова много – но дори и да са го направили, това отново изисква разговор.
2. Ще имаме ли деца и ако имаме, как си представяш ти да се грижиш за тях? Другият иска ли деца, колко, има ли значение пола им, какви си представя да са неговите задължения? Как си представя времето на бременноста и майчинството. Заради растящият брой на двойки с репродуктивни проблеми е редно да сте готови да обсъдите и вариант, в който чакате бебето по-дълго и дали има вариат да осиновите.
3. По какъв начин са ти повлияли предишните партньори? Противно на очакванията се оказва, че хората с повече сериозни и дълги връзки преди настоящата си, носят по-голям риск от развод, като причината се търси в травмата от раздялата и вероятните сравнения с бившите партньори. Драматичните раздели, обвиненията и повтарящите се модели са също знак, който трябва да отчетете.
4.  Кои са най-важните разходи за теб? Разговорът за пари върви малко трудно в интимните отношения, но разбирането кое е важно за другия преди да започнете да сте и в една финансова плоскост, е необходимо. Кой плаща и какво? Пътувания? Спестявания? Храна? Джаджи? Дрехи? О, да, парите може да станат основа на не един и два спора.
5. Обичаш ли да оставаш сам и как обичаш да си прекарваш времето? Има хора и ситуации, които са лични и ако единият иска да е непрекъснато залепен за другия, а другия има нужда да „подиша“ – с приятели или на компютърна игра, след периода на влюбването, започва да си търси своето време и тогава е първата криза. Хората са различни и по отношение на времето, което имат нужда за усамотяване – и тъй като това е лично право – трябва да го уважавате и давате един на друг.
6. Колко е важен секса за теб? Хората са настроени да правят секс с различна честота и ако вашите машинки работят в различен ритъм, ъх, ами и двамата ще се мъчите. Не се надявайте, че ако в началото е било по-малко „постепенно ще се увеличи“ или че ако е „прекалено често“ ще „мине“.
7.  До къде може да продължава флирта? Ревността за един започва при продължителен поглед към човек от другия пол, а за други далеч далеч по-късно.
8. Знаеш ли всичките пет начина да казваш „обичам те“? През 1992 година Гари Чапман написа в книгата си 5те езика на любовта, че има пет любовни езика: утвърждаване, хубаво време заедно, подаръци, действия и физически докосвания. Преценете по какъв начин показвате един на друг любовта си това достатъчво ли ви е.
9. Кои са качествата в мен, които харесваш най-много и какво най-много те дразни? Първата част е важна, за да разберете дали другия ви е усетил на по-дълбоко ниво. А втората част – хората се променят, но не много – затова доколко може да промените това, което дразни другия. Всъщност изследванията на щастливете бракове показват, че е важно не да е имало „тръпка“, а да е имало покриване на общите разбирания за живота.
10. Къде се виждаш след 10 години? С този въпрос може да определите дали целите ви съвпадат. Привидно сухарски, но точен – защото ако другия вижда 3 деца, а вие едно, разликата си е голяма – както и разликата между – „както сега“ и „ще си отворя бар на плажа“. Не малко хора са били разочаровани от осъзнаването колко години са загубили, без да зададат този въпрос навреме и са останали излъгани в очакванията – които никой не им е давал…

    Ако непрекъснато попадате в едни и същи връзки или не сте доволни от съществуващата, вероятно има причина не само в другия – но и във Вас, защото отговорноста за личното щастие е… лична.

    

„Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един от тях се е провалил. Лудост е да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало да не вярваш вникаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила. След всеки край има ново начало.“ 

„Малкият принц“ – Екзюпери