коучинг

когато даваш душата и проблемите си на някой трябва да си точно толкова сигурен в този човек, както когато искаш да си сигурен в професионализма на сърдечния хирург, защото тук отново става дума за сърцето ти.

пред теб излизат няколко сериозни въпроса:

• може ли терапевтът да ти помогне?
• можеш ли да му вярваш, че ще запази тайните ти?
• колко ще струва?
• колко време ще продължи?
• как да избереш терапевта, при който да започнеш терапията?

при избора на терапевт може да се ориентираш по следния начин
от уста на уста 
говорейки за проблема си, може да попаднеш на близки хора, които да ти споделят, че имат вече опит с терапия. от тях може да разбереш по какъв начин им е помогнала терапията в някакъв етап от живота им.
в интернет
много терапевти и коучъри поддържат сайтове, в които споделят основните си идеи. част от тях предлагат и срещи онлайн. някои са канени от медии да говорят по въпроси, които могат да те засягат и от мнението им може да решиш, че са подходящи за теб.
интуицията ти
лично за мен най-важното е да се чувстваш спокоен с човека, при когото отиваш. да чувстваш дълбоко в себе си, че терапевтът би те разбрал и би вникнал в проблемите ти.
виждаш резултати
първите срещи ще ти дадат няколко важни сигнала дали сте един за друг. чувстваш ли се по-добре след срещата с терапевта/коучъра? макар че работата ви няма да е винаги приятна, ако виждаш напредък и спокойствие в себе си, това е твоя човек.

вчера прочетох една статия, написана от мъж, която още в заглавието си казва нещо, което си мислим, но никога не казваме на глас: нека си признаем, жените са брутални една към друга на работните места

да, нека си признаем извън коридорите, че жените се държат ужасно една към друга на работното място в огромна част от случаите. коя от нас не знае потресаващи, наистина потресаващи истории за неколегиално поведение между жени?

генезис
причините са много, но донякъде според мен е важна еволюцията. дори и най-духовно развитите са в плен на хормоните си, а при жените това е ежемесечно. сексистко е обаче да обвиняваме или оправдаваме? менструалните си цикли лошото поведение една към друга. причината е дори по-дълбока: жените са спокойни, когато са сигурни, а липсата на сигурност е една от константите в живота ни.
затова някакси си много жени си съдават познато усещане на война. точно по време на война се оформят приятелства и така постепенно се оформят истински пунически войни, които, като в старата история, продължават дълго. не винаги целта е победа (изгонване или уволнение на противната страна), а ежедневно доказване кой е по-добър, и трябва да си кажем – много често в това е замесено желанието за харесване на някой мъж. забелязала съм, че далеч не е нужно интересът към този мъж да е сексуален – достатъчно е той да е с мъжествена фигура или да е на алфа (шефска) позиция и ето че около него има рояк пеперуди, които жилят като оси…

добре, а не може ли всичко да е мирно и тихо?
не съм убедена. умереният конфликт е полезен за оставането на чувство за състезание. жените обичаме да се състезаваме и печелим, но в големи екипи с жени единственият начин конфликтът да е в рамките на нормалното е създаването на много ясни правила на поведение и яснота кое е приемливо и кое не, което може да тръгне само от ръководството на всяка организация.

как се живее така?
трудно в повечето случаи. понякога става невъзможно. котешкото съскане ядосва всички, но главният потърпевш – и най-важен си самия ти. преди да си кажеш, че си тръгваш си струва да видиш какво можеш да направиш, за да промениш ситуацията сама за себе си с помощта на терапевт или консултант или коуч експерт. като мен или някой от колегите ми от неорайхианската школа.