кабинет за хранителни разстройства

На сайта „Войната с храната“ е качен първия скрининг тест на български за оценка на риска от хранително разстройство.

Скрийнинг теста за хранителни разстройства е разработен от мен под супервизията на проф. Захарина Савова, МД, преподавател в Медицинския Университет София, Факултет по обществено здраве.

Хранителните разстройства са потенциално животозастрашаващи заболявания, с най-висока смъртност от всички психични разстройства. Те засягат около 70 милиона души в световен мащаб независомо от възраст, тегло, тип тяло, раса, националност, сексуална ориентация, пол, и социал-икономически статус. Заради третирането като теми табу и дезинформацията твърде често засегнатите хора не търсят помощ. Ето защо водещи професионалисти и организации в сферата се събраха, за да създадат „Деветте истини за хранителните разстройства“.

1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болестта и да помогнат много за преодоляването й.

3. Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.

5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.

6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

8. Само гените не определят възникването на хранителни разстройства.

9. Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.

* Деветте истини за хранителните разстройства са съставени в сътрудничество с д-р Синтия Булик, Ph.D., F.A.E.D., която е виден професор по хранителни разстройства в медицинския факултет на северно каролинския университет в Чапъл Хил. „Деветте истини“ са базирани на лекцията на д-р Булик от 2014 г. в Националния институт за психично здраве, озаглавена „9 разбити мита за хранителните разстройства“. Водещи асоциации в областта на хранителните разстройства също дадоха своя принос.

Вчера догледах документалния филм Ейми (2015) и се питах – защо толкова добре разбираме драмите на известните – след като умрат. Докато са живи и страдат като луди, медиите ги преследват, обиждат ги по шоупрограми и ние, дори почитатели, някак си го приемаме.

Едно уточнение: Ейми Уайнхаус не е от любимите ми певици. В нейната територия на джаза съм много повече от страната на Натали Коул, отколкото при нейното звучене. Ейми ме завладява по онзи начин, по който ти дърпа вниманието различното, цъкащото, провокативното. Ейми ме интересува и като човек, който съществуваше в публичното око, мъчително страдаща от булимия.

Ейми като тийнейджър

Началото на хранителното разстройство на Ейми Уайнхаус е, когато е на 17 и с приятелки започват да преяждат и повръщат – една „диета“, която много момичета започват и спират, но тя никога не спира да го прави. В документалния филм се чува как майка й разказва, как когато това се случва Ейми споделя с нея – страхотната нова „диета“ – ядене и повръщане – която й дава възможност да яде, без да качва килограми. Майка й тогава замълчава и оставя нещата, защото приема, че това е поредното тъпо нещо, през което една тийнеджърка може да мине и да замине. В интервютата, които брат й дава преди изложбата Ейми: Един семеен портрет, споделя че макар всички да са знаели за повръщанията и тъпченето, никой не е говорел за тях, защото това е била мрачна тема в семейството.

Смъртта й на 27 години официално се приписва на „алкохолна интоксикация“, но през всички години на известността си Ейми страда от типични за хранителните разстройства съпътстващи заболявания – като депресията например. Болезненената й слабост не е резултат от злоупотребата с наркотици, както повечето хора биха решили. Но сами по себе си хранителните разстройства са зависимости по същия начин, по който са и алкохолизма, наркотиците и хазарта – защото коренът им е един, но веществото е различно. Булимията често, но не винаги, върви, хваната за ръка с прекомерната употреба на алкохол – и Ейми Уайнхаус не е изключение. Според различни изследвания до 37% от хората пият много, а около четвърт са с алкохолна зависимост в някаква степен. Причината за това е също така и чрез алкохола се подтиска апетита. Това може да заблуди лекуващите лекари къде е същината на проблема и да работят само с него. Тогава, дори работейки върху зависимостта, те няма да обърнат внимание на корена, хванал се за храненето.

Но ако алкохолът, наркотиците и хазарта действително могат да попречат сериозно на социалния живот, човек с хранително разстройство може да се впише в работна среда, като страда ужасно много и реагира чрез храната при всеки стрес. Генетичните причини за хранителните разстройства са много, но зад все по-широкото им разпространение стои и липсата на адекватна ранна интервенция, която би могла да промени хода на болестта, който гените стартират.

Ейми на фаталния концерт в Белград

В документалния филм се вижда упадъка, разлагането на Ейми като личност и творец и това, което ме подтисна, докато го гледах е, че тази толкова талантлива жена се превръща в мишена за фотографите, медиите, шегите – болна антилопа, която хищните птици кълват. Къде е съчувствието, къде е уважението към страданието? А хората със зависимости са тежко болни и имат нужда от помощ. Понякога те не искат да я приемат, но си задавам въпроса защо няма поне опит за запазване на личното пространство, за даване на време и пространство, в което да бъде оставено място за лечение?

Финалното лекарско заключение е, че Ейми Уайнхаус умира от алкохолно отравяне. То се дължи на нейната злоупотреба, но също и на хранителното й разстройтво, защото булимията, след толкова дълъг период на боледуване включва и увреждане на органите. Алкохолът влиза по-лесно в тялото, когато човек не е ял или когато е повръщал преди това. Тъй като няма храна, която да забави алкохола, той се абсорбира по-бързо и отравянето настъпва по-бързо.
При дългосрочна булимия има много съпътстващи заболявания, освен депресията – там са бъбречните проблеми, уврежданията на черния дроб, отслабването на сърдечните мускули, които могат да доведат до кардиален арест и разбира се – на цялата система – от хранопровода до стомаха. Така че, това, че смъртта е настъпила от алкохолно отравяне е буквална, но и невярна – защото нейният живот, прекаран с нетретирана булимия е истинската причина.

Ако тази тема е твоя, прочети и 9те истини за хранителните разстройства

Кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

Още по темата за хранителните разстройства

Попаднах на мобилното приложение, насочено към хора с хранителни разстройства Jourvie и веднага го пробвах. 

Първото ми впечатление, че е красиво направено с много въздух и чиста графика, удобно за ползване (с Андроид съм).

Всеки път в приложението се влиза с парола, което ми хареса по чисто практични съображение за кофиденциалност, които много хора биха имали. Паролата се включва и всеки път, когато телефонът „заспи“, което също е полезно за оставане на темата в лично пространство.
Бутоните са големи и удобни за натискане.
Има и дадени няколко стратегии за справяне, които макар и доста общи биха могли да накарат човек да се замисли.
Дотук с доброто, сега недостатъците от гледната ми точка на психотерапевт, специалист по хранителни разстройства.

При отговора на въпроса „Колко силен беше твоето подтика ти да…?, Направи ли го?“, отговорите са само негативни (преядеш, дехидратираш, да поемеш много течности, спорт, лаксативи, себенараниш) и липсва опция „без отговор“, което, специално по отношение на записване на храна в дневник според мен е слагане на човек с хранително разстройство в една твърде негативна рамка, без опция за използването на дневника по време на терапевтичен процес, където храната постепенно се превръща в това, което е, а именно храна.

В този смисъл, ако страдаш от хранително разстройство и някой психотерапевт ти е препоръчал да водиш дневник, макар и удобно и красиво, това приложение има своите недостатъци (ревюто е направено за версията на приложението към 22 януари 2016).