интермитентно хранене

За интермитентното хранене/фастинг, но и за хранителните разстройства

Интермитентното хранене стана толкова популярно, че дори и телефонните приложения за него са безброй. Периодичното гладуване събира почитатели заради простата си и работеща формула – за някои то се превръща в ежедневие без проблем, като действително помага за контролиране на теглото. В много отношения то е добро – не демонизира хранителни групи (както често се случва при хранителни режими със спорен дългосрочен ефест), а се концентрира върху това човек да контролира кога се храни, а не толкова с какво. Въпреки че с „какво“ винаги е важно.

Има различни схеми – от часове гладуване всеки ден до дни на пост (фастинг), може да е избор да се храните веднъж дневно обилно или да имате биндж ден/два и строг режим другите дни от седмицата. Подкрепящи твърдения за интермитентото хранене е подобряването на метаболизма и че тялото само влиза в режим на изгаряне на излишните калории.

Подобно на всеки друг режим на ограничаване на храната и този носи риск за хората, които имат предиспозиция към хранително разстройства и тези, които са преминали през такова. Защо? При хранителните нарушения човек попада тогава, когато несъзнателно е подтискал част от своите възприятия, включително и това как се чувства тялото му – независимо дали гладен или преяждайки, фиксирайки се върху формата на тялото си. И ако за човек, който не е минал през такива размисли и поведения, интермитентното хранене може да стане навик, то при рисковите групи се получава нова рана между душата и тялото – отново на тялото не му се признава правото да „чувства“, да подава сигнали и да бъде подтискано – което отново резултира в нарушение на храненето.

Ограниченията, дори когато дават резултат върху тялото като експеримент, доста бързо може да се окажат нож с две остриета защото след бързото сваляне и ограничаване, след няколко месеца може да се получи бързо качване. Това, което в началото може да е начин да подобрите здравето си, може да се превърне в опасна черна писта, просто защото този тип хранене е екстремен. Действително, поддръжниците на този тип хранене задължително посочват липсата на достатъчно храна в древността, но въпреки че съм почитател на препратките към еволюцията, точно за това няма да се съглася, защото тогава този тип хранене не е бил въпрос на избор или култура, а на недоимък, на бедност или на трудности в намирането на храна, т.е. е бил повече изключение, не правило за хранене.

И една препратка към миналия век – тогава хората по-често бяха със здравословно тегло – деца и възрастни, а тези, които ядяха веднъж дневно, обикновено на вечеря, бяха сочени като лош пример.

 

Още по темата

Вижте тази статия в специализирано списание за диабет и ендокринология, една от частите в текста е точно по темата и цитира изследване сред над 2000 млади хора, от което е видно, че особено при жените, рискът от развитие на разстройство на храненето, дължащо се на периодично гладуване, е значителен, както и друго, което отново потвърждава, че фастинга може да доведе силно желание към определени храни. Само кратки периоди на интермитентно хранене имат наистина позитивни ефекти.

 

 

 

 

 

Photo by lil artsy: https://www.pexels.com/photo/woman-wearing-beige-crochet-sweater-and-round-white-analog-watch-closeup-photo-1374128/