изкуство

вчерашното ми откритие: нора ампова и калия калъчева

в тази малко неглижирана част на улица шести септември между славянска и аксаков, която свършва като интересности до spaghetti kitchen, накъдето бях тръгнала, изведнъж открих странна галерия и се спрях в красотата на една изложба.
намира се точно преди спагетите, отдясно по посока цар освободител.
калия калъчева и нора ампова са показали 15 картини под името общи части&лични пространства.

понякога общите части и личните могат да се пресекат, като в тази картина на нора ампова с чаршафите. а такива сцени можеш да видиш в центъра на софия и е част от чара на дворчетата  в старата част на града.

с ясното съзнание, че ще закъснея, което не правя никога, освен при крайно наложителни случаи – а може би и защото ме чакаха три жени, които можеха да уплътнят и пет часа в разговори, влязох там.

от едната страна бяха изложени картините на калия калъчева, която е с мащабни, силни като цвят и изразност дава маслени отпечатъци на големи пространства – градски и индустриални. нейните неща обаче не бих си закачила в хола, затова снимах и си взех списъка с цените заради тези на нора ампова.

веселите гащи са просто съсипващи – „и аз имам такива“, каза четиригодишната ми дъщеря, хилейки се. ами да – гащи като гащи, а и те доста говорят за настроението на жените, по мои наблюдения. (или може би да наричам гащите бельо? или хич не ми пука и ще наричам гащите гащи, защото са гащи. и щом някой е нарисувал гащи, то играе на поне два пласта от подсъзнанието и един на чистия реализъм).

но фаворита ми е тази картина, наречена очакване (обявена цена 1000 лв). малко ми е много, но заявката на авторката е страхотна.

да, бих я закачила в хола си. обичам картини, които разказват истории, всеки път различни, а обещава да разказва доста.

както и тази картина, скрита в ъгъла (отговорът на въпроса какви са тези обърнати с гръб картини ми е любим). не разбрах на коя от двете художннички е, но има нещо в нея, заради, което ще си държа цените на листчето.

 и още едни гащи за au revoir!

огненият свят на пей сан нг

просто като кибритени клечки…
запалва!

в бордовете ми в pinterest събирам много красиви осъществими и красиви неосъществими идеи. тази ми се струва от вторите, защото опитът ме е научил, че рядко нещо толкова лесно е (реално) толкова лесно за имитиране.

оказа се, че дамата, която седи зад тази идея се казва пей сан нг (портфолио) и, извинете, но до тази вечер не знаех за нея.

удивително изкуство заради самото изкуство

обичам кристо по много причини, а една от тях е усещането за преходност, бягство от атавистичния стремеж към вечност…

един артист прави картини върху безлюдни плажове. по някакъв начин това ме кара да се чувствам добре…

творчеството на андрес амадор е преставено в тази статия на san francisco globe