до аржентина и до края на света

аржентина – шест години по-късно

допреди две седмици се кълнях, че аржентина е мястото, в което всяка жена с разбито сърце. трябва да отиде.

мъже, които ти се усмиихват само заради божествения факт, че си жена. 
красивото небе над буенос айрес и не по-малко прекрасните улици на този град.

обаче
кризата или студа са убили усмивките на местните
красивите мъже са се скрили, сивото е превзело града и дори каса росада е в ремонт.
да, човек не трябва да се връща някъде, където е бил щастлив – защото винаги рискува да се окаже мега разочарован
не плача за теб, аржентина…

парченца ушуая

…toblerone view…

облаците танцуват с планината,  а планината прилича на син тоблерон

(да, знам кой алпийски връх е нарисуван на шоколадите).

парченца ушуая

гледката от прозореца
стоя на дивана в къщата за гости posada el fin del mundo (препоръчвам я) и чета книгата на енодия джудит източно тяло, западен ум
докато си почивам от поредната екскурзия…

това спокоен есенен ден в ушуая, пия кафето, а кучето лобо се е качило до мен, защото господарката му не е наоколо, а аз нямам нищо против….

парченца ушуая 6

народни танци на площада лас малвинас.
лас малвинас като малвинските острови (наричани още фолкландски) -точно така онези от войната между аржентина и великобритания, която е започнала през 1844та и още не е приключила

парченца ушуая

исус се усмихва!
амин!

видях тази рисунка на една детска градина на главната улица maipu и въпреки че си е католическа пропаганда отвсякъде, не мога да не й се зарадвам. предпочитам боговете да ни харесват, а не да ни се карат…

парченца ушуая

пътешествията са като реинкарнации. виждаш места и хора, научаваш за себе си, минаваш понякога в друго ниво, намираш нещо, губиш друго. а най-хубаво е там, където сърцето ти се чувства уютно…

патагония е красива, безспорно, но… българия е земен рай (ако игнорираме част от сънародниците).

парченца ушуая

местните я наричат усуая…
националният парк tierra del fuego дава на очите гледки, които да сънуваш в най-хубавите си сънища.

парченца ушуая

пощенска кутия на улицата, която ще наричам още ден-два „моя“.
надявам се тези хора получават често писма с добри новини…

парченце ушуая

малко си у село
но планините и природата са красиви. ..

тюлени и корморани се излежават по островчетата в студа.

гледахме се с тях преди два дни.

когато пристигнах в posada el fin del mundo реших да направя една бърза разходка.
за пет минути стигнах до пристанището и се оказа, че имам време да се кача на корабче из канала бийгъл. така разходката ми за добре дошла стана разходка с лодка…

аржентина, багажът стегнат

успях да се събера в един куфар за 14 дни, с два тотално различни вида дрехи – за участието ми в cosmic 2014, събирането на главни редактори от цял свят и за личното ми пътуване до ушуая (края на света по някои критерии).
билетите са разпечатани, документите подредени, кредитните карти похарчени, просто всичко е наред.
или както му и дошло вдъхновението на робърт браунинг да напише

…бръмбърът е на тръна, 
и всичко е наред със света…

дневникът започва сега

работата е отметната, остава зад мен и тръгвам напред към моята нова среща с южна америка.
първата беше катализатор на хиляди промени, нетърпелива съм за тази
в неделя отивам в аржентина и ще остана две седмици
промяната започва с първата глътка – в случая това е моята бутилка с активен въглен, която ще ме съпътства…