дневник на житния режим: край
ден 10
супа
доволна съм
живях последните дни много добре, все на ябълки и орехи
за съжаление днес се обади недостига на витамин б и яко ми се схвана крака
поздравления за всички, чийто дух победи щенията на тялото.
дневник житен режим
дневник на житния режим, ден шести
не съм карала по-труден житен режим от този
по време на първия, който направих миналата година януари/февруари(отново голям, масов), летях буквално, не стъпвах по земята
вторият (септември) го направих на инат втората половина, но го направих
но сега много за чистене ми се е насъбрало
голям детокс, голямо главоболие
главата ме боля адски ден втори (четвъртък), в събота ми беше бла, а в неделя сутрин станах с една мисъл – да си легна отново, което и направих
мислите да се откажа минаваха с натрапчива упоритост и не ми беше далеч от ума
изведнъж се сетих за един опит, в който участвах с мартин и деница, в който по време на физическа активност викакнах (другият отбор беше на път да ни победи): „вие някога отказвали ли сте се?“ и в лицата им видях отговора: „НЕЕЕЕЕЕЕЕ, ние никога не се отказваме“
това беше момента, в който реших, че няма да се откажа и дори, на петия ден, хапнах малко жито за пръв път от първия ден
когато си на житен режим започваш да забелязваш много храна около себе си.
снощи започнах да си водя списък какво ще изям, след като свърши режима
такаа
един шоколадов кроасан
филия фъстъчено масло с конфитюр (никога не съм яла тази толкова популярна американска закуска, а беше обяснена в книгата дора тръгва на пикник от серията за дора откривателката, която чета вечер на дъщеря ми)
две филийки с масло (едната поръсена със самардала)
ще отида в старбъкс за етиопско кафе
….
дневник на житния режим, ден трети
унесох се в работа и не можах и дума да напиша
ден трети е и след като през първия ден ядох сутринта и на обяд малко жито не мога и едно зрънце да изям. не ми се яде жито и слушам тялото си.
ябълки и орехи.
не съм гладна.
жадна съм обаче.
пия билкови чайчета.
и една лъжица мед снощи.
а вчера ужасно ме боля глава (имам главобол много рядко).
спя като утрепана, с много сънища, които не помня.
дневник на житния режим, ден преди старта
честно? гладна съм. нямам възторга на започването, както миналата година. тъпо ми е. чудя се как ще издържа и в края на главата ми стои варианта все пак да се откажа.
явно наистина имам нужда от този режим.
в сряда се започва за придобиване.
миналата година исках „нещата да се променят“ (и те се!)
сега искам да придобия повече мъдрост и спокойствие.
това си струва единия глад…
успех на всички житуващи и припомням
(кратко за и против в броя на cosmopolitan с ели гулдинг)
ако житувате с жито редът на храна е
ябълка
жито
орехи
ако житувате с лимец е
ябълка
орехи
лимец
дневник житен режим: днес вечерта се слага първото жито за житния режим!
днес вечерта ще сложа житото за покълване.
начинът, по който го правя е най-простия, който знам и според моите разбирания е нежен, с любов и естествен.
използвам от малките гювечетата (като за сирене по шопски). слагам 10тина пълни супени лъжици предварително измито жито, поливам с хладка, не студена и не гореща вода – температурата си представям че е тази на дъжда, който пада в земята.
покривам житото с 1 пръст отгоре вода и затварям капака.
така все едно е в земята, на тъмно и с температурата на околния въздух – държа го близко до мивката, за да ми е лесно за миене, но не е на топло.
това се случва вечерта в понеделника, ако започвам режима в сряда.
сутринта във вторник ще сменя водата, на обяд ако имам възможност отново
или като се прибера и след това, късно вечерта.
сутринта в сряда ще има малки кълнове и житото ще става за ядене (по същия начин може да се прави и с лимеца, но той покълва, доколкото знам бързо и затова се слага сутринта във вторник).
има един друг вариант, който се използва от хора, които познавам. вечерта във вторник слагат 100 грама жито или лимец в термос и го заливат с вряла или много гореща вода и така омеква.
аз предпочитам покълването, защото кълна тръгва естествено, във водна среда, без насилието на горещината и спарването.
не съм много във форма и нямам предишния хъс. снощи вечерях с цвекло, а то не ми се отразява добре, когато е в по-голямо количество – имам метален вкус в устата и дори йогата не успя да ме вдигне днес сутринта
дневник на житния режим, ден 2ри преди същинската част
човек да не се зарече – и лакомствата идват пред него.
не стига, но и е и 14-и февруари, а грях човек върши, като не приема даровете, които му дават – като тортата от корицата на кулинарен журнал например или чудесните бонбони, вино и просеко, които минават покрай мен, носени от усмихнати колеги.
позволявам си да правя грехове и да не съм сектантски схваната, защото в деня на любовта мога да отложа поста.
с един ден.
последен ден на благинки
тъй като съм вегетарианка, тръгването към житния режим на 19-и го правя по-бавно от другите, държайки си до последно на шоколадчетата.
край. от утре край. без сирене, без мляко, без яйца, в подготовка на голямото хубаво изчистване, което ми предстои.
времето, в което ще се изчистя от тъгите на сърцето, токсините в душата и дори вероятно ще разкарам шепата тлъстинка на бедрата, която не ми дава мира (но винаги млъква, когато има сладко какао).