Подобно на направеното в доклада за състоянието в България по четири отделни рискови фактора „(не?)Победими пандемии“ и там се прави оценка на разходите за здравните системи, ако не се предприемат на действия за подобряване на нивата на физическа активност.
Защо е целия този шум? Редовната физическа активност подпомага менталното и физическо здраве при всички, независимо от пол или възраст, но към момента 80% от тийновете и 27% от възрастните не се движат достатъчно затова трябва да се направят промени навсякъде.
Редовната физическа активност е основен фактор за намаляване на вредата – в 20-30% има навалянате на риска от преждевременна смърт. Около 7–8% от всички случаи на сърдечно-съдови заболявания, депресия и деменция, и около 5% от случаите на диабет тип 2, биха могли да бъде предотвратени, ако хората бяха по-активни.
1,4 милиарда възрастни (27,5% от възрастното население на света) не се движат достатъчно, а въпреки естествената си склонност към активен живот, децата са по-малко активни от очакваното, като момичетата са значително по-малко активни от момчетата, с над 10%.
Шест месеца след публикуването на Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ виждаме, че усилията ни имат своя (първоначален) резултат. Министерство на здравеопазването и авторитетни представители на научни дружества и медицински организации в страната тази седмица, на 11 май, публикуваха общо становище, че някои от най-широко разпространените поведенчески рискови фактори са с доминиращо значение за влошаване на здравето на българските граждани.
Бяха разпознати като такива рискови фактори нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, все по-нарастващата употреба на дигитални устройства, в комбинация с ниска физическа активност, като се приема и подхода намаляване на вредата.
Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.
Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.
Екипът на доклада: Гергана Паси, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков
Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.
„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.
Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България. „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект. Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.
Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.
По отношение на алкохола, да знаем какво от съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.
При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.
Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.
Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.
Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена.„Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.
Броят хора с наднормено тегло и затлъстяване расте – те са вече три пъти повече, отколкото са били през 1970та. Това води до проблеми, с които не сме се сблъсквали в такава степен – включително и здравословни. Промяната на начина на хранене е не само сред възрастните, но и сред децата, където все по-често на ранна възраст, заради начина на хранене (понякога като калории, понякога като навици), малките не получават това, от което имат нужда, а много, много повече от нужното – и с всяка следваща година те носят последиците от изборите на родителите си – като неудобства, но понякога и заболявания, към които ще станат по-податливи, когато порастнат, и като свои лични проблеми, например заради обидите на околните. Това не са никак малък процент хора. Вече има данни, че 30% от децата в България са с наднормено тегло или затлъстяване, като този процент ще бъде настигнат в световен мащаб след 2050та година
Вече знаем със сигурност, че една от световните пандемии е тази на затлъстяването. Неговото влияние е не само върху това как изглежда човек и как се чувства, но и върху редица заболявания. В същото време отговорността не може да се приеме, че е само в отделния индивид, колкото и да им се иска на една част от хората това да е вярно. Общественият дебат тепърва ще продължи, като понякога ще се стига до грозни нападки, които с нищо не помагат. Промяната на телата на хората води до промяна на масовата култура – добре описано в статията „Тегло и предразсъдъци“//Капитал (април 22) и реакцията на Иван Стамболов-Сула във „Форми на безрамието“ след това, която изкушава някои да се съгласят с нея на първо, емоционално, четене, но ако погледнем факторите, които довеждат по-голямата част от хората до напълняване и затлъстяване, ще разберем, че те провокирани повече от средата, отколкото от техните лични качества и недостатъци.
Скоро ще бъде публикуван и Доклада за оценка на вредата от рискови фактори върху здравето (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ„//проф. Георги Момеков, доц. Милена Георгиева, Гергана Паси, Аркади Шарков, в който се разглежда темата като цяло и показва възможните подходи за намаляване на вредата, които изискват едновременното участие на много страни – институциите, бизнеса и всеки човек поотделно. Докладът ще излезе през есента и целта е да запознае общественото мнение с начините на минимизиране на вредите и предотвратимата смърт в България. Ще имате свободен достъп до него в идващите месеци.
За да можем да взимаме решения за себе си, трябва да знаем до какво ще доведат те. Наскоро попаднах на изчерпателен материал на д-р Шилпи Панди (CARE Fertility) и проф. Силатидя Батачрия (МУ, Абърдийн, Шотландия) за връзката между женско здраве и затлъстяване.
В този пост го представям накратко, като се надявам, че за някого от вас това може да допринесе към процеса на бавно променяне на навиците с цел достигане на по-ниски килограми, като препоръчвам това да става с лекар-ендокринолог и с поставяне на реалистични цели в интерес на здравето Ви, не на суетата или заради „хората“. Избягвайте 10 дневни драстични режими, „магически хапчета“ и всякакви бързи решения.
Детското затлъстяване е свързано с ранно начало на пубертета, менструални нередности по време на тийнеджърството и синдром на поликистозни яйчници.
Връзката между булимия/синдром на поликистозните яйчници съществува, както и тази на затлъстяване/СПКЯ и съответно нередовен менструален цикъл. Затлъстяването независимо дали е комбинирано с поликистозни яйчници, често пъти е придружено с продължителни и нередовни месечни цикли. Жените с ИТМ над 35 имат пет пъти по-висок риск от продъжителен менструален цикъл (и всички придружаващи проблеми) в сравнение с тези с ИТМ между 22 и 23.
При жените в репродуктивна възраст с висок индекс на телесната маса има по-голяма вероятност да имат проблеми с овулацията и съответно със зачеването. В същото време броят на жени с наднормено тегло (ИТМ 25–30) или затлъстяване (ИТМ >30) расте.
По отношение на контрацепцията с противозачатъчни хапчета, при анализ на данни се прави извод, че жените с телесно тегло от 70,5 кг или повече имат значително увеличение на риска от неуспех на оралните контрацептиви в сравнение с жени, които имат по-виско тегло. Най-висок риск от контрацепция се наблюдава неуспех при нискодозирани орални контрацептиви и много ниско дозирани орални контрацептиви.
Ендометриозата и миома на матката също имат връзка с килограмите. Рискът на развитие на миома се утроява при жени с телесно тегло, по-високо от 70 кг.
Високото тегло има влияние и при лечение на безплодие – затлъстяването и инсулиновата резистентност могат да намалят ефекта на някои медикаменти, които се използват при тези терапии.
При зачеване по-пълните жени (ИТМ =/> 25) по-често живяват спонтанен аборти, като причините за това са обект на научна дискусия.
По време на бременност рисковете са от прееклампсия, гестационна хипертония, макрозомия, презизвикано раждане преди термин.
В публикацията е написано, че умерено намаляване на теглото с 5-10% би имало ефект върху появата на съпътстващи заболявания и овулация при жени, които не овулират. Намаляването на теглото не е само диета, за да е ефективно е доказано, че трябва да има комбиниране на добър режим на хранене и програма за упражнения, а те двете няма да имат ефект, ако не промените поведението си.
Две опасни тенденции в едно и също време – все повече деца с проблеми с теглото, ръстът на затлъстяване расте навсякъде с по-големи темпове от очакваното (последно новини от Шотландия) – и все повече деца в предучилищна възраст не харесват телата си. Момичета на 3 вече правят връзки като красиво=слабо и дебело=грозно.
Какъв е проблемът? Децата, които изпитват съмнение към тялото си – и своето приемане на същото това тяло, което ще използват цял живот – и детството е само период от него – много по-често стават уязвими от депресивни симптоми и епизоди, както и от диагностицирането в по-зряла възраст на клинична депресия – и естествено – на хранителни разстройства от цялата гама. Тялото е първата крепост на нашето самочувствие. Родителите днес са изправени пред голямата дилема как да се отнасят с детето си, ако е с наднормено тегло и как да го мотивират. И преди съм писала, че обидите изобщо не следва да фигурират в списъка. Изобщо коментарите „колко и какво ядеш“ радко имат добър ефект, ако не са съпроводени с личен пример и разбиране на периода на развитие на детето – ако се съмнявате дали е качване на теглото в етап пред ново скачане със сантиметрите нагоре – говорете с педиатъра. Същото важи и за твърде слабите деца, наричани галено „щеки“, „кльощи“ и т.н.
В един идеален свят в родината, би било прекрасно ако идващите 100-150 години хората се избавят от навика да коментират външния вид на другите и да използват обидите към формата и размерите на околните – независимо от възрастта, независимо от това дали е публична личност или не, независимо дали е мъж или жена. Според мен е проява на безпомощност в аргументите да уязвяваш с обиди като „свиня“ или „слаботелесен“.
Това е началото на един голям разговор за тялото и социалното му приемане, за това какво е красота и за света в момента, в който има абсолютни стойности на красотата като тънка талия, пухкави устни – а правилният ъгъл за селфи се овладява още преди четвърти клас – умение, ефирно и мимолетно като няколко лайка повече.
Ако си мислите, че само децата извън средното са засегнати – не е така. Колкото по-често акцентираме върху външния вид за оценка на детето си, толкова повече засилваме неувереността му, че ако не изглежда добре „никой няма да ме харесва“ – а одобрението е базова човешка потребност. Затова редувайте комплиментите към децата си – няма нужда да са „принцеси“ тези момичета! Никой не казва на детето си „ти си страхотен учен!“. Редувайте поне похвалите, като нека тези, които са свързани с постижения и умения да надвишават многократно тези за външен вид.
Но ако детето наистина е пълно, какво да правите? Преценете риска от училищен тормоз. Той едва ли някога ще спре, но може да го направите по-лек. Първо като вие не участвате в него, т.е. не се съгласявате с него – като и вие повтаряте на детето, че е дебело и като не отивате ядосани при класната (от което детето се притеснява най-много). Реално това двете най-често използвани стратегии на родителите, които така получават депресирано и отчуждено дете, което отказва да общува по тези болни теми.
Тихично ще ви подскажа две неща, които може да правите и да не намесвате горкото дете – първо отидете да се видите с детски психолог – защото сертификати за гледане на деца няма и всеки прави грешки. Второ, променете начина на хранене вкъщи. Преминете на по-малък размер чинии семейно, но оставете детето да си досипва, ако не се е нахранило. Така ще го научите да следи кога се е нахранило (изяждам си всичко не е точната мярка). Намаляването на времето пред екраните (таблети, телефони и телевизор) също има добър ефект, особено ако и вие решите да направите мини-семейни състезания, вкл и настолни игри и боричкания, но и дартс, но и кой колко коремни преси може да направи и т.н., и т.н. Едно от известните правила е, че детето има нужда от поне 60 минути физическа активност дневно, за да бъде здраво. Достъпът до нездравословна храна също е сериозен проблем – знам, че много родители избират да държат джънк „за да свиква детето на изкушенията“, но това рядко има желания ефект. Далече чипса от очите, далеч от сърцето (поне вкъщи).
Обидите, на което едно пълно дете е подложено могат сериозно да застрашат психичното му – а от там и физическото здраве. Двете си вървят заедно
Да си представим следната ситуация: детето ви, момиче или момче няма значение, бурно започва да качва килограми и това е явно, защото яде „като разпрано“, някой казва, а другите кимат в съгласие. Трябва да се действа!
Нека сме наясно – тийнеджърите често са неконтролируеми – не само как се държат, но и какво ядат (а понякога и колко пият). Едно е сигурно – добронамерените забележки са в състояние да постелят един доста добре павиран път към Ада, наречен наднормено тегло. Как ли? Да обиждате някого за теглото му не му помага да изгради здравословен начин на хранене, а вместо това го тласкате към следния порочния цикъл:
преяждане –->
пропускане на хранене –->
цял живот самосъжаление
(„ще си умра гладна и дебела“ е родена в главата точно от пострадали от този цикъл)
Изследване на Джерика Берге от Медицинския университет на Минесота казва точно това – родителите, които окуражават децата си да правят диети в ранните си години рискуват те да развият хранителни разстройства или затлъстяване. Не само. Децата на тези деца в голяма част са поставени на диети също, т.е. ако вие днес принуждавате детето си да е на диета (която ще го изтощи психически в годините), има голяма вероятност то да направи това с внучето ви (което също не заслужава това).
Разбира се, знаем, че родителите правят това в желанието си да помогнат на децата си, но за съжаление дори тези тийнеджъри, които свалят килограми, намразват телата си и така и никога не ги заобичват съвсем – а да си охлюв, който си мрази черупката е… дискомфортно доживотно преживяване.
В този материал на New York Times e включен цитат на Катрин Бауер, факултет по обществено здраве в Университета Мичиган в Ан Арбър, която казва, че „съществува преобладаващото мислене, че хората не знаят, че са дебели и когато ги информираме за това те магически ще се мотивират да променят поведението си“. Всъщност, продължава тя, стигмата върху теглото води точно до обратното: критиката и предизвикването на срам може само да накара другият да се чувства зле по отношение на себе си, без мотивация и способност да се промени.
Заставам в полето на родителя, който вижда как детето му напълнява – и съвсем основателно – започва да се притеснява за здравето му. Има ли друг начин, който да не е толкова болезнен и опасен за двете страни като казване на „горчивата истина“?
Няколко – първо среща насаме между педиатъра и родител/ите, на които да се обсъди има ли вероятност от някакъв медицински проблем или състояние, което да е довело до рязкото качване на тегло и провеждане на изследвания.
Родителите да променят храненето вкъщи за всички като:
включат повече плодове и зеленчуци в ежедневието;
да изключат полуготовата и твърде преработена храна;
да намалят десертите, баниците и хляба като част от начина на хранене;
да се опитат да правят разходки с децата си – първо на по-кратки, после на по-дълги разстояния;
и да сложат назидателните речи и думи в най-тъмното на гардероба;
а обидните да ги заровят някъде надалеч.
Препоръчително е родителите също така да не се впускат в омраза на собственото си тяло по какъвто и да било повод (пример: Майката, гледайки себе си с презрение: „Леле как съм се освинила!“ с пощипване на корема пред огледалото).
Дори за мен беше шокиращо да разбера, че по изследвания има родители (над 40%!!!), които окуражават децата си да правят диети – някои от бебешките 2 години… Манията на родителите ти да си слабичко дете (като тези от рекламите) води до там, че се наблюдава дори деца на 6!!! години да искат обезмаслени продукти и да внимават за калориите! На тази възраст би трябвало да внимават как играят на „Не се сърди, човече“, не какво представляват въглехидратите!
Още по темата:
Ако се храните с децата си няколко пъти седмично, наднорменото тегло и напълняването са с по-малък риск за тях, сочи изследване, провеждано 10 години
За децата, начина на хранене и психологията на напълняването може да прочетете и тази книга, която е полезна за всички родители, които си мислят, че децата им са твърде дебели или с хранително разстройство
Подобно на направеното в доклада за състоянието в България по четири отделни рискови фактора „(не?)Победими пандемии“ и там се прави оценка на разходите за здравните системи, ако не се предприемат на действия за подобряване на нивата на физическа активност.
Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.
