детско затлъстяване

Затлъстяване и гинекологични проблеми

Броят хора с наднормено тегло и затлъстяване расте – те са вече три пъти повече, отколкото са били през 1970та. Това води до проблеми, с които не сме се сблъсквали в такава степен – включително и здравословни. Промяната на начина на хранене е не само сред възрастните, но и сред децата, където все по-често на ранна възраст, заради начина на хранене (понякога като калории, понякога като навици), малките не получават това, от което имат нужда, а много, много повече от нужното – и с всяка следваща година те носят последиците от изборите на родителите си – като неудобства, но понякога и заболявания, към които ще станат по-податливи, когато порастнат, и като свои лични проблеми, например заради обидите на околните. Това не са никак малък процент хора. Вече има данни, че 30% от децата в България са с наднормено тегло или затлъстяване, като този процент ще бъде настигнат в световен мащаб след 2050та година

Вече знаем със сигурност, че една от световните пандемии е тази на затлъстяването. Неговото влияние е не само върху това как изглежда човек и как се чувства, но и върху редица заболявания. В същото време отговорността не може да се приеме, че е само в отделния индивид, колкото и да им се иска на една част от хората това да е вярно. Общественият дебат тепърва ще продължи, като понякога ще се стига до грозни нападки, които с нищо не помагат. Промяната на телата на хората води до промяна на масовата култура – добре описано в статията „Тегло и предразсъдъци“//Капитал (април 22) и реакцията на Иван Стамболов-Сула във „Форми на безрамието“ след това, която изкушава някои да се съгласят с нея на първо, емоционално, четене, но ако погледнем факторите, които довеждат по-голямата част от хората до напълняване и затлъстяване, ще разберем, че те провокирани повече от средата, отколкото от техните лични качества и недостатъци.

Скоро ще бъде публикуван и Доклада за оценка на вредата от рискови фактори върху здравето (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ„//проф. Георги Момеков, доц. Милена Георгиева, Гергана Паси, Аркади Шарков, в който се разглежда темата като цяло и показва възможните подходи за намаляване на вредата, които изискват едновременното участие на много страни – институциите, бизнеса и всеки човек поотделно. Докладът ще излезе през есента и целта е да запознае общественото мнение с начините на минимизиране на вредите и предотвратимата смърт в България. Ще имате свободен достъп до него в идващите месеци.

 

За да можем да взимаме решения за себе си, трябва да знаем до какво ще доведат те. Наскоро попаднах на изчерпателен материал на д-р Шилпи Панди (CARE Fertility) и проф. Силатидя Батачрия (МУ, Абърдийн, Шотландия) за връзката между женско здраве и затлъстяване.

 

В този пост го представям накратко, като се надявам, че за някого от вас това може да допринесе към процеса на бавно променяне на навиците с цел достигане на по-ниски килограми, като препоръчвам това да става с лекар-ендокринолог и с поставяне на реалистични цели в интерес на здравето Ви, не на суетата или заради „хората“. Избягвайте 10 дневни драстични режими, „магически хапчета“ и всякакви бързи решения.

Детското затлъстяване е свързано с ранно начало на пубертета, менструални нередности по време на тийнеджърството и синдром на поликистозни яйчници.

Връзката между булимия/синдром на поликистозните яйчници съществува, както и тази на затлъстяване/СПКЯ и съответно нередовен менструален цикъл. Затлъстяването независимо дали е комбинирано с поликистозни яйчници, често пъти е придружено с продължителни и нередовни месечни цикли. Жените с ИТМ над 35 имат пет пъти по-висок риск от продъжителен менструален цикъл (и всички придружаващи проблеми)  в сравнение с тези с ИТМ между 22 и 23.

При жените в репродуктивна възраст с висок индекс на телесната маса има по-голяма вероятност да имат проблеми с овулацията и съответно със зачеването. В същото време броят на жени с наднормено тегло (ИТМ 25–30) или затлъстяване (ИТМ >30) расте.

По отношение на контрацепцията с противозачатъчни хапчета, при анализ на данни се прави извод, че жените с телесно тегло от 70,5 кг или повече имат значително увеличение на риска от неуспех на оралните контрацептиви в сравнение с жени, които имат по-виско тегло. Най-висок риск от контрацепция се наблюдава неуспех при нискодозирани орални контрацептиви и много ниско дозирани орални контрацептиви.

Ендометриозата и миома на матката също имат връзка с килограмите. Рискът на развитие на миома се утроява при жени с телесно тегло, по-високо от 70 кг.

Високото тегло има влияние и при лечение на безплодие – затлъстяването и инсулиновата резистентност могат да намалят ефекта на някои медикаменти, които се използват при тези терапии.

При зачеване по-пълните жени (ИТМ =/> 25) по-често живяват спонтанен аборти, като причините за това са обект на научна дискусия.

По време на бременност рисковете са от прееклампсия, гестационна хипертония, макрозомия, презизвикано раждане преди термин.

В публикацията е написано, че умерено намаляване на теглото с 5-10% би имало ефект върху появата на съпътстващи заболявания и овулация при жени, които не овулират. Намаляването на теглото не е само диета, за да е ефективно е доказано, че трябва да има комбиниране на добър режим на хранене и програма за упражнения, а те двете няма да имат ефект, ако не промените поведението си.

И отношението си към самите вас, допълвам аз.

 

 

 

 

 

 

Още по темата

Цитираният материал е тук

 

 

 

 

 

 

 

снимка MART PRODUCTION

Детето, тялото му, социалните стандарти и всичко останало

Две опасни тенденции в едно и също време – все повече деца с проблеми с теглото, ръстът на затлъстяване расте навсякъде с по-големи темпове от очакваното (последно новини от Шотландия) – и все повече деца в предучилищна възраст не харесват телата си. Момичета на 3 вече правят връзки като красиво=слабо и дебело=грозно.

Какъв е проблемът? Децата, които изпитват съмнение към тялото си – и своето приемане на същото това тяло, което ще използват цял живот – и детството е само период от него – много по-често стават уязвими от депресивни симптоми и епизоди, както и от диагностицирането в по-зряла възраст на клинична депресия – и естествено – на хранителни разстройства от цялата гама. Тялото е първата крепост на нашето самочувствие. Родителите днес са изправени пред голямата дилема как да се отнасят с детето си, ако е с наднормено тегло и как да го мотивират. И преди съм писала, че обидите изобщо не следва да фигурират в списъка. Изобщо коментарите „колко и какво ядеш“ радко имат добър ефект, ако не са съпроводени с личен пример и разбиране на периода на развитие на детето – ако се съмнявате дали е качване на теглото в етап пред ново скачане със сантиметрите нагоре – говорете с педиатъра.  Същото важи и за твърде слабите деца, наричани галено „щеки“, „кльощи“ и т.н.

В един идеален свят в родината, би било прекрасно ако идващите 100-150 години хората се избавят от навика да коментират външния вид на другите и да използват обидите към формата и размерите на околните – независимо от възрастта, независимо от това дали е публична личност или не, независимо дали е мъж или жена. Според мен е проява на безпомощност в аргументите да уязвяваш с обиди като „свиня“ или „слаботелесен“.

Това е началото на един голям разговор за тялото и социалното му приемане, за това какво е красота и за света в момента, в който има абсолютни стойности на красотата като тънка талия, пухкави устни – а правилният ъгъл за селфи се овладява още преди четвърти клас – умение, ефирно и мимолетно като няколко лайка повече.

Ако си мислите, че само децата извън средното са засегнати – не е така. Колкото по-често акцентираме върху външния вид за оценка на детето си, толкова повече засилваме неувереността му, че ако не изглежда добре „никой няма да ме харесва“ – а одобрението е базова човешка потребност. Затова редувайте комплиментите към децата си – няма нужда да са „принцеси“ тези момичета! Никой не казва на детето си „ти си страхотен учен!“. Редувайте поне похвалите, като нека тези, които са свързани с постижения и умения да надвишават многократно тези за външен вид.

Но ако детето наистина е пълно, какво да правите? Преценете риска от училищен тормоз. Той едва ли някога ще спре, но може да го направите по-лек. Първо като вие не участвате в него, т.е. не се съгласявате с него – като и вие повтаряте на детето, че е дебело и като не отивате ядосани при класната (от което детето се притеснява най-много). Реално това двете най-често използвани стратегии на родителите, които така получават депресирано и отчуждено дете, което отказва да общува по тези болни теми.

Тихично ще ви подскажа две неща, които може да правите и да не намесвате горкото дете – първо отидете да се видите с детски психолог – защото сертификати за гледане на деца няма и всеки прави грешки. Второ, променете начина на хранене вкъщи. Преминете на по-малък размер чинии семейно, но оставете детето да си досипва, ако не се е нахранило. Така ще го научите да следи кога се е нахранило (изяждам си всичко не е точната мярка). Намаляването на времето пред екраните (таблети, телефони и телевизор) също има добър ефект, особено ако и вие решите да направите мини-семейни състезания, вкл и настолни игри и боричкания, но и дартс, но и кой колко коремни преси може да направи и т.н., и т.н. Едно от известните правила е, че детето има нужда от поне 60 минути физическа активност дневно, за да бъде здраво. Достъпът до нездравословна храна също е сериозен проблем – знам, че много родители избират да държат джънк „за да свиква детето на изкушенията“, но това рядко има желания ефект. Далече чипса от очите, далеч от сърцето (поне вкъщи).

Обидите, на което едно пълно дете е подложено могат сериозно да застрашат психичното му – а от там и физическото здраве. Двете си вървят заедно

Прочетете заедно няколко книги за храненето и гответе заедно – препоръчвам книгата на София Йотова „Вкусно с усмивка“ като начало – и „Войната с храната“, за да не допускате грешките описани там.

 

Килограми не се свалят с обиди…

Да си представим следната ситуация: детето ви, момиче или момче няма значение, бурно започва да качва килограми и това е явно, защото яде „като разпрано“, някой казва, а другите кимат в съгласие. Трябва да се действа!

 

Нека сме наясно – тийнеджърите често са неконтролируеми – не само как се държат, но и какво ядат (а понякога и колко пият). Едно е сигурно – добронамерените забележки са в състояние да постелят един доста добре павиран път към Ада, наречен наднормено тегло. Как ли? Да обиждате някого за теглото му не му помага да изгради здравословен начин на хранене, а вместо това го тласкате към следния порочния цикъл:

  1. преяждане –->
  2. пропускане на хранене –->
  3. цял живот самосъжаление

(„ще си умра гладна и дебела“ е  родена в главата точно от пострадали от този цикъл)

Изследване на Джерика Берге от Медицинския университет на Минесота казва точно това – родителите, които окуражават децата си да правят диети в ранните си години рискуват те да развият хранителни разстройства или затлъстяване. Не само. Децата на тези деца в голяма част са поставени на диети също, т.е. ако вие днес принуждавате детето си да е на диета (която ще го изтощи психически в годините), има голяма вероятност то да направи това с внучето ви (което също не заслужава това).

Разбира се, знаем, че родителите правят това в желанието си да помогнат на децата си, но за съжаление дори тези тийнеджъри, които свалят килограми, намразват телата си и така и никога не ги заобичват съвсем – а да си охлюв, който си мрази черупката е… дискомфортно доживотно преживяване.

В този материал на New York Times e включен цитат на Катрин Бауер, факултет по обществено здраве в Университета Мичиган в Ан Арбър, която казва, че „съществува преобладаващото мислене, че хората не знаят, че са дебели и когато ги информираме за това те магически ще се мотивират да променят поведението си“. Всъщност, продължава тя, стигмата върху теглото води точно до обратното: критиката и предизвикването на срам може само да накара другият да се чувства зле по отношение на себе си, без мотивация и способност да се промени.

 

Няколко – първо среща насаме между педиатъра и родител/ите, на които да се обсъди има ли вероятност от някакъв медицински проблем или състояние, което да е довело до рязкото качване на тегло и провеждане на изследвания.
Родителите да променят храненето вкъщи за всички като:
  • включат повече плодове и зеленчуци в ежедневието;
  • да изключат полуготовата и твърде преработена храна;
  • да намалят десертите, баниците и хляба като част от начина на хранене;
  • да не държат сладкиши и бисквити „да си има“;
  • да направят ембарго на газираните напитки;
  • да готвят заедно с децата си здравословна храна (книгата Вкусно с усмивка на Софи Йотова е добро начало);
  • да се опитат да правят разходки с децата си – първо на по-кратки, после на по-дълги разстояния;
  • и да сложат назидателните речи и думи в най-тъмното на гардероба;
  • а обидните да ги заровят някъде надалеч.
Препоръчително е родителите също така да не се впускат в омраза на собственото си тяло по какъвто и да било повод (пример: Майката, гледайки себе си с презрение: „Леле как съм се освинила!“ с пощипване на корема пред огледалото).
Дори за мен беше шокиращо да разбера, че по изследвания има родители (над 40%!!!), които окуражават децата си да правят диети – някои от бебешките 2 години… Манията на родителите ти да си слабичко дете (като тези от рекламите) води до там, че се наблюдава дори деца на 6!!! години да искат обезмаслени продукти и да внимават за калориите! На тази възраст би трябвало да внимават как играят на „Не се сърди, човече“, не какво представляват въглехидратите!

 

 

 

Още по темата:

Ако се храните с децата си няколко пъти седмично, наднорменото тегло и напълняването са с по-малък риск за тях, сочи изследване, провеждано 10 години

За децата, начина на хранене и психологията на напълняването може да прочетете и тази книга, която е полезна за всички родители, които си мислят, че децата им са твърде дебели или с хранително разстройство

Проблемът на децата с наднормено тегло в училище, материал на The Guardian