грюнер велтлинер

grand austrian tasting GAT 2014

в многото категории от хора, аз със сигурност влизам в две:
– тези, които обичат вино
– тези, които не участват в томболи

и тъй като животът е веднъж и все пак „който не играе не пичели“, все пак реших да участвам в мини-конкурса на яна (несъвършенството прави стила…). така или иначе щях да отида, поне да опиша защо (на една дегустация точно на австрийски вина преди 5-6 години бях запалена по бялото вино изобщо (иначе се съгласявах с глупости като бяло вино, защо не си червено). тогава установих, че гевюрцтраминер и ризлинг са мнооого хубави, иначе го карам на совиньон блан от нова зеландия. та понеже ще дойда, освен ако не направят среща на детската точно тогава, участвам в играта. иначе искам да дойда на гат, защото сбирките на хедонисти трябва да се уважават…  без парфюм ;))

благодаря на яна, че инвестира във винознанието ми и получих поканата, „… за да не бъркам никога повече гевюрцтраминер с грюнер велтлинер“.

човек трябва да си учи уроците и затова наблегнах дегустацията точно на грюнер велтлинер и ризлинг, и едно шардоне, което буквално бях принудена да пробвам, но не съжалявам изобщо – но затова накрая.

и ето ме в hilton sofia (харесвам този хотел и това си е), въоръжена с чаша и книжка за записване на впечатления.

пробвах сравнително малко вина, защото целите ми бяха:
а. да вляза на дълбоко в gruener veltliner
б. да остана достатъчно сериозна, за да се държа подобаващо на срещата в детската градина, все пак

започнах със силната серия, внасяна от картел
gruener veltiner kies 2013 (около 16 лв)
свежо, лек кисел вкус, вино на спокойния следобед

gruener veltiner spies 2011 (около 30 лв)
действително цената си оказва разликата, мирише на по-скъпо. виното е тероарно и глината се чувства приятно и нежно. не бих казала землисто, думата е глинено. 
записала съм си чушко-доматено.

riesling ametzberg 2011 (около 33 лв).
бял пипер
уникално!

на щанда на brundlmayer пробвах
riesling kamptaler terassen 2013 (около 22 лв)
дали заради това, че е отглеждано на тераси и са се смесили вкусовете, но имах усещане за купажирано вино. затова преценката ми е
пас. хубаво, но пас. 
няма да откажа да го пия, но няма да си го купя.

като в петролено поле ме постави riesling moosburgerin 2011 (около 49 лв).  силно вино, но аз си обичам виното да ми мирише на други работи.
когато разбраха за мисията ми, casavino ми дадоха да тествам loimer kamptal gruener veltliner 2013 (около 30 лв). 
цветя и краставици. лято.

следващата ми спирка беше с  gruener veltliner prestige 2012, niederosterreich (около 18 лв). силничко ароматче, сладникаквичко.
моят личен вкус е за по-тръпчиви и свежи, не задължително със силен аромат бели вина. 

и тук вече стигнах до една маса, на която беше коко стойнов, който по своя си начин ме накара да пробвам  gruener veltliner von den terassen 2012 (около 22 лв). после и яна, с която най-накрая се запознах, ми обърна внимание на него. уви, не ми хареса. сори. ароматът не беше моя. или поне вчера. затова оставам втори шанс някой ден, когато реша да пробвам. експертите често са прави, но понякога си има моменти, в които не можеш да оцениш виното. затова си го записвам за друг дубъл, в който няма да трябва да ходя до детска градина хаха.

на щанда на pfaffl си харесах обаче чудното  gruener veltliner hundsleiten DAC reserve 2012 (около 30 лв). много приятно, чудесно вино.  

но там, където сърцето ми спря за втори път след loimer kamptal gruener veltliner 2013 беше при gruener veltliner krems DAC 2012 (около 22 лв). без да е силно, то беше фокусирано, чисто, спокойно и със самочувствие. абе нещо като водката на вината на тази дегустация. 

последното място, на което се спрях беше при виенските вина. първо започнах с органичния gruener veltliner 2013 wieninger (casavino, около 25 лв), който беше много симпатичен избор.

после тръгнаха да ми сипват шардоне (а аз не съм такава жена!). шардонето за мен е „не“. просто това не е сорт, който ме вдъхновява. 

а може би съм пробвала толкова ужасни шардонета, че хич не ми се разваляше вкуса. ок, съгласих се, само защото и една дама до мен ми смигна, че наистина е хубава, а и тя не била от жените с шардонетата. chardonnay classic 2013 wieninger (около 47 лв) е истинска изненада. полска свежест, но и плътност. това е бяло вино, което действително можеш да пиеш и през зимата, защото е толкова богато, но без танините, че би понесло снежинките да падат върху него и пак да стои, без да зъзне.