Къде ще стигнат дигиталните номади? Мнението на д-р Арик Сигман, психолог
Д-р Арик Сигман е лектор по темите за лично, социално, здравно и икономическо образование в училища на деца, родители и педагози, както и за медицинските училища и работещите лекари в рамките на държавното здравеопазване (NHS), компании и конференции. Участник в дискусиите на всички партийни партии в групата по въпросите на здравословното детство в Британския парламент по въпросите на затлъстяването и екранното време. Повече информация има за него в сайта му и профила му в LinkedIN. Той прави впечатление на човек с мнение, което защитава, знаейки напълно, че то не е популярното в момента, но уверен в правотата си, той го споделя без задръжка. Срещата ми с неговите статии и мнения, докато правех проучванията си за доклада „(не?)Победими пандемии“, го постави на челно място на експертите, с които искам да говоря отвъд казаното в статиите им.
Д-р Сигман се съгласи да отговори на няколко въпроса, които вълнуват и мен, по въпросите за екраните и екранното време.
Затлъстяването е пандемия; друг растящ проблем е заседналия начин на живот. Досега няма „победа“ в областта на общественото здраве, защото независимо от програмите в страни като Великобритания – кризата със затлъстяването става все по-голяма и броят на засегнати расте. От къде идва трудността да се промени от настоящето статукво към по-здравословни нива?
Големите корпорации и наличието на угояващи храни на относително ниски цени. Повечето хора знаят малко за храненето и телесните мазнини. След като хората започнат да консумират силно стимулираща (съдържаща сол, захар, подобрители на вкуса) обезогенна храна (водеща до затлъстяване), е трудно да се върнат обратно към старите си вкусове. Дискреционното (несъществено) време пред екрана драстично увеличи заседналото поведение, особено след като бяха въведени лок-дауни заради Covid.
Мислите ли, че е възможно всеки индивидуално да се справи с прекомерната употреба на интернет/екранно време или това е задача с повече от една заинтересована страна (такива напрамер са бизнесите, свързани с развлечение в интернет и държавата)?
В края на краищата родителите трябва да ограничат екранното време на децата си и тази нужда следва да бъде подсилена от правителствена здравна информационна кампания и препоръчителни насоки за не повече от два часа дневно за дейности пред екраните, които не са свързани с училищна работа (домашни и т.н.). В тези два часа не би следвало да включват и четенето на книги на екрани.
Възрастните също има нужда да бъдат информирани от правителството за рисковете от прекомерно неналожително време за тях пред екраните с предложения как да намалят своето собствено екранно време. Другите „заинтересовани страни“, както ги наричате няма да се включат в програми за ограничаване на екранното време, защото те правят повече пари от повече екранно време.
В България е набиращ популярност проблема с бебета и малки деца, които са хранени, докато гледат YouTube. Какво една майка/баба/бавачка трябва да знае?
Световната здравна организация през 2019 година публикува „Препоръки за екранното време“: 0-2 години „не се препоръчва“; 2-5 години – „не повече от 1 час, по-малко е по-добре“; Родителите и други гледачи трябва да бъдат информирани за това.
Какво бихте казали на хората, които вярват в способността на децата си, че могат да регулират сами поведението си и да определят колко да бъде то?
Това е изключително безотговорна позиция и е абдикация от тяхната отговорност като възрастни хора. Една от основните отличителни черти на това да си дете или юноша е, че нямаш напълно развити умения за саморегулиране и се нуждаеш от подкрепа от възрастните, които ги имат.
Някои изследователи твърдят, че времето пред екрана не е медицински проблем, докато вие сте силен глас, повдигайки темата, че дискреционното (несвързано със задължения от училище) време пред екрана на децата, което е в центъра на интереса на обществеността, трябва да бъде адресирано. Какво ви прави толкова сигурни, че сте прав, а другите грешат?
Световната здравна организация (2019) е издала „Препоръки за времето пред екрана“: 0 – 2 години: „не се препоръчва“, 2 – 5 години: „не повече от 1 час; по-малко е по-добре.“ Министерството на здравеопазването на САЩ (2022 г.) счита прекомерното дискреционно време пред екрана (DST) за един от своите ключови национални „приоритети за подобряване на здравето“ и ключова „цел за превенция на заболявания“ и съвместно с Австралийското министерство на здравеопазването (2019) настоятелно съветва родителите да ограничат извънучилищната недомашна работа по преценка до максимум 2 часа на ден за деца на възраст 2-18 години. Много други държави също го разглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези основни световноизвестни официални позиции, а не интересните гласове на другите.
Прекомерното използване на времето пред екрана все още ли е един от признаците на социално неравенство – поради достъпа до качествено свободно време?
Всъщност не, изглежда, че всеки има възможност да има твърде много време пред екрана. Може просто да се окаже, че по-богатият човек го прави на iPad и iPhone, докато по-бедният го прави на по-евтини марки екрани.
Ще ви цитирам: „Детството е време на значително по-големи промени в мозъчната анатомична структура и свързаност. Дигиталните деца проявяват по-голямо разпространение на свързани с екрана „пристрастяващи“ поведения, които отразяват увредени неврологични механизми за обработка на възнаграждението и контрол на импулсите. Появяват се асоциации между разстройствата на зависимостта от екрана (SDD), като разстройство на пристрастяването към интернет и специфични неврогенетични полиморфизми, анормална нервна тъкан и невронна функция… Следователно политиката за детското здраве трябва да се придържа към принципа на предпазливостта като разумен подход за защита на неврологичния интегритет и благополучие на детето“. Нека да си представим, че погребваме темата, защото е по-удобно да не говорим за времето пред екрана (децата мълчат, когато устройствата им са включени, възрастните жадуват за устройствата си, както бебетата жадуват за залъгалките си), как би изглеждало бъдещето след около 20 години?
Следващото поколение ще бъде по-затлъстяло, по-малко физически годно, ще има по-лошо умствено и физическо здраве, с повече късогледство и проблеми със съня… и много други неща.
Още по темата
Статия на д-р Сигман за ролята на екраните сред учениците (на английски)
Негово участие в сайта Mother&Baby (на английски), в което разказва, че „7 годишва възраст повечето деца, родени днешно време, са прекарали времето, равно на една година от живота им, залепени за екраните, което вози до т.нар. „психика на пеперудата“, при която мозъка лети от обект на обект без да се фокусира за дълго“
Негова статия в The Biologist//2009 (на английски)
Прочетете и доклада „(нe)Победими пандемии“, за да прочетете възможните подходи за намаляване на вредата и у нас на прекомерното използване на екранно време