хранителни разстройства

3 неща, които не трябва да приемате „по подразбиране“ за хората с хранителни разстройства

хранителни разстройства 3 неща подразбиранеЗа мен като психотерапевт, който работи с много хора с хранителни разстройства, най-интересното е колко различни може да са те, но повечето хора приемат „по подразбиране“ някои неща за тях, защото не познават тези болести.

Има само две хранителни разстройства

Анорексия и булимия са най-известните, но има и много други – като систематичното преяждане, като натрапливото хранене само с определен тип храна, включително и само био или органик (орторексия), така и ограничаване на килограмите по време на бременността (прегорексия)… Освен това има и комбинации от хранителни поведения – като редуването на глад и преяждания, глад и преяждания… В сайта Войната с храната има тест, с който може да се провери риска от повечето хранителни разстройства.

Хранителните разстройства са каприз

Не, не са. Това са болести. Има предположения, че те са базирани на генетични фактори, но дори и най-най-най-високите цифри са че при максимум 50% от хората става дума за игра на гените. При останалите проявата идва като начин психиката да се справи с трудна ситуация или среда.

Ако само започнеш да се храниш нормално, всичко ще си дойде на мястото

Има близки – родители и приятелки – които сериозно го вярват, но храната е проява на проблема и затова дори да има моменти на подобрение, ако проблемът не се реши няма как да се стигне до окончателно оздравяване. Зад нарушеното хранене стои начин на мислене, който трябва да бъде променен и заради това е по-сложно от регулиране на храната.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

3 различни погледа към анорексията

Тази седмица медиите разказаха за поредния смъртен случай от анорексия. Името на жертвата е Екатерина, 26, починала от болестта, тежаща 24 кг. Това беше и повода да погледнем към въпроса за анорексията в студиото на „Днес“ по България On Air от три различни гледни точки – на психотерапевта – в мое лице; медицинската, представена от д-р Райна Стоянова, която работи с болни и като майка – на Ива Екимова.

Хранителните разстройства по-често влизат в окото на медиите, когато има трагичен случай. Но е факт, че много хора живеят със своята болест тежко, докато в същото време не знаят какво да направят първо и къде да потърсят помощ. Като цяло здравната ни система не знае какво да направи с болните (които се оценяват на около 1% от населението във всяка страна на света) и като цяло те дълго търсят пътя си, налучквайки в търсене на правилното решение. Както д-р Стоянова отбеляза, няма специализирана клиника в страната, а лечението на хранителните разстройства е комплексно и включва взаимодействието често на трима специалиста – психотерапевт, психиатър и нутриционист. Неглижирането на болестта в ранните й фази или надеждата човек да се „оправи сам“, води до трудното й лечение в бъдеще, защото болестите са тежки, но лечими.

Във видеото може да разберете повече за болестта, както и съвети към родителите за ранна диагностика, както и други практически съвети.

В единствения засега специализиран Кабинет за хранителни разстройства и емоционално хранене, който основахме с проф. Захарина Савова предлагаме консултации и психотерапия на хора с хранителни разстройства и проблеми с храненето, работейки със специалисти от други области в търсене на най-подходящия път за всеки отделен случай. В сайта Войната с храната (voinataShranata.com) е публикуван и скрийнинг тест за оценка на риска от развитието на хранително разстройство.

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства?

downloadВ научната литература темата се изследва и конкретно по отношение на булимията и анорексията. Макар и още в началото на пътя, има какво да научиш повече, изследвайки гените си.

След няколко десетилетия на генетични изследвания – първите големи изследвания започват в Европа средата на 90те години от частни фондове, а след това се продължава с разработките и в САЩ. Конкретно на учените от Университета в Северна Каролина, САЩ на близнаци (изследвания на близнаци се правят при всички заболявания, за да се види каква е наследствеността), както и при осиновени (при тях се изключва ролята на семейната среда). От генетичните изследвания е видно, че при хората от бялата раса има значителна роля на наследствеността (1). При едно от представителните (т.е. научно валидно) изследвания в САЩ показва, че до 50% вероятността за развитието на хранително разстройство може да се дължи на генетични предпоставки (2), при което до пубертета гените носят нулев риск, което означава, че потенциалния риск се „активира“ само когато човек достигне до пубертета, където се случват множество биологични, но и социални промени, които пък от своя страна могат да повлияят върху увеличаването от риска на развитие на тези болести. „Родени сте с пистолет в ръцете – и обществото – факторите на културата и средата, в която сте, натиска спусъка“, описва ситуацията Лин Греф, председател на Асоциацията за хранителни разстройства в САЩ.

В „9те истини за хранителните разстройства„, авторка на които е Синтия Булик, която изучава въпроса с генитичните причини, се казва „Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства“.

Какво се знае за ролята на гените до тук?

1. Има вероятност за развитие на анорексия или булимия при роднини от първа линия

Роднина от първа линия на родители-деца и ако родителят е имал хранително разстройство, вероятността детето му да заболее е по-голямо, отколкото при здрави хора. По-голяма е вероятност, не е присъда. Например при роднини от първа линия на пациенти с анорексия, тази вероятност 6-10 пъти по-голяма, което означава в цифри, че 3,6-6% от близките могат да заболеят, което обаче, ако погледнем позитивно, е 94-96,4%, които ще останат здрави.

2. Не може да се каже, че едно хранителното разстройство се дължи 60% на гените и 40% на средата.

Наследствеността се отнася за популация от хора и дава информация за определено поведение, като например преяждането, което не остава непроменено във времето и зависи от много други фактори, като например личната история, нивото на стрес, личностовия ти тип и други, като в същото време остава отворена и вероятността сам да промениш нещо в поведението си – което да доведе до здраве – или до болест. Сега тук ще включа думата „отговорност“. Гените може да са оправдание, но всеки носи отговорност за живота си и решенията си – и ако решиш, че само те влияят, то това е да загърбиш собствената си отговорност да промениш живота си. Така както предразположените към рак на белия дроб, които знаейки за това продължават да пушат. Чия отговорност е в този случай болестта им? Воденето на здравословен – физически и психичен начин на живот – е поемането на тази отговорност в случая

3. Високата или ниска наследственост ни дава информация, която е важна, но сама по себе си, не носи присъда.

„Висока наследственост“ не означава, че разстройството е нелечимо или нищо не може да се промени, защото в тези думи не се включват мерките, които можеш да предприемеш (психотерапевтична, нутриционистка и психиатрична помощ).

Генетичните изследвания в областта на хранителните разстройства е в началото си, но има установени някои гени, които обещават да разкажат повече като 5-HT2A и UCP-2/UCP-3, а в теста NGDiet се изследват и гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус, които могат да ти помогнат в идентифициране на корените на твоя проблем. Така при изследването ще знаеш повече за себе си (прочети тук повече за моето лично изследване).

Изследването NGDiet анализира три ключови гена, свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

DRD2 се асоциира със склонност към алкохолизъм и други състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел T са склонни към затлъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

TAS1R2 се смята за един от гените, които влияят върху приема на храна отвъд усещането за сладко на езика и небцето. Проучвания на близнаци показват, че генетичните особености обясняват 33% от разликата при определяне интензитета на надпрагов сладък разтвор и 53% от разликата при честотата на използване на сладки храни. При носителите на алел А на TAS1R2 се наблюдава по-висока консумация на захар, която може да доведе до проблеми, свързани с контрола върху теглото.

GLUT2 –  счита се, че е глюкозен сензор, който играе важна роля в постпрандиални състояния и участва в приема и регулацията на храната. При носителите на генотип TT се наблюдава повишен дневен прием на захар, предимно от сладкарски изделия, напр. печива, шоколад и подсладени напитки, и не толкова от плодове. В сравнение с носителите на генотип CC, при носителите на алел T е наличен доста по-висок прием на захар, което предполага, че не нивата на глюкоза и инсулин, а механизъм за усещане на глюкоза е това, което регулира приема на храна.

 

Цитирани изследвания:

  1. Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, 2011
  2. Klump (2009)

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

За хранителните разстройства в 3 минути

три минути1 живот за 3 минути: ако отделиш три минути, за да прочетеш този материал, можеш направиш своя живот, или на твой познат, по-добър. Хранителните разстройства са потенциално животозастрашаващи заболявания, с най-висока смъртност от всички психични разстройства. Болестите, свързани с хранителните навици са четири типа: анорексия, хиперфагия (наднормено тегло в следствие на непрекъснато преяждане), булимия и комбинация от първите три.

Булимията може да протича десетки години, без близките да разберат за проблема, а рисковете за здравето ни са много. Тя е по-коварна от другите две проявления, защото няма белези. Булимиците често са перфектни и успешни във всичко. Те са символ за съвършенство, защото умеят много и са много силни, праволинейни и самоконтролиращи. Никой не си дава сметка как тези хора са роби на собствената си психика. Почти невъзможно е болен от булимия да бъде разпознат, освен ако той самия не иска да се излекува и търси помощ. Много често, той стига твърде далеч в болестта и не може да я пребори сам, единствено много голяма обич и подкрепа от близки могат да помогнат, както и осъзнаване с помоща на професионален психотерапевт в областта. Също и йога практики могат за възвърнат правилната мисъл на болния. Защото мозъка му е болен, а не апетита.

Не защото съм била жертва на това заболяване, смятам, че е най страшната болест на новото поколение. Булимията не се вижда от околните, от близките, от никой. Булимията се прикрива дори от човек, с който можеш да си непрестанно заедно. Това е болест на психиката, объркана психика. Тя се проявява когато сме с ниска самочуствие , липса на любов и подкрепа и постоянно търсене на съвършенството и неговото доказване.

Хранейки се безгранично поемаме липсата от нещо което имаме нужда , а всеки има нужда от любов. Поемаме компанията, присъствието, любовта, топлината и после, я отхвърляме, защото се самоконтролираме. Защото знаем че можем… Знам че булимията ми е последствие от недостатъчното самочувствие ,въпреки че спечелих първа място на конкурс за красота във Франция, прекалено желание всички да ме харесват, страх от отхвърляне и неприемане, страх от провал , липса на любов, не добра връзка с майката.

Няма невъзможни неща и всеки може да се излекува, но първо трябва да повярва. Често това е свързано с любов, защото булимиците имат повече от всеки нужда да дават и да получават любов . Психотерапията намира ключа на проблема, помага за изцелението.Най-хубавото в лечението е, че човек се сблъсква с първоизточниците на заболяването и много често и те се разрешават“, разказва жена, която разказва за това, през което е минала

3 гледни точки за булимията

Мила*, страдаща от булимия: „Събудих се с лошо настроение. Не знам какво да правя. Всичко ми е черно и тежко. Чудя се кога ще намеря време да се натъпча, за да ме отпусне. Целият ден съм на работа. На връщане от работа взимам две торби с храна. Ще ги изям и ще ми олекне.“

Нутриционистът на Мила: “Храненето на Мила редува прекалявания и редуциране на храната, като прекаляването е с високовъглехидратни храни, като с повръщане тя контролира теглото си.“

Психотерапевтът на Мила: „Когато Мила открива повръщането като начин да се оттърве от храната, това й се струва добро решение, при което може да контролира какво се случва, когато преяжда. Не след дълго обаче повръщането започва да котролира нея. Това е момента, в който много жени решават да устоят на желанието да се натъпчат и повърнат. Това са умни и чувствителни жени и тогава започва големия проблем с това поведение, което се превръща в болест и отнема емоциите им, която крие и много здравословни рискове. Понякога, добре проучили, се срещат с психиатър, но в световен план е доказано, че само продължаващата психотерапия води до дълговременни резултати.“

*името на клиента е сменено

3 факта за хранителните разстройства

  • 70 милиона души по света страдат от хранителни разстройства

  • Възрастовата граница на заболелите се вдига през последните години и все по-често първите симптоми започват да се развиват след 20-тата или след 30-тата година

  • Те са животозастрашаващи, но лечими болести

3х3 = Деветте истини за хранителните разстройства

* разработени от водещи международни професионалисти и организации в сферата

1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болестта и да помогнат много за преодоляването й.

3. Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.

5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.

6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

8. Само гените не определят възникването на хранителни разстройства.

9. Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.

3 минутен тест

Първата стъпка за промяна е признаването дали имаме нередни хранителни навици. Вече можем да направим онлайн тест, който да ни ориентира дали имаме предразположение към хранително разстройство и да поставим началото на пътя към излекуването.

Автор: Детелина Стаменова, психотерапевт, специализиран в хранителни разстройства и емоционално хранене, официален представител на „Световния ден за действия против хранителните разстройства“ у нас. Работи заедно с професор Захарина Савова, д.м., с която провеждат консултации в единствения специализиран кабинет за хранителни разстройства у нас. В момента двете подготвят книга за хранителните разстройства и емоционалното хранене.

Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции

bntПонякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Семейната среда е една от причините за развитие на хранителните разстройства

bulgaria on airВ Bulgaria On Air с Кузман Илиев коментирахме по много сериозен начин темата за хранителните разстройства, която не засяга само младите жени, но и все повече жени над 30, както и мъже. Цялото предаване може да изгледате тук http://www.bgonair.bg/denqt-on- air/2016-06- 01/s%D0%B5emeynata-sreda- edna-ot- prichinite-za- hranitelnite-razstroystva

Ранна диагностика на хранителни разстройства

С Вероника Каролин, Мис Автомобилизъм 2014, гостувахме на предаването „Всеки следобед с Криси“ по Канал 3, като говорихме много за естеството на заболяванията от този спектъп, както и гледахме към темата през темата през призмата на диагностицирането на проблема в ранна тийнейджърска възраст и подкрепа в семейството.

 

Първи Световен ден за действия срещу хранителните разстройства

wedДнес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат Деветте истини за хранителните разстройства в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън (Добрата съпруга, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

kianu

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

Личен тест за проверка на риска от хранително разстройство

foodintoleranceНа сайта „Войната с храната“ е качен първия скрининг тест на български за оценка на риска от хранително разстройство.

Скрийнинг теста за хранителни разстройства е разработен от мен под супервизията на проф. Захарина Савова, МД, преподавател в Медицинския Университет София, Факултет по обществено здраве.