Възстановяване от хранително разстройство е възможно в много по-голяма степен, отколкото се мислеше доскоро. Приблизително 2/3 от жените, след психотерапия на анорексия или булимия достигат до пълно възстановяване.

Хранителните разстройства са изключително трудни за преодоляване и изискват посвещаване на процеса и много търпение. Ново изследване, публикувано в  Journal of Clinical Psychiatry дава надежда на страдащите. В това дългогодишно изследване (22 години), изследователите показват, че близо 2/3 от страдащите (63%), които са били терапевтирани са излекувани напълно. Авторите на изследването цитират предишни изследвания, където процентът е много по-нисък (около 50%), така че тези резултати – като се има предвид и дългия период на проследяване – са окуражаващи за резултата от лечението на ХР. Така че – лечението отнема дълго време, но е възможно – и то повече, отколкото се е приемала преди.

Друго откритие е, че хората с булимия се възстановават доста по-бързо, като изследователите приемат за пълно възстановяване една пълна година без симптоми. Хората, които са участвали в изследването са били интервюирани на всеки 6 до 12 месеца (22 години! поред). След 10 години 68,2% от жените с булимия са били добре, спрямо 31,4%  от тези с анорексия. Изследването не казва защо е така, но това определено заслужава още проучвания.

За хората, които в момента са в терапия или са на път да започнат своето лечение с психотерапевт и/или психиатър и нутриционист, това са добри новини. Защото има надежда за спокоен и здрав живот.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Празниците може да са весели за другите, но ако страдате отс хранително разстройства, често пъти те са истински кошмар. Храната става най-важната тема, а въпроса „какво ще ядем?“ по-чест от „какво дават по телевизията?“. Безразборното хранене е характеристика на последните дни от годината. По празниците хората ядат много, големи количества и често – твърде много калорична храна през целия ден – което е проблем както за тези, които не се хранят изобщо, така и за тези, които се хранят прекалено много и преяждат или за тези, които изхвърлят прекомерните количества храна с повръщане или лаксативи.

Празниците са и момента, в който много хора разбират, че не могат да издърчат повече така и решават да вземат някакви мерки – или тотално се провалят Родителите често разбират,  че нещо става точно по време на празниците – като виждат че детето им не се храни изобщо и е загубило много килограми, повръща или преяжда зверски. Коледната ваканция често е първото време, в което децата се връщат по-задълго от вкъщи, ако учат далеч – и тогава вида им може да щокира заради килограмите нагоре или надолу.  Тук се опитах да събера някои неща, които се надявам да са полезни както за болни, така и за техните близки, за да им е по-леко в този труден период от годината.

Общи съвети

• Намерете си „работа“ или  „извинение“, което да ви помогне да избягате от семейната вечеря или обяд. Ако чувствате, че ще експлоадирате от нерви, имайте план Б къде да отидете, дори за час.
• Още преди празниците си направете списък с неща, които може да правите, когато ви стане напрегнато – разходки, душ или вана, четене, среща с приятели и т.н.
• Избягвайте хора, които ви изнервят, когато можете. По празниците те имат способността да ви изнервят двойно (обратната магия на Коледа). Опитайте се да избегнете тези хора, когато можете.
• Ако се паникьосате, защото се чувствате преяли или сте яли „забранени“ храни – опитайте се да си спомните, че всички се хранят по този начин по празниците – и вие не сте изключение.
• Ако сте от преяждащите  +/- булимия или лаксативи – опитайте се да се придържате към 3 основни хранения. Хапнете малко преди да седнете на празничната вечеря, за да избегнете прегладняване и по-вероятното след него преяждане.
• Когато някой коментира теглото или тялото ви е много вероятно да не знае как се чувствате и в какъв период от живота си сте и да е воден от добри намерения, дори и да не ви се струва така.
• Подгответе си отговори на коментарите, които знаете, че ще ви засегнат. Например на намек, че сте по-пълна може да кажете, че „така е по празниците“.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия, но имате някой близък, който знае за него.  

• Намерете начин да сте във връзка с него и да споделяте как се чувствате.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия и нямате близък, който да знае какво се случва с вас 

• Това е много труден етап. Помислете има ли на кой да споделите и го направете. Ще е трудно, но ще ви помогне.

Ако в момента сте с хранително разстройство и се срещате с психотерапевт

• Обсъдете с психотерапевта си как се чувствате и евентуално се уговорете за допълнителна среща между празниците.
• Бъдете честни по отношение на етапа на възстановяването ви и обсъдете какво може да ви провокира.

Ако доскоро сте били с хранително разстройство

• Ако още сте на терапия, говорете с терапевта си, ако имате конкретни притеснения. Намерете някой близък, с когото се разберете, че ще следи поведението ви и се разберете да бъде до вас, ако имате нужда да поговорите.

Към близките

• Ако другите близки не знаят какво се случва, може тактично да помолите да не се говори за дразнещите теми – като „защо не ядеш“ или „кога ще отслабнеш“. Ако мислите, че може да ви разберат правилно – може да обясните с няколко думи хранителното разстройство. Избягвайте разговори за диети или коментари кога ще сваляте вие килограми.
• Въпреки всичките ви усилия е възможно да настъпи криза – затова е добре да не храните неизпълними надежди, а се опитайте да приемете, че това е труден път и в него ще има такива моменти – и точно сега вашия близък има нужда от подкрепа и любов, а не от неразбиране и скандали. Ако не е в добро настроение непрекъснато също е нормално – вие също едва ли сте непрекъснато весели.
• Няма нужда да се фокусирате в болестта. Приемете, че на засегнатият изпитва трудности да има добри отношения с храната и му е трудно да ги поддържа. Не е каприз. Болест е. Бихте ли се сърдили, ако беше високо кръвно?Основното, което трябва да знаете за хранителните разстройства е обобщено в 9те истини за хранителните разстройства. Подробно и повече за хранителните разстройства прочетете тук, а ако се колебаете дали вие не страдате от хранително разстройство, Направете своя тест на този линкИнформация за хранителните разстройства може да откриете още в този линк и в разговора с мен в Bulgaria On Air

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Точно днес, на един океан разстояние, активистите в областта на хранителните разстройства имат повод да празнуват. Сенатът на САЩ прие историческа реформа в законодателството за психично здраве, която ще даде възможност за по-добър достъп до лечение на страдащите от хранителни разстройства. Ако президентът Обама я подпише (а най-вероятно това ще се случи), това ще бъде първото значимо установяване на лечението на хранителни разстройства под формата на закон. Това ще помогне да бъдат обучени и образовани здравни специалисти за превенция, разпознаване и лечение на хранителни разстройства и ще даде по-голям достъп до здравни услуги на засегнатите.

И какво от това ли? Радвам се, защото признаването на проблемите дава надежда да се говори, и още, и още и някой ден и у нас това да се случи – да имаме законови и здравни реформи, които да направят лечението достъпно за всички – и най-важното – да се говори и все повече хора да търсят помощ колкото се може по-рано.

Тези промени са факт заради усилията на Eating Disorders Coalition. Well done!

Аменореята е медицинското име на липсата на менструален цикъл при жени, които вече са имали такъв, но е спрял. Причините може да са много, но сред тях водещо е рязкото сваляне на килограми (като при анорексията). Ще разгледам и този въпрос, за който може да бъде намерена много информация във всякакви сайтове, но преди това искам да напиша и нещо друго, което е важно.

Прекъсване на менструален цикъл  може да има и при жени, които са с нормално тегло (Индекс на телесната маса – ИТМ в средни граници), но с булимия.

Поднорменото тегло може да доведе до аменорея, но не само.  Смята се, че има два типа аменорея. Първичната е онази, при която една жена няма първа менструация (менархе). Вторичната е тази, при която е имало цикъл, но той е спрял. Повечето жени с булимия и анорексия, които страдат от аменорея, са към втората категория.

Определяне на аменореята: Ако сте имала цикъл, но той е спрял и не се е появява повече от 3 до 6 месеца или повече, тогава вероятно страдате от аменорея и е добре да запишете час при гинеколог, за да проверите дали няма и друга причина за това, освен хранителните ви навици. Ако сте много слаба (например 38 кг на 164 см), вероятно гинеколога ще насочи вниманието по един или друг начин към качване на килограми. Според Световната здравна организация Индекс на телесната маса под 18.5 се приема за неприемливо ниско тегло за възрастни. Когато теглото е ниско и е 85% от идеалното тегло, посочено в ИТМ, това е диагностичен критерий за анорексия нервоза по дефиницията на класификацията на болестите DSM-IV. С всичките си недостатъци, индексът на телесната маса има своята логика и не бива да бъде отхвърлен с думите „аз съм си добре така“. В този линк има калкулатор на ИТМ, който да използвате за изчисление.

Има и друга връзка между теглото и вторичната аменорея и това е броя на мастни клетки. Повечето жени разбират, че яйчниците им произвеждат естроген, но не всички знаят, че мастните клетки също имат своята роля и заради това, когато нямате достатъчно мастни клетки, тялото ви не ви вярва, че сте способни за износите и задържите бебе и заради това спира менструацията – за да не изразходва сили.

Стрес и аменорея

Друго сериозно нещо, което може да причини спиране на цикъла при булимия е стреса. Стресът може да е физически – включително и заради някои булимични практики – но също така и умствен, като заради работа прекалено много часове, недоспиване или трудни ситуация.

Връзката между храната и аменореята

Дори и да се храните много здравословно и балансирано, ако не поемате достатъчно мазнини, тогава може цикълът ви да спре. Мазнините са основна група в храненето заради витамините А, Д, Е и К.

Потенциални усложнения след аменорея са:

• Рак на матката
• Безплодие
• Депресия
• Остеопения
• Остеопороза

Какво да направите, ако ви е спрял цикъла (и няма май намерение да идва)

Първото е среща с гинеколог, който може да ви предложи противозачатъчни, с които да балансирате хормоналните си нива, като възстановите и менструален цикъл. След това обаче, най-важното е да започнете психотерапия, съчетана при нужда с участието на нутриционист и психиатър, за което може да говорите с психотерапевт.

Лечението на липсата на цикъл при жени с анорексия

Идването на цикъла, който е прекъснал заради свръхниско тегло и/или хранително разстройство (проверете теста „Страдате ли от хранително разстройство?“ тук) би трябвало да бъде проследено от мултидисциплинарен екип от срециалисти, които може да включват ендокринолог, гинеколог, психотерапевт, психиатър и нутриционист. Последиците за здравето от липсата на менструален цикъл са тема на изследвания последните години и при тях се оказва, че в 69% има проява на сърдечно-съдови болести при жени с вторична аменорея.

Има лекари, които предлагат орални контрацептиви, които дават на хора с анорексия, но това по изследвания не води до решаване на проблема в дългосрочен план (Bergström I, Crisby M, Engström AM, Hölcke M, Fored M, Jakobsson Kruse P, et al. Women with anorexia nervosa should not be treated with estrogen or birth control pills in a bone-sparing effect. Acta Obstet Gynecol Scand. 2013;92:877–80.)

Дори нещо повече, появата на „фалшив“ цикъл от противозачатъчните може да даде фалшивото усещане в пациентите, че нещата се оправят и може да забави както процесите на качване на тегло, така и мотивацията за почване на лечение.

Въпреки от липсата на мензис е възможно жена с анорексия нервоза да забременее, поради което не трябва да се пренебрегват контрацептивните методи. Въпреки това при жени с анорексия – в момента или в миналото е по-вероятно да имат проблеми с фертилността като цяло, спонтанен аборт, ниско тегло на новороденото.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 –––––––––––

Източници:

СЗО, DSM-IV, Journal of Contemporary OB-Gyn, AAPF, Biomedcentral

Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

Тази седмица медиите разказаха за поредния смъртен случай от анорексия. Името на жертвата е Екатерина, 26, починала от болестта, тежаща 24 кг. Това беше и повода да погледнем към въпроса за анорексията в студиото на „Днес“ по България On Air от три различни гледни точки – на психотерапевта – в мое лице; медицинската, представена от д-р Райна Стоянова, която работи с болни и като майка – на Ива Екимова.

Хранителните разстройства по-често влизат в окото на медиите, когато има трагичен случай. Но е факт, че много хора живеят със своята болест тежко, докато в същото време не знаят какво да направят първо и къде да потърсят помощ. Като цяло здравната ни система не знае какво да направи с болните (които се оценяват на около 1% от населението във всяка страна на света) и като цяло те дълго търсят пътя си, налучквайки в търсене на правилното решение. Както д-р Стоянова отбеляза, няма специализирана клиника в страната, а лечението на хранителните разстройства е комплексно и включва взаимодействието често на трима специалиста – психотерапевт, психиатър и нутриционист. Неглижирането на болестта в ранните й фази или надеждата човек да се „оправи сам“, води до трудното й лечение в бъдеще, защото болестите са тежки, но лечими.

Във видеото може да разберете повече за болестта, както и съвети към родителите за ранна диагностика, както и други практически съвети.

В единствения засега специализиран Кабинет за хранителни разстройства и емоционално хранене, който основахме с проф. Захарина Савова предлагаме консултации и психотерапия на хора с хранителни разстройства и проблеми с храненето, работейки със специалисти от други области в търсене на най-подходящия път за всеки отделен случай. В сайта Войната с храната (voinataShranata.com) е публикуван и скрийнинг тест за оценка на риска от развитието на хранително разстройство.

Понякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Днес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат „Деветте истини за хранителните разстройства” в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън („Добрата съпруга“, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins“), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

На сайта „Войната с храната“ е качен първия скрининг тест на български за оценка на риска от хранително разстройство.

Скрийнинг теста за хранителни разстройства е разработен от мен под супервизията на проф. Захарина Савова, МД, преподавател в Медицинския Университет София, Факултет по обществено здраве.