MENU

София 1000

За срещи

Само с предварително записване

хранителни разстройства

Д-р Елена Димитрова, кардиолог: „Хранителните разстройства могат да доведат до животозастрашаващи усложнения“

Вторият специалист, който участва в проекта ми за представяне на пълната картина от здравни проблеми, които съпътстват хранителните разстройства, е д-р Елена Димитрова, кардиолог. 

Д-р Елена Димитрова е завършила медицина през 2008 година в Медицински университет – София. През периода 2009-2013 година работи в Клиника по кардиология към УМ­БАЛ „Света Анна“- София, а от 2014 година – в Отделение по спешна кардиология към МБАЛ „Национална кардиологична болница”. Има придобита специалност по кардиология и научна степен „доктор по медицина”. Нейните научни интереси са в областта на спешните състояния в кардиологията и белодробната хипертония. Д-р Димитрова има множество публикации и участия в научни форуми в страната и чужбина. Може да я намерите в МБАЛ „Национална кардиологична болница” или да й пишете на elena.sv@gmail.com

Кои са най-честите усложнения от хранителните разстройства в сферата на сърдечно-съдовите болести?

Сърдечно-съдовите усложнения са много често срещани при пациентите с хранителни разстройства. Една част от тях са доброкачествени и не изискват специфично лечение, но други за съжаление нерядко могат до доведат дори до смърт (най-често става дума за внезапна смърт при пациентите с анорексия). Усложненията възникват в резултат на дехидратация, нарушения в нивата на електролитите в организма и като следствие на тежкото недохранване. Най-честите усложнения от страна на сърдечно-съдовата система са брадикадия (бавен пулс), хипотония (ниско артериално налягане), различни аритмии (нарушения на сърдечния ритъм), променени нива на електролитите в организма (калий, натрий, хлор, магнезий), промени в електрокардиограмата, свързани с повишен риск от внезапна сърдечна смърт, прояви на сърдечна недостатъчност, както и промени в масата на сърдечния мускул и сърдечната функция. Трябва да се подчертае обаче, че повечето от тези усложнения са напълно обратими в хода на лечението, особено когато то се започне рано и се провежда под контрола на специалист.

При булимия има специфични оплаквания – какви са основните рискове от Ваша гледна точка при предизвикано повръщане?

Предизвиканото повръщане, а също и злоупотребата с лаксативи и диуретици при пациентите с булимия, води до нарушения с нивата на електролитите и алкално-киселинното състояние на организма. Тези нарушения от своя страна увеличават значимо риска от възникване на нарушения на сърдечния ритъм, които могат на бъдат фатални. От друга страна, загубата на течности води до активиране на т.нар. ренин-ангиотензин-алдостеронова система. Това е хормонална система, която има съществено значение за контрола на артериалното налягане и баланса на течностите в организма. Активирането й е компенсаторно и цели възстановяване на нормалния обем течности в организма, но в тези случаи води до задълбочаване на електролитните нарушения, а при спиране на приема на лаксативи и до повишена задръжка на течности и поява на отоци.

В дългосрочен план наднорменото тегло от болестно преяждане и последващите килограми води проблеми със сърцето. Какви са те?

При болестно преяждане освен, че се поглъщат големи количества храна, това е най-често за сметка на храни, богати на мазнини, захар и сол и бедни на витамини и микроелементи. В резултат се стига до натрупване на излишни килограми до степен на болестно затлъстяване, които водят след себе си проблеми, свързани не само със сърцето. Имам предвид прекомерно натоварване на опорно-двигателния апарат, обездвиждане, повишено артериално налягане, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет, повишен холестерол, преждевременно развитие на коронарна болест на сърцето, проблеми с дихателната система, обструктивна сънна апнея.

Какви са рисковете при анорексия за сърцето?

При анорексия в резултат на тежкото недохранване се наблюдават освен електролитни нарушения, които вече споменахме, също и промени във функционирането и структурата на сърдечния мускул. Освен това са установени промени в хипоталамуса (част от мозъка, която отговаря за регулацията на много процеси в организма) и функцията на автономната нервна система (част от периферната нервна система, която регулира функцията на вътрешните органи). Те индиректно също засягат сърдечно-съдовата система. Най-често срещаните нарушения при пациентите с анорексия са брадикардия (бавен пулс), различни нарушения за сърдечния ритъм вкл. фатални аритмии, промени в електрокардиограмата, намаляване на размерите на левите сърдечни кухини и влошена помпена функция, пролапс на митралната клапа. Освен това е важно да се знае, че има определени групи лекарства, които трябва да се избягват при тази група пациенти, защото увеличават риска от фатални аритмии.

Според Вас човек с хранително разстройство кога е редно да каже това на лекуващия го кардиолог? Кога при активно заболяване е редно да потърси консултация?

Смятам, че това трябва да стане още при първата среща с кардиолог или какъвто и да е друг медицински специалист, за да може насочено да се търсят специфичните промени, предизвикани от хранителното разстройство. Както вече споменах, хранителните разстройства могат да доведат до животозастрашаващи усложнения от страна на сърдечно-съдовата система. Уместно е освен преглед да се направят електрокардиограма, ехокардиография и кръвни изследвания. По преценка може да направи и Холтер-ЕКГ – това е продължитлен запис на електрокардиограма (24 часа и повече), който дава възможност да се регистрират различни нарушения на сърдечния ритъм, които не могат да се хванат на обикновената електрокардиограма, тъй като тя записва няколко секунди или минути сърдечна дейност.

Друг важен момент е, че още в началото при поставянето на диагнозата на хранителните разстройства задължително трябва да се изключи друго соматично заболяване, което също може да протича с отслабване или резки промени в теглото – имам предвид заболявания, водещи до нарушено усвояване на хранителните вещества в червата, захарен диабет, туберкулоза, тумори, възпалителни заболявания и други.

А при активно заболяване в екипа медицински специалисти, които ръководят терапията, задължително трябва да участва и кардиолог.

 

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

.

Д-р Райна Стоянова за пътя към балансираното хранене

С това интервю започвам един проект, който отдавна подготвям, и първите срещи вече са факт – в тях излизам от полето на психотерапията, но оставам в задаването на въпроси и се срещам със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка – това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Първият ми гост е д-р Райна Стоянова, лекар, специализант по Ендокринология и болести на обмяната към Клиника по Метаболитно-Ендокринни заболявания и Диететика на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Тя също така е асистент към катедрата по Клинична фармакология и терапия на Медицински Университет – София.

Д-р Стоянова има и личен блог, www.RaynaStoyanova.com, в който пише редовно и увлекателно.

Какви са най-честите заболявания, които са свързани с хранителните разстройства във Вашата област?

Най-честото хранително разстройство, с което се сблъскваме в нашата сфера, е свързано с емоционалното прехранване (хиперфагията) и впоследствие възникващото наднормено тегло, затлъстяване, метаболитният синдром, с всичките му компоненти. Често се сблъскваме и с малнутрицията, възникнала вследствие на анорексия невроза и/или булимия. Напоследък зачестяват и срещите с така наречените орторексици или хората, които са се вманиачили по здравословното живеене до безразсъдна степен.

Не толкова често се говори за ефекта върху тялото от наднорменото и свръхнорменото тегло…

Наистина, обикновено мотивът на повечето ни пациенти е основно естетически, а всъщност последствията върху здравето са много по-значими, за което често пъти пациентите не си дават сметка. Наднорменото тегло води след себе си до развитие на инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, артериална хипертония, артрозна болест, подагра, сънна апнея. Повишеният индекс на коремните мазнини е свързан с развитие на чернодробна стеатоза и стеатохепатит, рефлукс, хемороиди, разширени вени. Рискът от възникване на сърдечно-съдови инциденти се покачва рязко. Качеството на живот спада драстично.

Какви са усложненията в метаболизма при наднормено/свръхнормено тегло?

Това, което се случва с метаболизма при наднормено тегло, е порочен кръг от повтарящи се патологични обменни реакции или ситуация тип „кучето гони опашката си“, в която повишеният апетит към сладко във връзка с емоционален дисбаланс и стрес, води до натрупване на мазнини, което води до развитие инсулинова резистентност и стеатозна болест на черния дроб, това пък от своя страна покачва още повече желанието за хранене и води до пристъпи на вълчи глад и порочният кръг се завърта.

Голям проблем е, че след постигането на желаното тегло много хора се връщат в стария начин на хранене…

Така е. Много е важно хората да осъзнаят, че балансираното хранене е начин на живот. Оказва се, че систематичното прехранване е зависимост, за която рядко си даваме сметка. Зависимост, както алкохолизма, тютюнопушенето, наркотиците – с подобни пагубни последствия върху здравето и живота ни.

Болестното преяждане, при което хората приемат големи, дори огромни количества храна за кратко време, а след това често не се хранят ден-два или повече, има ли своите здравни рискове?

Прехранване, съчетано с гузна съвест и лишения от храна за известен период след него, а много често и прекомерни физически натоварвания с цел изгаряне на излишно поетата енергия чрез храната, е присъщо за анорексично-булимичните хранителни разстройства. Еднократното изпадане в тези две крайности не би имало негативен ефект върху здравето, но повтарянето на този стереотип може да доведе до здравни рискове, свързани на първо място с храносмилателната система, метаболизма и не на последно място психичното здраве.

Какво е Вашето мнение към бариатричните операции?

Трайна загуба на телесно тегло се постига единствено, когато се изгарят повече калории, отколкото сме приели с храната, което неминуемо води до глад. Лечението на затлъстяването е комплексно и силно зависимо от мотивацията и желанието на пациента да сътрудничи на лекаря. Не малко са програмите за хранителен режим, промяна на поведението, активна физическа дейност, пластични процедури и прием на медикаменти, потискащи апетита, блокиращи абсорбцията на хранителните вещества и други. Бариатричната хирургия е съвременна възможност и логична стъпка при пациентите с тежка степен на затлъстяванене, но не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията е силно зависим от мотивацията на самия човек.

Какви са промените в тялото, които наблюдавате, които са дългосрочни, но засегнатите не подозират, че се случват?

Всички последствия от наднорменото тегло са дългосрочни. Артериалната хипертония, артрозната болест, захарният диабет с неговите усложнения, инвалидизират бавно и полека индивида и наистина своевременното взимане на мерки и влизането във форма е изключително важно за качеството на живот в дългосрочен аспект.

Какво е очакваното време за възстановяване след стигането на критично ниско тегло при анорексия?

Сложен е отговорът на този въпрос. Времето за възстановяване зависи от много фактори и най-вече от психичното състояние на самия пациент. Ако той е психически стабилен е възможно за 6 месеца до година да се нормализира метаболизма и да се възвърне хормоналното равновесие, понякога това продължава повече от 2-3 години. Важен е и периодът -продължителността от време, през което пациентът е бил с критично ниско тегло, колкото по-дълъг е, толкова по-фатални и непоправими за последствията след това.

––––-

Често пъти хората с хранителни разстройства – анорексия, злоупотребяващите с лаксативи, тези с преяждане и хиперфагия, и техните семейства не знаят към кого са се обърнат за изготвянето на подходящ режим за хранене, съобразен със специфичното им състояние. В този момент са необходими както точните изследвания, така и информация за подходящото хранене. Може да намерите д-р Стоянова на телефон 0877694799 или да запишете час в клиника Спортмед (089 5796454).

 

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Тони Дончев, психиатър

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

 

 

 

 

 

(снимка)  личен архив

Генетичният фактор при анорексията

Хранителните разстройства са голяма тема – и в нея има една част, на която обръщам голямо внимание – това са генетичните изследвания, които търсят отговор на въпроса – „може ли хранителните разстройства да се предават в нашето ДНК“.

Личното ми мнение е, че една част от тези състояния ще се докаче, че са окажат генетично заложени, но друга със сигурност са предизвикани от епигенетични фактори, т.е. от заобикалящата среда. Когато имаме яснота, това ще помогне на специалистите да направят още по-ефективно лечението – а това ще бъде добра новина за всички засегнати, защото независимо дали ДНКто е „отключило“ болестта или причина за това са отделни травматични събития или семейната среда, те ще може да бъдат подкрепени максимално ефективно с психотерапевтични и медицински интервенции.

Наскоро попаднах на изследване, което е голямо и включва продължили дълго време и включващо голям брой изследвани лица, генетични проучвания върху анорексия нервоза (АН) и булимия. Научният екип, който стои в основата е ръководен от Синтия Булик, уважаван автор в областта. При изследване на близнаци (това е общоприет начин за изследвания наследственост при болести), те установили, че при 50 до 60% анорексия са наследствени. Например при генетично изследване на Psychiatric Genetics Consortium Eating Disorders Working Group (PGC-ED) през 2017та се намира връзка между АН и локус с припокриване на шест гена върху хромозома 12 (Am J Psychiatry, 174:850–58). В същото изследване се потвърждава силна генетична корелация между анорексията и невротизма и шизофренията, както и сравнително неочаквано – между различни метаболитни прояви като индекса на телесната маса и метаболизма на инсулин и глюкоза.

Синтия Булик коментира, че това е „първа крачка в пренаписването на книгата за анорексията“. Дотук в САЩ, Швеция, Австралия и Дания, са събрани и анализирани клинична информация и кръвни проби от 13, 363 човека с анорексия и тези резултати ще бъдат сравнени с тези от изследването от 2017та, което ще даде още данни.

Независимо какви са резултатите, те ще ни помогнат да разберем механизмите и съответно да бъдат осигурени на хората, които имат тези предиспозиции, адекватни грижи и внимание върху тях и семействата им от най-ранна възраст. Това сериозно ще ни помогне и да падне вината от плещите на засегнатите, които „сами са си виновни“ – упрек, който често идва и от семействата им и ще премахне стигмата върху тези заболявания като капризи или опити за привличане на вниманието.

Ще добавя, че и по въпросите преяждането също се следи дали нямат генетични корени.

 

Ще продължа да следя научната литература и ще пиша в блога, когато бъдат публикувани.

 

 

Постът е адаптация по материал, публикуван в сайта на The Scientist

Снимка: Pexels

 

Книгата за хранителни разстройства, която препоръчвам

„Войната с храната“ на Джулия Бъкройд е най-добрата книга за широката публика, на която съм попадала. В нейното българско издание съм  автор на предговора. Силното ми позитивно личното отношение е провокирано и от това, че съм общувала лично с нея и точно тази книга ме накара да посещавам нейните семинари за психотерапевти, които работят в областта на проблемите на храненето.

Написана е много внимателно, с усет към езика и загриженост, с интерес към темата и десетилетия опит. Теоретичната постановка също е сериозна и поднесена достъпно (Джулия Бъкройд е в полето на Теория на привързаността на Боулби, но се определя като интегративен психотерапевт, който цени и скока в познанието и разбирането на тази област от напредъка на невронауката, приноса на телесната психотерапия, значителното усъвършенстване на подходите към травмата, както и новостите, предложени от когнитивните терапевти).

Практична е. Има много теми за размисъл дадени като отделни части, обособени във въпроси, които много ще помогнат на всеки, който има проблем и се чуди откъде да тръгне в решаването на проблема си

Помага. Ако човек има проблем с храната може да се припознае и да открие какво му „натиска бутоните“ и да направи определени крачки, за да го преодолее

Насочена е не само към засегнати, но и към близките им – роднини и приятели. С нейна помощ може да разберете как да се държите с тях, както и какво да направите, за да си помогнете.

Изчерпателна е. Има информация за емоционалното хранене, което нарича още „проблемно“, основните хранителни разстройства (психогенно преяждане, булимия и анорексия) и не пропуска и една част от хората, които страдат, които често биват забравяни – мъжете и техните хранителните разстройства.

Книгата „Войната с храната“ се разпространява само с поръчка от сайта www.voinatashranata.com, където може да намерите много информация за нея и за хранителните разстройства общо.

Приятно четене от мен!

 

 

Как да споделите, че имате хранително разстройство

Да разкажете на някого за вашите притеснения относно начинът ви на хранене  може да бъде трудно. С този пост искам да ви помогна да стигнете до разговори, които ще ви помогнат да получите подкрепата, която заслужавате, по пътя към възстановяването.

Как да се уверя, че говоря с някой, който ме разбира?
Ако не сте сигурни с кого да говорите, помислете за това с кого бихте могли да говорите: близък приятел и член на семейството, здравни специалисти, дори учители или колеги.

Има ли някой, с когото вече сте обсъждали душевни и лични проблеми, на когото се доверявате?
Има ли някой, който има познава тематиката с хранителните разстройства или други проблеми, свързани с психичното здраве и би ли могъл да говори с вас за това, което преживявате по един позитивен начин?
Има ли някой, на когото вече сте се доверили?
Има ли някой, за когото знаете, че е обсъждал с други хора подобни въпроси?
Мисленето за тези неща може да ви помогне да определите най-добрия човек, на когото да споделите.

Как да започнeте разговора? Какво трябва да кажете?
Преди да разговаряте с някого, можете да се подготвите, като напишете какво искате да кажете. Би било полезно да помислите за:

Мислите и чувствата, засягащи Вашето хранене.
От колко време имате проблемите, които ви притеснявате.
С какво човекът, с когото говорите, може да ви помогне да получите подходяща помощ.
Можете да напишете какво искате да кажете и да го прочетете на глас, да изпратите на човека имейл, да му се обадите, да говорите с него чрез текстови или онлайн съобщения … Всеки начин за започване на дискусията има своите плюсове и минуси – това е за това, което се чувства удобно за вас и как мислите, че ще имате най-добрият разговор.

Нормално е да се уплашите от идеята да разкажете на някого за хранителното ви разстройство. Но макар и трудно, в повечето случаи за хората е голямо облекчение, някой друг също знае за тях.

Ами ако говоря с някого и се реагикцита не ми хареса?
Ако сте събрали смелостта да кажете на някого как се чувствате и не получите подкрепа, то може да ви откаже да споделяте повече. Моля ви, не приемайте това като доказателство, че нямате проблем, не заслужавате лечение или сте в грешка. Как другите реагират не е ваша отговорност.

Ако все още искате да говорите с този човек, тази врата не е задължително затворена – първоначалната реакция понякога е смесица от страх, шок или объркване и да са по-склонни да говорят, след като са преминали през тях. Заслужавате обаче помощ и подкрепа сега и не би трябвало да отделяте много време и енергия за убеждаване на някого, ако ви се струва, че не ви слушат. Помислете дали има някой друг, с когото можете да говорите – помнете, че ако един човек реагира лошо, това не означава, че следващият човек ще го направи.

Понякога някой може да каже нещо, което има смисъл, но не ви е полезно. Добре е да им кажете мислите и  да кажете нещо като „Не мисля, че е полезно да говоря с теб за моя проблем, но ще ми е много полезно да си говоря за теб“. Често хората се притесняват да кажат нещо погрешно, което ги блокира.

Ами ако човекът, за когото разказвам, се обвинява за моето разстройство на храненето или се нуждае също от подкрепа?
Заслужавате подкрепа от хората около вас и хората, които се грижат за вас, ще искат да го дадат, като е важно и те да се грижат за собствено си благополучие.

Ами ако не чувствам, че лечението ми работи?
Някои лечения отнемат повече време, за да имат положителен ефект. Ако не смятате, че виждате резултати от лечението си, говорете със здравните специалисти за своите притеснения.

Отново, написването на онова, което ви тревожи, ще ви позволи да разберете мислите си във вашето собствено време и да сте сигурни, че няма да пропуснете нищо по време на разговора. Можете също така да говорите с някой друг, като например член на семейството си.  Споделяйки на терапевта или лекаря си, , че не смятате, че текущото Ви лечение е подходящо, може да е трудно, защото може да се почувствате като свръх критични. В такъв момент си спомнете за искренните си мисли и разберете, че  споделянето ще е полезно и за хорат, които работят с вас. Заслужавате лечение, което е точно за вас.

 

Как мога да говоря с някого, ако изпитвам трудност във възстановяването си?
Често хората се чувстват зле по отношение на скоростта на възстановяването им. Не е никак лесно човек да промени пътя на хранителното разстройство и да се откаже от него, независимо от това, че много добре разбират саморазрушителността на случващото се с тях. Дори и моментите, в които отново губите контрол не означават, че ще ви се изплъзне възстановяването, нито пък кризите са задължително знак за провал или че ще се върнете там, където сте били. Фактът, че сте разпознали това чувство, е важно. Също толкова важно е да сте сигурни, че имате подкрепата да продължите напред с възстановяването си.

Бъдете честни с хората, които подкрепят вас за това как се чувствате – ако те с вас по пътя на лечението ви, те ще искат да ви помогнат да се възстановите напълно. В крайна сметка е много по-добре да им кажете, че се борите, отколкото да пазите тези мисли за себе си. Помислете какво ще ви помогне да останете ангажирани с лечението си, говорете с тях за причините, поради които искате да се възстановите, или проучете различни варианти за лечение, ако не смятате, че текущото Ви лечение не е ефективно.

 

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

снимка Pexels

Гледна точка: Хранителното разстройство като отделен член на семейството

Тази статия на психотерапевтката д-р Лорън Мълхайм дава различен прочит върху мисленето към хранителните разстройства и с нейното изрично разрешение я публикувам.

–––––

Трябва ли да отделиш от себе си (или от близък) болестта?
Коя е „Ани“, „Бу“ или „Ам“?
(„Ани“ се използва като синоним на анорексия, „Бу“ като булимия и „Ам“ за болестно преяждане/хиперфагия)

Екстeрнализацията на хранителното разстройство е терапевтична техника, популяризирана в книгата Живот без ХР на Джени Скафър и Том Рутледж. Във своето възстановяване, което е описано в книгата, Джени Скафър, персонифицира ХР като „Ед“ (от Eating Disorder, Ed като мъжко име), гадже-насилник. Както Джени описва на своя сайт: „Мислейки за нейното хранително разстройство като уникална личност, различна от нейната собственост тя беше вече способна да скъса с Ед веднъж и завинаги“. В тази книга тя и Том (нейният терапевт) описват различни упражнения, които тя прави, включително разговори с хранителното разстройство и създаване на „решение за развод“. В туитчата на Академията за хранителни разстройства (AED) през 2014 по тази тема Джени Скафър туитна „Ед може да каже каквото иска. За да съм в процес на оздравяване, трябваше да взема решението да не се съгласявам с него и да се разделим“.
Стратегията сама по себе си, наричана „екстернализация“ на хранителното разстройство идва от речевата терапия. Един централен принцип в речевата терапия е, че човека не е проблема – а по-скоро проблемът е проблем. Човекът е във връзка с проблема. Чрез екстернализацията, проблемът се разглежда като нещо, което засяга човека, откобкото че е част от самата личност.
Семейно центрираното лечение  (Family based treatment – FBT) за възрастни с хранителни разстройства, взима прцеса на екстернализация на хранителното разстройство от речевата терапия. В СЦЛ клиницистите работят, за да разделят човека от хранителното разстройство. След консултация със семейството, те използват метафора да нарисуват картина на външната сила, която е нападнала детето и е отвлякла мозъка му. Често се дава име на болестта като „чудовището“ или „Волдемор“ и окуражаване на родителите да работят заедно да помогнат на детето да се бори с хранителното разстройство.
За много пациенти и членове на семейството, изваждането на болестта (екстернализацията) има смисъл, защото отделния човек става „различен“ под влияние на хранителното разстройство. Извеждането навън дава различна рамка на ситуацията: вчесто да се казва, че пациентът иска да ограничава храненето, ние казваме, че хранителното разстройство е чужда сила, която го кара да го прави.

Въпреки че тази техника получи популярност, изследванията не могат да кажат дали в действителност тя помага. Нямаме доказателство за ефикасността на FBT, от която екстернализацията е основна част.

 

Потенциални предимства на екстернализацията на хранителното разстройство

  • Предлага ефикасна и проста метафора
  • Може да помогне на пациентите в разделянето на симптомите, които са его-синтонични (т.е. не ги притесняват)
  • Може за помогне на пациентите да продължат своята война срещу хранителното разстройство, като го приемат за нещо отделно и чуждо на тяхното същество.
  • Може да помогне на семействата и близките да насочат гнева си към хранителното разстройство, като в резултат запазват емпатията към болния
  • Може да събере всички в един отбор срещу общ враг
  • Може да помогне на пациента да бъде отговорен за своето възстановяване като се научи да не се съгласява с „Ед“

Потенциални недостатъци на екстернализацията на хранително разстройство

Някои професионалисти в областта на хранителните разстройства се тревожат, че даването на име, овеществяването на хранителното разстройство му дава твърде много сила и значения. Може да позволи на пациента да обвинява ХР и да не поеме отговорност за своето възстановяването.

Екстернализацията може да засили дихотомното мислене и безпомощността от страна на пациента. Тази рамка може да изглежда като идеализирането на „истинското аз“ и „опрощава“ пациента от цялата му отговорност.

  • Пациентите може:
    • Да не харесат идеята от разделянето на ХР, ако се чувстват част от него.
    • Да приемат тази техника за пренебрежителна или подценяваща опита им.
    • Да се ядосат на семействата си, че екстернализират хранителното разстройство.

Така че, трябва ли да го използвате?

Специалистите и членовете на семейства, които искат да използват екстернализацията ще им бъде полезно да вземат предвид потенциалните рискове и предимства от тази стратегия. Ако сте човек в период на лечение и тази метафора има смисъл за вас, може да потърсите книгата Life Without Ed (за която става дума по-горе, бел. ДС).

Ако помагате на човек, който е в процес на възстановяване и тя или той не харесва говоренето за ХР като външна сила, тогава може да продължите да го използвате за собственото си разбиране на човека до вас, като го правите минимално пред обичания човек.

Подобни алтернативни техники са като слушайки пациента използвате техните думи, с които наричат хранителното си разстройство. Друга стратегия, използвана от експерта по ХР Каролин Костин е да поставите около пациента два аспекта на тяхната личност „здравото аз“ и „страдащото от ХР“. Друг вариант, използван от Кели Витусек е да премахнете всякакви метафори и да обясните тези поведения като симптоми на убийствен глад.

Накрая е важно да подчертая че независимо от начина, по който се описва ХР, промяната в поведението е критично важна за възстановяването. Много от симптомите и опасностите от хранително разстройство може да бъдат свързани с хранителни дефицити и тези симптоми често се подобряват с подходящо хранене и нормализация на хранителните навици. Медицинско наблюдение често се препоръчва с цел възстановяване от хранително разстройство.

 

Допълнителни източници

Ramey, Heather H., Tarulli, Donato, Fritters, Jan C., and Fis, Lianne (2009). A Sequential Analysis of Externalizing in Narrative Therapy With Children.Contemporary Family Therapy.

Schaefer, J. & Rutledge, T. (2004). Life Without Ed: How One Woman Declared Independence from Her Eating Disorder and How You Can Too.

Vitousek, Kelly (2005). Workshop Outline: Alienating patients from the “Anorexic Self”:Externalizing and related strategies, Seventh International Conference on Eating Disorders London, April 6, 2005

Страхът да се храниш

В този блог, а и на много места, е по-често да се срещнете с мнението на специалисти, родители и приятели за хранителните разстройства. Сравнително рядко е да се попадне на разказа на възстановен след анорексия, който е в дълга ремисия и физически, и психически показва, че е надживял този момент от живота си. Табита Фарар разказа своите мисли по въпроса наскоро и с нейното изрично разрешение ги публикувам. Накратко за нея : тя работи като директор маркетинг в софтуерен стартъп и е боледувала от анорексия, заради което работи в областта на хранителните разстройства като активист. В момента пише книга за пътуването сикъм храната, която ще носи името Love Fat. Публикувам този текст на български с изричното съгласие на авторката.

Бих спорила с Табита по отношение на втората част – за преодоляването на страха (мисля, че трябва да бъде търсен по-дълбоко и аналитично), но животът нали е и това – чужди мнения, с които имаме право да не сме съгласни, но да приемаме – и ако нейните думи са в нечия помощ – това е достатъчно за мен и за целите на този блог.

 

 

––

Мразех да съм твърде слаба.

Мразех, че ако излизах от вкъщи, учениците ми крещяха „слабо чудовище“, когато минавах покрай тях.

Мразех, че не мога да седна без да ме заболи.

Исках да кача килограми.

Но,

Се страхувах да кача килограми, и

се страхувах да се храня дори още повече.

 

Яздех кон с височина 177 см, който беше “необязден”. Това беше общо взето извинението, което се даваше, че хвърляше на секундата всеки, който седнеше върху него, при старта на всяка езда. Имаше си страх около него. Знаех, че в момента, в който сложа крак в стремената ще лудува в градината и вероятно ще се приземя с лице в чакъла. Но този тип страх никога не ме е спирал да правя каквото и да било. Този тип страх беше забавен. Харесвах уссещането от страх, фокусиране, цел… и гордост. Харесвах, че не ме е страх да се кача върху този кон.

Когато бях на 16, преди да се разболея, всичко, което исках в живота си беше да  съм професионален ездач. Всичко, което исках беше да яздя на най-големите международни надбягвания. Майка ми принципно отказваше да идва изобщо и да гледа как яздя, тъй като страха й, че мога да падна и беше в повече. Би било лъжа да кажа, че никога не ме е било страх, когато яздех – имах няколко много тежки падания, няколко пъти конят падаше върху мен, имах фрактура на гърба от от конски къч; и бях изритана с копито в гърдите толкова силно, че имам  вдлъбване — но страха никога не ме спирал да направя каквото и да било.

Никога страхът не е имал сила над мен както беше страха от храната, когато се възстановявах от анорексия.

Това е „какво става тук бе“ страх. Един парализиращ страх, замъгляващ съзнанието, неподлежащ на преговори, изнеси-ме-от-тук-преди-да-ударя-някого тип страх.

Ако ми предложеха повече храна, често реагирам като че ли заплашват живота ми. Бих изпаднала в ярост към всеки, осмелил се да ми препоръча да ям повече. Спомням си как веднъж, в началото на нашата връзка, Мат беше решил, че ще е сладко да ми подава хрускави неща в устата, докато гледаме телевизия. Това почти щеше да доведе до край на връзката ни. (В днешни дни обича някой да ми подава нещо за хрупкане, докато лежа на дивана, но мисля, но тогава провалих преживяването!)

За много от нас, страхът, който изпитваме когато се срещаме с повече хранене – въпреки присъствието или отсъствието да качим килограми — е смазващ. И разрушителен. Добрата новина е, че може да се тренирате да надмогнеш този страх. Фокусирайте се върху действието, което има нужда да направите и работете на блокирането на чувствата – страховете – които заобикалят това действие. Да, току що ви казах да блокирате своя страх. Да, разбирам, че това е полярно различно от това, което повечето терапевти съветват. Страхът, който усещате е неуместен и силен. Ако се ровите в него няма да стигнете далеч. Вярвайте ми, опитвала съм и никога не проработи. Ключът е да удушите страха до момента, в който може да го управлявате така че да може да направите това, което трябва да направите: да ядете повече храна.

Да се научите да игнорирате страха си е нещо, което смятам, че е нужно умение във възстановяването от анорексия. Не трябва да го разпакетирате и изследвате. Имате ирационален страх от хранене и единственият начин, за да докажете това на ума си. Страхът няма нужда да бъде анализиран, защото продължавате да давате на мозъка си информация, че храненето е повече от нещо, за което не си струва да се тревожите. Когато ядете повече храна, вие окабелявате отново мозъка си.

 Защо повече храна е заплаха?

Никога не съм имала голям проблем с яденето на едно и също нещо по едно и също време. Бях отлична в рутинното ядене. Яденето повече ме объркваше всеки път. Дори правилата за часовете на хранене съществуваха, за да ме предпазят от това да ям повече. Не можех да ям по-рано от обичайното време, в случай че това ми позволява повече време през деня. Повече време означаваше повече хранене. Това време беше плашещо.

Както казах, ако някой ми предложеше повече храна, отколкото намирах за моето нормално, аз имах чувството, че е насочил пистолет към мен. Не преувеличамам. Така ми се струваше заплахата от повече храна.

Колко нелепо е това. Бях ли гладна? Да, винаги. Исках ли да кача килограми? Логично, да. Разбирах ли че храната не е нещо, от което трябва да се ужасяваш? Логично да. Някоя от тези истина правеше ли ми по-лесно да ям каквото и да било? Не.

Но защо? Защо се получаваше така, че виждах храната като заплаха?

Нямам напълно ясен отговор на това. Но имам своето мнение защо и кога човек с генетично предразположение към АН (анорексия нервоза) е с дефицит на енертия и заради това анорексията се активира приемането на повече храна се приема за по-голяма заплаха към оцеляването на.

Ако гените на АН съществуват като адаптация, която позволява да оцелеем в периоди на глад и да ни позволят да мигрираме до райони, изобилни на храна, тогава има смисъл, че по време на тази миграция спирането и храненето с „повече“ от минимума може да е заплаха за оцеляването.

Защо? Защото ако спрете за твърде дълго на място, където има „някаква“ храна, но не „изобилие“, може да рискувате никога да не стигнете до земите с изключително добри услония. Или, когато най-накрая стигнете там, какво би се случило, ако други племена са ви изпреварили? Ами ако са враждебни и не биха ви позволили да се установите? Ами ако те вече са убили и изяли бизоните? Тогава бихте умрели със сигурност. Също така мисля, че това е причината да има това неистово желание да хапнеш нещо за толкова много от тас с АН. Не спирай за дълго. Яж само толкова, колкото има нужда, за да оцелееш и тръгвай отново.

В този смисъл, повечето храна може да те убие. В този смисъл не е лудост, че съм готова да се вбеся на всеки, който се опита да ме спре и накара да ям.

 

Как да тичате към, не да бягате от, страха да ядете повече

1. Разпознайте страха

Звучи нелепо знам, но дълго време не мислех, че разпознавах това, което чувствах като страх. Усещах го толкова невъзможно за преговори, инстинктивно и без каквато и да било прилика с какъвто и да било страх, който съм чувствала преди. В допълнение, храната не е нещо, от което да ни е страх, или? Затова не мислех, че директно свързвах тези неща в мозъка си. Например, ако Мат ми предложеше парче пица, аз бих се ядосала и му се разкрещяла, но с ума си бих си казала че ме е ядосал с това, че иска да ме контролира и да ми казва какво да ям – дори ако той не прави това.

Мат е най-малко контролиращият човек на света, но мисля, че в моята паника, мозъкът ще насочи директно вината за страха, който чувствах към него. Когато стана достатъчно разумна да се спра и кажа „Ужасена съм да хапна повече“, отколкото да крешя по него заради наглостта му да на предлага на кльощавото си гадже пица, нашият живот стана доста по-добър.

 

2. Дишайте

Реакцията на страх ви поставя в състояние на активност на симпатиковата нервна система (бий се или бягай). Сърдечният ви ритъм и дишането се учестяват в очакване да бягате от опасността. Най-големият инструмент, с който разполагате е да успокоите дишането – и като го контролирате, което не може да направите със сърцето. Ако забавите дишането си, това ще даде информация на мозъка, че няма непосредствена опасност. Ще станете по-спокойни и в състояние да мислите ясно. Да се надяваме, че с успокоението идва по-голям шанс да влезете в страха, отколкото да избягате от него.

 

3. Бъдете смели и любопитни

Голяма част от възстановяването е да тичате в страха. Колкото повече правите това, толкова повече ще давате на мозъка си информация, че храненето не провокира тази реакция на страх. Трябва да тичате към страха с цел мозъкът ви да разбере, че този страх е безсмислен.

Да се поставите на седалката на любопитния наблюдател – ученият, ще ви помогне осъзнато да се откъснете достатъччно, за да останете на ръка разстояние от реакцията на страх. Мислила съм си „какво би било най-лошото ако хапна Х“и да използвам това любопитство ме е карало да го правя. Като чели експериментирах. Като чели казвах на друг да го изяде. Това състояние на любопитство ми помагаше да се отдалеча от ситуацията.

Страхът, който изпитвате е истински. Не го подценявайте. Този страх носи потенциала да опостуши възстановяването ви и живота ви. В същото време трябва да разберете, че този страх е стар и не е релевантен към днешния ден. Може да кажете „благодаря ти много, но не се нуждая от това сека, защото сме в среда на гладуване “ и да игнорирате страха. Може да бъдете повече от окей, ако приемате повече храна. Ще поглъщате обратно малко парче от живота си с всяка хапка в страха.

[край на текста на Табита Фарар]


Ако се разпознавате в този текст силно ви препоръчвам да потърсите професионална помощ –

от училищния психолог, ако сте в училище;

да се обърнете към психотерапевт в родния си град;

да потърсите среща с психиатър;

и/или направете този тест за скрийнинг на хранителни разстройства.

Ако е възможно, споделете с родителите си или близки за състоянието си и да поискате тяхната подкрепа.

 

––

Понякога хората, които са болни от анорексия не мислят, че им „има нещо“. В галерията са показани снимки на жени, които са болни от анорексия. Ако техните тела приличат на вашето… разбрахте ме.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Стопяване: Истината за анорексията (филм на Channel 4)

В четвъртък, 24ти август, по Channel 4, беше излъчен документалния филм Wasting Away: The Truth about Anorexia. Може да бъде гледан още 27 дни на сайта на телевизията безплатно (под Chrome не успях, затова давам линк към свален в YouTube материал, който има вероятност да бъде премахнат).

Във видеото се разказва за трудностите пред болните от хранителни разстройства във Великобритания – не са измислени, а съвсем реални – и се поставя сериозния въпрос, че целия този спектър от заболявания не получава нужното финансиране и внимание. Документалният филм е направен от известния британски тв водещ Марк Остин с участието на дъщеря му Мади и е провокиран от нейната болест. Предисторията е, че през февруари 2017 в The Sunday Times беше публикуван негов текст със заглавието „Какво е да имаш… дъщеря с анорексия“ (сайтът изисква регистрация, но е безплатен и безпроблемен за ползване след това). „Питах Мади няколко пъти какво е предизвикало болестта и и тя още не е ми е дала задоволителен отговор. Мисля, че истината е, че няма причина. Най-близкото до обяснение беше, когато тя ми каза, че е имала чувството, че живота й е извън контрол и единственото, което е можела да контролира е количеството храна, което влиза в нея“, пише той, а в самия материал той споделя, че много пъти се е отказвал от това да разкаже всичко. 5 години след лечението й, двамата – баща и дъщеря – решават да говорят, за да разкажат за трудностите по време на лечението.

След публикуването на статията получават писмо от принц Уилям, който е прочел материала и след това се съгласява да участва и в документалния филм, воден от личния интерес към хранителните разстройства – майка му, принцеса Даяна, призна за пръв път публично преди 22 години, за своите проблеми с булимията – и днес той и съпругата му полагат усилия за това да се говори за психичните болести, сред които са и хранителните разстройства.

За разлика от To The Bone, който е игрален филм по лична история, тук се разказва за лична история, но се говори за обществено здраве и за нуждата от разбиране на дълбочината на проблема. Вероятно сме в такъв етап, че е нужно напълно да се преосмисли грижата за този тип болести и да се приеме, че те са социално значими и изискват повишено внимание, ранна превенция и програми за лечение. Британските статистики са плашещи (и има проблем с държавното финансиране), а у нас няма статистики, т.е. не мога да ви наплаша…

Лечението на хранителни разстройства е трудно и изисква време.

Не вярвам в „магически изцелявания“. Малко факти:

  • Възстановяването от анорексия често продължава между 4 и 5 години, дори далеч след като отдавна от болестта раните са само по душата, защото съществува висок риск от връщане на критичното състояние. Затова и се плаша, когато някой се откаже твърде рано и не приеме мнението да остане в терапия, въпреки субективното преживяване към момента „чувствам се добре и няма какво да науча повече за себе си“. В дългосрочен план 50-70% от засегнатите се възстановяват, но при до около 25% от тях това не се случва напълно (линк).
  • Лечението е многопластово – лекува се както душата, така и засегнатите от болестта части на тялото (а те не са никак малко).

 

Гинекологични проблеми при хранителните разстройства

За всички психотерапевти и лекари е ясно, че гинеколологичните проблеми и хранителните разстройства (анорексия невроза, булимия невроза и болестно преяждане), вървят заедно от тийнеджърските години до зряла възраст. Един от първите въпроси, които се задават при специалист е, дали менструалният цикъл е редовен и дали изобщо съществува.

Аменореята (липса на цикъл) е един от големите проблеми не само при анорексия, но и при булимия. 84% от жените с анорексия стигат до момента, в който той се забавя, а понякога спира и с години. Причината за това е свръхниското тегло и факта, че женското тялото вече не е сигурно, че може да износи дете, защото естествените нива на мастни тъкани е силно занижено. Мастните запаси са необходимост и имат важна роля в производството на репродуктивни хормони. При жените с булимия процентът на тези аменорея е по-малък, но също значителен – 40%. В близо 64% от случаите има нередовна менструация като продължителност и време между две (35 дни и повече). Има научни изследвания, които сочат, че 75% от жените с булимия имат поликистозни яйчници, а 30% от жените с поликистозни яйчници са страдали или страдат от булимия. Въпреки тази връзка няма научно доказателство, че има връзка между двете, но хранителните разстройства се приемат за допълнителен рисков фактор за това състояние.

Нередовната менструация, нейното забавяне или отсъствието не е само гинекологичен проблем, когато е съчетана с поднормено/свръхнормено тегло или повръщания, защото невидимото е съществено и то много!

Липсата на цикъл води до забавяне на растежа на костите (при тийнеджърите), което означава от една страна, че не достигат до височината, която се очаква, а от друга води до сериозен риск от остеопороза в по-късна възраст.

Липсата на менструация в следствие на загуба на тегло и анорексия има и друго важно влияние върху организма. Отсъствието на цикъл има огромно влияние върху интелектуалните способности (мислене и всички функции, свързани с преработването и запомнянето на информация). Направени изледвания показват, че след връщането на цикъла резултатите от тестове за по-добри. А връщане на цикъла е възможно само при връщане на здравословно тегло – определено от специалистите, не от страдащия. Без възстановяване на теглото няма цикъл, а без цикъл има проблеми с когнитивните функции – а те се отразяват във всяка сфера – от ежедневния стрес, до представянето в училище/университет, работа и отношенията с другите хора. Естрогенът има ефект на когнитивните функции и това е доказано и при други заболявания, в които има негов недостиг, т.е. това не е изследване с цел да накара хората с поднормено тегло да се обидят. Механизмите на серотонина (5-HT) влияят на функционирането на паметта и естрогенът модулира тези функции чрез взаимодействие с 5-HT2 рецепторите в кортекса и лимбичната система. Приема се, че с намаляването на естрогена се намаляват когнитивните функции чрез дисрегулация на активността на рецептора 5-HT2 и трансмисията на 5-HT. Може да прочетете и абстракт от изследване на Debra K. Katzmanвърху структурните промени в мозъка при Анорексия нервоза, публикувано в списание Pediatric Research (на английски) 

При т.нар. вторична аменорея (когато жената е имала цикъл, но той е спрял) се забелязват следните изменения: намаляване размера на яйчниците и матката, регрес до предпубертетна фаза на органите. При терапия и връщане на теглото те се възстановяват в естестествените си размери, като тук е моя бележката, че всеки случай трябва да бъде разглеждан индивидуално и от екип специалисти. (за справка: проучванията и лекциите на Debra K. Katzman, MD, FRCPC Professor of Paediatrics Senior Associate Scientist, Research Institute Hospital for Sick Children and University of Toronto)

 

Факт е, че жените с анорексия могат да забременеят и да родят здрави бебета, но като цяло носят по-голям риск от ниско тегло на бебето при раждане и раждане преди термин. Жените, които страдат от болестно преяждане е възможно да развият хипертония по време на бременността, а при естествено раждане то да продължи по-дълго от обичайното. Жените с булимия също са под риск – прочетете повече тук.

Няма да е неудобно, нито излишно да споделите своите проблеми с акушер-гинеколога си. След раждане, независимо дали се преминали през хранително разстройство в миналото си или в момента се борят с такова, жените като цяло имат увеличен риск от следродилна депресия (около 35%)

И преди съм писала за хранителните разстройства в средна възраст (в книгата на Майко мила! „Да оцелееш като родител“), тъй като се наблюдава сериозно увеличение на жените над 40, които в този етап се сблъскват с хранително разстройство, като това става или заради нелекувано в миналото ХР, с което са живели винаги; били са болни и са се възстановили или то започва изведнъж, без никакви предварителни симптоми. При жените около и над 40 има и фактора на периода преди менопаузата (5 години) и самата менопауза, поради хормоналните проблеми, които носят, но дългосрочните рискове са по-големи, тъй като самото тяло е по-зряло.

Накратко: Грижете се за себе си. Не оставяйте дълго време да сте без цикъл, търсете начини да го възстановите и независимо от възрастта ви, отнасяйте се с любов към тялото си и себе си.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Предупредителните знаци и симптоми за хранително разстройство

Промени в поведението

  • Продължителни или повтарящи се диети (с броене на калории, пропускане на хранения, постене, избягване на определени храни или хранителни групи като месо, млечни продукти и заместването на хранения с течности)
  • Доказателства за преяждания (като изчезването на големи количества храни от шкафовете и хладилника, голямо количество опаковки от храни кофата за боклук, запасяване с храна в подготовка на преяждане)
  • Доказателства за повръщане или злоупотреба с лаксативи (като чести отивания до тоалетната по време или след хранене)
  • Свръхусилени или компулсивни физически занимания (например когато има травма, при лошо време, отказ да се отмени фитнеса по каквато и да било причина)
  • Списъци с „добра“ и „лоша“ храна
  • Развитие на обсесивни ритуали около подготовката на храната и храненето (например настояване храната винаги да е по определено време, използване на точно определени прибори и съдове)
  • Избягване на всякакви социални ситуации, включващи хранене
  • Често избягване на хранене с всякакви извинения („вече ядох“, „имам алергия/непоносимост“)
  • Фокусиране върху подготовката и планирането на храненето (пазаруване, готвене за другите, но без да се храни с тях, четене на готварски книги и рецепти, книги за хранене)
  • Усилен фокус върху формата на тялото и теглото (сайтове и мобилни приложения, съвети за диети и режими, интерес към слаби знаменитости)
  • Повтарящи се или обсесивни проверки върху тялото (често мерене на кантар, дълго време в огледалото, пощипване да се види подкожната мазнина и т.н.)
  • Отдръпване от приятели и приятелска среда, включително и от занимания, които преди това са носели удоволствие
  • Промяна в начина на обличане, като например носене на „торбести“ дрехи
  • Хвърляне на храната или тайно хранене; лъжене колко или каква храна е била изядена
  • Изключително бавно хранене (например с чаена/кафена лъжичка, рязането на храната на супермалки парченца)
  • Продължителен глад

 

Физически знаци

  • Изненадващо или бързо отслабване
  • Чести промени в теглото
  • Чувствителност към студ (зъзнене дори и в топло време или помещение)
  • Отсъствие или нарушение в менструалния цикъл
  • Знаци на често повръщане – оттекли бузи или линията на челюстта; ранички на кокалчетата на пръстите на ръцете или специфично разваляне на зъбите булимия знаци
  • Припадъци, замаяност
  • Умора – непрекъснато усещане и трудност за справяне с нормалните дейности

 

Психологически знаци

  • Повишен интерес към формата на тялото, теглото и външния вид
  • Повишен страх от качване на килограми
  • Непрекъснато внимание към храната или активности, свързани с храната
  • Нехаресване на тялото
  • Изкривено възприятие на тялото (като например оплакване, че е „дебел“ или че се чувства/изглежда така, дори когато е със здравословно или поднормено тегло)
  • Увеличена чувствителност при коментари или критики върху теглото, формата на тялото, храненето или физическата активност
  • Увеличено безпокойство около времето за хранене
  • Депресия или тревожност
  • Рязка смяна на настроенията и подчертана раздразнителност
  • Лошо самочувствие (чувства на липса на смисъл и стойност; срам, вина или омраза към себе си)
  • Черно-бяло мислене (всичко е само „добро“ или „лошо)
  • Чувството, че е „загубен контрола върху живота“
  • Чувството, че не можеш да контролираш поведението си, когато си около храна

Хранителните разстройства – болестно преяждане, булимия и анорексия – включват силни емоции, нагласи и поведения, като носят сериозни емоционални и физически проблеми както при жените, така и при мъжете

Болестно преяждане

  • Чести епизоди да консумиране на големи количества храна, но без поведения, които да предпазят от качването на килограми, като повръщане.
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Усещането на силен срам или вина по отношение на тези епизоди
  • Индикации, че преяждането е вън от контрол като ядене, когато не ки гладен, ядене, когато се чувствате зле или хранене сам, заради срам от поведението си

Булимия нервоза

  • Чести епизоди на изяждане на големи количества храна, последвани от начини за контрол на приетото чрез изхвърлянето им чрез провръщане
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Лошо самочувствие

Анорексия нервоза

  • Неаддекватно приемане на храна, което води до тегло, което е много ниско
  • Силен страх от качване на килограми, силен страх от килогравите и поведение, което цели да предотврати качване на каквито и да било грамове
  • Невъзможност да се прецени ситуацият
  • Преяждащо/пургативен тип, който включва преяждане и/или през последните три месеца
  • Рестриктивният тип не включва преяждане или пургативи (чистителни средства).

Други разстройства на храненето

  • Храненително поведение, което причинява сериозен дистрес или неприятно усещане, но не среща критериите за хранително разстройство.
  • Такива примери са:
    • Атипична анорексия нервоза (теглото не е под нормалното)
    • Булимия нервоза (с по-редки повръщания)
    • Болестно преяждане (по-рядко, но съществува)
    • Злоупотреба с пургативи (без преяждане)
    • Синдром на нощното хранене (свръх приемане на храна нощно време)

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

Анорексия нервоза при момчета

Във видеото в поста ще видите момче, което е на 12 и страда от анорексия нервоза в нейния класически вариант, описан в медицинската литература, която включва страх от напълняване, усилено и компулсивно физическо натоварване, загуба на тегло и мисли за липса на лично значение и срам. Той също така е отличен ученик и с чистота. Момчето идво идва от подкрепящо семейство с фамилна история на ОКР и перфекционизъм. Той говори за „гласовете“, които му казват какво да яде и пие, но няма симптоми на психоза, освен налудното усещане, че е дебел.

 

Публикувам това видео, защото показва как се започва, че анорексията не е „само за момичета“ и дава обща идея как върви разказът на момчето.

Преводът е автоматичен (не успявам да съм добра и в това да слагам субтитри на видеа в youtube, извинявам се)

 

#ICED 2017 Международната конференция за хранителни разстройства в Прага 2017

Миналата сряда, 7 юни, в 0710 се качих на самолета с финална дестинация Прага, за да присъствам на най-голямото научно събитие в областта на хранителните разстройства, което събира накуп професионалисти от цял свят всяка година. Над 500 човека, от всички континенти – и за мое съжаление, само аз от България, но пък успях да разбера и в паузите толкова много за работата в други държави, като схемата на работа в Австралия, мултидисциплинарния метод в Обединените Арабски Емирства, интуитивното хранене в Русия, лечениението на анорексия в домашни условия в Гърция… В интензивните четири дни имаше лекции на някои от най-големите учени в областта, уъркшопи и възможност лични разговори, които допълваха атмосферата.

хранителни разстройства прага 2017 ICED2017 детелина стаменова

Няма да влизам в пълно описание, но накратко искам да споделя някои теми, които бяха обект на конференцията.

Най-важното нещо, което беше поставено като проблем е нуждата от ранна интервенция при хранителни разстройства и създаването и развиването на национални програми, които да „хващат“ засегнатите още в началото, като тук има особено значение нуждата от образование в областта за храненето, за да не се допуска както затлъстяване в ранна възраст, така и на анорексия и булимия. Различни организации представиха както правителствени програми, така и от НПО-сектора, целящи се в тази фина възраст и най-вече ограничаване на психологическите и здравните щети, които се случват при развитието на ХР, защото само 13% от младите мъже и 31% от момичетата търсят специализирана помощ, дори когато са в нужда, което пречи на живота им години наред. Което води до следващата сериозна тема:

Тезата „никога не е късно за развитие на хранително разстройство“ започва също да намира все повече своите доказателства – а това е тема, която разглеждам в книгата „Да оцелееш като родител“, която Елисавета и Красимира от сайта Майко мила! издадоха и ми дадоха възможност да разкажа за рисковете в средна възраст, които доскоро не бяха толкова застъпени, като тук се коментира широко това, че честото провеждане на диети не е хранително разстройство, но може да е рисков фактор за развитието им.

Специален сегмент представляваха проблемите с болестното преяждане и наднорменото тегло. Храненето като начин да регулираш настроението си е тема, която е позната на много от нас (повече по нея говоря в интервюто ми за сайта Гласове). Рисковете при преяждане и наднормено тегло в чисто физически план са много – диабет тип 2, метаболитен синдром, хипертония, нарушен глюкозен толеранс и… психологически проблеми, които влияят на цялостното състояние.

Говорейки за проблеми с наднорменото тегло, темата за психологичните аспекти при провеждането на бариатричните операции зае голямо пространство. При бариатричните операции по различни начини се постига сваляне на теглото и хората са много доволни, но след 2 години 5-20% от хората връщат теглото си обратно на стартова точка, а понякога се получават и допълнителни усложнения в психологически аспект, заради което ефектът от операциите без придружаваща психотерапия не е толкова голям, колкото се иска. Затова и предварителен психологически скрийнинг за готовността за подлагане на операцията с цел дълготраен ефект от нея е нещо, което също се развива.

Но, и имам нужда от това „но“, както подчерта в твърдия си стил Терънс Уилсън, „наднорменото тегло не е хранително разстройство“. И според мен няма нужда да търсим под всеки вол теле или да мислим всеки човек нагоре-надолу по кантара за диагноза – все пак имаме и гени, които носим. Когато човек обаче не се чувства добре в кожата си, това вече е работа на психотерапията.

Лично за мен лекцията на Викрам Пател (Vikram Patel), с която започна конференцията, беше знакова, защото той постави на дневен ред темата, че психотерапията и психологичните консултации са практически почти недостъпни за голяма част от световното население (по-малко от 1%), а нуждата е огромна. Викрам Пател в TED лекция Той е в основата на програма за предоставяне на психологически консултации по такъв начин, че да стигнат и до най-малкото населено място.

Доволна съм, че присъствах на тази среща, направих много ценни срещи – и се надявам, че ще се видя с повечето хора отново догодина в Чикаго!

прага

Когато разберете, че партньора ви страда от хранително разстройство

Повечето статии, които са достъпни, са насочени към хората, които страдат от хранително разстройство, но сравнително рядко може да се прочете какво да правите, ако разберете че жената (или мъжа), с когото имате връзка, страда от нещо подобно. Щом сте разбрали – и то от нея/него, това е знак, че ви има невероятно доверие, защото споделянето има няколко страни – разкриването, споделянето и започването на оздравителния процес. Хората с хранителни разстройства знаят, че ще разстроят другия и затова поставянето на масата на проблема е много важен знак – и вик за помощ. Вероятно и преди са се опитвали да ви го кажат, но в последния момент са се разколебавали, затова сега, когато вече може да си обясните неясната тревожост, странните действия и други особени поведения и настроения вече ставате човек, от когото зависи много.

Този пост е, за да ви дам идея какво да казвате (а понякога какво да премълчавате).

Първото е да разберете от какво страда вашия партньор, като попитате директно в първия възможен момент, след като сте в състояние да говорите за това – щом се е престрашила да сподели, това е отговор, който ще запълни празнините. Основните хранителни разстройства са анорексия, булимия и болестно преяждане, за които може да прочетете в блога ми.  Прегледайте и 9 истини за хранителните разстройства, които ще ви дадат необходимия минимум.

  • Надявам се, че след като научите повече, ще разберете, че това са сериозни заболявания и че не е толкова лесно, човек да се „вземе в ръце“ и да се „стегне“. Повярвайте ми, най-вероятно тя вече се е опитвала многократно, но не е успявала.
  • Попитайте я какво може да направите за нея и как да й помогнете.
  • Ако се се случвало да правите забележки за начина, по който изглежда – дори с абсолютно чисти помисли – просто спрете.
  • Спрямо вида хранително заболяване, от което страда, попитайте какво може да направите, че да й помогнете – например да я насърчавате да се храни или да я спирате, може да има идея.
  • Бъдете търпеливи, защото ще има моменти, в които тя ще прилича на някой друг, когото не познавате или ще иска нарочно да се скарате (дори за ден), за да се разделите и тя да продължи със саморазрушителното си поведение.
  • Не се отнасяйте с нея като с смъртоносно болен човек, а с човек, който ще се излекува. Ще бъда директна, защото има мъже, които решават, че ако жената е болна от хранително разстройство може би „нещо не е наред“. Ако си помислите такова нещо, наистина не оставайте с нея. Не защото тя няма да се възстанови, а защото може би вие не я обичате достатъчно, че да минете през този период заедно.
  • Затова последното, което ще напиша е, че тези хранителните разстройства са опасни и тежки, но помагат на човек да се стане по-добра версия на самия себе си.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

9 истини за хранителните разстройства 2017

Колко бързо минават годините! Сякаш беше вчера, а вече се оказват две гoдини от появата на „9те истини за хранителните разстройства“, написани на базата на лекцията на д-р Булик. Миналата година направихме и скрининг теста за хранителни разстройства, който стои на сайта „Войната с храната“, а в края на седмицата ще бъде проведен от ентусиазирани професионалисти и втория Световен ден за превенция на хранителните разстройства!

Все още в сянката на обществения интерес, хранителните разстройства са социално значимо заболяване, което нарушава една от основните връзки в живота ни – тази с храната. Публикувам тук галерията с „9те истини“, както и тях самите – защото особено точка 9 – има нужда да бъдат повтаряни…

9 истини за хранителните разстройства

  1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.
  2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат общо с развитието на болестта им и могат да помогнат много за преодоляването й
  3. Хранителнителните разстройства са сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.
  4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.
  5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.
  6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.
  7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.
  8. Само гените не определят възникването им.
  9. Пълното възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и терапия са важни за това.

Повече за Световния ден може да намерите по хаштаговете

#WeDoActTogether

#WorldEatingDisordersDay

Сайт: www.worldeatingdisordersday.org

и в социалните медии

Facebook: World Eating Disorders Day

Twitter: @WorldEDDay

Snapchat: @WorldEDDay

 

 

Управляващият комитет на движението включва Academy for Eating Disorders, авторката June Alexander, Beating Eating Disorders, BingeBehavior.com, Elephant in the Room Foundation, Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders/F.E.A.S.T, International Eating Disorders Action, Nalgona Positivity Pride, National Association of Males with Eating Disorders, National Eating Disorders Association, Not All Black Girls Know How to Eat и Trans Folx Fighting Eating Disorders, които ще предоставят ръководства и ще представят обществата по целия свят. Присъединете се на http://WorldEatingDisordersDay.org и Facebook:World Eating Disorders Day

* Деветте истини за хранителните разстройства, Референция:

Съставени в сътрудничество с д-р Синтия Булик, Ph.D., F.A.E.D., която е виден професор по хранителни разстройства в медицинския факултет на северно каролинския университет в Чапъл Хил. „Деветте истини“ са базирани на лекцията на д-р Булик от 2014 г. в Националния институт за психично здраве, озаглавена „9 разбити мита за хранителните разстройства“. Водещи асоциации в областта на хранителните разстройства също дадоха своя принос.

Ема Томпсън за трудността да си в естествени форми

Emma Thompson attends the 2014 National Board Of Review Awards Gala at Cipriani 42nd Street in New York City, NY, USA on January 07, 2013.. Photo By Dennis Van Tine / ABACAUSA.COM

Ема Томпсън, актриса със завидно минало – два Оскара, като за начало на изречението. Ема Томпсън наскоро в шведско тв предаване отвори разговора за проблема с анорексията в Холивуд, който нарече „ужасен“- „Това зло кръстосва там и дори става по-зле“.

Тя обясни, че не се е преместила да живее в САЩ въпреки успешната си кариера, защото не е могла. „Може те ли да си представите. Всеки път, когато отида в ЛА и си мисля „О, Боже, аз съм твърде дебела, за да отида там. Мисля си, че ще ми кажат, когато пристигна „Ти си дебела и си стара. Ходи си вкъщи“.

Какво е важно според мен в тези нейни думи? Признаването на проблема – и факта, че дори да си успешна – и красива – изискванията стоят и са трудни за преживяване. В случая на Ема Томпсън дори не можем да кажем, че не й се е случило да използва таланта си и той дори е бил възнаграден щедро от съдбата.

 

 

ок, а какво е „нормално“ хранене

джузепе арчимболди
Платно с маслени бои на Джузепе Арчимболди.

В практиката често дискутирам въпроса какво е „нормално“ хранене.

Ок, нормално. Все пак една част от хората идват с проблема, че приемат храненето си не като съвсем нормално и то наистина не е такова.

Какво е „нормално“ тогава?

  • Нормално е да се храниш тогава, когато огладнееш.
  • Да престанеш да ядеш, когато си се заситил – нито по-рано, нито по-късно.
  • Да се стараеш да се храниш здравословно, т.е. поемайки основните хранителни групи, но без да налагаш големи ограничения в избора на храна.
  • Да се храниш поне три пъти на ден в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ти. Това може да е и пет пъти дневно (с двете междинни закуски) или пък да е по схемата „малко и често“.
  • Да си доставяш удоволствие от храненето и избраната храта, без да се чувстваш гузен.
  • Да си разрешаваш да ядеш неща, които са „вредни“, но без угризения и без прекаляване.
  • Нормално е да искаш да ядеш определени храни, когато се чувстваш зле, тъжно ти е, радостен си или ти е тъпо.
  • Преяждането понякога – например при празници – или когато пред теб има необикновено вкусна храна – също е нормално, стига да не е ежедневие. Понякога е нормално да не ти се яде, без да си гладен, но продължава кратко.
  • Нормално е да правиш грешки в храненето си, дори когато си здрав и не страдаш от хранително разстройство. Как беше? – „Човешко е да се греши“

 

Ако храненето ви не се вписва в тези точки, направете теста за риск от хранителни разстройства, публикуван на сайта Войната с храната

–––––––––

За не-нормалното преяждане, повръщането и анорексията може да прочетете в свързаните материали

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

нощните преяждания: връзката между хранителните разстройства и съня

Каква е причината за възникването на това хранителни разстройства? Няма много ясна причина. Стресът е вероятен провокатор. Има хора, които го правят само когато са тревожни. При тези, които ядат насън причината може да е в (зло)употреба с наркотици или алкохол в миналото или в момента. Има някакви данни че активната съставка золпидерм (N05CF02) в сънотворните лекарства – каквито няма в България не се предлагат, може да стимулира такива включвания към хладилника. При тези, които си отиват на собствен ход и в съзнание до хладилника, причините трябва да бъдат търсени по-дълго и се смята, че трябва да се избягнат сънотворни и да се провери дали има връзка със стреса, тревожността и депресията… Смята се, че се предава генетично, т.е. ако се сблъсквате няколко човека в кухнята, особено майка ви, нощно време, сигурно тя е виновна. Това обаче не е доказано, просто е наблюдавано. Някои изследователи мислят, че причината може да е в разминаването на ритмите за глад и сън, което предполагат че се дължи на стрес-хормоните.

Има хора, които се връзват сами за леглото, други, които си заключват хладилниците, трети – които си страдат и някои, които просто отиват на психотерапия.

нощно преяждане2Болестно преяждане или нощно хранене?

Общото е, че се яде много. Разликата е че при болестното преяждане се яде, защото се чувствате зле, а при второто, защото искате да заспите. При първия случай храната е много и като цяло наведнъж, а при второто храненето е малко по малко и може да не е наведнъж.Писала съм и преди за симптомите на преяждането и за разликите между него и другите хранителни разстройства, където може да прочетете повече. Преяждането е част от болестите, включени в международните класификации на болестите от 2010, не е прищявка. Не е задължително човек да е с наднормено тегло и да преяжда. Може да е със средно или малко над нормата и пак да преяжда. Или дори да е с идеално тегло, което като в някаква лоша приказка да поддържа с ядене нощно време и адски усилия във фитнеса ежедневно. На някои от преяждащите грам не им личи – въпреки те си мислят точно обратното – че нощно време могат да хванат настинка от хладилника и през деня се хранят здравословно до степен, в която другите им се възхищават.Решението?

Овладяване ефектите на стреса. Евентуално на депресията. Правилно хранене. Добър сън.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

историята на анна уестин (и кратка равносметка за 2016)

2/3 от хората с хранителни разстройства се излекуват напълно след терапия, сочи сериозно изследване

» I like cappuccino, actually. But even a bad cup of coffee is better than no coffee at all. - David Lynch

Възстановяване от хранително разстройство е възможно в много по-голяма степен, отколкото се мислеше доскоро. Приблизително 2/3 от жените, след психотерапия на анорексия или булимия достигат до пълно възстановяване.

Хранителните разстройства са изключително трудни за преодоляване и изискват посвещаване на процеса и много търпение. Ново изследване, публикувано в  Journal of Clinical Psychiatry дава надежда на страдащите. В това дългогодишно изследване (22 години), изследователите показват, че близо 2/3 от страдащите (63%), които са били терапевтирани са излекувани напълно. Авторите на изследването цитират предишни изследвания, където процентът е много по-нисък (около 50%), така че тези резултати – като се има предвид и дългия период на проследяване – са окуражаващи за резултата от лечението на ХР. Така че – лечението отнема дълго време, но е възможно – и то повече, отколкото се е приемала преди.

Друго откритие е, че хората с булимия се възстановават доста по-бързо, като изследователите приемат за пълно възстановяване една пълна година без симптоми. Хората, които са участвали в изследването са били интервюирани на всеки 6 до 12 месеца (22 години! поред). След 10 години 68,2% от жените с булимия са били добре, спрямо 31,4%  от тези с анорексия. Изследването не казва защо е така, но това определено заслужава още проучвания.

За хората, които в момента са в терапия или са на път да започнат своето лечение с психотерапевт и/или психиатър и нутриционист, това са добри новини. Защото има надежда за спокоен и здрав живот.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

празниците и хранителните разстройства

 

 

%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8Празниците може да са весели за другите, но ако страдате отс хранително разстройства, често пъти те са истински кошмар. Храната става най-важната тема, а въпроса „какво ще ядем?“ по-чест от „какво дават по телевизията?“. Безразборното хранене е характеристика на последните дни от годината. По празниците хората ядат много, големи количества и често – твърде много калорична храна през целия ден – което е проблем както за тези, които не се хранят изобщо, така и за тези, които се хранят прекалено много и преяждат или за тези, които изхвърлят прекомерните количества храна с повръщане или лаксативи.

Празниците са и момента, в който много хора разбират, че не могат да издърчат повече така и решават да вземат някакви мерки – или тотално се провалят Родителите често разбират,  че нещо става точно по време на празниците – като виждат че детето им не се храни изобщо и е загубило много килограми, повръща или преяжда зверски. Коледната ваканция често е първото време, в което децата се връщат по-задълго от вкъщи, ако учат далеч – и тогава вида им може да щокира заради килограмите нагоре или надолу.  Тук се опитах да събера някои неща, които се надявам да са полезни както за болни, така и за техните близки, за да им е по-леко в този труден период от годината.

Общи съвети

  • Намерете си „работа“ или  „извинение“, което да ви помогне да избягате от семейната вечеря или обяд. Ако чувствате, че ще експлоадирате от нерви, имайте план Б къде да отидете, дори за час.
  • Още преди празниците си направете списък с неща, които може да правите, когато ви стане напрегнато – разходки, душ или вана, четене, среща с приятели и т.н.
  • Избягвайте хора, които ви изнервят, когато можете. По празниците те имат способността да ви изнервят двойно (обратната магия на Коледа). Опитайте се да избегнете тези хора, когато можете.
  • Ако се паникьосате, защото се чувствате преяли или сте яли „забранени“ храни – опитайте се да си спомните, че всички се хранят по този начин по празниците – и вие не сте изключение.
  • Ако сте от преяждащите  +/- булимия или лаксативи – опитайте се да се придържате към 3 основни хранения. Хапнете малко преди да седнете на празничната вечеря, за да избегнете прегладняване и по-вероятното след него преяждане.
  • Когато някой коментира теглото или тялото ви е много вероятно да не знае как се чувствате и в какъв период от живота си сте и да е воден от добри намерения, дори и да не ви се струва така.
  • Подгответе си отговори на коментарите, които знаете, че ще ви засегнат. Например на намек, че сте по-пълна може да кажете, че „така е по празниците“.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия, но имате някой близък, който знае за него.  

  • Намерете начин да сте във връзка с него и да споделяте как се чувствате.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия и нямате близък, който да знае какво се случва с вас 

  • Това е много труден етап. Помислете има ли на кой да споделите и го направете. Ще е трудно, но ще ви помогне.

Ако в момента сте с хранително разстройство и се срещате с психотерапевт

  • Обсъдете с психотерапевта си как се чувствате и евентуално се уговорете за допълнителна среща между празниците.
  • Бъдете честни по отношение на етапа на възстановяването ви и обсъдете какво може да ви провокира.

Ако доскоро сте били с хранително разстройство

  • Ако още сте на терапия, говорете с терапевта си, ако имате конкретни притеснения. Намерете някой близък, с когото се разберете, че ще следи поведението ви и се разберете да бъде до вас, ако имате нужда да поговорите.Film Title: BRIDGET JONES : THE EDGE OF REASON.

 

Към близките

  • Ако другите близки не знаят какво се случва, може тактично да помолите да не се говори за дразнещите теми – като „защо не ядеш“ или „кога ще отслабнеш“. Ако мислите, че може да ви разберат правилно – може да обясните с няколко думи хранителното разстройство. Избягвайте разговори за диети или коментари кога ще сваляте вие килограми.
  • Въпреки всичките ви усилия е възможно да настъпи криза – затова е добре да не храните неизпълними надежди, а се опитайте да приемете, че това е труден път и в него ще има такива моменти – и точно сега вашия близък има нужда от подкрепа и любов, а не от неразбиране и скандали. Ако не е в добро настроение непрекъснато също е нормално – вие също едва ли сте непрекъснато весели.
  • Няма нужда да се фокусирате в болестта. Приемете, че на засегнатият изпитва трудности да има добри отношения с храната и му е трудно да ги поддържа. Не е каприз. Болест е. Бихте ли се сърдили, ако беше високо кръвно?Основното, което трябва да знаете за хранителните разстройства е обобщено в 9те истини за хранителните разстройства. Подробно и повече за хранителните разстройства прочетете тук, а ако се колебаете дали вие не страдате от хранително разстройство, Направете своя тест на този линкИнформация за хранителните разстройства може да откриете още в този линк и в разговора с мен в Bulgaria On Air

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

булимия и бременност

%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%8fПонякога бременноста може да спре булимичните повръщания, наистина. Но не винаги. Здравни усложнения от булимия винаги има – по-леки или по-тежки зависи от много фактори. Но бременноста е предизвикателство дори за напълно здрави жени – някои, от които започват да повръщат по други причини, но ако сте бременна и страдате от булимия, това е статия за вас.

Рискът, ако болестта продължи е, че според изследванията има по-голяма вероятност от спонтанен аборт или ранно раждане, бебето да е с поднормено тегло или да е мъртвородено. Причините за тези плашещи резултати се свързва с лошото хранене при булимия и отразяването му върху ембриона и фетуса. Жените с булимия също така са и с по-висок риск от следродилна депресия в сравнение с другите родилки. Ако успеете да спрете с повръщането и/или лаксативите, докато носите бебето това ще е огромен успех, но ако не се случи може да се забиете в още обвинения – защото е истина, че бремеността може да прекъсне болестта, но може и да не го направи. Ако се случи точно това, което не искате – да сте бременна и с булимия, е важно да знаете, че е добре да съобщите за начина си на отношения с храната с вашия гинеколог или да потърсите професионална психотерапия при хранителни разстройства. Булимията не е личен избор, но е личен избор дали да изберете да потърсите помощ да я превъзмогнете. 

Мислите за бъдещето и за деца може да бъде сериозен аргумент за лечение на булимия, тъй като булимията прави зачеването по-трудно при някои жени.

Но дори да „изчезне“ по време на 9те месеца, една нетретирана булимия винаги остава ключа за връщането си в себе си…

Една кратка бележка за мъжете с булимия, които макар и рядкост, съществуват: наблюдавани са случаи на намален фертилитет по време на болестта, но тъй като мъжката булимия не е добре изследвана няма категорични данни по въпроса.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

историческа крачка в лечението на хранителни разстройства

%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b0%d1%89Точно днес, на един океан разстояние, активистите в областта на хранителните разстройства имат повод да празнуват. Сенатът на САЩ прие историческа реформа в законодателството за психично здраве, която ще даде възможност за по-добър достъп до лечение на страдащите от хранителни разстройства. Ако президентът Обама я подпише (а най-вероятно това ще се случи), това ще бъде първото значимо установяване на лечението на хранителни разстройства под формата на закон. Това ще помогне да бъдат обучени и образовани здравни специалисти за превенция, разпознаване и лечение на хранителни разстройства и ще даде по-голям достъп до здравни услуги на засегнатите.

И какво от това ли? Радвам се, защото признаването на проблемите дава надежда да се говори, и още, и още и някой ден и у нас това да се случи – да имаме законови и здравни реформи, които да направят лечението достъпно за всички – и най-важното – да се говори и все повече хора да търсят помощ колкото се може по-рано.

Тези промени са факт заради усилията на Eating Disorders Coalition. Well done!

15326560_10154822306373885_2305895195235990748_n

 

 

Липсата на цикъл (аменорея) и хранителните разстройства

%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb-%d0%b8-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82Аменореята е медицинското име на липсата на менструален цикъл при жени, които вече са имали такъв, но е спрял. Причините може да са много, но сред тях водещо е рязкото сваляне на килограми (като при анорексията). Ще разгледам и този въпрос, за който може да бъде намерена много информация във всякакви сайтове, но преди това искам да напиша и нещо друго, което е важно.

Прекъсване на менструален цикъл  може да има и при жени, които са с нормално тегло (Индекс на телесната маса – ИТМ в средни граници), но с булимия.

Поднорменото тегло може да доведе до аменорея, но не само.  Смята се, че има два типа аменорея. Първичната е онази, при която една жена няма първа менструация (менархе). Вторичната е тази, при която е имало цикъл, но той е спрял. Повечето жени с булимия и анорексия, които страдат от аменорея, са към втората категория.

Определяне на аменореята: Ако сте имала цикъл, но той е спрял и не се е появява повече от 3 до 6 месеца или повече, тогава вероятно страдате от аменорея и е добре да запишете час при гинеколог, за да проверите дали няма и друга причина за това, освен хранителните ви навици. Ако сте много слаба (например 38 кг на 164 см), вероятно гинеколога ще насочи вниманието по един или друг начин към качване на килограми. Според Световната здравна организация Индекс на телесната маса под 18.5 се приема за неприемливо ниско тегло за възрастни. Когато теглото е ниско и е 85% от идеалното тегло, посочено в ИТМ, това е диагностичен критерий за анорексия нервоза по дефиницията на класификацията на болестите DSM-IV. С всичките си недостатъци, индексът на телесната маса има своята логика и не бива да бъде отхвърлен с думите „аз съм си добре така“. В този линк има калкулатор на ИТМ, който да използвате за изчисление.

Има и друга връзка между теглото и вторичната аменорея и това е броя на мастни клетки. Повечето жени разбират, че яйчниците им произвеждат естроген, но не всички знаят, че мастните клетки също имат своята роля и заради това, когато нямате достатъчно мастни клетки, тялото ви не ви вярва, че сте способни за износите и задържите бебе и заради това спира менструацията – за да не изразходва сили.

Стрес и аменорея

Друго сериозно нещо, което може да причини спиране на цикъла при булимия е стреса. Стресът може да е физически – включително и заради някои булимични практики – но също така и умствен, като заради работа прекалено много часове, недоспиване или трудни ситуация.

Връзката между храната и аменореята

Дори и да се храните много здравословно и балансирано, ако не поемате достатъчно мазнини, тогава може цикълът ви да спре. Мазнините са основна група в храненето заради витамините А, Д, Е и К.

Потенциални усложнения след аменорея са:

  • Рак на матката
  • Безплодие
  • Депресия
  • Остеопения
  • Остеопороза

Какво да направите, ако ви е спрял цикъла (и няма май намерение да идва)

Първото е среща с гинеколог, който може да ви предложи противозачатъчни, с които да балансирате хормоналните си нива, като възстановите и менструален цикъл. След това обаче, най-важното е да започнете психотерапия, съчетана при нужда с участието на нутриционист и психиатър, за което може да говорите с психотерапевт.

 

 

Лечението на липсата на цикъл при жени с анорексия

Идването на цикъла, който е прекъснал заради свръхниско тегло и/или хранително разстройство (проверете теста „Страдате ли от хранително разстройство?“ тук) би трябвало да бъде проследено от мултидисциплинарен екип от срециалисти, които може да включват ендокринолог, гинеколог, психотерапевт, психиатър и нутриционист. Последиците за здравето от липсата на менструален цикъл са тема на изследвания последните години и при тях се оказва, че в 69% има проява на сърдечно-съдови болести при жени с вторична аменорея.

 

Има лекари, които предлагат орални контрацептиви, които дават на хора с анорексия, но това по изследвания не води до решаване на проблема в дългосрочен план (Bergström I, Crisby M, Engström AM, Hölcke M, Fored M, Jakobsson Kruse P, et al. Women with anorexia nervosa should not be treated with estrogen or birth control pills in a bone-sparing effect. Acta Obstet Gynecol Scand. 2013;92:877–80.)

Дори нещо повече, появата на „фалшив“ цикъл от противозачатъчните може да даде фалшивото усещане в пациентите, че нещата се оправят и може да забави както процесите на качване на тегло, така и мотивацията за почване на лечение.

Въпреки от липсата на мензис е възможно жена с анорексия нервоза да забременее, поради което не трябва да се пренебрегват контрацептивните методи. Въпреки това при жени с анорексия – в момента или в миналото е по-вероятно да имат проблеми с фертилността като цяло, спонтанен аборт, ниско тегло на новороденото.

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 –––––––––––

 

Източници:

СЗО, DSM-IV, Journal of Contemporary OB-Gyn, AAPF, Biomedcentral

 

 

 

До: Теб, която страдаш от хранително разстройство

%d1%81%d1%8a%d0%bb%d0%b7%d0%b0Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн.