хранителни разстройства

Злоупотребата с лаксативи и връзката с хранителните разстройства

Злоупотребата с лаксативи се случва, когато човек се опитва да се отърве от нежеланите калории, да отслабне или търси усещането да се чувства „слаб“ или „изпразнен“ чрез многократно, често използване на лаксативи. Често с лаксативи се злоупотребява след хранене, като човек погрешно вярва, че лаксативите направят така, че храната/калориите няма да бъдат преработени от червата – но това всъщност не се случва. За съжаление, злоупотребата с лаксативи е сериозна и опасна, често води до множество здравни усложнения и понякога причинява опасни за живота ситуации.

Вярата, че лаксативите са ефективни при контрола на теглото, е мит. Всъщност, докато лаксативите действат върху дебелото черво, повечето храни и калории вече са абсорбирани от тънките черва. Въпреки че лаксативите изкуствено стимулират дебелото черво да се изпразни, „загубата на тегло“, причинена от разхлабително движение на червата. Вместо това, злоупотребата с лаксативи води до загуба на вода, минерали, електролити и несмилаеми фибри и отпадъци от дебелото черво. Това „тегло на водата“ се връща веднага, след като човек изпие течности и тялото се хидратира отново. Ако използвате този начин на прочистване и спрете да пиете вода рискувате дехидратация, която допълнително облага органи и която в крайна сметка може да причини смърт.

Здравни последици

Нарушаване на електролитни и минерални баланси. Натрий, калий, магнезий и фосфор са електролити и минерали, които се съдържат в много специфични количества, необходими за правилното функциониране на нервите и мускулите, включително тези на дебелото черво и сърцето. Премахването на този деликатен баланс може да доведе до неправилно функциониране на тези жизненоважни органи. Тежката дехидратация може да предизвика тремори, слабост, замъглено виждане, припадък, увреждане на бъбреците и, в крайни случаи, смърт. Дехидратацията често изисква медицинско лечение.

Лаксативната зависимост възниква, когато дебелото черво престане да реагира на обичайните дози лаксативи, така че може да са необходими по-големи и по-големи количества лаксативи, за да се получат движения на червата.

Възможно е да се получат вътрешни органни увреждания, включително разтегнато или „мързеливо“ дебело черво, инфекция на дебелото черво, синдром на раздразнените черва и, рядко, увреждане на черния дроб. Хроничното злоупотреба с лаксативи може да допринесе за риск от рак на дебелото черво.

Преодоляването на злоупотребата с лаксативи изисква работа с екип от здравни специалисти, които имат опит в лечението на нарушения на храненето, като психиатър, психотерапевт или диетолог с медицинско образованиe

 

 

 

Photo by Pixabay: https://www.pexels.com/photo/pink-round-medication-pill-51929/

Най-често задаваните въпроси за хранителните разстройства

Хранителните разстройства въпрос на избор ли са?

Хранителните разстройства са сложни заболявания с биопсихосоциален произход. Няколко десетилетия генетични изследвания показват, че биологичните фактори играят важна роля в това кой развива хранително разстройство.

Социални фактори (като например идеалът за слабо тяло) са пример за предизвикателство за околната среда, което е свързано с повишен риск от развитие на хранително разстройство. Факторите на средата включват и физически заболявания, тормоз и дразнене от деца и други стресови фактори в живота. Хранителните разстройство често се срещат съвместно с други състояния на психичното здраве като депресия, тревожност, социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това те могат да се проявят в семейства, в които родители или други роднини страдат също, тъй като съществуват биологични предразположения, които правят хората уязвими за развитие на хранително разстройство.

Родителите виновни ли са за развитието на нарушения в храненето?

Хранителните разстройства се развиват по различен начин за всеки засегнат човек и няма нито един набор от правила, които родителите могат да следват, за да се гарантира предотвратяването на нарушения на храненето, но има неща, които всеки в семейната система може да направи, за да играе роля в създаването на възстановяване, насърчаване на добра и подкрепяща среда. Психолозите са свидетели на подобрения в времето за лечение, с която децата и юношите започват да се възстановяват, когато се включат и родителите в процеса на лечение.

Дали всички в наши дни не страдат от хранително разстройство?

Резултатите, публикувани в биологичната психиатрия, установяват, че 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали анорексия по време на живота си, 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са имали булимия през живота си, а 3,5% от жените и 2,0% са преживяли склонност към преяждане по време на живота си. Последиците от хранителните разстройства могат да бъдат животозастрашаващи и много хора смятат, че стигмата към психичните заболявания (и по-специално за хранителните разстройства) може да възпрепятства навременната диагноза и адекватно лечение.

Нарушенията в храненето наистина ли са толкова сериозни?

Хранителните разстройства имат най-високата смъртност при всяко психично заболяване. Освен медицинските усложнения от преяждането, пречистването, глада и прекомерното физическо натоварване, самоубийството е често срещано сред хората с хранителни разстройства. Хората, които се борят с хранителни разстройства, също имат лошо качество на живот.

Хранителните разстройства могат да бъдат наистина трудни за разбиране от хората, които не ги познават лично, не са ги срещали в практиката си на специалности, които се занимават с тях или от близки на засегнати хора.

Ако хранителните разстройства са свързани с биологията, има ли нещо, което мога да направя, за да се възстановя?

Важно е да знаете, че биологията не е съдба. Винаги има надежда за възстановяване. Въпреки че биологичните фактори играят голяма роля в началото на хранителните разстройства, те не са единствените фактори. Предразположението към разстройство може да се появи по време на стрес, но има много добри техники и терапии, чрез които хората с хранителни разстройства могат да се научат да помагат да управляват емоциите си и да запазят поведението си от връщане.

Не са ли хранителните разстройства по-характерни за жените?

Хранителните разстройства могат да засегнат както жените, така и мъжете. Въпреки че хранителните разстройства са по-чести при жените, статистиките показват все по-голям брой мъже, които търсят помощ за хранителни разстройства. Проучване от 2007 г. от Центровете за контрол и превенция на заболяванията установява, че до една трета от всички страдащи от заболявания, свързани с храненето, са мъже, а едно изследване на американски студенти през 2015 г. установява, че транссексуалните студенти се диагностицират с хранително разстройство през последната година (Diemer, 2015).

Понастоящем не е ясно дали хранителните разстройства всъщност се увеличават при мъжете и транссексуалните тъй като броят им нараства или защото повече засегнати търсят лечение.

Може ли някой да е твърде млад или твърде стар за хранително разстройство?

Хранителните разстройства могат да се развият или да се появят отново във всяка възраст. Специалистите по хранене на разстройства съобщават за увеличаване на диагнозата на децата, някои от които са на възраст до 5 или 6 години. Много хора, страдащи от разстройства в храненето, съобщават, че промените в мисленето или поведението им се е случило понякога дори в ранна детска възраст. Въпреки че повечето хора съобщават за появата на тяхното хранително разстройство в тийнейджърска възраст, има някои доказателства, че може да се случи и по-рано

Мъжете и жените на средна възраст и след това тях се лекуват за хранителни разстройства, или поради рецидив, продължаващо заболяване от юношеството, или поради ново начало на хранително разстройство. Тук е момента да отбележим, че има много хора, които живеят с леки проявления и форми на хранителни разстройства цял живот и остават недиагностицирани. Това са хора, които повръщат понякога или взимат неголеми, но редовно количества лаксативи, които минават през периоди на очиствания или които спазват диети почти непрекъснато.

Колко време ще продължи възстановяването?

Разликата от човек до човек е много голяма. Някои хора се справят по-добре сравнително бързо, докато други се нуждаят от повече време за подобряване. Въпреки че не всички с хранителни разстройства ще се възстановят напълно, много от тях се подобряват с лечението. Дори при пълно възстановяване, много хора с хранителни разстройства откриват, че трябва да предприемат стъпки, за да гарантират, че ще останат добре. Това може да включва планиране на храненето; редовни настанявания с психотерапевт, диетолог или лекар; медикаменти; и / или други видове самопомощ. Едно е сигурно – ако някой ви обещава бързо и лесно лечение, ви заблуждава.

Ако човек е бил с хранително разстройство и след време отново се прояви, това означава ли, че са се провалили?

Почти всички хора, които са минали през хранително разстройство споделят, че възстановяването им не е било лек път – те се изправяха срещу препятствията и понякога правеха няколко крачки назад, преди да се върнат напред. Важното е да си спомните стратегиите за справяне, които сте създали, и да ги използвате, за да прескочите бариерите, пред които сте изправени отново.

 

 

 

 

Photo by cottonbro studio: https://www.pexels.com/photo/close-up-of-hands-using-phone-6593754/

Ограничаване на храната/селективно хранене

Избягващ ограничителен прием на храна беше нова диагноза в DSM-5 и по-рано е наричана „селективно хранене“. По своята проява селективното хранене може да бъде прието за близо и подобно на анорексията, тъй като и двете разстройства включват ограничения в количеството и / или видовете консумирана храна, но за разлика от анорексията, там не включва проблем по отношение на формата или размера на тялото или страх от мазнини.

Въпреки че много деца преминават през фази на изтънчено или селективно хранене, човек с това състояние понякога не консумира достатъчно калории, за да расте и да се развива правилно, а при възрастните да поддържа основната функция на тялото. При децата това води до забавено наддаване на тегло и растеж на ръста; при възрастни това води до загуба на тегло. Селективното хранене може да доведе до проблеми в училище или работа, поради трудности, свързани с хранене с други хора и продължително време, необходимо за ядене.

Селективно хранене може да се диагностицира, когато имаме:

1. Нарушение в храненето или храненето (например, очевидна липса на интерес към хранене или храна, избягване на базата на сетивните характеристики на храната, загриженост за отрицателните последици от храненето), изразяващи се в постоянно неизпълнение на подходящи хранителни и / с едно (или повече) от следните:

  • Значителна загуба на тегло (или неспособност да се постигне очаквано увеличаване на теглото или забавяне на растежа при деца).
  • Значителна хранителна недостатъчност.
  • Зависимост от хранителни добавки.
  • Трудно психо-социалното функциониране.

2. Тревожността на засегнатите не може да бъде обяснено с наличната храна или културни особености.

3. Нарушенията в храненето не се наблюдават изключително по време на анорексия невроза или булимия нервоза и няма данни за смущения в начина на възприемането на теглото или формата на тялото.

4. Нарушението на храненето не се дължи на медицинско състояние или не се обяснява с друго психическо разстройство. Когато нарушението на храненето възниква в контекста на друго състояние или разстройство, тежестта на хранителните смущения надвишава тази, която е рутинно свързана със състоянието или разстройството и изисква допълнително клинично внимание.

Статистика

Поради новостта си, не се знае много за разпространението на това заболяване. Но при група от юноши с хранителни разстройства, получаващи лечение в специализирана клиника, 14% отговарят на критериите за селективното хранене, като се наблюдава, че по-често това са

  • Млади хора
  • Мъжки пол

Много деца със селективно хранене имат следните прояви:

  • избягване на храна
  • намален апетит
  • болка в корема
  • еметофобия (страх от повръщане)
  • Почти половината от децата със сективно хранене при разговор споделят, че може да ги е страх да се задушат, а една пета казват, че избягват определени храни, защото им дават неприятно усещане, докато дъвчат.

Знаци и симптоми

Шансът за възстановяване става по-рано, когато се открие нарушение на храненето, но всяка ситуация е добре да бъде разглеждана отделно и с отчитане на спецификите на всеки отделен пациент.

Физически признаци на селективното хранене

Тъй като както анорексията, така и ИОПХ включват неспособност да се посрещнат хранителните нужди, и двете разстройства имат сходни физически признаци и медицински последици.

  • Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселини
  • рефлукс и т.н.)
  • Менструалните проблеми – липсващ цикъл поддържан само с хормонални контрацептиви
  • Трудности при концентрация
  • Анемия, ниски нива на щитовидната жлеза и хормони, нисък калий, бавен сърдечен ритъм
  • Виене на свят
  • Припадък
  • Усещане за студ през цялото време
  • Проблеми със съня
  • Суха кожа
  • Сухи и чупливи нокти
  • Фина коса на тялото
  • Мускулна слабост
  • Студени ръце и крака или подуване на краката
  • Трудно заздравяване на рани
  • Нарушена имунна функция

Рискови фактори
Както при всички хранителни разстройства, рисковите фактори за селективно хранене включват редица биологични, психологически и социално-културни въпроси. Тези фактори могат да взаимодействат различно в различните хора, което означава, че двама души с едно и също хранително разстройство могат да имат много различни гледни точки, преживявания и симптоми.

Здравни последици

При селективно на организма се отказват основните хранителни вещества, от които се нуждае тялото, за да функционира нормално, което може да доведе до проблеми, но това следва да бъде проверено чрез изследвания. Тялото обикновено се справя със стреса, на който е подложено, но електролитните дисбаланси могат да убиват без предупреждение. Ето защо е изключително важно да разберете многото начини, по които хранителните разстройства засягат тялото.

Сърдечно-съдова система

Консумирането на по-малко калории, отколкото е необходимо, означава, че тялото разбива собствената си тъкан, за да я използва за гориво. Мускулите са едни от първите разрушени органи и най-важният мускул в тялото е сърцето. Някои лекари объркват бавния пулс на един спортист (който се дължи на силно, здраво сърце) с бавния пулс на хранително разстройство (което се дължи на недохранено сърце). Ако има съмнение за хранително разстройство, ниският пулс трябва да се счита за симптом

Стомашно-чревна система

Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:

  • Болки в корема и подуване на корема
  • Гадене и повръщане
  • Колебания на кръвната захар
  • Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
  • Бактериални инфекции

Запек, който може да е по няколко причини:

  • Недостатъчен хранителен прием, което означава, че в червата не е достатъчно тялото да се опита и да елиминира
  • Дългосрочното неадекватно хранене може да отслаби мускулите на червата и да ги остави без силата да изтласка храната от тялото
  • Недохранването може да причини панкреатит, възпаление на панкреаса. Симптомите включват болка, гадене и повръщане.

Неврологични

Въпреки че мозъкът тежи само три килограма, той консумира до една пета от калориите на тялото. Диетата, постенето, самоувереността и непостоянното хранене означават, че мозъкът не получава енергията, от която се нуждае, което може да доведе до обсебеност относно храната и трудности при концентрирация.

Невроните на тялото изискват изолиращ защитен слой липиди, за да могат да водят електричество. Недостатъчният прием на мазнини може да увреди този защитен слой, причинявайки изтръпване и изтръпване в ръцете, краката и другите крайници.

Невроните използват електролити (калий, натрий, хлорид и калций), за да изпращат електрически и химически сигнали в мозъка и тялото. Тежките дехидратации и електролитните дисбаланси могат да доведат до припадъци и мускулни крампи.

Ако мозъкът и кръвоносните съдове не могат да прокарат достатъчно количество кръв към мозъка, това може да причини припадъци или замайване, особено при изправяне.

Хората с по-високи телесни тежести са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи

Ендокрини

Много хормони, необходими на тялото, се правят с мазнини и холестерол, който ядем. Без достатъчно мазнини и калории в диетата, нивата на хормоните могат да паднат, включително:

  • Естроген и тестостерон
  • Тироидни хормони
  • Намалените полови хормони могат да причинят менструация да не започне, да стане нередовна или напълно да спре. Това може значително да увеличи костната загуба (известна като остеопения и остеопороза) и риска от счупени кости и фрактури.
  • Намаляване на метаболизма на почивка, резултат от опитите на тялото да спести енергия.
  • Без достатъчно енергия, за да запали метаболитния си огън, температурата на тялото ще спадне и може да се развие хипотермия.
  • Анемията се развива, когато в храната има твърде малко червени кръвни клетки или твърде малко желязо. Симптомите включват умора, слабост и задух.
  • Недохранването може също да намали броя на белите кръвни клетки за борба с инфекциите.

 

 

Photo by MART PRODUCTION: https://www.pexels.com/photo/person-holding-white-ceramic-bowl-with-yellow-rice-7491342/

Какво представляват хранителните разстройства?

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими психични заболявания, които могат да засегнат хора от всяка възраст, пол, пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономическа група. Никой не знае точно какво причинява разстройствата на храненето, но все повече се приема, че редица биологични, психологически и социокултурни фактори се комбинират и се проявяват по този начин. Когато разстройството се прояви, това може да се превърне в болест, която обикновено изисква професионална помощ и подкрепа за възстановяване.

Много от хранителните разстройства започват по време на юношеството, но психолозите и лекарите откриват все по-голям брой малки деца и възрастни, които диагностицират с такива състояние. Колкото по-бързо се е диагностицират нарушенията в храненето и се започне лечение, толкова по-големи са шансовете за възстановяване.

Не е необичайно симптомите на хранително разстройство да се променят с течение на времето. Около половината от хората, първоначално диагностицирани с рестриктивна анорексия, по-късно развиват булимични симптоми. Някой, който преяжда, може да премине към ограничаване на приема си по-късно. Също така, човек може да се възстанови от едно нарушение на храненето, но повторно повторно да се появи друго разстройство.

При недостатъчнолечение хранителните разстройства могат да бъдат смъртоносни: сърдечната недостатъчност и самоубийството са две от най-честите причини за смърт при хора с хранителни разстройства. Въпреки това, повечето хора с хранителни разстройства в крайна сметка се възстановяват. Психолозите от Харвард проследили в продължение на 20 години група от хора, първоначално диагностицирани с анорексия или булимия и в последствие установили, че две трети в крайна сметка са напълно възстановени. Възстановяването може да отнеме много време и много усилена работа, но е възможно.

  • Приема се, че около 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали анорексия по време на живота си

  • 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са страдали от булимия през живота си

  • 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане през живота си

Когато друга група изследователи последвали група от подрастващи момичета в продължение на осем години, започвайки от 12-годишна възраст, те открили по-високи нива на хранителни разстройства:

  • 5.2% от момичетата отговарят на критериите за анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.

  • Когато изследователите включиха неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от момичетата са страдали от нарушение на храненето до 20-годишна възраст.

Честотите на анорексия и булимия се увеличават през 80-те и 90-те години, но оттогава са останали стабилни.

Какво по-точно е психогенното (болестно) преяждане

Болестното преяждане е тежко, животозастрашаващо понякога дори, но напълно лечимо нарушение на храненето, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на хранене на големи количества храна (често много бързо и стигащо до точката на дискомфорт); при него има усещане за загуба на контрол по време на хранене; след това се изпитва срам, страдание или вина. Това е най-често срещаното хранително разстройство, което обаче често пъти остава неразпознато.

Болестното преяждане е едно от „най-новите“ нарушения в храненето, официално признати в медицинските класификатори. Преди последната ревизия през 2013 г. на американския класификатор на болестите DSM5, то беше беше изброена като подтип на хранителни разтройства тип неуточнени (EDNOS, сега наричан OSFED).

Официалните диагностични критерии са:

Повтарящи се епизоди на преяждане. Един епизод на преяждане на преяждане се характеризира с поне две от следните условия:

  • Яденето в отделен период от време (напр. в рамките на всеки 2-часов период) на определено количество храни, което определено е по-голямо от това, което повечето хора ще приемат в подобен период от време при подобни обстоятелства.
  • Усещане за липса на контрол над яденето по време на епизода (например чувство, че човек не може да спре да яде или да контролира какво или колко се храни).

Самите епизоди на преяждане се свързват с три (или повече) от следните:

  • Хранене много по-бързо от нормалното.
  • Хранене до дискомфорт.
  • Хранене с големи количества храна, когато няма чувство за физически глад.
  • Хранене сам, защото се чувството на неудобство от храната.
  • Чувство на отвращение от себе си, на депресия или силна вина след това.
  • Определен стрес по отношение на бъдещи периоди на преяждането.
  • Наблюдаваното хранене се извършва средно най-малко веднъж седмично в продължение на 3 месеца.

Склонността към преяждане не е свързана с повтарящата се употреба на неподходящо компенсаторно поведение (напр. пречистване), както при булимия нервоза и не се появява изключително по време на курса на булимия невроза или анорексия невроза.

Статистика

  • 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане на хранене през живота си. Това прави BED повече от три пъти по-разпространено от анорексията и булимията. То е също така е по-често срещано в сравнение с рака на гърдата, ХИВ и шизофренията.
  • При изследване на група от 496 момичета в продължение на 8 години до 20-годишна възраст е установено, че:
  • 5.2% от момичетата отговарят на критериите за DSM5 анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.
  • При вслючване на неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от
  • Преяждането често започва в края на юношеството или в началото на 20-те години, въпреки че е съобщено както при малки деца, така и при възрастни.
  • Приблизително 40% от тези с преяждане на преяждане са мъже.
  • Три от десет души, които търсят лечение за отслабване, показват признаци на болестно преяждане.

Знаци и симптоми

Шансът за възстановяване се повишава по-ранното откриване. Ето защо е важно да сте наясно с някои от предупредителните признаци на нарушение на храненето.

Човек с хранително разстройство като цяло няма да има всички тези признаци и симптоми наведнъж, а предупредителните признаци и симптоми се променят в различните хранителни разстройства, така че това не е предвидено като контролен списък.

Емоционални и поведенчески признаци на склонност към преяждане

  • Данни за преяжданея като изчезване на големи количества храна в кратки периоди от време или много празни опаковки и контейнери, показващи консумация на големи количества храна.
  • На засегнатия му е неудобно да се храни с други хора
  • Избягване на хранене на публични места
  • Вкарването на нови правила за хранене като премахването на цели групи храни (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, вегетарианство / веганизъм)
  • Криене или крадене на храна
  • Избягване на обичайните приятели и дейности
  • Чести диети
  • Изключителна загриженост за телесното тегло и форма
  • Често проверяване в огледалото за възприемане на недостатъци във външния вид
  • Има тайни повтарящи се епизоди на склонност към преяждане (ядене в отделен период от време на количество храна, което е много по-голямо, отколкото повечето хора биха яли при подобни обстоятелства); чувства липса на контрол върху способността да спре да яде
  • Прекъсване на нормалното хранене, включително хранене през целия ден без планирани хранения; прескачане на храна или приемане на малки порции храна на редовни хранения; Спорадично гладуване или повтарящи се диети
  • Разработване на хранителни ритуали (напр. хранене само на определена храна или група храни).
  • Хранене сам от неудобство относно количеството храна, която се яде
  • Чувство за отвращение, депресия или вина след преяждане
  • Колебания на теглото
  • Чиско самочувствие

 

Физически признаци на склонност към преяждане при хранене

  • Видима колебания в теглото, както нагоре, така и надолу
  • Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс и т.н.)
  • Трудности при концентрация

 

Здравни последици

Рисковете за здравето на болестното преяждане са най-често свързани с клиничното затлъстяване. Повечето хора с наднормено тегло нямат смущение в храненето. Все пак, при индивиди с болестно преяждане до две трети са със затлъстяване; хората, които се борят с склонността към преяждане на хранене, обикновено са с нормално или по-високо от средното тегло.

 

Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната и / или прочистването чрез повръщане пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:

  • Болки в корема и подуване на корема
  • Гадене и повръщане
  • Колебания на кръвната захар
  • Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
  • Бактериални инфекции
  • Чувствайки се пълно, след като яде само малки количества храна
  • Склонността към преяждане може да доведе до разкъсване на стомаха, което създава животозастрашаваща аварийна ситуация
  • Хората с по-високи телесно тегло са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи
  • С течение на времето склонността към преяждане може потенциално да увеличи рисковете за резистентност към инсулин – хормон, който позволява на тялото да получава енергия от въглехидрати. Това може да доведе до диабет тип 2.

 

Photo by Nataliya Vaitkevich: https://www.pexels.com/photo/empty-bottles-cocktail-glass-and-leftover-food-lying-on-pink-surface-10477231/

Хранителните разстройства и мъжете

Хранителните разстройства често се разглеждат като пренебрежимо малко при мъжете. В миналото ХР са се характеризирали като „проблеми на жените“, а за мъжете се е смятало, че не може да страдат от тях. Няколко фактора водят до недостатъчно и недиагностицирани мъжете. Мъжете могат да се сблъскат с двойна стигма, защото имат разстройство, характеризиращо се като „женско“ или свързано с хомосексуалността от една страна – и от друга стигмата за търсене на психологическа помощ.

Въпреки това последните десетилетия се показва увеличение на числеността, въпреки че не е сигурно дали повече мъже всъщност имат хранителни разстройства или вече започват да осъзнават, че този тип състояния нямат пол.

Най-широко цитираното проучване оценява, че мъжките имат разпространение през целия живот с 0.3% за анорексия невроза (AN), 0.5% за булимия нервоза (BN) и 2% за склонност към преяждане (психогенно преяждане).

Изследване на 2,822 ученици в голям университетски кампус е установило, че 3,6% от мъжете имат положителни резултати при скрийнинг за хранителни разстройства. Наблюдаваното съотношение жени/мъже било 3 към 1.

Мъжете с нарушения на храненето често страдат от комбинирани състояния като депресия, прекомерно физическо натоварване, нарушения на съня и безпокойство.

Културни фактори

Има многобройни проучвания върху представите за мъжкото тяло и резултатите се различават значително. Много мъже имат погрешни представи за своето тегло и физически външен вид, особено за важността на мускулатурата. Констатациите включват:

Повечето мъже биха искали да бъдат слаби и мускулести, което обикновено представлява идеалното мъжко тяло. Този стандарт се е увеличил от 70-те до 90-те години. Поради това много често мъжете са неудовлетворени от своите тела. Желанието за увеличена мускулатура не е необичайно и преминава през възрастови групи; 25% от мъжете с нормално тегло се възприемат като подлежащи на наднормено тегло; 90% от тийнейджърите са тренирали или тренират с цел качване на мускулната маса, като процента сред зрелите мъже е 68% .

Мускулната дисморфия, подтип на нарушението на тялото, е новопоявило се състояние, което засяга предимно мъжките бодибилдъри. При тях се наблюдава неадекватно мускулесто тяло. Симптоматиката включва прекарване на много часове във фитнес залата, прекарване на прекалено големи суми пари на добавки, необичайни хранителни навици или употреба на стероиди. Съществува термина „бигорексия“ (обратна анорексия). При нея човек, подобно на страдащ анорексия не може да види реално тялото си – така както за единия никога не е достатъчно слаб, така за засегнатия от бигорексия мускулите никога не са достатъчно.

Терапия

Лечението не е универсално. За всяко лице би трябвало да се вземат под внимание биологичните и културните фактори, за да се осигури ефективна среда за лечение.

Мъжкете с анорексия невроза обикновено проявяват ниски нива на тестостерон и витамин D и имат висок риск от остеопения и остеопороза. Често се препоръчва добавяне на тестостерон.

 

„Родителски наръчник за хранителни разстройства“//Лорън Мълхайм (РЕВЮ НА КНИГА))

За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та година. Всъщност от години следя работата на д-р Мълхайм и съм се срещала с нея на конференции. Тя е представител на модалност, която настоява за твърди мерки и в доста, но не всички, случаи това е начин който дава добър ефект за овладяване на хранително разстройство, особено при по-млади пациенти.

Радвам се, че книгата беше издадена на български от издателство „Изток-Запад“, защото категорично имаме нужда от тази книга – родители и терапевти, защото предлага валиден и работещ модел, който може да бъде прилаган съвместно с всички останали модалности, които работят в областта на хранителните разстройства (психотелесни, неорайхиански, когнитивно-поведенчески, психоаналитичен, юнгиански, семейна терапия и т.н.).

Ключовото тук е – научно доказана информация, подробно описание, конкретни съвети.

Книгата не замества психотерапия на засегнатото от някоя от тези болести дете, също така искам да обърна внимание, че работата на родителите с техните чувства и преживявания по време на боледуването на детето им е недостатъчно добре засегната тема у нас – боледува не само човека, но и неговите близки и затова в годините броят на родители, които идват на консултации при мен на лица под 16, които се лекуват другаде, расте.

 

„Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“, Лорън Мълхайм, 2024, Изток-Запад

 

 

 

Препоръката ми в сайта на издателството

Нощното преяждане като проблем на психотерапията

Нощното преяждане е феномен и не е никак безобидно, дори не е задължително да е нарушение в храненето, както една част от вас може би предполагат.
Водещата на „Нощен Хоризонт“ на БНР Теодора Симова реши да повдигне темата в часовете на точно такива преяждания – малките часове и тяхната самота, която сякаш прикрива хранителните „престъпления“.

„По-доброто АЗ“ – истории след хранително разстройство

Попаднах на проучване с отворен достъп, с името „Това е като да изградиш нов човек“ под авторството на Андреа Ламар, Меган Хелнър, Скаут Силвърстейн, Джесика Х. Бейкър, Бек Ърбан, Жаклин Юрел, Хана Улф, Тейлър Пери и Дори Стайнбърг в Journal of Eating Disorder , която представя различни гледни точки от жив опит относно процесите на възстановяване от хранителни разстройства (Journal of Eating Disorders том 12, номер на статия: 96 (2024).

Те са интервюирали 27 човека души с история на хранително разстройство или техни близки, които са участвали в процеса на възстановяването им, опитвайки се да направят картина на това как изглежда възстановяването и процеса му, както и какво се случва „след„.

Страхът на всеки с хранително разстройство, че „след“, че е по-ужасно от „преди“ е нещо, с което всеки, който познава темата, е важен елемент от доверието и разбирането.

В този материал се обръща внимание на „ключовите съставки“, които са повлияли към възстановяването, като сред тях са стойността на интегрирането на перспективите на живия опит, подкрепа от връстници, споделяне на разкази за възстановяване и други.

Възстановяването от хранителните разстройства е процес, който няма някакъв край и е свързан и с личното развитие. Хората, които се възстановяват от ЕД, правят това по отношение на другите в техния живот и социалния контекст в по-широк план. Това е така и защото „хранителните разстройства са тясно свързани с аз-а и идентичността“ (Bardone-Cone). Идентичността и концепцията за Аза са свързани с теми като самочувствието, ефективността, безкористност, перфекционизъм, самокритика и т.н. и те са част от причината за възникване на хранителните разстройства. Затова и възстановяване не е само достигане на някакви килограми или спиране на действия, но и промени на аспекти на Аз-а като перфекционизъм и самочувствие.

Уилямс има проучване, което изследва как хората с анорексия нервоза разбират себе си и дава предположение, че анорексията превзема Аз-а и се превръща в защита и в крайна сметка е нещо, без което човекът не може да си представи себе си. Следователно възстановяването включваше процес на приемане на страха от това какво би могло да живееш без анорексия. Така погледнато хранителното разстройство става отделна единица – която трябва да бъде преодоляна, за да се възстанови. Погледнато по този начин, преоткриването на себе си при възстановяване не е лесна задача; то също така включва преосмисляне на това какво е възстановяване и осмисляне на опита.

Затова и е редно да се мисли в посока не като „да съм какъвто бях“, а да „бъда какъвто ще бъда“.

Резултатите от изследването насочват мисленето към три различни теми.

Тема 1: Разширяващи се светове: процесът на изследване кой съм аз
Концепцията за разширяване беше централна за историите на много участници. По време на своето хранително разстройство много участници описват ограничен, малък и изолиран свят, където то е било основният или единственият фокус. Разширеният свят на възстановяване често се характеризира с по-голямо любопитство към храната и движението, както и с ангажираност с други интереси и страсти.

Участник 303илюстрира как експанзията не винаги е свързана с големи моменти на промяна, а по-скоро може да бъде забелязана в микромоменти на промяна и развитие на идентичността:

„Беше освежаващо. Мисля, че голяма част от възстановяването за мен беше като идентичност, изследване и като откриване кой съм аз без хранителното разстройство, така като откриване… просто като прости неща за себе си като кой е любимият ми цвят и като какво ме прави щастлив? И знаете ли кои са някои неща, които ме интересуват? Например кои са любимите ми аромати? Просто глупави дребни неща, като… откриването на тези неща за мен просто ме накара да се почувствам цял отново. И това е… забавно изживяване е просто да си кажеш, уау, това е забавно да разбера кой съм.“ (Участник 303)

Много от описаните от участниците промени са свързани с по-широки житейски събития и преживявания, а не непременно свързани с храна и упражнения. Това не означава, че отношенията с храната и упражненията са останали непроменени – много от тях отразяват значително подобрена и наистина приятна връзка и с двете. Въпреки това, изследването на промяната и разширяването често беше също толкова, ако не и повече, относно аспектите на живота, които не са свързани с храната: взаимоотношения, преживявания и идентичност.

Близките на хора с хранителни разстройства също наблюдават промени при възстановяването:

„Смехът, чувството за хумор се завръщат. Тя е много забавен човек и с наистина остроумно чувство за хумор, което напълно изчезна, когато не се храни достатъчно. Така че, когато успя да отговори на хумора или да направи хумор, това наистина беше като началото на нейното завръщане. Има още един момент, който си спомням. Тя пееше под душа и малкият й брат можеше да го чуе, а той каза: „[…] трябва да дойдеш да чуеш това.“ Тъй като беше наистина радостно нещо, знам, че пеенето под душа може да е нещо като от дома, където карат децата да пеят под душа, за да се уверят, че не са като упражнения или пречистване, но това не беше това . Беше просто спонтанно, като радостно пеене и сякаш дори малкият й брат можеше да усети, че сестра му се връща.“

Важно е да се отбележи, че разширените светове и новото Аз на участниците не са сигнал за вид перфектно възстановяване без никаква борба. Тъй като животът се измества и променя, така ще се променят и преживяванията в телата и около храната; например диагнозата на медицинско състояние може да наложи различни взаимоотношения с храната и тялото, които предизвикват старите начини на съществуване. Освен това много участници разсъждаваха върху това, че да си наред с нещата, които не са перфектни, е знак за възстановяване. Например, участник 307 (PM) споделя:

„… възстановяването не означава, че никога не харесваш тялото си или никога нямаш желания, или никога не искаш да правиш неща, свързани с хранително разстройство, просто стигаш до момент, в който осъзнаваш, че това просто не си, а това е не това, което искате да правите, и само поради тези причини, сякаш не е нужно да го правите, сякаш можете просто да изберете да живеете със свобода и радост“.

Много участници описват как тяхното „старо аз“ е такова, което притежава някои от чертите или характеристиките, които са допринесли за развитието на тяхното хранително разстройство на първо място. Например, участниците описаха перфекционизъм, тревожност, удоволствие на хората и високи очаквания за себе си.

Преди да имам хранително разстроство бях много тревожен, бях доста интровертен… имах много, мисля, че социална тревожност конкретно и нещо, предполагам. Подобно на някои като обсесивни черти, както и като, мисля, какво е типично тип А личност. Но някак по-крайно.”

Участник 300 (PM)

Мнозина описават „перфектната буря“, генерирана от тези черти и фактори на околната среда, които повлияват на развитието на тяхното разстройство.

Тема 2: Балансиране на автономия и подкрепа в процеса на възстановяване
Даването и получаването на подкрепа беше централна тема в разказите на участниците за процеса на възстановяване. В основата на тази тема беше идеята за намиране на баланс между подкрепа и автономия; подкрепата често е централна за възстановяването, но същото е и развитието на вътрешната мотивация. Възстановяването на нарушеното доверие – в другите и в системите – е основен аспект от намирането на баланса между подкрепа и автономия, което позволи възстановяването. Участниците споделят как хранителното разстройство често води до изолация, оттегляне и тайнственост. Това понякога водеше до крехко или счупено доверие с близките. Постепенното преминаване към автономност (включително и подбор на храненето е основна тема)

Тема 3: Отблъскване срещу културата на хранене и стигмата за теглото.
Тази тема е съсредоточена върху ролята, която стигмата за теглото и диетичната култура играят при хранителните разстройства и преживяванията за възстановяване.  По-специално за участниците родители е важна необходимостта да се отървете от теглото като маркер за здраве и това често е нещо, което улеснява възстановяването.

Няколко участници описаха как стигматизиращата теглото среда е допринесла за появата на хранително разстройство- това е едно от няколкото неща, които се съчетават, за да генерират „перфектна буря“ (заедно с личността и генетичните фактори).

„Пътуването на идентичността“ на възстановяването често включва откриване на нови начини за справяне и концептуализиране на себе си  и включва предоговаряне на въпроса „кой съм аз“. Откриването или преоткриването на „кой съм аз“ е отбелязано като основен компонент на процесите на възстановяване, когато хората тръгват на пътешествие на себеоткриване. Участниците в това проучване споделят, изграждането на себе си в процес на възстановяване не означава непременно постигане на „перфектен“ начин на съществуване в света. Вместо никога повече да не се борите, възстановяването може да означава намиране на нови начини за ангажиране или тълкуване на тази борба. Възможността да изпитваш състрадание към себе си по този начин сама по себе си беше свързана с процеса на разширяване към възстановяване и откриване на чувство за себе си, което резонира с ценностите ви.

Тези открития също са в съответствие с и разширяват литературата, която подчертава как възстановяването на теглото не е адекватен показател за възстановяване.

Стигмата на теглото и културата на хранене могат да допринесат за развитието на  хранителните разстройства и също така да направят възстановяването по-трудно.

Ценноста на това проучване, което ви представих е в това, че то показва възстановяването като продължаващо и като нещо повече от разпознаваем единичен момент във времето (напр. възстановяване на теглото) и то може да се постигне вглеждайки се в отделния човек, и това, как  индивида в процесът на възстановяване може да бъде най-добре подкрепен, спрямо личните му качества и история. Нещо, в което и аз дълбоко вярвам.

 

 

 

 

 

Photo by Ono Kosuki: https://www.pexels.com/photo/anonymous-fashionable-businesswoman-walking-through-revolving-door-5999944/

 

 

 

 

Диетата като възможен път към хранителното разстройство

Промяната на хранителните навици може да e знак за слагане в ред на необмислено или лошо хранене, овладяване на вредни навици, но нерядко резките промени могат да са знак или сами по себе си, със строгостта и удоволствието от контрола да превърне добрата идея за по-добро тегло в хранително разстройство.

Това е особено рисково при групи като:

  • тийнейджърки, които са в „пухкав“ период заради хормоналните промени;
  • момичета, на които им предстои абитурентски бал;
  • както и млади хора, които дълго време са били с наднормено тегло, като родителите са не са подкрепяли по-добри навици на хранене, но с порастването си са решили, че искат да изглеждат по-добре
  • всеки с нерешени проблеми, които търсят начин да бъдат манифестирани

Християнските пости носят ползи – не са драстични, ограничават се само млечни и местни продукти, има някакво предизвикателство за не-вегетарианци, но когато се правят само за ограничаване на приема на храна, без духовна цел, това носи рискове на влизане в спирала към нарушения в храненето. Това важи по същия начин и за Житния режим на Дънов, но за друга гледна точка ще спомена, че в мюсюлманските страни ограниченията по време на Рамазан са фокус и на психотерапевтите там.

В този пост ще разгледам как промени в моделите на консумация на храна, несъответствието се крие в тяхното естество и въздействие и нюансираните разлики между започването на диета и поддаването на хранително разстройство.

Диети и режими на хранене vs хранителни разстройства

Първо, нека обясним какво наричаме какво.

Диетата или режим на хранене е специално ограничение с цел отслабване. В този контекст диетата включва режим на хранене, при който индивидите консумират по-малко калории или ограничават определени групи храни, за да постигнат желаното тегло или предполагаемите здравни цели.

Хранителното разстройство е общо наименование на различни състояния състояни на психичното здраве, характеризиращи се с постоянни нарушения в хранителното поведение заедно с тревожни емоционални и психологически прояви. Тези разстройства представляват значителна заплаха за физическото, емоционалното и психологическото благополучие, възпрепятствайки способността на хората да се ориентират ефективно в ежедневието. Те обхващат различни състояния като анорексия нервоза, булимия нервоза, болестно преяждане избягване/ограничаване на приема на храна (ARFID) и други специфични разстройства на храненето или храненето (OSFED).

Докато диетите остават преобладаващи, като значителен процент от населението се занимава с тях, честотата на хранителните разстройства е сравнително по-ниска. Въпреки че значителна част от хората участват в диети за регулиране на теглото, не всеки, който се впуска в подобни начинания, развива хранително разстройство, но една част от хората, които започват диета могат да преминат през период на нарушения в храненето, а други дори да страдат от хранително разстройство.

Различаване на диета от хранителни разстройства

Разграничението между диети и хранителни разстройства може да се размие, особено в контекста на култура, която често възхвалява и нормализира нередовните хранителни практики като гладуване или екстремни диетични ограничения. Интермитентното хранене предлага някои такива екстремности, като 20/4. Някои показатели обаче могат да помогнат за разграничаване на диета и потенциално вредно хранително разстройство.

Съображения като продължителност, влияние върху различни аспекти на живота, степента на умствена заетост, значението, придавано на хранителните правила, и елементът на избор могат да помогнат при разграничаването между двете. Диетите обикновено включват временен ангажимент с фокус върху постигането на конкретни цели, свързани с теглото, докато хранителните разстройства нямат дефинирана крайна точка и значително увреждат функционирането на индивидите в множество области.

Освен това, нивото на умствена фиксация, натрапчивото придържане към диетични правила и свързаният с това дистрес могат да сигнализират за прехода от диета към пълноценно хранително разстройство. Докато диетите често се възприемат като съзнателен избор, хранителните разстройства се проявяват като неконтролируеми принуди, лишени от елемента на воля.

Идентифициране на предупредителни знаци

Разпознаваемите проблеми знаци са:

  • прекалено твърдо спазване на диетичните разпоредби,
  • обсесивна загриженост за вида на тялото,
  • прекомерно вторачване в храната,
  • колебания в настроението поради диетични ограничения,
  • физически прояви на недохранване и
  • социално оттегляне, свързано с дейности, свързани с храната (включително и отказ от присъствие на хранене с други хора).

Тези показатели, допълнителна оценка чрез цялостни процеси на скрининг.

 

Връзката между диетата и хранителните разстройства

Въпреки че са различни единици, диетата и хранителните разстройства споделят сложно взаимодействие, като едното понякога предразполага хората към другото. Изследванията показват, че докато диетата не води неизменно до хранителни разстройства, тя повишава риска, особено сред податливите индивиди. Преследването на рестриктивни хранителни практики, броенето на калории и наблюдението на теглото може да изостри симптомите на хранителното разстройство, като диетите при юноши често предшестват появата на клинично диагностицирани нарушения.

Нещо повече, за някои диетата служи като катализатор за хранителни разстройства, предизвиквайки нарушено хранително поведение поради отрицателни енергийни баланси. Обратно, облекчението, изпитано по време на загуба на тегло, предизвикана от диета, може да е преходно, с възраждане на разстроени мисли при възстановяване на теглото.

Последиците от диетата

Въпреки че диетата може да изглежда безобидна, тя може да причини неблагоприятни ефекти, вариращи от хранителни дефицити до психологически стрес. Хроничното спазване на диета често завършва с метаболитни нарушения, проблеми с менструацията, проблеми с костната плътност и повишена чувствителност към преяждане.

В обобщение

Въпреки че диетичните предпочитания, съобразени с индивидуалните нужди, са приемливи, диетата единствено с цел отслабване изисква внимателно обмисляне. Ангажирането с ограничителни диетични практики крие присъщи рискове, потенциално кулминиращи с вредни последици за здравето и влошаване на съществуващи тенденции към хранителни разстройства. Ето защо е наложително да се подходи към диетичните промени с предпазливост, давайки приоритет на холистичното благосъстояние пред произволни цели, ориентирани към теглото.

Постенето може да бъде благовидна причина за стартиране на диета, но все пак – какви са истинските ви цели (и може ли да бъде постигната през друг начин освен ограничене на храната)?

Когато целта ви е да свалите килограми или да регулирате прекалено хранене – потърсете информация не само къде сте като индекс на телесната маса и други измерими компоненти от здравето ви, но да разберете какво може да направите за по-добро хранене – на себе си, но и в семейството ви и какви физически активности допълнително да включите.

Ако страдате от емоционално хранене също имате какво да направите – може да опитате с воден от вас терапевтичен дневник или да изгледате уебинара ми за Емоционалното хранене.

 

 

Photo by Pixabay

Какво е „емоционално хранене“?

Емоционалното хранене е онова хранене, което няма връзка с чувството за глад, а има за цел да „нахрани“ със спокойствие, когато човек се чувства:

  • Дискомфортно
  • Под стрес е
  • Тревожен е
  • Гневен
  • Скучно му е
  • Самотен е

То може да е и тогава, когато човек цикли по дадена тема като:

  • Проблеми със връзката, сложна ситуация в работата, финансите също и може да се прояви като това да
  • Мислиш много за храна
  • Да се храниш с еднообразна храна, само тя способна да ти даде спокойствие – например определен тип чипс или бонбони
  • Да се награждаваш с храна
  • Да ядеш необичайни количества
  • Да се храниш когато не си гладен или след като отдавна не си гладен
  • Да се чувстваш зле, след като си се хранил

 

Дали тези описания се отнасят за вас? Има ли емоции, които успокоявате с храна – например гняв или тъга? Забелязали ли сте дали определени ситуации може да доведат до това спешно да имате нужда да изядете нещо?

Ако темата е важна за вас, може да се запишете за достъп до уебинара „Емоционалното хранене“ в този линк.

 

 

 

 

 

Photo by Tijana Drndarski: https://www.pexels.com/photo/colorful-doughnuts-3338681/

Феноменът на емоционалното хранене

Затлъстяването, което расте през последните десетилетия и на което сме свидетели се дължи на няколко фактора – промяната в начина на хранене, промяната в начина на движение, т.е. заседналия начин на живот, но не на последно място и на преяждането.

Преяждането има силен психологически корен.

Феноменът на емоционалното хранене може да бъде обяснен като това, че нормалната реакция на възбуда при състояния като гняв, страх или безпокойство може да е загуба на апетит, но и прекомерно хранене

Това, което се случва е, че объркването в мозъка между вътрешна възбуда и глад (1, 2). Причината за това може да се крие и в това, че в много култури децата са успокоявани с храна да се разсеят – например като се удари или е разстроено да му се предложи нещо сладичко, вкусно и т.н.

Интересно е, че не е задължително емоционалното хранене да се случва само при хора с наднормено тегло или затлъстяване – има такива, които се хранят емоционално, но след това компенсират преяжданията с добър режим и съзнателно ограничаване на храната – те са наричани латентно затлъстели (3).

 

Ако темата е важна за вас може да си купите уебинара „Емоционалното хранене“.

 

 

 

 

 

 

 

Източници

1. Carlson, A. J. The Control of Hunger in Health and Disease. Chicago: University of Chicago

2. Bruch, H.. Psychological aspects in overeating and obesity. Psychosomatics,

3. Meyer, J. E., and Pudel, V. Experimental feeding in man. A behavioral approach to Psychosomatic Medicine

 

 

Photo by Rulo Davila: https://www.pexels.com/photo/woman-in-red-and-black-dress-standing-in-front-of-display-cabinet-10574813/

 

За интермитентното хранене/фастинг, но и за хранителните разстройства

Интермитентното хранене стана толкова популярно, че дори и телефонните приложения за него са безброй. Периодичното гладуване събира почитатели заради простата си и работеща формула – за някои то се превръща в ежедневие без проблем, като действително помага за контролиране на теглото. В много отношения то е добро – не демонизира хранителни групи (както често се случва при хранителни режими със спорен дългосрочен ефест), а се концентрира върху това човек да контролира кога се храни, а не толкова с какво. Въпреки че с „какво“ винаги е важно.

Има различни схеми – от часове гладуване всеки ден до дни на пост (фастинг), може да е избор да се храните веднъж дневно обилно или да имате биндж ден/два и строг режим другите дни от седмицата. Подкрепящи твърдения за интермитентото хранене е подобряването на метаболизма и че тялото само влиза в режим на изгаряне на излишните калории.

Подобно на всеки друг режим на ограничаване на храната и този носи риск за хората, които имат предиспозиция към хранително разстройства и тези, които са преминали през такова. Защо? При хранителните нарушения човек попада тогава, когато несъзнателно е подтискал част от своите възприятия, включително и това как се чувства тялото му – независимо дали гладен или преяждайки, фиксирайки се върху формата на тялото си. И ако за човек, който не е минал през такива размисли и поведения, интермитентното хранене може да стане навик, то при рисковите групи се получава нова рана между душата и тялото – отново на тялото не му се признава правото да „чувства“, да подава сигнали и да бъде подтискано – което отново резултира в нарушение на храненето.

Ограниченията, дори когато дават резултат върху тялото като експеримент, доста бързо може да се окажат нож с две остриета защото след бързото сваляне и ограничаване, след няколко месеца може да се получи бързо качване. Това, което в началото може да е начин да подобрите здравето си, може да се превърне в опасна черна писта, просто защото този тип хранене е екстремен. Действително, поддръжниците на този тип хранене задължително посочват липсата на достатъчно храна в древността, но въпреки че съм почитател на препратките към еволюцията, точно за това няма да се съглася, защото тогава този тип хранене не е бил въпрос на избор или култура, а на недоимък, на бедност или на трудности в намирането на храна, т.е. е бил повече изключение, не правило за хранене.

И една препратка към миналия век – тогава хората по-често бяха със здравословно тегло – деца и възрастни, а тези, които ядяха веднъж дневно, обикновено на вечеря, бяха сочени като лош пример.

 

Още по темата

Вижте тази статия в специализирано списание за диабет и ендокринология, една от частите в текста е точно по темата и цитира изследване сред над 2000 млади хора, от което е видно, че особено при жените, рискът от развитие на разстройство на храненето, дължащо се на периодично гладуване, е значителен, както и друго, което отново потвърждава, че фастинга може да доведе силно желание към определени храни. Само кратки периоди на интермитентно хранене имат наистина позитивни ефекти.

 

 

 

 

 

Photo by lil artsy: https://www.pexels.com/photo/woman-wearing-beige-crochet-sweater-and-round-white-analog-watch-closeup-photo-1374128/

Хранителни разстройства и дентално здраве

В процеса на боледуване и след това терапия на хранителни разстройства понякога се пропуска денталното здраве. Наскоро попаднах на статия (1), в която темата е разгледана обширно и изследователите също обръщат внимание, че насочването на пациенти към специалисти, свързани с денталното здраве, е рядко или липсва в много от насоките за лечение.

В блога може да намерите и друг материал за това, изготвен с помощта на д-р Димитър Тянков.

Зъбите най-често са засегнати при хора с булимия. При хранителните разстройства се засягат всички системи на тялото – от недостиг на витамини, за които може да се подпомогне тялото с инфузии, до потенциално фатални електролитен дисбаланс и хипогликемия.

Дентално здраве

В мета изследването, което цитирам (1) се посочва, че липсват насоки кога пациентите да се насочват към OHP. Този пропуск е особено проблематичен, като се има предвид, че много от терапевтите също споделят, че не познават темата и затова са склонни да чакат, докато пациентът съобщи за усложнения.

Правилото, което е редно да следваме е, че ранното идентифициране и намеса водят до по-добри здравни резултати. Същото важи и за хората с хранителни разстройства.

При хранителни разстройства е възможно да има  значителни ефекти върху зъбите на пациента, включително поставяне на импланти или подвижни протези, като се справят както с функционални, така и с естетически проблеми.

Констатациите показват, че хранителните разстройства водят до отрицателни ефекти овърху здравето на устната кухина, включително ерозия на зъбите, увеличен размер на слюнчените жлези и проблеми с венците с по-високи нива в сравнение с контролните групи. Допълнителни констатации в тези проучвания показват, че пациентите с хранителни разстройства смятат, че имат повече от проблеми, включително и по-голяма обща мускулна чувствителност, което потенциално предполага по-висока чувствителност към миофасциална болка в сравнение със здрави лица.

Отричането пред зъболекар на съществуването на хранително разстройство е начин на самозащита, а липсата на информация, че булимията може да провокира специфични и тежки проблеми, води до неглежиране на основния проблем – хранителното разстройство, което задълбочава и проблемите в устата.  При пациенти с анорексия може да се използва и Скрийнинг-въпросника за дентално здраве.

Хората с хранителни разстройства и какво ги спира да се погрижат за себе си?

След незнанието на силата на проблема, след това идват специфичната тревожност към отиване в кабинета („дентален страх“); нагласите за орална хигиена и оралното здравословно поведение при лица с или изложени на риск от хранителни разстройства.

84% от хората с хранителни разстройства са споделили в научни проучвания намират интернет за един от най-полезните източници на информация – и затова използвам шанса някой от тях, ако попадне на този материал да го прочете сериозно и да тръгне към лечение на булимията/анорексията, а и на зъбите и венците си.

Ключов въпрос, повдигнат в много от проучванията, е, че ефектите върху здравето на устната кухина от хранителните разстройства не са уникални за поведението, свързано с хранителни разстройства.  Повечето от свързаните състояния (напр. ерозия на зъбите, предразположеност към кариес, промени в слюнченото течение, пародонтоза) могат да бъдат показателни за много други състояния. С други думи, понякога зъболекаря ви може да не разбере, че имате хранително разстройство, заради което не отлагайте отиването при него/нея, ако имате се притеснявате от разкриването на тайната ви.

Поведението, свързано с различни състояния на хранителното разстройство на индивида, създава различни рискове за оралното здраве. В сравнение със здравните контроли, има по-висок прием на напитки с кофеин и по-нисък прием на обикновени (недиетични) безалкохолни напитки при тези в лека форма, но също така и по-ниска честота на обяд и по-нисък прием на сладки бисквити при тези, които са с лоша прогноза. Ключов извод от проучването е, че между ХР-добри иХР-лоши състояния, поведението на индивида представлява различни рискове за оралното здраве. Макар малка част от изследванията да изследват поведението на пациентите с хранителни разстройства по отношение на оралната хигиена и чувствата им относно процедурите за орално здраве, констатациите в тези проучвания показват, че много хора не разкриват хранителното си разстройство на дентални специалисти и се ангажират с грижа за оралното здраве по-рядко от клинично препоръчаното.

 

 

 

(1) Presskreischer, R., Prado, M.A., Kuraner, S.E. et al. Eating disorders and oral health: a scoping review. J Eat Disord 11, 55 (2023). https://doi.org/10.1186/s40337-023-00778-z

(2) Лекувайте комплексно зъбите, засегнати от хранително разстройство

(3) Тук едно видео на английски с илюстрирани примери, и още едно

Photo by Rodolfo Clix 

 

Разговор с Диана Боянова за EDI-3 (въпросник за оценка на хранителни разстройства)

Разговорът по-долу е прелюбопитен по няколко причини. Първо – това е строго професионален разговор и хората, които не се занимават с това е „през ключалката“ за какво си говорят психолозите, когато са сами.

За колегите пък се надявам да е полезен и осветляващ първия валидизиран за България тест за хранителни разстройства, като тук не говорим за определяне на типа разстройство, а за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, индикативни за лица с хранителни разстройства. Тези, които ме познават знаят, че съм Тома Неверни и обичам тестове, научно подкрепени факти и винаги, когато има възможност – проява на здрав разум и практично мислене. Затова и инициативата на фондация Хестия, за която знам от няколко месеца толкова ме зарадва. Тестът е много добре структуриран; докладът дава възможност за интерпретация и насоки за мислене на професионалиста. Може би е важно да кажа, че той няма как да бъде предоставен директно на пациента заради професионалната му специфика, но може да бъде преразказан.

Третата причина, поради която този разговор е е прелюбопитен е, че след като видяхме как авторските правата бавно пробиха своя път в българския ежедневен живот (музика, книги и филми, програмиране), сега идва ред и на законното плащане на труда на изследователите във финната материя на психологическите изследвания. Тестът EDI-3 е ще бъде заплащан, като цената не е ниска на изследвано лице, което пък поставя друг сериозен въпрос на нашето здравеопазване – кога ще имаме адекватна грижа за засегнатите от хранителни разстройства и кога най-накрая НЗОК ще се отнася към тях с грижата, която заслужават? Вероятно имаме още години преди това да се случи, но все пак – такива инструменти за оценка следва да бъдат подкрепени и от системата за обществено здраве.

Днес мой гост е Диана Боянова, доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“, с която разговаряме за създаването на EDI-3.

Въпросникът за оценка на хранителните разстройства (Eating Disorder Inventory – EDI) е издаден за първи път през 1984 г. от американското издателство PAR, с идеята да послужи за оценка на т.нар. континуиден модел на Nylander (1971) за анорексия нервоза. Според него анорексия невроза е финалният етап от процес, започнал като спазване на диета и прогресирал до крайност, а разликата между умереното ограничаване в храненето и случаите на клинична диагноза, е по-скоро количествена, отколкото качествена.

С времето EDI надминава първоначалната си идея и в последните десетилетия заема важно място в литературата, отнасяща се до хранителните разстройства. Въпросникът е базиран върху съвременното разбиране, че случаите на хранителни нарушения са изключително хетерогенни по отношение на тежестта на симптомите, а идентифицирането на значимите психологични характеристики може да доведе до по-добро описание и разбиране на клиентите и до по-фини решения в клиничната практика. EDI отразява разбирането, че изследването на свързаните с хранителните нарушения психологични конструкти дава ценна информация за етиологията, прогнозата и различните видове терапия, вероятността за рецидив, както и за други биологични корелати.

Днес въпросникът е може би най-утвърденият и използван самооценъчен инструмент за оценка на психологичните черти и конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранителни нарушения.

Какво се случва с първите две версии?

EDI-3 е третата ревизия на най-широко разпространения самооценъчен психологически инструмент EDI. Най-новата версия, адаптирана за България, е съобразена с еволюцията на теоретичните модели в сферата на хранителните разстройства. Тя е разработена с идеята да разшири обхвата на скалите и тяхната насоченост към психологическите области, свързани със съвременните теории, обуславящи етиологията и водещите симптоми при пациенти с хранителни разстройства.

EDI-3 включва някои значителни подобрения, които повишават качеството на получената информация от направената оценка. Една от тях е свързана с въвеждането на скали за валидност на отговорите. С тяхна помощ се определя стилът на отговаряне и консистентността на отговорите на изследваното лице, а резултатите могат да насочват вниманието на специалистите към потенциални закономерности, предполагащи некоректно попълване на теста.

В допълнение EDI-3 включва и норми за пациенти в юношеска възраст с хранителни разстройства, които липсват в предишните версии. Въпросникът съдържа скали и композити за измерване на конструкти, пряко свързани с психологическите характеристики, отнасящи се към хранителните разстройства.

Друго преимущество на EDI-3 спрямо предишните версии на въпросника, е свързано с нормативните извадки, които в оригиналния тест са от два географски региона в Средния Запад на САЩ и Онтарио, Канада, а в третата ревизия са извлечени от няколко различни клиники в САЩ, Европа и Австралия. Това дава възможност на специалистите да съпоставят резултатите на своите клиенти по-точно, а именно – спрямо нормативната група, към която клиентът географски принадлежи. По този начин инструментът е валиден не само като конструкти, които оценява, но и като културни особености, спрямо които се сравняват резултатите.

Как беше проведена адаптацията на български – колко време отне, трудности, изненади? 

Адаптацията на въпросника за България се случи в рамките на около една година. Процесът стартира с прав и обратен превод от български и на английски език (и обратно) на айтемите на въпросника. Преводите бяха извършени независимо един от друг от петима психолози с професионални познания по темата и с високо ниво на владеене на английски език. За айтемите, за които имаше разминаване в превода, беше организирана среща, в която се достигна до общо съгласие относно крайния превод.

Като следваща стъпка беше проведено пилотно проучване сред 99 мъже и жени на възраст между 16 и 64 години. Целта на пилотното изследване беше да се провери вътрешната консистентност на айтемите и, ако се наложи, да се направят корекции по тях. На всички участници в пилотното проучване беше дадена обратна връзка с резултатите от теста, а процесът по българската адаптация продължи със стартиране на същинското изследване.

В събирането на данни взеха участие 18 специалисти – психолози от цялата страна с активна практика, които бяха специално обучени какви са основните характеристики на EDI-3, какво оценява той и как се администрира. Специално за събирането на данни беше изготвен доклад, чрез който специалистите да могат да дават обратна връзка на клиентите, които участват в адаптацията. Целта на тази процедура е изцяло мотивационна – максимално бързо да се даде обратна връзка на участниците в проучването.

Процесът на адаптация е трудоемък и отнема доста време, а всички положени усилия целят едно – инструментът да бъде съобразен с културните особености на държавата, в която се прилага, така че да дава максимално точни и обективни данни. Ние имаме богат опит в това отношение, тъй като „Хестия“ е организация, специализирана в адаптацията на психометрични инсрументи и портфолиото ни включва серия от адаптирани за България методики, в това число Диференциален тест за оценка на агресията при деца и юноши (DAF), който оценява двата типа агресия (проактивна и реактивна) при деца и юноши, Дортмундски скрининг тест на детското развитие (DESK 3-6 R), чрез който се проследява цялостното детско развитие и риска от потенциално изоставане при деца от 3 до 6-годишна възраст и други.

Както при всички останали тестове, по които сме работили, и при EDI-3 бяха отчетени разлики в резултатите на оригиналната и българската нормативна извадка. Локалните даннни например показаха, че българските момичета на възраст до 18 години са по-ангажирани с теглото, фигурата и отношението към храненето. Те показват по-високи стойности по почти всички скали на EDI-3 в сравнение със своите връстници от оригиналната нормативна извадка на въпросника. Българските жени от своя страна имат статистически по-високи резултати по скалите Стремеж към слаба фигура, Междуличностна алиенация, Перфекционизъм и Аскетизъм. За разлика от това, жените от Швеция и Холандия имат значимо по-високи резултати по отношение на Неудовлетвореност от фигурата и Ниска самооценка.

В сайта на Войната с храната има скрийнинг тест, който е по-скоро ориентировъчен за навици и е са самоценка и потвърждаване на уверените съмнения на човека, че има проблем. Този тест, който вие правите е за професионалисти, т.е. резултатите са директно за психотерапевта, който ги описва пред пациента или неговите близки, ако той е непълнолетен. Моля да разкажете повече за какво е точно теста, как помага терапията

EDI-3 разкрива целия психологически спектър на клинично значимите характеристики, свързани с риска от възникване, развиването и поддържането на хранителни разстройства. Пълната форма на въпросника съдържа три специфични скали, които оценяват нагласите спрямо храненето и отношението към фигурата и себе си. Включени са и девет психологически конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранително разстройство. Инструментът предлага и три индекса за оценка на валидността на отговорите, както и шест композитни скали, които разкриват допълнителни аспекти на клиничната картина.

Инструментът не е насочен пряко към поставянето на диагноза за хранително разстройство, а по-скоро е предназначен за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, които са индикативни за лица с хранителни разстройства. Въпросникът играе ключова роля в оценката на човек с хранително разстройство или риск от развиване на такова и по-нататъшната работа с него. Резултатите от него дават възможност на специалиста да идентифицира риска от възникване на хранително разстройство, да планира терапия, ако такъв съществува, и да оценява нейния ефект в дългосрочен план.

EDI-3 също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проследяване на резултатите от проведеното лечение.

За какви специалисти е предназначено? 

EDI-3 е приложим основно в практиката на психолози и психиатри, които с негова помощ имат възможност да получат детайлни познания за клиента, да назначат подходяща терапия и да проследят нейния ефект.

Въпросникът има и кратка скрийнинг форма, която може да бъде използвана от неспециалисти в областта на психологията и психиатрията, в това число фитнес инструктори, специалисти по хранене, учители и други. Кратката форма включва 25 айтема, покриващи трите специфични скали за хранителни нарушения и индекс на телесната мазнина (BMI). Резултатите от нея могат да послужат като основание за насочване към специалист.

В допълнение EDI-3 включва и самооценъчен чек-лист с информация за честотата на симптоми, свързани с начина на живот: приемане на разслабителни, хапчета за отслабване, предизвикано повръщане, физическа активност, менструация и др.

Цената на теста е висока, а причината за това е напълно практична – за него има доста работа, която е свършена. В работата на психолози и психотерапевти това е напълно нов момент, в който за конкретни продукти ще се плаща отделно.

Психодиагностиката играе важна роля в изготвянето на цялостна оценка за моментното психично функциониране и състояние, както и за последващата терапевтична работа с дадено лице. Тя намира широко приложение в клиничната и терапевтична практика на специалистите в областта на психичното здраве. В България психологическите тестове са все по-често използван инструмент в последните години и това се дължи до голяма степен на факта, че специалистите вече имат достъп до надеждни, стандартизирани за България инструменти.

Както създаването, така и адаптацията на тестовете изискват съществен ресурс по отношение на време, труд, експертиза и директни разходи. Това включва уреждането на оригиналните авторски права, професионален превод на материалите, провеждане на оценявания със стандартизационната извадка, статистическа обработка на резултатите и изготвяне на български норми, в зависимост от пола и възрастта на клиентите, при които ще се използва тестът, разпространение на инструмента и последваща поддържка. Инвестицията е голяма, но изключително важна, за да може методиката да покрие всички стандарти, които гарантират ефективността му.

Във фондация „Хестия“ считаме за свой ангажимент да спомогнем по-широкото разпространение на тестовете, тъй като вярваме, че по този начин подобряваме възможностите за ефективно и надеждно диагностициране на психичното, социално и емоционално здраве за децата и възрастните в България. Ето защо се стремим да поддържаме ниски цени на инструментите, които предлагаме, и твърдим, че това е така, с оглед на разходите, с които е свързана работата ни.

Съществена е първоначалната инвестиция, която специалистите правят при закупуването на тест, защото тя покрива пълния комплект тест, с включено ръководство и ограничен брой бланки и доклади, както и преминаването на сертификационно обучение – в повечето случаи, двудневно. След това ние им осигуряваме достъп до онлайн система за работа с клиенти и използване на тестове – Examinea, където могат да поръчват допълнителен брой бланки и доклади за своите клиенти. Цената на стандартната форма на доклада на EDI-3 е 18 лв., кратката форма на доклада е 10.80 лв., а докладът от чек-листа Стил на живот е на стойност 4.80 лв. Повече информация за цените и условията за ползване на инструментите, с които работим, специалистите могат да открият на сайта ни www.hestiabg.com.

Събирайки данните онлайн има ли риск от изтичането им?

Системата Examinea, с която работим, намира широко приложение в работата на професионалистите, които използват ежедневно тестове в процеса на своята работа. Тя гарантира на клиентите правото на избор на подходящ тест, прозрачност на изискванията за администрация, бързо генериране на резултатите. Examinea може да бъде използвана единствено от професионалисти, квалифицирани да работят със съответните тестове, и отговаря на всички законови изисквания за сигурност и защита на личните данни. Политиката за обработка на личните данни, която изпълняваме, е напълно прозрачна и на уебсайта на системата са изложени подробно принципите, които следваме. Те включват ограничение на целите на обработване; свеждане до минимум на събраните данни; ограничение на съхранението с оглед постигане на целите, свързани с извършването на дейността; поверителност на обработването.

 

Още по темата 

Представяне на Дейвид М. Гарнър Дейвид М. Гарнър е доктор по психология и основател на River Centre Clinic – организация, развила модел за достъпна и висококачествена подкрепа на хора, страдащи от хранителни разстройства. Гарнър е бил професор по психиатрия и психология в University of Toronto, както и в департамента по психиатрия в Michigan State University. Автор е на над 180 научни труда, 7 книги, а освен това е разработил двата най-използвани психометрични инструмента в областта на хранителните разстройства: Eating Attitudes Test (EAT-26) и the Eating Disorder Inventory (EDI-3). Той получава признание от Institute of Scientific Information (ISI) като един от най-цитираните изследователи в областта на социалните науки.

 

Представяне на Диана Боянова Диана Боянова е доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“. През последните 20 години тя работи в областта на психологическото оценяване, стандартизиране и адаптиране на психологически тестове, разработване на инструменти и изследване в сферата на детската психология и личността. Тя е бакалавър от първия випуск по психология към Великотърновския университет. Завършва магистратура към Софийски университет, а след това – докторантура към Института по психология при БАН. Има специализации и реализирани проекти по психология във Финландия и Люксембург и е член е на Европейската асоциация по личностна психология (EAPP). В продължение на шест години работи като пост-докторант в програма за изследване и развиване на академичния талант на деца от първи до дванадесети клас в Католическия университет в Чили. Участва в международни конференции и провежда обучения и оценка на образователни програми в Европа и Латинска Америка. От 2018 година работи във фондация „Хестия“, която е и европейска точка за развиване на академичния талант сред децата за България.

 

 

„Как да“ създадем проблеми на детето с храната (АНТИСПИСЪК)

Откъсът по-долу е от книгата на Димитрина Проданова „Превод от детски за напреднали“, където съм се настанила удобно като гост-автор с този текст. Предложих на Димитрина да погледнем към темата с хумор, пък който е от „нашата кръвна група“ ще разбере какво говорим. Книгата може да купите от сайта й (днес с отстъпка) или от подбрани книжарници.

 

Анти-списък, подходящ за „амбициозни” родители, които мечтаят за злоядо дете

1. Нека храната е грозна на вид. Не избирайте ярки цветове, пасирайте я дори след като може да дъвче, преварявайте продуктите и никога не я поднасяйте красиво. Не си губете времето да украсявате или да се забавлявате да е направена „като за списание“, като използвайте думи като „все ще се изяде“.

 

2. Насилвайте детето си да си изяжда всичко и дори когато не му се яде, не му разрешавайте да става от масата. Така ще го калите да се научи да седи на едно място с храна в бузата и сълзи в очите, намразвайки храната и ще го научите, че храната не е, за да носи удоволствие.

 

3. Никога не гответе заедно! Обяснете на детето, че не трябва да припарва в кухнята, не му давайте да прави курабийки с вас, не му позволявайте да докосне нож преди пълнолетие и в никакъв случай не го допускайте да си помисли, че може да включва котлон. Пречете му по всякакъв начин да си маже филии, да си прави сандвичи и да си реже плодове.

 

4. Редовно провеждайте възпитание на масата, акцентирайки върху неговите недостатъци. „Монологът на ядосания родител“ ще ви спести от храна, защото на детето бързо ще му се отяде.

 

5. Обиждайте го за начина, по който изглежда, например: „Виж си шкембето. Дебел/а си.”, като използвате думи, които „може да чуе от другите“, за да го калите и в училищния тормоз.

 

6. Подлагайте го на диети често и бъдете непрекъснато недоволни от резултата. Мерете го преди и след закуска, преди и след училище, обвинявайте го, че яде тайно и когато видите дете на същите години, но с по-малко килограми, му го натяквайте.

7. Ако детето е по-слабо или по-пълно, нека само то да е на режим, но не и вие.

 

8. Бъдете непрекъснато недоволни от собственото си тяло и често пъти говорете как трябва да влезете във форма.

 

9. Винаги, когато говорите за хора, обсъждайте и външния им вид, акцентирайки върху тялото им, начина им на хранене и т.н.

 

10. Купувайте пакетирана храна и рядко гответе вкъщи, никога не дръжте пресни плодове и зеленчуци у дома. Избягвайте да приготвяте домашна храна и не показвайте на детето какво е рационалното хранене, като вие също избягвайте да се интересувате какви са елементите на хранителната пирамида, какви са препоръките за здравословно хранене на деца и възрастни.

 

11. Никога не спортувайте и излизайте рядко на разходка.

 

12. Нека няма никакви правила, още по-малко за храненето. Бонбони преди вечеря – а защо не? Зърнени пръчици на площадката в 7 вечерта – а защо не?

 

13. Хранете се винаги пред телевизора и винаги натрупвайте повече, отколкото може да изядете. Разрешете на масата да се гледат телефони и таблети. Най-добре, още от бебе да давате на детето да се храни с телефон в ръка.

 

14. Вманиачете се по въпроса „какво ядем вкъщи“ и в никакъв случай не му разрешавайте да приема каквито и да било консерванти. Четете му лекции по хранене и го заплашвайте какво ще му се случи, ако хапне опасни храни. Нека „безглутеново“ е от първите му думи в речника, без да има проблем с глутена и да знае вкуса на киноа, но не и на чушки.

 

15. Винаги, когато има проблем – когато падне и се удари, давайте на детето нещо сладко, „за да се успокои“. Не забравяйте да награждавате детето и с шоколади, тестени храни или храна за постижения. Наказвайте с глад, за разнообразие.

 

Още по темата

Разговор с Димитрина Проданова – много лично и приятно може да прочетете в друг мой пост.

 

 

 

 

.

Photo by Elly Fairytale from Pexels

Хранителните разстройства в КоронаКриза

Този текст е предназначен с хора, които са с активно хранително разстройство и такива, които са преминали са и са се възстановили.

Първата част от текста е за хора, които мислят, че злоупотребяват в храната в момента и се притесняват на какво се дължи това.

 

Горещата телефонни линия за хранителни разстройства във Великобритания (BEAT) отбеляза 30% повече обаждания от началото на коронавирус кризата.  Когато възникне стресова ситуация с такъв мащаб, хората често изпитват съществени промени в хранителното си поведение. Обикновено описвано като емоционално хранене, това е поведението при което започваме да ядем (или спираме) като съзнателно или несъзнателно усилие за потискане или успокояване на негативните емоции. Освен това, при настоящата пандемична ситуация страхът от това дали ще има налична храна в бъдеще (страх, който в огромна степен е ирационален), достъпността и цената на храната в бъдеще може да повлияе на начина на хранене на някои хора. По прогноза на World Obesity настоящата пандемия може да допринесе за увеличаване на процента на затлъстяване, защото въведените мерките в много страни (напр. ограничаването на движение, лична изолация дори за хора, които не са болни (в карантина), ще окажат влияние върху мобилността, а принудителното физическо бездействие, дори за кратки периоди от време, увеличава риска от метаболитни заболявания. Също така, настоящата криза и необходимостта от самоизолация кара мнозина да разчитат на преработена храна с по-дълъг срок на годност (вместо на прясна продукция) и консерви (с по-големи количества натрий) и може да се очаква, че ще  забележим увеличение на теглото, ако това се запази за по-дълъг период от време.

До хладилника и обратно

Има много психологически и биологични причини, поради които се храним при стрес. Доказано е, че храната може да намали отрицателните емоции при някои индивиди, т.е. действа успокояващо, като механизъм за самоуспокояване. Биологически стресът е свързан с промени в кортизола, който играе критична роля в енергийната регулация. Също така сме склонни да жадуваме за храна с по-високо съдържание на мазнини и захар, когато сме по стрес, отчасти защото тялото ни се нуждае от повече енергия, за да функционира, когато е стресирано, а простите въглехидрати са най-бързият начин да постигнем бърз ефект. За съжаление емоционалното хранене обаче води до наддаване на тегло, защото стресорите не си отиват никога от живота, а ние се научаваме да прилагаме този механизъм.

3 начина за ограничаване на емоционалното хранене

  1. Чувствайте… далеч от храната. Когато тръгнете за трети път към хладилника, преговорете наум първо – какво ви притеснява точно днес? От какво бягате в момента – от работата на компютъра, от поредното домашно на детето? От притесненията за работата?
  2. Правете осъзнати избори за храната, която приемате. Ако не може да се спрете да ядете, изберете по-малко лошото. Опитайте се да се храните по график. Задайте си въпроси като: Ще се чувствам ли по-добре след като ям това? Ще съжалявам, че изядох това след 4 часа или след като го изям?
  3. Всеки ден е нов ден. Ако не харесвате как се чувствате след като сте яли, може да започнете с „правилно хранене“. Всеки един ден дава възможност да започнеш на чисто, докато не успеете.

Хранителните разстройства и Covid-19

Изолацията е фактор, които може силно да повлияе на съществуващо, хронично или да „отключи“ заспало хранително разстройство. Това важи за и всички, които са в отношения тип „сложно е да се каже“ с храната или са преминали преди време през такива периоди. Самоизолацията е риск, защото когато човек е сам, мислите могат да го завладеят и колкото и някой да ви убеждава, че трябва да се занимавате и да сте заети – което само може да ви накара да се чувствате зле, щом като другите се справят, а вие не.

Особености по вид заболяване

Анорексия: Внимавайте за влошаване на някои неспецифични състояния като нарушения в настроението, прекомерно почистване и миене на ръцете, прекомерен страх от заразяване. Опитайте се да продължите да си купувате храна въпреки опасенията ви, че може да се заразите в магазините за хранителни стоки. Старайте се да не определяте храните като „добри“ и „лоши“.  хранителни мисли – и да си дадете разрешение да ядете това, което искате, когато искате.

Булимия: Избягвайте да се свръхзапасявате с храни, което може да влоши поведението ви, когато никой не ви наблюдава (т.е. да ги изядете, за да се приключи с това да ви дразнят от затворения шкаф). Внимавайте, ако започнете да пиете алкохол повече от обичайното, това може да е знак, че тревожността ви завзема.

Преяждане: Опитайте се да не складирате продукти и да не готвите повече от нужното за едно хранене. Запасяването с храна може да е предизвика желанието тя да бъде изядена максимално бързо, заради което е добре да направите така, че тя да е далеч от вас или да ви е трудно да стигне Хората, които живеят сами е добре да обмислят дали да не поискат да живеят с друг през това време на изолация.

За всички, които правят много физически упражнения: Ограничаването на движението е проблем за всички, но за хора с хранителни разстройства добавя нов слой тревожност около липсата на движение. Физическите натоварвания помагат на много хора с хранителни разстройства ги използват като начин да се успокояват, физическата умора е  като изход от стреса и тревожността.

Препоръките, които следват, са съобразени със спецификата на хора с хранителни разстройства:

  • Слагам на първо място редовно практикуване на йога, защото това е физическото  занимание, за което има данни, че действа благотворно на хора с хранителни разстройства (линк към научни данни). Използвайте мантри също така. Харесайте си някоя (ще поставя лист в края на текста) и се опитайте да я заучите. Смисълът от тях е, че те действат успокояващо и могат да заглушат вътрешният глас на негативизъм, самообвинения, тревоги и т.н., и т.н.
  • Повече от другите хора имате нужда да получавате по-малко информация за кризата в момента. Ако за много други хора веднъж дневно е достатъчно, за вас вероятно ще бъде най-подходящо да е максимум на два дни веднъж. Ще разберете и без да сте на телефона непрекъснато.
  • Направете план на храненето си, независимо дали сте от хранещите се или не. Ако преяждате, по-добре да купувате ден след ден и да купувате по-малки количества. Яжте колкото се може повече зеленчуци – ако се нахраните първо с тях, ще имате по-малко място за тъпчене с джънк. И дори да ядете храни, които вътрешно не одобрявате, поне ще яли и някои здравословни неща. Яжте винаги в чиния, дори да сте сами. Пийте вода.
  • Старайте се спите поне по 8 часа.  Опитвайте се да се събуждате по едно и също време както преди и водете структуриран живот. Домакинската работа, като и начало на пролетно почистване, ще ви даде усещане за свършена работа.
  • Правете неща, които са свързани с творчество и нужда от концентрация – редете пъзел на импресионист, море или друго подобно, което изисква цялото ви време. Плетенето, книжка за оцветяване, всякакви други арт-проекти. Писането също е добър вариант – дневници, писателски практики и т.н.
  • Ако в момента нямате терапевт, помислете, особено ако видите, че ви става по-трудно, да се срещнете с такъв. Всички терапевти работят в момента и онлайн. Ако това не е опция в момента, услуги като безплатни консултации също са подходящи, поне като временно решение. Поддържането връзка с близките ви не е достатъчна поддръжка, макар е важна част от психичното ви здраве. Всеки, който работи за възстановяване от хранително разстройство, би било разумно да продължи със своя терапевт и диетолог онлайн.

 

 

Още по темата

Gayatri Mantra – тук е дълга, но има и по-кратки версия – тук с текст

Shanti Mantra

 

 

 

 

.

.

 

.

Photo by Cleyton Ewerton from Pexels

.

 

 

Музикантите като група със специален риск в хранителните разстройства

Причината? Перфекционизмът.

Хранителните разстройства са изненадващо често срещани сред музикантите. В живота на музикантите има освен възпитаваният с години перфекционизъм към музиката и изпълненията, така и големи количества стрес, тревожност и… депресия – заради големите вълни на силата на емоциите – от които се извлича музика, но и се създава голямо пространство за страдание. Публиката и нейните реакции – не винаги добронамерени, създават допълнително пространство за покълването на – ще използвам блестящата формулировка на д-р Дончев – „злокобните цветя“ на хранителните разстройства.

Имената на Тейлър Суифт, Ейми Уайнхаус, Деми Ловато, Бритни Спиърс, Елтън Джон и Лейди Гага, са само част от многото музиканти, минали през през това.

В изследване, направено наскоро, били подбрани музиканти на 18 или повече години, на всички етапи от своята музикална кариера и били интервюирани за минали и настоящи проблеми, като  общото им психично здраве било оценено за депресия, както и ИТМ. Представени били  всички видове музика – класическа, поп, рок и т.н. 83% са инструменталисти, 31% са певци, 5% са композитори, като в резултат имаме патологични стойности при 19% от музикантите, а когато са питани за историята на живота на разстройство на храненето, 32% от участниците са отговорили положително, т.е. в някакъв минал момент са били засегнати от хранително разстройство.

Повечето от изследваните са казали, че хранителните им навици не се отразяват нито на кариерата им, нито на тяхното представяне; някои обаче са споделила, че кариерата им се е отразила върху хранителните им навици – мнозина съобщават, че ще променят диетата си, ако имат по-високи доходи, а около 20% са зависими или пристрастени към определена храна или напитки, обикновено напитки, съдържащи кофеин.

Авторите отбелязват, че увеличеното разпространение на хранителните разстройства сред музикантите може да се дължи на повишените нива на перфекционизъм (особено при класическите и професионалните музиканти), защото тяхната цел е да се представят перфектно. Авторите също така предполагат, че една от причините певците да споделят по-често за хранителни разстройства, отколкото инструменталистите, е, че е налице амбивалентна връзка с техния основен инструмент, тоест как изглеждат телата им е много важно за общото им преставяне.

В популярното схващане се приема, че определени групи са изложени на висок риск от хранителни разстройства; това са най-често професионалните спортисти и танцьори, но вече имаме основание да добавим и групата на музикантите като рискова за хранителните разстройства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

.

снимка Pexels

Д-р Иван Диков, акушер-гинеколог: „Менструалният цикъл е едно от огледалата, които показват общото състояние на организма на жената“

Ново интервю в продължение на проекта в блога на интервюта с различни специалисти, които разказват от своята гледна точка. 

Д-р Иван Диков е е акушер-гинеколог с повече от 25 години клиничен и амбулаторен опит. Той е началник на Диагностично-консултативния блок на „Майчин дом“ (София, ул. Здраве 2). Там се осъществяват високоспециализирани амбулаторни медицински услуги, консултации със специалисти, първични и вторични консултативни прегледи, консултации по документи, лабораторни изследвани, както и планов прием на пациенти. „Майчин дом“ е най-голямата и най-старата специализирана АГ болница у нас.

Какво не се знае масово за спирането на цикъла, защото през тийн годините той не е много редовен, а от друга страна е сигнал за развитие на хранително разстройство?

Менструалният цикъл е едно от огледалата, които показват общото състояние на организма на жената, най-вече в репродуктивния период от живота й. Цикличността е обикновено около 28 дни, което отговаря на един лунарен месец. От там по щампа се приема, че неговата поява на 22/4 до по-голям интервал от 31-32 дни също е в норма.

Важното, което трябва да се знае за менструалния цикъл, когато е редовен, че не всички менструации са свързани с отделяне на яйцеклетка. При всички жени има поне няколко цикъла годишно, които не са свързани с отделяне на яйцеклетка и колкото се влиза към по-зряла възраст, толкова по-често се случва това. Би трябвало жените да си следят цикъла с т.нар. менструални календарчета или приложения на телефона. А когато се наблюдава дисбаланс, колкото по-рано се потърси причината и се изясни, толкова по-малко последствия има. За съжаление, когато това е продължило с години, доста често може да бъде свързано с един дълъг и дефинитивен край на възможностите за репродуктивна реализация.

Най-честата биологична причина за нарушаване на цикъла е бременноста. Едно момиче, което има цикъл и е водило сексуален живот през изминалия месец, независимо протектиран или не, е силно препоръчително, за да не кажа задължително, е да се направи тест за установяване на бременност. От една страна той струва няколко лева, а от друга е най-сигурния, най-евтин и конфиденциален метод. Ако жената не е доволен от първия резултат, след няколко дни може да бъде повторен и така вече няма да има съмнение дали е фалшиво положителен или фалшиво отрицателен.

Другата причина при подрастващите за отсъствие на менструация са несъобразените с изискванията за балансирано хранене диети. Малко или много една неразумно приложена диета се отразява върху менструалния цикъл. Може да се стигне и до пълна липса на менструация с месеци, дори години и тогава връщането към нормален менструален цикъл не е толкова лесно, колкото човек си представя. Първото нещо жената да се върне към нормален начин на хранене, доколкото това е възможно.

Наднорменото тегло също повлиява месечния цикъл и затова следенето на теглото е важно при всяка жена, която иска да забременее.

Друг важен аспект при спирането на менструалния цикъл е да се потърси дали има едндокринни проблеми или вродени гинекологични проблеми. Около 15% от жените имат ендокриннологични проблеми и с изследване на хормони и ехография също може да даде отговор за липсата на менструален цикъл. Недостатък на системата, която имаме, е неглижирането на профилактиката, особено на подрастващите – и при мъжете, и при жените.

Приемаме, че в днешни дни цикълът на момичетата започва около 10-12 годишна възраст. Кога можем да очакваме, че ще се нормализира?

В първите 1-2 години действително менструацията може да не бъде много редовна, но ако след това не се установен един що-годе нормален цикъл, трябва да се потърси консултация със специалист, но веднага се връщаме обратно назад – в България се броят на пръстите на ръката специалистите – и една част от тях работят при нас, в Мачин дом, които наистина знаят и могат да дадат експертно становище или консултация при такава ситуация. Реално това са 5-6 лекаря и пак се връщаме в профилактиката.

Но тук ще дам и друго нещо – ранната бременност при подрастващи. Сандвичи, диети, напрежение и може 2-3 цикъла да се прескочат – и се оказва че момичето е в 3-4ти месец бременна. И тогава – в закона до 16 годишна възраст до 22 гестационна седмица бременноста може да се прекъсне по медицински причини. Но на 16 години и 1 ден не може. А едно нечакано или нежелано дете обърква 2-3 семейства. Без профилактика, без подготвени кадри, голяма част от тези проблеми няма как да бъдат избегнати.

В една идеална ситуация как би изглеждала профилактиката на тийнейджърите? От каква възраст трябва да се започне?

От 10-12 годишна възраст подрастващите момчета и момичета някои процесите започват доста по-рано. Това е в резултат на променен бит, общество и т.н. и тяхното физическо и сексуално съзряване става доста по-рано, особено при момиченцата. Първото нещо, което е – от години се говори за въвеждане на здравно образование в училище. За съжаление и при двата пола много лоша шега изиграват и при двата пола, използването под формата на хранителни добавки протеини и други неща, но за съжаление голяма част от тях са с неясен произход и производител и съвсем не са толкова безвредни – не само за репродуктивното и ендокриното здраве, но и куп други органи и системи.

Доколко семейните разговори могат да помогнат?

Говоренето може да помогне, ако родителя също е наясно с тези неща. Но най-важното е родителите да не губят връзка с децата си.

И тийнейджърката няма цикъл, майката е загрижена и започва да търси какво да направи…

Но това се случва само ако майката има съответния контакт с дъщеря си, а не винаги той е толкова пълноценен. Има майки, които правят всичко възможно след като се появи проблема, но заради това, че от най-ранна възраст не са създадени такива отношения, на 15-16 годишна възраст вече е трудно те да започнат. Още повече в тази възраст децата не са добре настроени към родителите и ако няма тази предварителна връзка, в този момент отношенията се късат.

Друг проблем е законодателството – до 18 годишна възраст един лекар и кръв не може да вземе, без съгласието на родителите. Имал съм безброй такива проблеми – на 14 годишно момиче, което води – няма значение редовен или не сексуален живот – му се предписва комбиниран котрацептив. За тийнейджърите ако няма нещо друго, комбинираната пероална таблетка е възможно най-доброто предпазване от бременност за здрави жени.

Но долитат двамата родители, разгневени, готови да бият с думите „Ти кой си бе, ще тласкаш дъщеря ни към това“ и ти трябва да им кажеш – „Вижте хора, тя няма да престане да прави секс – напук ще ви прави, още повече – вие какво искате – тя да забременее с всички проблеми на една тийнейджърска бременност и с нейните последствия – социални и физиологични или искате да не забременява?“. Ето това е още един порочен кръг, в който сме от десетилетия.

Да си представим една ситуация, при която млада жена с или без майка си отива при гинеколог, защото й е спрял цикъла и не идва вече месец или два. Там й се предписва хормонален препарат, който да предизвика цикъла, но ние знаем, че този цикъл не е „истински“ – това е нещо много често срещано.

И тук се връщаме в предишното – за съжаление хората, които наистина са вещи по отношение на гинекология на подрастващите са малко. Дори в програмата на обучение на студенти, този проблем не е засегнат достатъчно. Много често се подхожда така – при нередовен цикъл се предписват контрацептиви – да, контрацептивите са безопасни, но са хормонален препарат и действат по един начин в тийнейджърска възраст, по друг 20-30 и трети 30 плюс и от 40 нагоре. Причината за тази нередовност на менструацията остава нерешена – да, поемайки хормоналните препарати при пациентката ще настъпят промени и временно ще бъде решен въпроса, но това е еднократно.

И това няма да реши основния въпрос…

Въобще не го решава, а го задълбочава.

Понякога родителите се притесняват, че момичетата им напълняват във възрастта 10-12 и не знаят, че това е един естествен процес, при който тялото се подготвя за първата менструация, започвайки да задържа мазнини.

Да, обаче това е различно от това едно дете да е с наднормено тегло. За това влияе много и начина на живот влияе. Ходи се с кола до училище, физическа активност почти никаква, с телефона и таблета навсякъде и почти не се излиза – само по дискотеки и така много момичета не приемат храна със съответното качество и съответната ритмичност и нямат физическите натоварвания, които да поддържат теглото в норма.

Но ако детето е поддържало средно тегло и стане закръглено, родителите реагират или съучениците и тогава започват диети, сваля се теглото и се стига до първична аменорея (липса на първа менструация).

Абсолютно!

Една част от пациентките ми се колебаят дали да споделят с гинеколога си дали да споделят по време на прегледа, че имат хранително разстройство

Добре е да се каже, защото това касае баланса на тялото и лекаря е добре да знае това, което се случва, за да може да знае каква е цялата здравна картина.

За контакти с д-р Иван Диков и специалистите по гинекология за подрастващите може да се свържете с Диагностично-консултативния блок на Майчин дом

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Тони Дончев, психиатър

.

.

.

Доц. д-р Тони Дончев, психиатър – „Нека се обърнем към душите на хората с хранителни разстройства и тяхното страдание“

Ново интервю в продължение на проекта в блога на интервюта с различни специалисти, които разказват от своята гледна точка. Доц. дТони Дончев e психиатър. Той става доцент през 2012, а професионалната му кариера започва като интерн в клиника по психиатрия на ВМА-София през 1994 г., а в периода 20122018 г. е неин ръководител. Носител е на различни награди в областта и е преподавал във водещи учебни заведения. Има над 40 научни публикации, една самостоятелна монография, както и участие в различни учебници и учебни помагала.

Може да бъде намерен в Медицински център Интермедика, София.

Как близките или могат да провокират разговор с човек, за когото се тревожат, да се срещне с психиатър или психотерапевт?

Много често хората с нарушенията на влечението към храната са трудни и сложни пациенти, които реагират с бурно негодуване, а също и отричане, когато им бъде казано, че трябва да се срещнат с „пси-“ специалист, а тази реакция трагична в контекста на болестта, защото ни отдалечава от възможността за интервенция. Нарушеният контрол над емоциите е част от личностова предиспозиция на засегнатите от хранителните разстройства и затова един лесен път, доколкото този път може да е лесен той изобщо, е като се обърнем към душите на тези хора и това, че те изпитват някакво страдание, и интервенцията не е задължително да бъде свързана с храненето, защото така се сблъскваме с отрицание. Много е по-елегантно, и по-коректно е, да се обърнем към страданието на тези хора, като си мисля, че е най-добре да бъдат попитани от някой близък нещо като: „Мила, може би имаш проблем с храната“ или „Мила, много си слаба“. Би трябвало по-скоро да бъдат подканени да си  зададат въпроса „как се чувствам“ например, или  „дали не се чувствам депресирана“. В повечето случаи хората с хранителни разстройства са жени и затова си позволявам за говоря в женски род –  един сигурен начин да си признаем, че имаме проблем с душата, е депресията.  Мозъкът ни е един мускул, казваше един професор, и като всеки мускул, той се тренира и като всеки мускул няма много начини да ни подскаже нещо не е наред – обикновено начина, по който той ни показва, че го боли, е като изпитваме депресивни симптоми.

Факт е, че голяма част от тези хора имат депресия и един добър път да ги попитаме как се чувстват, страдат ли, мъчно ли им е, изпитват ли тъга, изпитват ли вина – всички тези чувства са един прекрасен обект първо за една добра формулировка, която може да бъде приета от тези пациенти. Иначе резкият подход към тях е обречен на неуспех, поне при тези с анорексия и булимия, особено в онези случаи, в които техният индекс на телесната маса (ИТМ) се колебае между 19-20. Това са едни слаби момичета, които въпреки че още не попадат в категорията „анорексия“, има множество фактори, които ни показват, че са избрали посоката, в която вървят.

Какво е най-голямото предизвикателство при работа с пациенти с хранителни разстройства?

От медицинска гледна точка анорексията е единствената психиатрична болест, която убива. Чудовищно предизвикателство поне у нас е, че не съществува такъв център, който да предлага прицелна терапия за пациенти с хранителни разстройства, защото лечението в никакъв случай не е само психиатрично, само психотерапевтично. Лечението на една разгърната картина изисква екипен подход и това надхвърля обичайните психиатрични екипи, които са съставени от психиатър, психолог, социален работник и медицинска сестра. Той изисква участието на гастро-ентеролози, на кардиолози, на интензивни терапевти. В един много диференциран и подчинен на оперативни процедури подход, трябва да се започне с оценка на биологичната терапия, заради риска от сериозни нарушения в електролитния баланс и в цялостното хранене на организма; кардиологичните нарушения и т.н. Всички тези компетенции няма как в съвременния свят да бъдат в главата на един човек – тоест се изискват се много пари за лечението.

Опитът ми показва, че само един хранителен разтвор за вливане на пациент с нарушения на биохимично ниво излиза 500 лв на ден. Говоря само за препаратите, които се приговят индивидуално и  изискват непрекъснат лабораторен анализ на биохимията на тези пациенти.

Иначе всичко би било работа „на парче“, което е работа героична, но със сигурност не толкова полезна за тези пациенти. Без сериозен ангажимент на институциите в лечението на тази група пациенти не се постига терапия с начало, ясно дефинирани стъпки и финал.

Кога, според Вас, се минава границата от временно състояние – от „ще отслабна“ към болест?

В огромен процент от тях има някаква личностова особеност, която създава онази среда, онази почва, върху която израстват онези злокобни цветя на анорексията. Също така и в света на модата продължава да има много модели в анорексичния женски модел.

За съжаление майките и родителите също са много често част от патогенезата на тези разстройства, като се създава среда за разгръщането на този тип мислене и възприемане на света.  Опитът на майките да преживеят, това което не са могли, чрез дъщерите си, води много често до трагични резултати, в това число и анорексия. Така първите реплики на момичето „дебела съм“ са били произнесени първо като „дебела си“ или „много ядеш“.

Искам да Ви да попитам за връзката на хранителните разстройства и с други болести от Вашата специалност, освен депресията, например с обсесивно-компулсивните разстройства?

Цялата група на хранителните разстройства имат повече общо с емоциите, докато ОКР е един интелектуален процес, който се намира на друго ниво. Поради това при ОКР добре работи конгитивно-поведенческата терапия и не толкова добре при хранителните разстройства, където дълбинните методи са с по-голямо въздействие.

Разстройствата на влечението, каквито са хранителните разстройства, са онтогенетични и там лечението не е свързано с конгницията. Например, когато една жена с булимия яде, тя има неистова нужда да го направи. Лично аз мисля, че компулсивното хранене не е редно да бъде свързвано с ОКР, защото при ОКР в повечето случаи то е защитно, при тези пациенти обичайно вътрешните мотиви и разсъждения да са „аз не трябва да направя еди какво си, за да не се случи еди какво си“. Обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с висок интелект, който в този момент вреди, защото когато един човек впрегне всичките си ресурси да отрече един проблем, няма сила, която да може да го разубеди. ОКР е тежка болест, при която пациентите могат да сами да анализират поведението си; те са хора, които успяват да се пошегуват със себе си; критични са с това, което се случва в главата им, колкото и налудничави да са мислите им, докато при хранителните разстройства усещането на психиатъра по-скоро е, че има по-голяма близост до психозата, нарушения по отношение на възприятията към света – не само към тялото, но и към света, той определено не е толкова добронамерен, колкото е обичайно и усещанията за него са доста променени и различни. Лично аз, бих сложил тази група при психотичните разстройства заради нарушените възприятия и нарушената интерпретация на тези възприятия, по което си приличат с психотичните.

Кой е, според Вас, най-добрия път, по който един засегнат или неговия близък трябва да извърви? Кой пръв може да посочи модела, откъде се тръгва – от личния лекар, от психотерапевт, от психиатъричния кабинет?

Аз си мисля, че ако стъпим на предните ми думи за анорексиогенните майки, първият, най-разумния, коректен и реалистичен път, е в ранната диагностика да се намесят училищните психолози. Това са компетентни хора, които могат да играят роля, и да са предната линия на детекция на нещо различно у някои момичета, защото стигнем ли до лабораторни промени, то диагнозата е видима от много, много далеч. Детските организми са изключително корави и гъвкави, компенсират дълго време, но нямат ресурс за възставновяване, след като декомпенсират

А какво се случва с тези пациенти, които отказват да приемат лекарства?

Правило е, че щом настъпят хемодинамични нарушения и тези момичета започнат да припадат, спре им мензиса и настъпят всички усложнения в следствие нехранене, не просто неправилно хранене, тогава влизаме в ситуацията на задължителността.

Тогава под въздействие на семействата си те започват да пият лекарства. Това пък увеличава техния негативизъм и намалява възможността да се работи с тях. Важно е те да участват в този процес, да са мотивирани да се променят – като това не може да се случи само с един разговор, това е процес – ако в продължение на 15 години е изграждан един идеален Аз образ около 35 кг, няма как за един месец, една или пет години да обърнем този модел на обратно, тъй като това са базисни модели, които са вече факт.

Тоест трябва време.

Време и с идеята за малките корекции, които да доведат до промяна, а не „е от сега нататък всичко ще е различно“, защото това не се случва, следва разочарование за пациента, за близките му, отказ, отрицание и всички тези неща, които не помагат и не са полезни.

.

.

.

.

.

.

За контакти с Медицински център Интермедика и доц. д-р Тони Дончев може да позвъните на телефон: 0897 645 844 или през формата на сайта

.

.

.

.

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

За проблемното хранене и защо е толкова важно то да е добро

Днес на обяд с Белослава Димитрова говорихме сериозни неща по БНР Радио София. Знаете, че интересът ми към темата е доста голям и в разговора ни една от големите теми беше каква е отговорността на всеки един от нас за собственото и здраве. “Проява на отговорност е да вземаш решения, които може в момента да не са ти много приятни, но в дългосрочен план ще имат ефект”.

Какво говорихме по тази обширна тема може да чуете в линка, който води към Радиоприемница по БНР Радио София.

Детското насилие като неспецифичен рисков фактор при хранителните разстройства

Насилието в детска възраст (СМ) е признато като неспецифичен рисков фактор за развитието на хранителни разстройства, но механизмите, обясняващи връзката остава да бъдат изяснени занапред.

228 лица с хранителни разстройство, от които с 94 рестриктивен тип анорексия нервоза (ANR) и 134 със симптоми на преяждане и пречистване (ВР) (включително 23 с типа на прочистване с анорексия и 111 с булимия), участваха в изследване, което прави оценка на тревожността им и на преживените детски травми. Променливите, получени от тези въпросници, са анализиранибяха включени в мрежов анализ за идентифициране на най-краткия път между връзката с насилието в детска възраст и симптоматиката на хранителното разстройство.

Резултатите показват, че всички видове хранителни разстройства се свързани с насилието към дете. При рестриктивния тип анорексия (без прочистваме) има доминиране на случаите на емоционално насилие. При групата на преяждащо-пречистващите се наблюдава неефекасност, и липса на неефективност или липса на интероцептивно осъзнаване.

Интероцептивното осъзнаване е свързано с идентичността и усещането да съм „аз“. „. Ключов въпрос е как мозъкът интегрира различни сензорни сигнали от тялото, за да произведе преживяването на това тяло като „моето“, това е известно като чувство за „собственост на тялото“. Събирането на данни предполага, че интегрирането на екстероцептивни сигнали, свързани с тялото, като зрение и докосване, произвежда или дори променя чувството за собственост на тялото. Въпреки това, мултисензорната интеграция предава информация за тялото, възприемана отвън, и следователно представлява само един канал информация, наличен за самоосъзнаване. Интероцепцията, дефинирана като усещане физиологичното състояние на тялото, е повсеместен информационен канал, използван за представяне на тялото отвътре. Въпреки че наскоро са документирани ефектите на екстероцепцията върху физиологичната регулация на организма, малко се знае дали интероцептивната информираност може да повлияе на екстероцептивните представи на тялото“ (по Tsakiris M, Tajadura-Jimenez A & Costantini M (2011). Just a heartbeat away from one’s body: interoceptive sensitivity predicts malleability of body representations. Proceedings of the Royal Society, B,  Biological Sciences. 278(1717):2470-6.)

Заключението от изследването дава посоки за за изследванията, така и за лечението на хранителните разстройства заради близостта между симптоматиката при тях и симптомите при деца, преживели насилие.

 

 

 

Изследването е на: Alessio Maria Monteleone, Giammarco Cascino, Francesca Pellegrino, Valeria Ruzzi, Giuseppina Patriciello, Luigi Marone, Gianmarco De Felice, Palmiero Monteleone, Mario Maj,
The association between childhood maltreatment and eating disorder psychopathology: A mixed-model investigation, European Psychiatry, Volume 61, 2019, Pages 111-118, ISSN 0924-9338,
https://doi.org/10.1016/j.eurpsy.2019.08.002.
(http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0924933819301257)

 

 

 

 

 

 

 

 

Photo by Engin Akyurt from Pexels

Критичната трета година при хранителните разстройства

Този текст е авторство на Paul Robinson. Публикувам го със съкращения и редакция, които не пречат на целия му смисъл и заряд. Оригиналната публикация може да прочетете тук.

 

Концепцията за тежките и трайни психично заболявания във Великобритания е въведена през 1999 г. с цел насочване на ресурси към пациенти, страдащи от дългосрочни сериозни разстройства, и е била предложена да бъде свързана с хранителните разстройства през 2009 г.

В този текст автора разглежда понятието за тежко и трайно хранително разстройство (SEED) и се изследва неговото значение за анорексия нервоза (AN) и булимия нервоза (BN).

Симптомите на анорексия по събраните данни се влошават след три последователни години на боледуване.

Симптомите на тежка и трайна AN (SEED-AN) са изтощителни и дългогодишни, както и потенциално фатални. Симптомите на тежък и траен BN (SEED-BN) също са изтощителни, особено при социална адаптация. И при двете условия се откроява обща картина на семейните затруднения.

Продължителност на заболяването

Към определяне на продължителността на заболяването може да се подходи по много начини. Единият е да се зададе въпроса: „В кой момент хранителните разстройства стават значително по-трудни за лечение?“. Това е важен въпрос, защото ако знаехме отговора, бихме могли да положим всички възможни усилия да започнем лечение преди настъпването на този момент.

За съжаление има доста малко доказателства, които да ни ръководят, въпреки че се предполага, че след 3 последователни години на боледуване анорексията може да стане по-трудна за лечение. (Treasure J, Russell G. The case for early intervention in anorexia nervosa: Theoretical exploration of maintaining factors. The British Journal of Psychiatry. 2011;199(1):5-7). Данните показват, че има възстановяване от анорексия на всеки етап, но след 5тата до 10тата година възстановяването става все по-малко вероятно. Въпреки това не трябва да пропускаме, че смъртните случаи в това време представяват значима част, повече от която и да било психична болест, от засегнатите, което прави анорексията толкова важна за лечение в първия възможен момент.

Друг подход за дефиниране на продължителността на заболяването е като да се разгледа делът на пациентите, които все още отговарят на критериите за разстройството в различно време след началото му. Дялът на пациентите, първоначално диагностицирани с анорексия нервоза, и които продължават да са в болестта, е висок и можем да очакваме около една четвърт от пациентите да останат в това него. Това означава, че това са хора, които живеят с ниски и свръхниски килограми без да стигнат до летален изход, но страданията им са психични, физически и социални. Пропорцията в данните включва всички смъртни случаи, както и пациенти с лош резултат поради причини, различни от хранителното разстройство, така че мярката е до известна степен съдържа риск от грешка (смъртните случаи често се описват с причина на смъртта, но водещата причина да се дължи на хранителното разстройство, но това не може да бъде описано винаги медицинските документи – бележката моя, ДС)

Клинично сравнение на тежките и продължителни форми на хранителните разстройства (SEED)

Сравнение на Анорексия SEED-AN и булимия SEED-BN

Физически

При анорексия SEED-AN участниците имат физически оплаквания, но отричат тяхната сериозност:

„Най-лошото ще бъде, когато остарея и ще имам оспеопатия, но знаете ли какво, има някои фантастични хапчета вече

„Остеопорозата ми беше диагностицирана, но мисля, че е контролируема … с калция и правилната диета и мисля, че не е остра.“

При булимия повечето лица нямат физически проблеми или ги намират за такива, с които може да се справят.

Психологически

При анорексия повечето участници са с депресия и самочувствието им често е изключително ниско:

„Чувствам се, че съм ужасен, отвратителен човек … Чувствам се като наистина грозна и отвратителна и мръсна и следователно да се обличам добре би било нещо погрешно“

При булимия депресията и нестабилността на настроението са често срещани.

Понякога съм просто щастлива, а други дни просто искам да бъда сама.“

„Мисля, че доста от болестта е да живееш с депресия.“

 

Социални

При SEED-AN често се срещат смущения в социалните контакти и общуване, липса на интимни връзки и изолация.

„Чувствах се, че просто съм се провалила в живота. Бях твърде уплашена, за да се присъединя към клуба по скуош, бях твърде уплашена, за да общувам с хората, загубих цялата си увереност в интервюта за работа. “

В SEED-BN повечето участници нямат връзки и живеят сами.

„Имам приятели, които имам онлайн, но всъщност не съм ги срещала. Защото чувствам, че мога да представя свой напълно фалшив образ„.

 

Семейни

В SEED-BN семейните затруднения са чести. Някои смятат, че семействата им не приемат сериозно хранителното им разстройство. Една пациентка, след като признала за своята булимия на майка си, реакцията била: И аз съм го правила. Толкова е глупаво…“, което не й помогнало. Други пациенти съобщават, че техните семейства са били обсебени от тегло им. Когато една участничка станала размер М след болестта си, член на нейното разширено семейство възкликнал: „О, Боже, какво ти е? Станала си огромна!”.

 

Финансови

При SEED-AN пациентите по-често са бедни, живееха от обезщетения, а и самите те имат болезнена пестеливост, при която изпитваха изключителни трудности да харчат пари за себе си:

„Струва ми се много трудно да харча пари. Ако влезете в моя апартамент, нямам нищо особено там… Нося обувките си докато не започнат да се разпадат. “

За SEED-BN заболяването по-често е по-скъпо поради голямото количество консумирана храна. Един интервюиран пациент се среща с кредитен консултант, който да й помогне да се справи със ситуацията на кредите от 5 институции: „Нямам никакви спестявания и не купувам нищо хубаво за себе си, просто оцелявам.“

 

Тежките и продължителни хранителни разстройство и лечение

Изследванията за резултатите в областта на лечинието на SEED са оскъдни. Има няколко примера за публикации, в които клиницистите са изразили своето мнение в тази област, а въпроса, който постоянно изниква в областта на лечението, е какъв общ подход да бъде използван. Както вече беше написано, пълното възстановяване от хранително разстройство винаги е възможно, макар и по-малко вероятно с течение на годините. По този начин пациентът (и клиничният лекар и семейството) се сблъскват с въпроса всеки път, когато се обмисля терапия: Трябва ли да се върви към пълно възстановяване или към най-доброто възможно качество на живот, придългосрочно разстройство.

От гледна точка на клинициста, може да има морална дилема. Финансирането на услугите може да зависи от достъпа до пълното стационарно лечение. Това се отнася както за обществения, така и за частния здравен сектор. Следователно може да има различни стимули за приемане на пациента SEED за продължителен престой в болница в търсене на увеличаване на теглото. Повечето специалисти, отговарящи за лечението в стационарна среда на хранителни разстройства, ще са наясно с тези натиск и как понякога те влизат в конфликт с грижата за пациента. Приемът в болница е от съществено значение за пациент, който е с животозастрашаващо физическо заболяване. Вероятността за дългосрочно възстановяване след продължителен прием при човек с продължително заболяване вероятно е малка и човек остава със съмнение, че някои пациенти с SEED могат да бъдат приемани за дълги периоди без това да води до голяма полза.

 

Лечение или грижа?

Не всички пациенти се възползват от този възможностите за лечение, които са подходящи при тях и в такива случаи подходът за намаляване на вредите или постепенно бавно възстановяване, фокусиран върху подобряване на качеството на живот, може би по-хуманен и полезен.

 

Подходът за възстановяване

Този подход, възникнал сред пациентите в САЩ, показва, че може да се постигне подобряване психическото и физическо здраве, въпреки че болестта в основата на трудностите на човек, не може да бъде излекувана.

 

Медикаментозно лечение

Ролята на медикаментите в хранителните разстройства е ограничена и основната група, която изглежда има полза, е при тези с булимия нервоза. Антидепресантите като флуоксетин във високи дози могат да бъдат изпробвани при пациенти, които са имали поне една психотерапевтична серия от сесии, основано на доказателства за булимия нервоза. От другите лекарства, оланзапин е изпробван при анорексия нервоза и въпреки че понастоящем доказателствата са слаби, някои специалисти в хранителното разстройство смятат, че лекарството намалява тревожността и може да окаже влияние върху подобряването на теглото. Очакват се още клинични данни.

 

Психотерапия

Пациентите с анорексия нерва и булимия нерва са както в количествени, така и в качествени изследвания, страдат от депресия и тревожност. Тези трудности често са в доказана връзка с тежестта на симптомите на хранително разстройство, като по-ниско тегло или чести хапвания и различни начини на прочистване.

 

Физически мониторинг на риска

Това ясно се изисква при анорексия нервоза на всякаква продължителност, защото при пациенти с тази диагноза можем да наблюданаме влошанате и смърт. При булимия нервоза най-честите сериозни медицински проблеми са електролитните нарушения. Кой трябва да извършва мониторинга е въпрос на дебат. Когато услугите на специализирани хранителни разстройства са оскъдни и скъпи, има аргумент за наблюдението да се основава на първичната помощ. Персоналът в първичната медицинска помощ обаче изисква обучение за наблюдение на хранителните разстройства и какво да прави, когато се наблюдана например притеснителна ЕКГ. Някои общопрактикуващи лекари не са склонни да се заемат с тази задача. За наблюдение на физическите проблеми, които се развиват във времето, но обикновено не застрашават живота, като остеопороза, пациентът и лекарят трябва да решат дали и колко често да наблюдават състоянията. Някои твърдят, че като единствено ефективно лечение на остеопороза, дължаща се на анорексия нервоза, може да се посочи наддаването на тегло и както знаем, тя ще се влоши без увеличаване на теглото. Други смятат, че знанието, че състоянието се влошава, може да даде стимул за подобряване на теглото и на второ място да предупреди пациента, лекаря и семейството за нарастващата възможност за фрактури след обикновено нараняване или дори без такова.

 

Семейни интервенции

Много пациенти със SEED-AN и SEED-BN споделят трудности в семейната среда. Проблемите от гледна точка на членовете на семейството са как да се реагира на сериозно хранително разстройство, което изглежда не се подобрява, без да страда от депресия и други прояви на стрес и без да се влоши неволно хранителното разстройство. За тези семейства съвместната интервенция. Понякога може да се посочи единична или множествена фамилна терапия, за да помогне за разрешаването на някои трудности, въпреки че естествено целта на терапията би била подобряване на функционирането на семейството и качеството на живот, а не излекуване на хранителното разстройство, както е при по-младите пациенти с кратка история.

 

Социални и професионални интервенции

Социалната изолация обикновено се описва при пациенти с дългосрочна анорексия и невроза на булимия. Пациентите не са склонни да се хранят в компанията на други хора и може да откажат поканите да излязат, като предпочитат да стоят вкъщи и да се хранят. Посещаването на ежедневна услуга за лечение може да бъде първа стъпка в ресоциализацията и подпомагането на намирането на подходящи доброволни работни или образователни курсове също може да бъде полезно помощ за пресъздаване на социална мрежа. Някои пациенти, особено с анорексия, намират, че срещата с други пациенти със същото състояние може да бъде по-приемлива, тъй като не е необходимо да обясняват поведението си на другите. Въпреки това, макар това да е полезно първоначално, това може да доведе до допълнително засилване на хранителното разстройство и, ако е възможно, трябва да се търсят по-широки социални мрежи.

 

Обобщение и заключения

Значителна част от хората с хранително разстройство не успяват да се възстановят или защото не са имали ранен достъп до лечение, или защото не са реагирали добре на такова лечение. С течение на времето шансовете за възстановяване намаляват, но те сякаш никога не достигат нула.

И двете състояния обаче влияят дълбоко върху качеството на живот и въпреки че смъртността е по-ниска при булимия, и двете състояния нарушават психологическото, семейното и социалното функциониране. При дългосрочни хранителни разстройства се изисква внимание от професионалисти. Тежките и трайни хранителни разстройства (SEED) трябва да бъдат признати от по-широката психиатрична общност като заслужаващи внимание и ресурси, колкото и други тежки и трайни психични разстройства, така че страданията, понесени от пациентите и техните семейства, както и разходите, понесени от хората, семействата и обществото могат да бъдат облекчени.

Оригиналният текст принадлежи на Paul Robinson (August 14th 2019). Severe and Enduring Eating Disorders: Concepts and Management [Online First], IntechOpen, DOI: 10.5772/intechopen.87004. 

Текстът е публикуван под Creative Commons Attribution 3.0 License

 

 

 

 

Снимка от Pexels

 

Изследването ANGI: точка на пречупване за разбирането на болестта анорексия невроза

С вълнение ви представям дълго чаканите изводи от ANGI. Според авторите на изследването е достигнато до инфлексна точка. С този термин от математическия анализ те искат да означат момента, постигнат и при изследването и на други психични разстройства, при който ще се промени значително разбирането за заболяването на база на събраните данни.

В изследването основна точка са генетичните фактори, свързани с анорексия нервоза, както и това, че те също влияят на физическата активност, което може да помогне да се обясни тенденцията хората с анорексия нервоза да бъдат високо физически активни. Това е нещо, което ние знаем, но тук данните се разбира, че причината не е „психологическия импулс с цел удовлетворение на друго желание, например отслабване“, а е част от цялата биологична страна на въпроса. Революция!

Първото значимо откритие е, че са идентифицирани 8 области на генома, значително свързани с анорексия нервоза, върху хромозомите (най-близкия ген) 1 (PTB2), 2 (ASB3, ERLEC1), 3 (FOXP1 и NSUN3), 5 (CHD10) , 10 (MGMT) и 11 (CADM1). Това е само началото, тъй като се очаква стотици гени да са съучастници за развитието на анорексия нервоза.

Второто е, при хората с анорексия нервоза има сходство в метаболизма (включително при гликемичния индекс), липидите (мазнини) и антропометричните данни (получени през телесни измервания), като е ясно, че не се дължат на генетични фактори, които влияят върху индекса на телесната маса.

Тези две отделни заключения, направени въз основа на събраните данни, навежда учените да заключат, че анорексия нервоза може да се приеме за „метаболитно-психиатрично разстройство“ и че ще бъде важно да се вземат предвид и метаболичните и психологичните рискови фактори при проучване на нови възможности за лечение на това потенциално смъртоносно заболяване.

Друг важен резултат от събраните данни е, че освен гени, които спомагат за развитието на АН има и модел на генетичните корелации, наблюдавани при психичните разстройства. Генетичните корелации, т.е. връзките между различните заболявания на генетичен признак показват, че генетичната основа на анорексия нервоза се припокрива с други психични разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, тревожност и шизофрения. Тази информация не е нова за хората в областта, но че данните категорично потвърждава предишните проучвания.

Объркващото поведение и трудното обяснение

Факт е, че чисто социокултурните обяснения не могат да опишат в цялост анорексията и хората, които страдат от нея. Въпреки мита, че за всички анорексици слабото тяло е целта, това далеч не е така, когато се влезе в дълбочината на темата, особено когато терапевта (лекар или психотерапевт) и пациента са в разговор, пълен с доверие. 

Със сигурност стремежа към един идеал на тяло може да е начало на пътя към анорексия, но не отговаря на въпроси като „а защо всички не сме 43 кг, въпреки че сме подложени на едни и същи стимули от средата“ .

По-голямото внимание върху разбирането на метаболитните аспекти на заболяването ще позволят да бъдат разработени по-ефективни интервенции, които да са приемливи за пациентите и имат траен ефект. Психологическият феномен на гладуването и генетичният компонент са факти, които обясняват противоречиви събития, които се наблюдаван, като смесените чувства на това да не харесват тялото си, но да не искат да напълнеят, или да им е трудно да се хранят.

Също така не винаги може да бъзде обяснено досега защо има хора, които след медицинска интервенция губят тегло, което им е много трудно да възстановят и психологическата травма от операцията например не е е нито обяснение, нито има ефект влизането им в терапия.

Всеки, който е работил с пациенти с анорексия знае, че има такива, които наистина искат да се хранят и желанието не е само декларативно, но една невидима бариера в тях ги спира, и това не е поза. В много случаи това завършва фатално, но именно изследване като това би могло да ни помогне в психообразованието и обяснението на процесите в тялото и мозъка на човека. Специалистите търсят отговори на въпроси като: как хората с това заболяване достигат и поддържат такива ниски тегла? Как да успяват да живеят с отрицателен енергиен баланс (изразходват повече калории, отколкото консумират)? Как е възможно да намаляват на тегло бързо при определени ситуации, дори когато и без това са със свръхниско тегло? Когато започнат възстановяване и се хранят, защо начина на изгаряне на калории е толкова непредвидим?

Важните стъпки пред всеки засегнат

Поддържане на тегло. Кардинално важно за лечението е възстановяването и поддържането на здравословно тегло, но когато това е трудна част, която следва да е част от цялостно лечение, подцел е частично възстановяване на теглото и частична нормализация на храненето.

Избягване на отрицателен енергиен баланс. По време и след лечение, дори при пълно възстановяване следва хората да бъдат внимателни и да следят да поемат толкова калории, колкото изразходват. Това изследване дава насоки, че може би отрицателният енергиен баланс е в състояние да отключи метаболитен процес, който води до анорексия нервоза. Ако някой в семейството или вие сте страдали от анорексия нервоза, това е достатъчна причина да приемете, че това е част вашето здравно наследство и следва да бъдете бдителни.

Генетичният риск. Генетиката не е съдба, но е факт, с който следва да се съобразите. Специално това искам да бъде прочетено от родители, които решават от безсилие да обвинят децата си, че са „виновни“. Анорексия нервоза е комплексно заболяване, което се повлиява от стотици, а може би в края на проучванията ще се окаже и хиляди гени, както и от факторите на околната среда.

Рискът от развитие на анорексия може да бъде приет като комбинация от четири фактора: генетични рискови фактори, генетични буферни фактори, рискови фактори за околната среда и буферни фактори за околната среда. За да стане още по-сложно ще добавим накрая и епигенетични фактори.

В миналото основа е било идентифицирането на екологичния риск и буферните фактори. Сега се добавя възможността за количествено определяне на генетичния риск, но още не може да се оцени влиянието на генетичните буферни фактори. Напълно е възможно лице (мъж или жена) с висок генетичен риск за анорексия нервоза никога да не развие болестта – поради наличието на генетични и/или екологични буферни фактори. По същия начин, човек с нисък генетичен риск за анорексия нервоза може да развие заболяването в присъствието на предимно рискови фактори на околната среда. Така че нито генетиката, нито околната среда са съдба. Родителите, които са страдали от хранително разстройство, следва от една страна да бъдат внимателни към храненето си, към реакцията си на стрес и към поведението на децата си, като в бъдеще е добре да посетят и генетичен консултант. Като цяло е добре родителите да балансират (да, трудно е) между свръхчувстителност и спокойствие за признаци на хранително разстройство. Ако сте загрижени за детето си, най-добрият вариант си остава работата с лекар-нутриционист или психолог, за да овладявате тревожността и следите собственото си отношение към храната и да овладявате тревожността, но и да не си затваряте очите. Това е активна област на научните изследвания.

Все още не се знае е в подробности каква е ролята метаболизма в случая, но резултатите водят до извода, че тепърва има какво да разберем в тази посока и след това за всеки засегнат да може да бъде изследван, за да се определи какъв тип е анорексията, която носи, и оттам да се насочва в посока, която би била най-ефективна – лекарствен, дали ще е семейна терапия или някакъв друг, адекватен начин. Ето едно поредно потвърждение, че ефективното лечение е възможно като взаимодействие на лекари и психотерапевти!

В бъдеще време

На базата на това изследване и последващите ще може да бъде изчислен индивидуалния генетичен риск от болестта. Когато има възможност да бъде предвидено заболяването и какъв е риска, тогава може да бъдат проведени срецифични интервенции с цел заболяването да не стане хронично или остро. „Това е важен компонент от индивидуализираната медицина“, казват изследователите. С увеличаването на изследваните лица, учените ще може да установят с още по-голяма точност типа или типовете клетки и невронни мрежи, които са прекъснати или дисфункционални при хора с анорексия и тогава ще може да се въздейства върху всички компоненти, разбирайки се биологичната страна на въпроса, което е особено важно при анорексия нервоза, защото „няма лекарства, които да са ефективни при нея“, цитатът е на д-р Патрик Съливан, който е председател на координационния комитет на PGC.

За изследването

Събрани са ДНК проби от 13,363 лица, страдали от анорексия нервоза в някакъв момент от живота си, заедно с контролна група от 9,342 лица, която е подбрана по родствен и географски принцип. Работата започва през януари 2013 и приключва през юли 2016, през което време се събират кръвни проби и клинична информация в пет страни. За изследователите ANGI е важно начало, но е само начало, защото още приемат че размерът на нашата извадка е все още доста малък. Тяхната цел е да добавят още и още данни, давайки за пример проучванията в областта на депресията, които вече имат база данни с над 250 000 участника. Генетиците, изучаващи връзката височина с тегло, имат над 750,000 лица. При натрупването на данни за шизофренията е помогнало значително за разбирането на болестта увеличаването на броя хора в извадката, въпреки че това е една от най-добре проучените болести изобщо. Крайната цел от данни е за 100,000 лица е – цифра, която The Psychiatric Genomics Consortium (PGC) иска да приложи към всички основни психиатрични заболявания. „Обяснението на нуждата от толкова големи бази данни при този тип заболявания е, че няма нямаме тъкан, която да изследваме – просто не знаем „къде се намира анорексията“ и с работата с много хора ще ни е много по-лесно да локализираме заболяването, за разлика от синдрома на раздразненото черво или рака на простатата“, обясняват учените. Това изледване е от типа GWAS (genome-wide association study), което цели да види дали има статистическа зависимост и дали заболяването и до каква степен се дължи на гените и на кои от тях, ако такава връзка бъде открита. Резултатите от пробите на ANGI с други проби води до сравнение на геноми на 6,992 лица с анорексия нервоза и 55,525 контроли от 17 страни в Европа, Австралия и Азия и Европа.

Изследването Anorexia Nervosa Genetics Initiative, което беше публикувано под заглавието “Genome-wide Association Study Identifies Eight Risk Loci and Implicates Metabo-Psychiatric Origins for Anorexia Nervosa” излезе в списание Nature Genetics на 15 юли 2019. То е нициатива на The Klarman Family Foundation и включва работа на учени от University of North Carolina at Chapel Hill, САЩ; Karolinska Institutet, Швеция; Aarhus University, Дания; and Berghofer Queensland Institute for Medical Research и University of Otago, Нова Зеландия.

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 снимка: Pexels