проучване

a woman holding gentle a man, her wedding ring visible

Терапевтирайте тъжните си дни още сега, заради бъдещите рискове

Почти не познавам човек, който да не се страхува от деменция* в късните си години – остаряване, белязано от самотата и загуба на спомени, безпомощност и неадекватност,  е тъжен край на всеки живот.

Филми като „Все още Алис“ белязаха разбирането ни за този тип болести, но наблюдението ви, че много хора страдат от деменция не е преувеличаване. Очаква се случаите на деменция да нараснат до над един милион годишно в идващите 30 години и затова откриването на на началните симптоми десетилетия навреме е приоритет за общественото здраве, но и за всеки от нас.

Какво може да направите?

Скорошно проучване, публикувано в The Lancet Psychiatry, на база на близо 6,000 участника, показа, че депресията в средна възраст е свързана с 27% по-висок риск от деменция – което е голям процент.  Симптомите, за които може да следите са

 

– Намаляващо чувство за самоувереност

– Невъзможност за справяне с проблемите на ежедневието

– Липса на привързаност и топли отношения с другите

– Хронична нервност и усещане за „изпънати“, „изопнати“ нерви.

– Постоянна неудовлетвореност от това как са изпълнени различни задачи.

– Нарастващи затруднения в концентрацията на вниманието.

 

Сред тези симптоми загубата на самоувереност и невъзможността за справяне с ежедневните задачи са най-значими

Интересното при прочита на данните е, че промененото поведение, не единствено биохимията влияе върху развиване на болест от различните видове деменция. Когато човекът губи увереност или значително се затруднява да решава битовите си задачи, е по-вероятно да попадне и в социална изолация. Едно такова отдръпване води до намаляване на стимулиращите преживявания, което намалява когнитивната устойчивост – способността на мозъка да издържа на увреждания и спад на продуктивността. Така тези „ежедневни симптоми“ дават предварителна информация за състоянието на здравето на мозъка в дългосрочен план. Когато не успява да поддържа връзка с околния свят и да решава проблеми, мозъкът губи редовните „тренировки“, които го поддържат във форма.

 

Въпреки че в момента нямаме ясно описан план за действие, може да кажем спокойно, че ако наблюдавате в себе  си някой от тези симптоми, бихте могли в по-ранна възраст да потърсите първо някакъв вид психотерапия, за да потърсите корените – или за да потърсите мотивацията да не се самоизолиран лечение, терапии, които да се заемат с тези симптоми в средна възраст, могат да забавят развитието на болестта и да намалят риска от нея. Водещият автор Филип Франк подчертава, че вниманието към тези модели в средната възраст отваря нови възможности за ранна превенция. Вместо да разглеждаме депресията като едно общо състояние, по-прецизният фокус върху конкретни симптоми може да помогне за по-добра защита на когнитивното ни бъдеще.

 

*Деменция е обобщаващо понятие за няколко вида болести, които имат обща симптоматика (когнитивна, функционална и поведенческа). Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция, представляваща 60-80% от случаите на деменция. Деменцията не е естествена част от стареенето и се дължи на увреждане на мозъчните клетки.

 

Още по темата

Базов тест за депресия на български език

https://www.puls.bg/health/test/test_14

 

Базов тест за депресия на английски език (препоръчвам)

https://anxietycoach.mayoclinic.org/depression-coach/depression-self-assessment/

 

Photo by Haris Solahudin

Децата и екраните (ПРОУЧВАНЕ)

Какво се случва с децата и екраните? Колко време прекарват и какви са навиците, които има в семействата?

Говорейки с родители – приятели и пациенти, виждам как темата става все по-силна и буди разговори за добрите практики за това какво да се прави.

Няма актуални данни за потреблението на екранно време от децата на възраст до 14 години в България. Въпросникът в този линк, е предназначен, за да събере информация за това.

Целта му е да изследва времето, което децата прекарват пред екраните, като информацията ще послужи да се натрупат първоначални данни.

В момента няма достатъчно проучвания по темата в България и всеки отговор ще бъде полезен за това да се разбере какви са навиците и поведението на децата на възраст до 14 години и взаимодействията им с дигиталния свят.

Дори детето Ви да е малко (0-7 години), отново може да отговорите на повечето от въпросите, защото дори да нямат собствени устройства, то те често имат доста време пред екраните и това искаме да разберем – колко, по Ваша оценка е то.

Отговаряйте, като мислите за обичайното поведение на детето/децата си през последните 2-3 месеца. Ако имате повече от едно дете и решите да отговорите за всяко от тях, направето го, като попълните отново въпросника.

Във въпросника не се събират лични данни за Вас и децата Ви.  Моля, имайте предвид, че попълването на този въпросник и/или въпросници е напълно доброволно и няма правилни или грешни отговори. Ще са Ви нужни приблизително 10 минути, за да попълните въпросника.

линк към проучването

 

 

 

Още по темата

Миналата година направих в подкаста епизоди за екранното време – може да ги чуете тук.

Екраните и децата – правилата в семейството на д-р Анна Герджикова, психолог

За игрите онлайн – с д-р Момчил Киряков – психолог И геймър

Влиянието на екраните върху тийнейджърите

Влиянието върху най-малките с д-р Маргарита Габровска, логопед

 

 

 

.

Photo by Jessica Lewis Creative from Pexels