приложна психология

Голямата опасност пред хипохондриците, която те не виждат

Голямата опасност пред хипохондриците, която те не виждат е че всъщност самото тревожно разстройство хипохондрия  е свързана с 84% по-висок риск от смърт.
Това единствено може да разстрои хората с хипохондрия, очевидно, защото болестта им не е онова, от което се тревожат – било сърце, онкологични или дерматологични заболявания – а самата тревожност.
Изследователите на тази тема са използвали няколко шведски регистъра на населението, за да идентифицират хора, които са получили диагноза хипохондрия между януари 1997 г. и декември 2020 г. и всеки от тях, диагностициран с хипохондрия, е съпоставен по възраст и пол с 10 индивида без разстройството и са били сравнени възрастта и пола на 4129 индивида с хипохондрия на 41 290 индивида без хипохондрия.
Изводите са, че тези с хипохондрия са имали 84% по-висок риск от смъртност по всякаква причина по време на периода на изследването, отколкото тези без нея и по-голямата част от хората с хипохондрия са били диагностицирани с поне едно допълнително психиатрично разстройство (предимно свързани с тревожност и депресивни разстройства) спрямо групата без хипохондрия.
„Взети заедно, тези констатации илюстрират парадокс, при който индивидите с хипохондрия имат повишен риск от смърт въпреки всепроникващите им страхове от заболяване и смърт. В това проучване повечето смъртни случаи могат да бъдат класифицирани като потенциално предотвратими. Отхвърляне на соматичните симптоми на тези индивиди като въображаеми може да има тежки последици“, пишат авторите. Смята се, че хипохондрията е недостатъчно диагностицирана в Швеция (а какво ли остава за България), като само приблизително 4000 случая са регистрирани в рамките на две десетилетия. Изследователите отбелязват също, че не са получили данни от първичната медицинска помощ, мястото, където се диагностицират повечето случаи на хипохондрия.
Извод: хипохондрията е заболяване сама по себе си. Лекувайте се от нея чрез психотерапия и психиатрично лечение, не от болестите, с които ви заблуждава да се интересувате.
.
Photo by cottonbro studio: https://www.pexels.com/photo/person-holding-brown-framed-eyeglasses-4098340/

Нетърпението уби успеха

Психологията е забавна наука. Откакто мога да чета, непрекъснато пред очите ми страници започват с „учените откриха“, като на психолозите им се падат почти винаги най-забавните задачи! Тази седмица ми попадна това изследване, в което се дава на хора да миришат на тениски с цел установяване например дали  човек си избира партньор по миризмата!

Психолозите се занимават и с малко по-сериозни неща понякога, и особено тези, които се интересуват от възрастова психология, провеждайки лабораторни експерименти. Един от най-известните е вече близо на 50 години и се казва „тестът с лакомството“(Marshmallow Test). Мислех да разкажа за него преди да го опиша, но ако не сте завършили психология – или не сте роднина на Уолтър Мишел, който го е провел – вероятно не го познавате и може да проверите „ще имате ли успех в живота“. Но ако сте авантюристи по душа или нямате какво да правите – може първо да го направите, пък после да разкажа за него.

Продукти: За целта ви трябват просто две любими лакомства на вашето дете (става с кексчета, харибо, парчета шоколад, не само с маршмелоу) и максимум 25 минути. 5 от тях са за обяснения, 15 за експеримента. 2-3 за изяждане на лакомствата.

Участници: Дете над 4 години до около 6. Детето да е ваше,  не правете експерименти с чужди деца. Експериментът е за деца, но като няма деца и най-близкото до деца става, например гадже или партньор. Близки роднини и приятели също стават, ако ви се връзват на акъла.

Място на провеждане: Празна стая с маса и стол, без телевизия и без право да си гледа телефон или таблет.

Условия:

1. Нека детето седне и поставете пред него чиния с 1 любимо лакомство.

2. Обяснете му, че ще излезете от стаята и то може да изяде лакомството, докато ви няма. Но ако изчака докато се върнете и не е изяло през това време лакомството ще му дадете още едно от същото.

3. Излезте и затворете вратата

4. Изчакайте. 15-20 минути по класическия експеримент, но и 2-3 до 5 минути също е достатъчно

5. Върнете се и дайте допълнителното лакомство, ако го е заслужило, като го оставите да си ги изяде наведнъж. Ако детето е било търпеливо, похвалете го! Една част от децата ще са изяли съдържанието на чинията, докато сте били навън и това е повод да поговорите с тях за смисъла на търпението и отложените удоволствия, но ако са на 4, няма нужда.

 

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако детето ви не се „справи“ – спомнете си, че това е просто експеримент. А и повечето деца имат слаб контрол на импулса до училищна възраст. По-долу ще има някои идеи как да го научите да е по-търпеливо. 

<Текстът продължава под видеото>

Клипчето показва как се държат деца по време на теста

Някои очаквани резултати

По-малките деца са по-нетърпеливи. Децата от по-бедните държави също. В тест, проведен в Камерун 70% от децата изчакали до края (описано е в списанието Child Development). В прочит на изследването от 2012та се прави извода, че зависи не само от търпението на детето, но и доколко то наистина вярва на родителите, че ще си спазят обещанието.

 

История на експеримента

За пръв път е проведен в края на 60те и началото на 70те в университета в Станфорд, САЩ. Известен е като „Маршмелоу тест“, но в оригиналния експеримент децата от детската градина са избирали какво предпочитат – претцел, бисквита или маршмелоу. Участват около 600 деца, като близо 30% от тях успявали да издържат до края и да получат второто лакомство.

През 80те години били намерени част от същите деца (185)  – и вече в зряла възраст били разпитани за детайли от живота им, като се оказало, че „издържалите“ са имали по-високи резултати в училище, по-ниски нива на стрес и по-рядко били с наднормено тегло. 

През 2011та година част от тези хора отново били разпитани, тогава вече четиридесет годишни, което показало, че начинът, по който работят мозъците на тези, които умеят да отлагат и тези, които не могат е различен.

Ако участникът е успял да изяде заслужено две лакомства, значи има силата да се концентрира, като отлага удоволствието, когато го чака награда. Лесният начин е бързо да си изядем лакомството. Но истината е, че човек сам може да се тренира да отлага.

Как човек се учи на самоконтрол?

1. Научете се да отлагате качествено. Например като не гледате в обекта на желанието, а се занимавате  с друго, като повтаряне на таблицата на умножение.

2. Обяснявайте винаги какво следва след нещо неприятно. Например ако на детето му се играе навън, но има нещо друго, което ще се случи, му напомняйте, какво следва. Понякога хиляда пъти, но на хиляда сто и осмия може да го проумее.

3. Давайте личен пример. Когато вие самите не се нервите, а търпеливо чакате на опашката/задръстването без да се мусите, мърморите, тропате с крак, подвиквате и т.н. детето ще види, че има и други начини човек да реагира, когато не става неговото.

4. Научете ги да чакат. Мъничко по мъничко. Като да влезете и излезете от стая, ужким забравили си нещо. Научете ги да се забавляват сами, докато ви чакат и най-вече без да се тревожат какво става — а точно това е стратегията на децата, които са минали теста.

 

–––––––––––––––––––––––––––-

Ако ви е станало интересно, няколко линка за десерт, щом… издържахте до края:

Теста с лакомствата за икономисти и финансисти, т.е. по-сериозно, но кратко, че нямат време

Толкова популярен този тест в САЩ, че е в Улица Сезам (екстра идея как да обясните на детето за чакането), тук е и песничката Me Want It

Линк към Амазон с книгата на Уолтър Мишел, създал експеримента и я пише наскоро, след третото тестване на „децата“, когато самият той е вече на 84. Заглавието е Теста с лакомството/Разберете какво е самоконтрола и как да го овладеете. Даниел Канеман е написал на корицата, че тази книга си струва четенето (ОМГ!)

За Уолтър Мишел има хубава статия в The New Yorker (2014) и една по-провокативна и оспорваща, с негово участие в The Atlantic от същата година

TED лекция с милион гледания – „Не изяждай лакомството!“